Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
гр. Русе, 07.01.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на девети декември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА
административно дело № 538 по
описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопорцесуалния
кодекс (АПК), във връзка със Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на „Дунав ленд агро“ ООД със седалище гр. Русе, представлявано
от управителя М. Н. С. чрез пълномощника адв. Г.Ч. против
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2019 г. изх.№ 02-180-2600/5499/05.08.2021 г., издадено от Зам.изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която е намалено исканото
подпомагане по мярка „Натура 2000“ със сумата от 23 093,77 лв., по Схема
за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и
околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) със сумата от 15 452,98
лв. и в частта, в която е наложена санкция за бъдещ период в размер на 20 099,91
лв.
В жалбата се твърди, че оспореният акт в обжалваната част е незаконосъобразен,
издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Според
жалбоподателя в частта, с която е намалено исканото подпомагане е налице
фактически отказ за подпомагание и в тази част оспореното писмо е нищожно,
незаконосъобразно, немотивирано и издадено в противоречиес материалния закон.
Наведени са твърдения, че в писмото липсват каквито и да е фактически
основания, което по съществото си е липса на мотиви за издаване на
административния акт. Административният орган не е информирал жалбоподателя за
констатирани несъответствия в подаденото заявление, нито му е дал възможност да
изложи своето становище по констатациите на органа. Според жалбоподателя,
административният орган е бил длъжен да извърши проверка на място като отново
запознае земеделския производител с констатациите от такава проверка. Всичко
това според жалбоподателя е довело до нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Изложените по същество доводи на жалбоподателя касаят спазването на изискването
за форма на акта, макар изрично такова основание за незаконосъобразност да не е
формулирано в жалбата. По отношение на наложената санкция за бъдещи периоди
жалбоподателят посочва, че административният орган се е позовал на
несъществуваща разпоредба – чл. 19а от Делегиран регламент № 640/2014 на
Комисията.
Иска се съдът да отмени административния акт в оспорената част. Претендира
се и присъждане на разноски.
Ответникът
– зам.изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" – София, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Претендира разноски за депозит за възнаграждение на
вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа следното:
По делото не е спорно, че жалбоподателят „Дунав ленд агро“ ООД гр. Русе е
регистриран като земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) 570970
в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).
На 15.05.2019 г. е подал заявление за подпомагане за кампания 2019 г. с УИН
18/300519/88292 по няколко схеми, в т.ч. Схема за единно плащане на площ
(СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда –
зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за протеинови
култури (СПК) и Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за
водите (Мярка 12) – л.38-41 от преписката. В заявлението са посочени общо 83 броя земеделски парцели, в землищата на селата Батин, Батишница, Горно Абланова, Екзарх Йосиф,
Кацелово, Кошов, Мечка, Обретеник, Сваленик, Тръстеник, Чилнов и Щръклево, с обща декларирана площ от 1255,6 ха и конкретно
заявени култури за всеки един от тях, като по СЕПП, по СПП и по ЗДП е заявена
за подпомагане цялата площ, а по СПК и Мярка 12 съответно само девет парцела с обща
площ 25,76 ха и само 19 парцела с обща площ 268,36 ха.
При подаване на заявлението са извършени автоматични проверки на въведените
данни, с резултатите от които жалбоподателят е запознат (л. 65-70 от
преписката). Последното обстоятелство е удостоверено от негова страна с
полагане на подпис, с който жалбоподателя е декларирал, че е запознат с
резултатите от извършените автоматични проверки във връзка с наличните към
момента на подписването грешки и предупреждения относно въведените от него данн
в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2019.
При тези автоматични проверки е установено, че за 14 парцела от заявените
общо 19 по мярка 12 над 0,05 дка от парцела излиза извън площите, подходящи за
подпомагане по Марка 12/Натура 2000, както и че за 2 парцела (БЗС 16674-965-1 и
БЗС 65509-809-9) над 0,05 ха от БЗС-то излиза извън площите, подходящи за
подпомагане за ДПП, а именно 1,09395 ха за първия парцели 7,09477 ха – за
втория парцел.
На 28.02.2020 г., със заповед № РД 09-228, министърът на земеделието и
храните, на основание чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските
производители, е одобрил окончателния специализиран слой „Площи, допустими за
подпомагане“ за кампания 2019 г. (л.14-15 от делото). Не са налице данни, а не
се и твърди от страните, жалбоподателят да е оспорвал тази заповед по отношение
на заявените от него площи за подпомагане.
На 05.08.2021 г. е издадено уведомително писмо от зам.изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ (л. 1-4 от преписката), по силата на което е
оторизирана сума по първата схема, по която е кандидатствал жалбоподателя –
СЕПП в размер на 237 400,06 лв., по втората схема – СПП в размер на 4 057,62
лв., по третата схема – ЗДП – в размер на 138 598,47 лв. и по схема СПК –
5 453,22 лв., а по Мярка 12/Натура 2000 няма оторизирана сума. Оторизираните
суми са получени след като административният орган е извършил намаление на
поисканите суми по схеми, както следва: по СЕПП – намаление от 6 914,59 лв.,
по СПП – намаление от 58,98 лв., по СПК – намаление 79,26 лв., по ЗДП – намаление
от 15 425,98 лв., а по Марка 12 като намаление е посочена цялата поискана
сума от 23 093,77 лв.
В оспорения акт е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК
след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на
място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните по подаденото заявление за
подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация,
съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от
ЗПЗП. Посочените по-горе суми са описани в Таблица 1 от уведомителното писмо. В
нея са структурирани детайлно по схеми и мерки както исканата сума, наложените
намаления, редукции, така и оторизираната сума. Под таблицата е направено
кратко разяснение за съдържанието на всяка една от колоните. В колона 3
„Намаления“ са посочени пет основания за наложените намаления. Липсва
конкретизация кое основание за намаление за коя схема се отнася или дали някое
от намаленията е на две или повече основания. На първо място е посочено
намаление на субсидията след извършени административни проверки, при които са
установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление –
проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или
автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и
предоставени данни от МЗХГ и МОСВ. На второ място е посочено намаление на
субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или
редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания. Третото основание за намаление е свързано с наложена ставка за
корекция (финасова дисциплина), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) №
1306/2013 и чл. 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. Четвъртото и
петото основание за намаление са линейни намаления съгласно чл. 51, параграф 2
от Регламент (ЕС) № 1307/2013, във връзка с чл. 6, параграф 2, б. е), т. iii)
от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията и съгласно чл. 65,
параграф 2, б.в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, във връзка с чл. 6, параграф 2,
б. е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. Отбелязани
са и съответните ставки за всяка една от четирите схеми.
В Таблица 2, по заявените от кандидата схеми и мерки, детайлно са посочени
датите на оторизация, оторизираните суми, изплатените суми. Под таблицата – по
колони, отново следват кратки обяснения на отделните понятия и начина на
формиране на отделните суми, ведно с основанията за наложените санкции и
удръжки.
На последно място в уведомителното писмо е посочено, че по схемите,
базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19а от Делегиран Регламент №
640/2014 на Комисията за кампания 2019 са наложени санкции за бъдещ период в
размер на 20 099,91 лв. по Мярка 12/Натура 2000. В забележка към тази част
от уведомителното писмо е вписано, че посочените суми се прихващат в съответствие
с чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията, а ако сумите
не могат да бъдат изцяло прихванати в съответствие с посочения член в течение
на три календарни години след годината на констатацията, оставащата неиздължена
сума се анулира.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която
установява, че при извършване на автоматизираните административни проверки в
системта ИСАК на заявените от жалбоподателя площи, са установени като
недопустими за подпомагане площи по СЕПП в размер на 10,34 ха. Установените
като недопустими за подпомагане ЕНП (екологично насочени площи) са в размер на
7,12 ха, а установените като недопустими за подпомагане площи по Мярка
12/Натура 2000 са в размер на 233,57 ха, като вещото лице е описало, в
приложени към експертизата таблици, подробно по парцели всички недопустими
площи. Недопустимата за подпомагане площ по СЕПП е формирана от площите,
попадащи извън окончателния специализиран слой „Площи допустими за
подпомагане“, одобрен със Заповед № РД 09-228/28.02.2020 г. на МЗХГ.
Недопустимите площи за подпомагане по ЕНП са площи извън определение
специализиран слой Екологично насочени площи, тъй като попадат ивън СЕПП
допустимия слой.
Експертизата е установила още, че 14 парцела с обща площ 233,57 ха са
недопустими за подпомагане по мярка 12/ Натура 2000 тъй като попадат ивън
обхвата на защитените зони, като част от Европейската екологична мрежа „НАТУРА
2000“.
Вещото лице е установило, че одобреният окончателен специализиран слой ПДП
е приложен правилно спрямо заявените за подпомагане от жалбоподателя площи, при
което по СЕПП и СПП недопустимата площ е 10,34 ха, установената площ е 1245,26
ха, а санкционираната площ е 7,755 ха. Процентът на наддеклариране (отношението
между недопустимата и установената площ) е 0,83034 %. По схема ЗДП изискването
е за площи над 12 ха с обработваеми земи заявените ЕНП да са 5%, като по схема
ЗДП се подпомагат само СЕПП допустими площи – в случая 1245,26 ха., 5% от които
са 54,269 ха, докато установените при извършените проверки по заявлението на
жалбоподателя ЕНП площи са 47,67 ха. При тези данни вещото лице е изчислило
наказателна площ от 65,99 ха, след приспадането на която и определяне на
административна санкция от 33 ха е получена площта за оторизация по ЗДП –
1146,27 ха. Санкционираната площ е 98,99 ха. По мярка 12/Натура 2000
установената площ е 34,79 ха, недопустимата площ 233,57 ха, при което процента
на наддеклариране е 100% и санкционираната площ е 268,36 ха (цялата заявена за
подпомагане площ по тази мярка).
По искане на жалбоподателя е назначена и съдебно-техническа експертиза с
вещо лице специалист по софтуерни системи със задача да отговори на въпроса
дали според действащия към 2019 г. софтуер, при заявяване на площи, които са
извън НАТУРА 2000 на дата 15.05.2019 г., системата би позволила завършване на
процедура по подаване на заявление за подпомагане. Експертизата е установила,
че при подаване на заявление за подпомагане и след извършена проверка, на
екрана на потребителя излиза съобщение в Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК) „Над 0,05 дка от парцела излиза извън площите,
подходящи за подпомагане по Мярка 12/Натура 2000 Парцел/излизаща площ (ха)“. В
съдебно заседания вещото лице обяснява, че това е съобщение за всички грешки и
в него не пише, че не може да се завърши самото подаване на документи.
Съобщението за грешка уведомява заявителя, но липсват данни това да блокира
по-нататъшното подаване на данни.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е от надлежна страна – адресат на оспорения акт, с правен интерес от
обжалването и в нормативно определения срок за реализиране правото на оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на оспорване пред Административен съд - Русе е уведомително писмо
за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 год. с изх. № 02-180-2600/5499
от 05.08.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” - гр.
София. С акта е оторизирана сума за изплащане по четири от петте включени в писмото
схеми, по които е кандидатствал земеделският производител, като исканата сума
за подпомагане е намалена и по петте схеми. В настоящото производство
процесното писмо се оспорва само относно частичния отказ за подпомагане по
схема ЗДП, изразяващ се в намаление на исканото подпомагане в размер на
15 425,98 лв. и пълния отказ за подпомагане по Марка 12 в размер на
23 093,77 лв. (също отразен като намаление на исканата субсидия в целия й
размер), както и начислена неудържана санкция по Марка 12/Натура 2000 в размер
на 20 099,91 лв.
Съгласно чл. 168 от АПК, във връзка
с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към
момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се
ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
На първо място съдът намира, че
оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Според чл. 11а ал. 1, т. 1 от ЗПЗП Разплащателната
агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане,
формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за
подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема
решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство.
Съответно, според чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, Държавен фонд
"Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на
издаване на акта за акредитация. Акредитацията в случая е налице, което не е
спорно по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е
и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА), като организира,
ръководи нейната дейност и я представлява, а едно от правомощията му, изброени
в чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ, е вземането на решения за
одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата
селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция (чл. 10, т. 7 от
Правилника). Съгласно ал. 4 на чл. 20а пък от ЗПЗП, Изпълнителният
директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото
на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане
на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите
на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.
В случая, видно от представената Заповед № 03-РД/2891#2/16.06.2021 г. (л. 11-13 от преписката) на Зам. изпълнителния директор на
ДФ "Земеделие" Петя Димитрова Славчева са делегирани правомощия да
издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни
плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане. Следователно, административният
акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му
правомощия.
Актът е постановен в изискуемата писмена форма, при спазване на
процедурата, визирана в закона. Неоснователно е възражението на жалбоподателя
за нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК относно формата на тази
категория актове. Съгласно цитираната разпоредба административният акт следва
да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т.е. да е мотивиран.
Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни
основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере
волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си.
Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществяване на контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства кози контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения акт.
Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК
на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с
оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от
същия или помощен на него административен орган, но следва да е на лице изрично
препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите
на издадения административен акт. Според мотивите на същото тълкувателно
решение не
съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след
издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които
законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните
административни актове и отказите за издаване на такива като би следвало да се
приеме за възможно мотивите да бъдат изложени и в съпроводителното писмо, с
което жалбата на страната и административното производство се изпращат на
по-горния административен орган за разглеждане. Допълнителното излагане на
мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със съображенията,
по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него. Съответно
по-горният административен орган и съдът, пред който актът е обжалван, ще
разполагат с необходимата основа за по-правилно извършване на проверката на
законосъобразността и правилността на обжалвания акт. За да се счита обаче, че
е отстранено допуснатото нарушение (каквото представлява неизлагането на мотиви
към основния акт) и че актът е саниран, следва допълнително изложените мотиви
да изхождат от същия административен орган, който го е издал.
В настоящият случай в уведомителното
писмо е посочено най-общо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК
след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на
място на данните по подаденото заявление за подпомагане, както и че тези данни
са сравнени с информацията във външните регистри на ИСАК. В същото време обаче
при изпращане на административната преписка до настоящия съд във връзка с
подадената от дружеството жалба, е приложено становище от
заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земделие“, който е издал оспореното
уведомително писма (л. 19-24 от преписката), в което са изложени подробно
мотивите за издаване на процесното писмо. По този начин е налице именно
визираната в тълкувателно решение № 16/1975 г. хипотеза и административният акт
следва да се приеме за надлежно мотивиран.
Оспореният акт е издаден след извършване на
административни проверки съобразно разпоредбата на чл. 37,
ал. 7 от ЗПЗП, съгласно която Разплащателната агенция извършва административни
проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като
съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Административните
проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само
в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по
заявленията за подпомагане. Съдът не установи при издаването на УП да са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Твърденията на жалбоподателя, че административният орган
е бил длъжен да го уведоми предварително за констатираните несъответствия в
заявлението, както и да извърши проверка на място и съответно отново да го
уведоми за резултатите, не кореспондират както с наличните по делото
доказателства, така и с относимата за случая правна уредба. На първо място за
част от несъответствията – наличието на 14 парцела, които с площ над 0,05 дка
излизат извън площите, допустими за подпомагане по Марка 12/Натура 2000, както
и за недопустимите ЕНП площи, жалбоподателят е бил уведомен още при подаване на
заявлението чрез изведено от системата съобщение за това. Запознаването му е
удостоверено с подпис на резултатите от извършените автоматични проверки на
заявените данни. На следващо място липсва в правната уредба регламентирано
задължение за административния орган, че в случаите на установени
несъответствие органът следва задължително да извърши проверка на място. Такава
в случая е и безпредметна, доколкото несъответствията се изразяват в попадане
на процесните площи извън специализирания слой, допустим за подпомагане,
респективно извън границите на защитените територии по Натура 2000. За извършването
на съпоставка в тертиориалното разположение на заявените площи и допустимите за
подпомагане площи не е необходимо извършването на проверка на място, достатъчно
е автоматизираното им сравнение чрез наличните данни в ИСАК.
Според настоящия съдебен състав УП е издадено и при
правилно прилагане на материалния закон, поради следните съображения:
Условията за реда за прилагане на схемите за директни
плащания се съдържат в Закона за
подпомагане на земеделските производители, Наредба № 3
/17.02.2015 г. за условията е реда за прилагане на схемите за директни плащания
(Наредба № 3/2015 г.), както и в Регламент (ЕС) №
1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013
г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по
схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна
на Регламент
(ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) №
73/2009 на Съвета (ОВ L 347/608 от 20.12.2013 г.) (Регламент
(ЕС) № 1307/2013).
Съгласно чл. 2 от Наредба № 3/2015 г., право на зелено
директно плащане имат земеделски стопани с право на плащане по Схемата за
единно плащане на площ (СЕПП), които спазват на допустимите си хектари,
доколкото са приложими за тях, селскостопанските практики, благоприятни за
климата и за околната среда по чл. 43
от Регламент (ЕС) № 1307/2013.
В оспореното УП на стр. 2 в поясненията за колона 3
"Намаления" относно извършените намаления на исканите суми
административният орган се е позовал на данните в слоя с допустими площи. От
представената административна преписка е видно, че макар жалбоподателят да е
заявил за подпомагане площ по СЕПП от 1255,60 ха, установената площ според
одобрения специализиран слой е 1245,26 ха. По делото не са налице данни жалбоподателят
да е оспорил определения от министъра на земеделието храните и горите
специализиран слой „Площи допустими за подпомагане“.
Заявените екологично насочени площи (ЕНП) са също
редуцирани на това основание, както и поради обстоятелството, че не отговарят
на изискванията за екологичните плащания.
В поясненията, съдържащи се в УП и в резултатите от
извършените административни проверки административният орган се е позовал и на Регламент
/ЕС/ № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013
година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по
схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна
на Регламент
/ЕО/ № 637/2008 на Съвета и Регламент /ЕО/ №
73/2009 на Съвета.
С този Регламент се въвежда нова правна уредба за
директните подпомагания, вкл. и чрез подобряването на екологичните параметри.
Въведен е задължителен компонент за "екологизиране" на директните
плащания, които ще подкрепят селскостопански практики, благоприятни за климата
и околната среда. В § 37 от Преамбюла на Регламент /ЕС/ №
1307/2013 г. е посочено, че екологизирането следва да се прилага
върху цялата площ на стопанството, която отговаря на условията с цел да се
постигнат в по-голяма степен целите на екологизирането и да се осигури неговото
ефективно администриране и контрол.
Жалбоподателят е декларирал 83 БЗС, в които са включени и
площи с угари, допустими за финансиране съобразно условието в чл. 46,
§ 2 от Регламент № 1307/2013 г. и чл. 5,
ал. 1 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на
схемите за директни плащания.
Съгласно чл. 46,
§ 1 от Регламент № 1307/2013 г., когато обработваемата земя на стопанството включва
повече от 15 хектара, земеделският стопанин прави необходимото с оглед на това,
считано от 1 януари 2015 г., площ, представляваща най-малко 5 % от
обработваемата земя на стопанството, която земеделският стопанин е декларирал в
съответствие с член 72,
параграф 1, първа алинея, буква а) от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и ако тя се
счита за екологично насочена площ в съответствие с параграф 2 от настоящия
член, включително площите, посочени в, букви в, ) г), ж) и з) от посочения
параграф, представлява екологично насочена площ.
По делото не се оспорват констатациите на вещото лице, че
при извършените замервания се установяват налични 47,67 ха от общо заявените
екологично насочени площи (ЕНП) от 54,731 ха. Съгласно цитираната норма на чл. 46,
§ 1 от Регламент № 1307/2013 г. за стопанството на жалбоподателя следва да са налични
54,269 ха или 5 % ЕНП от обработваемата площ от 1245,26 ха, допустими за
финансиране. Експертизата потвърждава изводите на административния орган
относно размера на намалението, след което като допустима за подпомагане площ
по ЗДП е определна площта от 1146,27 ха.
По отношение постановения отказ с оспореното уведомително
писмо за подпомагане по Марка 12/Натура 2000 съдът намира, че също е налице
правилно прилагане на материалния закон. По делото безспорно се установи,
включително и чрез назначената съдебно-техническа експертиза, че 14 от
заявените 19 БЗС представляват площи, които не се включват в защитени зони по
Натура 2000, т.е. същите са недопустими за подпомагане по тази мярка. Общият
размер на недопустимите площи е 233,57 ха, което обуславя 100% наддеклариране при
размер на установената площ от 34,79 ха. При това положение санкционираната
площ е в размера на цялата заявена за подпомагане по тази мярка площ – 268,36
ха и на жалбоподателя не се следва заплащане на подпомагане по Мярка 12/Натура
2000.
Тук основният довод на жалбоподателя се свежда до
твърдението, че след като ИСАК е допуснала приключването на процедурата за
подаване на заявлението за кампания 2019 година с така очертаните парцели, то
същите са попадали в защитените зони по Натура 2000 като при обратната хипотеза
системата не би разрешила подаването на заявлението за подпомагане. По същество
жалбоподателят не твърди, че процесните парцели и площи фактически са в
защитени зони, а извежда твърдение в този смисъл само въз основа на посочения
довод относно функционалностите на ИСАК.
От приетата по делото СТЕ се установява, че подобен довод
е неоснователен. Вещото лице е установило, че при подаване на заявление за
подпомагане през 2019 г. информационната система само извежда съобщение до
заявителя от извършените автоматични проверки за констатираното несъответствие
на заявените за подпомагане площи по Марка 12 с площите включени в Натура 2000,
но липсват данни това да е обстоятелство, което да препятства завършването на
процедурата и подаването на заявлението. Последното се установява и от факта,
че заявлението на жалбопадтеля всъщнот е прието и подписано от него. Приемането
на заявлението пък от своя страна не води до извод, че заявените за подпомагане
площи попадат в зоните по Натура 2000, както твърди жалбоподателя. Ако беше
така не би имало съобщение до заявителя в обратния смисъл.
В случая жалбоподателя е бил надлежно уведомен за
констатираното несъответствие още към момента на подаване на заявлението и е
разполагал с възможност да подаде коригиращо заявление, с което да посочи
(очертае) по Марка 12 само парцели, които са допусти за подпомагане по тази
мярка.
Костатираното стопроцентово наддеклариране е основание за
налагане на санкции по реда на чл. 19а от Делегиран регламент № 640/2014 на
Комисията от 11
март 2014 година за
допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета
по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията
за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към
директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и
кръстосаното съответствие (Делегиран регламент № 640/2014).
Не отговаря на действителността твърдението на
жалбоподателя, че посочената разпоредба е несъществуваща. Нормата е приета с Делегиран регламент (ЕС)
2016/1393 на Комисията от 4 май 2016 година за изменение на Делегиран
регламент № 640/2014 и има следното съдържание:
„Член 19а. Административни
санкции при свръхдеклариране на площи по схемата за основно плащане, схемата за
единно плащане на площ, преразпределителното плащане, схемата за млади
земеделски стопани,
плащането за районите с природни ограничения, схемата за дребни земеделски
стопани, плащанията по „Натура 2000" и по Рамковата директива за водите и
плащанията за районите с природни или други специфични ограничения
1. Ако по отношение на група култури,
посочена в член 17, параграф 1, декларираната площ по
схемите за помощ, предвидени в дял III, глави 1, 2, 4 и 5 и дял V от Регламент (ЕС) № 1307/2013, и по мерките за
подпомагане, посочени в членове 30 и 31 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, надвишава установената
площ в съответствие с член 18 от настоящия регламент,
помощта или подпомагането се изчисляват въз основа на установената площ,
намалена с 1,5-кратния размер на установената разлика, ако тази разлика е
по-голяма от 3 % от установената площ или по-голяма от 2 хектара.
Административната
санкция не превишава 100 % от сумите, основаващи се на декларираната площ.
2.
Когато на бенефициера все още не е наложена административна санкция по параграф
1 за свръхдеклариране на площи по съответната схема за помощ или мярка за
подпомагане, посочената в същия параграф административна санкция се намалява с
50 %, ако разликата между декларираната и установената площ не надвишава 10 %
от установената площ.
3.
Когато административната санкция на даден бенефициер е била намалена в
съответствие с параграф 2 и на същия бенефициер следва да се наложи друга
административна санкция, посочена в настоящия член и в член 21, по съответната схема за
помощ или мярка за подпомагане за следващата референтна година, бенефициерът
плаща пълния размер на административната санкция за съответната следваща
референтна година, плюс сумата, с която изчислената съгласно параграф 1
административна санкция е била намалена в съответствие с параграф 2.
4.
Ако сумата, изчислена съгласно параграфи 1, 2 и 3, не може да бъде изцяло
прихваната в съответствие с член 28 от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 908/2014
през следващите три календарни години след календарната година на
констатацията, неиздължената сума се анулира.“
В настоящия случай административният орган се е позовал на цитираната норма
на чл. 19а от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. и е определил „начислени
неудържани санкции“ по Марка 12/Натура 2000 в размер на 20 099,91 лв. В
оспореното уведомително писмо липса посочване на начина на изчисляване на
посочената санкция, включително и на база каква площ е направено изчислението.
В представеното с преписката становище от административния орган, издал акта,
което има функция на мотиви за издаването му, по отношение на Мярка 12 се
посочва, че декларираната от жалбоподателя площ по тази мярка е 268,36 ха.
Установената допустима площ за подпомагане е 34,79 ха, а
недопустимата/наддекларираната площ е 233,57 ха. Процентът на наддеклариране е
над 100% и „представлява процентното съотношение на наддекларираната площ към
установената площ, съгласно чл. 19 и чл. 19а от Делегиран регламент (ЕС) №
640/2014на Комисията“. Органът посочва, че санкционираната площ е определена
съгласно чл. 19а от същия регламент и е в размер на 268,36 ха, а площта за
оторизация е 0 ха, като е наложена неудържана санкция в размер на
20 099,91 лв.
В колона 2 от Таблица 1 на уведомителното писмо е посочено, че
жалбоподателят е поискал за подпомагане по Марка 12 сумата от 23093,77 лв.
Съобразно поясненията към колона 2 тази сума се формира на база произведението
от декларираната площ и ставката по съответната схема/мярка (в случая Марка
12). В поясненията към Таблица 1, където са отразени съответните ставки за
кампания 2019 е посочено, че за Марка 12 „Плащания по Натура 2000“ и Рамковата
директива за водите (Мярка 12) ставките се определят съгласно приложение № 1 от
Наредба № 5 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 12 „Плащания по Натура 2000“
и Рамковата директива за водите“ по Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014-2020г. (Наредба № 5/24.02.2015 г.). В това приложение се
посочват ставки за всяка отдела защитена зона, които са диференцирани според
това дали заявените за подпомагане площ са постоянни пасища, обработваеми земи
или трайни насаждения. Декларираните от жалбоподателя парцели, респективно
площи, по Мярка 12 представляват само обработваеми земи (според посочения в
заявлението код за култура). За защитени зони BG 0002024 Рибарници Мечка
и BG
0002025 Ломовете, в които жалбоподателят е декларирал БЗС, в
приложение 1 от Наредба № 5/24.02.2015 г. е предвидено подпомагане в размер на
46 евро/ха. В случая при заявени 268,36 ха по Мярка 12 в таблица 1 от УП е
отразена поискана сума от 23093,77 лв., т.е. по 86,055187 лв./ха.
При тези данни съдът констатира, че наложената на основание чл. 19а от
Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. санкция представлява произведение от
посочената ставка за хектар и размера на наддекларираната площ (86,055187 лв. х
233,57 ха = 20 099,91 лв.). Действително този метод на изчисление е
регламентиран в разпоредбата на чл. 19, § 2 от същия регламент, но крайната
сума на наложената по този метод санкция не противоречи на разпоредбата на
чл.19а §1, изр. 2-ро на регламента – а именно - същата не превишава 100 % от сумите,
основаващи се на декларираната площ. Още повече, че и в посоченото становище на
административния орган, в което се съдържат мотивите за издаването на
административния акт, изрично е посочено, че определения процент на
наддеклариране е над 100% и е определен именно съгласно чл. 19 и чл. 19а от
Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014. В становището е уточнено,
че санкционираната площ е определена по реда на чл. 19а от Делегиран регламент
№ 640/2014 и е 268,36 ха, т.е. цялата заявена площ, но административната
санция, определена пак на основание същата норма, както се посочва в
уведомителното писмо, е изчислена въз основа само на наддекларираната площ,
което не е в противоречие с материалния закон и по никакъв начин утежнява
положението на бенефициера.
С оглед изложеното съдът намира жалбата срещу уведомителното писмо за
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора по настоящото производство и на
основание чл. 143,
ал. 3 от АПК ответната страна има право на разноски. Процесуалният
представител претендира възстановяване на заплатения депозит за вещо лице в
размер на 400 лв. и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Отчитайки
сложността на делото, (проведени са две заседания, изслушани са две експертизи)
и на основание чл. 24, изр. ІІ от Наредбата за заплащане на правната помощ
съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., при
което общият размер на разноските за ответника е 600 лв.
Предвид изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по
жалба на „Дунав ленд агро“ ООД със седалище гр. Русе, представлявано
от управителя М.Н.С., против Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2019 г. изх.№ 02-180-2600/5499/05.08.2021 г., издадено от
Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, с която е
намалено исканото подпомагане по мярка „Натура 2000“ със сумата от
23 093,77 лв., по Схема за плащане за селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) със
сумата от 15 452,98 лв. и в частта, в която е наложена санкция за бъдещ
период в размер на 20 099,91 лв.
ОСЪЖДА „Дунав ленд агро“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.
„Цар Освободител“ № 72, представлявано от управителя М. Н. С., ЕИК *********,
да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ гр. София сумата от 600 (шестстотин)
лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаването му пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: