МОТИВИ по НОХД №.1392/13:
Обвинението
против подс.П. Х. П. е за
престъпление по чл.354 а ал.З
т.1 от НК от НК за това, че на 26.01.2013 год. в гр.Пазарджик без надлежно
разрешително е държала в мъжки обувки, високорисково наркотично вещество
„марихуана" с нетно тегло 3.108 гр. на стойност 18.65 лв. и съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол 3.6 тегловни единици, като е направила
опит да внесе обувките ведно с марихуаната в Затвора гр.Пазарджик лично и
впоследствие използвайки посредствен извършител -непълнолетната А.В.М. *** и
същите са били предназначени за л.св.Д.Х.П. - неин брат изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в Затвора гр.Пазарджик.
Подсъдимата не се признава за виновна
по така предявеното и обвинение и
дава обяснения по същото.
Съдът прецени събраните по делото
доказателства и прие за установено от фактическа страна следното :
Досъдебното производство било започнато на основание чл.212 ал.2 от НПК от
РУ"ПОЛИЦИЯ" гр.Пазарджик срещу А.В.М. *** за това, че на 26.01.2013
год. около 13.00 часа в Затвора гр.Пазарджик е държала в себе си високорискови
наркотични вещества - хероин с общо тегло 15.48 грама и канабис с
общо тегло 3.55 грама
без да притежава надлежно разрешително, като макар и непълнолетна е разбирала
свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките
си-престъпление по чл.354 а ал.З т.1 от НК във връзка с чл.63 ал. 1 т.З от НК.
С постановление за частично прекратяване от 16.05.2013 год.досъдебното
производство било частично прекратено в частта за започването срещу А.В.М. ***.
Свидетелят Д.И.К. работел като надзирател в Затвора гр.Пазарджик от около 4
години.На 26.01.2013 год. около 09.30 часа на свиждане в затвора била дошла
подс. П. Х. П. *** - сестра на л.св. Д.Х.П. изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в 4 - то отделение.Преди да бъде допусната вътре в помещението за свиждане
на подсъдимата бил извършен оглед на багажа и , който носела със себе си.В
чантата подс.П. носела чифт мъжки обувки , тип боти , черни на цвят 42 номер с
връзки и надпис „FULI SHOES" и хранителни продукти.Св.К. и казал,че е
необходимо да бъдат проверени
обувките, като
за целта ще се наложи да се наруши целостта на стелките като се отлепят. Подс.П.
след като разбрала , че обувките ще бъдат щателно проверени и ще се извадят
стелките казала на надзирателя, че няма да поиска да бъдат вкарани при
свиждането и ще си ги върне обратно.Подс.П. си взела обувките и излязла навън
,а проверената хранителна пратка била предоставена на брат и Д.П..Провело се
свиждане между двамата , което траяло около 40 минути от 10.10 ч. до 10.50 часа
в трета кабинка.Заедно с подс.П. на свиждане при брат и влязла и нейна
приятелка - С.П.Ш. родена на *** год.
Свидетелката А.В.М.
била родена на *** ***, непълнолетна и била ученичка в 11 клас на СОУ“Г. Б.".
От около една година познавала лицето Д.К.. Запознала ги тяхна обща приятелка и
със св. К. били гаджета един месец, а след това се разделили, но останали
приятели.През 2012 год. в края на лятото св.К. ***.До месец януари 2013 година
св.М. не била му ходила на свиждане.По времето когато бил в Затвора св.К. я
търсил по мобилен телефон.Звънял от един и същи номер.На 26.01.2013
год.сутринта св.Д.К. и се обадил по мобилния телефон и я попитал дали ще му
отиде на свиждане.Св.М. решила да отиде и му го казала, като се уговорили това
да стане около обяд.Той и се обадил по телефона три пъти като първото обаждане
било около 10.00 часа.При обажданията св.К. уточнил, че св.М. трябва да отиде
пред Механотехникума в гр.Пазарджик и да изчака момиче, което ще и предаде
багаж за него.Св.к. и казал, че момичето е сестра на момче, което е в една
килия с него в Затвора и че момичето се казва „П." и че ще и предаде
багажа който трябва да внесе при свиждането в Затвора гр.Пазарджик..Св.М.
направила както и казал св.Д.К. като отишла пред Механотехникума и изчакала.От
едно такси се показало момиче, което я повикало по име и и подала чанта - черна
найлонова и и казала да я занесе в Затвора гр.Пазарджик.Подсъдимата не слязла
от таксито.Отгоре в чантата имало обувки - черни кожени кубинки.Св.М. не ровила
в чантата да види какво друго има.След като взела чантата св.М. се обадила на
нейна съученичка св.Й.И. и я попитала дали ще отиде с нея на свиждане в
Затвора.Св.И. се съгласила и двете се срещнали на бул."Г.Бенковски"
на Щаба.Оттам отишли до приятеля на св.М. – Е.Д. за да си вземе личната карта.
След като си взела личната карта отишли в Затвора гр.Пазарджик.През това време Д.К.
и се обадил около 5 пъти.Питал я докъде е стигнала и дали е получила багажа от
момичето.
Като стигнали в Затвора гр.Пазарджик там служителите описали нещата, които
носела св.М..Извършващите проверката надзиратели махнали двете стелки на
обувките, които св.М. носела в багажа взет от подс.П.П. и в обувките открили
пликчета, като в едното се виждало че има нещо бяло, а в другото не се
виждало.Направили съответната проверка и се оказало, че намереното са
наркотици.
На същия ден в който бил извършен разпит пред съдия на св.А.М. било
извършено и разпознаване, като по снимков материал свидетелката М. е разпознала
под снимка № 2 лицето, което и е предало чантата с обувките в които е имало
наркотични вещества и това била подс.П. Х. П..
От приетата по делото Физико-химична експертиза е видно, че при изследване
на предоставените обекти е установено, че светлокафявите на цвят прахообразни
вещества от обекти № 1 имат общо нетно тегло 14.929 грама и не съдържат наркотичните вещества хероин,
амфетамин, кодеин , метадонхисдрохлорид и тетрахидроканабинол.
Сухата зелена на цвят растителна маса - обект №2 представлява марихуана с
нето тегло 3.108 грама
и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 3.6 тегловни
%.Марихуаната е предадена на ЦМУ с Протокол за унищожение/ л 57 в делото/.
При така приетата фактическа обстановка се налага правният извод, че с
действията си подс. П. Х. П. е осъществила от обективна и субективна страна
състав на престъпление по чл.354 а ал.З т.1 от НК тъй като на 26.01.2013 год. в
гр.Пазарджик без надлежно разрешително е държала в мъжки обувки, високорисково
наркотично вещество „марихуана" с нетно тегло 3.108 гр. на стойност 18.65
лв. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 3.6 тегловни еденици,
като е направила опит да внесе обувките ведно с марихуаната в Затвора
гр.Пазарджик лично и впоследствие използвайки посредствен извършител -
непълнолетната А.В.М. *** и същите са били предназначени за л.св.Д.Х.П. - неин
брат изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Пазарджик.
Деянието подсъдимата е извършила умишлено с целени и настъпили
общественоопасни последици.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа приетите по делото доказателства каквито са
свидетелските показания дадени в съдебно заседание, както и от писмените доказателства събрани на
ДП и приобщени по надлежният процесуален
ред към доказатествения материал по
делото. В показанията на св. А.М., които са логично подредени и балансирани и от същите без противоречивост със способ
се установяват събитията на инкриминираната дата, предприетите действия
от П. по повод инкриминираното деяние. Свидетелката дава
съвсем подробно описание за
времето и точната дата в която е получила
обаждане от св. К., с
наставление за осъществяване на среща с подсъдимата на точно определено място в Пазарджик за да получи
багажа, като св. М. сочи св. К. като
лицето което се е обадило по моб. телефон и тази свидетелка е категорична, че е
разпознала св. К. и, че именно той е лицето
от който е изхождало това обаждане. Свидетелката М. е
категорична и че подсъдимата и е
предала обувките по времето на
осъществената между тях среща, като освен че
тази свидетелка сочи
подсъдимата, тя сочи и времето и
мястото на осъществената среща. Св. М. е разпознала подсъдимата, както по време на предварителното разследване на Досъдебната фаза така и в съдебно
заседание, като я сочи без некакво
колебание.
Безспорно се установи факта,че св. М. не е имала представа получавайки
обувките какво има в тях. Спрямо нея не са събрани доказателства за
съпричастност, за придобиване на
наркотично вещество, поради което наказателното производство спрямо нея частично е прекратено с влязло в
сила постановление на Районна прокуратура.
Показанията на св. М. не са опровергани,
напротив утвърдени са от наличните доказателства и сами по себе същите са логически издържани. Твърденията
на тази свидетелка бяха подкрепени от
св. И., К., Н. и В., като св. И. потвърди, че е проведена среща в района
на щаба, потвърждава факта че св.
М. е получила багаж, както и че е посетила затвора, като св. М. е посетила св. К. ,
потвърждава и факта, че между св.
М. и друго лице са проведени тел. разговори преди св. М. да посети затвора,
тоест св. И. сочи детайли, които няма как да знае ако не е присъствала на място и
е очевидец на тази събития. Чрез
показанията на св. К., Н. и В. се доказва факта, че подсъдимата П. и св. М. са
донесли в затвора и са се опитали да внесат едни и същи обувки, в които е
намерено наркотичното вещество. Свидетелят К. е категоричен, че в рамките на няколко
часа, първо подсъдимата, след това св.М.
са се опитали да внесат имено обувките които са приложени като веществени доказателства
по делото. Св. В. и Н. дават информация
относно факта, че св. К.
и П. са били в едно отделение докато са
изтърпявали наказанията си и са имали възможността да контактуват по повод на
общи мероприятия и във връзка с
установения режим на свободно
предвиждане в общият салон, тоест не е
имало проблем за комуникация,
като св. В. заяви, че при вътрешна проверка от служители на затвора
действително е било открито зарядно устройство ползвано от св. К., тоест това е
едно косвено доказателство, че св. К.
действително е ползвал мобилен телефон на инкриминираната дата и осъществил
контакт със св. М. и това е
билооснование за реализирано
спрямо него дисциплинарно производство. Свидетелят В. е категоричен, че св. К. за който отговаря персонално е
бил осъждан за притежание на наркотични
вещества като три от присъдите са били
точно за това престъпление ,
единствено не можа да заяви категорично
дали към момента на настоящото деяние е бил нарко зависим, но обстоятелствата които сочи води до
извода, че действително св. К. може да е поръчал да се внесе наркотично вещество,
което да бъде ползвано за негови
нужди и то да е намерил начин то
да бъде внесено чрез процесните
обувки.
Тези свидетели възпроизвеждат пред съда личните си
възприятия за инкриминираният ден
като техните показания са последователни и изчерпателни. Показанията на
тези свидетели изцяло кореспондират с писмените доказателства по делото каквито са тел. разпечатки за разговори с моб. телефон на св. М. на въпросната
дата към тези телефонни обаждания напълно съвпадат като
часове на твърденията на св. М. за получени от страна на св. К.
обаждания. Гласните доказателства чрез показанията
на св. И., Н., В. кореспондират и с приложената експертиза, характеристиката и
всички други писмени доказателства .Освен
това следва да се има в предвид, че до инкриминираната дата св.А.М. не е
познавала подсъдимата П., и няма как да я е посочила като извършител, ако в
действителност именно тя не и е дала въпросните обувки.
Съдът не кредитира показанията на св.К. и св.П. ,тъй като те дават недостоверни твърдения, и целят
да установят подпомагане на защитната теза на подсъдимата в настоящият процес. Твърденията на посочените двама свидетели са не
само вътрешно противоречиви но са в
противоречие и с останалите
доказателства по делото. Следва да се отчете и факта, че е налице
заинтересованост в показанията
на тези свидетели, тъй като св. П. е брат на подсъдимата, св. К.
и св. П. са били в приятелски отношения, тоест налице е сериозна индиция на заинтересованост в това което сочат двамата свидетели. Съдът не кредитира
и обясненията на подсъдимата, относно факта че не е знаела какво е съдържанието
на обувките, които е носела и пълно
отричане на факта във връзка с проведената среща и опита и да пренесе наркотичното вещество в затвора. Тези
обяснения не кореспондират с доказателствената съвкупност , освен това се
установи, че на обувките е следвало да се отлепи единствено стелката, а не да
се срежат, както твърди подс.П., т.е. по никакъв начин не се засяга тяхната
цялост.Единствено може да се оправдае поведението и – не даване да се отлепят
стелките на обувките, с обстоятелството, че същата е знаела за наркотика ,
който се намира в токовете на обувките.
Съдът счита, че са налице
безспорни доказателства за пряк
умисъл от страна на подсъдимата за извършване на престъплението, съзнавала е
обществено опасният характер на деянието и е предвиждала настъпването
на обществено опасните последици.Действията и са строго последователни и формирани,
с ясни представи, че държи наркотично вещество без да има надлежно разрешение за това.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът взе
предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената опасност на деянието е висока, с оглед засегнатите обществени отношения – подсъдимата се е
опитвала да внесе наркотично вещество в затвор.
Подсъдимият е личност по скоро с ниска степен
на обществена опасност – не е осъждана , безработна.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитане правовият ред в страната.
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимата, добрите му характеристични данни – няма данни за ЗМ. Отегчаващи обстоятелства – престъпната упоритост за предаване на обувките , след като тя не е успяла
е използвала св.М..
При тези данни и като даде превес на
смекчаващите отговорността
обстоятелства съдът счете, че за постигане целите на наказанието подсъдимата следва да
бъде осъден на една година лишаване от
свобода и глоба в размер на 2000 / две хиляди/
лева,при определяне размера на глобата съдът взе в предвид, че подсъдимата е
трудово неангажирана и няма никакви доходи.
С оглед данните за личността на
подсъдимата съдът прецени,
че за неговото поправяне не се налага ефективното изтърпяване на така
наложеното наказание, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи
същото за изпитателен срок от три години, като
възпитателната работа се възложи на НК при Община София.
Предвид осъдителната присъда в
тежест на подсъдимата бяха
присъдени направените по делото разноски от 120 лв.за експертиза
по сметката на ОДМВР Пазарджик и 18 лв. по бюджета на съдебната власт .
На основание чл.354а,ал.6 от НК
веществените доказателства се отнеха в полза на държавата , като след
приключване на делото същите следва да бъдат унищожени по съответниятред.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :