Р Е
Ш Е Н
И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
N
……………гр. София,08.02.2021
г.
Софийският
градски съд, гражданско отделение, ІV-В въззивен
състав в публичното заседание, проведено на деветнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена
Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка Чолева
при участието на секретаря Мариана Ружина,
като разгледа докладваното от съдия Зл. Чолева гр. дело N 8121 по описа
за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба, подадена от Г.К.К.
чрез пълномощника му - адв. Ч.Т. срещу решението на
Софийския районен съд, 128 състав от 27.06.2016г. по гр.дело № 75575/2015г.,
изменено по реда на чл.248 от ГПК с определение от 03.05.2017г., в
частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Ц.К.М.
искове с правно основание чл.30,ал.3 от ЗС, както следва: за разликата над
сумата от 233,00лв.- до пълния предявен размер от 2 000,00лв. , претендирана като стойност на извършен от ищеца ремонт на
покрива на съсобствен недвижим имот - двуетажна
жилищна сграда от масивна конструкция, построена в УПИ ХІІІ-16, кв.м. по застроителния и регулационен план на с.Скала, общ.Карнобат
и за разликата над 9,32лв.- до размера на сумата от 300,00лв., претендирана като заплатена за консултация , изготвяне и
връчване на покана. Решението се обжалва и в частта, с която Г.К.К. е осъден да заплати на Ц.К.М. разноски по делото в
размер на 351,39лв., на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Въззивникът поддържа доводи за постановяване на първоинстанционното решение в обжалваната част в нарушение
на процесуалните правила. Поддържа, че с обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл свръх петитум , като са приети и обсъдени недоказани твърдения на
ответницата. Въззивникът твърди, че в нарушение на
процесуалните правила от първата инстанция са заличени допуснатите по негово
искане гласни доказателства и СТЕ.
Поддържа, че в нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния
съд не са обсъдени всички представени по делото писмени доказателства, относими за
правилното разрешаване на спора. Намира,
че немотивирано са определени по размер дължимите от ответницата разноски за
общата вещ, като твърди, че този размер е изцяло благоприятен за ответната
страна. С изложените доводи въззивникът-ищец мотивира
искането си за отмяна на първоинстанционното решение
в обжалваната част и вместо него- постановяване на друго, с което исковете да
бъдат уважени и за горепосочените разлики. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Въззиваемата страна,
Ц.К.М. оспорва жалбата като неоснователна по съображения, подробно развити в
депозирания по делото писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. Възразява,
че не е налице твърдяното от въззивника произнасяне
свръх петитум с обжалваното решение. Намира, че от първата инстанция не са
допуснати процесуални нарушения при заличаване на допуснатата по искане на въззивника СТЕ, тъй като депозитът за нея не е внесен от
ищеца, който е разполагал с достатъчно във времето възможност да стори това до
датата на насроченото следващо съдебно заседание след това, в което
експертизата е допусната. Намира исковите претенции за недоказани. Ето защо, въззиваемата-ответница
заявява искане за потвърждаване на решението на СРС в обжалваната част. Заявява искане за присъждане на разноските,
направени във възззивното производство.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди
доказателствата по делото по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
С решението на първата инстанция е
уважен предявеният иск по чл.30,ал.3 от ЗС за сумата от 233,00лв.,
представляваща направени от ищеца разходи за необходим ремонт на покрива на съсобствения между страните процесен
недвижим имот /за подмяна на керемиди, полагане на черна хартия и замазване на
капаци/. В частта на уважената претенция
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло
в сила. Решението не е обжалвано и в частта на отхвърлената претенцията за
сумата от 9,32лв., претендирана като разходи за
консултации и разноски за изготвяне и връчване на покана и е влязло в
сила и в тази отхвърлителна част.
Настоящият съдебен състав при
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК установи, че в обжалваната част, с която исковите претенции са отхвърлени
за разликите над горепосочените суми- до пълните предявени размери, първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Ето
защо, въззивният съд дължи произнасяне по съществото
на правния спор по тези отхвърлени претенции в рамките на доводите, заявени с
жалбата, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2
от ГПК. Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника-ищец
за недопустимост на обжалваното решение, като постановено „свръх петитум“. С решението съдът се е произнесъл по исковете
така, както са заявени- в рамките на твърдяните
фактически обстоятелства и заявения петитум /искане/,
включително и досежно претендираните
размери на сумите. Ето защо, възражението на въззивника
за недопустимост на обжалваното решение, основано на нарушение на нормата на чл.6 от ГПК, се явява неоснователно. Допуснатото от първата инстанция процесуално
нарушение при изготвяне на доклада по делото , произтичащо от разпределена доказателствена тежест между страните за установяване на
правно-релевантни факти, които не са от фактическия състав на предявените искове по настоящото дело /тъй като касаят
фактите, попадащи в непредявен по настоящото дело иск по чл.31,ал.2 от
ЗС/, е отстранено от въззивната
инстация, с постановеното определение по чл.267 от ГПК, с което на страните са дадени указания за разпределение на доказателствената тежест по установяване на
правно-релевантните факти от фактическия състав по чл.30,ал.3 от ЗС, предмет на
спора по настоящото дело.
По иска с правно основание
чл.30,ал.3 от ЗС – за разликата над сумата от 233,00лв.- до пълния предявен
размер от 2 000,00лв., претендирана като
стойност на необходими ремонтни работи по покрива на съсобствения
процесен имот, извършени от ищеца :
Настоящият
съдебен състав зачита , на основание чл.297, вр. с
чл.298, ал.1 от ГПК , силата на пресъдено нещо на първоинстанционното решение в частта, която е влязла в
сила, като необжалвана, по уважения иск по чл.30,ал.3 от ЗС, относно следните
елементи на фактическия състав по чл.30,ал.3 от ЗС, а именно: установената
съсобственост между страните и квотите на съсобствеността от процесния недвижим имот - 2/3 ид.ч.-
за ищеца и 1/3 ид.ч.- за ответницата; относно факта
на необходимостта от ремонт на покрива на процесната
сграда, изискваща подмяна на керемидите,
полагане на черна хартия и замазване на капаците. Именно последните
ремонтни работи са признати за необходими от ответницата с отговора на исковата
молба и относно тях с обжалваното решение е прието, че ответницата дължи сумата
от 233,00лв., която последната е осъдена да заплати на ищеца, на основание
чл.30,ал.3 от ЗС. По отношение на тези необходими ремонтни работи /смяна на керемидите, полагане
на черна хартия и замазване на капаците/ , спорът пред настоящата инстанция е
само относно размера на направените от ищеца разходи – за материали и труд, респ.-
относно размера на дължимата от ответницата сума за тях, съобразно квотата от
съсобствеността. По отношение на останалите ремонтни работи, свързани с
поправката на покрива, за които ищецът претендира обезщетение, а именно:
демонтаж на старата дървена обшива, демонтаж на конструкция, ребра и столици и
свързаните с тях сваляне и струпване на материали; направа на нова дървена конструкция, състояща
се от столици 10х10 , разпонки ребра нови и стари 32
бр.х 0,055 х 0,11 хок. 2 куб.м., включително
импрегнация; направа на дъсчена обшивка /импрегнирана/, импрегниране, полагане
на хидроизолационна мембрана 100кв.м., наковаване на
летви 100 кв.м., ремонт на комина, обшивка с ламарина и обшиване с челни дъски,
импрегнирае на последните, съдът приема, че
необходимостта от извършването им се установява от събраните по реда на
чл.266,ал.3 от ГПК във въззивното производство гласни
доказателства /показанията на св.И.К./ и приетите веществени доказателства – снимки, представени
с молба на въззивника- ищец от 03.05.2018г. От
показанията на св.И.К. се установява, че същият е участвал в ремонта на процесния покрив. Свидетелят установява, че при извършения
от него оглед на покрива е установил, че керемидите са били износени, изветрели
и изпочупени, а гредите- мухлясали, което е налагало неотложната им смяна.
Установява също така, че скатовете на покрива са били хлътнали, тъй като е
имало много изгнили дъски от ламперията, като изгнили са били и самите носещи
греди. Свидетелят установява, че коминът е бил ерозирал и напукан. В резултат
на това е имало теч на горния етаж на къщата- таваните са били целите в мухъл. Показанията на св.К.относно лошото състояние
на покрива и комина в резултат , на което е имало теч в съсобствения
имот се потвърждават и от приетите по делото снимки , представени с молбата на
ищеца от 03.05.2018г., с които са
заснети последиците от теча на покрива- подкожушена и
паднала мазилка на таваните в помещенията на втория етаж на сградата, следи от мухъл.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля на ответницата- св..Костадинов относно
установения от него факт, че процесният покрив
не е имал необходимост от друг ремонт,
извън подмяната на счупени керемиди, както и че състоянието на помещенията на
втория етаж на къщата е било добро, извън някои отлепени тапети в резултат на
лошото им полагане от негова /на свидетеля/ страна. Относно тези факти съдът
отчита очевидната заинтересованост на свидетеля по реда на
чл.172 от ГПК /като син на ответницата/ и зачита, че за тях показанията му се
опровергават от показанията на незаинтересования св.К.и посочените по-горе
веществени доказателства - снимков материал, последните- неоспорени от
ответницата. С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните във въззивното производство по реда на
чл.266,ал.3 от ГПК доказателства се установява необходимостта и на другите
ремонтни работи по процесния покрив, /освен
установените с първоинстанционното решение с влязлата
в сила част/,а именно: демонтаж на старата дървена обшива, демонтаж на
конструкция, ребра и столици и свързаните с тях сваляне и струпване на
материали; направа на нова дървена
конструкция, състояща се от столици 10х10 , разпонки
ребра нови и стари 32 бр.х 0,055 х 0,11 хок. 2
куб.м., включително импрегнация; направа на дъсчена обшивка /импрегнирана/,
импрегниране, полагане на хидроизолационна мембрана
100кв.м., наковаване на летви 100 кв.м., ремонт на комина, обшивка с ламарина и
обшиване с челни дъски, импрегнирае на
последните. Тази ремонтни работи
са били необходими и наложителни с оглед
доказаното с обсъдените по-горе доказателства износване и овехтяване на покрива
на процесната сграда и целта на същите е привеждане
на съсобствения имот в състояние- годно за ползването
му по предназначение. Ето защо и на основание чл.30,ал.3 от ЗС, ответницата
дължи част от стойността на тези ремонтни работи, извършени от другия
съсобственик /ищец по делото/, съответстваща на квотата й от съсобствеността.
От представените от ищеца писмени доказателства: на л.7 от първоинстанционното
дело-складова разписка за закупена черна хартия и пирони и складова разписка за
заплатено капаро за дървен материали; на л.8- за закупен дървен материал и
закупени винтове; на л.10- за закупени скоби; на л.15- за горяло масло; на
л.16- за закупени челни дъски, летви и ламарини; на л.18- за закупени :
ламперия, пирони , бургии и горено масло; на л.19- за закупени : летви, греди,
винтове и ламарини и мембрана; ва л.20- за закупени
пирони и дъски; на л.22- за закупена нафта, горено масло, капаци, дъски ,
болтове , чували и на л.23- за закупен дървен материал, за скеле, улуци, се
установява, че за посочените материали, вложени в ремонта на покрива, съгласно
приетото по делото във въззивното производство
заключение на СТЕ, са направени разходи в размер на общата сума от 1 584,24лв. Действително, гореизброените
документи представляват частни такива по смисъла на чл.180 от ГПК и са оспорени
от ответницата. Настоящият съдебен състав обаче, приема, че те следва да бъдат
ценени като доказателство за извършени от ищеца разходи за закупуване на
материали, вложени в ремонта на процесния покрив, тъй
като те са с дати на съставянето
/издаването/ в рамките на периода, в който е извършен процесният
ремонт на покрива и съгласно неоспореното заключение на СТЕ касаят материали, относими към установените на място от вещото лице реално
изпълнени ремонтни работи по процесния покрив. На
следващо място, от представената по делото разписка на л.6 от първоинстанционното
дело и показанията на св.К., подписал разписката като получател на сумата от
1 300,00лв., се установява, че тя е била заплатена от ищеца - на свидетеля
за положения от последния труд при ремонта на процесния
покрив. Т.е. , от ангажираните от ищеца писмени доказателства се установява, че
от него са извършени разходи за материали и труд на обща стойност
2 884,24лв. Отделно от тези разходи, за които са
представени гореобсъдените писмени доказателства, от
неоспореното заключение на приетатата във въззивното производсво по реда на
чл.266,ал.3 от ГПК - СТЕ се установява,
че при извършения от експерта оглед на място и в присъствието на двете страни
по делото, са установени извършени и други ремонтни работи по процесния покрив, за които са направени разходи за
материали и труд. С експертното заключение са остойностени
всички ремонтни работи за материали и
труд- както тези, за разходите на които са представени писмени доказателства в пръвноинстанционното производство, така и установените
други ремонтни работи при огледа на
място, извършен от експерта и всичките
възлизат общо на сумата от
4 249,00лв. При остойностяването на
всички извършени ремонтни работи по процесния покрив от вещото лице е приспадната стойността на използваните
запазени стари материали от покрива, като е приспадната и стойността на установените
при огледа на място вложени при ремонта закупени в минал момент от двете страни по
делото керемиди, /последният факт- установен от показанията на свидетелите и на
двете страни по делото/. В така дадените
от вещото лице стойности на ремонтните работи , необходими за възстановяване на
процесния покрив в състояние, годно за ползването му
по предназначение /от 4 249,00лв./ , не са включени допълнителните ремонтни работи, свързани с
повдигане на двата странични надзида с около 1 м.,
изграждането на укрепващ ж.б. пояс , иззидване на зидове /пълнежи/ за плавно
преминаване от билото към повдигнатите странични надзида.
Вещото лице изрично уточнява, че тези допълнителни ремонтни работи не са били необходими за
възстановяване на процесния покрив в годно за
ползване по предназначение състояние, а със същите се увеличава стойността на
имота, като също така изрично уточнява , че те не предмет на даденото от него заключение и не са предмет на
поставената му задача/, като заключението касае само необходимия ремонт на
покрива - л.86 от настоящото дело, абзац втори. Ето защо, съдът приема, че стойността на
ремонтните работи, за които по делото се установи, че са били извършени от
ищеца и са били необходими за възстановяване на процесния
покрив в състояние годно за ползването му по предназначние,
следва да бъде определена по заключението на СТЕ - в размер на 4 249,00лв. Към тази стойност
съдът приема, че следва да се прибавят и разходите за транспорт , извършени от
ищеца във връзка със закупуването на
материали. Извършването на тези транспортни
разходи се установява от показанията на св.К.. При зачитане на представените
фискални бонове и стокови разписки за материали, закупени от други населени
места, /различни от местонахождението на процесния
имот/, за които разходи СТЕ установява, че са вложени в ремонта и съобразяване
разстоянието между тези населени места и местонахождението на процесния имот и разхода на бензин за това разстояние,
съобразно стойността му към месец август 2015г./ за най-масово използван бензин
А 95 от 2,29лв./, съдът приема, че направените от ищеца транспортни разходи,
определени по реда на чл.162 от ГПК възлизат на сумата от 182,20лв. Тази сума
следва да бъде прибавена към стойността на материалите труда от 4 249,00лв. Или общо извършените
от ищеца разходи за ремонта на процесния покрив,
необходим за ползването му по обичайното предназначение, съдът приема, че
възлизат на сумата от 4 431,20лв. В рамките на тези разходи ответницата –
съсобственик дължи, съразмерно на квотата й от съсобствения
имот от 1/3 ид.ч.- 1 477,06лв. До размера на
тази сума предявеният иск по чл.30,ал.3 от ЗС се явява основателен и следва да
бъде уважен. За разликата над тази сума- до пълния предявен размер от
2 000,00лв.- като неоснователен- искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът приема, че следва да бъде отхвърлен
искът за заплащане на претендираната сума от 290,62лв. /като разлика над сумата
от 9,28лв.- до пълния предявен размер от 300,00лв./ - за консултации и
изготвяне и връчване на покана, тъй като те не представляват разходи за общата
вещ.
Тъй като изводите на
настоящата инстанция частично съвпадат с
тези на първата, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
предявения иск по чл.30,ал.3 от ЗС е отхвърлен за разликата на 233,0лв.- до
доказания размер от 1 477,06лв. и вместо него- постановено друго, с което
искът да бъде уважен за тези разлика. В останалата част, с която искът е
отхвърлен за разликата над сумата от 1 477,06лв.- до пълния предявен
размер от 2 000,00лв. , както и в частта, с която е отхвърлен искът за
разликата над сумата от 9,32лв. до пълния предявен размер от 300,00лв.- първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските по делото: При горния изход на
делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ищецът има правото на разноски за
първата инстанция съразмерно с уважената част от исковете от 83,48лв. /държавна
такса/, поради което допълнително му се дължи сумата от 74,16лв. над
присъдената с обжалваното решение сума за разноски от 9,32лв. Съответно на
уважената част от жалбата му, ищецът има правото на разноски за въззивното производство в размер на 631,81лв. /държ.такса , депозити за вещи лица и адвокатско
възнаграждение/. При определяне на дължимите разноски на ищеца за въззивното производство, настоящата съдебна инстанция
намира за основателно възражението на ответницата по чл.78,ал.1 от ГПК – за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 1 100,00лв. и при зачитане на средната фактическа и
правна сложност на делото и извършените във въззивната
инстанция процесуални действия от пълномощника на ищеца, свързани със събиране
на доказателства и явяването му в съдебни заседания, приема, че възнаграждение
следва да бъде намалено до размера на сумата от 600,00лв. Именно последният
размер е зачетен при определяне на дължимите на ищеца разноски за въззивното производство. На ищеца не се дължат направени от
него извън съдебния процес разходи за свидетел /който е допуснат при довеждане/
и за личен транспорт на вещото лице, /този разход е съобразен от съда при
определяне на депозита и при недостатъчност на депозита - това е следвало да
бъде заявено от вещото лице с представяне на справка-декларация за разходите,
извършени от експерта- такива не са заявени и съответно- не са представени/.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ответницата има правото на разноски за
първата инстанция съразмерно на отхвърлената част от исковете от 322,02лв.- за
адвокатско възнаграждение, поради което първонстанционното решение в частта на разноските,
присъдени на ответницата, изменено в
тази му част с определението по чл.248 от ГПК , следва да бъде отменено за
разликата над дължимите 322,02лв. – до
пълния присъден размер от 351,39лв.
За въззивното
производство на ответницата се следват разноски, съразмерно на отхвърлената
част от жалбата на ищеца от 229,32лв.- адвокатско възнаграждение.
С оглед цената на предявените
искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Воден от горните мотиви, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението
на Софийския районен съд, 128 състав от 27.06.2016г. по гр.дело № 75575/2015г.,
изменено по реда на чл.248 от ГПК с определение от 03.05.2017г., в
частта, с която е отхвърлен предявеният от Г.К.К. срещу Ц.К.М. иск
с правно основание чл.30,ал.3 от ЗС - за разликата над сумата от 233,00лв.- до размера
на сумата от 1 477,06лв. , представляваща дължима съобразно дела на ответницата /1/3 ид.ч./ стойност на извършен от ищеца необходим ремонт на
покрива на съсобствен недвижим имот - двуетажна
жилищна сграда от масивна конструкция, построена в УПИ ХІІІ-16, кв.м. по застроителния и регулационен план на с.Скала, общ.Карнобат ,
както и в частта, с която Г.К.К. е осъден да заплати на Ц.К.М.- разликата над дължимата
сума от 322,02лв.- до размера на 351,39лв. – разноски по делото, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК, ВМЕСТО ТОВА ПОСТАННОВЯВА:
ОСЪЖДА Ц.К.М. да заплати на Г.К.К., на основание чл.30,ал.3 от ЗС - разликата над сумата от 233,00лв.- до размера
на сумата от 1 477,06лв. , представляваща дължима съобразно дела на ответницата /1/3 ид.ч./ стойност на извършен от ищеца необходим ремонт на
покрива на съсобствен недвижим имот - двуетажна
жилищна сграда от масивна конструкция, построена в УПИ ХІІІ-16, кв.м. по застроителния и регулационен план на с.Скала, общ.Карнобат.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския районен съд, 128 състав от 27.06.2016г.
по гр.дело № 75575/2015г., изменено по реда на чл.248 от ГПК с определение от
03.05.2017г., в останалата обжалвана част.
В частта, с която е уважен искът
по чл.30,ал.3 от ЗС за сумата от 233,00лв.,
както и в частта, с която е отхвърлен искът за сумата от 9,32лв., претендирана като разходи за консултации и разноски за
изготвяне и връчване на покана, първоинстанционното
решение е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА
Ц.К.М. да заплати на Г.К.К.–
сумата от 74,16лв.- допълнително дължими разноски за първата инстанция и сумата
от 631,81лв.- разноски за въззвното производство, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Г.К.К. да заплати на Ц.К.М.- сумата от
229,32лв.- разноски за въззивното производство, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/