Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Ловеч, 15.06.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретар ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1719 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.422 от ГПК във връзка с чл 415 ал. 1 от ГПК.
Съдът
е сезиран с искова молба, подадена
от „ЮБЦ“ЕООД, представлявано от
Юлиян Бойчев Цампаров, чрез адв. В.Г. – САК,
съд.адрес: *** против С.Г.М., с адрес: ***.
Заявената искова претенция е с посочено правно основание: чл.415 вр. чл.422 от ГПК и цена на иска: 121,50 лв.
Ищецът излага в ИМ, че въз основа на подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу С.Г.М. е образувано ч.гр.д.№1187/2020г., по
описа на PC -Ловеч. В рамките на предвидения от законодателя срок е постъпило
възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение, поради което в законоустановения срок и на основание чл.415
във вр. с чл.422 от ГПК ищцовото дружество представя настоящия иск за
установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника.
Ищецът посочва, че предявява исковата си претенция срещу ответника въз
основа на договор за цесия от дата 01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията
"С.Г. Груп" ООД, ЕИК:*********, което дружество, от своя страна, е
цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г., с
прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания" ЕАД. Изтъква,
че мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД е прехвърлил вземания
спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение №1 от
договора, извадка от което прилага към ИМ. Сочи, че „ЮБЦ" ЕООД,
ЕИК:********* е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото
производство е ищец по установителния иск. Отбелязва, че ищецът-кредитор е
придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това
права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Твърди се, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е
ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната № 13942295002. Посочва, че съгласно чл.29 от Общите
условия на мобилния оператор „29.(изм. 26.09.2009г., в сила от 26.10.2009г.)
Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ
този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на
сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не
може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на
сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени
номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите
след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на
автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
който се иска съответната справка“.
Наведени са твърдения, че между кредитора „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК:********* и С.Г.М. е сключен договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 13942295002 от
дата 03.04.2017г.,с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер
**********, с избран тарифен план VIVACOM Mobix 30, с месечна абонаментна такса
в размер на 15,80 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. На същата дата абонатът е
добави още един мобилен номер ********** по избран тарифен план VIVACOM Mobix
30, с месечна абонаментна такса в размер на 15,80 лв. с ДДС и телевизионна
услуга TV GO, с месечна абонаментна такса в размер на 8,90 лв. с ДДС за срок от
24 месеца. Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни
услуги с индивидуален клиентски номер 13942295002 от дата 03.04.2017г., между
ответника С.Г.М. и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК:
********* са издадени фактури за период от 01.04.2017г. до 31.07.2017г., а
именно: №**********/01.05.2017г., **********/01.06.2017г., **********/ 01.07.2017г.,
**********/ 01.08.2017 г. отразяващи незаплатените от абоната електронни
съобщителни услуги. Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги,
фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 05/2017г., 06/2017
г., 07/2017 г. и за месец 08/2017г. Към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Ищецът твърди, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК /чл.50
от ОУ във връзка с чл.43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща
в срок дължимите суми за предоставените услуги; /да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в
т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя
или да откаже сключване на нов. Твърди
се , че след едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника
мобилният оператор е издал по клиентски номер № 13942295002 на дата01.09.2017 г. крайна фактура №********** от дата 22.07.2017г., с
начислена обща сума за плащане. В издадената крайна фактура е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер,
от който ищецът има правен интерес да претендира неустойка в размер от 365.65лв, от които ищецът претендира неустойка в
редуциран размер от 121,50 лв.
Посочва
се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 01.08.2017г., като същата се генерира автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил
крайния срок за ползване на абонаментите VIVACOM Mobix 30 за 15,80лв за мобиилен номер
********** до 03.04.2019 г., съгласно Договор за мобилни услуги от 03.04.2017
г.
Ищецът излага, че неизпълнението на ответника е обусловило
правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната,
съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от стр.5/6/7 . Счита, че с оглед гореизложеното, абонатът следва да понесе отговорността си за
неизпълнението на договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за
предсрочното прекратяване на сключените договори. Пояснява, че претендираната
сума в размер на 121,50 лв. е формирана като сбор от трикратния размер на
месечните абонаментни такси по всеки избран тарифен план от абоната, за всяка
добавена и ползвана абонаментна услуга.
Твърди се, че в конкретният случай ответникът С.Г.М. е подписал договор за далекосъобщителна
услуга, ползвал е телевизионна услуга, мобилни номера ********** и **********,
не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата,
като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадена му е фактура и в срок не
я е заплатил. Счита, че е изпълнен фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността
си. Сочи, че и двата договора за цесия са облигационни, консесуални, двустранни
и са породили правни последици за страните по тях. В конкретния казус, ищецът
извежда своето материално и процесуално право от два договора за цесия, които
имат за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и
юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност, което не
означава, че същите на са конкретизирани. Подчертава, че не случайно страните
са избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно
приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони. Пояснява, че документът представлява извадка на хартиен
носител на съответното Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане
и трябва да послужи на цесионера за осъществяване на правата му
по събиране на прехвърлените вземания. Към
настоящата искова
молба представя извлечение от Приложение
№1, от което се установява, че по силата
на договор за цесия от
01.10.2019г. „С. Г. Груп" ООД е прехвърлител, а
„ЮБЦ" ЕООД е собственик на
вземането спрямо С.Г.М.. Относно уведомяването на длъжника за
сключените цесии излага, че съгласно чл.6, ал.2 от договора за цесия
от дата 01.10.2019г., считано от подписването
му, „ЮБЦ" ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването
на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Заявява, че към исковата
молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано
от законния представител на „С.Г. Груп" ООД, което дружество уведомява длъжника от името
на мобилния оператор за цесията
от 16.10.2018г. и от свое име, в качеството
си на цедент от 01.10.2019г. Посочва, че връчването на исковата молба
на длъжника, към която са
приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от
цедента на цесионера е възприето
като надлежно уведомяване на длъжника за цесията
по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС.
В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на ответника С.Г.М., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ЕООД в размер на 121,50лв. – представляваща неустойка по договорите, сключени между ответника и „БТК“ЕАД с клиентски номер 13942295002, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК.
Претендирани са и съдебните разноски по заповедното производство, както и сторените разноски в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.131
от ГПК на ответника е изпратен
препис от ИМ заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците
от неподаването на такъв
или неупражняването на права, както
и за възможността да ползва
правна помощ , ако има необходимост
и право на това.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът не е депозирал писмен отговор .
С определение, постановено
в закрито заседание на 06.01.2021 г., съдът е допуснал писмените доказателства, представени с ИМ и е насрочил делото в открито съдебно заседание.
С изпратените
на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор/чл.131
от ГПК/ и определението за насрочване
на открито с.з./чл.140 от ГПК/, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
В проведеното
на 31.05.2021 г.открито
съдебно заседание
ответникът е бил редовно
призован, но не се е явил и не е изпратил
процесуален представител. Съдът е дал ход на делото при условията на чл.142, ал.1
от ГПК. Тъй като от страна
на ответника не е
депозиран писмен отговор, като не е направено и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, съгласно разпоредбата
на чл.238 от ГПК, съдът е приел, че са налице условията за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника каквото искане от страна на ищеца е отправено още с исковата молба в случай, че е налице хипотезата на чл.238, ал.1
от ГПК.
Настоящият съдебен състав приема, че в случая са изпълнени формалните изисквания на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, както и че с оглед твърденията на ищеца и приобщените към делото доказателства искът е вероятно основателен. Тъй като решаващият съд приема, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, то последното не следва да се мотивира по същество
След
съвкупен анализ на наведените
в ИМ твърдения и приложените
по делото писмени доказателства и с оглед разпоредбата на чл.239 от ГПК, съдът
приема ,че предявеният иск, квалифициран
като такъв с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК следва да бъде уважен.
При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да заплати на ищеца направените по делото разноски , съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, както следва:25.00лв.-платена държавна такса и 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение .
Съгласно задължителната практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство - държавна такса в размер на 25.00 лв. и 180.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горните съображения ,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, по отношение на С.Г.М., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, че в полза на „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез адв. В.Г., съд.адрес: *** съществува вземане в размер на 121,50 лв. /сто двадесет и един лева и 50ст/ - представляваща неустойка по договорите, сключени между ответника и „БТК“ЕАД с клиентски номер 13942295002, съгласно Заповед № 612 от 13.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 1187/2020 г. по описа на РС – Ловеч.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.Г.М., ЕГН: **********, с посочен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, чрез адв. В.Г., съд.адрес: *** направените по настоящото производство разноски в общ размер на 205.00 лв /двеста и пет лева/, както и сторените в заповедното производство разноски в размер на 205.00/двеста и пет/лв.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване,
съгласно разпоредбата на
чл.239, ал.4 от ГПК.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч. гр. дело 1187/2020
г. на Ловешки РС, V състав за съобразяване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: