гр.София, 08.05.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи
брачен въззивен състав, в публично заседание на петнадесети април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА
ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ
ХАСЪМСКА
ДИМАНА ЙОСИФОВА
при секретаря Светлана Влахова, като разгледа
докладваното от съдия Йосифова
гр.дело № 16297 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК във връзка с чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие, във връзка
с § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от М.Л.И.,
чрез адв. М.М. от САК, против решение №
465299/06.08.2018г., постановено по гр.д. 16832/2018г., по описа на Софийски
районен съд, 86-ти съдебен състав. Обжалва се изцяло първоинстанционното
решение с което е оставена без уважение
молбата на М.Л.И.,ЕГН **********,*** с
искане за издаване на заповед за съдебна защита срещу Д.Д.Г. ***, бул.“Цар
Борис ІІІ“№11, ап.5.
С атакуваното решение е ОТКАЗАНО ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА
ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал.
1 от ЗЗДН. Молителката е ОСЪДЕНА е , да заплати по сметка на Софийския районен
съд държавна такса в размер на 40 лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
В жалбата се
твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено при превратно и
едностранчиво тълкуване на фактите и доказателствата и в противоречие с целта и
смисъла на материалния закон, както и при съществено нарушение на процесуалните
правила. Жалбоподателката твърди, че с поведението
си въззиваемия-ответник
по жалбата травмира трайно нейната
психика и тази на тяхното малолетно дете. В молбата за защита подадена пред
Софийски районен съд по реда на ЗЗДН и в Декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН
молителката изрично посочва, че до 2017година е живяла на съпружески начала със
ответника, като впоследствие се разделят, но между тях непрекъснато има
скандали и пререкания, които са предимно и във връзка с тяхното дете и
управлението на магазина в който работи молителката.В молбата за съдействие се
посочват датите и противоправните действия извършени от ответника, като : на 21.02.2018г., след
пореден телефонен скандал с молителката , ответника идва в магазина за месо в
който тя работи -в гр.София, ул.“*****и в присъствието и на нейната колежка С.Н.започва
да ругае, да хвърля и да чупи намиращите се в магазина вещи-касовия апарат,електронната
везна и пр.,като незабавно, чрез паник
бутона на СОТ е повикано съдействие; на 03.03.2018г., между молителката и
ответника отново има скандал, изразяващ се в продължителни телефонни обаждания
и заплахи.; на 12.03.2018г., ответника Д.Г. отново идва в магазина за месо на ул.“*****и отново започват скандал,
съпроводен с обиди и чупене на две хладилни витрини и стелажите в магазин.Отново
е повикана полиция и е поискано съдействие от СОТ.
В жалбата се твърди, че конкретния
случай, е специфична
форма на домашно насилие-трайно и последователно травмиране на
психиката,съпровождано от време на време и с чупене на намиращото се в магазина имуществото и телефонни заплахи и
обиди, което не във всички случаи е правено достояние и на околните.
Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното
решение и да се постанови друго с което да се уважи молбата й като подадена молба за
защита от домашно насилие.
Претендират се направените
разноски пред двете съдебни инстанции, включително и адвокатско възнаграждение,
за като е представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемия-ответник по
първоинстанционното дело, в срока по чл.17, ал.З ЗЗДН е подал отговор на въззивната жалба, чрез
адв.М.Е. от САК.
Жалбата е допустима. Подадена е в
срока по чл.17, ал.З ЗЗДН от молители в първоинстонционното производство, имащи
правен интерес от обжалването и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл.258 ГПК във вр.с чл.17 ЗЗДН валиден и допустим съдебен акт.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд в рамките на своите правомощия, като
взе предвид установените факти и като подложи същите на преценка съобразно дадените
му процесуални правомощия, приема следното от правна страна:
С решение по гр.д.16832/2018г., CPC, III ГО, 86 състав е оставил без
уважение подадената молба лично от М.Л.И.
за издаване заповед за защита от домашно насилие срещу Д.Д.Г., като неоснователна. Съдът е
отказал да се издаде заповед за съдебна защита.
За да
постанови обжалваното решение районният съд е приел, че от материалите по
делото не се установили твърдените в
молбата за защита обстоятелства, които останали недоказани, като от събрани в
първата инстанция гласните доказателства, се налагал единствено извода за
наличие на някакъв конфликт между страните по делото, но не и конкретно
твърдяна проява на домашно насилие.
Молителката
твърди, че е жертва на домашно насилие, причинено от Д.Д.Г., с който е
живяла на съпружески начала , но от края на 2017г., са разделени, като от
съвместното им съжителство имат син- Д. Д.Г., роден на ***г.
В молбата си защита предявена пред Софийски районен
съд молителката твърди, че системно е била подлагана на психически тормоз и принудително ограничаване
на личният и живот, особено след напускане на съвместно обитаваното жилище от страна
на ответника през м.декември 2017г., и започване на съдебните дела за
родителските права по отношение на малолетното им дете.
В молбата за защита се посочват в хронология противоправните
действия извършени от ответника.
На 21.02.2018г.,
след пореден телефонен скандал с молителката , ответника идва в магазина за месо
в който тя работи -в гр.София, ул.“*****и в присъствието и на нейната колежка С.Н.започва
да ругае, да хвърля и да чупи намиращите се в магазина вещи-касовия
апарат,електронната везна и пр., като
незабавно, чрез паник бутона на СОТ е повикано съдействие; На
03.03.2018г., между молителката и ответника отново има скандал, изразяващ се в
продължителни телефонни обаждания и заплахи; На 12.03.2018г., ответника Д.Г.
отново идва в магазина за месо на ул.“*****и
отново започват скандал, съпроводен с обиди и чупене на две хладилни витрини и
стелажите в магазин.Отново е повикана полиция и е поискано съдействие от СОТ.
От подадената пред първоинстанционият съд декларация по реда на чл.9 ал.3 от ЗЗДН от 20.03.2018г.,,
както и от разпита на свидетелите С.Н.и П.С.безспорно се установява, че между
молителката и ответника на посочените дати е имало скандал в магазина за месо
на ул“******., както и че ответника е причинил събаряне на стелаж със вино и
счупване на витрина на магазина. В основата на скандала е спорът им относно
собствеността на магазина.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена на база преценка на относимите към спора доказателства.
Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал
от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно
посочени в чл. 3 от закона. Целта на закона е да даде възможност на
пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за
въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е
осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от
закона, като същият защитава правото на лична неприкосновеност. Следователно, в
случая трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо въззивницата
са били извършени действия, които биха могли да се квалифицират като домашно
насилие.
От анализа на данните по декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и свидетелските показания може да се направи обоснован извод, че по
отношение на молителката М.Л.И. е упражнено домашно насилие от страна на
въззиваемият Д.Д.Г., изразяващо се в психически тормоз, принуда и ограничаване на спокойна и безпрепятствена
работа.
Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията
на разпитаната пред първата инстанция св. С.Н., както и от представената
Декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, която не е кредитирана по никакъв начин от
първоинстанционният съд.
Въззивният съд включва в обсъжданията си на
основание разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН и декларацията по чл.9, ал.3, която не бе
оспорена по реда предвиден в ГПК и която е предвидена, като доказателствено средство в производството по
ал. 1 на чл.9 от ЗЗДН. В тази насока е и
нормата на ал. 3 на чл.13 в която е посочено, че когато няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената
декларация по чл.9, ал.3. нанесения побой и причинените трвматични увреждания на
въззивницата на 14.07.2017г., дават основание на настоящия състав да не приема
изводите на първоинстанционният съд, както и възраженията на пълномощника на
въззиваемият Д.Г..
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира,
че постановеното от първоинстанционният съд решение е неправилно и следва да
бъде отменено изцяло.
Домашно
насилие може да бъде установено при кумулативното наличие на две предпоставки,
а именно: на първо място - осъществен от съответно лице противоправен и умишлен
насилствен акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен
спрямо друго лице и установен по своето естество, време и място на извършване,
и на второ място - наличие между двете
лица на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 ЗЗДН.
Допълнително процесуално изискване е молбата за защита да бъде подадена в
едномесечен срок от твърдяния насилствен акт-чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт
на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена
връзка, във фактическо съпружеско съжителство или обитават едно жилище. В конкретния
случай, няма спор между страните, че между тях има семейна връзка-повече от 10
години живеят на съпружески начала и от връзката си имат родено дете.
По делото не се спори, че страните са от кръга лица,
попадащи сред тези, в обхвата на чл. 3 ЗЗДН, а именно - чл. 3, т. 4 ЗЗДН. В
този смисъл законът има за цел да даде защита срещу една особена категория
посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най - близки
взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или във фактическо съжителство,
наподобяващо съпружеското. Характерно за деянията от този тип е
обстоятелството, че те биват извършени най - често в домашна среда, в
отсъствието на свидетели, които да могат да ги установят чрез показанията пред
съда.
Тъкмо поради тази причина законодателят изрично е
предвидил, че при липсата на други доказателства, декларацията по чл. 9, ал.З ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила - съгласно изричната
разпоредба на чл. 13, ал.З ЗЗДН. Това изключително законодателно улеснение
обаче е предвидено само за годна декларация, т. е. за да бъде годно
доказателствено средство същата трябва да индивидуализира акта на насилие по
начина, по който процесният акт е описан в редовна молба за защита (арг. от чл.
9, ал. 1, т. 4 ЗЗДН). Тя следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на
процесния акт на домашно насилие (по време, начин, място на извършване,
извършител и пр.), като въпросната декларация следва да бъде подадена с молбата
за защита по ЗЗДН.
В конкретния
случай това е сторено. Подадената на 20.03.2018г.,
декларация съдържа пълна индивидуализация на процесното домашно насилие по
начина, по който то е описано и в молбата за защита. Така страната се е възползвала от изключителното
законодателно улеснение за пострадалите лица от домашно насилие да претендират
издаването на заповед за защита само въз основа на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Настоящата въззивна инстанция приема, че са налице
предпоставките за прилагане на чл. 9 ал. 3 ЗЗДН.
Особената доказателствена сила на декларацията е налице,
когато по делото няма други доказателства или наличните са недостатъчни. Наличните
доказателства, обаче, съдът е длъжен да ги обсъди във взаимната им връзка като
посочи на кои от тях дава вяра и на кои не. В конкретната хипотеза, съвкупната
оценка на представените пред първоинстанционният съд доказателства, наред със
представената декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН от фактическа страна налага извод
за установеност на наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на
молбата за защита. Събраните за целта доказателства /декларация и писмени
доказателства/, установяват по категоричен начин конфликтни отношения между
въззивницата и въззиваемият, успешно обосноваващи извод за реализиран спрямо
молителката акт на домашно насилие на 14.07.2017г.,а и преди това, имащо характеристиките на деяние
по смисъла на чл.2 ЗЗДН.
Въззивният
съд намира, че неправилнолно първоинстанционният съд е преценил, че в
случая не са налице условията по чл.15,
ал.2 ЗЗДН и е отказал да издаде заповед
за защита и да наложи такива мерки за защита, които да преустановят
упражняваното спрямо молителката-въззивницата домашно насилие и да
възпрепятстват възможността въззиваемият-Д. Г. да упражняват такова и за в
бъдеще.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира,
че постановеното от първоинстанционният съд решение е неправилно и следва да
бъде отменено изцяло и вместо него да се
постанови решение на основание чл.5 ал.
1, т. 1 ЗЗДН , като Д. Д.Г. бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно спрямо М.Л.И., а на основание чл. 5, ал. 1,
т. 3 ЗЗДН да му се забрани да доближава М.Л.И., на разстояние по-малко от
200 метра, както и жилището и, и местата
за отдих, за работа и за социални контакти .
С оглед изхода на делото въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати на въззивницата направените пред въззивната инстанция разноски
в размер на 500 лева, за платено възнаграждение в брой на адвокат М.М. по
Договор за правна защита и съдействие №0313549/15.03.2019г.,
а по сметка на Софийски градски съд сумата от 37.50 лева за Държавна такса по
молбата за защита и по въззивната жалба. Следва да се остави без уважение
искането на въззиваемият за присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски по делото.
Водим от горното Софийски градски съд,
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение №
465299/06.08.2018г., постановено по гр.д. 16832/2018г., по описа на Софийски
районен съд, 86-ти съдебен състав, с което е оставена без уважение молбата на М.Л.И.,ЕГН
**********,*** с искане за издаване на
заповед за съдебна защита срещу Д.Д.Г. с ЕГН ********** ***. с настоящ адрес ***,
и е ОСЪДЕНА М.Л.И.,ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен
съд държавна такса в размер на 40 лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА
ЗАЩИТА на основание чл.15 ал.2 от ЗЗДН
срещу Д.Д.Г. с
ЕГН ********** ***. с настоящ адрес ***.в
полза на М.Л.И.,ЕГН **********,*** .
ЗАДЪЛЖАВА Д.Д.Г. с ЕГН ********** ***. с
настоящ адрес ***. , на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на М.Л.И.,ЕГН **********,*** .
ЗАБРАНЯВА на Д.Д.Г.
с ЕГН ********** ***. с настоящ адрес ***. на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН да доближава М.Л.И., с ЕГН **********,*** на
разстояние по-малко от 200 метра, както и жилището и, и
местата за отдих, за работа и за
социални контакти за срок от 1 /една/ година,
считано от постановяване на настоящото
решение.
ОСЪЖДА Д.Д.Г. с ЕГН ********** ***. с настоящ адрес ***,
на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН да заплати глоба в размер на 300 лева по сметка
на Софийски градски съд .
ОСЪЖДА Д.Д.Г. с ЕГН ********** ***. с
настоящ адрес *** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 37.50
лева за Държавна такса.
ОСЪЖДА Д.Д.Г. с ЕГН ********** ***. с
настоящ адрес *** да заплати на М.Л.И.,ЕГН **********,*** ., сумата от 500 лева за разноски за
адвокатско възнаграждение за пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователно искането на Д.Д.Г. с ЕГН ********** за присъждане на разноски по делото.
ПРЕДУПРЕЕЖДАВА на основание чл.21 ал.3 от ЗЗДН Д.Д.Г.
с ЕГН ********** ***. с настоящ адрес *** , че при констатиране от страна на
полицейски орган неизпълнение на
заповедтта за защита, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
Препис от заповедта за защита да се изпрати на
страните и на компетентното районно управление/ОД на МВР –Русе/по постоянния и
настоящ адрес на Д.Д.Г. с ЕГН **********
за изпълнение.
Препис от заповедта за защита да се изпрати и на М.Л.И.,ЕГН
**********,*** за сведение, съгласно чл.
21, ал. 1 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.