№ 11835
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110148555 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ, вр.чл.45 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 2938,83 лева, представляваща застрахователно
обезщетение ведно с ликвидационните разходи, изплатено от ищеца въз основа на сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, по щета №********** за вреди,
причинени от виновно, противоправно поведение на ответника, чиято гражданска
отговорност е застрахована от ищеца, при управление на МПС без да притежава
свидетелство за управление, ведно със законната лихва от 05.09.2022 г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че е страна по валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключен по отношение на собственика и водачите на лек
автомобил „БМВ 320 Д“ с рег. № №, по силата на който е поел задължение да плати
застрахователно обезщетение за вредите резултат от настъпило в срока на действието му
застрахователно събитие, покрит риск по същия. В изпълнение на тези си задължения
платил застрахователно обезщетение в размер на 2913,83 лева по образувана щета
№********** за регресно вземане от страна на изплатилия обезщетение на увредения
автомобил застраховател по имуществена застраховка „Каско“. При причиняване на деликта
ответникът управлявал МПС без свидетелство за правоуправление. Счита, че има право на
регресен иск срещу ответника до размера на платеното застрахователно обезщетение с вкл.
ликвидационни разноски в размер на 25.00 лева, поради което претендира същото. След
отправена покана за доброволно възстановяване на изплатеното от ищеца обезщетение,
твърди, че не е постъпило плащане по него от страна на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор чрез назначения му особен
представител, който оспорва иска по основание и размер с довода, че ответникът не е
осъществил твърдения в исковата деликт, както и че не е налице причинно – следствена
връзка между деянието и настъпилите вреди. Оспорва ищецът да е заплатил
застрахователното обезщетение, което претендира. Счита, че поканата за доброволно
изпълнение не е достигнала до ответника. Оспорва доказателствената сила на съставения от
органите на МВР протокол за ПТП, както и че ответникът е бил неправоспособен водач.
Посочва, че не се установява осъществяването на всички елементи от фактическия състав на
ищцовото вземане. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на 500, ал. 2 КЗ застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" има регресно право да получи платеното обезщетение заедно с платените
лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление за съответната категория моторно превозно средство или на
което временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство.
За основателността на иска е необходимо ищецът да докаже, че е налице валиден
договор за задължително застраховане „Гражданска отговорност” между него и ответника, в
срока на застрахователното покритие на който е настъпило застрахователно събитие, покрит
риск по последния, че събитието е в причинна връзка с противоправно поведение на
застрахования при ищеца водач, че в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение за вредите по пострадалото МПС в
предявения размер, както и че е поканил ответникът да възстанови сумите. Правото на
ищеца да получи плащане от деликвента предполага и установяване по безспорен и
категоричен начин осъществяване на фактите от състава на деликта – виновно и
противоправно действие (или бездействие) на деликвента, в резултат на което да са
настъпили имуществени и/или неимуществени вреди за увредения като вината се
предполага до доказване на противното съгласно на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да докаже, че към датата на
ПТП е бил правоспособен водач на МПС за съответната категория МПС или че е погасил
задължението чрез плащане.
От представения по делото констативен протокол за ПТП №1701036 от 08.01.2018 г.,
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И. О. Б. – водач на увредения
автомобил и заключението на съдебно автотехническата експертиза се установява, че на
08.01.2018 г. около 08:45 часа в град София, водачът на лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег.
№КН2735АН движейки се по ул. „Три уши“ по посока от ул. „Зайчар“ към ул. „Димитър
Петков“ и в района на кръстовището с ул. „Царибродска‘ реализира ПТП с идващият от
дясната му страна лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. №№ като вследствие на
удара лек „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. №№ се отклонява надясно и се удря в бетонен
стълб. Констатираните увреждания от контролните органи при посещението на
местопроизшествието, описани в протокола за ПТП, съответстват на описаните от
застрахователя на увредения автомобил при огледа му. Вещото лице посочва, че увредените
детайли на автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ се намират в причинно-следствена връзка с
механизма на процесното ПТП, поради което възражението на ответника за липса на
причинно следствена връзка между всички констатирани след ПТП-то вреди и механизма на
същото е неоснователно. Експертът е изчислил, че стойността необходима за възстановяване
на лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП-то е 8894,20 лева.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, който установява с
обвързваща доказателствена сила извършените от и пред полицейския служител действия,
както и направените от него констатации, които почиват на непосредствените му
възприятия. В тази връзка младшият автоконтрольор пряко е констатирал, че по отношение
на управлявания от ответника автомобил е била налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ищцовото дружество с №BG/02/11********** със срок на валидност
08.09.2017 г. до 07.09.2018 г., както и че водачът З. М. С. е неправоспособен водач. Това се
установява и от изпратеното до съда по реда на чл. 192 ГПК писмо от СДВР, Отдел „Пътна
полиция“ – МВР с вх. №146353/25.05.2023 г., според което към 08.01.2018 г., както и към
19.05.2023 г. няма данни З. М. С. да е придобил правоспособност за управление на МПС и
няма издадено Свидетелство за управление на МПС на територията на република България.
Ответната страна, в чиято доказателствена тежест беше, не представи други доказателства
оборващи обстоятелството, че ответникът е управлявал лекия автомобил, с който са
2
причинени вредите при наличието на валидно свидетелство за управление на МПС.
Въз основа на обсъдените писмени доказателства, както и на заключението на
неоспорената по делото САТЕ, което съдът приема за компетентно и обективно дадено,
съдът намира за установено, че процесното ПТП, в резултат на което е причинена
имуществена вреда на застраховано имущество, е настъпило единствено в резултат на
виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег.
№КН2735АН, който не пропуска движещият се отдясно лек автомобил „Мерцедес Ц 220
ЦДИ“ с рег. №№ като от страна на ответника не бяха представени доказателства оборващи
презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Според събраните гласни доказателства, а и видно от
протокола на ПТП кръстовището, в което е навлязъл водачът на лек автомобил „БМВ 320 Д“
с рег. №КН2735АН е с равнозначни пътища като не се установява наличието на вертикална
и хоризонтална маркировка указваща нещо различно, поради което при движение водачите
следва да съблюдават правилото на дясностоящия, регламентирано в чл. 48 ЗДвП като
пропуснат пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му
страна. Отделно от това се установи, че виновния водач се е движил обратно на посоката на
движение по ул. „Три уши“, движейки се по посока от ул. „Зайчар“ към ул. „Димитър
Петков“. Установява от представените документи, че по отношение на водача на лекия
автомобил е било взето административно отношение като му е съставен АУАН, за това че
виновно е нарушил чл. 48, ал. 2 ЗДвП като му е издадено и наказателно постановление от
11.04.2018 г. влязло в сила на 20.01.2020 г., за това че управлява МПС без да е
правоспособен водач и управлява МПС без да пропуска намиращите си или приближаващи
от дясната му страна на кръстовище на равнозначни пътища.
От представените по делото регресна претенция, доклад по щета и платежно
нареждане се установява, че при ищеца е била заведена щета №**********, по която
ищцовото дружество е заплатило сумата 2913,83 лева на 01.10.2018 г. в полза на ЗАД „А.“
АД по предявена от последния регресна претенция за заплатено обезщетение по сключена с
увредения автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. №№ имуществена застраховка.
Плащането на застрахователното обезщетение по предявената регресна покана от страна на
ищеца се доказва и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, според което
двете дружества са сключили споразумение за разсрочено плащане на регресни претенции, с
което са одобрени за плащане общо 326 броя сред които и тази по щета №**********, като
палщане е направено на 01.10.2018 г.
Установи се, че с регресна покана от 31.10.2018 г. ищецът е предявил извънсъдебната
си претенция за заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, който не е
възстановил изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
В случая всички елементи от фактическия състав по чл. 45 ЗЗД за ангажиране на
отговорността на ответника са налице – противоправно деяние, вреда, причинна връзка и
вина. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на обезщетението, което
ищецът е платил на увредения, респ. по предявената пред него регресна претнция, и от
размера на обезщетението, което ответникът като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1
ЗЗД на увредения. Причинителят на вредите не може да бъде задължен да плати повече,
отколкото са задълженията му към увреденото лице. Видно от приетите по делото
доказателства размерът на причинените вреди съответства на изплатеното от ищеца по
регресната претенция срещу него ведно с ликвидационните разходи и е в размер по-малък
от установения дължим съгласно заключението на вещото лице. Съдът намира, че сумата,
претендирана като ликвидационни разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума. Предвид това, съдът намира, че искът се явява основателен за
пълния предявен размер.
Върху присъдената главница, ответникът дължи и законната лихва, считано от датата
на предявяване на исковата молба – 05.09.2022 г..
При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което ответникът
3
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплати претендираните суми в
размер на 117,55 лева за държавна такса, 500,00 лева за депозити за веща лица, 80,00 лева –
депозит за свидетел, 350,00 лева депозит за особен представител и за юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да бъде определено в размер на 100,00
лева, които следва да му се присъдят в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. М. С. ЕГН ********** с адрес; АДРЕС да заплати на ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 500, ал. 2 КЗ,
вр.чл.45 ЗЗД сумата 2938,83 лева, представляваща застрахователно обезщетение ведно с
ликвидационните разходи, изплатено от ищеца въз основа на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” по щета №********** за вреди, причинени от
виновно, противоправно поведение на ответника, чиято гражданска отговорност е
застрахована от ищеца, при управление на МПС без да притежава свидетелство за
управление, ведно със законната лихва от 05.09.2022 г. до окончателното изплащане, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1147,55 лева– разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4