МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 2064 ОПИСА НА ВАРНЕСКИ РАЙОНЕН СЪД ЗА 2019ГОДИНА, VІ СЪСТАВ.
И.ф. адм. ръководител - районен прокурор на ВРП е внесъл във ВРС
обвинителен акт въз основа на който е образувано производство пред първа
инстанция срещу подсъдимия Н.Т.Н. за извършено от него престъпление от общ
характер наказуемо по чл. 343, ал.3, б.”а”, пр. 2, вр.
ал.1, вр. чл. 342, ал.1 от НК, за това, че на
21.09.2017 г. в гр.Варна, на кръстовището на бул. „Цар Освободител” и бул.
„Осми приморски полк” при управление на МПС – лека автомобил марка
„Пежо”, модел „Бипер” с рег.№ СА4876СВ, на пешеходна
пътека обозначена с пътна маркировка и регулирана със светофарна уредба,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно разпоредбата на чл.120, ал.1,
т.2 от ЗДП: „Когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се
регулира с пътен светофар или регулировчик, водачът на пътно превозно
средство е длъжен: 2. След подаване на
сигнал, който му разрешава преминаването – да пропусне пешеходците, които все
още се намират на пешеходната пътека”, като не пропуснал пресичащия на
пешеходната пътека Д.Й.Г. и по непредпазливост му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на шийката на дясна бедрена кост, което е обусловило трайно затруднение
на десния долен крайник за период около 7-8 месеца при благоприятно протичане
на оздравителния процес.
Първоначално
в хода на съдебното производство е бил конституиран като частен обвинител въз
основа на молба подадена от него чрез пълномощник. В последствие в
съдебно заседание пострадалият е отправил изрично лично изявление, че не желае
подсъдимият да бъде наказван и иска производството да бъде прекратено, както и
че оттегля молбата си за конституиране като частен обвинител и не желае да
участва в производството като страна, поради което и съдът е отменил
определението си с което го е конституирал като страна в процеса.
Във
фазата по съществото на делото представителят на
ВРП поддържа обвинението повдигнато на подсъдимия и счита, че същото
е безспорно и категорично доказано. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен
в извършване на престъплението за което е предаден на съд като предлага да му
бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието
изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от три години, както и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца. По
отношение на направените по делото разноски моли същите да бъдат възложени на
подсъдимия.
В
пледоарията си по съществото на делото защитникът на подсъдимия – адв. В.Г. изразява становище, че обвинението по което
подзащитния му е предаден на съд не е доказано по категоричен начин. Сочи, че
събраните гласни доказателства били противоречиви, което налагало и разглеждането на различни варианти на
ситуацията при която е възникнало ПТП-то. Сочи обаче че при всички случаи
произшествието не е възникнало на пешеходна пътека каквото обвинени е
повдигнато в случая, както и това, че в случая отговорността на подсъдимия
следвало да се разглежда на базата на общия принцип за опасна зона и по
основния състав на чл. 343 от НК, което предполагало и освобождаване от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Отделното от това моли съда
да съобрази изявлението на пострадалия, че не желая подсъдимият да бъде
наказван и счита, че наказателното производство следва да бъде прекратено. В
условията на алтернативност моли на подзащитния му да бъде наложено наказание в
хипотезата на чл.55 от НК, под минималния предвиден в закона размер - лишаване
от свобода в размер на абсолютния минимум, чието изтърпяване да бъде отложено по
реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от три
години. Отправя искане да не бъде налагано кумулативно предвиденото в закона наказание
лишаване от правоуправление.
В хода на
съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира обвинението и дава обяснения по същото.
От
фактическа страна съдът приема за установени следните обстоятелства:
Към 2017год. подс. Н. работел като техник в „СОТ
– Сигнално охранителна техника“ ЕООД.
На 21.09.2017год. подсъдимият бил на работа редовна смята за времето от
09:00ч. до 19:00ч. Във връзка с изпълнение на служебните си задължения подс. Н. управлявал т.а. „ Пежо Бипер“
с ДК№ СА4876СВ.
Около 11:00ч. – 11:30ч. подсъдимият управлявал посоченото по-горе МПС по
бул. „Цар Освободител“ в гр.Варна, в посока от Икономическия университет към „Червения
площад“. До него на предната дясна седалка седял колегата му св. И.В.. Времето
било лошо като валял силен дъжд.
Подсъдимият се движел в дясната лента на бул. „Цар Освободител“ със скорост
от около 20км/час., като на кръстовището с бул. „Осми приморски полк“ смятал да
прави десен завой за включване в движението по булеварда в посока към стадион
„Черно море“. Посоченото кръстовище било регулирано със светофарна уредба,
включително секция за извършващите десен завой към бул. „Осми Приморски полк“,
както и такава за пешеходци. Имало очертана и пешеходна пътека за пешеходците
пресичащи бул. „Осми приморски полк“. Платното за движение по бул. „Осми
приморски полк“ в посока към стадион „Черно море“ било с три ленти за движение
като най-дясната лента била „BUS“ лента.
Приближавайки кръстовището с бул. „Осми приморски полк“ подсъдимият видял,
че свети зелен разрешителен сигнал на секцията за десен завой и предприел
извършването на маневрата без да спира на кръстовището. В този момент на светофарната уредба светел
червен забранителен сигнал за преминаване на пешеходци и на пешеходната пътека
нямало преминаващи такива. Нямало и пешеходци, които да чакат подаването
разрешен за тях сигнал за преминаване. В същото време св. Д.Г. *** в посока от
дясно на ляво за посоката на движение на подсъдимия. Св. Г. като стъпил на
пътното платно на разстояние 12м. от външните очертания на пешеходната пътека
(в района на разположената в близост телефонна кабинка) и бягайки се движел
косо към разделителния остров на бул. „Осми приморски полк“. Подсъдимият не
възприел своевременно предприелия пресичане пешеходец, тъй като при извършване
на маневрата десен завой гледал в лявото странично огледало. Когато обърнал
погледа си напред и видял св. Г. подсъдимият веднага задействал спирачната
система на автомобила, но не могъл да предотврати удара с последния. Последвал
такъв в средната лента за движение по бул. „Осми приморски полк“ на около 3.5м.
– 4м от външните очертания на пешеходната пътека с предната част управляваното
от подсъдимия МПС бутнало пострадалия в областта на стомаха. Пострадалият се
подпрял на предния капак на автомобила, след което паднал на пътното платно
върху десния си крак. Подсъдимият и св.В. веднага отишли при него и го попитали
как е. Св. Г. ги успокоил ,че е добре. Подсъдимият и св. В. му да се изправи,
както и да се придвижи до телефонната кабинка. Двамата настоявали да отведат
пострадалия в болница, но той отказал. Поискал да го заведат до дома му. Така и
станало. Пострадалият се качил в автомобила и подсъдимият го откарал в дома му.
Св. В. не се качил в автомобила, тъй като последния бил двуместен. Пред дома на
пострадалият подсъдимият му помогнал да излезе от автомобила и го завел в
жилището му. Там подсъдимият отново поискал да извика лекар или да го заведе в
болницата, но пострадалият отново отказал. Казал, че го боли десния крак, но му
трябват няколко дни почивка и ще се оправи. Същият свалил панталона си и
двамата с подсъдимия видели, че има охлузване по десния крак. Преди да напусне
жилището на пострадалия подсъдимият му оставил телефонния си номер, написал му
и имената си и му казал в случай, че се почувства зле да му се обади веднага.
По-късно вечерта пострадалият се почувства зле и посетил спешния център при
МБАЛ „Св.Анна“ Варна, а в последствие бил приет на стационарно лечение.
От болницата уведомили сектор ПП и на място пристигнал полицейски екип в
състав свидетелите М. и С.. Последните провели разговор с пострадалият и той им
обяснил, че докато пресичал на „Червения площад“ бил блъснат от автомобил с
надпис СОТ 161, както и че по негово желание бил откаран от водача в дома му.
От лекарите свидетелите разбрали, че пострадалият ще остане на лечение като има
съмнение за фрактура на дясната бедрена шийка. Свидетелите докладвали горното
на ОДЧ.
На 28.09.2017год. адв. С.К. посочена като
пълномощник на пострадалия подала молба до началника на сектор ПП, в която
описала фактическа обстановка при която св. Г. бил пострадал от ПТП и поискала
информация дали има образувано наказателно производство по случая, и има ли
съставен протокол за ПТП като поискала представено на копие от същия.
Започнала проверка по случая в хода на която били снети обяснения от
пострадалия, от подсъдимия и от св. В.. Съставен бил и протокол за ПТП. В
последствие материалите от проверката били изпратени във ВРП и с постановление
от 18.12.2017год. било образувано досъдебно наказателно производство.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство СМЕ
изготвена от в.л. д-р С., се установява, че в резултат на ПТП-то св. Г. е е получил счупване на шийката на дясната бедрена кост, което увреждане е обусловило трайно
затрудняване в движението на долния десен крайник
за период от около 7-8 месеца при благоприятно
протичане на оздравителен
процес.
От
заключението на назначената в хода на съдебното следствие повторна
АТЕ изготвена от в.л. В.Т. се установява, че при управление на МПС-то от страна
на подсъдимия с 20км/ч. разстоянието което е било необходимо на автомобила да
спре от момента на възприемане на опасността, до момента на окончателното
спиране, така наречената „опасна зона“, при навлизането му в кръстовището без
да спира, при конкретните пътни условия и състояние на пътната настилка, е било
9.5м. като водачът на автомобила е имал техническа възможност да предотврати
ПТП-то чрез предприемане на спиране защото към момента на стъпване на
пешеходеца на платното автомобилът е отстоял на 17.24м. от мястото на удара и
не са съществували фактори от техническо естество които да попречат на водача
на автомобила да възприеме наличието на пешеходеца на платното за движение от
разстояние по-малко от опасната му зона са спиране.
Изложените
обстоятелства съдът счита за установени въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията
на св.
В. давани в хода на досъдебното производство и приобщени
към доказателствения материал по реда на чл. 281 от НПК и отчасти показанията
му давани в хода на съдебното следствие, отчасти показанията на св. Г.,
показанията на свидетелите Стилян С., Ж.М. (в това число показанията му от д.п.
приобщени по реда на чл. 281 от НПК), св. Стойнев и Д., заключение по назначена
СМЕ изготвена от в.л. В.С. и показанията на това вещо лице дадени в хода на
съдебното следствие, заключение по назначена повторна АТЕ изготвена от в.л. В.Т.
и показанията на това вещо лице дадени в хода на съдебното следствие досежно
тази експертиза, справка досежно режима на работа на светофарната уредба на кръстовището на бул.
„Цар Освободител“ с бул-. „Осми приморски полк“ към
21.09.2017гос. и приложени към нея схема на кръстовището, циклограма
и скица на фази, транспортна схема на пътния участък на кръстовището между бул.
„Цар Освободител“ и бул. „Осми приморски полк“ в посока към бул.“Чаталджа“, справка за съдимост, справка за
нарушител, както и всички останали приложени писмени доказателства.
Обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното следствие съдът
кредитира изцяло, като добросъвестни, логични и кореспондиращи с останалия
събран по делото доказателствен материал.
В обясненията си подсъдимият изяснява подробно обстоятелствата около
възникване на произшествието и механизма не неговото получаване. Сочи, че е
предприел извършване на маневра десен завой на светещ зелен сигнал на секцията
за десен завой като се движел с не повече от 20км.ч. (на втора предавка), че
валял силен дъжд, и след като преминал през пешеходната пътека и се включил в
движението по булеварда срещу него изскочил пешеходец тичащ по диагонал към
пешеходната пътека. Обяснява, че при извършване на маневрата след като навлязъл
в платното за движение по бул. „Осми приморски полк“ погледнал в лявото
огледало за задно виждане, и когато погледнал отново напред видял пешеходецът
който бил изскочил от градинката, от храстите които били на нивото на
телефонната кабинка. Сочи, че валял силен дъжд, както и че ударът станал след
пешеходната пътека като задницата на автомобила била на известно разстояние от
очертанията на пътеката. Заявява, че по време на маневрата на по пешеходната
пътека не са минавали пешеходци като е нямало и такива които да чакат да
преминат.
Обясненията на подсъдимия кореспондират в пълна степен с показанията на св.
В. дадени в хода на досъдебното производство, както и тези дадени
непосредствено пред съда досежно мястото на ПТП-то, механизма на получаването
му, метрологичната обстановка, поведението на подсъдимия и пострадалия след
произшествието.
От показанията на св. В. дадени непосредствено пред съда в хода на
съдебното съдът не кредитира единствено частта в която сочи, че подсъдимият
предприел извършване на маневрата при изгаснала секция за десен завой и след
като преди това бил спрял и бил пропуснал минаващи
пешеходци първо защото в тази им част показанията му са в пълно противоречие с
тези от досъдебното производство депозирани на дата значително по-близка до
датата на инцидента и поддържани изцяло от свидетеля след прочитането им с
логичното обяснени, че е минало много време и тогава и спомените му са били
по-пресни и второ защото са в пълно противоречие с обясненията на подсъдимия.
Обясненията на подсъдимия досежно мястото от където е започнал да пресича
пострадалия се подкрепят в известна степен и от показанията на самия пострадал,
който в хода на съдебното производство заявява, че не е бил на самата пешеходна
пътека, а малко по-встрани в дясно като пресичал косо и бързо. Вярно, че първоначално
св. Г. завява, че е пресичал на пешеходна пътека. В последствие обаче, в
течение на разпита и при задаване на уточняващи въпроси, на няколко пъти
уточнява, че не бил на самата пешеходна пътека, а в дясно от нея и пресичал
косо, в каквато насока са обясненията на подсъдимия и показанията на св. В..
От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал съдът не
кредитира и показанията на св. Г. в частта, в която заявява, че е започнал да
пресича на подаден зелен сигнал на светофарната уредба, че тръгнали да пресичат
и други пешеходци, но той избързал напред, тъй като в тази им част показанията
му са в пълно противоречие с обясненията на подсъдимия, подкрепени от
показанията на св. В., приложената към делото циклограма
и показанията на в.л. Т. дадени непосредствено пред съда в последното съдебно
заседание. От обясненията на подсъдимия и показанията на св. В. се установява,
че подсъдимият е предприел извършването на маневра десен завой на светеща
зелена секция като в този момент по пешеходната пътека е нямало минаващи пешеходци. В този момент съобразно приложената циклограма за пешеходците е светел червен сигнал на
светофарната уредба. В същата насока са и показанията на в. Т.. Последният
сочи, че зеленият светофар за пешеходци се подава 1 секунда след изгасването на
секцията за надясно,. Сочи, че ако автомобилът е започнал да извършва маневрата
надясно на зелена секция, то за пешеходците е червен забранителен сигнал.
Заявява, че след изгасване на зелената секция за надясно, на основния светофар
светва жълт сигнал, който също не позволява преминаване на пешеходците, както и
че не е възможно при започване на маневра при светеща зелена секция пешеходецът
да е стъпил на пътното платно на зелен за него разрешителен сигнал и да стигне
до мястото на удара.
На следващо място при преценка достоверността на тези факти (мястото на
което св. Г. е предприел пресичане на булеварда и на какъв сигнал на
светофарната уредба е сторил това) съдът отчете и факта, че още в деня на
инцидента, когато в болницата е бил посетен от полицейски екип (повикан там от
медицинските лица) той не е съобщил, че е пресичал на зелено и по пешеходна
пътека, а само обяснил, че е бил ударен от извършващ десен завой автомобил.
Горното е нелогично при положение, че поведението на пешеходеца е било
правомерно. Сведения за пресичане на зелен сигнал и на пешеходна пътека за
първи път се появяват в депозираната от негов упълномощен представил – адвокат
молба до началника на Сектор ПП, след която е започнало извършването на
проверка по случая. В тази връзка при преценка достоверността на показанията на
св. Г. досежно тези факти съдът отчете, че същият е заинтересован да
свидетелства по начин игнориращ негово неправомерно поведение, а пресичането на
червен сигнал и не на определеното за това място е точно такова поведение.
Заключението на назначената в хода на производството СМЕ и показанията на
извършилото я вещо лице д-р С. съдът кредитира изцяло като обективно,
компетентно и безпристрастно дадени.
Съдът кредитира, като обективно и компетентно дадено и заключението на
назначената в хода на съдебното следствие повторна АТЕ извършена от вещо лице
В.Т. с изключение на частта касаеща отговор на въпрос № 4 свързан с това на
какъв сигнал водачът на автомобила и пешеходецът са навлезли в района на
кръстовището доколкото давайки отговор на този въпрос вещото лице е обсъдило
(съобразило) единствено циклограмата и показанията на
св. Г. (пострадалия) и показанията на св. В. дадени в хода на съдебното
следствие, без да отчете, показанията на този свидетел (В.) давани в хода на
досъдебното производство (прочетени по реда на чл.281 от НПК) както и
обясненията на подсъдимия дадени пред съда, които в същност са и единствените
гласни доказателства изходящи от него с някаква процес. стойност. В досъдебното
производство подсъдимият се е възползвал да не дава обяснения като обвиняем.
Избирателният подход на вещото лице обаче според настоящия съд е разбираем
предвид противоречивите гласни доказателства в тази насока.
Показанията на в.л. Т. дадени в последното съдебно заседание, при
изслушване на повторната АТЕ, съдът кредитира като в същите експерта дава
отговор и на въпроси свързани с проверка обясненията на подсъдимия и
показанията на св. В. от досъдебното производство.
Събрани в
хода на съдебното следствие писмени доказателства съдът кредитира като
обективни и достоверни с изключение на протокол за ПТП в частта обстоятелства при които е било извършено произшествието
доколкото в тази част са вписани констатации единствено и само на база съобщено
от пострадалия.
Съобразно
така установената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна
страна, че подс. Н.Т.Н. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление наказуемо
по чл. 343, ал.1, б. 4б“, пр.2 вр. чл. 342,
ал.1 от НК за това, че на 21.09.2017год., в гр.Варна, при управление на МПС –
л.а „Пежо Бипер“ с рег.№ СА 4876СВ., нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДП
и по непредпазливост причинил на Д.Й.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на шийката на дясна бедрена кост, което е обусловило трайно
затруднение в движението на десния долен крайник, за период от около 7-8 месеца
при благоприятно протичане на оздравителния процес.
Субект на
престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано
лице.
Обект на
това престъпление са обществените отношения, чрез които се осигуряват условията
за безопасно и правилно използване на транспортните средства.
От
обективна страна изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в
нарушаването от страна на подсъдимия на
правилата за движение по пътищата /чл.20, ал.2 от ЗДП/, което
е довело до причиняване на средна телесна повреда на св. Д.Г..
Съгласно посочената разпоредба водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
В случая
от събрани по делото доказателства се установява, че на инкриминираната дата, в дъждовно време подс. Н. е
управлявала МПС „Пежо Бипер“ с ДК№ СА4876СВ
по
бул. „Цар Освободител“ със скорост от 20 км./ч., като на
кръстовището с
бул. “Осми приморски полк“, на
разрешен сигнал подаден от нарочна секция за десен завой извършил такъв и се
включил в движението по бул. „Осми приморски полк“ и бутнал пресичащия от дясно
на ляво за неговата посока на движение тичащ срещу него и по диагонал (косо)
пешеходец - св. Г., чието поведение е имал възможност да възприеме от
достатъчно разстояние (от приблизително 17м.) при опасна зона за спиране 9.5м.
и е имал възможност за своевременна реакция – да спре и да предотврати удара с
пешеходеца. Безспорно скоростта с която се е движел подсъдимият не е била
съобразена нито с конкретната метрологична обстановка, нито с появата на
възможна опасност на пътя доколкото се касае за преминаване през кръстовище в
близост до автобусна спирка както и с възникналата такава опасност каквато е
представлявал пешеходеца Г. и който подсъдимият е имал възможност да види
своевременно и да спре. Именно в резултат на това негово неправомерно поведение
е настъпило ПТП-то при което е пострадал св. Г. и е получил телесно увреждане с
характер на средна телесна повреда, а именно счупване на шийката на десния долен крайник, което е обусловило трайно
затрудняване на движенията на долния десен крайник
за около 7-8 месеца при благоприятно протичане на оздравителния
процес.
Според настоящия съд в случая от доказателствата по делото (обясненията на
подсъдимия, показанията на св. В., показанията на в.л. Т. дадени в последното
по делото заседание, както и циклограмата) се
установява, че пострадалия също е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат (налице е съпричиняване) доколкото при
наличие на регулирано със светофарна уредба кръстовище и при наличие на
очертана на него пешеходна пътека, е предприел пресичане не на отреденото за
това място (на около 12м. от очертанията на пешеходната пътека), пресичал е
косо удължавайки пътя на пресичане и при подаден забранителен за пешеходците
сигнал на светофарната уредба като е допуснал нарушения на чл. 113, ал.1 от
ЗДП, както и на чл.7, ал.2 от ЗДП.
От
субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината несъзнавана
непредпазливост. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Същият е
имал обективна възможност да възприеме пресичащият неправомерно
пешеходец от достатъчно разстояние и да избегне възникването на ПТП като спре.
Като
смекчаващи наказателната отговорност на подс. Н. обстоятелства
съдът отчете чистото му съдебно минало, направените самопризнания, проявената загриженост за пострадалия след ПТП
(в това число проявена инициатива да го отведе в болница, откарването до дома
му по негово (на пострадалия желание) оставяне на координатите си (имена
телефонен номер)), както и съпричиняване от страна на
пострадалия на съставомерния резултат, липсата на налагани адм. наказания за нарушения
по ЗДП.
Отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства съдът не констатира.
При определяне наказанието на подс. Н. съдът съобрази степента на обществена опасност на
деянието и дееца, както и данните за личността на същия и счете, че в
настоящия случай са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание на обвиняемия,
тъй като подсъдимият е с чисто съдебно минало, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК,
от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, а за извършеното от
него престъпление в специалната част на НК е предвидено наказание лишаване от
свобода до три години или пробация.
Като
отчете наличието само на смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства от една страна и от друга съобразявайки изричното изявление на пострадалия от произшествието, че не желае
подсъдимият да бъде наказван, съдът наложи на последния адм.наказание
глоба в размер на минималния предвиден в закона, а именно в размер на 1000лв., което наказание счете, че за съответно на извършеното от него престъпление
и прецени, че то в пълнота ще постигне целите както на индивидуалната така и на
генералната превенция предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН.
Съобразявайки, че извършеното е инцидентен случай в живота на подсъдимия
както и липсата на налагани до момента адм. наказания
за нарушения по ЗДП съдът прецени, че целите по чл. 12 от ЗАНН спрямо
подсъдимия биха били постигнати и без на същия да бъде налагано кумулативно
предвиденото в закона наказание лишаване от правоуправление, поради което и не
му наложи такова наказание.
Що се касае до отправеното от защитата искане за прекратяване на
наказателното производство с оглед изявлението на пострадалия в тази насока, то
няма как да бъде споделено защото подсъдимият е бил предаден на съд по
квалификация която не предполага вземане становището на пострадалия досежно
това да продължи или не наказателното производство. Настоящата правна
квалификация е дадена от съда при постановяване на присъдата при липса на съществено
изменение на обстоятелствената част на обвинението и липсва законова възможност
в тази фаза на производството съдът да се произнася по искане на пострадалия за
прекратяване на производството. Въпросите по които се произнася съда при
постановяване на присъдата и съдържанието на последната са изчерпателно
посочени в нормите на чл. 301 и чл. 305 от НПК и там възможност за прекратяване
на производството в хипотезата на чл. 343, ал.2 от НК не е предвидено.
На основание чл. 304 от НПК съдът оправда подсъдимия по първоначално
повдигнатото му обвинение по за престъпление по чл. 343, ал.3 б. „а“, пр.2 вр. ал.1, вр. чл. 342, ал.1 от НК
за това, че на по следните съображения:
Подсъдимият е предаден на съд по квалифицирания състав на чл. 343, ал.3 от НК за това, че при управление на МПС, на пешеходна пътека и в резултат на
нарушение на чл. 120, ал.1, т.2 от ЗДП причинил средна телесна повреда на Д.Й.Г..
Съгласно
разпоредбата на чл. 120, ал.1, т.2 от ЗДП когато
преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар
или от регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен след подаване
на сигнал, който му разрешава преминаването - да пропусне пешеходците, които
все още се намират на пешеходната пътека;
Очевидно от нормата тя касае предимство на пешеходци, които са
предприели пресичане по пешеходна пътека на регулирано със светофар кръстовище
и на разрешен за тях сигнал на светофара. Нещо повече, от анализа на
разпоредбата става ясно, че нормата касае случаите когато пешеходецът е
предприел пресичане при зелен разрешителен сигнал и съответен червен
(забранителен) за водачите на МПС такъв и пешеходецът не е могъл да напусне
пътеката при смяната на сигналите.
Безспорно наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна
опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо
събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали
скоростта или да спре като това задължение възниква при наличието на две
предпоставки - пешеходците да са стъпили или да преминават през нея.
Когато обаче се
касае за регулирано със светофарна уредба кръстовище, пресичането , следва да
става съобразно вида на светлинните сигнали. В тези случаи пешеходците не се
ползват от предимство за преминаване, тъй като имат забрана за такова свое
действие при липса на разрешаващ сигнал. Преминаването им следва да се определя
не от наличието на пешеходна пътека, а от вида на светлинните сигнали, които
имат приоритет съобразно установената градация на задължителност в чл. 7 от ЗДвП.
В тези случаи правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно
и безусловно при навлизане на разрешен за него сигнал на светофарната уредба. В
горната насока са тълкуванията дадени в ТР № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по
т. д. № 2/2016 г., ОСНК, което със задължителен за съдилищата характер.
Настоящия случай обаче не е такъв.
На първо място от доказателствата по делото бе установено, че
пострадалият изобщо не е пресичал на пешеходна пътека, а е предприел пресичане
от разстояния около 12м. от външните очертания на пешеходната пътека обозначена
на кръстовището, като е пресичал косо, тичайки. В тази връзка няма как да бъде
споделено становището на държавното обвинение, че пострадалият пресичал в
близост до пешеходната пътека и това обуславяло квалификацията по чл. 343, ал.3
от НК. Що се касае до цитираното от прокурора Решение на ВКС № 502/2012год. по
н.д. № 3124/2012год. на ІІІ н.о. то касае различен казус. По-важното обаче е
това, че от изложеното в това решение става ясно, че становището на върховната
инстанция е обвързано от незначителни отклонения (излизане от очертанията на
пътеката) като показателни в тази насока са дадените примери – множество
пешеходци, които не могат да се съберат в очертанията), както и от факта, че в
тези случаи (когато се пресича извън очертанията на пътеката) мястото на улицата трябва да е определено за преминаване
на пешеходци. Такива факти не бяха установени по делото. Както бе посочено
по-горе пострадалият е предприел пресичане на около 12м. от пешеходната пътека
(последната е положена в самото
кръстовище) и на място която не е отредено за пресичане. По права линия там има
парапет разделящ двете платна за движение по булеварда, поради което и
пресичането е било косо към разделителния остров.
На
следващо място липсват категорични доказателства пострадалият да е предприел
пресичане на зелен сигнал на светофарната уредба, в който случай за водача
възниква и задължението да му осигури предимство. В горната насока са
единствено неговите (на пострадалия) показания, които обаче в тази част не се
кредитират от съда по мотивите изложени по-горе. От друга страна от обясненията
на подсъдимия и показанията на св. В. дадени в хода на досъдебното производство
и приобщени по реда на чл. 281 от НПК се установява, че подсъдимият е предприел
извършването на маневра десен завой на светеща зелена секция като в този момент
по пешеходната пътека не е имало минаващи пешеходци.
От приложената към делото циклограма и показанията на
в.л. Т. се установява, че в този момент, светофара за пешеходци свети червено.
Нещо повече установява се и това, че дори подсъдимият да е предприел маневрата
в самия край на разрешителния сигнал подаден от секцията, последван от зелен
сигнал за МПС-та движещи се по бул. „Цар освободител“ и отново позволяващ
извършването на маневра десен завой, то за пешеходците пресичащи бул. „Осми
приморски полк“, в този момент сигналът за преминаване е пак забранителен
защото разрешителния сигнал за тях се подава около 1 сек. след изгасване на
секцията. Нещо повече според показанията на в.л. Т. при предприета маневра
десен завой на разрешен сигнал подаден от секцията няма как, невъзможно е
пешеходецът да е предприел пресичане на зелен за него сигнал. В този случай
пешеходецът е предприел пресичането и е стъпил на платното на червен за него
сигнал. Не е възможно и това пешеходецът да е предприел пресичането на зелен
сигнал и след това в течение на пресичането сигнала за него да се промени на
червен. Последното е от съществено значение с оглед направения по-горе анализ
на разпоредбата на чл. 120, ал.1, т.2 от ЗДП.
Безспорно
с оглед на процес. си качество подсъдимият може да дава каквито си иска
обяснения. Доколкото обаче по основните за предмета на доказване факти
обясненията му кореспондират с показанията на св. В., който свидетел е
абсолютно незаинтересован от изхода на делото от една страна, а от друга е и
пряк очевидец на инцидента, депозирал е показанията си след предупреждението по
чл.290 от НК и дава логично обяснения за противоречията между показанията му
непосредствено пред съда и тези давани в хода на досъдебното производство,
които след прочитането им поддържа изцяло, съдът няма причина да не кредитира
обясненията на подсъдимия и да възприема същите като някаква защитна теза с
оглед избягване на наказателна отговорност. Напротив видно от обясненията на
подсъдимия дадени непосредствено пред съда същия излага подробно
обстоятелствата при които е възникнало ПТП-то, в това число излага и факти
обуславящи извод за негово виновно поведение,. Сочи, че валял силен дъжд, че
видимостта била лоша, че след извършване на маневрата и навлизайки в движението
по бул. „Осми приморски полк“ не наблюдавал постоянно пътя пред себе си, а
отместил погледа си към лявото странично огледало за задно виждане и пр.
По
изложените по-горе съображения и като прие, че пострадалият не е пресичал на
пешеходната пътека, а подсъдимият е предприел извършване на маневра десен завой
на разрешен за него и забранен за пешеходците сигнал на светофарната уредба
съдът счете, че подсъдимият не е нарушил разпоредбата на чл.120, ал.1, т.2 от
ЗДП и го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените по
делото разноски за експертизи и вещи лица
като го осъди да заплати на ОД на МВР Варна сума в размер на 363.63лв. и в
полза на ВРС сума в размер на 721.46лв..
Водим от
горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: