Р Е Ш Е Н
И Е
№ ……..…/…………….… , гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на осемнадесети
март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 4663 по описа за 2018
год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на В.П.Й. ЕГН ********** ***, подадена
чрез адв. Д. Д., против НП № 439а-1141/23.04.2018год.
на началника на ІІІ РУП при ОД на МВР Варна, с което на основание чл.45, ал.1
от Закона за закрила на детето й е било наложено административно наказание
глоба в размер на 2000лв.
В жалбата си въззивницата
твърди, че НП е незаконосъобразно, навежда твърдения както за допуснати
съществени нарушения на процес. правила, така и такива за недоказаност на адм.наказателното обвинение и моли съда да отмени НП.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивницата поддържа жалбата, същият оспорва фактите в акта и
НП, а във фазата по същество моли същото да боде отменено.
За въззиваемата страна, редовно
призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява.
Варненска районна прокуратура,
редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
На 02.03.2018год. св. Г.А.
съставил срещу въззивницата АУАН бл. № 450387 в който посочил,у че същата е
нарушила разпоредбата на чл.45, ал.1 от Закона за закрила на детето ЗЗД), тъй
като на 05.01.2018год. около 12:00ч. в гр.Варна, ж.к. „Младост“ в павилион №70
до бл.101 продала една бутилка водка „Аляска на непълнолетно лице.
Актът бил предявен и връчен на
въззивницата която го подписала вписвайки че има възражения срещу него.
На 06.03.2018год. въззивницата
подала жалба до началника на ІІІ РУП в която го информирала, че не е продавала
алкохол на непълнолетни лица, възразила против съставения акт защото нямало
никакви доказателства и поискала същия да бъде оставен без последствия.
Назначена била комисия която
излязла със становище, че акта е правомерен.
На 23.04.2018год. началника на
ІІІ РУП при ОД на МВР Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло
фактическите констатации отразени в него, приел е че въззивницата е извършила
нарушение по чл. 45, ал.1 от ЗЗД и и наложил адм.
наказание глоба в размер на 2000лв.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени справка относно възражение по АУАН бл.№ 450387/02.03.2018год.,
жалба от В.П.Й. адресирана до началника на ІІІ РПУ, Заповед на директора на ОД
на МВР Варна за оправомощаване на длъжностни лица да
издават НП по ЗЗД, докладна записка изготвена от инсп.
Г.А. до началника на ІІІ РУП при АД на МВР Варна касаеща съставения от него акт
№ 450387/18 срещу въззивницата, постановление на прокурор при ВРП от
23.02.2018год. за отказ да се образува наказателно производство за престъпление
от общ характер издадено по пр. пр. № 867/2018год..
Като свидетел в хода на
съдебното следствие показания е дал актосъставителя Г.А..
От същите се установява, че свидетелят работи като районен инспектор в ІІІ РУП
при ОД на МВР Варна, както и че по жалба на родител, че на детето му била
продадена бутилка водка в РУП била образувана преписка по която той работил.
Разговарял с родителя както и с няколко деца, две от които посочили магазинчето
от което била купена водка. От децата свидетелят разбрал, че жената която била
продала алкохола била възрастна. Разговарял с тази жена, както и със
собственичката на магазина. После преписката била изпратена на ВРП по
компетентност.
В хода на съдебното следствие,
по силата на служебното, съдът е изискал служебно от ВРП пр. пр. № пр. пр. №
867/2018год.. От материалите по същата се установява, че преписката е била
образувана на 08.01.2018год. по жалба на М.П.Д., както и че са били снети
обяснения от лицата В.М.Д., П.П.А., Габриела П.
Маринова, Мила Момчилова Генова, Жаклин Николаева Николова, В.П.Й. и Тонка Й.Й..
Като свидетели в хода на
съдебното следствие по силата на служебното начало са били допуснати и
непосредствено изслушани лицата П.П.А. ЕГН **********,
М.П.Д. и Вирджиния М.Д. ЕГН **********. От показанията на св.А. се установява,
че познава въззивницата като продавачка в магазинче което се намира в
кв.“Младост“ до магазин „Мини май маркет“ в близост
до закусвалня „Гюрлата“. Установява се също така, че
през първия петък на месец януари 2018год. А., Д. и други деца събрали пари и решили да си купят водка. Д.
влязла в магазинчето където работела за да купи водка, а той отишъл в другия
магазин да купи кока-кола. Било преди обяд малко преди да отидат на училище
втора смяна. Св.А. заявява, че във въпросното магазинче работели две жени
(въззивницата и още една жена, която била по-млада от нея), но не знае от коя
продавачка е купила водката Д.. В показанията си пред съда св.Д. потвърждава,
че е купила водка от магазинче находящо се на пазарчето където се намира закусвалня „Гюрлата“
в кв.“Младост“, както и че на следващия ден е отишла с баща си в същото
магазинче където баща й говорил с продавачката. Няколко дни след това заедно с
баща си и полицай ходили пак в магазинчето и тогава мисли че била продавачката
която и била продала алкохола. Заявява, че в магазинчето от където купила
алкохола работели две жени едната по-възрастна, а другата по-млада.
Като свидетел, по искане на
защитата, в хода съдебното следствие е била допусната до разпит и Тонка Й. –
дъщеря на въззивницата, която присъства в съдебната зала от момента на
започване на съдебното заседание до момента на допускането й като свидетел.
Същата заявява, че в обекта работи само тя, но понякога се налагало да дойде
майка й, която да стои пред магазина. Заявява, че на въпросния ден от 11:00ч.
нататък тя била работела в магазина и не
била продавала алкохол и цигари на малолетни. Майка й стояла пред магазина.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.
Съдът в изпълнение на
задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и
провеждането на административно наказателното производство установи, че АУАН и
НП са издадено от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
В същото време обаче констатира, че в хода на адм.
наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а именно както в акта така и в не се съдържат
обстоятелствата при които е било извършено нарушението. В същност обст. част на акта и НП представлява дословен препис на
нормата на чл. 45 от ЗЗД – „продала една бутилка водка на непълнолетно лице“.
Не е посочено нито лицето на което е бил продаден алкохола, нито неговата
възраст. На практика липсва описание на конкретни съставомерни факти, които да
подлежат на установяване и доказване, съответно факти срещу които да се
реализира защитата.
Съдът намира, че посочените по-горе
нарушения на процес. правила са съществени такива и са достатъчно основание за
отмяна на НП на процес. основание тъй като водят до грубо нарушаване правото на
защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в
извършването на какво точно нарушение е обвинено, при какви приети за
установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото
обвинение. В тази връзка следва да се отбележи, че защитата се осъществява
срещу фактите, а не срещу правната им квалификация и точно за това както в
акта, с който се повдига конкретно обвинение срещу конкретно лице, така и в НП
(правораздавателния акт който се издава след опростен състезателен процес)
следва да са описани всички обстоятелства и факти свързани с нарушението за което
се повдига обвинение и се налага санкция, а не волята да се тълкува с оглед на
приложените към АНП доказателства. Отделен е въпроса, че в конкретния случай
дори и това е невъзможно с оглед липсата към преписката на каквито и да било
доказателства в подкрепа на повдигнатото обвинение. В контекста на изложеното
съвсем резонно е било и направеното от въззивницата възражение срещу акта в
тази насока. Още по-недопустимо е волята да се установява едва в хода на
съдебното следствие посредством разпит на актосъставителя като в случая дори и
неговите показания не дават конкретика в достатъчна степен по отношение на
лицето на което е бил продаден алкохола, а само насочват към други
доказателствени източници.
Доколкото с НП на въззивницата е
наложено наказание за нарушение по чл. 45, ал.1 от ЗЗД извършено на
05.01.2018год., съдът след преценка на събраните по делото доказателства,
събрани изцяло по силата на служебното начало, счете, че безспорни и
категорични доказателства които да установят че на посочената в акта и НП дата
именно въззивницата е продала алкохол на непълнолетно лице не са налице.
От събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. и А. (и двамата
непълнолетни и към момента на депозиране на показанията пред съда) се
установява, че на 05.01.2018год. (първия петък на месец януари 2018год.), преди
да отидат на училище втора смяна, Д. е купила от магазина в който работи въззивницата една бутилка
водка. В тази връзка съдът не кредитира показанията на св. Т. Й., че майка не
работела в магазина, тъй като в тази им част показанията им се оборват от
показанията на двамата цитирани по-горе свидетели. Същите заявяват, че в
магазина работят две продавачки - по-млада и по-възрастна като св. А. дори
разпознава въззивницата като по-възрастната продавачка която работи в магазина
от който Д. е купила водката. Доказателства обаче които по категоричен начин да
установят, че именно въззивницата е продала водката на св.Д. по делото липсват.
Св. А. сочи, че не е видял коя продавачка е продала водката защото не е влязъл
в магазина. На свой ред св.Д. също не сочи по категоричен начин от коя от двете
продавачки е купила водката. Заявява, че когато на следващия ден отишли с баща
й в магазина май била друга продавачка – по-млада. Св. Д. в показанията си не
може да определи възрастта на продавачката с която е говорил на следващия ден.
Заявява, че била възрастна жена но не може да определи възрастта и попитал
дъщеря си това ли е продавачката. От друга страна св.А. (актосъставителя) не е
очевидец на нарушението, а видно от приложената към АНП докладна записка
изготвена от него той е написал акта въз основа на постановлението на прокурора
в което било посочено, че В.Й. била продала алкохола. Постановлението на
прокурора обаче не се ползва с каквато и да било доказателствена
сила по отношение отразените в него факти, още повече постановление за отказ да
се образува наказателно производство. Отделен е въпроса, че след като се
запозна с материалите по прекратената прокурорска преписка съдът не установи
такива сочещи на авторство на нарушението от страна на въззивницата. В
материалите по преписката не се съдържат такива в които въззивницата да е била
посочена като лицето продала алкохола. Единствените факти относими към
продавачката от която Д. е купила алкохола се съдържат в нейните обяснения по
преписката дадени на 01.02.2018год. където сочи, че жената която й продала
алкохола била на възраст около 50г. (възраст по-близка до тази на св. Т.Й. и
значително по-малка от тази на въззивницата – 74год.). От друга е налице
съществено противоречие между сведенията дадени по преписката и показанията на
св. Д. депозирани непосредствено пред съда по отношение на това коя е била
продавачката с която е разговарял баща й. В сведенията по преписката Д. е
посочила, че когато на следващия ден отишли с баща си в магазина била пак
същата продавачка която и била продала алкохола. Пред съда обаче заявява друго,
че тогава май била по-младата жена. В края на краищата коя е била продавачката
която е продала алкохола на св.Д. (въззивницата или нейната дъщеря) и за съда
остана неясно въпреки положените усилия този факт да бъде установен в хода на
съдебното следствие. Този факт очевидно е останал неизяснен и за св.А.
(актосъставителя) извършвал проверката по преписката с оглед коментираната
по-горе докладна записка изготвена от него по повод на възражението срещу акта.
Следва да бъде отбелязано и това, че в хода на тази проверка св. А. е съставил
предупредителен протокол по ЗМВР не на въззивницата, а на св. Т.Й. като и
указал да не сервира и да не продава алкохол и цигари на лица под 18години.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът прецени, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона,
същото страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова
следва да бъде отменено.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 439а-1141
от 23.04.2018год. на началника на ІІІ РУП при ОД на МВР Варна, с което на В.П.Й.
ЕГН **********, на основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД е наложено адм.
наказание глоба в размер на 2000лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: