РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 11.12.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на единадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1315 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „Мега – Транс 07” ЕООД твърди, че има основен предмет на дейност извършване на транспортни услуги в страната и чужбина – превоз на товари. Твърди, че през месец март 2017 г. ответникът „МРР 2001“ ЕООД му е възложил извозването на строителни отпадъци от Месоцентрала – гр. М. до Разтоварището в гр. М. във връзка с осъществявани от ответника строителни дейности. Договорено било транспортирането на отпадъците да се осъществява с товарни автомобили на ищеца, като цената на един курс била 65 лв. без ДДС. Споразумели се, че плащането на извършените превози ще се осъществява в края на всеки календарен месец, в деня на издаване на данъчна фактура за стойността на извършените през съответния месец транспортни услуги. Твърди, че е изпълнил точно и в цялост поетите задължения по договора за превоз, като в периода от 27.03.2017 г. до 31.03.2017 г. е осъществил 43 курса по уговорената дестинация, в периода от 03.04.2017 г. до 19.04.2017 г. – 48 курса, в периода от 13.05.2017 г. до 24.05.2017 г. – 66 курса, в периода от 05.06.2017 г. до 29.06.2017 г. – 39 курса, за което били съставени товарителници и издадени данъчни фактури на обща стойност 15 288 лв. Въпреки това ответникът не изпълнил насрещното си задължение да заплати превозното възнаграждение. Поради това моли за осъждане на ответника да му заплати сумата от 15 288 лв., представляваща неизплатено превозно възнаграждение по договор за превоз, от която 3 354 лв. по фактура № 2326/31.03.2017 г., 3 744 лв. по фактура № 2338/26.04.2017 г., 5 148 лв. по фактура № 2383/31.05.2017 г., 3 042 лв. по фактура № 2408/30.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на молбата за допускане на обезпечение по чл. 390, ал. 1 от ГПК до окончателно изплащане. Претендира заплащане на разноските по делото, включително тези в обезпечителното производство.

Ответникът „МРР 2001“ ЕООД, редовно уведомен за образуваното против него съдебно производство, не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител. Не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като установи, че на ответника са указани последиците от неспазването на правилата за размяна на книжа между страните и от неявяването му в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и предвид вероятната основателност на иска с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага мотивите си за него.

                Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 49 от ЗАП за заплащане на дължимата цена по договор за превоз на товари. Основателността на иск предполага, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за превоз на товари, по което ищецът е изпълнил задължението си да превози товара.

         Ангажираните от ищеца писмени доказателства – фактури и товарителници, установяват, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за превоз на товари, по който ищецът в качеството на изпълнител е извършил възложения му превоз. Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил на ищеца дължимата цена. При тези данни съдът прави извод за вероятна основателност на иска, поради което следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума в общ размер на 15 288 лв., представляваща неизплатено превозно възнаграждение по договор за превоз, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на молбата за допускане на обезпечение до окончателно изплащане.

         На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените в производство разноски в пълен размер съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за направата им, включително разноските по обезпечението съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 1 и чл. 238, ал. 1 от ГПК Районен съд – Пазарджик    

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „МРР 2001“ ЕООД, ЕИК …., седалище и адрес на управление: с. В., общ. С., обл. П., ул. „Д.“ № .., представлявано от управителя М.К.В., да заплати на „Мега-Транс 07“ ЕООД, ЕИК …, седалище и адрес на управление: гр. М., ул. „Н.“ № .., представлявано от управителя Р. А. Р., сума в общ размер на 15 288 лв., представляваща неизплатено превозно възнаграждение по договор за превоз, от която 3 354 лв. по фактура № 2326/31.03.2017 г., 3 744 лв. по фактура № 2338/26.04.2017 г., 5 148 лв. по фактура № 2383/31.05.2017 г., 3 042 лв. по фактура № 2408/30.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на молбата за допускане на обезпечение по чл. 390, ал. 1 от ГПК – 18.05.2020 г., до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „МРР 2001“ ЕООД, ЕИК …, седалище и адрес на управление: с. В., общ. С., обл. П., ул. „Д.“ №…представлявано от управителя М.К.В., да заплати на „Мега-Транс 07“ ЕООД, ЕИК …3, седалище и адрес на управление: гр. М., ул. „Н.“ № .., представлявано от управителя Р. А. Р., разноски в исковото производство за държавна такса в размер на 611,52 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., както и разноските в обезпечителното производство, както следва: държавна такса в размер на 40 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

В едномесечен срок от връчване на решението ответникът може да поиска отмяна на решението пред Окръжен съд – Пазарджик на основанията, посочени в чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: