Р Е Ш Е Н И Е
№ 76 / 17.8.2020г. гр. Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На шести август две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар
………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….…………
А Н дело
номер.......95..........по описа за...............2020................година
Производството по настоящото дело е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е
образувано по повод подадената жалба от Водоснабдяване и канализация ЕАД гр.
Бургас чрез нейният законен представител – инж. Г.Т.- Изпълнителен директор против наказателно постановление № 2 от 18.03.2020
година
на Директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите / РИОСВ / - Бургас с което
на горепосочения жалбоподател за
извършено административно нарушение по чл.
48 ал.1 т.11 от Закона за водите е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 200 ал.1 т.2 от Закона за
водите .
Жалбоподателят посочен по- горе е останал
недоволен от така наложеното му административно наказание , като същият в
жалбата си твърди , че не е извършил съответното административно нарушение за което му е наложено
и съответното административно наказание с горепосоченото наказателно
постановление и че същото наказателно
постановление било издадено като противоречащо на материалния и процесуалния
закони и затова моли съдът да отмени така обжалваното от него наказателно
постановление.
В съдебно
заседание жалбоподателят посочен по- горе
редовно призован се явява неговия
процесуалният си представител който поддържа
жалбата и моли съдът да отмени издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно .
За административнонаказващия орган редовно
призован се
явява неговия процесуален представител в съдебно заседание , като същият взема категорично
становище по така подадената срещу издаденото наказателно
постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли съда да я
отхвърли като такава изцяло.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по
време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя Водоснабдяване и канализация / ВиК / ЕАД гр. Бургас наказателно постановление № 2 от 18.03.2020
година на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас
е издадено въз основа на АУАН № 2 от 06.01.2020 година който констатира за извършено административно нарушение от
жалбоподателя което се изразява в следното
, че при извършена проверка на 11.12.2019
година в гр. Карнобат , Община Карнобат, обл. Бургас за
което е съставен КП № 016499 / К -8 – 152 от 11.12.2019 г. се установило , че за пречистването на смесен
поток битово- фекални , промишлени и
дъждовни отпадъчни води от канализационната мрежа на гр. Карнобат няма изградена пречиствателна станция за отпадъчни води , като същите се заустват
непречистени чрез
съществуващ колектор във воден обект –
дере , приток на река Сигмен , като
вследствие на това по този начин
и при проверка на условията и изискванията на издаденото разрешително за
заустване се констатирало , че от страна на жалбоподателя : 1. Не е
осигурено измерване на количеството зауствани отпадъчни води на изхода от канализационната мрежа на гр.
Карнобат , тъй като няма монтирано измервателно устройство за измерване на количеството зауствани отпадъчни води , 2.
Пунктът за мониторинг не е сигнализиран , 3. Не е осигурено пробовземане и изследване
на отпадъчните води от
акредитирана лаборатория , 4. Към датата на извършването на същата
проверка в РИОСВ – Бургас няма постъпили резултати
от проведен собствен
мониторинг на отпадъчни води на изхода от канализационната мрежа на гр. Карнобат за месец октомври 2019 г. , 5. Няма разработен план за провеждане на собствен
мониторинг на изпусканите
отпадъчни води от канализационната мрежа на гр. Карнобат , одобрен от БД ИБР – Пловдив
, като по този начин не са
изпълнени следните условия , определени в разрешително № 33740193 / 18.11.2016 г. за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води
в повърхностен воден обект ,
поправено с решение № РР – 3001 / 19.12. 2016, издадено на Водоснабдяване и канализация ЕАД гр.
Бургас от Басейнова дирекция Източнобеломорски район - Пловдив , потвърдено с решение
№ 7890 / 27.05.2019 г. на Върховния административен съд на Република България , а именно : 1. Да се
осигури измерване на количествата зауствани отпадъчни води , като се монтират необходимите измервателни устройства отговарящи на
нормативните изисквания , 2. Трайно да се сигнализира пунктът
за собствен мониторинг и да се
осигури безопасен и постоянен достъп до
него , 3. Да се осигури
пробовземане и изследване на
отпадъчните води от акредитирана лаборатория
, съгласно плана за собствен мониторинг
и издаденото разрешително за
заустване , 4. Резултатите от провеждания
собствен мониторинг да се
представят в срок до 15 дни от
изготвянето на анализите в БД ИБР и РИОСВ – Бургас , 5. Да се разработи
план за провеждане на собствен
мониторинг на изпусканите отпадъчни води и да се представи за одобрения от органа
, който го е изискал- БД ИБР, при условия определени в раздел – други условия в разрешителното за заустване, с което негово извършено деяние е нарушил
разпоредбата на чл.48 ал.1 т.11 от
Закона за водите като затова му е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2000 лв. на
основание чл. 200 ал.1 т.2 от същия закон .
В съдебно заседание видно от събраните
по делото писмени доказателства – констативен
протокол № 016499 / К -8- 152 от
11.12.2019 г. , разрешително за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води № 33740193 от 18.11.2016 г. издадено от Басейнова дирекция Източнобеломорски район към Министерство на
околната среда и водите , ведно с решение № РР- 3001 от 19.12.2016 г. за
извършената поправка на очевидна
фактическа грешка в това разрешително и
съдебни решения № 1504 от 29.08.2017 г.
по адм. дело № 247 / 2017 г. по описа на Административен съд Пловдив и съдебно
решение № 7890 от 27.05.2019 г. по адм.
дело № 13859 / 2017 г. по описа на Върховния административен съд на Република България , които съдебни решения
по съществото си потвърждават даденото горепосочено
поправено разрешително , както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели лицата
Ш.Х. – Х. и А.Ж. от които
първият свидетел е очевидец
на извършеното от жалбоподателя адм. нарушение и които доказателства
потвърждават по един категоричен и безспорен начин за извършеното адм.
нарушение от жалбоподателя т.е че не е извършил изпълнение на горепосочените
условия по задължителното предписание - разрешително
за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №
33740193 от 18.11.2016 г. издадено от
Басейнова дирекция Източнобеломорски
район към Министерство на околната среда и водите и затова му е съставен
процесния АУАН за извършено нарушение от жалбоподателя въз основа на който е
издадено и процесното наказателно постановление.
Преценявайки всички актове по адм.наказателната преписка , съдът намира
, че при ангажирането на адм. наказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати нарушения на изискванията на ЗАНН , същите са издадени от
компетентните затова органи и в
съответната писмена форма , съдържат всички необходими реквизити по чл. 42 и
чл. 57 и сл. от ЗАНН като е посочено точно датата на установяването и
извършването на нарушението при извършената планова проверка , описано е точно адм. нарушение извършено от
жалбоподателя , посочени са точно
нарушените законови разпоредби от Закона за водите от страна на
жалбоподателя ,извършеното от жалбоподателя деяние е подведено точно под хипотезата на съответната наказваща правна норма на Закона за водите което показва , че адм. наказващия орган
точно е приложил и материалния закон. Тука следва да се добави от съда , че се
явява неоснователно възражението на жалбоподателя , че адм. наказващия
орган неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя за неизпълнението на предписанията които са
му указани , поради обективната невъзможност на жалбоподателя да ги спази – в
частта им на предвидените в разрешителното индивидуални емисионни ограничения , поради липса на изградена и
въведена в експлоатация пречиствателна станция
тъй като от една страна и
АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление не се отнася за тези сочени обстоятелства , а за
неизпълнение на императивните условия в
издаденото и посочено по- горе разрешително за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 33740193 от 18.11.2016
г. издадено от Басейнова дирекция Източнобеломорски район към Министерство на
околната среда и водите , а от друга страна същото разрешително в цялата му
част се явява административен акт който е влязъл , след
неговото обжалване им в законна сила и се явява окончателен , стабилен и задължителен за изпълнение от страна на жалбоподателя в цялата му част без изключение
дори и в частта му на предвидените в разрешителното индивидуални емисионни ограничения.Поради това всяко позоваване от
страна на жалбоподателя на причини респ. тази причина за неговото неизпълнение , която дори не е свързана с деянието
извършено от жалбоподателя и не е дори предмет на съответното АУАН и
издаденото въз основа на него наказатено постановление се явява неоснователно .С
оглед на това преценявайки същите доказателства по делото съдът приема , че жалбоподателят е извършил приписваното му адм.
нарушение за което правилно и законосъобразно му е наложено процесното адм.
наказание в най- минималния му размер – имуществена санкция в размер на 2000
лв..Следва да се допълни още от съда , че и АУАН и обжалваното наказателно
постановление са съставени в сроковете предвидени в ЗАНН , като същите актове
на адм. наказващия орган не са съставени
извън сроковете предвидени в чл.
34 от ЗАНН и същите се явяват валидни , а така направеното възражение от
жалбоподателя за изтекли давностни срокове за съставянето им се явяват
неоснователни и като такива не следва да
бъдат уважавани .
Безспорно е установено , че жалбоподателят е извършил
процесното адм. нарушение , както бе посочено по- горе и този факт се подкрепя
от събраните по делото доказателства , вкл. писмени и гласни , като този извод на съда не се опровергава
от никакви събрани по делото доказателства . По този начин съдът намира, че
жалбоподателят е извършител на процесното адм. нарушение, като в случая адм.
наказващия орган правилно му е наложил
горепосоченото адм. наказание за това извършено от него адм. нарушение в
минималния размер .
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че не са налице твърдяните от жалбоподателя незаконосъобразност на
процесното наказателно постановление обжалвано от него и поради това , че
същото се явява напълно законосъобразно , то следва да бъде потвърдено изцяло
от настоящия съд.
Мотивиран от гореизложеното
Карнобатският районен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно
постановление № 2 от 18.03.2020 година на Директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите - Бургас което
е издадено въз основа на АУАН № 2
от 06.01.2020 година срещу Водоснабдяване и канализация ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Бургас кв. Победа ул. Генерал Владимир Вазов № 3 ,
представявано от инж. Г.Т.- Изпълнителен директор , с което на същото за извършено
административно нарушение по чл. 48 ал.1 т.11 от Закона за водите е наложено административно наказание -имуществена
санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 200 ал.1 т.2 от Закона
за водите , като напълно законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14 дневен срок, считано от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: