Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
26.09.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: Д. ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2293 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Г.Н.Х., с която е предявен срещу С.Д.Х. и А.Б.ЕООД отрицателен иск с правно основание чл.440 ГПК за липса на
право на принудително изпълнение върху собствен на ищеца недвижим имот,
представляващ апартамент №**, изграден на кота +11,40 м, находящ се в гр.София,
район „Красно село“, ул.„********, с обща площ /застроена площ и общи части/ от
53,81 кв.м., от които застроена площ на апартамента от 45,21 кв.м.
Ищецът твърди, че е собственик на
недвижимия имот, към който е насочено изпълнението по изп.дело № 20158530400229/2015
г. по описа на ЧСИ рег. № 853, тъй като го е придобил с нотариален акт от
21.04.2010 г., преди да бъде вписана възбрана от страна на взискателя С.Д.Х..
Ето защо твърди, че не е налице право в полза на ответниците изпълнението да
бъде насочено върху притежавания от него имот.
Ответникът С.Д.Х. оспорва иска.
Твърди, че съгласно поредността на вписванията, възбраната е вписана преди
покупко-продажбата на имота, поради което спрямо нея в качеството й на взискател
разпореждането е относително недействително и има право да провежда принудително
изпълнение върху процесния имот.
Ответникът А. ЕООД не взима
становище.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.440 ГПК:
С нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот акт № 58, том I, рег. №
3487, дело № 51 от 21.04.2010 г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 14921 от 21.04.2010 г., акт № 162, том XXXVII, дело № 8291/2010 г., А.-Б.ООД е прехвърлило на Г.Х.
собствеността върху следния недвижим имот, намиращ се в гр.София, район „Красно
село“, ул.„******** в жилищна сграда – подземен гараж, офиси, магазин, кафе-аперитив,
ателиета и сградни ВИК отклонения, състояща се от: сутерен, партер, четири жилищни
и два подпокривни етажа с РЗП над кота 0,00 метра от 1606,69 кв.м., построена в
УПИ IV-449 от кв.330в по плана на гр.София, местност „бул.България –
Мотописта“, целият с площ от 429 кв.м., а именно: апартамент №**, изграден на кота +11,40 м, намиращ се на ет.4 в
описаната жилищна сграда, с обща площ /застроена площ и общи части/ от 53,81
кв.м., от които: застроена площ 45,21 кв.м., състоящ се от: коридор, дневна, кухненски
бокс в общо пространство, спалня, складово помещение, баня, тоалетна и тераса,
при съседи на жилището: стълбищна клетка, ул.„Топли дол“, калкан, апартамент №
14, коридор към стълбищна клетка и 2,62% ид.ч. от общите части на сградата,
равняващи се на 8,60 кв.м., заедно със съответните ид.ч. от правото на строеж
върху гореописаното дворно място.
Установява се от заявление вх. № 14806/20.04.2010 г. (л.191), че
ответникът С.Д.Х. е подала до Службата по вписванията искане за вписване на
възбрана върху имоти, собственост на А.-Б.ООД, сред които и процесният апартамент №**, която възбрана е наложена
с обезпечителна заповед по гр.д. № 3335/2010 г. на СГС,** състав. Обезпечителната
заповед от 19.04.2010 г. (приложена на л.141) е издадена въз основа на
определение от**.04.2010 г. по гр.д. № 3335/2010 г. на СГС, I г.о.,** състав, с което е допуснато обезпечение на
предявения от С.Д.Х. срещу А.-Б.ООД иск с правно основание чл.55, вр. чл.93 ЗЗД
за сумата от 54501 евро, чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, сред
които и процесният апартамент №**. От обезпечителната заповед е видно, че
същата е вписана в Служба по вписванията с вх.рег.
№ 14710, том VI, № 101 от 20.04.2010 г.
Установява се от издаденото от
Агенция по вписванията Удостоверение от 18.07.2016 г. (л.143) относно вписвания,
отбелязвания и заличавания по партидата на лицето А. ЕООД, че вписването на
възбраната е от 20.04.2010 г. и предхожда вписването на нотариалния акт за
покупко-продажба от 21.04.2010 г. Удостоверението е издадено от по реда на чл.42
и сл. от Правилника за вписванията и представлява официален документ, издаден
от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, поради
което на основание чл.179 ГПК съставлява доказателство за извършените от него и
пред него действия, в случая относно извършените вписвания на актове в
съответните книги.
Спорен по делото е въпросът дали към момента на налагане на възбраната
имотът е бил собственост на длъжника, т.е. дали вписването на възбраната
предхожда това на прехвърлителната сделка, от която ищецът е придобил
собствеността. Ищецът се позовава на справка по лице от ИКАР (ИКАР - Имотен
регистър на България - https://www.icadastre.bg/) по партида на А.Б.ЕООД за
периода 01.01.1992 г. – 21.04.2010 г., отпечатана на 21.04.2010 г., в която
вписването на посочената възбрана не е отразено.
Вписването представлява юридически
акт с гражданскоправно действие, чиято цел е да даде гласност на подлежащите на
вписване актове и което е уредено в Правилника за вписванията и Закона за
собствеността. Относно реда за вписване на възбрани чл.23 от Правилника за
вписванията препраща към чл.9, според който вписването се извършва по
разпореждане на съдията по вписванията незабавно след записване на акта в
предназначения за това входящ регистър /под „незабавно“ следва да се има
предвид в рамките на работния ден/, като върху самия акт се нанасят номерът,
под който е записан в регистъра, датата, както и томът и страницата на партидната
книга, в която е нанесено вписването. Техническата последователност на
извършваните действия: 1). Записване във входящ регистър, 2). Разпореждане на
съдията по вписванията и 3). Попълване на данните в съответната книга се потвърждава
и от представеното писмо изх. № 585/10.02.2017 г. от Службата по вписванията
(л.165). В службите по вписванията, където има въведен програмен продукт за
водене на помощни партиди за имоти, в подлежащия на вписване акт се записва и
номерът на партидата. Актът се подрежда в съответната книга и в срок до 3 дни
вторият екземпляр от вписания акт се връща на молителя. В раздел VІ от
Правилника за вписванията са посочени книгите и регистрите, които се водят от
службите по вписванията, като в отделни книги се подреждат нотариалните актове
– чл.33, б.„а“ и актовете за налагане на възбрани - чл.33, б.„е“. С
подреждането на документа за налагането на възбраната във водената книга за
възбраните вписването се счита за извършено и завършено и поражда присъщото му
правно действие, включително и свързваната с него непротивопоставимост на
действия и сделки, извършени след вписването, респ. – след подреждането в
книгата за възбраните на съответния документ.
От представената в заверено копие
обезпечителна заповед и удостоверението за вписванията по партидата на А. ЕООД,
което представлява официален свидетелства документ, ползващ се с материална
доказателствена сила, се установи, че вписването на възбраната е извършено на
20.04.2010 г., а това на прехвърлителната сделка – на 21.04.2010 г. За
действието на вписването е ирелевантно дали се е осъществило своевременно
публично оповестяване на вписването чрез електронния
регистър на програмния продукт ИКАР, след като към сочената за извършване на
вписването дата се е осъществил и е завършен законоустановеният фактически
състав, пораждащ действието на вписването. Нанасянето на вписването по
персоналните партиди е последващо вписването и то е от значение за справките по
партидите, които имат само помощен характер.
Съгласно чл.42 ПВ всеки може да
поиска справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията, извлечения от
съдържанието на всички книги, незаверен препис от всички вписани и отбелязани
актове или актове за заличаване, както и удостоверение за наличието или за
отсъствието на вписване. Устните справки се дават по устно или писмено
заявление на всяко лице, което поиска, и в негово присъствие, ако пожелае. Справки
могат да се правят и чрез отдалечен достъп по ред, определен от министъра на
правосъдието – в заповед № ЛС-04-796 от 31.10.2005 г. на министъра на
правосъдието. В случая в деня на придобиване на имота ищецът е извършил справка
чрез отдалечен достъп в електронния
регистър на програмния продукт ИКАР, за който обаче не е предвидено да отразява
в реално време вписването на съответния документ в съответния акт, том и актов
номер. Справката не съдържа официално удостоверяване на посочените в нея
вписвания - същата няма дата и не е официално заверена от съответния служител и
подписана от съдия по вписванията, съгласно чл.50, ал.2 вр. чл. 45 б.„а“ вр.
чл.44 от Правилника за вписванията.
Доколкото искането за вписване на
възбраната предхожда искането за вписване на прехвърлителната сделка, чл.34 от
Правилника за вписванията определя реда на извършеното вписване – според
поредния номер на входящия регистър. От доказателствата по делото не се
установява в конкретния случай вписването да е станало в различна поредност от
законово определената, поради което следва да се приеме, че възбраната е
вписана в Имотния регистър преди посочения нотариален акт за покупко-продажба.
Ирелевантно в случая е дали към
момента на сключване на договора за покупко-продажба ищецът е знаел или
обективно е можел да знае за вписването на възбраната, тъй като неговата
добросъвестност би имала значение във вътрешните му отношения с прехвърлителя
по сделката, но не и по отношение на взискателя, който черпи права от реда на
вписването.
Съгласно чл.453, т.1 ГПК на
взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето
и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната. Разпореждането
с процесния имот от страна на длъжника А. ЕООД е извършено на 21.04.2010 г. –
след вписване на възбрана на 20.04.2010 г., поради което е относително
недействително спрямо взискателя С.Д.Х., в чиято полза е вписана възбраната.
По изложените съображения върху
имота може да бъде провеждано принудително изпълнение за събиране на паричното
вземане на взискателя, поради което искът е неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
За пълнота следва да се отбележи, че
при преценка допустимостта на производството съдът е съобразил постановената по
реда на чл.290 ГПК практика: решение № 65 от 01.08.2017 г. по гр.д. № 4046/2016
г. на ВКС, определение № 676 от 21.10.2015 г. по ч.гр.д. № 4726/2015 г., IV г.о. и определение № 237 от 16.06.2016 г. по ч.гр.д. №
950/2016 г., III г.о. В посочените актове ВКС приема, че при възбрана,
вписана преди разпоредителната сделка, от което черпи права ищецът, искът по
чл.440 ГПК се приема за недопустим поради липса на правен интерес. Настоящият
случай обаче не е такъв, тъй като спорният въпрос, предмет на разглеждане, е
именно поредността на вписванията, която поредност се оспорва от ищеца. След
като спорът по същество между страните се изчерпва с въпроса относно
поредността на вписванията, съдът не би могъл без да събира доказателства и без
да провежда процес в открито заседание - на плоскостта на допустимостта в
разпоредително заседание по чл.130 ГПК да се произнесе каква е поредността и
съответно – да приеме иска за недопустим. Последното би било отказ от
правосъдие за разрешаване при условията на състезателност на повдигнатия от
ищеца спор. Ето защо съдът е приел процесния иск за допустим, а въпросът
относно реда на вписванията е приел за обстоятелство, от което произтича
претендираното право, съответно – разпределил е доказателствена тежест на
установяване на това обстоятелство между страните (виж Определението по чл.140 ГПК от 16.01.2017 г. – на л.155). Въпросът за реда на вписването на възбраната
е бил спорен между страните, за изясняването му са събирани доказателства в
процеса и отговорът му в случая има отношение към съществото на спора, а не към
правния интерес на ищеца, обуславящ допустимостта на иска.
По изложените съображения съдът
приема, че процесният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца не
се дължат разноски. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не
следва да му се присъждат.
Поради което Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Г.Н.Х., ЕГН:**********, срещу А. ЕООД, ***, и С.Д.Х.,
ЕГН:**********, отрицателен установителен
иск с правно основание чл.440 ГПК за липса на право на принудително изпълнение
върху собствен на ищеца недвижим имот, представляващ апартамент №**, изграден
на кота +11,40 м, находящ се в гр.София, район „Красно село“, ул.„********, с
обща площ /застроена площ и общи части/ от 53,81 кв.м., от които застроена площ
на апартамента от 45,21 кв.м.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: