Решение по дело №528/2020 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 януари 2021 г.
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20207140700528
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

7/18.01.2021 г.

 

гр. Монтана

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Председател: Огнян Евгениев

       Членове:  Соня Камарашка

   Бисерка Бойчева

 

при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 528 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

 

Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение №260031 от 19.11.2020 г. по АНД № 182 по описа за 2020г. на Районен съд – Лом, с което е потвърдено наказателно постановление № НП-43/24.03.2020г. издадено от кмета на Община – Лом. С наказателното постановление на И.А.А. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева /петдесет лева/, на основание чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН във вр. чл.8, ал.4 от Наредба №1 за поддържане на обществения ред, чистота и опазване на общественото имущество на територията на Община Лом, за нарушение на чл.4, ал.1, т.3 от Наредба №1 за поддържане на обществения ред, чистота и опазване на общественото имущество на територията на Община Лом /Наредба №1/.

Касационният жалбоподател И.А.А. *** редовно призован, не се явява и не се представлява. В касационната жалба навежда доводи за незаконосъобразност на решението на първата инстанция Твърди нарушаване на процесуалните правила свързано с датата на извършеното административно нарушение отразена като „20202” и противоречие с материалния закон досежно съотнасяне на административното нарушение към правна норма касаеща различно нарушение свързано „..с почистване на фекалиите на кучетата по тротоари, улици, площади и зелени площи” в изр.2 на чл.8, ал.4 от Наредба №1. Излага доводи за наличие на основанията по чл.28 от ЗАНН, като отрича мотивите изложени от въззивния съд по липса на основание за неговото прилагане. Моли за отмяна на въззивното решение и на издаденото НП.

Ответника по касационната жалба кмета на Община Лом чрез процесуалния си представител Л. А*** от АК – Монтана в отговора по касационната жалба и по съществото на делото в представена писмена защита, оспорва същата, като счита решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно отричайки наличието на касационните основания за неговата отмяна. Моли за потвърждаване решението на въззивния съд. Претендира сторените разноски за касационното производство, съобразно представен списък.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, предвид приложеното проследяване на пратка по делото, от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

В настоящото производство са представени писмени доказателства – заверено копие от паспорта на кучето. Това доказателствено средство настоящия съдебен състав не кредитира, тъй като в представения паспорт в т.1 не е описано името на собственика му, с оглед обсъждане на същото като относимо към предмета на административното нарушение и неговото авторство, което по съществото на делото не се отрича.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил наказателно постановление като правилно и незаконосъобразно, съставът на Районен съд – Лом е приел от фактическа страна, че на 12.02.2020г. около 10,10часа в гр.Лом, в района на „Д*** парк” И.А.А. *** разхождал куче без ремък и намордник по тротоара и зелените площи, с което виновно е нарушил чл.8, ал.4 от Наредба №1 на Община Лом.

За констатираното на И.А.А. *** е съставен АУАН № 35 от 12.02.2020г. от органите на РУ – Лом, попадащи в лицата определени по чл.33 от Наредба №1, за нарушение на чл.8, ал.4 от Наредба №1 за поддържане на обществения ред, чистота и опазване на общественото имущество на територията на Община Лом /Наредба №1/, а въз основа на него наказващият орган – Кмета на Община - Лом е издал обжалваното НП, на основание чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН във вр. чл.8, ал.4 от Наредба №1.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото, като от страна на касатора не се оспорва факта, че е разхождал кучето си без ремък и намордник по тротоара и зелените площи в „Д*** парк” в гр.Лом, като махал с ръце да намали преминаващ патрулен автомобил, за да не „..удари кучетата, които си играели….”

От въззивния съд въз основа на приетите и приобщени писмени и гласни доказателства в хода на съдебното производство обсъдени поотделно и в своята съвкупност съдът е мотивирал акта си с установено от обективна и субективна страна на административно нарушение по чл.8, ал.4 от Наредба №1 на Община Лом, които се споделят от настоящия касационен състав.

Както АУАН, така и наказателното постановление съдържат необходимите реквизити, респективно в тях изчерпателно са описани всички релевантни обстоятелства, които са дали възможност на касатора надлежно да упражни правото си на защита. Допусната техническа грешка при изписване на датата на административното нарушение при издаване на НП чрез добавяне на още една цифра, не води до наличието на съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е довело до ограничаване правата на касатора в настоящето производство. Още повече, че в АУАН е отразена датата на извършване на нарушението, която не се отрича от него.

Неснователно е твърдението на касатора за нарушение на материалния закон, тъй като видно от разпоредбата на чл.8 от Наредба №1 на Община Лом – „Не се разрешава”, като в ал.4 от чл.8 е отразено „воденето на кучета без ремък и намордник”, като в чл.8 в отделно изречение е разписана и санкционната разпоредба – „Нарушителите се наказват с глоба от 50 до 250лева”. В случая безспорно от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Б*** В*** и П*** П*** очевидци присъствали при установяване на нарушението и съставяне на АУАН се установява, че на инкриминираната в АУАН дата 12.02.2020г. около 10,00часа касатора е разхождал кучето си в „Д*** парк” в гр.Лом без ремък и намордник. Осъществено е както от обективна страна така и от субективна страна състава на вмененото му нарушение.

Неоснователно е твърдението на касатора за недължимост на разноски в настоящето производство, тъй като посоченото ТП е загубило сила предвид измененията в ЗАНН в Дв. Бр.94/2019г. и действието на новоприетата разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на което основание и въззивния съд е приел жалбата за неоснователна и е осъдил касатора да заплати сторените по делото разноски за процесуално представителство на ответника, за което по делото са приложени съответните писмени доказателства, както и списък с разноски.

За неоснователно настоящия състав намира и искането на касатора за приложението на чл.28 от ЗАНН, Законът за административните нарушения и наказания не съдържа легална дефиниция на “маловажен случай”. Съгласно ТР № 1/2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2005г. на ВКС, прилагането на чл.28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административнонаказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, съдържанието на понятието “маловажен случай” и критериите за определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл.93, т.9 от ДР на НК. По аргумент от посочената разпоредба маловажен случай на административно нарушение ще е налице тогава, когато нарушението с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Въззивния съд е изложил подробни мотиви досежно липса на предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН които се споделят предвид обществената опасност на деянието и евентуалните последици от него.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл. 218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон, като на основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила.

По отношение на направеното искане за присъждане на разноски от касационният ответник, то с оглед изхода на спора, по силата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН такива се дължат. Претендира се присъждане на разноски в полза на ответника за заплатено в брой адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300.00лева /триста / по приложен списък с разноски и договор за правна защита и съдействие на л.22 от КАНД. за касационната инстанция, които следва да му бъдат присъдени.

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

 

                                                                       Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260031 от 19.11.2020 г. по АНД № 182 по описа за 2020г. на Районен съд – Лом, с което е потвърдено наказателно постановление № НП-43/24.03.2020г. издадено от кмета на Община – Лом.

 

ОСЪЖДА И.А.А. с ЕГН * *** да заплати на Община гр.Лом, сумата от 300.00лева /триста/, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: