Решение по дело №16598/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2264
Дата: 15 май 2023 г.
Съдия: Цветелина Захариева Михайлова
Дело: 20221110216598
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 2264
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110216598 по описа за 2022
година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. А. Д. срещу наказателно постановление
(НП) № 22-4332-018897 от 20.09.2022 г., издадено от началник група към
отдел „Пътна полиция“ (ОПП) – СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са
наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП като
незаконосъобразно, като се развиват доводи за липса на виновно поведение,
тъй като автомобилът не е бил собственост на жалбоподателя и последният не
е знаел, че регистрацията му е служебно прекратена.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не изпраща представител. В писмено становище от процесуалния му
представител адв. С. се поддържа жалбата и изложените в нея основания.
Липсва искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, също не изпраща свой
процесуален представител и не взема отношение по подадената жалба.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
1
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, както
и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане
по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 08.07.2022 г., около 12:38 часа, жалбоподателят Г. А. Д. управлявал
лек автомобил марка и модел „Ауди 80“, с рег. № в гр. София по бул.
„Цариградско шосе“, с посока на движение от ул. „Димитър Пешев“ към АМ
„Тракия“. Водачът бил спрян за проверка от служители на ОПП – СДВР пред
ЗЖУ, които установили, че регистрацията на автомобила била служебно
прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 09.03.2022 г.
Въз основа на така установеното Мелани МироС.а Дойчинова, на
длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП – СДВР, в присъствието на
един свидетел-очевидец и на жалбоподателя съставил срещу последния акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) сер. GA № 655229 от
08.07.2022 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. В
обстоятелствената част на акта контролният орган приел за установено, че
водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Актът
бил връчен на нарушителя, който го подписал и посочил, има възражения.
Допълнителни възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били подадени.
По повод извършената проверка била образувана прокурорска преписка
№ 37189/2022 г. по описа на СРП, по която бил постановен отказ от
образуване на досъдебно производство с постановление на СРП от 24.08.2022
г., поради несъставомерност на деянието по чл. 345, ал. 2 от НК, тъй като не
следвало служебното прекратяване на регистрация, при което е налична
информация за собственика на МПС, да се приравнява на нерегистрирано
МПС. Препис от постановлението, ведно с оригинал на АУАН, били
изпратени на ОПП – СДВР за преценка реализиране на АНО.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното НП
№ 22-4332-018897 от 20.09.2022 г. от началник група към отдел „Пътна
полиция“ – СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Г. А.
Д. били наложени административни наказания „глоба” в размер на 200
(двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест)
месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В обстоятелствената част на
оспореното НП било отразено, че е установено, че автомобилът е посочения
рег. номер (т. е. има рег. табели) и същият е регистриран на Г. Г.ев Д. (т. е.
различно от жалбоподателя лице), като регистрацията на същия била
прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 09.03.2022 г.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 13.12.2022
г., а жалбата срещу него била депозирана пред наказващия орган още на
същия ден.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
2
на събраните по делото гласни доказателствени средства –писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК към
доказателствената съвкупност, които са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани
поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда
фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по-детайлен анализ на
доказателствените материали съдът не дължи да излага.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са съставени от териториално и материално компетентни
длъжностни лица, съгласно приложените по делото заповеди № 513з-
13135/10.09.2020 г., № 8121К-13180/23.10.2019 г. и № 8121з-1632/02.12.2021
г. на министъра на вътрешните работи, в изпълнение на делегираните им
правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона
ред и форма. Спазени са давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Обстоятелствата по извършване на нарушението са описани подробно, при
което нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН не се
констатират. Налице е редовна процедура по съставяне на АУАН и
връчването му срещу подпис на жалбоподателя. Процедурата по връчване на
оспореното НП също е редовно извършена.
При преценка на правилното приложение на материалния закон съдът
приема, че въпреки обективното установяване на факта, че на посочените в
АУАН и НП време и място жалбоподателят е управлявал МПС, чиято
регистрация е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, то неговата административно-наказателна отговорност е неправилно
ангажирана за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП поради несъставомерност
на деянието от субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които
са регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на
определените за това места. Тази норма разграничава два състава на
административни нарушения – първият е, когато се управлява автомобил,
който изобщо не е регистриран, а вторият – когато се управлява регистриран
автомобил, на който обаче липсват, т. е. не са поставени на съответните места
табелите с регистрационни номера. Видно е от обстоятелствената част на
3
издаденото наказателно постановление, че административно-наказващият
орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя, като текстово е изписал
нарушението по следния начин „управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред“, т. е. отговорността е за първия състав, предвиден в нормата
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (въпреки липсата на цифрово изражение), а не за
втория (управление на МПС, което е надлежно регистрирано, но на което не
са поставени съответните регистрационни табели).
В случая собственикът на процесния лек автомобил не е изпълнил
задължението си да сключи застраховка „Гражданска отговорност“ за него,
поради което регистрацията на последния е прекратена съгласно правилото на
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система.
Настоящият съдебен състав приема, че по делото не са налице
безспорни и категорични доказателства, че от субективна страна са
осъществени елементите на състава на административно нарушение по чл.
140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Липсват доказателства за субективната страна на
вмененото административно нарушение, предвид обстоятелството, че
автомобилът е бил собственост на трето лице – Г. Г.ев Д., и е бил с
регистрационни табели, които не са били отнети от органите на МВР след
вписване на прекратената регистрация. Обстоятелството, че автомобилът е
бил с поставени табелите с регистрационни номера, е отразено както в АУАН,
така и в НП. По делото не се събраха доказателства, от които да се установи,
че жалбоподателят е знаел, че управлявания от него лек автомобил е с
прекратена регистрация, предвид факта, че същият е бил с поставени
регистрационни табели, като дори не са представени доказателства, че
собственикът на автомобила е бил уведомен за служебната дерегистрация.
Ето защо съдът счита, че процесното деяние от субективна страна не покрива
състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е
това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо (чл. 7, ал. 1 от ЗАНН). Според приложимите
субсидиарно разпоредби на НК деянието е умишлено, когато деецът е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици, а е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги
предотврати. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
В административнонаказателното производство тежестта на доказване е
на наказващия орган, който следва по безспорен начин да докаже както
4
извършването на административно нарушение, така и вината на нарушителя,
което в случая не е сторено. В частност, за състава на вмененото нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, чиято съставомерност предполага вина във формата
на пряк умисъл, не са налице годни доказателства. В случая от наличните по
делото доказателства не се обезпечават категорични правни изводи, че
жалбоподателят е знаел изобщо за прекратената регистрация на автомобила.
При липса на интелектуалния елемент на вината не би могъл да бъде
формиран и волевият такъв – отношението към съставомерните последици.
Следователно и изводът на наказващия орган за наличие на виновно
поведение се основава единствено на предположение, обусловено от
качеството на жалбоподателя на водач на моторното превозно средство,
поради което този извод не се споделя като правилен от съда.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая
неправилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя Г. А. Д., поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1, ал. 3, т. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-018897 от 20.09.2022
г., издадено от началник група към отдел „Пътна полиция“– СДВР, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Г. А. Д. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София - град в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5