Решение по дело №303/2018 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 205
Дата: 4 юли 2018 г.
Съдия: Нестор Спасов Спасов
Дело: 20185001000303
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 1 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 205

 

гр. Пловдив, 04.07.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, II търговски състав, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                     РАДКА ЧОЛАКОВА

           

при секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно търг. дело № 303 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

            Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

           Обжалвано е Решение № 132 от 13.03.2018г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по т.д. № 514/2017г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ю.Г.С. ЕГН ********** *** против Н.В.К. ЕГН ********** *** да се признае за установено, че ответникът и дължи сумата 25 000 евро – по запис на заповед от 23.02.2013г., издаден в гр. П*, с падеж 30.06.2013г., без протест, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.03.2017г. /датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №2607/29.03.2017г. по ч. гр.д. 3615/2017г. на Пловдивски районен съд. Жалбоподателката Ю.Г.С. ЕГН ********** ***, представлявана по делото от адв. Ц.Б. със съдебен адрес:*** моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК като приеме, че вземането – предмет на издадената Заповед за изпълнение – съществува. Твърди необоснованост на съдебния акт. Възразява срещу направените изводи и неправилното приложение на материалния закон.

         Въззиваемата страна Н.В.К. ЕГН ********** ***, представляван от адв. А.П. със съдебен адрес:***, е депозирал писмен отговор, с който заявява, че оспорва жалбата и моли обжалваното решение да се потвърди. Претендира разноски.

         Съдът разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

         Претендирано е от ищцата да се признае за установено, че Н.В.К. има парично задължение към нея в размер на 25 000 евро, произтичаща от запис на заповед от 23.02.2013г., издаден в гр. П*, с падеж 30.06.2013г., без протест, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.03.2017г. /датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №2607/29.03.2017г. по ч. гр.д. 3615/2017г. на Пловдивски районен съд.

Правният интерес на ищцата от установителния иск за установяване съществуването на процесното задължение се мотивира с оглед постъпилото възражение от ответника за недължимост на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение.

         Ищцата твърди, че ответникът има парично задължение към нея, произтичащо от запис на заповед, издаден на 23.02.2013 г., с падеж 30.06.2013 г., който е настъпил. Твърди, че е записът на заповед е редовен от външна страна и предвид настъпилия му падеж ответникът следва да и заплати главницата по записа, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение. В исковата молба се твърди, че записът на заповед е издаден като обезпечение на задължението на ответника към ищцата за връщане на предоставен му заем в размер на 25 000 евро. С допълнителната молба от 25.01.2018г. се уточнява, че претенцията се основава на наведените в исковата молба обстоятелства - редовен от външна страна запис на заповед, издаден като обезпечение по каузално правоотношение между страните, основано на предоставен от ищцата на ответника заем в размер на 25 000 евро, който не е бил върнат.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва дължимостта на сумата по записа на заповед. Оспорва наличието на твърдяното каузално правоотношение, от което да произтича претендираното вземане. Прави възражение, че правата по записа на заповед са погасени с изтичане на тригодишен давностен срок.

Видно от представения запис на заповед същият е издаден на 23.02.2013г. за сумата 25 000 евро, с падеж 30.06.2013г. Като негов издател е посочен Н.В.К.. С писмо, връчено с обратна разписка от 07.02.2017г. записът на заповед е предявен за плащане на издателя.

Самият запис не съдържа поправки, зачертавания или други подобни, от които да се направи извод, че е въздействано върху документа, така че да възникнат съмнения относно съдържанието му. Записът на заповед е с посочен падеж – конкретна дата – 30.06.2013г. Той съдържа данни за издателя и поемателя, дата на издаване, място на издаване и място на плащане. Може да се направи извод, че документът, представен със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. 3615/2017г.,  съдържа всички реквизити по чл. 535 от ТЗ. Същият се явява редовен от външна страна документ, материализиращ изявление на ответника Н.В.К. за поетото от него задължение да плати по записа на заповед сумата от 25 000 евро на Ю.С..

Възражението, че вземането по записа на заповед е погасено по давност обаче е основателно. Давностният срок започва да тече от падежа на задължението. В случая той е 30.06.2013 г. Следователно тригодишният давностен срок, в който съгласно чл. 531, ал.1 от ТЗ могат да бъдат упражнени исковете по менителницата, е изтекъл на 30.06.2016 г. Заявлението за издаване заповед за изпълнение по записа на заповед е подадено на 13.03.2017г., поради което правата по него се явяват упражнени след изтичане на давността.  

Впрочем никакви доказателства не са ангажирани за установяване на наведеното каузално правоотношение – че от ищцата е била предоставена на ответника на заем сума в размер на 25 000 евро срещу задължението на ответника да я върне до 30.06.2013г., като обезпечение по който заем да е издаден процесния запис на заповед.

Ето защо предявеният установителен иск за признаване за установено по отношение на Н.В.К., че същият има парично задължение към Ю.С. в размер на 25 000 евро, произтичаща от запис на заповед от 23.02.2013г., издаден в гр. П*, с падеж 30.06.2013г., без протест, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.03.2017г. /датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №2607/29.03.2017г. по ч. гр.д. 3615/2017г. на Пловдивски районен съд, се явява неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.

         До същите правни изводи е достигнал и Окръжния съд, поради което решението му като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.

          На основание чл.78 ал.3 от ГПК жалбоподателят - ищец следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия - ответник сумата 2300 лева – разноски по делото пред въззивния съд за адвокатско възнаграждение. Неоснователно се явява възражението за прекомерност на това възнаграждение и искането за намаляването му с оглед на твърдяната прекомерност. Минималният размер на възнаграждението по делото с оглед на интереса по същото е 1997 лева. Договореното и изпратено такова е в размер на 2300 лева, което е само с 300 лева над минимума. Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК съдът може да намали възнаграждението, ако констатира неговата прекомерност с оглед на фактическата и правна сложност на делото. Това, според настоящата инстанция, не означава задължително намаляване на адвокатското възнаграждение, ако то надхвърля минималния размер, определен с Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В настоящия случай то е само с 300 лева над минимума и напълно съответства на сложността на делото.

         Мотивиран от гореизложеното, Съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 132 от 13.03.2018г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по т.д. № 514/2017г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ю.Г.С. ЕГН ********** *** против Н.В.К. ЕГН ********** *** да се признае за установено, че ответникът и дължи сумата 25 000 евро – по запис на заповед от 23.02.2013г., издаден в гр. П*, с падеж 30.06.2013г., без протест, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.03.2017г. /датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №2607/29.03.2017г. по ч. гр.д. 3615/2017г. на Пловдивски районен съд.

ОСЪЖДА Ю.Г.С. ЕГН ********** *** да заплати на Н.В.К. ЕГН ********** *** сумата 2300 лева – разноски по делото пред въззивния съд за адвокатско възнаграждение.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: