№ 20
гр. Търговище , 19.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Красимира А. Кирилова
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Административно
наказателно дело № 20203530200947 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адв. Д. П., упълномощен защитник на Ю. А. О., в
качеството му на управител на „Виктория 80-83” ЕООД гр. София, против
Наказателно постановление № 540262-F563875 от 07.10.2020 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ - Варна в Централно управление на НАП, с
което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ на
дружеството е наложено административно наказание - „имуществена
санкция” в размер на 2000 лева на основание чл. 185, ал. 5 във вр. с ал. 4 от
ЗДДС. Жалбоподателят не оспорва фактическите констатации по акта, но
инвокира оплаквания за липса на мотиви на наказващия орган относно
размера на наложената санкция. Предвид на това моли съда да измени
издаденото НП, като наложи имуществена санкция към минималния,
предвиден в закона размер. В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Ответната страна, посредством процесуалния си представител ст.ю.к.
М. Д., счита издаденото НП за правилно и законосъобразно, като моли съда
същото да бъде потвърдено.
След преценка на събраните доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
1
На 07.08.2020 г. служители на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в
Централно управление на НАП, свидетелите Т. А. и П. П., извършили
проверка на търговски обект – баничарница, находящ се в гр. Търговище, кв.
„З.”, спирката на болницата, стопанисван от „Виктория 80-83” ЕООД гр.
София. При проверката била установено, че разчетената касова наличност от
фискалното устройство е в размер на 301.90 лв, фактическата наличност на
парични средства в размер на 586.87 лева, сума на паричните средства в
началото на работния ден 70.00 лв, въведени в касата пари са 70.00 лв и
изведени от касата пари 0.00 лв. При така констатираното проверяващите
приели, че за разликата от 284.97 лв в касовата наличност дружество
„Виктория 80-83” ЕООД не е изпълнило задължението си извън случаите на
продажба да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност чрез
операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. На място
констатациите били отразени в Протокол за извършена проверка, а на
10.08.2020 г., в присъствието на управителя на дружеството Ю. А. О., срещу
„Виктория 80-83” ЕООД бил съставен АУАН № F563875 за нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на
Министерството на финансите. Актът е връчен на същата дата и в
законоустановения срок по ЗАНН не постъпило възражение от дружеството.
Въз основа на съставения акт и вземайки предвид, че нарушението е
извършено повторно - след като за същото по вид нарушение вече има
издадено и влязло в сила Наказателно постановление № 488693-
F532397/09.01.2020 г., административно наказващият орган Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в Централно управление на НАП издал
атакуваното Наказателно постановление № 540262-F563875 от 07.10.2020 г., с
което на основание чл. 185, ал. 5 във вр. с чл. 185, ал. 4 от ЗДДС наложил на
дружеството имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Изложената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, като фактическите констатации не се
оспорват и в жалбата.
При така установеното от фактическа страна съдът прецени следното:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице и е допустима.
По същество подадената жалба е о с н о в а т е л н а по следните
2
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства на Министерството на финансите, извън случаите на продажби
всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане
на пари в и извън касата/ на фискалните устройства се регистрира във
фискалните устройства чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми. От горната разпоредба е видно, че извън случаите на
продажби, всяка промяна на касовата наличност задължително следва да се
регистрира във фискалните устройства. Тези разпоредби са част от
установения ред за регистрация и отчетност, който са задължителни за
лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на
условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със
съответното фискалните устройства суми от продажби и от извършени
служебно отразяване на началното салдо, въвеждане и извеждане на суми във
всеки един момент. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва в
жалбата, че при проверката, извършена на 07.08.2020 г. в търговския обект,
стопанисван от „Виктория 80-83” ЕООД, е установена разлика между
фактическата наличност в касата и тази разчетена от ФУ в размер 284.97 лв.
Тази стойност не е била отбелязана във въпросното ФУ за деня на проверката
като "служебно въведени", въпреки, че ФУ в търговския обект притежавало
операции "служебно въведени" и "служебно изведени". По този начин е била
нарушена отчетността на касовата наличност, с което търговецът не е
изпълнил фискалните си задължения по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006
г. Цитираната правна норма е императивна, като се регистрира и се отбелязва
във фискалното устройство "... всяка промяна ...", без значение какво е
основанието и на какво се дължи същата.
При тези данни изводът, че в случая е налице промяна в касовата
наличност, извън случаите на продажби/сторно операции, която не е
регистрирана във ФУ е обоснован и съответен на събраните доказателства.
Следователно отговорността на дружеството е ангажирана законосъобразно
за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Административно-наказателното производство е протекло при липса
на съществени процесуални нарушения. По - конкретно, акта за установяване
3
на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава
изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при
издаването на атакуваното наказателно постановление - тези на чл. 57 от
ЗАНН.
Установеното нарушение е от категорията на формалните нарушения,
или т. нар. нарушения на просто извършване. Типичното за тях е, че в техния
състав не е посочен настъпването на някакъв вредоносен резултат. Тези
нарушения се осъществяват със самия факт на извършването им.
Обществената опасност на тази категория нарушения се презюмира винаги от
закона, доколкото същите винаги създават опасност от увреждане на
определени обществени отношения, в процесния случай с осигуряване
нормалното функциониране на данъчната система.
От субективна страна деянието е извършено от предвидения от
наредбата особен субект – данъчно задължено лице, по см. на чл. 3, ал. 1 от по
Наредба № Н-18/2006 г., в качеството на търговец.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица е
безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1
ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
страна.
Видно от § 11 от ПЗР на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, същата е
издадена и на основание чл. 118, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС. Следователно
Наредбата представлява нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС.
От изложеното следва, че деянието е съставомерно по чл. 185 от ЗДДС.
Наказващият орган е приложил разпоредбата на чл. 185, ал. 5 от ЗДДС,
която гласи: "При повторно нарушение по ал. 2 размерът на глобата е от 600
до 2000 лв., а на имуществената санкция - от 6000 до 20 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се прилагат санкциите по
ал. 4. " От своя страна алинея 4 установява размер на глобата при повторно
нарушение по ал. 1 от 200 до 1000 лв., а на имуществената санкция - от 1000
до 4000 лв. Съгласно Параграф 1, т. 35 от ДПЗ на ЗДДС "Повторно" е
нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид
нарушение.
4
Не се спори от страна на жалбоподателя, че процесното нарушение е
извършено в условията на повторност по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС
- извършено в едногодишен срок от влизането в сила на Наказателно
постановление № 488693-F532397/09.01.2020 г., с което лицето е било
наказано за същото по вид нарушение. Предвид на това следва да се приеме,
че наказващия орган правилно е приложил материалния закон, като е
санкционирал дружеството по квалифицирания състав за повторност на чл.
185, ал. 5 във вр. с чл. 185, ал. 4 от ЗДДС.
Съдът намира обаче, че наложеното наказанието е явно несправедливо,
като наказващият орган е наложил наказание за извършеното деяние над
минималния размер предвиден в закона. Като мотиви за така наложеното
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв.
административно наказващия орган е посочил единствено, че за същото по
вид нарушение има издадено Наказателно постановление № 488737-
F532394/09.01.2020 г. Това обстоятелство обаче в случая се явява
квалифициращо и е незаконосъобразно едновременно с това да се приема и
като утежняващо наказателната отговорност, каквито са мотивите на
наказващия орган (аргумент от чл. 56 НК). В съдебно заседание е представена
служебна справка от регистър на НАП за извършени от дружеството
жалбоподател други нарушения на данъчното законодателство. Така
депозираната справка на първо място е неразбираема за съда, а на следващо
място е недопустимо едва на въззивното съдебно следствие наказващия орган
да мотивира размера на наложената санкция. Ето защо и доколкото в случая
пред съда не бяха ангажирани други безспорно доказани отегчаващи
обстоятелства, които да обосновават налагането на имуществена санкция над
предвидения в закона минимум, следва размера на санкцията да бъде
редуциран до 1000 лв., като съдът намира, че този размер се явява съответен
на извършеното нарушение и би способствал за постигането на целите на
ЗАНН.
От ст.ю.к. М. Д. се претендират разноски за юристконсултско
възнаграждение по реда на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съдът счита искането за
неоснователно. В процесния случай с жалбата не се иска отмяна изцяло на
издаденото наказателно постановление, а само изменение на наложената
санкция, и с оглед изхода на делото - уважаване на жалбата, не следва да се
5
присъжда юристконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 540262-F563875 от 07.10.2020
г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в Централно
управление на НАП, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите на „Виктория 80-83” ЕООД
гр. София, представлявано от Ю. А. О., с ЕИК *****, на основание чл. 185, ал.
5 във вр. с ал. 4 от ЗДДС е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лв., като НАМАЛЯВА размера
на наложената "имуществена санкция" на 1000,00 (хиляда) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет
дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд -
Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6