РЕШЕНИЕ
№ 759
гр. Пловдив, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20245300500828 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от „Саби-4“ ООД, ЕИК *****,
против Решение № 494/27.11.2023г., постановено по гр.д. № 635/2023г. по
описа на Районен съд *****, в частта, с която “САБИ-4” ООД, е осъдено да
заплати на П. П. Х., ЕГН ********** сумата над 2 700 лева до пълния
претендиран размер от 30 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от причинено травматично увреждане: ампутация на
трети пръст на лявата ръка в областта на нейната върховна фаланга и
настъпилите усложнения, претърпени от нея болки, страдания, стрес,
неудобство, дискомфорт и емоционален шок в резултат на причиненото
телесно увреждане, в следствие на трудова злополука на 15.03.2022 г., ведно
със законната лихва от 15.03.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението. Изложени са подробни съображения за неправилност на
обжалвания акт. Поддържа се, че присъденото обезщетение за неимуществени
вреди е прекомерно завишено, не кореспондира на критерия за
справедливост, нито на действително претърпените от ищеца болки и
страдания. Сочи се, че при определяне на обезщетението не е направена
1
преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства. Твърди се, че
неправилно не е прието направеното възражение за съпричиняване. Искането
на жалбоподателя към въззивния съд е да отмени решението в обжалваната
му част, евентуално да намали размера на присъденото обезщетение и да
приеме, че е налице съпричиняване. Претендира присъждане на разноски за
двете инстанции.
Ответникът по жалбата П. П. Х., ЕГН ********** заявява становище
за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното
решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е частично основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД., предявени от П.
Х. против „Саби-4“ ООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 30 000 лева, представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, стрес и емоционален шок в резултат на
причинените телесни увреждания - травматична ампутация от трети пръст на
лявата ръка в областта на нейната върхова фаланга и настъпилите
усложненията от трудовата злополука от 15.03.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 15.03.2022 г. до окончателното изплащане
2
на задължението. Ангажира доказателства, претендира за разноски.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска по размер.
Признава наличието на сключено валидно трудово правоотношение с ищцата
и осъществяването на трудовата злополука, причинила временната
нетрудоспособност на същата. Счита, че е налице съпричиняване на
злополуката от страна на П. Х., поради пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност на труда. Счита, че приносът
на ищцата за настъпване на вредоносния резултат е в размер на 70%, за което
излага съображения. Ответникът моли съда да приеме, че претендираното
обезщетение е прекомерно завишено, да уважи направеното възражение за
съпричиняване и претендира разноски.
С постановеното по спора Решение № 494/27.11.2023г.,
първостепенният съд е приел исковете за основателни.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
Безспорно е, че ищцата е работила при ответника на длъжност „****“,
с основно трудово възнаграждение в размер на 710 лв., а и последното се
установява от приложения и приет по делото трудов договор №
000166/02.08.2021 г. и допълнително споразумение към ТД от 01.04.2022 г.
Не се спори, че на 15.03.2022 г. ищцата е претърпяла трудова
злополука при изпълнение на служебните си задължения. П. Х. е почиствала
шприц машина за пълнене на еклери – в работен режим, когато пръстът и бил
захванат и притиснат от буталото. За така настъпилата злополука са
съставени: протокол за трудова злополука, декларация за трудова злополука,
депозирана в НОИ ****, а с разпореждане № 5104-15-176 от 17.08.2022 г. на
НОИ гр. **** злополуката е приета за трудова.
От ищеца са представени: епикризи, съдебно-медицинско
удостоверение, болнични листове.
От ответника са представени: Паспорт за дозатор за гъсти течности-
пневматичен, Програма за провеждане на периодичен инструктаж от
06.01.2022 г., Инструкция за работа с дозатора, копие от Книги за инструктаж
по безопасност и здраве. От „Медицински център І“ *****, УМБАЛ
„Св.Георги“ ЕАД **** и УМБАЛ „*****мед“ ***** е представена
3
медицинска документация, във връзка с лечение на ищцата.
От НОИ е изпратена пълната документация, съдържаща се в
административната преписка, образувано по повод трудовата злополука.
В хода на първоинстанционното производство е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че механизмът на
трудовата злополука е следният: при работата по почистване на дозатора за
гъсти течности ищцата е допуснала основна грешка да работи без да е
изключила ключа за електрозахранване (червения бутон отзад машината в
положение 0). Този извод на вещото лице е на база Инструкцията за Техника
на безопасност на труда и Инструкцията за санитарно-хигиенно поддържане.
Посочва се, че при чистенето с неизключено ел.захранване най-вероятно
операторката е натиснала без да иска с крака педала и неволно е задействала
работен ход на буталото на дозатора, при което то е „захапало“ намиращия се
в работната му зона среден пръст на почистващата ръка. Според вещото лице
при спазване на правилата за работа с дозатора за гъсти течности, произведен
от САМ-Кинти ЕООД, човек в съзнание, в трезво и нормално нервно и
психическо опериране, не би претърпял злополука с нараняване на пръсти
при извършване на санитарно-хигиенни дейности. Дозаторът е безопасен за
работа и хигиенно поддържане при спазване, от страна на оператора, на
съответните инструкции, предоставени от производителя. Експертизата дава
общо заключение, че причината за допусната злополука е временно
разсейване на оператора и неспазване на основни правила за извършване на
санитарно-хигиенни дейности при спиране на работата на дозатора за гъсти
течности – не е изключено електрическото му захранване.
Прието е заключение и по допълнителна съдебно-техническа
експертиза. Според вещото лице, за да започне човек работа в някоя фирма,
съгласно законодателството в Р.България, той трябва да има подписан
договор с нея. П. Х. има подписан такъв договор с фирма „Саби-4“ - № 231 от
02.08.2021г. и Допълнително споразумение № 2 и съгласно т.7 от него тя „се
задължава да спазва изискванията на правилника по охрана на труда,
техническата безопасност и противопожарна охрана за длъжността, която
изпълнява“ . Вещото лице посочва, че при задължението да спазва трудовия
договор ищцата би трябвало и сама да потърси информация за правилата по
техническа безопасност и охрана на труда или най-малкото да пита за тях.
4
Наличието на подписа й в Книгата за инструктаж на „Саби – 4“ ООД
означава, че тя има някаква информация относно охраната на труда. Според
експерта за 165 дни реална работа във фирмата ищцата би трябвало и без
писмени инструкции да се научи, че почистването на работните зони на
машините става при изключено енергоподаване. На втория поставен въпрос –
как вещото лице е достигнало до извода, че работникът не е спазил основни
правила за извършване на санитарно-хигиенни дейности и правилата за
работа с дозатора, след като в Протокол № 5103-15-17 от 18.07.2022г. на НОИ
е установено, че осигурителят- дружеството ответник не е предоставил
документи, удостоверяващи провеждане на начален инструктаж и инструктаж
на работното място – вещото лице сочи, че отговорът е същият като на въпрос
1. По-нататък в заключението се казва, че в конкретния случай изискването
на чл.186, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване е неприложимо за движещото се бутало на дозатора. Причината е,
че в процеса на работа буталото не е открито и за обслужващия персонал
няма никакъв риск, защото не може да бръкне в зоната му на действие ( в тази
зона има достъп само когато трябва да се почисти , т.е. при хигиенно-
санитарни дейности, описани в инструкцията на машината). Изискванията на
чл.186, ал.1, според вещото лице, се отнасят за движещи „части на работното
оборудване – работни органи или транспортни елементи“, които в процеса на
работа са открити. При тях задължително се поставят преградни съоръжения
с автоматично изключване на захранването при тяхното разкачване.
Преградното съоръжение е конструкция, която предотвратява достъпа на хора
в зоната на движение на открити движещи се части от оборудването.
Преградното съоръжение НЕ се прави на закрити работни органи. Според
вещото лице, ако е било поставено предпазно устройство, осуетяващо
достъпа до описаните зони на движещите се части на машината или
устройство, което да спира движението им при достигане на опасната зона от
човек, НЯМАШЕ да бъде намален риска от настъпване на трудовата
злополука. Това е така, защото преградното съоръжение не може да защити
зоната на работа на буталото при нейното почистване. Като общо
заключение, доц.д-р инж.Н. поддържа, че причината за допуснатата
злополука е временно разсейване на оператора при желание по-бързо да се
изпълнят задължения от трудовия договор и неспазване на основни правила
5
за извършване на санитарно-хигиенни дейности при спазване на работата на
дозатора за гъсти течности – не е изключено електрическото му захранване.
Пред районния съд е изготвена и СМЕ, от която се установява, че при
трудовата злополука по време на работа на 15.03.2022 г. П. Х. е получила
травма на ІІІ пръст на лявата ръка, изразяваща се в: травматична ампутация
на част от трети пръст във върховата му част, заедно със счупване на крайната
фалангова кост на същия пръст, което е наложило интервенция в болнично
заведение, при която е оформен чукан на пръста със свободна кожна
присадка. Описаното костно и мекотъканно увреждане на върха на пръста е
причинено от свръхмерно притискане и разтягане на тъканите в областта на
върха на ІІІ пръст на лявата ръка. Напълно е възможно описаната
диструктурираща травма да е получена по начина, описан в ИМ. В острия
след травматичен период ищцата П. Х. е изпитвала значителни по сила и с
умерена продължителност болки и страдания в рамките на лечението й в
болнично заведение. В следващите етапи на лечението и оздравителните
процеси болката е била умерена, със затихващ характер и е била налична до
край на оздравителните процеси на раневите повърхности и оформения чрез
свободна кожна присадка чукан на ампутирания пръст. Оздравителните
процеси са приключили в рамките на три-четири месеца. Възможно е
усещането за фантомни болки в ампутирания фрагмент от пръста в рамките
на няколко месеца след травмата. В ампутираната зона е налична богата
инервация и наличие на множество рецептори за допир, болка, топлина,
механорецептори. Възможно е да се изпитва умерена болка и дискомфорт
сравнително продължителен период от време, без загуба на функция на
наличния чукан на пръста. Хватателната способност на ръката е затруднена в
малка степан, но все пак при захващането трети пръст, като най-дълъг има
своето значение, дори при липса само на върховата му част. Ампутираната
част от пръста не подлежи на възстановяване, липсата на част от него е
пожизнена. Налице е известно затруднение във фините дейности с ръката,
които обаче с времето ще се компенсират.
От показанията на свидетеля М. К. Х. – познат на ищцата, се
установява, че преди да започне работа при ответника тя е работила в
заведението на свидетеля като *****. Тогава П. била жизнен, весел и много
работлив човек. От общи познати със съпругата му са разбрали за инцидента
с ищцата, като след случилото се не са я видели няколко месеца, но съпругата
6
му е ходила на свиждане. След случилото се ищцата била коренно различна,
затворила се в себе си, срамувала се, не искала да контактува с околните.
Свидетелят й предложил отново да работи при него, тя опитала, но се
отказала, тъй като не можела да борави с лявата си ръка, изпускала прибори,
ръката се подувала и изтръпвала, чувствала се дискомфортно. След
инцидента ищцата е споделила, че ръката продължава да я боли, а пръстът й
се подува, за което пиела обезболяващи и различни други медикаменти.
От показанията на свидетеля А. М. Д. – живеещ на семейни начала с
ищцата, се установява, че след инцидента тя е претърпяла операция в болница
в гр.*****, където останала на лечение около седмица, а след това около три –
четири месеца била на домашно лечение. След случилото се П. се чувствала
много зле, не можела да се обслужва сама, да се облича, да се къпе, поради
което начинът й на живот коренно се променил. Тя е споделяла, че има
постоянни болки в пръста и ръката, които се подували. Опитвала да крие
ръката си при срещи с хора. Няколко месеца след инцидента се опитала да
започне нова работа, но не успяла и се отказала и продължава да не работи.
Станала много неспокойна, тревожна, не можела да спи. За издръжката на П.
и детето й от инцидента до сега се грижи единствено свидетелят, тъй като тя
не може да работи.
От показанията на свидетелката А. Е. П. – работеща като ***** при
ответника, се установява, че в деня на инцидента П. е останала сама в цеха,
като свидетелката е почиствала помещенията. П. пълнела еклери, а
свидетелката отишла да й помогне, за да опакова – всичко това се случило
след 16.00 часа. След приключване на работа П. останала да почисти
машината и работното си място, а свидетелката си тръгнала. По път за дома
си по телефона й се обадила приятелката на П., която й разказала за
инцидента. В цеха постоянно се провеждали инструктажи на всички
работещи, които се подписват в книга за инструктажи.
От показанията на свидетелката К. А. В., работеща като отговорник в
производството на ответника, се установява, че инцидентът се е случил почти
след като всички работници са си тръгнали от цеха, където е останала П.. От
колеги същата е разбрала, че машина е отрязала част от пръста на П., която
машина е била включена. Инструктажи за работа с машините в цеха са
провеждани редовно от свидетелката, които са първоначални и периодични.
7
По инициатива на управителите на цеха ищцата след инцидента е била
заведена в болнично заведение в гр.*****, където била оперирана. След това
лечението в дома й е продължило няколко месеца. Свидетелката и колеги от
цеха са разговаряли с ищцата по телефона, която е споделила, че вече се
чувства по-добре.
С оглед на изложеното, спорни по делото остават единствено
обстоятелствата дали е налице съпричиняване от страна на пострадалата,
изразяващо се в груба небрежност, която би могла да обоснове намаляване на
дължимото обезщетение от работодателя, както и какъв е справедливият
размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди. В
тази връзка ПОС намира следното:
При трудова злополука е налице съпричиняване по смисъла на чл. 201,
ал. 2 КТ и обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл
за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Съпричиняване при
трудовата злополука има винаги, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и
на правилата за безопасност. Не всяко съпричиняване обаче е основание за
намаляване на дължимото от работодателя обезщетение. Съдържанието на
понятието груба небрежност при трудова злополука, поради липса на легална
дефиниция, многократно е разяснявано в практиката. То е налице, когато
пострадалият е съзнавал, предвиждал настъпването на неблагоприятните
последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати.
Единна е практиката и относно изходната позиция, че "не всяко нарушение на
инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само
това нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което
работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в
подобна обстановка". Пострадалият следва да е допринесъл за трудовата
злополука, но вината му не може да се предполага. Доказателствената тежест
за предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ е на работодателя. Небрежността в
гражданското право е неполагане на грижа според един абстрактен модел -
поведението на определена група лица /добрия стопанин/, с оглед естеството
на дейността и условията за извършването й. Винаги когато пострадалият
създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам се поставя в
ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата. В
хипотезата, при която работодателят е нарушил правила за безопасност на
8
труда и работникът е допринесъл за настъпване на злополуката,
работодателят отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с
виновното му поведение, но не и за тези, които са последица от поведението
на увредения. Във всички случаи преценката за наличието на груба
небрежност е конкретна и зависи от установените факти по делото. /решение
№ 51 от 08.05.2018 г. по гр. д. № 2302/2017 г., г. к., ііі г. о. на ВКС/.
Съгласно практиката на ВКС превенцията на риска от трудова
злополука при работа с машини е отговорност и на двете страни по трудовото
правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното
обезопасяване на работните места и условията на труд е задължение в тежест
на работодателя и включва система от мерки, само част от които се свеждат
до установяването на конкретни правила за безопасност, прилагани пряко от
изложените на риска негови работници и служители, след инструктаж. Видът
и броят на останалите мерки, които е трябвало работодателят да предприеме,
за да осигури безопасни условия на труд, е в зависимост от действащата
подзаконова нормативна уредба, естеството на работата и свързания с нея
производствен риск (решение № 159 по гр. д. № 251/2017 г., III г.о., ВКС,
решение № 60185/29.10.2021 г. по гр. дело № 3692/2020 г. на ВКС, IV г.о.).
При извършеното разследване на злополуката (протокол № 5103-15-
17 от 18.07.2022 г. на ТП НОИ ****) е констатирано, че работодателят е
допуснал нарушения на чл.11, ал.5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, както и нарушение на чл. 166, ал. 1 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване. Съгласно чл.11,
ал.5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. инструктажите, проведени по реда на
наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение №
1. Съгласно чл. 166, ал. 1 от Наредба № 7 работодателят предоставя на
работещите съответна информация и когато е необходимо, писмени
инструкции за използване на работното оборудване. Доказателство за
предоставяне на такава информация е книгата за инструктаж по безопасност и
здраве при работа – на работното място, периодичен, извънреден, който е
подписан от ищцата. В програмата към този инструктаж е посочено, че
9
същият обхваща инструкция за санитарно-хигиенно поддържане на дозатор за
гъсти течности (за еклери и кремки). Представената инструкция за техника на
безопасност на труда не носи подписа на П. Х. и не се установява
запознаването й с нея. От показанията на св.А. Е. П. и св.К. А. В. се
установява, че който дойде на работа, минава първоначален инструктаж, а
след това се правят периодични такива. По делото обаче не са налице
писмени доказателства за провеждане на първоначален инструктаж на
работниците, сред които и на ищцата.
Това обстоятелство обаче не следва да се цени като такова,
изключващо наличието на съпричиняване поради "груба небрежност". Това е
така, тъй като извършването на санитарно-хигиенни дейности на процесната
машина при неизключване на електрозахранването представлява
пренебрегване от страна на работника на основни технологични правила и
правила за безопасност. По делото не се установява наличието на постоянна
практика на работодателя, нарушаваща правилата за безопасна работа, както
и занижен контрол, поради което не е налице основание да не се прилагат
правилата за намаляване на отговорността поради груба небрежност по чл.
201, ал. 2 КТ. Установено е, че е извършен вид инструктаж на ищцата, който
макар и да не е първоначален, не може да се пренебрегне. П. Х. е постъпила
на работа 2021г., което е достатъчен период на полагане на труд при
работодателя, който да предпостави запознаването и спазването на правилата
за безопасност на работното място било то с първоначален, последващ,
извънреден или друг инструктаж. От друга страна, на работодателя не е
вменено задължение да обезопаси машината с допълнителни предпазни
средства, доколкото такива се поставят при открити движещи се части,
какъвто не е настоящия случай. Изискването на чл.186, ал.1 от Наредба №7 не
е нарушено, а дори и да е било поставено предпазно устройство, осуетяващо
достъпа до описаните зони на движещите се части на машината, съгласно
заключението на вещото лице, рискът от настъпване на трудовата злополука е
нямало да бъде намален. От приетата по делото СТЕ още се сочи, че при
спазване на правилата за работа с дозатора за гъсти течности и инструкциите
за работа при нормално опериране, човек НЕ би претърпял злополука и
дозаторът е безопасен за работа и хигиенно поддържане. Следователно,
безспорно се доказва по делото не само грубата небрежност от страна на
работника, но и причинната връзка между нейното поведение и настъпилият
10
вредоносен резултат, за който то е допринесло.
Процентът на съпричиняване зависи от механизма на причиняване
на трудовата злополука, като мислено се преценява тежестта на допринасяне
за всеки от факторите, причина за настъпилата злополука, както и
съотношението между причините, когато са повече от една, респективно има
ли баланс между тях или някоя от тях е основна. В разглежданата хипотеза
ищцата е преминала периодичен инструктаж, включващ инструкция за
санитарно хигиенно поддържане на дозатор за гъсти течности; служителката
не е проявила елементарната съобразителност да изключи
електрозахранването от съответното копче преди да започне почистване на
машината, с което е допуснала възможността същата да бъде задействана с
натискане на педала - каквото й се е случило по невнимание. При това
положение ищцата е предприела изпълнението на работата при липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегвайки основни правила за
безопасност - т.е. могла е да предвиди настъпването на неблагоприятните
последици, но се е надявала, че няма да настъпят или че ще ги предотврати,
като не е положила грижа, която и най-небрежният би положил в подобна
ситуация на работа. Съдът отчита и установените по делото пропуски, които е
допуснал и извършил работодателя - нарушения на чл.11, ал.5 от Наредба №
РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, както и нарушение на чл. 166, ал.
1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване. Не са налице и писмени доказателства за провеждане на
първоначален инструктаж на пострадалата служителка.
В разглежданата хипотеза настоящият състав намира, че за настъпване
на вредоносния резултат в по-голяма степен допринася работодателят, който
е длъжен да обезпечи запознаването на служителите с правилата за полагане
на труд в безопасни условия още при встъпване на съответната длъжност,
както и периодично - при изпълнението й. Работодателят не е изпълнил
задължението си да осигури ефективен контрол за извършваната работа без
риск и по безопасен начин за живота и здравето на работещите при
изпълнение на служебните им задължения в пълен обем. При тези
обстоятелства процентът на съпричиняване от страна на ищцата, предвид
11
проявената груба небрежност, съдът определя в размер на 40 %.
Следващият спорен въпрос е по отношение размера на дължимото от
работодателя обезщетение във връзка с чл. 52 ЗЗД. Настоящият състав,
отчитайки установените по делото критерии, релевантни за определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, намира, че паричният
еквивалент на претърпените вреди, е в размер на 30 000 лева. Като отчита
възрастта на пострадалата, вида и обема на причинените на ищцата
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените
от нея болки и страдания, преживения стрес, травмите върху психичното и
здраве, както и това, че физическа травма е необратима, с продължителен
период на интензивни болки, невъзможност да се обслужва самостоятелно, да
извършва елементарни дейности по битово-хигиенно обслужване,
зависимостта й от други лица; затруднението във фините дейности с ръката,
които във времето ще се компенсират; зартуднената в малка степен
хватателна способност, както и обществено-икономическите условия в
страната към момента на увреждането, настоящият състав приема, че сумата
от 30 000 лева би репарирала в известен смисъл претърпените неимуществени
вреди.
В съответствие с процента на съпричиняване определеното
справедливо обезщетение следва да се намали, като от сумата 30 000лв. се
приспаднат 12 000 лв. /40% от 30 000 лв./ и на ищцата се присъдят 18 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 15.03.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Поради гореизложеното, първоинстанционното решение следва да
бъде отменено като неправилно в частта, с която е присъдено обезщетение за
размера над 18 000 лв. до 30 000 лв. ведно със законната лихва, считано от
15.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
Изходът на спора налага присъждане на разноски на
жалбоподателя, съобразно отхвърлената част от иска: общо 2 940 лв., от
които 1 880 лв. за първа инстанция и 1 060 лв. за въззивната инстанция.
Направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в случая се явява неоснователно, доколкото
претендираният размер е справедлив. В полза на въззиваемата страна се
дължат разноски в общ размер на 4 200 лв., от които: 2 100 лв. за първа
12
инстанция и 2 100 лв. за въззивното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 494/27.11.2023г., постановено по гр.д. №
635/2023г. по описа на Районен съд *****, в частта, с която „САБИ-4” ООД,
ЕИК ***** е осъдено да заплати на П. П. Х., ЕГН ********** сумата над 18
000 лева до пълния претендиран размер от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от причинено травматично увреждане:
ампутация на трети пръст на лявата ръка в областта на нейната върховна
фаланга и настъпилите усложнения, претърпени от нея болки, страдания,
стрес, неудобство, дискомфорт и емоционален шок в резултат на причиненото
телесно увреждане, в следствие на трудова злополука на 15.03.2022г., ведно
със законната лихва от 15.03.2022г. до окончателното изплащане на
задължението и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на П. П. Х., ЕГН ********** против „САБИ-4”
ООД, ЕИК ***** за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата над
18 000 лева до пълния претендиран размер от 30 000 лева, представляваща
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, стрес
и емоционален шок в резултат на причинените телесни увреждания -
травматична ампутация от трети пръст на лявата ръка в областта на нейната
върхова фаланга и настъпилите усложненията от трудовата злополука от
15.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането -
15.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 494/27.11.2023г., постановено по гр.д.
№ 635/2023г. по описа на Районен съд ***** в останалата му част.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „САБИ-4” ООД, ЕИК ***** да заплати на П. П. Х., ЕГН
********** разноски по делото в общ размер от 4 200 лева.
13
ОСЪЖДА П. П. Х., ЕГН ********** да заплати на „САБИ-4” ООД,
ЕИК ***** разноски по делото в общ размер на 2 940 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14