РЕШЕНИЕ
№ 256 / 04.04.2023г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на осми март, две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева-Иванова
Биляна
Икономова
при секретаря Ангелина Латунова.………………...……….........................… в присъствието на
Прокурор Н.Т.………..........……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №14 по описа
за 2023 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Директора на
Териториална Дирекция „Митница Пловдив“, подадена чрез процесуален
представител, против Решение №154 от 31.10.2022 г., постановено по АНД №627 по
описа на Районен съд – Свиленград за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е неправилно. Сочи се, че изводите на районния съд за допуснати
процесуални нарушения при провеждане на административнонаказателното
производство, налагащи отмяна на наказателното постановление, са
неправилни. Навеждат се доводи, че в
конкретния случай допуснатите нарушения при съставяне на АУАН не са довели до ограничаване правото на
защита на наказаното лице. Сочи се, че няма законова пречка нередовностите по акта да бъдат отстранени по
реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН, тъй като в конкретния случай това не е довело до
ангажиране на отговорност за други нарушения или за непредявени фактически
обстоятелства, надхвърлящи констатациите по акта. Твърди се, че конкретния
случай касае грешка, свързана с изписване не на конкретните дати на извършване
на нарушенията, а на годините, през които
са извършени. Сочи се, че видно от съдържанието на акта, тази грешка е
допусната на едно-единствено място в
акта, поради което административнонаказващият орган правилно я е приел за
техническа такава. Допуснатата нередовност в акта е прецизирана от административнонаказващия орган, като в
предвидената от ЗАНН възможност е
отстранена в хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Твърди се, че в настоящия
случай извършването на нарушенията и нарушителят са безспорно установени. Сочи
се, че от друга страна районният съд не е взел под внимание , че с предявяване
и връчване на акта деецът е разбрал рамката на административното обвинение,
кръга от доказателствата, послужили на актосъставителя да формира изводите си,
имал е възможност да поиска да бъдат събирани
други доказателства и да направи
възражения. Сочи се също, че видно от доказателствата по делото, не е
налице депозирано възражение, не са представени доказателства, оборващи
констатациите по акта. Навеждат се доводи, че е очевидно, че в случая на
жалбоподателя е предоставена възможност в предвидения в чл.44 ал.1 от ЗАНН
срок, която дружеството-жалбоподател не е реализирало. В конкретиката на казуса
административнонаказващият орган е открил посочените грешки и във връзка с
дадените му от закона правомощия в тази насока е санирал същите, което не би
могло да обърка нарушителя в такава степен, че да наруши правото му на защита.
С оглед изложеното се твърди, че решението на районния съд е неправилно –
постановено в противоречие с материалния закон, поради което се моли да бъде
отменено, като се потвърди наказателното постановление изцяло, като правилно и
законосъобразно.
Ответникът, редовно призован, не изпраща
представител. Не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира касационната жалба за основателна. Счита, че съдебното решение следва да
се отмени, а наказателното постановление да се потвърди.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда
на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Свиленград е отменил
Наказателно постановление №BG2022/3000-195/НП от 05.05.2022г., издадено от
Директора на ТД Митница Пловдив, в частите му по пункт 1 и пункт 2, в които на
основание чл.234 ал.2 т.1 от Закона за митниците (ЗМ), във връзка с чл.234 ал.1
т.1 от ЗМ , на „Екстрийм системс“ ЕООД – П., са
наложени „имуществени санкции“ в размер съответно на: общо 27356,09 лв. и общо
9461,88 лв., всяка от които представляваща 100 % от размера на избегнатите
публични държавни вземания – мито и ДДС за два броя употребявани пътнически
автомобили, катастрофирали, подробно описани по марка, модел, дата на първа
регистрация, цвят, работен обем, мощност, брой места, двигател и шаси,
декларирана митническа стойност и данъчна основа, поставени под режим допускане за свободно
обращение.
За да постанови решението си, районният съд е
приел, че в случая с НП е направено различно описание на деянията от фактическа
страна, като е посочена друга дата на извършването им и по този начин се
изменят повдигнатите с АУАН административни обвинения. Посочил е, че в АУАН е
посочена дата на извършване на нарушенията 21.04.2022г., а в НП е застъпено, че
те са извършени на 21.04.2021г., т.е. наказващият орган на практика е предявил
на дружеството – жалбоподател нови обвинения и го е санкционирал за деяния,
различни от описаните в съставения АУАН. Съдът е приел, че е допуснато от
наказващия орган съществено процесуално нарушение при издаване на НП. Изложил е
съображения, че не може да се приеме наличието на техническа грешка. Посочил е
също, че така допуснатото нарушение не може да бъде санирано и по реда на чл.53
ал.2 от ЗАНН. Приел е, че посочената нередовност е достатъчно основание за
отмяна на НП. Освен това е посочил, че датата на нарушенията, визирана в АУАН,
е последваща спрямо датата на
съставянето му, което създава неяснота относно времето на съставяне на акта,
респ. относно датата на нарушенията. Отделно от това, съдът е изложил и
съображения, че е налице противоречие в самото НП относно декларираната данъчна
основа на единия от автомобилите – на едно място е посочена в размер на 6797.16
лева, а на друго – 6 787.16 лева, което е приел, че също представлява
процесуално нарушение, нарушаващо правата на жалбоподателя.
Обжалваното решение е правилно.
Същото е постановено при изяснена фактическа
обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия ред. Фактическите изводи са
направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
Според съставения АУАН №BG16032022/3000/M-98 от
16.03.2022г., на адрес гр. П., ул. *** е установено, че дружеството: на 21.04.2022г. в Митническо бюро Свиленград
към ТД Митница Пловдив, като е декларирало пред митническите органи митническа
стойност /МС/, определена в нарушение на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013г. в
размер на 6 124,69 лв. и данъчна основа в размер на 2 874,62 лв. за
стока автомобил /подробно индивидуализиран/, с МД с МРН 21BG003010026336R1,
вместо МС в размер на 91 417,49 лв. и съответно данъчна основа в размер на
100 921,20 лв. е избегнало частично заплащане на мито в размер на
8 529,28 лв. и на ДДС в размер на 18 826,81 лв. и е осъществило
състава на чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ (т.1 от АУАН); на 21.04.2022г. в Митническо бюро Свиленград към ТД Митница
Пловдив, като е декларирало пред митническите органи митническа стойност,
определена в нарушение на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013г. в размер на
2874,62 лв. и данъчна основа в размер на 3212,08 лв. за стока автомобил
/подробно индивидуализиран/, с МД с МРН 21BG003010026341R0, вместо МС в размер
на 32304,25 лв. и съответно данъчна основа 35896,64 лв. е избегнало частично
заплащане на мито в размер на 2924,97 лв. и на ДДС в размер на 6536,91 лв. и е
осъществило състава на чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ (т.2 от АУАН). От горното е видно,
че на 16.03.2022г. срещу дружеството е съставен АУАН за административни
нарушения, извършени на 21.04.2022г.
В Наказателно постановление №BG2022/3000-195/НП от
05.05.2022г., издадено въз основа на така съставения АУАН, е записано, че двете
нарушения са извършени на 21.04.2021г.
При така установеното разминаване между датата на
извършване на нарушенията, описани в т.1 и т.2 от АУАН и датата на извършване
на нарушенията, описани съответно в пункт 1 и пункт 2 от НП, обоснован е
изводът на районния съд, че от наказващия орган е допуснато съществено
процесуално нарушение при издаване на НП. В случая с посочването друга дата на
извършването им, в НП е направено различно описание на деянията от фактическа
страна, респ. изменени са повдигнатите с АУАН административни обвинения. По този
начин се ограничава възможността на сочения за нарушител да разбере за какви
точно нарушения е наказан, за да организира адекватно защитата си. С оглед
посоченото разминаване между датата на извършване на нарушенията, посочена в
АУАН и тази , посочена в НП, съществено се опорочава
административнонаказателната процедура, тъй като на практика дружеството е
санкционирано за нарушения, извършени на 21.04.2021г., каквито формално няма
установени с АУАН.
Неоснователни са наведените в касационната жалба
възражения, че допуснатата нередовност в акта е отстранена в хипотезата на
чл.53 ал.2 от ЗАНН. Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд, че
така допуснатото нарушение не може да бъде санирано по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН. Разпоредбите на чл.42 ал.1 т.3 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН
изискват като задължителен реквизит да бъде посочена датата на извършване на
нарушението. Същата освен, че е елемент от обективната му страна, очертава и
предмета на доказване, респ. фактическите обстоятелства, срещу които наказаният
следва да се защитава. Не може част от нарушението, каквото е датата на
извършването му, да се извлича от данните по преписката. Точното и правилно посочване
на датата на извършване на нарушението в АУАН и в НП, и съответствието им е
необходимо както за законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето, сочено за нарушител, така и
с оглед провеждане на адекватен съдебен контрол на конкретния санкционен акт,
като е недопустимо съдът да извлича същата по тълкувателен път.
Ето защо, като е достигнал до извод за
незаконосъобразност на проведената административнонаказателна процедура и е
отменил НП, районният съд е постановил решението си в съответствие със закона и
при правилното му прилагане.
Касационната инстанция изцяло споделя развитите
при постановяване на обжалваното решение подробни съображения на районния съд в
тази насока и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща изцяло към мотивите на
същия.
Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и се явяват неоснователни. Решението на районния съд
е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, и следва да се
остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №154/31.10.2022
г., постановено по АНД №627 по описа на Районен съд – Свиленград за 2022
година.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.