М О Т И В И
от 26.02.2018 г. към
Присъда № 49 от 26.02.2018 г.,
постановена
по НОХД № 7908/2017 г. ПРС, ІII н.с.
Районна прокуратура Пловдив е повдигнала
обвинение против подсъдимата Е.И.М. за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, за това, че: в периода от 05.12.2014 г. до месец октомври 2017 г. включително, в с.
К., ***, след като е била осъдена с Решение №4276/14.11.2014 г. на Районен съд
гр. Пловдив, І брачен състав, постановено по гражданско дело №11203/2014 г.,
влязло в сила на 05.12.2014 г., да издържа свой низходящ – сина си Х.Б. с ЕГН **********,
като му заплаща чрез неговия баща и законен представител В.З.Б. с ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 85,00 лева, съзнателно не е изпълнила задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно тридесет и пет месечни
вноски по 85,00 лева, като общият размер възлиза на 2975 лева.
По делото като частен обвинител е конституиран
пострадалият Х.Б., чрез своя баща и законен
представител В.Б., действащ посредством упълномощен повереник – адв. З.Г.. Същата поддържа
обвинението, наред с прокурора и моли подсъдимата да бъде призната за виновна,
като й бъде наложено справедливо наказание.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатото на подсъдимата обвинение, като излага съображения, че
същото е доказано както от обективна,
така и от субективна страна и предлага на същата да бъде наложено наказание пробация
за срок от една година при
първите две пробационни мерки.
От своя страна подс. М.,
не оспорва обвинението, признава вината си и изразява съжаление за извършеното,
като излага съображения за това, че не е плащала дължимата издръжка не поради
нежелание за това, а поради обективна невъзможност, дължаща се на финансови
затруднения.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и
в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Подсъдимата Е.И.М. е родена на *** ***, ***, ***, българска гражданка, начално
образование, безработна, неомъжена, във фактическо съжителство, неосъждана, ЕГН
**********.
През 2007 г. подс. Е.И.М. се намирала Р. Гърция, където заминала
за да работи. Там тя се срещнала със свид. В.З.Б.. Двамата се сприятелили и
харесали и след време двамата заживеели заедно. В резултат на съвместното им
съжителство на *** г. им се родило дете
- Х.Б., ЕГН **********. През 2013 г. двамата родители се разделили и се завърнали
в Р. България.
Тогава
детето останало да живее при баща си в с. К., ***ска. Тъй като свид. В.Б.
отглеждал детето сам, през 2014г. депозирал молба пред Районен съд гр. Пловдив,
с която поискал от съда да му бъдат предоставени родителските права върху
детето Х.Б.. По молбата на свид. В.Б. било образувано гражданско дело
№11203/2014 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, І брачен състав , по което
било постановено Решение № 4276/14.11.2014 г. на Районен съд гр. Пловдив, І
брачен състав. Решението влязло в сила на 05.12.2014 г. С него съдът
предоставил упражняването на родителските права по отношение на Х.Б. на баща му
- свид. В.Б.. Със същото решение подс. М. била осъдена да заплаща издръжка на
малолетния си син в размер на 85.00 лева месечно, чрез неговия баща и законен
представител - В.З.Б.. Въпреки постановеното съдебно решение, подс. М. не
заплатила нито една месечна издръжка на детето си. Междувременно, обаче, се
срещнала със свид. В.Б. и по негово желание подписала декларация, посредством
която той можел да изведе детето им извън пределите на Р. България. Така със
съгласието на обвиняемата, свид. В.Б. напуснал с детето им Р. България и се
установили да живеят в Р. Германия.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа на събраните по делото доказателства – писмени (докладни, съдебни
решения и протоколи, справки и обяснения) и гласни (показанията на свид. Б.),
които съдът кредитира като еднопосочни, логични, последователни и неопровергани
от събраната по делото доказателствена съвкупност, в това число и от
обясненията на подсъдимата. По същество същата не оспорва доказателства по делото,
установените въз основа на тях факти и обстоятелства, както и повдигнатото ѝ
обвинение въз основа на тях, като единствено навежда съображения, че не е
плащала дължимите от нея издръжки поради финансови затруднения. В този смисъл следва
да се приеме, че по делото липсва спор както по фактите /релевантните такива/,
така и по правото.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Събраният
по делото доказателствен материал и неговият анализ дават основание да се приеме,
че подсъдимата Е.И.М. е извършила както от
обективна, така и от субективна страна престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, а именно: в периода от 05.12.2014 г. до месец октомври
2017 г. включително, в с. К., ***, след като е била осъдена с Решение
№4276/14.11.2014 г. на Районен съд гр. Пловдив, І брачен състав, постановено по
гражданско дело №11203/2014 г., влязло в сила на 05.12.2014 г., да издържа свой
низходящ – сина си Х.Б. с ЕГН **********, като му заплаща чрез неговия баща и
законен представител В.З.Б. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
85,00 лева, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно тридесет и пет месечни вноски по 85,00 лева, като общият
размер възлиза на 2975 лева.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Семейния кодекс, родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се
дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Задължението на
родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на
ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското
задължение. Тя е най-важния случай в системата на задълженията за издръжка
въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната
изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на
подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на
задължението.
За съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо от
обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е
дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена
за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да
не е изпълнено съзнателно от дължащото
алиментните задължения лице.
В конкретния случай по делото се установи от свидетелските показания на
свид. Б., а и от обясненията на подс. М., че за инкриминирания период, подсъдимата
не е изпълнявала постановеното от съда
решение, по силата на което е осъдена да заплаща на сина си месечна издръжка,
както следва: за периода от м. декември 2014 год. до м. октомври 2017 год. включително - 35 месечни вноски
по 85 лв. всяка или общо в размер на 2975 лв. По този начин подсъдимата е
осъществила обективните признаци от състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено, доколкото подсъдимата
е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването
на общественоопасните последици и е допускала настъпването им. Същата е била
наясно, че по силата на постановено и влязло в сила съдебно решение е осъдена
да изплаща издръжка на своя непълнолетен син чрез неговия баща, както и че неизпълнявайки
своите задължения по изплащане на издръжката, нарушава постановените съдебни
решения, но въпреки това съзнателно се е отклонила от това си задължение.
По изложените съображения съдът призна подс. М. за
виновна в това да е осъществила състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК, който след като е осъден да
издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни
задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с
“лишаване от свобода” до една година или
с “пробация”.
С оглед
на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимата
Е.И.М. престъпление по чл. 183,
ал. 1 НК, съдът, след като съобрази целите на наказанието по чл. 36 НК, както и
обстоятелствата по чл. 54 НК, намери, че на подсъдимата следва да бъде наложено
наказание „ПРОБАЦИЯ” за срок от ЕДНА ГОДИНА, при следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по
настоящ адрес с периодичност два пъти седмично, както и Задължителни периодични срещи с пробационен
служител.
Съдът предпочете по-леката
от предвидените в закона алтернативи, като отчете чистото съдебно минало на подсъдимата и обстоятелството, че е съдействала
за разкриване на обективната истина, като изначално е признала вината си.
Отделно от това съдът отчете и затрудненото материално положение на подсъдимата.
От друга страна съдът отчете като отегчаващо вината обстоятелство това, че в случая се касае за
неизпълнение на задължение за един изключително продължителен период от време –
35 месечни вноски. Като взе предвид посочените обстоятелства съдът счете, че
наказание пробация за срок от една година при първите две пробационни мерки, се
явява достатъчно за постигане на целите на наказанието и адекватно на обществената
опасност на деянието и дееца.
Съдът прие, че
налагането на наказание за по-дълъг срок или при допълнителни пробационни
мерки, така, не би било в интерес на пострадалия, тъй като това допълнително би
затруднило изпълнението на родителките задължения от страна на подсъдимата.
По въпроса за разноските:
По делото не са направени разноски, които да бъдат
възложени в тежест на подсъдимата.
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п.
Вярно с оригинала.
Т.К.