О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№205
град Велико Търново, 29.07.2020 г.
Административен съд – Велико Търново, VI - ти
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
като разгледа докладваното от докладчика адм.
дело № 337/2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе, съобрази
следното:
Жалбоподателят
Община Елена, чрез кмета на общината, е обжалвал решение от 25.03.2020 година
по проект ROBG-423 „Култура във вечността“, финансиран
по програма ИНТЕРРЕГ V – A Румъния – България 2014 -2020 година, с което
на основание чл.73, ал.1 и чл.70, ал.1, т.9, вр. с
§5, т.4 от ЗУСЕСИФ, на общината, като бенефициер е
определена финансова корекция от 5 % /32 462, 60 евро с ДДС/ от стойността на
допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ по договор №РД-02.11-366/27.05.2019
година, сключен с изпълнителя ДЗЗД „Елена 2019“ на стойност от
1 295 734, 84 лв., издадено от ръководителят на Националния орган по
програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния –
България 2014 - 2020.
Жалбоподателят
развива обстойни аргументи за незаконосъобразността на това решение в жалбата
си. С оглед процесуалната позиция на ответника в приложеното по делото писмено
становище /л.69 от делото/ поддържа и допустимостта на жалбата си.
Ответникът,
ръководителят на Националния орган по програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния – България 2014 – 2020, в писмото от
5.6.2020 година, с което изпраща преписката на съда, заема становище за
недопустимост на жалбата, като същото се поддържа и в подробно изложени
съображения в молбата – писмено становище, находяща
се на лист 30 от делото. Алтернативно ответникът в посочената молба - становище
отрича основателността на жалбата по изложените там съображения.
С
протоколно определение от проведеното на 20.07.2020 година съдебно заседание
настоящият състав е дал ход на делото по същество и е обявил, че ще се
произнесе с решение.
При
преглед на преписката и след съобразяване от състава на съда на възражението на
ответника по допустимостта на оспорването, съдът констатира, че жалбата е
просрочена и оттам недопустима.
По
делото не е спорно, а и самият жалбоподател признава в депозираното становище
от 10.07.2020 година /лист 70 от делото/, че решението му е връчено електронно
чрез средата за електронен обмен /СЕОС/, по предвидения в разпоредбата на
чл.32, ал.3 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи,
регистрите и електронните административни услуги ред на 25.03.2020 г. способ.
От
щемпела, положен върху пощенският плик, чрез който жалбата е подадена чрез
ответника до съда се установява, че датата на подаването на жалбата е
27.05.2020 г.
Към
момента на електронното връчване на процесното
решение на ответника е бил обнародван в ДВ, брой 28 от 24.03.2020 година Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците
/заглавието доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Според
разпоредбата на чл.3, т.1 от този закон в първоначалната му редакция, която
разпоредба има обратно действие /вж. §52 от ПЗР на закона в първоначалната
редакция на тази заключителна разпоредба/ „За срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат: процесуалните срокове по съдебни,
арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по
наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за
арест и производства, свързани с мерки за принуда;“.
Следва
да се отбележи, че срокът, разписан в разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК вр. с чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ е процесуален срок по съдебно
производство. Посоченият извод се потвърждава както от систематичното място на
разпоредбата на чл.149, ал.1 от АПК, така и от обстоятелството, че спазването
му се контролира служебно от съда, който е властен да разпореди и правните последици
при неспазването на този преклузивен и решителен по
характера си срок.
Тъй
като приложимата редакция на посочената норма е предвиждала спирането на срока
по чл.149,ал.1 от АПК /който не е срок, течащ в хода на наказателно
производство, нито е процесуален срок по Закона за екстрадацията
и Европейската заповед за арест, нито касае мярка за принуда/, то за
жалбоподателя след 25.03.2020 година срокът по чл.149, ал.1 от АПК е спрял да
тече, считано от 26.03.2020 година.
Със
Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г. е приета разпоредбата на §2, според която „В чл. 3
се правят следните изменения: В т. 1 думите "наказателни производства,
по Закона за
екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с
мерки за принуда" се заменят с "производствата и делата
съгласно приложението".
Този
закон е обнародван в ДВ, брой 34 от 9.04.2020 г., като разпоредбата на §2 е в
сила от момента на обнародването – арг. от §18 от ПЗР
на ЗИД на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.
Видно
от §12 на този закон за изменение и допълнение, създадено е приложение към чл.3,
т.1, което съдържа конкретни производства и дела, по които процесуалните
срокове не се спират. Според раздел III, т.10 от
приложението, сред законите, във връзка с делата по които процесуалните срокове
по чл.3, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. не спират
да текат, е и ЗУСЕСИФ. Това означава, че във връзка с производството по чл.73,
ал.4 от ЗУСЕСИФ срокът по чл.149, ал.1 от АПК след обнародването на този закон
тече по общите правила.
Що
се касае до сроковете, които на основание на първоначално действащата редакция
на чл.3, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. са спрели
да текат /както е и в процесният случай/ то в §13,
ал.1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. е предвидено, че сроковете по чл. 3, т.
1 и т. 2 относно "други срокове" в досегашната редакция и
по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до
влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването му в "Държавен вестник".
При
това положение за жалбоподателя преклузивният и
решителен 14 дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК е започнал да тече отново на
17.04.2020 година, като е изтекъл на 30.04.2020 година.
Както
съдът отбеляза, жалбата е подадена чрез ответника на 27.05.2020 г., т.е. след
изтичането на срока по чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ вр. с
чл.149, ал.1 от АПК, при което следва да се констатира, че жалбата е
просрочена. От друга страна, в жалбата няма твърдение за нищожност на
оспореното решение, нито от съда се иска прогласяването на решението за
нищожно, при което е неприложима разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК вр. с чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ.
Дотук
описаното води до извод, че като просрочена, жалбата е недопустима, при което
следва да се остави без разглеждане – чл. 159, т.5 от АПК.
Следва
да се отмени определението на съда от 20.07.2020 г., с което е даден ход на
делото по същество, като жалбата на Община Елена се остави без разглеждане, а
производството по делото се прекрати.
Водим от горното Великотърновският административен съд, шести състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколното си
определение от 20.07.2020 г. по АД №337 от 2020 г. по описа на съда, с което
делото е обявено за изяснено и е даден ход по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Община Елена против решение от 25.03.2020 година по
проект ROBG-423 „Култура във вечността“, финансиран
по програма ИНТЕРРЕГ V – A Румъния – България 2014 -2020 година, с което
на основание чл.73, ал.1 и чл.70, ал.1, т.9, вр. с
§5, т.4 от ЗУСЕСИФ, на общината, като бенефициер е
определена финансова корекция от 5 % /32 462, 60 евро с ДДС/ от стойността на
допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ по договор №РД-02.11-366/27.05.2019
година, сключен с изпълнителя ДЗЗД „Елена 2019“ на стойност от
1 295 734, 84 лв., издадено от ръководителят на Националния орган по
програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния –
България 2014 – 2020 и прекратява производството по делото.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред
Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: