РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. ХАСКОВО, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20225600600060 по описа за 2022
година
Производството е по реда на Гл.21 НПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от подс.А. К.
А. чрез защитника адв.С.Я., срещу Присъда №260042/01.11.2021г.,
постановена по НЧХД№1183/2020г. по описа на РС-Хасково, с която подс.А.
К. А. е признат за виновен в това, че на 22.03.2018г. в гр.Д., е приписал
престъпление по чл.172б ал.1 от НК, а именно, че В. Д. Т. и Д. Т. Т., внасяли
от К. спортни анцузи, блузи, ризи и фланелки и в шивашките си цехове им
пришивали емблеми на марката „А.“, а после ги продавали в страната и в РГ.,
поради което и на основание чл.147 ал.1 вр. чл.78а ал.1 от НК е освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева.
С присъдата първоинстанционният съд се произнесъл и по приетите за
съвместно разглеждане граждански искове, като осъдил подсъдимия да
заплати на частните тъжители В. Д. Т. и Д. Т. Т. на всеки един по 800 лева,
представляващи обезщетение за причинените им в резултат на
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането 22.03.2018г. до окончателното изплащане, както и разноски
1
общо в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение и графическа
експертиза, а по сметка на съда- 68 лева държавна такса върху уважения
размер на гражданските искове, които за разликата до пълният им предявен
размер от по 1000 лв. отхвърлил като неоснователен и недоказан.
Във въззивната жалба са направени оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Счита, че съдът е нарушил
презумцията за невиновност, прогласена в чл.16 НПК, като не е съобразил
изискването на закона да признае подсъдимия за виновен само когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. Твърди, че районният съд не
спазил принципа на състезателност при провеждане на съдебното
производство, като уважил единствено доказателствените искания на
тъжителите и техния повереник. Намира също така, че съдът е следвало да
прекрати наказателното производство на основание чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24
ал.5 НПК поради това, че тъжбата не отговаряла на изискванията на чл.81 ал.1
и ал.3 НПК, доколкото не съдържала данни за обстоятелствата на
престъплението и била подадена след изтичане на предвидения преклузивен
шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на
престъплението. Твърди, че тъжителите са научили за подадения от
подсъдимия сигнал още на 26.02.2019г., когато В. Д. Т. е бил разпитан в
качеството на свидетел по воденото по случая досъдебно производство по
описа на РУ- Димитровград, а тъжбата била депозирана пред РС-
Димитровград на 03.10.2019г., т.е. след изтичане на законоустановения
преклузивен срок от 6 месеца. Във въззивната жалба се излагат оплаквания за
неправилност на присъдата и в нейната гражданскоправна част, доколкото по
делото не е било доказано причиняването на неимуществени вреди на
пострадалите. Моли присъдата да бъде отменена, вместо което подсъдимият
да бъде оправдан, а гражданският иск- отхвърлен. Претендира сторените
разноски за адвокатско възнаграждение за разглеждането на делото пред
двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок тъжителите подават писмено възражение
срещу въззивната жалба чрез повереника си адв.Е.В.. Излагат се съображения
за правилност на постановената присъда, доколкото обвинението било
доказано по несъмнен начин. Счита, че съдът не е допуснал процесуални
нарушения при постановяването на присъдата. Тъжбата била подадена в
законоустановения срок от 6-месеца от узнаване за извършване на
престъплението, а именно след изготвянето на Постановлението на РП-
Димитровград от 24.05.2019г. за прекратяване на наказателното
производство, когато тъжителят В.Т. е научил за резултата от назначената
графическа експертиза относно авторството на сигнала, подаден от
подсъдимия. Намира, че с деянието е реализиран фактическият състав на
непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, поради което присъдата се явява
обоснована и правилна и в гражданскоправната си част. Моли съда да
потвърди присъдата на първата инстанция. Претендира разноските за
въззивното производство.
2
В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
страните поддържат процесуалните си позиции, заявени във въззивната жалба
и възражението срещу нея. Подсъдимият моли да бъде оправдан, като заявява,
че не извършил престъпление, тъй като е изпълнил свой граждански дълг.
Въззивната жалба е подадена в предвидения законов срок, от
процесуално легитимирана страна, поради което се явява процесуално
допустима.
Хасковският окръжен съд, след като прецени доводите на страните,
събраните доказателства и извърши цялостна служебна проверка на
делото, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.03.2018г. подс.А., който живеел в гр.Д., написал собственоръчно,
придавайки му вид, че изхожда от лице с име „Р.“, сигнал до изпълнителния
директор на „Адидас- България“ ЕАД- гр.С., който изпратил на 26.03.2018г.
чрез клон на Български пощи в гр.Х. Написаното от подсъдимия съдържало
информация за това, че тъжителите В. Д. Т. и Д. Т. Т., „внасят от К. спортни
анцугови комплекти, блузи, ризи и фланелки и други такива и в шивашките
си цехове в гр.Д. и гр.Х., им зашиват емблеми и правят матрични маркировки
на фирма А., като ги търгуват в гр.П. и гр.С., изнасят големи количества и в
Г.“. Върху пощенския плик, с който бил изпратен сигнала, като данни за
подателя подсъдимият посочил- „Р. М. С., грХ. кв.„Б.“№** вх.* ет.* ап.**“.
След получаването му от адресата, сигналът бил препратен до „Арсис
Консултинг“ ЕООД- гр.С.- юридически представител на „А.”, които от своя
страна сезирали ГДБОП- София. По този повод в СБОП-Хасково била
образувана преписка, по която била извършена проверка, а в последствие с
Постановление от 12.12.2018г. на РП-Димитровград било образувано и
досъдебно производство №809/2018г. по описа на РУ-Димитровград, водено
за престъпление по чл.172б ал.1 от НК. В хода на разследването не била
установена самоличността на лице с посочените в сигнала имена- „Р. М. С.“.
Тъжителите били разпитани в хода на разследването по ДП в качеството на
свидетели. В съставения протокол за разпит на свидетел от 26.02.2019г.
тъжителят В.Т. посочил, че след запознаване със съдържанието на сигнала се
усъмнил, че негов автор е именно подсъдимият, с когото имали дългогодишен
гражданскоправен спор, по повод на който водили съдебни дела. В тази
връзка тъжителят предоставил за нуждите на разследването копие от исковата
молба, подадена от подсъдимия, по която било образувано гр.д.№520/16г. по
описа на РС-.Димитровград. В хода на ДП била възложена и извършена
графическа/почеркова/ експертиза, според заключението на вещото лице по
която текстът на сигнала е изпълнен от подсъдимия. Тъй като в резултат на
извършеното разследване не били събрани достатъчно доказателства за
виновността на определено лице в извършване на престъпление по чл.172б
ал.1 НК, тъжителите не били привлечени в качеството на обвиняеми, а
наказателното производство било прекратено с Постановление от 24.05.2019г.
на РП- Димитровград на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
Постановлението било изпратено и връчено единствено на „Арсис
3
Консултинг“ ЕООД.
Пред РС- Димитровград от името на тъжителите била депозирана тъжба
вх.№10982/04.10.2019г. против подсъдимия за извършено престъпление по
чл.147 ал.1 от НК. В обстоятелствената част на тъжбата било посочено, че
сигналът/жалбата/ бил подаден до РП-Димитровград, като за изложеното в
него били уведомени ГДБОП и „Арсис консултинг“- гр.С. С тъжбата било
направено искане за предаването на подсъдимия на съд за извършено
престъпление по чл.147 ал.1 пр.2 от НК– клевета чрез приписване на
престъпление. С тъжбата е предявен и граждански иск за присъждане на
обезщетение в размер на 1000 лева за всеки от тъжителите за причинени
неимуществени вреди от деянието. По тъжбата било образувано НЧХД
№448/2019г. по описа на РС- Димитровград. С разпореждане на съдията-
докладчик от 14.10.2019г. тъжбата била оставена без движение, тъй като не
отговаряла на изискванията на чл.81 ал.1 от НПК. В тъжбата не били
изложени данни за времето и мястото на твърдяното престъпление,
необходими за преценка на местната подсъдност и спазването на срока по
чл.81 ал.3 от НПК. В указания от съда срок за изправяне на нередовностите
тъжителите депозирали молба, с която било направено уточнение, че за
резултата от изготвената графическа експертиза на сигнала те получили
информация от дознателя при РУ-Димитровград, след съставяне на
заключителното му мнение от 15.05.2019г., с което досъдебното производство
било изпратено на РП-Димитровград. Към молбата били приложени
удостоверение от РП-Димитровград, както и заверени преписи от
заключително мнение на ст.дознател от 15.05.2019г. по ДП №809/2019г. по
описа на РУ-Димитровград, Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 24.05.2019г. на прокурор при РП-Димитровград и известие за
доставяне до „Арсис Консултинг“ ЕООД-гр.С. С разпореждане на съдията-
докладчик от 28.10.2019г. бил даден ход на тъжбата и подсъдимият бил
предаден на съд за това, че на 15.05.2019г. в гр. Д. е приписал престъпление
по чл.172б ал.1 от НК, а именно, че В. Д. Т. и Д. Т. Т. внасяли от К. спортни
анцузи, блузи, ризи и фланелки и в шивашките си цехове им пришивали
емблеми на марката „А.“, а после ги продавали в страната и в Р.Г. –
престъпление по чл.147 ал.1 от НК. Съдебното производство по НЧХД
№448/2019г. по описа на РС- Димитровград приключило с постановяването
на Присъда №57/17.12.2019г., с която подсъдимият бил признат за виновен по
обвинението, за което бил предаден на съд. На основание чл.147 ал.1 вр.
чл.78а НК подсъдимият бил освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева. Със същата
присъда подсъдимият бил осъден да заплати на тъжителите обезщетение за
причинени от деянието неимуществени вреди в размер на 850 лева за всеки
един, както и разноски по делото в размер на 600 лева. В законоустановения
срок присъдата била обжалвана от подсъдимия пред въззивния съд. С
Решение №68/21.07.2020г., постановено по ВНЧХД№94/2020г. по описа на
ОС-Хасково, присъдата на РС- Димитровград била отменена, а делото-
4
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от
фазата на разпоредителното заседание. Според въззивния съд, РС-
Димитровград допуснал съществено отстранимо нарушение на процесуални
правила, по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК, довело до нарушаване правото
на защита на подсъдимия, като при постановяване на разпореждането за
предаване на съд, а впоследствие и в диспозитива на присъдата, приел, че
престъплението по чл.147 ал.1 от НК е извършено от подсъдимия на
15.05.2019г. в гр.Д., а не на действително установените от доказателствата по
делото дата и място на осъществяването му. След направен самоотвод на
всички съдии, правораздаващи в РС- Димитровград, съдебното производство
било прекратено, а делото- изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по
степен съд, който да го разгледа. На основание чл.43 т.3 НПК, с Определение
№140/09.12.2020г., постановено по ЧНД№893/2020г. по описа на ВКС, III-ти
н.с., делото било изпратено за разглеждане на РС- Хасково, по описа на който
било образувано НЧХД №1183/2020г., присъдата по което е предмет на
контрол по настоящото въззивно производство.
С резолюция на съдията-докладчик от 23.03.2021г. тъжба вх.
№10982/04.10.2019г. била оставена без движение за уточняване на времето,
мястото и начина, по който са изнесени клеветническите твърдения от страна
на подсъдимия. С молба вх.№266186/08.04.2021г. по описа на РС- Хасково,
подадена от тъжителите, било конкретизирано, че престъплението е
извършено на 22.03.2018г. в гр.Д.- на датата и мястото, където бил изготвен
сигнала. Същевременно, в молбата било посочено, че клеветническите
твърдения са изнесени в писмена форма, чрез писмо, изпратено до „Адидас-
България“ ЕАД на 26.03.2018г., като клеветата е разпространена пред РП-
Димитровград. С Разпореждане №260533/13.06.2021г. на съдията-докладчик
подсъдимият било предаден на съд за това, че на 22.03.2018г. в гр.Д. е
приписал престъпление по чл.172б ал.1 от НК, а именно, че В. Д. Т. и Д. Т. Т.
внасяли от К. спортни анцузи, блузи, ризи и фланелки и в шивашките си
цехове им пришивали емблеми на марката „А.“, а после ги продавали в
страната и в Р.Г. – престъпление по чл.147 ал.1 от НК. С присъдата на РС-
Хасково, подсъдимият бил признат за виновен и осъден за престъплението, за
което бил предаден на съд, като в диспозитива на постановения съдебен акт
било посочено, че престъплението е извършено от подсъдимия на
22.03.2018г. в гр.Д.
След като беше установено горното, касаещо обстоятелствата по
администриране на тъжбата и разглеждане на делото, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
С разпоредбата на чл.81 ал.1 изр.1-во НПК са регламентирани
изискванията към съдържанието на тъжбата, с подаването на която в
законовия 6-месечен срок се поставя началото на наказателното преследване
на обвиненото лице за престъпление от частен характер. Подобно на
обвинителния акт при престъпленията от общ характер, тъжбата следва да
5
очертае рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на процеса, т.е. в
нея следва ясно да се посочат обстоятелствата на престъплението, в които са
включени времето, мястото и конкретните действия, за които се твърди, че са
неправомерно извършени от дееца. Последното гарантира правото на
обвиненото лице да узнае в какво точно се обвинява и по този начин да
реализира в пълнота правото си на защита. Подсъдимият може да бъде осъден
само за онова престъпление, за което има изложени в тъжбата обстоятелства,
по които се е защитавал. Задължение на съда е при констатиране на
непълноти, свързани с посочените в чл.81 НПК изисквания към тъжбата, да
укаже на частния тъжител да ги отстрани в дадения от съда срок. Предвид
разпоредбата на чл.81 ал.3 НПК, това може да бъде сторено до изтичане на 6-
месечния преклузивен срок, който се явява пречка за последващо попълване
на непълноти по тъжбата, която остава нередовна. Последното от своя страна
води до необходимост от осъществяване правомощието на съда да прекрати
производството. В този смисъл, само при наличие на редовна по смисъла на
чл.81 НПК тъжба, постановеният въз основа на нея съдебен акт би могъл да
бъде предмет на проверка по същество по линията на инстанционния контрол.
В настоящия случай тъжба вх.№10982/04.10.2019г. /неразделна част, от
която е и уточняваща молба вх.№11920/28.10.2019г./, не отговаря на
изискванията по чл.81 от НПК. В тъжбата е посочено, че сигналът/жалбата/
на подсъдимия е подаден до РП-Димитровград, като едновременно с това се
твърди, че за престъплението са били уведомени ГДБОП- София, както и
„Арсис консултинг“-гр.С. Неяснотата, касаеща мястото на изнасяне на
клеветническите твърдения, създава невъзможност да бъде извършена от съда
преценка дали се касае за престъпление от общ характер по чл.286 ал.1 НК
или частен характер по чл.147 ал.1 НК. Същевременно, тъжителят не е
конкретизирал и времето на извършване на престъплението, доколкото нито в
тъжбата, нито в уточняващата молба вх.№11920/28.10.2019г., е посочена
конкретната дата, на която е извършено твърдяното клеветническо изявление.
Последното не се установява и от направените от тъжителя уточнения,
касаещи единствено начина на узнаване за изготвянето на сигнала. Тези
нередовности на тъжбата са били установени за първи път от ОС-Хасково при
осъществения по ВНЧХД №94/2020г. въззивен контрол и са дали основание
за отмяна на постановената от РС-Димитровград присъда и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Впоследствие, при повторното разглеждане на делото от РС-Хасково, са били
дадени указания за отстраняването на констатираните от въззивната
инстанция пропуски в тъжбата, но това отново не е било сторено коректно с
депозираната от страна на тъжителите уточняваща молба вх.
№266186/08.04.2021г. по НЧХД №1183/2020г. по описа на РС-Хасково.
Впрочем, дори и да бяха положени усилия за привеждане на тъжбата в
унисон с изискванията на чл.81 ал.1 НПК, то това на практика не би било
възможно, предвид изтеклия към момента на разглеждане на делото пред РС-
Хасково 6-месечен преклузивен срок по чл.81 ал.3 НПК. Този извод е важим
6
въпреки фактическото конкретизиране в молбата на времето, мястото и
начина на извършване на престъплението, описано в тъжбата. Липсата на
конкретност по отношение тези важни обстоятелствата на престъплението,
които да очертаят правилно предмета на доказване по делото, препятстват
възможността на съда да приложи правилно материалния закон при
определяне на вярната правна квалификация, по която ще разгледа и реши
делото и неминуемо водят до нарушаване правото на защита на подсъдимия.
Тези тежки пороци на тъжбата е нямало как да бъдат отстранени след
изтичането на преклузивния срок по чл.81 ал.3 НПК, въпреки формално
положените без основание процесуални усилия от РС-Хасково за уточняване
на фактите по осъществяване на престъплението, а именно- кога, къде и пред
кого са били направени клеветническите изявления, с които е било приписано
извършване на престъпление. В този смисъл, за настоящата въззивна
инстанция липсва основание да обсъжда доказателствения анализ на
първостепенния съд и правилността на присъдата, както и останалите
оплаквания на подсъдимия, изложени във въззивната жалба.
Обстоятелството, че тъжбата не отговаря на условията на чл.81 НПК,
представлява предпоставка за отмяна на постановената от РС-Хасково
присъда, включително и в гражданскоправната й част, след което- и за
прекратяване на наказателното производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл.190 ал.1 пр.2 НПК, сторените
от подсъдимия разноски по делото при разглеждането му пред всички
съдебни инстанции, за които са налице доказателства, следва да се възложат
на частните тъжители, а именно: по НЧХД №448/2019г. по описа на РС-
Димитровград- 600 лева за адвокатско възнаграждение, по ВНЧХД
№94/2020г. по описа на ОС- Хасково- 500 лева за адвокатско възнаграждение
и по ВНЧХД №60/2022г. по описа на ОС- Хасково- 600 лева за адвокатско
възнаграждение, или по 850/осемстотин и петдесет/ лева всеки един от тях.
Водим от горното и на основание чл.334 т.4 вр. чл.24 ал.5 НПК съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда №260042/01.11.2021г., постановена по
НЧХД№1183/2020г. по описа на РС-Хасково.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство срещу подс.А. К. А. ЕГН
********** от гр.Д. ул.Е. С. №**, вх.*, ап.*, образувано по тъжба вх.
7
№10982/04.10.2019г. по описа на РС- Димитровград, подадена от В. Д. Т. и Д.
Т. Т., против А. К. А. за извършено престъпление по чл.147 ал.1 от НК.
ОСЪЖДА В. Д. Т. ЕГН ********** и Д. Т. Т. ЕГН **********, и двамата
с адрес: гр.Д. ул.Е. С. №*, вх.*, ап.**, да заплатят на А. К. А. ЕГН **********
от гр.Д. ул.Е. С. №**, вх.*, ап.* сторените разноски по делото, а именно: по
НЧХД №448/2019г. по описа на РС-Димитровград- 600 лева за адвокатско
възнаграждение, по ВНЧХД №94/2020г. по описа на ОС- Хасково- 500 лева за
адвокатско възнаграждение и по ВНЧХД №60/2022г. по описа на ОС-
Хасково- 600 лева за адвокатско възнаграждение, или по 850/осемстотин и
петдесет/ лева всеки един от тях.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 15-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8