№ 800
гр. Варна, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая Т. И.ова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501021 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по
въззивна жалба вх. №23632/28.03.2023г. от С. К. Т., ЕГН **********, с адрес:
**** срещу решение №833/13.03.2023г., постановено по гр. дело
№20223110107911/2022. по описа на ВРС, с което е прието за установено по
отношение на въззивника, че дължи на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария
Луиза" № 46, ет.4, сумата от 14.60 лева, представляваща главница за
незаплатени телекомуникационни услуги по фактура №***г. за отчетен
период от 08.04.2019г. до 07.05.2019г. по Допълнително споразумение към
Договор за електронни съобщителни услуги от 31.10.2017г. за услуга с
абонаментен план „VIVACOM FiberNet 50", в който план са включени
интернет услуги; сумата от 21.80 лева, представляваща главница за
незаплатени телекомуникационни услуги по фактура ***г., за отчетен период
от 08.05.2019г. до 07.06.2019г. по Допълнително споразумение към Договор
за електронни съобщителни услуги от 31.10.2017г. за услуга с абонаментен
1
план „VIVACOM FiberNet 50", в който план са включени интернет услуги;
сумата от 21.80 лева, представляваща главница за незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № ****г., за отчетен период от
08.06.2019г. до 07.07.2019г. по Допълнително споразумение към Договор за
електронни съобщителни услуги от 31.10.2017 г. за услуга с абонаментен
план „VIVACOM FiberNet 50", в който план са включени интернет услуги;
ведно със законната лихва върху главниците , считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 29.03.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № 2005/30.03.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.№ 3998/2022г. на
ВРС, 33-ти състав.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на
процесуалния и материалния закон. Неправилно съдът е приел, че
допълнителното споразумение действа за период след 31.10.2018г., през
който са издадени процесните три фактури. Допълнителното споразумение от
31.10.2017г. е с продължителност 12 месеца – до 31.12.2018г. След тази дата
не са извършвани доставки на интернет услуги.
На следващо място са въведени оплаквания, че неправилно съдът е
кредитирал издадени фактури, въпреки, че са били оспорени от ответника. Не
е посочено в мотивите поради какви причини съдът е приел, че месечните
сметки, издавани по клиентски №*** са тъждествени с клиентския номер
вписан в допълнителното споразумение.
Ищцовата страна е била задължена по реда на чл.190 от ГПК да
представи договорът, към който е сключено коментираното допълнително
споразумение от 31.10.2017г. Същата не го е представила, но
първоинстанционният съд не е приложил нормата на чл.161 от ГПК.
Изложени са възражения за нищожност на договорите за цесия, поради
несъществуващо /бъдещо вземане/.
За неправилен се счита мотива на районния съд, че цесията е съобщена
с връчване на исковата молба.
Въззивникът моли съда да се отмени първоинстанционното решение и
да се постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
2
страна по жалбата „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ" ЕООД, в който излага
становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение.
Поддържа се, че договорът за телекомуникационни услуги е действителен с
необходимото съдържание. След изтичане на срока допълнителното
споразумение, което е основен договор, при липса на изявление за
прекратяване на същото, то се е превърнало в безсрочен договор за
предоставяне на интернет услуги. Същите са реално потребени от страна на
въззивника по издадените фактури.
Налице е кореспондеция между номерата, под които е активирана
услугата. Излага се, че услугата първо е активирана под клиентски номер ***,
а в последствие услугата е временно закрита поради неплащане и отново
активирана под №***.
За неоснователни се считат оплакванията на въззивника, че договорът
за цесия е нищожен. Между „БТК“ АД и „С.Г.Груп“ ООД е сключен рамков
договор, по силата на който първото дружество периодично прехвърля
вземания в рамките на 24 месечен срок след сключването на договора.
Цесията е съобщена на длъжника с връчване на исковата молба, който
факт следва да бъде зачетен като нововъзникнал по реда на чл.235, ал.3 от
ГПК.
По изложените съображения въззиваемата страна моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено
В съдебно заседание въззивницата редовно призована поддържа
подадената жалба. Въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва
жалба, моли за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните по делото, че С. К. Т. дължи на
„Евро Финанс Колект“ ЕООД сумата от 14.60 лева, представляваща главница
за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура №***г. за отчетен
период от 08.04.2019г. до 07.05.2019г., сумата от 21.80 лева, представляваща
3
главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура ***г., за
отчетен период от 08.05.2019г. до 07.06.2019г.; сумата от 21.80 лева,
представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по
фактура № ****г., за отчетен период от 08.06.2019г. до 07.07.2019г., всичките
главници дължими по Допълнително споразумение към Договор за
електронни съобщителни услуги от 31.10.2017г. за услуга с абонаментен план
„VIVACOM FiberNet 50", в който план са включени интернет услуги ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 29.03.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № 2005/30.03.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.№ 3998/2022г. на
ВРС, 33-ти състав..
В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление по чл.410 от
ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът е подал
възражение в срока по чл.414 от ГПК, поради което за ищецът се е породил
правният интерес от провеждането на установителен иск за дължимост на
вземанията.
Излага се, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
ответника е сключен договор за електронни съобщителни услуги от
31.10.2017г. за услуга с абонаментен план „VIVACOM FiberNet 50", по
силата, на който били предоставени далекосъобщителни услуги. С оглед
ежемесечното отчитане на трафика на мобилни услуги били издадени
процесните фактури, които останали неплатени на падежа.
На 16.10.2018г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
и „С.Г Груп“ ООД бил сключен рамков договор за прехвърляне на вземания,
които цедентът периодично прехвърля на цесионера в рамките на 24 –
мечесечен срок след сключване на договора. Процесните фактури попадат в
обхвата на договора за цесия и са прехвърлени на „С.Г Груп“ ООД.
С договор за цесия „С.Г Груп“ ООД от 28.01.2022г. е прехвърлило на
ищеца процесните вземания.
Предвид неплащане на дължимите суми ищецът моли да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи същите с оглед
стабилизиране на заповедта за изпълнение.
По делото е постъпил отговор от ответника С. К. Т. в срока по чл.131 от
4
ГПК, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че с
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД са били в договорни
отношения по допълнително споразумение от 31.10.2017г. с
продължителност 12 месеца, считано от датата на сключването. След
изтичането на този срок доставки на интернет услуги не са извършвани и не
са използвани. Оспорват се представените три броя фактури, като се твърди,
че същите няма обвързваща доказателствена сила, антидатирани са и без
достоверна дата.
На следващо място се излага, че месечните сметки са издавани по под
клиентски номер ***, а договора е посочен №***.
Релевирано е възражение за нищожност на договорите за цесия поради
несъществуване на вземанията, които са прехвърлени.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
Съобразно разпределената тежест по иска с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между мобилния оператор и ответника е сключена валидна
договорна връзка, по която са предоставени далекосъобщителни услуги, като
ответникът, който е ползвал същите дължи плащането им в претендираните
размери. На доказване подлежи и обстоятелството, че вземанията са били
прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия, която е съобщена на
длъжника.
От доказателствата се установява, че бил е сключен договор за
предоставяне на електронна съобщителна услуга №****г. с клиенски код
2620200, по силата, на който „Българска телекомуникационна компания“ АД
в качеството си на оператор на далекосъобщителни услуги се е задължил да
предоставя такива на ответника С. Т., а именно интернет услуга „VIVACOM
FiberNet 50" за срок от 12 месеца.
Договорът, макар и наименован допълнително споразумение има
необходимото съдържание с описани права и задължения на страните, поради
което е годен да породи предвидените в него правни последици.
5
През процесния период 08.04.2019г. – 07.07.2019г. договорът е бил
действащ между страните. Съгласно вписаното в договора след изтичане на
минималния срок, той автоматично продължава действието си за
неопределено време. Абонатът може да прекрати договора с 30-дневно
писмено предизвестие.
Тази клауза е в пълно съответствие с чл.229 а, ал.1 от Закона за
електронните съобщения, гласяща, че срочен договор за електронни
съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги без
номера и различни от услуги за пренос при свързване машина-машина, може
да бъде продължен само при изрично писмено съгласие на крайния ползвател
относно условията за продължаване. При липса на такова съгласие след
изтичане срока на договора той се преобразува в безсрочен при същите
условия. Крайният ползвател има право да прекрати безсрочния договор по
всяко време с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки и
допълнителни разходи за това, с изключение на сумите, дължими за услугата
през периода на предизвестието.
Предвиждането на такава възможност от страна на законодателя
изключва неравноправност на тези клаузи по смисъла на Закона за защита на
потребителите, след като сам той я е разрешил. Предвид, което направените
възражения в писмените бележки на въззивника са неоснователни.
Ответникът не твърди и не доказва, че преди изтичане на срока на
договора, същият е подал заявление, че не желае повече да ползва
далекосъобщителни услуги. Следователно процесният договор се е превърнал
в безсрочен. Липсват и доказателства, че преди процесния период ответникът
е депозирал писмено предизвестие за прекратяване на договора.
Не се оспорва, че абонатът е бил включен на кабелния интернет на
посочения в договора адрес. В отговора изрично се признава, че страните са
били в договорно правоотношение досежно предоставянето на такава услуга.
Следователно и по силата на действащия договор се дължи плащането
на абонаментните месечни такси предвидени в него. Същите не зависят от
обстоятелството дали въззивникът реално е ползвал интернет.
Месечни такси са отразени в трите броя процесни фактури.
Неоснователно е възражението на въззивника, че е налице разминаване между
клиентския номер посочен в договора и този във фактурите, поради което не
6
дължи плащане по тях. Основанието за плащане е договора, освен това
клиентския код 2620200 в договора и фактурите съвпада.
Плащане на услугите не е извършено, обстоятелство неоспорено от
страна на въззивника, чиято тежест е да го установи.
Следователно вземания в този обем са съществували в полза на цедента
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
За неоснователно въззивният съд намира възражението на въззивника,
че договора за цесия от 16.10.2018г. между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и „С.Г Груп“ ООД е нищожен поради липса на предмет на
основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, тъй като вземанията не са съществували
към датата на сключването му.
От съдържанието на договора за цесия от 16.10.2018г. се установява, че
същият съдържа уговорки за прехвърляне на вземания, които са възникнали в
рамките на 24 месечен срок от сключването на договора. Всяко едно вземане,
което е възникнало се посочва от цедента в уведомление до цесионера, с
което се постига окончателното и пълно съдържание на договора цесия с
индивидуализиране на неговия предмет. В случая и трите вземания за
главници попадат във времевия обхват на договора съгласно потвърждение на
л.25 и извлечение от приложение №1.
Следователно вземанията са придобити надлежно от „С.Г Груп“ ООД,
който като техен титуляр ги е прехвърлил с втори договор от 28.01.2022г. на
настоящия въззиваем.
Въззивникът не оспорва, че е бил уведомен за двете цесии, отделно от
това същия е получил надлежно уведомленията с връчване на преписа от
исковата молба.
Предвид изложеното и оглед ограничения въззив, както и липсата на
други конкретни оплаквания във въззивната жалба, съдът намира, че искът за
реално изпълнение с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД е основателен
и следва да бъде уважен, а първоинстанционния акт постановил същия
резултат подлежи на потвърждаване.
По разноските:
Въззиваемото дружество е поискало присъждането на разноски, като на
основание чл.78, ал.1 от ГПК му се дължат такива в размер на 400.00лв.,
7
заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представените по делото
доказателства – договор за правна помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №833/13.03.2023г., постановено по гр. дело
№20223110107911/2022. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА С. К. Т., ЕГН **********, с адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза" № 46, ет.4 сумата от 400.00лв.
/четиристотин лева/, адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8