О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 28.02.2019 г.
Софийски
градски съд, ГО, II-Б
въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН СТАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА
АНДРЕЕВА
младши съдия СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
като разгледа
докладваното от мл. съдия Спасенов частно гражданско дело № 1947 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 577 ГПК.
Образувано е по
жалба от 24.01.2019 г., депозирана от „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:*** срещу определение № 1467 от 21.12.2018 г. на
съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано вписване на удостоверение
за актуално състояние на „Е.П.“ АД, ЕИК *******, изх. №
20181220113400/20.12.2018 г.
В жалбата се
излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
определение. Навеждат се доводи, че мотивите на съдията по вписванията не
кореспондират с доказателствата по делото и разпоредбите на действащата правна
уредба.
Посочва се, че
заявлението за възстановяването на особения залог на търговско предприятие на“Е.П.“
АД, подадено на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗБН е било подадено в рамките
на установения в ал. 3 на същата разпоредба срок, а именно преди изтичането на
6 месеца от влизане в сила на Закон за изменение и допълнение на Закона за
банковата несъстоятелност, обнародва в ДВ, бр. 22/13.03.2018 г., поради което
се счита от страна на жалбоподателят, че отказът за вписване на това основание
е незаконосъобразен.
Поддържа се, че
в конкретния случай разпоредбата на чл. 77, ал. 2 от ЗКИР не е приложима, тъй
като не се иска първоначално вписване на особен залог на търговско предприятие,
а възстановяване на този залог по силата на закона.
Навеждат се
доводи, че не са налице посочените от съдията по вписванията в обжалваното
определение нарушения на чл. 264 от ДОПК. Като се посочва, че съдията по
вписванията неправилно е приложил цитираната разпоредбата, като е приел, че със
заявлението за вписване на особения залог в имотния регистър следва да бъдат
представени или декларация от залогодателя, или данъчни оценки на имотите, от
които да се установи липса на публични задължения по отношение на имотите,
включени в търговското предприятие. В този смисъл се поддържа, че установеното
от ДОПК задължение се отнася само за случаите, в които се иска първоначално
вписване, а в конкретния случай става въпрос за отбелязване на прогласено от
закона обстоятелство, а именно, че заличаването на особения залог, извършено от
квесторите на КТБ /в несъстоятелност/ е нищожно, поради което следвало да се
приеме, че особения залог е действителен и същият следва да се отбележи в
съответния регистър по реда на вписването на обстоятелства.
Моли се за
отмяна на атакуваното определение на съдията по вписванията и за връщане преписката
на Служба по вписванията – гр. София със задължителни указания за извършване на
поисканото вписване.
Съдът, като се
запозна с материалите по делото, намира следното:
Частната жалба е
подадена в законоустановения едноседмичен срок от съобщаване на определението и
изхожда от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество същата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 22а, ал. 1 от ПВп, вписването
на актовете относно залог върху търговско предприятие (чл. 21, ал. 3 ЗОЗ) се
извършва по разпореждане на съдията по вписванията във всеки район, в който е
поискано вписване, чрез подреждане в книгата по чл. 33, буква "д" на
удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на
удостоверенията за последващи вписвания.
Съгласно т. 6 от
ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията
извършва съгласно чл. 32 а, ал. 1 от Правилника за вписванията се ограничава до
това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за
форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се
проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично
предвидено в закон. Съдията по вписванията не може да се проверява редовността
на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда.
Следователно по
смисъла на чл. 32 а ПВп съдията по вписванията извършва проверка само дали акта
отговаря на формалните изисквания за вписване, респективно на изискванията за
заличаване, и само ако същите не са спазени, се произнася с
определение за отказ.
С разпоредбата
на § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за изменение и
допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, обнародвани в ДВ, бр.
22/13.03.2018 г., законодателят е
предвидил, че извършените от квесторите, временните и постоянните синдици на
"К.т.б." АД - в несъстоятелност, в периода от поставянето ѝ под
специален надзор до датата на откриване на процедурата по осребряване
имуществото на банката, заличавания на учредени от длъжници или от трети лица в
полза на банката обезпечения са нищожни, а учредените обезпечения се смятат за
действителни и запазват своя ред.
Съгласно
разпоредбата на § 5, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за
изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, за времето от
поставянето на "К.т.б." АД /в несъстоятелност/, под специален надзор
до изтичането на 6-месечен срок от влизането в сила на този закон по отношение
на всички учредени от длъжници или от трети лица в полза на банката обезпечения
не текат предвидените в съответните закони срокове за тяхното действие, като
"К.т.б." АД /в несъстоятелност/, може да поднови до изтичането на
6-месечен срок от влизането в сила на този закон всяко едно обезпечение за нов
срок.
Като взе предвид
горепосочените разпоредби, настоящият съдебен състав намира за правилни и
законосъобразни констатациите на съдията по вписванията по отношение на
обстоятелството, че по делото липсват доказателства, представени от страна на
молителя, които да удостоверяват спазване на предвидения в § 5, ал. 3 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закон за изменение и допълнение на
Закона за банковата несъстоятелност 6-месечен срок за подновяване на
извършените вписвания. По делото липсват доказателства за посочените в частната
жалба обстоятелства, че подновяването на особения залог на търговското
предприятие на „Е.П.“ АД е било заявено от синдиците на КТБ АД /в
несъстоятелност/ на 30.08.2018 г. със заявление рег. № 20180830123710, т.е. че
същото е извършено в законоустановения 6-месечен срок, предвиден в разпоредбата
на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗБН.
Единственият
документ представен към заявление вх. № 88567/21.12.2018 г. в този смисъл е
извлечение от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ по партидата на
залогодателя „Е.П.“ АД, относно извършено подновяване на основание § 5, ал. 1
от ПЗР на ЗИД на ЗБН на втори по ред залог на търговско предприятие на „Е.П.“
АД, учреден в полза на КТБ АД, от които е видно, че вписването на подновяването
по партидата на залогодателя в Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ е
извършено въз основа на заявление с вх. № 20181217165522, т.е. на 17.12.2018 г.
или след изтичане на 6-месечния срок предвиден в разпоредбата на § 5, ал. 3 от
ПЗР на ЗИД на ЗБН. Това се потвърждава и от приложеното към документите по
делото пълномощно изх. № 4652/19.12.2018 г., с което А.Н.Д.и К.Х.М., в
качеството си на синдици на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ са упълномощили младши
адвокат М.П.да подаде заявления в Служба по вписванията – гр. София за вписване
в Имотния регистър на особен залог на търговското предприятие на „Е.П.“ АД, ЕИК
*******, учреден в полза на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ с Договор за
учредяване на особен залог на търговско предприятие от 15.12.2011 г. и вписани
в Търговски регистър към Агенция по вписванията с рег. № 20181217155737, с
номер по ред на залога: 004 и с рег. № 20181217165522, с номер по ред на
залога: 005, от което се установява, че вписванията за подновяване на основание
на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗБН на първи и втори по ред залог на търговското
предприятие на „Е.П.“ АД, учредени в полза „КТБ“ АД са вписани по партидата на
залогодателя в Търговски регистър към Агенция по вписванията едва на 17.12.2018
г.
На следващо
място следва да бъде посочено, че вписването на актовете относно залог върху
търговско предприятие /чл. 21, ал. 3 ЗОЗ/се извършва при условията и правилата
на чл. 22а Правилника за вписванията. Съгласно дадените в т. 6 на ТР № 7 от
25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г. разяснения, предметният обхват на
проверката по чл. 32а, ал. 1 ПВ на съдията по вписванията включва спазени ли са
изискванията на чл. 6 от ПВ, внесена ли дължимата за вписването такса,
представена ли е скица-копие от кадастралната карта, съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ,
представени ли са доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК. От горното следва, че когато констатира липсата на всяка една от
посочените предпоставки, относими за съответното вписване, съдията по
вписванията трябва да откаже вписването, с което е сезиран. За да бъдат
извършени посочените в чл. 264, ал. 1 ДОПК правни сделки и действия / вписване
на особен залог / прехвърлителят, учредителят, ипотекарния длъжник или
залогодателят трябва да представят декларация, че нямат непогасени, подлежащи
на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни здравни
осигуровки, като наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за
имота се удостоверява с данъчна оценка. Разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК не
следва да се тълкува стеснително, доколкото законодателят не е ограничил
задължението за представяне на документи за удостоверяване на задължения само
до вписване на особения залог в един регистър /в този смисъл е Определение №
333 от 07.07.2017 г. по ч.т.д. № 668/2017 г ., Т. К., І Т. О. на ВКС/. Към
процесното заявление вх. № 88567/21.12.2018 г., подадено от жалбоподателят „К.т.б.“
АД не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК, като възраженията изложени в частната жалба, че установеното с ДОПК
задължение се отнася само за случаите, в които се иска първоначално вписване,
какъвто не е процесния случай, е неоснователно, доколкото се иска подновяване
на вписване на особен залог на търговско предприятие, в което се включват и
недвижимите имоти, за които е поискано вписването.
Следва да бъде
взет предвид и фактът, че вписването на актовете относно залог върху търговско
предприятие /чл. 21, ал. 3 ЗОЗ/се извършва при условията и правилата на чл. 22а
Правилника за вписванията. Това обстоятелство не се оспорва и от
жалбоподателят, който го потвърждава в частната си жалба. Съгласно разпоредбата
на чл. 22а, ал. 1 от ПВп, вписването на
актовете относно залог върху търговско предприятие (чл. 21, ал. 3 ЗОЗ) се
извършва по разпореждане на съдията по вписванията във всеки район, в който е поискано
вписване, чрез подреждане в книгата по чл. 33, буква "д" на
удостоверението за вписване на залога в търговския регистър, съответно на
удостоверенията за последващи вписвания. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба при
подновяване на вписването по ал. 1 се прилага разпоредбата на чл. 18 от ПВп.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от ПВп подновяване на вписването става по молба на
кредитора, подадена в два еднакви екземпляра. Видно от документите по делото
молбата за подновяване е подадена от жалбоподателят в един екземпляр, поради
което и предвид очертания в т. 6 на ТР № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 7/2012 г., предметен обхват на проверката по чл. 32а, ал. 1 ПВ, която
извършва съдията по вписванията, то се налага извод, че в конкретния случай не
са изпълнени всички изисквания, за да бъде извършено поисканото със заявление
вх. № 88567/21.12.2018 г. вписване.
Ето защо
настоящият състав на съда намира, че изложените в частната жалба доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение на съдия по
вписванията при СРС са неоснователни, поради което се налага извод, че
обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид всичко
гореизложено, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОТКАЗ на съдия по вписванията - гр.
София, обективиран в Определение № 1467 от 21.12.2018 г. на съдия по вписванията
при Софийски районен съд за вписване на удостоверение за актуално състояние на
„Е.П.“ АД, ЕИК *******, изх. № 20181220113400/20.12.2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
1-седмичен срок от връчването му на страната, с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: