Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.02.2023
година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Търговище
на тридесет
и първи януари
две
хиляди двадесет и трета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ПЕТРОВА
секретар : Стоянка Иванова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова административно
дело №20227250700240 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 118
от КСО във вр. с чл. 145 и сл.от АПК.
Образувано е по жалба на М.К.А. ***,
действащ чрез процесуалния си пълномощник а.. И.Г. ***, с адрес за призоваване
в град Русе, против Решение №2153-25-62/14.12.2022г. на Директора на ТП на НОИ
– Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №2140-25-468/17.11.2022г. на
Ръководител „ПО“ ТП на НОИ – Търговище. В жалбата се визира незаконосъобразност
на обжалваното решение, което било постановено в резултат на неправилно
тълкуване на закона и в частност на разпоредбата на чл. 9 ал.7 КСО и тази на
чл. 44 ал.1 НПОС. Според жалбоподателя при постановяване на обжалвания отказ
ответната страна неправилно не зачела за действителен трудов стаж времето, през
което той е отбивал задължителна военна служба от 14.09.1973г.до 03.11.1975г. в
размер на 2 год. 01.мес. 20 дни, като след отчитането на този стаж се получавал
общ действителен осигурителен стаж трета категория в размер на 15г.02м.20 дни.
Сочи, че стажът бил положен до 31.12.1999г. съгласно действащите към този
момент разпоредби, поради което следвало да бъде признат с оглед нормата на §9
ал.1 КСО. Ето защо моли за отмяна на обжалваното решение и за връщане на
преписката на административния орган с указания по приложението на закона.
Претендира направените деловодни разноски. В проведеното по делото открито
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от своя процесуален
пълномощник а.. И.Г., който поддържа жалбата изцяло. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски съобразно представен списък на разноските.
Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - град Търговище П. С., се явява лично и
принципно оспорва жалбата, но прави уточнение, че съобразно обнародвания в ДВ от
25.01.2023г. ЗИД на КСО периодът на наборната или мирновременна алтернативна
служба вече се зачита за действителен осигурителен стаж, поради което следва
преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В Определение №12/09.01.2023г. по
настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по
изложените в съдебния акт съображения.
След преценка на становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установени следните факти:
На 26.08.2022г. М.К.А. ***, действащ чрез
надлежно упълномощения представител С. В. Я., е подал до ТП на НОИ-Търговище
Заявление №2113-25-852 за отпускане на пенсия/и и/или добавка/и, с което е
заявил, че желае да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж. Към
заявлението, освен приложеното удостоверение обр.УП-3 и копие на трудовата
книжка на лицето, е приложено и удостоверение №5460/09.06.2021г., издадено от
Директора на Дирекция „Държавен военноисторически архив“ – град Велико Търново,
в което е удостоверено, че М. К. А. от с. Ловец, общ. Търговище е бил на
наборна военна служба в частите на Българската армия от 14.09.1973г.до
03.11.1975г. Представено е и удостоверение за идентичност на лице с различни
имена, издадено от Община Търговище, от което следва, че имената М. К. А. и М.К.А.
принадлежат на заявителя.
По подаденото от М.К.А.
заявление с Разпореждане № 2140-25-468/17.11.2022г., издадено от Ръководител
„ПО” в ТП на НОИ –Търговище, на заявителя е отказано отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, поради липса на изискващия се съгласно чл.68,
ал.3 от КСО действителен осигурителен стаж от 15 години. В разпореждането е
обсъдено, че към датата на подаване на заявлението заявителят има навършена
възраст от 68г. 04м. 09 дни и общ трудов стаж 15г.02м.20 дни, от които
приравнен на осигурителен стаж – военна служба – 02г.01м.20 дни. В осигурителния
стаж са включени такъв от втора категория труд в размер на 10 г. 08 м. 17 дни и
стаж от трета категория труд в размер на 04 г. 06 м. 03 дни, както и приравнен
на осигурителен стаж от военна служба -02 г. 01 м. 20 дни. При това положение е
определен общ стаж-15 г. 02 м. 20 дни, без превръщане съгласно чл. 15, ад. 4 от
НГГОС, в който изрично е посочено, че се включва и периода на военна служба,
респ. действителен стаж - 13 г. 01 м. 00 дни. Позовавайки се на разпоредбата на
§1 т.12 от ДР на КСО, ръководителят на „ПО“ е приспаднал периода на военна
служба и е признал за действителен осигурителен стаж времето от 13г. 01м.00
дни.
С жалба вх.№1012-25-98/02.12.2022г. заявителят
е обжалвал постановеното Разпореждане на ръководителя на „ПО“ пред Директора на
ТП на НОИ-Търговище. С Решение №2153-25-62/14.12.2022г. Директорът на ТП на
НОИ-Търговище е потвърдил обжалваното разпореждане като законосъобразно. В мотивите
на решението административният орган е обсъдил наличните по преписката
документи и е посочил, че изискуемата възраст за придобиване право на пенсия по
чл. 68 ал.3 КСО през 2022г. е 66 години и 10 месеца, като следва да е налице и
другата кумулативна предпоставка – най – малко 15 години действителен
осигурителен стаж. В този смисъл се е позовал на законовата дефиниция на понятието
„действителен стаж“, дадена в § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, както и във връзка
с последното е взел предвид смисъла на понятието „осигурено лице“, дефинирано в
§1 ал.1, т.3 от ДР
на КСО, при което е приел, че „действителен стаж“ е понятие с по – тесен смисъл
от „осигурителен стаж“ и включва само периодите, през които лицата са
извършвали трудова дейност, за която са били осигурени за инвалидност, старост
и смърт, и респ.не включва останалите периоди, в които лицата не са работили,
но по силата на закона им се признава осигурителен стаж, какъвто период е
наборната военна служба съгласно чл. 9 ал.7 КСО. На база направеното тълкуване
на законовите норми, административният орган е счел, че времето на наборната
военна служба на заявителя е общ осигурителен стаж по чл. 9 ал.7 КСО, но не и „действителен
осигурителен стаж“ по чл.68, ал.3 от КСО, поради което може да се вземе предвид
само относно определяне размера на пенсията на лица, които вече са придобили
право на такава. Обосновал
се е с това, че отпускането на пенсии за осигурителен етаж и възраст на
основание само на зачетен осигурителен стаж, без да е налице задължение за
осигуряване върху получавано от лицето трудово възнаграждение, противоречи на
принципите на осигурителната система. Директорът на ТП на НОИ – Търговище е
възприел установеното и в обжалваното пред него разпореждане, а именно, че
заявителят към датата на подаване на заявлението има навършена възраст от 68г.
04м. 09 дни, при което е налице едното от условията на чл. 68 ал.3 КСО, и има действителен
осигурителен стаж времето от 13г. 01м.00 дни, при което не е изпълнено второто
условие за най – малко 15 години действителен осигурителен стаж.
При така установената фактическа
обстановка и в рамките на дължимата проверка по чл. 168 от АПК относно законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът
намира за установено, следното:
Оспореното Решение
№2153-25-62/14.12.2022г.на Директора на ТП на НОИ-Търговище и потвърденото с
него Разпореждане №2140-25-468/17.11.2022г., издадено от Ръководител „ПО” в ТП
на НОИ –Търговище, са постановени от материално и териториално компетентни
органи съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, респ.чл.98 ал.1
т.1 КСО, при съобразяване на законовите изисквания за предписаната от чл. 117,
ал. 3 от КСО форма и съдържание, както и при спазване на процесуалните правила.
Относно съответствието на
оспорения акт с материалния закон, съдът прецени следното: Спорният момент в
рамките на развилото се административно производство е : представлява ли
периодът на наборна военна служба действителен осигурителен стаж при преценка
за придобиване право на пенсия по чл. 68 ал.3 КСО. Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016
г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10
месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж,
а от 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Предвид
тази регламентация, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68,
ал. 3 от КСО, заявителят следва към датата на подаване на заявлението/26.08.2022
г./, да отговаря на две кумулативно дадени условия, а именно: 1/ да е на
възраст 66 години и 10 месеца и 2/ да има най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. Жалбоподателят по делото е роден на ***г. и към 26.08.2022
г. е бил на възраст 68 години 4 месеца и 9 дни, с което отговаря на първото
изискване на чл. 68 ал.3 КСО. Безспорен е факта за натрупан от заявителя
осигурителен стаж от 13 години и 1 месец, който е признат за действителен по
смисъла на чл. 68 ал. 3 КСО. Безспорно е и обстоятелството, че за периода от 14.09.1973г.до
03.11.1975г. жалбоподателят е отбивал наборна военна служба. Относно този факт
е налице и неоспорено писмено доказателство - удостоверение №5460/09.06.2021г.,
издадено от Директора на Дирекция „Държавен военноисторически архив“ – град
Велико Търново, в което е удостоверено, че М. К. А. от с. Ловец, общ. Търговище
е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия за посочения
период, който се равнява на 2 години, 1 месец и 20 дни.
Съгласно чл. 9, ал. 7 от КСО за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, като този стаж съобразно нормата на чл. 44
от НПОС е определен от трета категория и за същия се дължат осигурителни вноски
от републиканския бюджет. Съгласно приложимата в случая редакция на чл. 24 от
ЗВВСНРБ(отм.), действала в периода от 1959г. до 1989г., срокът на редовната
военна служба във всички родове и видове войски и трудовата повинност е две
години, а за специалностите, определени със заповед на министъра на народната
отбрана - три години. Ето защо периодът на отбиване на наборна военна служба
следва да се зачете като осигурителен стаж трета категория в размер от 2
години, 1 месец и 20 дни. Разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО/нова - ДВ,
бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г. /, в редакцията й към момента на
постановяване на оспореното решение, съдържа следната дефиниция за "действителен
стаж" : действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски. Периодът, през който е положена наборната
военна служба от жалбоподателя е от 14.09.1973г.до 03.11.1975г., което сочи, че
зачитането на осигурителния стаж е било регламентирано от действалата към онзи
момент и отменена понастоящем норма на чл. 81 от ППЗП/отм./, съгласно която зачита
се за трудов стаж от III категория времето, прекарано в редовна военна служба
или трудова повинност. А съгласно разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО/изм.
с ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 20.12.2005 г./, времето, което се зачита за
трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г.
съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по
този кодекс. От съвкупния анализ на цитираните норми следва извода, че времето
на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били
препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се
зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999
г. и съответно – за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно
действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия. В този смисъл е
и трайната и непротиворечива практика на ВАС, VI отделение – Решение № 6152 от
22.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1422/2022 г.; Решение № 4900 от 20.05.2022 г.
на ВАС по адм. д. № 1392/2022 г.; Решение № 12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 6255/2020 г.; Решение № 11681 от 3.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017
г.; Решение № 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г.; Решение
№ 6845 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4145/2018 г.; Решение на ВАС №
6234/24.04.2019 г. по адм. д. № 1300/2019 г. В пълно съответствие с наложилата
се съдебна практика е и внесеното допълнение в разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР
на КСО, обн.в ДВ бр. 8 от 2023г., в сила от 29.01.2023г., съгласно която
"действителен стаж" е действително изслуженото календарно време по
трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по
друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и
смърт, периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за
политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски. Направеното допълнение чрез добавяне на
периода на наборната военна служба в дефиницията на понятието „действителен
стаж“ напълно съответства на духа на закона и преодолява противоречията, които
се получават при буквалното тълкуване на отделни релевантни към въпроса
законови разпоредби.
Предвид изложените съображения,
съдът счита, че оспореното Решение № 2153-25-62/14.12.2022г. на Директора на ТП
на НОИ – Търговище, и потвърденото с него Разпореждане
№2140-25-468/17.11.2022г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Търговище,
материализиращо отказ за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, следва да
бъдат отменени като незаконосъобразни.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от
съда, а е от компетентността на административния орган, следва
административната преписка да бъде върната на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ –
Търговище за ново произнасяне по Заявление №2113-25-852 за отпускане на пенсия/и и/или
добавка/и, подадено на 26.08.2022г. от М.К.А. ***, при съобразяване с дадените
в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на
закона.
По претенцията за разноски – Съгласно чл. 120
ал.2 КСО при уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи
направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на
уважената част. По настоящото дело жалбата е уважена изцяло, поради което и
жалбоподателят има право на присъждане на направените от него разноски в пълен
размер. Във връзка с направената от него претенция за разноски е депозиран
списък на разноските с отразена в същия сума от 500 лева – адвокатски хонорар.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който като договорено
и платено в брой е записано адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и в
този смисъл договорът има характера на разписка за реално направени от
жалбоподателя разноски. Предвид направеното от ответника възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар следва да се отбележи, че
съгласно чл.8 от ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение
за дела по КСО е 500 лева. Предвид договореното в минимален размер адвокатско
възнаграждение, възражението за прекомерност се явява неоснователно. Ето защо
учреждението, към което принадлежи ответния административен орган, следва да
бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сумата от 500 лева, представляващи
присъдени съдебни разноски.
По изложените съображения и на
основание чл.172, ал.2, пр.2, чл.173 ал.2 от АПК, във връзка с чл.118, ал.3 от КСО, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 2153-25-62/14.12.2022г. на Директора на Териториално поделение на НОИ –
Търговище, и потвърденото с него Разпореждане №2140-25-468/17.11.2022г. на
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Търговище, с което е
постановен отказ по Заявление №2113-25-852 за отпускане на пенсия/и и/или
добавка/и, подадено на 26.08.2022г. от М.К.А. ***, като незаконосъобразни.
ИЗПРАЩА
административната преписка на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Търговище за
ново произнасяне по Заявление №2113-25-852 за отпускане на пенсия/и и/или
добавка/и, подадено на 26.08.2022г. от М.К.А. ***, в 14 - дневен срок от
получаване на преписката при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото
решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА на основание чл.120, ал.2
от КСО Териториално поделение на НОИ – Търговище, да заплати на М.К.А. ***, ЕГН
– **********, сумата в размер на 500/петстотин/лева, представляваща разноски за
платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от настоящото решение да
се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: