О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№IV-1448
05.06.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на пети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова частно гражданско дело № 613 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279
вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ,,Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представляванo от
Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, чрез адвокат Виолета Герова – с пълномощно
от първата инстанция (л. 12), против Разпореждане № 2569 от 31.01.2020 г. по ч.
гр. д. № 612/2020 г. на Районен съд – Бургас, с което е ОТХВЪРЛЕНО
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника М.Р.Х., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ***, в частта относно сумата от 241, 04 лева, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент по договор за мобилни услуги
от 16.05.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
заявлението на 30.01.2020 г. до окончателното изплащане, както и за присъждане
на държавна такса над присъдения размер от 4, 22 лева до претендирания размер
от 25 лева и на адвокатско възнаграждение над присъдения размер от 30, 39 лева
до претендирания размер от 180 лева.
В частната жалба
са изложени оплаквания, че съображенията на съда относно неравноправния
характер на неустоечната клауза не кореспондират нито с претенцията на
заявителя, нито с представения към заявлението договор за мобилни услуги.
Изтъква се, че уговорената и претендирана неустойка е в размер не на всички
месечни абонаментни такси, дължими до края на срока на договора, а само на три месечни
такси съгласно постигната с КЗП извънсъдебна спогодба от 12.01.2018 г.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното
разпореждане и вместо него да постанови да се издаде заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу длъжника и за вземането за неустойка.
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на
легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално
допустима.
Въз основа на
закона и събраните доказателства по делото съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Пред Районен съд – Бургас е постъпило заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Теленор България” ЕАД
срещу длъжника М.Р.Х. за сумата от 48, 96 лева, представляваща сбор от дължими
и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за
които са издадени фактури № ********** от 05.06.2018 г. и № ********** от
05.07.2018 г. за периода от 05.05.2018 г. до 04.07.2018 г., и за сумата от 241,
04 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент за услуги, за която е издадена крайна фактура № ********** от
05.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението на 30.01.2020 г. до окончателното изплащане, както и направените по
делото разноски за държавна такса в размер на 25 лева и за адвокатско
възнаграждение в размер на 180 лева.
В заявлението са изложени твърдения, че длъжникът М.Р.Х.
е абонат на дружеството-заявител със сключен индивидуален договор за мобилни
услуги от 16.05.2018 г., въз основа на който са издадени фактури за месечни
абонаментни такси за потребените от абоната услуги по договора, а именно
фактура № ********** от 05.06.2018 г. за отчетния период на потребление от
05.05.2018 г. до 04.06.2018 г. на стойност 27, 07 лева и фактура № **********
от 05.07.2018 г. за отчетния период на потребление от 05.06.2018 г. до
04.07.2018 г. на стойност 21, 89 лева. Посочено е, че длъжникът не е изпълнил
задълженията си да заплати дължимите месечни такси в общ размер от 48, 96 лева,
което е основание за ангажиране на договорната му отговорност да заплати
неустойка за предсрочно прекратяване поради виновно неизпълнение, изразяващо се
в неплащане на дължимите месечни суми. На основание т. 11 от договора за
мобилни услуги се претендира заплащане на неустойка за прекратяване на
договорен абонамент за услуги, изчислена съобразно новите правила, приети от
„Теленор България“ ЕАД съобразно постигната с КЗП извънсъдебна спогодба от
12.01.2018 г., с която е уговорено, че максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, а в
случай на предоставено към абонаментния план устройство за ползване на услуги
абонатът ще дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му в
брой или съответно обща лизингова цена. Твърди се, че в конкретния случай
неустойката за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 16.05.2018 г.
възлиза на 241, 04 лева, за което е издадена крайна фактура № ********** от
05.09.2018 г.
Съобразно
чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и в изпълнение на дадените от въззивния съд указания,
заявителят е уточнил, че претендираната неустойка в размер на 241, 04 лева е
формирана, както следва: 1) сумата 52, 47 лева, представляваща сбора от три месечни
абонаментни такси за абонаментен план Интернет 20, 99, където стойността на
месечния абонамент е без ДДС, или 17,49 лева х 3 = 52, 47 лева; 2) сумата от
188, 57 лева, представляваща неустойка за ползване на устройство в размер на разликата
между стандартната цена по ценова листа без абонамент и общата лизингова цена,
която абонатът е следвало да заплати по уговорен погасителен план за ползване
на устройството, доколкото към абонамента е сключен и Договор за лизинг от
същата дата 16.05.2018 г., по силата на който на абоната е предоставено
устройство TABLET PRESТIGIO GRACE 3157 7 4G Dual.
На
основание чл. 410, ал. 3 ГПК към заявлението са представени договор за мобилни
услуги от 16.05.2018 г., ведно с приложенията към него, включително приложимите
общи условия. Съгласно т. 11 от договора в случай на прекратяването му преди
изтичане на срока по вина или по инициатива на потребителя или при нарушаване
на задълженията му, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношения на която
е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни
вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок,
като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти. В допълнение към неустойката по предходното
изречение потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на
договора; и (б) а в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, потребителят ще дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент) съгласно действаща към момента на сключване на договора ценова
листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова
цена), съответстваща на оставащия срок на договора.
За да отхвърли частично подаденото заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът е приел, че процесната неустойка
е уговорена за период от датата на прекратяване на договора до оставащия края
на договора, който е със срок 24 месеца. Намерил е, че така уговорената неустойка
е необосновано висока и създава значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя на услугата, поради което е нищожна поради
противоречие с чл. 143, т. 5 от ЗЗП.
Основателни са наведените в частната жалба доводи, че
съображенията на заповедния съд относно неравноправния характер на неустоечната
клауза не кореспондират с претенцията на заявителя и с представения към
заявлението договор за мобилни услуги. В процесното заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК липсват твърдения, че се претендира
неустойка в размер на всички месечни абонаментни вноски, дължими до изтичане на
срока на прекратения договор за мобилни услуги. Клауза с вложеното от
заповедния съд съдържание липсва и в приложения към заявлението договор за
мобилни услуги.
Съдът
намира, че процесната неустоечна клауза не е неравноправна по смисъла на чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като не задължава потребителя да заплати необосновано
висока неустойка. Предвидената неустойка, която не може надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, отговаря на изискването за
добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя. Същият извод важи и по отношение на предвидената
неустойка в случай на предоставено към абонаментния план устройство за ползване
на услуги, чийто размер се формира от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент) съгласно действаща към момента на
сключване на договора ценова листа, и заплатената от потребителя цена в брой
или обща лизингова цена.
По
делото не е налице и някое от останалите основания за отказ за издаване на
заповед за изпълнение, предвидени в разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК.
С оглед
на изложеното обжалваното определение се явява неправилно, поради което следва
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено да се издаде в полза на ,,Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6,
представляванo от Джейсън Кристос Кинг и
Марек Слачик, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу срещу
длъжника М.Р.Х., ЕГН: **********,
с постоянен адрес: ***, за следните суми: 241, 04 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент по договор за мобилни услуги от 16.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на заявлението на 30.01.2020 г. до
окончателното изплащане; държавна такса над присъдения размер от 4, 22 лева до
претендирания размер от 25 лева; адвокатско възнаграждение над присъдения
размер от 30, 39 лева до претендирания размер от 180 лева.
Така
мотивиран и на основание чл. 413, ал. 2 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане
№ 2569 от 31.01.2020 г. по ч. гр. д. № 612/2020 г. на Районен съд – Бургас, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА
ДА СЕ ИЗДАДЕ в
полза на ,,Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представляванo от
Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу срещу длъжника М.Р.Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, за следните суми:
241, 04 лева, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент по договор за мобилни услуги
от 16.05.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
заявлението на 30.01.2020 г. до окончателното изплащане; държавна такса над
присъдения размер от 4, 22 лева до претендирания размер от 25 лева; адвокатско
възнаграждение над присъдения размер от 30, 39 лева до претендирания размер от
180 лева.
ВРЪЩА делото
на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.