Решение по дело №2742/2022 на Административен съд - Пловдив

Образувано е по жалба, предявена от „АМ ДЖИ 0220“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от М. Т. К.-управител, чрез процесуалния представител адв. П. К., служебен адрес: [населено място], [улица], вх. „Б“, ет.1, срещу Ревизионен акт (PA) № Р-16001622000035-091-001/21.07.2022г., издаден от Г. П. Й., на длъжност началник на сектор - възложил ревизията и К. П. Я., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП, потвърден с Решение № 474/07.10.2022г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ [област] при ЦУ на НАП, в частта за допълнително установени задължения за: корпоративен данък за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. в размер на 37 285,51лв. и лихва 20 073,64лв.; данък добавена стойност за периода 01.01.2016г. – 31.07.2018г. в размер на 149 557,76 лв. и лихва 78 353,46лв.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г. в размер на 11 060,00лв. и лихва 5014,27лв.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г. в размер на 55 880,00лв. и лихва 23 192,75лв.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.01.2019г. - 31.12.2019г. в размер на 2475,00лв. и лихва 620,17лв.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.01.2020г. - 31.12.2020г. в размер на 150,00 лв. и лихва 22,34лв.

Жалбоподателят оспорва определените задължения за корпоративен данък с доводи, че неправилно от страна на приходните органи не са признати за данъчни цели определените с РА разходи като недокументално обосновани, като твърди, че се касае за разходи, свързани с дейността на дружеството-таксиметрови услуги.

Относно определените задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица се оспорват изводите на ревизиращия екип, че се касае за „скрито разпределение на печалбата“, като се твърди, че предоставените суми, в това число и предоставените заеми, са осчетоводени по съответните счетоводни сметки, както и че са предоставени заеми между ЮЛ, а определеният данък върху дивидентите касае само ФЛ.

На следващо място се сочи, че неправилно приходните органи са определили основа за облагане за 2019 г. на суми, получени от ФЛ М. К., а не на сумите, предоставени от РЛ на „Тимотей Мотърс“ ЕООД.

По отношение на задълженията по ЗДДС се излагат доводи, че ревизираното дружество е дерегистрирано на 26.10.2016 г. и според жалбоподателя е било невъзможно на дата 04.11.2016 г. да подаде заявление за регистрация по ДДС.

Твърди се също, че към момента, към който РЛ е следвало да подаде заявление за регистрация, са били изтекли сроковете по чл. 109, ал. 1 и чл. 171, ал. 1 от ДОПК.

По подробни съображения, изложени в жалбата и представена писмена защита, се иска отмяна на обжалвания РА, както и присъждане на сторените разноски.

Ответникът - Директор Дирекция ОДОП - [област] при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител по пълномощие, оспорва жалбата. Счита оспорения ревизионен акт за законосъобразен, а жалбата подлежаща на отхвърляне. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Моли при отмяна на обжалвания РА за присъждане на разноски в тежест на жалбоподателя на основание чл.161, ал. З от ДОПК. Подробни съображения излага в депозирана по делото писмена защита.

Представителят на Окръжна прокуратура – [област] счита жалбата за неоснователна.

След като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001622000035-020-001/05.01.2022г., издадена от Г. П. Й. на длъжност Началник на сектор, на дружеството-жалбоподател е възложена ревизия за установяване на задължения за корпоративен данък за периода от 01.10.2016г.-31.12.2016г., като е определен срок за приключване на ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 11.01.2022г. (л. 868).

Последвало е издаването на Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-16001622000035-020-002/08.04.2022г., издадена от същия приходен орган, с която срокът за приключване на ревизията, е продължен до 10.06.2022г. ЗИЗВР е връчена по електронен път на 08.04.2022 г. (л.325).

Със ЗИЗВР № Р-16001622000035-020-003/07.06.2022г., издадена от същия орган по приходите, е разширен обхвата на ревизията за установяване на задължения, както следва за: задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2016г.-31.12.2020г.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.10.2017г.-31.12.2020г. и данък добавена стойност за периода 01.12.2016г.-31.07.2018г. ЗИЗВР е връчена по електронен път на 07.06.2022 г. (л.180).

В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-16001622000035-092-001/24.06.2022 г., връчен на ревизирания субект по електронен път на 24.06.2022 г.(л. 74). Срещу РД е постъпило възражение, към което не са представени нови доказателства.

Впоследствие, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е издаден и оспореният РА № Р-16001622000035-091-001/21.07.2022г., издаден от Г. П. Й., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и К. П. Я., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията. Постъпилото възражение срещу РД е разгледано и е прието за неоснователно.

С решение № 474/07.10.2022 г. на Директора на дирекция “ОДОП” – [област] при ЦУ на НАП е потвърден изцяло РА № Р-16001622000035-091-001/21.07.2022г., с който на „АМ ДЖИ 0220“ ЕООД допълнително са установени следните задължения за: корпоративен данък за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. в размер на 37 285,51лв. и лихва 20073,64лв.; данък добавена стойност за периода 01.01.2016г. – 31.07.2018г. в размер на 149 557,76 лв. и лихва 78 353,46лв.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г. в размер на 11 060,00 лв. и лихва 5014,27 лв.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г. в размер на 55 880,00 лв. и лихва 23 192,75 лв.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.01.2019г. - 31.12.2019г. в размер на 2475,00лв. и лихва 620,17лв.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.01.2020г. - 31.12.2020г. в размер на 150,00 лв. и лихва 22,34лв.

Съдът не констатира нарушения на административно-производствените правила. Органите по приходите, в рамките на развилото се ревизионно производство, са осигурили на ревизирания субект в достатъчна степен правото му на защита – изисквани са относимите към спора доказателства, за което са редовно връчвани ИПДПОЗЛ, удължавани са срокове за представяне на документи и писмени обяснения, обсъдени са в съвкупност и поотделно всички събрани в хода на ревизията доказателства и въз основа на същите са формирали и изводите си от фактическа и правна страна, като правилността на същите ще бъде коментирана при разрешаване на въпроса за материалната законосъобразност на РА.

I.По Закона за корпоративното подоходно облагане

Предмет на обжалване е увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2016 г. по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във вр. с чл. 10 от с.з., в размер на 372 855,09 лв.

В хода на ревизията е установено, че РЛ е отчело и декларирало общо разходи в размер на 1 219 525,75 лв., в т.ч. разходи в размер на 372 855,09 лв., осчетоводени по счетоводна сметка 651 - Нефинансови разходи за бъдещи периоди. Посочено е, че в хода на ревизията не са представени първични документи, въз основа на които са извършени счетоводните записвания.

От приходните органи е констатирано, че е подадена годишна данъчна декларация за финансовата 2016 година, с вх. № 1600И0435110/13.03.2017 г. със счетоводен финансов резултат (печалба) 1 163 688.93 лв. и формиран данъчен финансов резултат – 1 163 688.93лв. Деклариран е корпоративен данък – 116 368.89 лв. и корпоративен данък (за внасяне)- 116 368,89 лв.

Формирани приходи в общ размер на 2 383 214,68 лв.

Приходите са формирани от:

Сч.сметка - 702 - Приходи от продажба на стоки – 153 429,63 лв.;

Сч.сметка - 703 - Приходи от продажба на услуги – 2 219 033,54 лв./ таксиметрови превози, ремонти, палетни колички и др. Извършени консултантски услуги по договор към ЗБК „Балкан" АД /

Сч.сметка - 707- Приходи от продажби на материали -18 556,51 лв.

Сч.сметка - 709- Други приходи от дейността - 195,00 лв.

Отразените продажби чрез ЕКАФП са в размер на 583 294,26 лв.

В отговор на ИПДПОЗЛ № Р-16001622000035-040-003/26.05.2022г. са представени писмени обяснения от 01.06.2022год., в които е посочено, че „за 2016год. приходите от продажба на услуги, в размер на 1 232 521,30 лв., осчетоводени на 01.11.2016год., е за периода от 01.01.2014год. до 31.12.2016год. На 31.12.2016год. приходите в размер на 561 122,84лв. също са за период 2014, 2015 и 2016г., дефакто сбора от 1 232 521,30+561 122,14, разделено на 36 месеца следва на месец прихода да е в размер на 49 823,45лв.“

Посочено в ПО е също, че от страна на РЛ не могат да бъдат да представени от кои касови апарати са тези приходи (л. 259).

От приходните органи са констатирани разходи в общ размер на - 1 219 525,75 лв., от които разходи за материали – 644 887,48 лв. /горивни и смазочни материали, авточасти и др./; разходи за външни услуги - 13 389,61 лв. /ГТП - МПС, такси, ефирна услуга и др./; разходи за амортизация - 28 789,23 лв.; разходи за заплати - 72 699,51 лв.; разходи за осигуровки - 16 001,71 лв.; други разходи - 148,81 лв. и стоки - 70 754,31 лв. /автомобили, авточасти/; нефинансови разходи за бъдещи приходи - 372 855,09 лв.

В хода на ревизията в установено, че през периода е закупено и заведено в сч. сметка 204 - машини и оборудване - оборудване за автосервиз в размер на 15 701,40 лв.

Констатирано е още, че от касата са възстановени средства на собственика, осчетоводени по дебита на сч. сметка - разчети със собственици в размер на 526 300 лв. без да са представени разходни ордери.

Установено е също, че по сч. сметка 499 - други кредитори са осчетоводени възстановени суми в размер на 107 783,95 лв., без да са представени документи на кого са възстановени сумите.

От приходните органи е прието, че с оглед непредставяне на документи във връзка със сумата, посочена в оборотната ведомост и отразена по счетоводна сметка „Нефинансови разходи за бъдещи приходи“, се касае за разход, който не е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Със сумата, осчетоводена като текущ разход по перо „нефинансови разходи за бъдещи периоди“, е извършено преобразуване на декларирания СФР и е определен допълнително корпоративен данък за 2016г. в размер на 37 285,51лв., ведно с прилежащите лихви.

II.По Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

В хода на ревизията е констатирано, че през 2017 г. са изтеглени суми от собственика без документи в размер на 221 200,00 лв.

В отговор на ИПДПОЗЛ № Р-16001622000035-040-002/12.04.2022год. ревизираното лице е посочило, че по дебита на сч. сметка 493 са отразени изтеглени от собственика суми в размер 222 679.36 лв., а по кредита 1 479.36 лв., са начислени осигуровките на собственика. Констатирано е, че за осчетоводените операции не са представени първични документи.

Констатирано е също в тази връзка от приходните органи, че според представената в хода на ревизията оборотна ведомост за 2017 г. се установява, че сметка 493 -разчети със собственици към 01.01.2017 г. е с нулево салдо, като е прието, че от собственика не са внасяни суми и той не е кредитор на дружеството и дружеството не е негов длъжник.

При анализ на представените доказателства в хода на ревизията, ревизиращият екип е приел, че сумата в размер на 1 096 900 лв. осчетоводена /за периода от 01.02.2018год. до 31.03.2018год. - 57бр. х 9 900 лв. = 564 300 лв. и за периода от 01.04.2018год. до 26.05.2018год. -53бр. х 9 900 лв. и 1бр. х 7 900 лв. = 532 600лв./ по дебита на сч.сметка 499 - други кредитори и кредита на сметка 422 - „подотчетни лица", и сумата в размер на 20 700 лв., възстановена на М. К. с РКО № 2/05.12.2018год. – 9 900 лв., № 3/10.12.2018год. – 900 лв. и № 1/01.12.2018год. - 9 900 лв. по договори за заем сключени между „Тимотей 2008" ЕООД - Заемател и „Тимотей Мотърс" ЕООД - Заемател, представляват скрито разпределение на печалбата и следва да се приложи облагане с данък върху дивидента.

Направен е извод, че сумите са на разположение на едноличния собственик на дружеството като физическо лице, а не в качеството му на управител, и не са за цели, свързани с дейността на РЛ.

По отношение на изплатените суми на собственика през м.12/2017год. и осчетоводени по сч. сметка 493 - разчети със собственика е прието, че същите имат характер на скрито разпределение на печалбата и се прилага облагане с данък върху дивидента.

Посочено е, че липсата на доказателства за разходване на паричните средства или за други обстоятелства, обуславящи причините за тяхната фактическа липса, предпоставя извода, че собственикът (акционерите, съдружниците) на данъчно задълженото лице се е разпоредил със същите в своя полза или в полза на свързани с него лица. Счетено е, че при тези обстоятелства се касае за суми, несвързани с дейността на данъчно задълженото лице, разпределени под каквато и да е форма в полза на неговия собственик, която хипотеза попада в обхвата на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, защото липсва документална обоснованост и няма как да се докаже връзка с дейността.

На основание чл. 194 от ЗКПО, чл. 38, ал. 1 и 3 от ЗДДФЛ и чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ е определен данък в размер на 11 060 лв. за IV - тримесечие на 2017год., ведно с прилежащите лихви.

Констатирано е в хода на ревизията, че за периода 2018г. дружеството не е осчетоводило извършено разпределение на текущата или на акумулираните неразпределени печалби и не начислило данък по чл. 194 от ЗКПО.

Установено е, че през 2018 г. са изтеглени суми от собственика в размер на 1 096 900 лв., за които са дадени обяснения, че от същият е предоставен заем на „ТИМОТЕЙ МОТЪРС“ ЕООД, но не са представени документи за предаване на средствата в касата или банковата сметка на същото, а е посочено, че те са предоставяни, когато е необходимо.

Установено е, че по кредита на сч. сметка 499 - други кредитори е осчетоводена сумата в размер на 1 196 700 лв., с която е дебитирана сч. сметка 501- „каса" – 99 800 лв. и 422 - „подотчетни лица" със сумата в размер на 1 096 900 лв. Констатирано е от приходните органи, че няма представени доказателства за основание на извършените записи.

В отговор на изпратено ИПДПОЗЛ № Р-16001622000035-040-002/12.04.2022год., са представени документи и ПО с вх. № 8120/17.05.2022г. (л. 266), в които е посочено, че през 2017г. сумата в размер на 1 096 900 лева е отразена в сметка 422 - подотчетни лица.

През 2018г е кредитирана същата сума в сметка 499. Посочено е, че част от паричните суми са дадени на заем на дружество „Тимотей Мотърс“ ЕООД. Към ПО са приложени счетоводни документи, описани в РД.

В допълнително представени писмени обяснения от 01.06.2022 г. (л. 259) е посочено, че паричните суми в размер на 1 096 900 лв. са представени в заем единствено на фирма „ТИМОТЕЙ МОТЪРС" ЕООД. Според представено писмено споразумение от 01.01.2018 г., между двете фирми сумите, в размер на 1 196 700 лв., да бъдат предоставяни в заем на дружеството „ТИМОТЕЙ МОТЪРС" ЕООД, когато на дружеството „ТИМОТЕЙ МОТЪРС" ЕООД се наложи да захрани касата си, ще бъдат оформяни договори за заем. Констатирано е в тази връзка, че са предоставени заеми на „Тимотей Мотърс“ ЕООД за 2018год. в размер на 112 700 лв.

От приходните органи при извършена насрещна проверка на „ТИМОТЕЙ МОТЪРС“ ЕООД, за което е съставен ПИНП от 11.04.2022 г., е констатирано, че през 2018 г., са върнати суми с РКО от „ТИМОТЕЙ МОТЪРС“ ЕООД на собственика на РЛ, съответно в размер на 20 700 лв. (л. 349).

Относно процесните суми е прието, че не са установени данни и доказателства, липсва и отразяване по счетоводните сметки, от което да е видно, че получените такива от собственика са били реално внесени/възстановени в касата на дружеството или са преведени по банковата му сметка.

Формиран е извод, че сумата в размер на 1 096 900 лв., осчетоводена /за периода от 01.02.2018год. до 31.03.2018год. - 57бр. х 9 900 лв. = 564 300 лв. и за периода от 01.04.2018год. до 26.05.2018год. -53бр. х 9 900 лв. и 1бр. х 7 900 лв. = 532 600 лв./ по дебита на сч. сметка 499 - Други кредитори и кредита на сметка 422 - „Подотчетни лица" и сумата в размер на 20 700 лв., възстановена на М. К. с РКО № 2/05.12.2018год. – 9 900 лв., № 3/10.12.2018год. – 900 лв. и № 1/01.12.2018год. – 9 900 лв. по договори за заем сключени между „Тимотей 2008" ЕООД - Заемател и „Тимотей Мотърс" ЕООД - Заемател, представляват скрито разпределение на печалбата и следва да се приложи облагане с данък върху дивидента.

Според приходните органи при тези обстоятелства се касае за суми, несвързани с дейността на данъчно задълженото лице, разпределени под каквато и да е форма в полза на неговия собственик, която хипотеза попада в обхвата на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, защото липсва документална обоснованост и няма как да се докаже връзка с дейността.

На основание чл. 194 от ЗКПО, чл. 38, ал. 1 и 3 от ЗДДФЛ и чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ е определен данък в размер на

• 28 215 лв. за I- тримесечие на 2018год., ведно с прилежащите лихви;

• 26 630 лв. - II-ро тримесечие 2018год., ведно с прилежащите лихви;

• 1 035 лв.- IV-то тримесечие 2018год., ведно с прилежащите лихви

За 2019год. е констатирано, че дружеството не е осчетоводило извършено разпределение на акумулираните неразпределени печалби и не начислило данък по чл. 194 от ЗКПО.

В отговор на ИПДПОЗЛ № Р-16001622000035-040-003/26.05.2022год. са представени писмени обяснения от 01.06.2022год. с вх. № 10985, допълнени на 06.06.2022год., в които е посочено, че паричните суми в размер на 1 096 900,00 лв. са представени в заем единствено на фирма „ТИМОТЕЙ МОТЪРС" ЕООД.

В ПО е посочено, че сумата е изтеглена от собственика и е представяна на „Тимотей Мотърс“ ЕООД, когато е било необходимо, с оформен договор за заем. Предоставените заеми на „Тимотей Мотърс“ ЕООД за 2019год. са в 134 100 лв., от които са върнати 49 500 лв. на М. К.. (л.257).

Представено е писмено споразумение от 01.01.2018г. между М. К., като управител на „ТИМОТЕЙ 2008“ ЕООД и „ТИМОТЕЙ МОТЪРС“ ЕООД, в което е посочено сумите в размер на 1 096 900,00 лв. да бъдат предоставени в заем на дружеството ТИМОТЕЙ МОТЪРС“ ЕООД, когато на дружеството „ТИМОТЕЙ МОТЪРС“ ЕООД се наложи да захрани касата си и ще бъдат оформяни договори за заеми.(л.259).

Констатирано е от приходните органи, че за осчетоводените операции няма представени първични документи.

Във връзка с предоставените заеми от „ТИМОТЕЙ 2008" е извършена насрещна проверка на „ТИМОТЕЙ МОТЪРС" ЕООД, за което е съставен Протокол №П-16001622058383-141- 001/11.04.2022г.(л. 349).

В отговор на ИПДПОЗЛ № П-16001622058383-040-001/31.03.2022год. са представени писмени обяснения и документи с вх. № 6886/06.04.2022год., в това число: Счетоводна справка; Споразумителен протокол от 31.12.2020год., сключен между М. Т. К. и „Тимотей мотърс" ЕООД, и РКО.

Според представените писмени обяснения има върнати суми по заемите и няма начислени лихви.

С вх. № ВхК-7159/11.04.2020год. са представени допълнителни обяснения от М. П., управител на „Тимотей Мотърс" ЕООД, в които посочва, че сумите по заеми, които има да връща на „Ам Джи 0220" ЕООД към 31.12.2020год. са в размер на 433 691,49 лв. /видно от оборотната ведомост за взети и върнати заеми към 31.12.2020год./.

Приложени са Оборотна ведомост по документи на сметка 499 за 2018год., 2019год. и 2020год.

Приходните органи са констатирали, че от представените документи се установява, че „ТИМОТЕЙ МОТЪРС" с РКО е върнал на М. К., суми по заемите от „Ам Джи 0220" ЕООД, както следва: за 2019год. - общо 49 500 лв., както следва: с РКО №2/02.12.2019год.- 9 900 лв., №3/03.12.2019год. – 9 900 лв., № 4/04.12.2019год. – 9 900 лв., №5/05.12.2019год. – 9 900 лв. и №6/06.12.2019год. – 9 900 лв.

От приходните органи е формиран извод, че сумата, в размер на 49 500 лв., възстановена от „Тимотей Мотърс" ЕООД на М. К. по договори за заем, сключени между „Тимотей 2008" ЕООД - Заемател и „Тимотей Мотърс" ЕООД - Заемател, представляват скрито разпределение на печалбата и следва да се приложи облагане с данък върху дивидента.

На основание чл. 194 от ЗКПО, чл. 38, ал. 1 и 3 от ЗДДФЛ и чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ е определен данък в размер на 2 475,00 лв. - IV-то тримесечие 2019год., ведно с прилежащите лихви.

За 2020год. е констатирано, че дружеството не е осчетоводило извършено разпределение на акумулираните неразпределени печалби и не начислило данък по чл. 194 от ЗКПО.

В отговор на ИПДПОЗЛ № Р-16001622000035-040-003/26.05.2022 г. са представени писмени обяснения с вх.№10985/02.06.2022 г., допълнени на 06.06.2022год., в които е посочено, че паричните суми в размер на 1 096 900 лв. са представени в заем единствено на фирма „ТИМОТЕЙ МОТЪРС" ЕООД, за което е представено писмено споразумение между двете фирми. Посочено е, че сумата е изтеглена от собственик и е представяна на „Тимотей Мотърс“ ЕООД, когато е било необходимо с оформен договор за заем. Предоставените заеми на „Тимотей Мотърс“ ЕООД за 2020год. са в размер 185 550 лв., от които върнати 3 000 лв. на М. К..

Констатирано е в хода на ревизията, че за осчетоводените операции не са представени първични документи.

Извършена е насрещна проверка на „ТИМОТЕЙ МОТЪРС" ЕООД, за което е съставен Протокол №П-16001622058383-141- 001/11.04.2022год. В отговор на ИПДПОЗЛ № П-16001622058383-040-001/31.03.2022год. са представени документи и писмени обяснения с вх. № 6886 от 06.04.2022год., в които е посочено, че има върнати суми по заемите, за което се представя РКО и няма начислявани лихви. Приложени са счетоводна справка; споразумителен протокол от 31.12.2020год. сключен между М. Т. К. и „Тимотей мотърс" ЕООД, както и РКО.

С писмо с вх. № ВхК-7159/11.04.2020год. са представени допълнителни обяснения от М. П., управител на „Тимотей Мотърс" ЕООД, в който посочва, че сумите по заеми, които дружеството има да връща на „Ам Джи 0220" ЕООД към 31.12.2020г., са в размер на 433 691,49 лв., видно от оборотната ведомост за взети и върнати заеми към 31.12.2020год. (л. 339). Приложени към ПО са Оборотна ведомост по документи на сметка 499 за 2018год., 2019год. и 2020год.

Органите по приходите са констатирали, че според представените документи „ТИМОТЕЙ МОТЪРС" с РКО е върнал на М. К., суми по заемите от „Ам Джи 0220" ЕООД, както следва: за 2020год. - РКО №1/31.12.2020год. – 3 000 лв.

Формиран е извод, че сумата в размер на 3 000 лв., възстановена от „Тимотей Мотърс" ЕООД на М. К. с РКО № 1/31.12.2020год.- 3 000 лв. по договори за заем, сключени между „Тимотей 2008" ЕООД Заемател и „Тимотей Мотърс" - Заемател, представлява скрито разпределение на печалбата и следва да се приложи облагане с данък върху дивидента

На основание чл. 194 от ЗКПО, чл. 38, ал. 1 и 3 от ЗДДФЛ и чл.46,ал.3 от ЗДДФЛ е определен данък в размер на 150 лв. за IV-то тримесечие 2020год., ведно с прилежащите лихви.

III.По Закона за данък върху добавената стойност

Ревизията е с обхват определяне на задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2016 г. до 31.07.2018 г.

Установено в хода на ревизията е, че извършваната от дружеството дейност е таксиметрови превози, ремонт на МПС и продажба на авточасти.

В хода на ревизията е констатирано, че през ревизирания период дружеството е извършило доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС - таксиметрови услуги и услуги по договор с "Професионалист 2009" ЕООД.

Констатирано е, че „АМ ДЖИ 0220“ ЕООД е дерегистрирано за целите на ЗДДС, на основание чл. 176 от ЗДДС, считано от 26.10.2016 г.

В отговор на ИПДПОЗЛ № Р-16001622000035-040-002/12.04.2022г., са представени ПО, в които е посочено, че не могат да намерят документи за 2018 г., тъй като многократно са сменяли офиси и обекти през годините и „..може някъде да сме пропуснали да вземем документи..“. Описано е, че са представени документите, с които разполагат. Посочено е също, че „..след като са осчетоводени приходи в размер на 90 784 лв. и отразени в годишна декларация за онзи момент значи да се зачита за приход." (л. 266).

В ПО от 01.06.2022г. относно осчетоводените приходи на 31.12.2016год. с основание - приходи от касови апарати в размер на 561 122,84 лв. е посочено от ревизираното лице, че „за 2016год. приходите от продажба на услуги в размер на 1 232 521,30лв. и осчетоводени на 01.11.2016год. е за периода от 01.01.2014год. до 31.12.2016год. На 31.12.2016год. приходът в размер на 561 122,84 лв., също е за период 2014 г., 2015г. и 2016 г., дефакто сбора от 1 232 521,30 + 561 122,14 разделено на 36 месеца следва на месец прихода да е в размер на 49 823,45 лв. Не можем да представим от кои касови апарати са тези приходи.“ (л. 259).

От приходните органи е констатирано и отразено в РД, че ревизираното лице не е представило доказателства в подкрепа на твърдяното, че прихода е за стари години, поради което същите са приети за приход в периода на осчетоводяване.

Установено е от ревизиращия екип, че регистрираният оборот в ЕКАФП за периода от 01.01.2016 г. - 30.10.2016 г. е 504 502,07 лв., с оглед на което е прието, че дружеството формира облагаем оборот за задължителна регистрация над 50 000 лв. и на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е следвало да подаде заявление за регистрация до 07.11.2016 г. Установените различия с декларираните от лицето данни по периоди са описани подробно в РД (л. 24 - л. 26).

За всеки един данъчен период от обхвата на ревизията от 01.12.2016 г. до 31.07.2018 г., по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е начислен ДДС общо в размер на 149 557,76 лв.

Данъкът е определен по формулата на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС при ставка 20 на сто, съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДС. При определяне на дължимия за посочените данъчни периоди косвен данък е взета предвид наличната в НАП информация и представените счетоводни регистри и документи от „АМ ДЖИ 0220“ ЕООД, в т.ч. приходи по счетоводни данни, регистрирани чрез ЕКАФП продажби и издадени фактури, описани подробно в ревизионния доклад. Съобразено е също, че за 2018 г. не са представени първични счетоводни документи.

С оглед на гореизложеното при ревизията е определен дължим косвен данък в общ размер на 149 557,76 лв., ведно с прилежащите лихви.

Последвало е издаване на процесния РА № № Р-16001622000035-091-001/21.07.2022г., в който е посочено, че след преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства, на направените изводи и основанията за тях, на предложението за установяване на задължения и направеното възражение, се приема от ревизиращия екип, че предложението за установяване на задължения с РД № Р-16001622000035-092-001/24.06.2022г. е направено въз основа на събраните в хода на ревизията документи, събрани при спазване разпоредбите на ДОПК, като приходните органи изцяло приемат изложените в Ревизионния доклад факти и обстоятелства, направените фактически и правни изводи и предложенията за установяване на задължения по видове и периоди.

Последвало е издаване на процесното Решение № 474/07.10.2022г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – [населено място], с което решаващият орган е възприел като правилни и законосъобразни изводите на приходните органи и е потвърдил изцяло Ревизионен акт № Р-16001622000035-091-001/21.07.2022 г., издаден на „АМ ДЖИ 0220“ ЕООД, с който допълнително са установени следните допълнителни задължения за: корпоративен данък за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. в размер на 37 285,51 лв. и лихва 20 073,64 лв.; данък добавена стойност за периода 01.12.2016 г. – 31.07.2018 г. в размер на 149 557,76 лв. и лихва 78 353,46 лв.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. в размер на 11 060 лв. и лихва 5 014,27 лв.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. в размер на 55 880 лв. и лихва 23 192,75 лв.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. в размер на 2 475 лв. и лихва 620,17 лв.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. в размер на 150 лв. и лихва 22,34 лв.

В мотивите на решението на решаващия орган е посочено по отношение на допълнително установените задължения по ЗКПО, че процесните разходи не са доказани документално и не се обосновава твърдението в жалбата, че същите са били действително извършени във връзка с дейността на РЛ, като според мотивите на решението, може да се приеме и че с тях се цели увеличение на общите разходи и съответно намаляване на отчетените печалби от тази дейност. Според решаващия орган нарушението на изискванията за документална обоснованост и фактически невъзможността да се установи дали разходи са свързани с дейността на дружеството, са основание за извършване на данъчната регулация по реда на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО като непризнати разходи в годината на счетоводното им отчитане.

В частта по ЗДДФЛ са изложени мотиви, че от касата на РЛ са изплатени значителни суми според представените счетоводни документи, но липсват доказателства за разходване на сумите за дейността на фирмата. В тази връзка е прието, че се касае за извършени плащания, които не са свързани с дейността на РЛ, не са съставяни документи за това и сумите не са възстановени.

В частта относно допълнително установени задължения по ЗДДС е посочено, че с издаването на Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001622000035-020-003/07.06.2022 г. е разширен обхвата на възложеното ревизионно производство, като в него е включено установяването на задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2016 г. до 31.07.2018 г. За посочените данъчни периоди, в т.ч. и за м. 12.2016 г. (доколкото СД по ЗДДС се подава в срок до 14.01.2017 г.), срокът по чл. 109 от ДОПК започва да тече от 01.01.2018 г. и изтича на 31.12.2022 г., с оглед на което и предвид разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, не е изтекла предвидената давност за установяване на задължения по ЗДДС за горепосочените периоди. Според мотивите на решението по отношение на установителната давност и предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, не е изтекла и предвидената давност за погасяване на установените с обжалвания РА задължения за ДДС.

От решаващия орган са възприети изцяло мотивите на приходните органи, изложени в РД и РА, като е прието, че с оглед на установената в хода на ревизията фактическа обстановка, изложена в РД и РА, следва да се приеме, че е изпълнена хипотезата на чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, поради което се споделят изводите на ревизиращия екип и направените от него констатации като правилни и законосъобразни. В резултат на същите правилно, според Директора на Дирекция „ОДОП“ - [област], е начислен и дължим косвен данък на посочените от органите по приходите основания в общ размер на 149 557,76 лв., ведно с дължимите лихви в размер на 78 353,46 лв.

В хода на съдебното производство са представени и приети писмени доказателства, в това число: заявление с вх. № 16036 от 02.08.2023 година от третото неучастващо лице „РГБ&Изот – Сервиз“ ООД. (л.925, том 3); писмо от 04.10.2023 година от Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – [област], с приложения към него, в което е посочено, че с Регистър – досие на ЕТАФП /електронен таксиметров апарат с фискална памет/ за 2014 г. и 2015 г. са бракувани с Акт № РД-20-6/22.11.2017г. за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение и се представят 73 броя копия на протоколи за демонтаж на фискална памет за 2016 г.

Представени също в хода на съдебното производство са писмени документи по опис в молба с вх. №19262/03.10.2023г. от третото неучастващо лице - „Еликом електроник – Г.“ КД и Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – [област], изискани по реда на чл. 192 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.(л.938 и сл.).

Допуснати и приети по делото са заключение по ССчЕ и допълнителна ССчЕ, които са частично оспорени от процесуалния представител на ответния административен орган.

Вещото лице по ССче е дало заключение, че общият брой регистрирани за извършване на таксиметров превоз автомобили е 14.

Описано е, че в отговора, предоставен от ИА „Автомобилна администрация“ не се уточнява брой автомобили ползвани от дружеството за таксиметров превоз на пътници през годините 2014 г., 2015г., 2016г. и през останалия ревизиран период. В ДАИ [област] /Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ [област]/ не се съхранява информация за оборотите на всеки от автомобилите по ЕТАФП. Не се посочват периода за съхранение.

Посочено е, че Министерство на транспорта и съобщенията, Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ — [област], Областен отдел “Автомобилна администрация“ - [област] в свое писмо per. № 6700-54-267/1 от 15.05.2023 година предоставя следната информация:

Извършена е справка в информационната система „Таксиметрови превозвачи“ на ИА АА [населено място] се установи следното:

1. „Тимотей 2008“ ЕООД, има издадено Удостоверение за извършване на таксиметрова дейност за превоз на пътници № 10757 от 28.02013 година.

2. На дружеството „Тимотей 2008“ ЕООД е издаван списък на включени МПС към съответното удостоверение през годините 2014 г., 2015 г. и 2016 г.

3. Към дружеството /„Тимотей 2008“ ЕООД/ няма включени водачи.

Описано е, че Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, респективно Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ [населено място] не разполага с информация относно исканата информация за отчетени обороти, реализирани обороти и пробег на МПС, и разходи от личен характер, които не са обект на контрол от ОО ИА [населено място].

Експертът е обобщил в заключение, че с оглед отговора на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, респективно Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ [населено място] относно обстоятелството, че информация за отчетени обороти, реализирани обороти и пробег на МПС, и разходи от личен характер, не се съхраняват и не са обект на контрол от ОО ИА [населено място], експертизата не в състояние да отговори на каква стойност общо по години - 2014г., 2015г. и 2016г. възлизат оборотите на водещите се на жалбоподателя таксиметрови автомобили на база отчетите по ЕТАФП на всеки от тях, както и да се съпоставят тези суми за - 2014г., 2015г. и 2016г. с приетата от извършилите ревизията органи по приходите сума за 12.2016г. в размер на 573 422,12 лева, осчетоводена като приход от таксиметрови услуги в счетоводството на жалбоподателя.

ВЛ е дало заключение, че в Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ [населено място], не се съхранява информация относно разходи за годишни винетки, пътен данък, задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, годишен технически преглед на таксиметровите автомобили на жалбоподателя, поради което експертизата не разполага с данни въз основа на които да определи към кой момент - месец и година, дружеството на жалбоподателя е достигнало изискуемия по чл. 96 от ЗДДС оборот за задължителна регистрация по ЗДДС.

В отговор на въпроса „..на какво основание извършилите ревизията органи по приходите са приели, че към 07.11.2016 г. дружеството на жалбоподателя е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, експертът е посочил, че данъчният екип е стигнал до извода, че сумирани за посочения три годишен период горепосочените приходи дават общо сума в размер на 1 793 644,10 лева, които отнесени към съдържащите се в периода 36 месеца, дават месечен приход в размер на 49 823,45 лева. Ревизираното лице не е представило доказателства, че горепосочените приходи се отнасят за минали години. Същите са приети за приходи в периода на осчетоводяване.

Описано е заключението е, че регистрираният оборот в ЕКАФП за периода от 01.01.2016 г. до 30.10.2016 г. е в размер на 504 502,07 лева.

В отговор на поставения въпрос и след извършена проверка в счетоводството на „Тимотей 2008“ ЕООД, експертът е констатирал, че по счетоводна сметка 493 „Разчети със собственици“ и сметка 501 „Каса в лева“ през периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г. от собственика М. Т. К. са изтеглени парични средства в размер на 221 200 лева., които суми са описани в табличен вид в заключението.

Експертът е посочил, че изтеглената от собственика М. Т. К. сума в размер на 221 200 лева се е формирала от продажби на услуги по кредита на сметка 703 „Приходи от продажба на услуги“ в размер на 224 088 лева за периода от 26.01.2017 г. до 28.12.2017 г. Осчетоводяването и периода на постъпване на сумите са показани подробно в табличен вид в Таблица 6.2 в заключението. 

В отговор на задачата, експертът е посочил, в Споразумителен протокол от 01.01.2021г. между М. Т. К., собственик и управител на „Тимотей 2008“ ЕООД, и „Тимотей мотърс“ ЕООД, с управител М. П., в качеството на заемател, относно договори за заеми, предоставени от М. Т. К. управител на „Тимотей 2008“ ЕООД на „Тимотей мотърс“ ЕООД, двете страни се споразумяват за следното: сумите с които е предоставил с договори за заеми на дружеството „Тимотей мотърс“ ЕООД, да бъдат върнати на М. Т. К. вместо на дружеството „Тимотей 2008“ ЕООД. /

Според наличен по делото Споразумителен протокол от 01.05.2021г. между М. Т. К., и „Тимотей мотърс“ ЕООД, с управител М. П., в качеството на заемател относно договори за заеми предоставени от М. Т. К. към „Тимотей мотърс“ ЕООД, двете страни въз основа на това, че срокът за погасяване е изтекъл се споразумяха за следното: сумите с които е предоставил с договори за заеми на дружеството „Тимотей мотърс“ ЕООД за 2015 година, предоставени суми в размер на 24 491,49 лева, да не бъдат връщани на М. Т. К., /стр.141 гръб/.

Експертът е описал в табличен вид договорите за паричен заем между „Тимотей 2008“ ЕООД, в качеството на заемодател и „Тимотей мотърс“ ЕООД, в качеството на заемател за 2018г., като е посочил, че общо предоставени заеми по договори за паричен заем между "Тимотей 2008" ЕООД на "Тимотей моторс" ЕООД за 2018 г. е 124 500,00лв.

ВЛ е описало в таблица издадените ПКО и квитанция към ПКО за предоставен заем от „Тимотей 2008" ЕООД на „Тимотей мотърс“ ЕООД за 2018 година, като е посочил, че общо предоставеният заем от "Тимотей 2008" ЕООД на "Тимотей моторс" ЕООД за 2018 година е 112 700,00лв.

Експертът е посочил още, че на всички показани подробно в табличен вид в Таблица 7.2 приходни касови ордери е поставен ръкописен запис - внесъл сумата: М. К. и подпис на лицето.

ВЛ е описало върнатите суми лично на М. Т. К. по представени по делото РКО, като е посочило, че общо върнати заеми от "Тимотей моторс" ЕООД на М. К. за периода 2018г. - 2020г. са 73 200,00 лв., а общо върнати заеми от "Тимотей моторс" ЕООД на М. К. за 2018г. са 19 800,00 лв.

След извършена проверка в счетоводството на „Тимотей мотърс“ ЕООД експертът е констатирал, че предоставените от „Тимотей 2008“ ЕООД, в качеството на заемодател на „Тимотей моторс“ ЕООД, като заемател суми по сключените между двете дружества договори за заем, са отразени в счетоводството на „Тимотей моторс“ ЕООД както следва:

Получени заеми: Дебит счетоводна сметка 501 „Каса в лева“ / кредит счетоводна сметка 499 „Други кредитори“ сума 99 800 лева.

Върнати заеми: Дебит счетоводна сметка 499 „Други кредитори“ / кредит счетоводна сметка 501 „Каса в лева“ сума 20 700 лева.

В о.з. на 16.06.2023г. ВЛ е дало обяснение, че заемът е предоставен на дружеството-жалбоподател. Посочено е, че всичко е осчетоводено и се движи по счетоводните регистри на дружеството. Сумите са предоставени на „Тимотей мотърс“ ЕООД. В счетоводството е отразено, че дружеството „Тимотей 2008“ ЕООД предоставя заемите на „Темотей мотърс“ ЕООД.

Експертът е описал, че в таблица 7 е посочил предоставени заеми според представените приходни касови ордери /ПКО/ и че става въпрос за таблица 7.2 и там сумата, която се събира като сбор от приложените по делото ордери е 112 700 лв., а след това, това което е отразено в счетоводството на „Тимотей мотърс“ ЕООД, съответно съвпадащите суми от около 99 800 лв., които са предоставени и реално отразени.

Описано е, че на М. К. е върната лично сумата от 19 800 лева. Уточнено е, че разликата идва, че има един, два ордера повече, които не е показал и които съществуват, но по тях „…явно не са предоставени суми. Посочил съм два приходни касови ордера - 12 и 13, които не са отразени в счетоводството като предоставени суми, без тях прави сумата 99 800 лева…“

Относно сумата от 1 000 096 лева е уточнено, че „…става въпрос за другото дружество за дружеството „Тимотей 2008“ ЕООД и там въпросът е, дали са изтеглени тези пари, и аз съответно за този период от време показвам, как те са се появили от продажби на стойност 224 088 лева и от тази сума е изтеглена сумата 221 200 лева, тоест има достатъчно пари, за да може да бъде изтеглена тази сума….“

Експертът е дал обяснение относно разлика в сумата на върнатите заеми – таблица 7.3 и 7.4 на страница 8 и 9 от заключението, че е отразил това, което е показано в счетоводството в страница 7.3 на база на РКО. Описал е, че на страница 8, таблица 7.3, на основание РКО е възстановена на лицето М. К. сумата от 19 800 лв. На страница 9, таблица 7.5 в счетоводното на „Тимотей мотърс“ в 501 „каса в лева“, сумата която е отразена, като възстановена на лице е 20 700 лева. Според експерта върнатата сума е 20 700 лева. Посочил е, че „….Разликата идва от това, включително и от моето колебание, затова съм показал тези ордери, на които е писано да се възстановят на лицето и по едно решение вътрешнофирмено, където пише да се върнат лично на М. К. вместо на дружеството „Тимотей 2008“ ЕООД, записано е на страница 7, втори абзац…“

ВЛ по допълнителната ССчЕ, след преглед на допълнително представените по делото документи е изготвило в табличен вид -Таблица 1.1 Справка за Протоколи за демонтаж на електронни таксиметрови апарати с фискална памет на таксиметрови автомобили, собственост на превозвач „Тимотей 2008“ ЕООД за 2014г„ 2015г. и 2016 година, съгласно която общо оборота за периода е 3 363 120,63 лева.

В изготвената таблица са описани съответно: Колона 1 - Пореден № на автомобила; Колона 2 - № на протокола; Колона 3 - Дата на издаване на протокола; Колона 4 - Марка и модел на превозното средство; Колона 5 - Регистрационен номер на автомобила; Колони 6 и 7 - Начална и крайна дата на периода за който е отчетен натрупания от автомобила оборот; Колона 8- Оборот на автомобила в лева.

Уточнено е от експерта, че в протокол № 236 /Таблица 1, ред 69 (л.1010), (стр. 642 е посочено в заключението) / липсва дата за начало на периода, за който се отнася отчетения оборот. За целите на експертизата и на база екстраполация със средните месечни обороти за периода е приета дата 01.01.2014 година.

Дадено е заключение, че през 2014г., 2015г. и 2016 година на жалбоподателя „Ам Джи 0220“ ЕООД, с предходно наименование „Тимотей 2008“ ЕООД, са се водили 73 броя таксиметрови автомобила.

На следващо място експертът е изготвил в табличен вид прихода /оборота/ на таксиметрови автомобили, собственост на превозвач „Тимотей 2008“ ЕООД по протоколи за демонтаж на електронни таксиметрови апарати по години.

Съгласно условието на поставената задача, експертизата на база данните, съдържащи се в представените с писмо вх. № 19356 от 04.10.2023 година 73 броя протоколи, е определила сумата, на която възлиза оборота за 2014г., 2015г. и 2016г. на водещите се на жалбоподателя таксиметрови автомобили.

Според заключението на експерта приходите от таксиметровите автомобили собственост на превозвач „Тимотей 2008“ ЕООД, определени по протоколи за демонтаж на електронни таксиметрови апарати с фискална памет са както следва:

Среден оборот за 2014 година - 931 787,89 лева; за 1 месец - 77 648,99 лева

Среден оборот за 2015 година - 1 148 497,30 лева; за 1 месец - 95 708,11 лева

Среден оборот за 2016 година - 508 854,30 лева; за 1 месец - 42 404,53 лева

ВЛ е посочило, че при съпоставка на осчетоводените на 31.12.2016г. приходи в размер на 561 122,84 лева /посочената във въпроса сума 573 422,12 лева не е точна/ и средния оборот за същата година, установен по данни от протоколите, в размер на 508 854,30 лева, кореспондират помежду си. За целта експертизата е отчела датите към които са отчетени оборотите по фискалната памет на таксиметровите автомобили за 2016 година /Таблица 1.1, колона 7,/ от която е видно, че нито един от отчетните периоди не е към 31.12.2016 година.

Според заключението на експерта последно описаното обяснява разликата между отразената в счетоводството на дружеството за 2016 година по сметка 703 „Приходи от продажби на услуги“ в размер на 561 122,84 лева и установения среден оборот за същата година, установен по данни от протоколите в размер на 508 854,30 лева, т.е. след крайния период на демонтаж на фискалната памет, таксиметровите автомобили /част от тях и/или други извън изследваните/ са продължили работа до края на годината.

На следващо място и в отговор на поставената задача експертът е определил средните цени за 2014г., 2015г. и 2016г. на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за леки таксиметрови автомобили; годишни винетки за леки автомобили; данък за автомобилите /по марка и модел/ и средните цени на годишните технически прегледи на леки таксиметрови автомобили, показани подробно в табличен вид в Таблица 3.2.

Констатирано е, че общата сума на разходите за 2014г., 2015г. и 2016 година възлиза на 157 988,57 лева.

Експертът е направил съпоставка /сравнение на финансовите резултати/ между получената обща сума на разходите за застраховка „Гражданска отговорност“; винетки; данък за автомобилите и годишните технически прегледи с непризнатите от органа по приходите разходи в размер на 372 855,09 лева за 2014г„ 2015г. и 2016 година и е посочил, че в случай, че общата сума на разходите за застраховка „Гражданска отговорност“; винетки; данък за автомобилите и годишните технически прегледи за 2014г., 2015г. и 2016 година /определена съгласно условието на поставената задача/, в размер на 157 988,57 лева бъде призната за данъчни цели, увеличението на финансовия резултат по чл. 26, ал. 2 от ЗКПО ще бъде на стойност 214 866,52 лева. /372 855,09 лева - 157 988,57 лева = 214 866,52 лева/ „Ам Джи 0220“ ЕООД дължи корпоративен данък за 2016г. както следва:

Дължим корпоративен данък: 137 855,54 лева и лихва 74 218,17 лв.;

Корпоративен данък за довнасяне: -21 486,64 лв.; лихва - 11 567,91лв.;

В отговор на въпроса „На база отговорите на предходните въпроси, вещото лице да отговори към кой момент - месец и година, дружеството на жалбоподателя е достигнало изискуемия по чл. 96 от ЗДДС оборот за задължителна регистрация по ЗДДС“, ВЛ е посочило, че дружеството на жалбоподателя е достигнало изискуемия по чл.96 от ЗДДС оборот за задължителна регистрация по ЗДДС към 31.10.2016 година и е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14.11.2016 година.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия, за което свидетелстват представените по делото заповеди, както на изпълнителния директор на НАП – [област], така и на директора на ТД на НАП – [област], на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл. 113, ал. 3 от ДОПК.

Ревизионният акт, в обжалваната част, е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК, във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният ревизионен доклад, е неразделна част от него.

Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административно производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 от ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно, спазен е и срокът по чл. 119, ал. 2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.

ПО ЗКПО

Приходните органи са приели, че РЛ е отчело и декларирало общо разходи в размер на 1 219 525,75 лв., в т.ч. разходи в размер на 372 855,09 лв., осчетоводени по сч. сметка 651 – „Нефинансови разходи за бъдещи периоди“, за което в хода на ревизията не са представени първични документи, въз основа на които са извършени счетоводните записвания. С оглед приетото нарушението на изискванията за документална обоснованост и фактически невъзможността да се установи дали разходите са свързани с дейността на дружеството, е извършена данъчната регулация по реда на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО като непризнати разходи в годината на счетоводното им отчитане и допълнителни е начислен корпоративен данък, ведно с дължимите лихви.

Между страните не се формира спор относно фактите. Спорът е правен и най-общо се концентрира във въпроса, свързан с наличието на основание за увеличаване на ФР на дружеството за ревизираните отчетни периоди с посочената сума на текущите разходи за 2016 г. в размер на 372 855,09 лв.

Настоящият състав намира възраженията на жалбоподателя за основателни.

В хода на ревизионното производство от представените доказателства не се установява, че приходната администрация е предприела всички необходими действия за събиране на доказателства във връзка с констатираното в хода на ревизията

Посоченото в решението на Директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място], че не са представени първични счетоводни документи не аргументира причините за невъзможността на приходната администрация да събере допълнителни доказателства, включително като изиска такива и от трети лица. Всъщност, от приходните органи не е проявена процесуална активност по отношение на установените обстоятелства, въпреки разпределената от настоящия състав доказателствена тежест между страните и указанията, дадени в тази връзка, в частта относно допълнително установения данък по ЗКПО.

В случая се твърди от РЛ, че се касае за разходи, свързани с извършваната от него дейност - таксиметрови превози, които разходи са задължителни и присъщи за дейността.

В случая, в хода на съдебното производство са представени доказателства, които е можело да бъдат изискани и от приходните органи, видно от които ревизираното дружество е разполагало със 73 броя автомобила, подробно описани в заключенията на вещото лице. Според отразените данни в представените протоколи за демонтаж на фискална памет и след проверка в Община [област], Гаранционния фонд, Агенция „Пътна инфраструктура“, вещото лице е определило средните цени на разходите задължителните годишни технически прегледи на притежаваните от РЛ леки автомобили за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., както и цените за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, цената на годишните винетки и годишният данък на автомобилите.

Действително, в хода на ревизията не са представени първични счетоводни документи от страна на ревизираното дружество, но от страна на приходната администрация не са положени никакви усилия да бъдат изискани документи от трети лица, включително и от Община [област], Гаранционния фонд, Агенция „Пътна инфраструктура“ и др.

Според чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Това означава предприятията да осъществяват счетоводството си на основата на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите, съгласно действащото законодателство. Всяка стопанска операция трябва да бъде обезпечена документално, като доказателство, че тя е извършена и условията, при които е извършена. По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава, когато е документално обоснован с първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция.

ЗКПО не анализира доставките, които са предмет на облагане по ЗДДС, а разходите и приходите на търговеца, но и този закон държи сметка за наличието на реални стопански операции, за които се признават съответните разходи и приходи. Законът във всички случаи, независимо дали се касае за определяне на преки или косвени данъци, изисква преди всичко доказателства за реалност на доставката, а след това и за правилното й счетоводно отразяване.

От събраните писмени доказателства по делото се установи, че изводите на органите по приходите са неправилни и незаконосъобразни, тъй като жалбоподателят е представил доказателства, че има извършени разходи, които са необходимо присъщи за осъществяваната от него дейност.

Легалното определение на понятието "Документална обоснованост" е дадено в текста на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО - "разхода е документално обоснован, чрез първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция". Счетоводното отчитане на разходите се признава за документално обосновано и в този смисъл за данъчни цели, само след като се докаже, че съответния разход действително е осъществен. Това в процесния случай оспорващият успя да докаже.

С аргумент за противното от чл. 26, т. 1 и т. 2 ЗКПО, за да бъде признат за данъчни цели счетоводният разход следва да бъде свързан с дейността на данъчно задълженото лице и да е документално обоснован по смисъла на чл. 10 от закона. Разходите, които не са свързани с дейността и не са документално обосновани формират данъчни постоянни разлики по чл. 26, т. 1 и т. 2 ЗКПО и с тях се увеличава счетоводният финансов резултат/чл. 23, ал. 2, т. 1 ЗКПО/. Връзката на разходите с дейността на данъчно задълженото лице следва да се установява от съществуващи информационни източници, каквито за спорните разходи съществуват.

Представените в хода на съдебното производство протоколи за демонтаж на фискална памет, удостоверяват извършени разходи, които са задължителни, и връзката им с дейността на дружеството.

Следва да се посочи също, че приходните органи обвързват изводите си с направеното осчетоводяване по сч. сметка 651 „Нефинансови разходи за бъдещи периоди“, като приемат, че не са представени първични счетоводни документи за счетоводни записвания. Не се твърди да са осчетоводени конкретни разходи, за които не се представят първични счетоводни документи.

Ето защо обжалваният РА следва да бъде изменен в частта относно допълнително определения корпоративен данък за 2016 г., като с оглед допълнително представените доказателства и съобразно заключението на ВЛ по допълнителната ССчЕ, декларираният от дружеството счетоводен финансов резултат да бъде увеличен със сумата от 214 866,52 лв., представляваща разликата между сумата, приета от ревизиращия екип - 372 855,09 лв. и сумата на изчислените разходи съобразно допълнителната ССчЕ - 157 988,57 лв.

Изложените до тук съображения налагат изменение на оспорения РА в тази част, като установеното задължение за корпоративен данък за 2016 г. следва да бъде намалено от 37 285,51 лв. на 21 486, 64 лв., ведно с прилежащите лихви.

По ЗДДС

По отношение на допълнително начисления ДДС ревизиращият екип е приел, че ревизираното дружество е достигнало облагаем оборот към 31.10.2016 г., като е констатирал, че за периода 01.01.2016 г. -31.10.2016 г. е регистриран оборот на дружеството в размер на 504 502,07 лв. При определяне на дължимия за посочените данъчни периоди косвен данък е взета предвид информацията, налична в НАП и данните от представените документи и счетоводни регистри от „АМ ДЖИ 0220“ ЕООД, в т.ч. приходи по счетоводни данни, регистрирани чрез ЕКАФП продажби и издадени фактури, описани в ревизионния доклад. Същевременно не са възприети възраженията на ревизираното дружество, че оборотът е за периода 2014 г. - 2016 г., с мотиви, че от страна на ревизирания субект не са представени доказателства, че осчетоводените приходи са за предходни години. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя беше ангажирана допълнителна ССчЕ, ВЛ по която в отговор на поставената задача е дало заключение, че съобразно допълнително представените 73 броя протоколи, средният оборот за 2016 г. възлиза на 508 854,30 лв., а средният месечен оборот е 42 404,53 лв., като експертът е уточнил в експертизата, че така констатираната сума кореспондира с установената сума в хода на ревизията, доколкото съобразно данните от представените протоколи се установява, че датите, към които са отчетени оборотите по фискална памет на таксиметровите автомобили за 2016 г. не е към 31.12.2016 г. Посочено е също, че след крайния период на демонтаж на фискалната памет, автомобилите или част от тях са продължили работата си.

Според ал. 96, ал. 1 от ЗДДС (в приложимата редакция) Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.

Същевременно, според чл. 73, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДДС /ППЗДДС/ ( в приложимата редакция) всички данъчно задължени лица след изтичане на календарния месец са длъжни да определят за предходните 12 месеца преди текущия облагаемия си оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от закона.

При настъпване на условията за задължителна регистрация е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Ето защо и с цел спазване на законоустановените срокове лицето е заинтересовано да следи за наличието на съответните факти, които правят регистрацията му по ЗДДС задължителна.

В случая е установено, че жалбоподателят е реализирал оборот който надвишава 50 000 лв. за периода от 01.01.2016 г. до 31.10.2016г. Предвид това обстоятелство и на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС той е бил длъжен да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14.11.2016 г.

В този случай, тъй като лицето е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в законоустановения срок, са налице предпоставките за определяне на данъчните задължения по реда на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС и на основание посочената разпоредба се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която лицето е регистрирано от органа по приходите или за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС задълженията се определят с ревизионен акт по реда на ДОПК.

Не бяха опровергани изводите на приходните органи, че липсват представени доказателства в подкрепа на доводите на дружеството-жалбоподател, че приходите за 2014 г., 2015 г. и 2016г. Изрично е посочено също, че не са налице счетоводни данни, по които да се определи оборота на автомобилите по протоколите за демонтаж на фискална памет за 2014 г., 2015 г. и 2016 г.

В случая дори и от ВЛ е констатирано, че месечния оборот е 42 404,53 лв., а за периода 2016 г. средния оборот е 508 854,30 лв., при условие, че в разпоредбата на закона се изисква 50 000 лв. за 12 последователни месеци.

На следващо място ВЛ е дало заключение, че дружеството е достигнало оборот за регистрация на 31.10.2016 г. и следва да подаде заявление за регистрация до 14.11.2016 г., т.е. заключението на експерта изцяло потвърждава изводите на приходните органи, че дружеството е достигнало оборот за регистрация и следва да му бъде начислен допълнително ДДС.

Неоснователни са възраженията в посока, че след дерегистрацията на 26.10.2016 г., дружеството не би могло да достигне облагаем оборот, доколкото това се опровергава както по счетоводни данни, така и с оглед на констатациите на ВЛ.

От друга страна от дружеството - жалбоподател не се оспорва размера на определения ДДС, нито се ангажират допълнителни доказателства в тази посока.

Неоснователно е и направеното възражение за изтекла погасителна давност, което е обсъдено и в решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ - [населено място].

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, при която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

В тази правна норма /чл. 171 от ДОПК/ е уреден институтът на погасителната давност, който е материалноправен, независимо, че нормите се намират в процесуален закон. Поначало данъчните задължения стават изискуеми с настъпването на падежа за плащането им, а не с издаването на ревизионния акт за установяването им, който има само констативни функции по отношение на вече възникнало по силата на закона данъчно задължение.

В конкретния случай, както се посочи, по отношение на дружеството-жалбоподател допълнително е определено задължение по ДДС за м. 12.2016 г., което следва да се плати през м. януари 2017 г.

Съответно, в случая давностният срок започва да тече от 01.01.2018 г. и изтича на 31.12.2022 г., като на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК, давността спира, когато е започнало производство за установяване на публичното вземане, за не повече от една година. Процесното ревизионно производство е образувано със заповед от 05.01.2022 г., връчена на РЛ на 11.01.2022 г.

Давността е спряна на 11.01.2022 г. на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК с връчването на ЗВР и е прекъсната с издаването на РА на 21.07.2022 г., на основание чл. 172, ал. 2 ДОПК, след което започва да тече нова давност, която не е изтекла.

Спазен е и 5-годишният преклузивен срок за образуване на ревизионното производство по чл. 109, ал. 1 ДОПК, защото заповедта за възлагане на ревизията е от 05.01.2022 г., връчена на РЛ на 11.01.2022г., т. е. преди изтичането на срока на 31.12.2022 г.

С оглед изложеното РА, в частта в която е определен ДДС в общ размер на 149 557,76 лв., ведно с съответните лихви. следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна в тази й част, следва да бъде оставена без уважение.

По ЗДДФЛ

Констатирано е, че „Ам Джи 0220" ЕООД, с предишно наименование „ТИМОТЕЙ 2008" ЕООД, с управител М. Т. К. и „ТИМОТЕЙ МОТЪРС" ЕООД, с управител М. Т. П., са свързани лица по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ДОПК във връзка с член 80, т.1, б.„а" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета на ЕС.

Относно установените задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни ФЛ за 2017 г. се възразява от жалбоподателя, че сумата 221 200 лв. неправилно е приета от приходните органи за „Скрито разпределение на печалбата“, като се твърди, че счетоводна сметка 493 „Разчети със собственици“ може да се третира и като „сметка на собственика“ и по нея се осчетоводяват суми, които едноличния собственик на капитала е предоставил на дружеството за покриване на негови нужди и представлява връщане на дълг. Органите по приходите са констатирали в хода на ревизията, че началното салдо по сметката е 0,00 лв., в резултат на което са приели, че няма как да се касае за върнати суми на собственика.

В случая, както е посочено и от приходните органи, спорът не се свежда до това, че от касата на ревизираното дружество са теглени значителни суми, а че не са представени доказателства, че тези суми са изразходвани за дейността на дружеството.

И от ВЛ е установено след проверка в счетоводството на „Тимотей 2008“ ЕООД , че по счетоводна сметка 493 „Разчети със собственици“ и сметка 501 „Каса в лева“ през периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г. от собственика М. Т. К. са изтеглени парични средства в размер на 221 200 лева.

В случая няма спор как е формирана сумата, спорът се концентрира в това дали сумата е върната и на какво основание е изтеглена от собственика, както и дали натрупаните обороти представляват "връщане на дълг“, както твърди жалбоподателя, или се касае за скрито разпределение на печалбата.

За допълнително определения данък върху дивидентите и ликвидационните дялове за 2018 г. основните възражения се свеждат до това, че разпоредбата на §1, т.5, б “а“ от ДР на ЗКПО касае само ФЛ, а в случая сочи, че се предоставя заем от едно ЮЛ на друго ЮЛ.

Тези възражения са неоснователни. В случая е начислен допълнително данък на ревизираното дружество за това, че изтеглената сума, предоставена в заем е осчетоводена по см. 422, не отразява такава стопанска операция, както и че сумата (в по-малък размер) е предоставена от ФЛ по негово усмотрение в полза на свързани с него лица,като е прието, че е налице разпределение на суми от патримониума на задълженото лице в патримониума на неговия собственик.

За 2019 г. е прието, че сумата в размер на 49 500 лв., а за 2020 г. сумата в размер на 3 000 лв., предоставени по договори за заем и възстановена с РКО от „Тимотей мотърс“ ЕООД на ФЛ М. К., представлява скрито разпределение на печалбата и следва да се обложи с данък върху дивидента.

Неоснователни са възраженията, че през 2018 г. се облагат предоставените в заем суми от „Тимотей 2008“ ЕООД на „Тимотей Митърс“ ЕООД, а през 2019 г. – се облагат получените суми от М. К..

Видно от РА, потвърден изцяло от Директора на ОДОП [област], данъчната основа на облагане за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. са сумите, възстановени от „Тимотей Митърс“ ЕООД на М. К., според представеното споразумение между двете дружества, които както се посочи са „свързани лица“, като за 2018 г. са взети предвид и осчетоводените суми по дебита на сметка 499 срещу кредита на сметка 422.

Спорният момент в настоящото съдебно производство е налице ли е "скрито разпределение на печалбата" през ревизирания период и правилно ли са установени с обжалвания ревизионен акт задължения за окончателен данък върху дивидентите по чл. 38, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДФЛ.

Нормата на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на ЗКПО сочи, че "дивидент" е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното, включително скрито разпределение на печалба. Не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при разпределящото лице като разход, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата.

Съгласно § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО "скрито разпределение на печалба" са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". Считано от 01.01.2010 г. обхватът на понятието "скрито разпределение на печалбата" е разширен с термина "сума", който включва не само отчетен счетоводен разход в полза на акционери, съдружници или свързани с тях лица, но и всяка отчетена сума, представляваща изтекъл ресурс от страна на предприятието в полза на тези лица. Такава е всяка сума, разпределена в полза на акционери, съдружници или свързани с тях лица, отчетена като разчет, разход на каса, изтеглени пари от банкомат с картата на предприятието или предоставен аванс, който не може да се докаже, че е във връзка с дейността, която продължително време не е възстановена на предприятието, но не е оформена като заемно предоставяне на средства и по всяка вероятност никога няма да бъде възстановена.

В случая жалбоподателят неоснователно твърди, че изтеглените суми са предоставени в заем, доколкото от една страна са осчетоводени по сметка 422 „Подочетни лица“ и дружеството не представи доказателства, с които да установи изразходване на средствата във връзка с дейността на дружеството, от които да стане ясно, на какво основание са формирани салда по сметка 422 "Подотчетни лица", както и не са представени документи във връзка с това с каква точно цел са предоставени паричните средства и как са свързани с дейността на дружеството.

Посоченото обстоятелство в съставените споразумения, че сумите ще бъдат предоставяни в заем на дружеството „ТИМОТЕЙ МОТЪРС" ЕООД, когато на дружеството „ТИМОТЕЙ МОТЪРС" ЕООД се наложи да захрани касата си, ще бъдат оформяни договори за заем, които споразумения представляват частни свидетелстващи документи и се кредитират във връзка с останалите писмени доказателства, не обосновават извод, че сумите са свързани с дейността на дружеството.

На първо място съдът не намира нито икономическа, нито житейска логика за факта, че на свързано лице, каквото е дружеството „ТИМОТЕЙ МОТЪРС" ЕООД, се предоставят суми в размер на хиляди левове под формата на заем без доказана реална необходимост и при положение, че няма доказателства, че е свързано с обичайната дейност на дружеството.

По отношение на свързаното дружество от жалбоподателя не са представени каквито и да е доказателства за основанията за предоставяне на сумите, както и разходооправдателни документи за използваните суми. Дружеството не представи доказателства, с които да установи изразходване на отпуснатите средства във връзка с дейността на дружеството, от които да стане ясно, на какво основание са формирани салда по сметка 422 "Подотчетни лица".

В писмени обяснения от управителя на РЛ се сочи, че сумата е изтеглена от собственик и е представяна на „Тимотей Мотърс“ ЕООД, когато е било необходимо с оформен договор за заем. Така декларираното не е подкрепено от никакви доказателства, че сумите се дават с конкретна цел във връзка с дейността на дружеството. Съответно ако сумите не са били използвани за предоставената цел, те подлежат на връщане в отчетния период, каквото безспорно не е осъществено.

Дефиницията на скрито разпределение по § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО включва всички суми, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност, независимо дали с тях са отчетени счетоводни разходи или не, при условие, че има изтичане на ресурс от патримониума му, в полза на собствениците /съдружниците, по см. на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК лица. Извършеното скрито разпределение на печалбата се облага с данък при източника по чл. 194 от ЗКПО или е окончателен данък по чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "а" и ал. 3 от ЗДДФЛ, доколкото и за целите на ЗКПО и на ЗДДФЛ, то се третира като форма на дивидент. Данъкът се удържа от предприятието платец на дохода и се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършено скритото разпределение на печалбата. В същия срок от предприятието платец на дохода следва да бъде подадена и декларация по чл. 201 от ЗКПО/чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.

При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че изводите на органите по приходите за наличие на скрито разпределение на печалба от РЛ в процесния период се явяват правилни и обосновани. Доколкото дисквалификацията на суми от разпределението на дивидент изисква отчитане на разход, то в тежест на задълженото лице е да докаже положителния факт, за какви точно разходи са послужили средствата и как те са свързани с дейността на дружеството. При едно противоправно развитие на данъчното правоотношение органите по приходите не носят тежестта за доказване на отрицателни факти.

Безспорно е, че тези суми са изведени от активите на дружеството, това се потвърждава и от съдебната експертиза. Не се спри и по обстоятелството, че движението на сумите е взето еднолично от управителя без да са представени документи за това, нито решение на едноличния собственик на капитала в дружеството.

С други думи даже при наличие на печалба за изминал период - разпределeние, което не обосновано с решение на общото събрание на съдружниците/акционерите, респ. решение на разпределяне на дивидент от едноличния собственик, е скрито разпределение.

Доказателства, които да оборят констатациите на органите по приходите, не са ангажирани. Това от своя страна води до отхвърляне на жалбата в тази част. Предвид изложеното, установения данък на основание чл. 194, ал. 1 от ЗКПО за второто, третото и четвъртото тримесечие е правилно определен и установен.

Следва да се потвърди и РА в частта на акцесорното задължение, като съгласно чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ, върху допълнително установения данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица са дължими и прилежащи лихви.

При посочения изход на спора, на жалбоподателя, се дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 671,46 лв., от които заплатени държавни такси, възнаграждения за вещи лица и адвокатско възнаграждение /така списък по чл. 80 от ГПК, л. 1029 /, съразмерно на уважената част от жалбата.

С оглед изхода на спора, на ответника се дължат извършените разноски по производството в размер на 18 730,66 лв., съставляващи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

Неоснователна е претенцията на процесуалния представител на ответника за възлагане на разноските върху дружеството на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК. Представянето на писмените доказателства, въз основа на които е изготвена приетата по делото ССчЕ, не обосновава автоматично приложението на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Представените доказателства, които са обсъдени в ССчЕ, не са нови по смисъл на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Не е и доказано безспорно, че тези писмени доказателства, представени в хода на съдебното производство по обжалване, е можело да бъдат представени от дружеството- жалбоподател в хода на ревизионното производство, доколкото тези доказателства са предоставени от трето неучастващо в производството лице.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд, І отделение, ХVIІІ състав,

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001622000035-091-001/21.07.2022г., издаден от Г. П. Й., на длъжност началник на сектор - възложил ревизията и К. П. Я. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП – [населено място], потвърден с Решение № 474/07.10.2022г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ [област] при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която по отношение на „АМ ДЖИ 0220“ ЕООД, ЕИК *********, са установени допълнително дължими суми за корпоративен данък за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г., КАТО НАМАЛЯВА данъчното задължение от 37 285,51лв. на 21 486,64 лв. и прилежащите лихви от 20 073,64лв. на 11 567,91лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АМ ДЖИ 0220“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от М. Т. К.-управител, срещу Ревизионен акт № Р-16001622000035-091-001/21.07.2022г., издаден от Г. П. Й., на длъжност началник на сектор - възложил ревизията и К. П. Я. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП – [населено място], потвърден с Решение № 474/07.10.2022г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ [област] при ЦУ на НАП, В ОСТАНАЛАТА Ѝ ЧАСТ, относно допълнително установени данъчни задължения за: данък добавена стойност за периода 01.01.2016г. – 31.07.2018г. в размер на 149 557,76 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 78 353,46лв.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г. в размер на 11 060,00лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 014,27лв.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г. в размер на 55 880,00лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 23 192,75лв.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.01.2019г. - 31.12.2019г. в размер на 2 475,00лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 620,17лв.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.01.2020г. - 31.12.2020г. в размер на 150,00 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 22,34лв.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" [населено място] при Централно управление на Национална агенция за приходите, да заплати на „АМ ДЖИ 0220“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от М. Т. К.-управител, сумата от 671,46 (шестстотин седемдесет и един лева и 46 ст.), разноски за водене на делото, съразмерно на уважената част от жалбата.

ОСЪЖДА „АМ ДЖИ 0220“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от М. Т. К.-управител, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" [населено място], при Централно управление на Национална агенция по приходите, сумата от 18 730,66 лв. (осемнадесет хиляди седемстотин и тридесет лева и 66 ст.), представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.