Р Е
Ш Е Н
И Е № 517
гр.Стара Загора, 06.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VІІI
състав, в публично съдебно заседание на трети декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при секретар Николина
Николова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ
административно дело № 201 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.156 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.
Образувано
е по жалба на С.С.А. ***, срещу Ревизионен акт №Р-16002418003215-091-001/22.11.2018г.,
потвърден с Решение №97/18.02.2019г. на Директор на Дирекция ОДОП – гр.Пловдив
при ЦУ на НАП. В жалбата са посочени обстоятелства относно закупуването от
жалбоподателя на лек автомобил Мерцедес МЛ и относно узаконяването и
декларирането на пристройките и надстройките в имота на жалбоподателя, находящ
се на ул.***. Изложени са доводи, че при ревизията неправилно е прието, че към
01.01.2017г. жалбоподателят е имал само 5000 лева и че през 2017г. е направил
разход за придобиване на недвижим имот в размер на 182 365,90 лева,
намален с разхода за придобиването на имота през 2000г. в размер на 2 680 лева.
Счита се, че следва да се направи преизчисление на разходите през 2017г. като
посочения разход от 179 685,90 лева следва да се изключи разходната част
от паричния му поток. Обосновава се, че неправилно не са признати парите, които
е взел назаем от негови роднини и приятели, за което в жалбата са изложени
подробни доводи. Възразява се срещу твърдението, че договорите за заем нямат
материална доказателствена сила, тъй като не са нотариално заверени и нямат
някой от белезите на чл.181 ГПК. В заключение се сочи, че неправилно не е
признато, че през м.февруари 2017г. е взел назаем 28 800 лева от три лица,
макар да има доказателство за сключването на договорите и две от тези лица да
са потвърдили сключването им, като се счита, че сумата от 28 800 лева
следва да се включи като приход в паричния му поток. Според жалбоподателя дори
да се приеме, че е спечелил 206 489,51 лева от друга трудова дейност,
неправилно е определен размерът на осигурителния доход и данъчната основа, тъй
като от 206 489,51 лева, първо следва да се приспаднат нормативно
признатите разходи от 25% върху получената сума, да се начислят ЗОВ, тези ЗОВ
да се приспаднат от осигурителния доход и по този начин да се получи данъчна
основа.
В съдебно заседание, чрез процесуалните
си представители и в представено писмено становище, жалбоподателят сочи, че през 2017г. не е извършвал никаква трудова
дейност, във връзка с която да е задължен за подава декларации към НАП и да
дължи ЗОВ. Домакинството му се състояло от него и съпругата му Г.А. и се
издържа изцяло от него, като за периода 2012г. - м.08.2015г., той и съпругата
му живеели и работели в Полша. В края на август 2015г. се прибрали от Полша, като
част от парите, които спечелил от Полша, дал на сина си И., а другите спестил и
държал в дома си, като към 01.01.2017г. имал у дома се 20 000 лева. Решил да си
купи кола, но парите не му стигнали и взел назаем от роднини и приятели около
29 000 лева, след което през март месец си купил кола Мерцедес МЛ. Заявява, че
в началото на март 2017г., решил да узакони пристройките и надстройките, които
правил на къщата си на ул.***, както и гаража, които построил на този адрес.
Къщата бил закупил през 2000г. и веднага започнал да я пристроява и надстроява,
като до зимата на 2001 година къщата била завършена в груб строеж и с покрив
във сегашния и вид. През следващите години правил и довършителни работи на
къщата и гаража. Към 2008г., когато влязла в сила кадастралната карта за
гр.Стара Загора, всички постройки били вече построени, но не били декларирани,
тъй като нямало строителни книжа за тях. През 2017г. се консултирал с юрист,
който го посъветвал да се снабди с констативен нотариален акт за постройките в
сегашния им вид. След като си извадил скици на сградите /къщата и гаража/ му
позволили да ги декларира, но тъй като е следвало да декларира сградите още при
построяването им /т.е. още преди 2008г./ от Общината му начислили и събрали
местен данък и такса битови отпадъци за пет години назад - от 2012г. насам и му
издали данъчна оценка за сградите. Констативния НА съставил Нотариус П. И. на
01.03.2017г. С оглед тези обстоятелства се счита, че неправилно е прието, че
към 01.01.2017г. РЛ е имал само 5000 лева, а не сумата от 20 000 лева, както и
неправилно е прието, че през 2017г. е направил разход за придобиване на недвижим
имот в размер на 182 365,90лв., намален с разхода за придобиването на
имота през 2000г. в размер на 2680лв. Данъчната оценка на имота действително е
182 365,90 лв., но имота не е придобит чрез покупко-продажба и няма
доказателства, че това е разход, извършен през 2017г. и няма как през 2017г. да
са вложени за строителство 182 365,90 лв. Обосновава се, че от документите е
видно, че към началната постройка, която е купена е пристроена около 100кв. и са
надстроени два етажа над нея, отделно са построен и гараж. Сочи се, че нотариалния
акт за придобиването на имота е констативен, а не нотариален акт за
покупко-продажба. Данъка
за МДТ, на стойност 2650,76лв, който е заплатен с кв. № 43877/28.02.2017г. е за
5г. назад до 2012г. Той е изчислен на база данъчна основа 182 365,90лв, т.е.
стойността на имота и през 2012г. е била същата. Излагат се съображения, че сградите
са строени преди 2008г., а през 2017г. само е констатирано, че РЛ е техен
собственик. Моли се съда да отмени изцяло оспорения ревизионен акт. Претендират
се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция ОДОП гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – гл.юрисконсулт К., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. В писмено становище сочи, че като местно физическо лице С.С.А. е данъчно задължено лице на основание чл.3, т.1 и чл.6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през данъчната година, попадаща в обхвата на ревизията. ЗЛ не е подавало ГДД по ЗДДФЛ за 2017г. и не е получавал доходи по трудови правоотношения. През периода на ревизията е установено, че ЗЛ е извършило разходи за придобиване на МПС и вписване на имот в Службата по вписванията гр. Стара Загора с данъчна оценка 182 365,90 лв., което не отговаря на реализираните за периода доходи. В хода на ревизионното производство на лицето са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, като на база анализ на събраните документи органите по приходите не са приели за доказана декларирана сума от лицето и са определили налични средства към 01.01.2017г. в размер на 5 000,00 лв. Сочи се, че в хода на ревизията на С.А. е установено, че автомобил „Мерцедес МЛ 350“ е придобит чрез покупка от „Софауто“ ООД по фактура № *********/23.03.2017г. на стойност 53 676,00 лв. Закупеният автомобил е придобит в режим на СИО, поради което органите по приходите определят 1/2 от стойността му за разход, направен от ревизираното лице. По отношение на вписания имот в служба „МДТ“ Община Стара Загора с данъчна оценка 182 365,90 лв. е установено от органите по приходите, че лицето е подало декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ ДК14001328БЦ/28.02.2017г., с която е декларирал „настъпване на промяна в декларирано обстоятелство“, като са посочени недвижим имот – сграда и гараж на ***с НА №157/29.10.2000г. за покупка на имот и подобрения на сграда и гараж, находящ се в гр.Стара Загора, ***с НА № 109/01.03.2017г. Установено е от органите по приходите, че ревизираното лице през 2000г. е придобило чрез покупка имот в гр. Стара Загора, ул. ***- жилищна сграда на един етаж с РЗП 66 кв.м. През 2017г., съгласно последващия НА № № 109/01.03.2017 г. е констатирано, че за същия имот лицето вече е собственик на жилищната сграда с РЗП и етажност - сграда на три етажа с РЗП - 483 кв.м. и гараж от 12 кв.м. Установено е, че през 2000 г. С.С. не е семеен, т.е. закупеният имот се явява лично имущество. В последващото нотариално отразяване на изменението на имота с НА № № 109/01.03.2017 г. лицето е посочен като единствен собственик и като такъв е деклариран от него в подадената Декларация по чл. 14 от ЗМДТ - собственик на 1/1 идеална част. Като източник на парични средства през 2017 г. жалбоподателят декларирал получени заеми. Органите по приходите са извършили съпоставка на получените доходи с направените разходи от С.С.А., като е установено несъответствие и са констатирани предпоставките на чл.122 от ДОПК с оглед прилагането разпоредбата на чл.123 от същия. След описание на относимите обстоятелства по ал.2 на чл.122 на ДОПК и съпоставка на извършените парични разходи с получените приходи/доходи, органът по приходите е определил доходи с неустановен произход за 2017 г. в размер на 206 489,51лв. За така посочените доходи с неустановен произход за 2017г. органите по приходите са определили дължими задължителни осигурителни вноски, като ангажираните в хода на съдебното производство не опровергават констатациите на органите по приходите. Показанията на разпитаните в проведеното на 16.07.2019г. съдебно заседание свидетели не допринасят за доизясняване на фактическата обстановка. Съпругата на жалбоподателя не си спомня кога са отишли и кога са се върнали от Варшава, не знае кога е узаконена къщата. Не се доказват и с показанията на останалите свидетели с какви парични средства е разполагал жалбоподателят, реално ли е получил заеми и за какво ги е използвал, какви суми е спестил от работата си в чужбина и доколкото той е единственият, който издържа семейството, имал ли е възможност да направи разходи в такива размери. Съдебно-счетоводната експертиза не следва да се кредитира, тъй като се базира на недоказани факти и обстоятелства, а именно наличие на начално салдо от 20 000,00 лв. и включване на заеми от А.Ю.И., С.Н.С. и Т.И.Ф.. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и да потвърди изцяло обжалвания ревизионен акт като правилен и законосъобразен, както и да присъди в полза на Дирекция ОДОП гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните
доказателства, съдът приема следното от фактическа страна:
Със Заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) №Р-16002418003215-020-001/05.06.2018г. на началник сектор при ТД на НАП В.П.А.(л.271)
е възложена ревизия с ръководител В.Г.Г.(главен инспектор по приходите) и Е.И.К.(инспектор
по приходите) на С.С.А. с обхват: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.; ДОО – за самоосигуряващи
се за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи
се за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.; Универсален пенсионен фонд – за
самоосигуряващи се за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. Срокът на
ревизията е три месеца от връчване на заповедта. Заповедта е подписана с
електронен подпис от В.П.А.на 05.06.2018г. в 14:07 часа. При
зареждане на удостоверението към файла с електронните подписи от диска, приложен по делото се
установява, че това е електронния подпис на В.П.А., издаден е от „В-Trust Operational CA QES“,
като срокът за валидност на подписа е от 20.12.2017г. до 20.12.2018г. ЗВР
№Р-16002418003215-020-001/05.06.2018г. на началник сектор при ТД на НАП е
връчена лично на ревизираното лице на 21.06.2018г. (л.272).
На 31.08.2018г. е изготвено Уведомление
по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК с №16002418003215-139-001 (л.71), което е връчено
на ревизираното лице по електронен път на 31.08.2018г. (л.73).
На 31.08.2018г. е изготвено и
Уведомление №16002418003215-113-001 на основание чл.124, ал.1 от ДОПК (л.68), с
което А. е уведомен, че са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – данни за укрити приходи и доходи, като е определен срок за представяне
на доказателства и вземане на становище 14 дни от датата на връчване на
уведомлението. Уведомлението е връчено на ревизираното лице по електронен път
на 31.08.2018г. (л.69).
На 20.09.2018г. е изготвена Заповед
за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР)
№Р-16002418003215-020-002 на началник сектор при ТД на НАП В.П.А., с която
обхватът на ревизията е останал в същите параметри и от същите лица, като е
определен срок на завършването й до 19.10.2018г. Заповедта е подписана с
електронен подпис от В.П.А.на 20.09.2018г. в 16:02 часа. ЗИЗВР
№Р-16002418003215-020-002/20.09.2018г. на началник сектор при ТД на НАП е
връчена на С.С.А. по електронен път на 27.09.2018г. (л.268).
На 02.11.2018г. е изготвен Ревизионният
доклад (РД) №Р-16002418003215-092-001 (л.18-30), който е връчен на ревизираното
лице по електронен път на 06.11.2018г. (л.31). РД е подписан с електронен
подпис от В.Г.Г.на 02.11.2018г. в 17:24 часа. При
зареждане на удостоверението към файлова с електронни подписи, от диска
приложен по делото се
установява, че това е електронния подпис на
Господинова, издаден от „В-Trust Operational CA QES“, като срокът за
валидност на подписа е от 20.12.2017г. до 20.12.2018г.
При извършване на
ревизията е установено следното:
Физическото лице С.С.А. през
ревизирания период 01.01.2017г. – 31.12.2017г., няма регистрирана дейност като
едноличен търговец или като лице, упражняващо свободна професия, занаятчийска
или земеделска дейност. По данни от ИС на НАП С.С.А. няма участия и не е
представляващ на фирми и организации. През периода 2017г. от проверяваното лице
не са подавани Годишни данъчни декларации (ГДД) по чл.50 от ЗДДФЛ. Лицето не е
осигурявано/самоосигурявано по реда на КСО. През проверявания период лицето не
е получавало доходи по трудови или извън трудови правоотношения. От Справка –
Данни за осигуряване по ЕГН за периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г. се
установявало, че лицето не е осигурявано по реда на КСО и ЗЗО. За проверявания
период 2017г., не се установени подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за С.С.А.. В
хода на ревизията е констатирано, че са изразходвани парични средства за
придобиване на лек автомобил и жилищна сграда, но не са представени
доказателства относно приходоизточника им. Във връзка с извършените от лицето
плащания е прието, че същото е извършвало трудова дейност, от която е
реализирало доходи, които не са декларирани по съответния ред, а са укрити.
Размерът на недекларирания доход от друга трудова дейност участва при формиране
на данъчната основа за определяне на дължимия данък по ЗДДФЛ и размера на
осигурителния доход.
От Община Стара Загора са събрани
данни за декларираните по чл.14 и чл.54 от ЗМДТ от лицето имоти и МПС и размера
на платените данъци и такси за ревизирания период. От представени извлечения на
квитанциите се установяват платени от С.С. данъци за недвижим имот и МПС и
такси (ТБО) в размер на 2 686,41лв.
Във връзка с изготвянето и нотариално вписване на акт за собственост на
недвижим имот №109/01.03.2017г. ревизираното лицето е заплатило такса в размер
на 1 129,20лв. по фактура № 18638/01.03.2017г. издадена от нотариус П. И.. Направените
вноски на суми на платените данъци и такси по ЗМДТ и нотариални такси по регистрирани
сделки са взети предвид при определяне на годишната данъчна основа за определяне
на задължения по ЗДДФЛ. По данни от Агенцията по вписванията и Дирекция МДТ на
Община Стара Загора се установява, че ревизираното лице е извършило сделки по
придобиване на следните недвижими и движими имущества: Придобиване на МПС, лек автомобил МЕРЦЕДЕС МЛ 350 с рег. № ***.
В хода на ревизията са събрани данни че автомобил МЕРЦЕДЕС МЛ 350 е придобит
чрез покупка от Софауто ООД, за която продажба от дружеството е издадена
фактура №*********/23.03.2017г. на стойност 53 676,00лв. От Софауто ООД са събрани съответните документи за
продажбата, фактура, договор и вносна бележка от 24.03.2017г. за заплатената от
ревизираното лице сума от 27 445,00 евро по сметката на дружеството. В хода на
ревизията е установено, че по партида на лицето в Службата по вписванията
гр.Стара Загора на 01.03.2017г. е регистрирано вписване, тип „Констативен акт,
издаден по документи“. Документът въз основа на който е направено вписването
представлява Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 109/01.03.2017г.,
съгласно който С.С.А. е признат за собственик на жилищна еднофамилна сграда,
разгъната застроена площ от 483кв.м. с брой етажи 3 (три) и гараж от 12 кв.м.,
построени в общински поземлен имот с площ от 259 кв.м. Идентификатор на имота №
68850.512.188.2 и адрес ***. Данъчната оценка на имота е 182 365,90лв. Като
материален интерес от Службата по вписванията е посочена сума 182 365,90лв. Придобиването
на имота по цитирания НА № № 109/01.03.2017г. е деклариран в ДМДТ Стара Загора
с Декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ ДК14001328БЦ/28.02.2017г. Като основание за
придобиването му е посочено „настъпване на промяна в
декларирано обстоятелство“ в недвижим имот в гр.Стара Загора, ул.Ком, № 59.
Посочени са данни за жилищна сграда с параметри – РЗП 483кв.м., етажност 3,
височина 10м. Посочен е втори обект - гараж от 12 кв.м. В хода на ревизията е
установено, че първоначално придобиване на цитирания имот е регистрирано с НА № 157/29.09.2000г., с който С.С.А.
закупува жилищна сграда състояща се от четири
стаи и коридор, заедно с избено помещение под едната стая, построени в
северната част на общинско дворно място от 252 кв.м. парцел XIV-161,162. в ***за
сумата от 2 680,00лв. Данъчната оценка на имота е 2 680,70лв. Придобиването по
НА № 157/29.09.2000г. е деклариран през 2008г. в Община Стара Загора с
Декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ **********/04.01.2008г. с посочени данни за
имота: къща с година на построяване – 1961г., етаж 1 (един), РЗП – 60 кв.м. и обслужващи части – 6 кв.м. Посочени
данни за земята, в качеството на „ползватели“ - 252 кв.м. Във връзка с издадения Констативен акт № 109/01.03.2017г., е направено запитване до
Община Стара Загора с писмо изх. № К8-2473/14.09.2018г. Изискани са данни за
строителството на цитираната сграда, одобрени строителни книжа във връзка със
строителство или реконструкция на жилищна сграда и гараж в имот с идентификатор
68850.512.188 (№ на предх. план 162, кв. 16), находящи се в гр.Ст.Загора, ул.
Ком, №59, собственост на С.С.А.. С писмо вх. № К82473#1/03.10.2018г. от отдел
„Устройство на територията, строителство и инвестиции“ е представена
информация, че при извършена справка относно цитирания имот, няма данни за наличие на строителна
документация, описана в искането от НАП (разрешение за строеж,
удостоверение за въвеждане в експлоатация, удостоверение /актове за
степен/етапи на завършеност и т.н.).
От ревизираното лице са
представени обяснения, че цитираният акт е за узаконяване на сграда, построена
през 2000г., с материали на приблизителна стойност около 2 000,00лв. и личен
труд. Посочено е, че „сградата“ е допълнителна
пристройка за битови нужди към къщата му,
намираща се в ***. Така представеното обяснение от
лицето не съответствало на данните от подадената за имота Декларация по чл.14
от ЗМДТ вх.№ ********** през 2008г. в която са декларираните данни за имота са
съответстващи на първоначалния му придобиване по НА № 157/2000г. - къща с
година на построяване – 1961г., етаж -1 (един), РЗП – 60 кв.м., с обслужв.
части – 6 кв.м. Посочени данни за земята, в качеството на „ползватели“ на
земята от площ -252 кв.м. Липсват данни за посочената от лицето „допълнителна
пристройка“. Видно от цитираните документи ревизираното лице през 2000г. придобива
чрез покупка имот в ***- жилищна сграда на един етаж с РЗП 66 кв.м. През
2017г., съгласно последващия НА №
109/01.03.2017г. се констатира, че в същия имот лицето е собственик на жилищната
сграда със параметри на РЗП и етажност – сграда на три етажа с РЗП – 483 кв.м.
и гараж от 12 кв.м. Имотите, за които лицето е признато като собственик през
2017г. по НА № 109/01.03.2017г. значително се различават от първоначалните
данни на закупеното жилище по НА № 157/2000г.
Според ревизиращите органи от
изложените факти се установявало, че за РЛ съгласно установената собственост по
НА № 109/01.03.2017г. е придобито и декларирано имущество в размер на
разликата между стойностите на новоустановения имот по данъчна оценка 182
365,90лв. и първоначалното придобиване на имота в размер на 2 680,00лв. С.С.
през 2000г. не е семеен, т.е. закупения имот се явява лично имущество. В последващото
нотариално отразяване на изменението на имота с НА № № 109/01.03.2017г. лицето също
е посочен като единствен собственик и като такъв е деклариран от него в
подадената Декларация по чл.14 от ЗМДТ - собственик на 1/1 идеална част. Прието
е, че към съответната дата на придобиване по НА № № 109/01.03.2017г.е придобил
недвижим имот с данъчна оценка 182 365,90лв. При определяне на данъчната основа
е взета предвид данъчната оценка към момента на деклариране на придобиване на
недвижимия имот.
В хода на ревизията са
представени три Договора за заем, в които РЛ е заемател: Договор за паричен
заем от 02.02.2017г. за сумата от 9 800,00лв. със заемодател Т.И.Ф., с предаване
на сумата – в брой и срок за връщане на сумата - 31.08.2019г., както и уговорена
лихва - 3%.; Договор за паричен заем от
08.02.2017г. за сумата от 9 900,00лв. със заемодател А.Ю.И., с предаване на
сумата в 3 дневен срок в брой и срок за връщане на сумата - 30.06.2019г., както
и уговорена лихва - 0,3%; Договор за паричен заем от 21.02.2017г. за сумата от
9 100,00лв. със заемодател С.Н.С., предаване на сумата - в брой и срок за
връщане на сумата - 31.12.2019г., както и уговорена лихва - 0,3%. След извършен
анализ на документите събрани в хода на извършените насрещни проверки на лицата
посочени като заемодатели, както и анализ на данните съдържащи се в информационните
масиви на НАП относно възможността същите да са предоставили посочените в
договорите парични средства е констатирано, че представените Договори не
съдържат достоверни данни. Сумите посочени в договорите като предоставени на
ревизираното лице не са включени в изготвената Справка за съпоставка и не взети
предвид при определяне на годишната данъчна основа за определяне на дължими
ДДФЛ, ЗОВ и ЗО.
От ревизираното лице са изисквани
данни за размера на направени разходи за издръжка на домакинството. С Писмо вх.№
ВхР-3504/24.07.2018г. от лицето са представени писмени обяснения, че разходите
за издръжка на домакинството възлизат на 100лв. (на месец на член от домакинството). Посочено е, че
членове на домакинството са
ревизираното лице и съпругата му. Ревизираното лице
не е представило документи относно размера на извършените разходи за живот,
издръжка, лечение, транспортни и др. В тази връзка при ревизията е прието, че
месечния размер на разходите за издръжка на РЛ е 100 лв. и сумата в годишен
аспект (1 200,00лв.) е включена при определяне на основата за облагане с ДДФЛ.
В
ревизираното лице са представени и данни за доходи от хазартни игри в размер на
17 408,58лв., като са приложени копия на квитанции за изплатени суми от
Еврофутбол за 2006г., които не съдържат данни за получател. От Юробанк България АД относно преводи
чрез системата за бързи преводи Western Union, е предоставена съответната
информация, за получен паричен превод на 21.03.2017г. от Гочо Демирев - 50,00 лв.
За ревизирания период 2017г. е
извършена съпоставка на декларираните/получени доходи с извършените разходи и
придобито имущество в годишен аспект за всеки отчетен период. В резултат на
извършената съпоставка между притежаваното имущество и направените разходи с декларираните
и/или получени доходи е установено несъответствие за 2017г. в размер, определен както следва: парични
средства в началото на данъчния период – 5 000 лева, представляващи налични
парични средства в брой, постъпления – 50 лева – получени средства от трети
лица, разходи за издръжка и живот – 1 200 лева, разходи за придобиване и
подобрение на недвижимо имущество – 179 685,90 лева, разходи за
придобиване и ремонт на ПС – 26 838 лева, разходи за заплатени данъци,
осигурителни вноски, такси и др. – 2 686,41 лева, други разходи – 1 129,20
лева. С оглед тези данни е прието, че Установеното несъответствие при
извършената съпоставка на имуществото и направените от лицето плащания с
декларираните и/или получени от него доходи в размер на 206 489,51лв., се приема като данъчна основа за доходи от друга
трудова дейност, определена по реда на чл.122 от ДОПК и е облагаема с данък по
чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ. Тази сума е определена от ревизиращия орган като данъчна
основа за облагане по 48, ал.1 от ЗДДФЛ от друга трудова дейност, като е
намалена с размера на дължимите осигурителни вноски, определени по реда на
чл.122-124а от ДОПК в размер на 8 049,60лв., от които за фонд ДОО 3
993,60лв., за фонд НЗОК 1 560,00лв. и за фонд ДЗПО УПФ 2 496,00лв. След
приспадане на ЗОВ е получена годишна данъчна основа в размер на 198 439,91лв.,
от която е определен дължим данък по чл.48 , ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 19
843,99лв.
Въз
основа на констатираното, ревизиращият екип приема, че РЛ е реализирало доход
от извършвана друга трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване като самоосигуряващо се лице, по
реда на чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО. Като лице, родено след ***г., във връзка
с чл.127, ал.1 от КСО, С.С.А. е задължително осигурен за допълнителна пенсия в
универсален пенсионен фонд. На основание чл.157, ал.1, т.1, ал.5 и ал.6 от КСО,
самоосигуряващото се лице следва да определя авансови осигурителни вноски в
приход на ДЗПО/УПФ върху същия осигурителен доход, избран за фонд ДОО и да ги
внася в определения с чл.158, във връзка с чл.7, ал.4 от КСО срок. Осигурителните
вноски за довнасяне се дължат за фонд ДОО, ДЗПО/УПФ и за ЗО.
С оглед приетото
от ревизиращият екип за наличие на предпоставките за приложението на чл.122,
ал.1, т.2 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред за определяне на
данъчната основа с облагане на данъци, са взети предвид относимите към
съответното лице обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК и е направено
предложение да бъдат установени размери на задълженията по видове, периоди и
лихви за просрочие към тях, изчислени към 02.11.2018г. както следва:
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2017г. – 31.12.2017г. в размер на 19 843,99 лева и лихва в размер
на 1 025,35 лева;
• ДОО
за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от 01.01.2017г. –
31.12.2017г. в размер на 3 993,60 лева и лихва в размер на 257,98 лева;
• Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващите се лица (КСО)
за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. в размер на 1 560 лева и лихва в размер
на 100,77 лева;
• Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. в размер на 2 496 лева и лихва в размер на
161,24 лева.
След връчване на РД на ревизираното
лице, в определения срок е подадено възражение и са представени допълнителни
доказателства срещу констатациите изложени в него.
На 22.11.2018г. е изготвен РА
№Р-16002418003215-091-001 (л.5-8), който е връчен на ревизираното лице по
електронен път на 26.11.2018г. (л.9). РА е подписан е електронни подписи от В.П.А.на
21.11.2018г. в 16:25 часа и от В.Г.Г.на същата дата и час. При зареждане на удостоверенията към файла с електрони
подписи от диска, приложен по делото се установява, че електронните подписи са
на Ангелова и Господинова, и двата подписа са издадени от „В-Trust
Operational CA QES“, като срокът на валидност на първият от тях е от
20.12.2017г. до 20.12.2018г., а на втория – от 20.12.2017г. до 20.12.2018г. В
РА са възприети обстоятелствата, посочени в РД, обсъдени са възраженията срещу
него, като същите са приети за неоснователни и са определение идентични
задължения с изключение на тези по ЗДДФЛ и ДОО за самоосигуряващите се лица, които са променени. С РА са установени
задължения и лихви върху тях, както следва:
• Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2017г. – 31.12.2017г. в размер на 19 812,79 лева и лихва в размер
на 1 133,82 лева;
• ДОО
за самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от 01.01.2017г. –
31.12.2017г. в размер на 4 305,60 лева и лихва в размер на 302,06 лева;
• Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващите се лица (КСО)
за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. в размер на 1 560 лева и лихва в размер
на 109,44 лева;
• Здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица (ЗЗО) за
периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. в размер на 2 496 лева и лихва в размер на
175,11 лева.
РА е
обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП Пловдив, който
с Решение № 97/18.02.2019г. го е
потвърдил (л.36-40). С решението са обсъдени възраженията на
ревизираното лице, като същите отново са приети за неоснователни, а
констатациите на органите по приходите – за правилни и обосновани. Във връзка с
предпоставките за извършване на ревизията по особения ред горестоящият
административен орган е приел, че са налице предпоставките и съставът по
чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, а не както е приел ревизиращият орган – по чл.122,
ал.1, т.2 от ДОПК.
За изясняване на обстоятелствата
по делото е допусната, изпълнена и приета съдебно-счетоводна експертиза. Към
вещото лице са поставени задачи за съотношението между приходи и разходи през
ревизирания период, които да се представят в различни варианти в зависимост от
началното салдо и получени или не заеми от посочените в РД лица (въпрос №1). В
зависимост от получените резултати от различните варианти на вещото лице е
възложено да отговори какъв би бил размера на дължимия данък (въпрос №2). На
вещото лице е поставена задача да отговори на въпроса и какъв би бил размера на дължимия данък и
задължителните осигурителни вноски, ако съдът приеме, че следва да се
приспаднат 25 % нормативно признати разходи, при всеки от вариантите по задача
1, както и вариант с 25 % нормативно признати разходи приспаднати от приетият
от органите по приходите общ доход с РА и РД?
ССЕ е дала отговор на поставените
въпроси, като от заключението й
се установява, че съгласно направените множество изчисления свързани с определянето на
съотношение между приходи и разходи при различни начални салда за периода
01.01.2017 - 31.12.2017г., експертизата заключава, че в зависимост от
признаване/ непризнаването на началната сума, която е налична по данни от
свидетелските показания у жалбоподателя, за същия ще произтичат задължения за
внасяне на данъци и осигурителни вноски; Предвид направените изчисления при
различни начални салда, експертизата прави заключение, че при двете стойности
на началното салдо /20000,00 лв. и 5000,00 лв./ и признаване на разхода
недвижимия имот, жалбоподателя С.С.А. е следвало за внесе осигурителните си
вноски и произтичащия данък, а в случай на непризнаване на същия /разхода за
недвижимия имот/ и при начално салдо от 5000,00 лв., лицето не е задължено да
прави горепосочените вноски в Централния бюджет; Съобразно приложените
изчисления, експертизата заключава, че в случай на приемане на приспадане на 25
% нормативно признати разходи, ще последват изводите и констатациите по въпрос
№ 2. С оглед на факта, че жалбоподателят
С.С.А. не отговаря на условия на чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДФЛ - не е регистриран
като упражняващ свободна професия или не е получил възнаграждения по
извънтрудови правоотношения, видно от приложените документи в кориците на
делото, следва че същият НЕ трябва да намалява придобития си доход с разходите
за дейността в размер на 25 % нормативно признати разходи.
С оглед допусната непълнота в отговорите на
поставените въпроси е допусната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза със
същото вещо лице, което да отговори за въпросите: 1 Да се определи съотношението между приходи и разходи на С.С.А., за
периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., като се имат предвид събраните по делото
доказателства и изготвения от органите по приходите паричен поток, като се приеме,
че началното салдо за 2017г. е 5 000,00 лв., А. не е получил заеми през
годината, и се приеме, че не е правен разход за придобиване на имущество в
размер на 179 685,90 лв., както е прието в РА и РД; 2. Какъв би бил размера на дължимия данък и
задължителните осигурителни вноски, ако се приемат резултатите за съотношението
приходи-разходи на А. по задача 1?
Заключението на експертизата установява, че съгласно извършените изчисления свързани с определянето на
съотношението на приходи и разходи при начално салдо от 5 000,00 лв., не
получени парични заеми и не направен разход за придобиване на имущество, е
налице превишаване на разходите над приходите, от което следва, че за да има
извършени/платени описаните разходи има не деклариран приход, за които не са
платени данъци и осигуровки. С оглед на получените резултати по въпрос 1,
вещото лице е направило заключението, че жалбоподателя има не декларирани
приходи, с които е покрил извършените разходи. Именно за тези приходи същия е
следвало да определи и внесе изискващия се по закон дължим данък, който според
вещото лице е в размер на 1 992,54 лв. и произтичащите осигурителни вноски общо
възлизащи на 6 928,23 лв., от които за
фонд ДОО – 3 437,26 лв., за фонд НЗОК
– 2 148,29 лв. и за фонд ДЗПО УПФ – 1 342,68лв
(л.388-390).
По делото са
изслушани показанията на свидетелите Г.С.А. – съпруга на жалбоподателя, И.С.С.
– син на жалбоподателя и М.В.М. – братовчед на жалбоподателя.
Според показанията на А.
през 2017г. съпругът й е закупил лека кола „Мерцедес”, като от работата им в
Полша, на пазара във Варшава, са имали 20 000 лева, а останалите пари А. взел назаем,
за да купи колата. Според свидетеля колата е купена за около 50 000-60 000
лева. По отношение на къщата в която живеят пояснява, че се намира в ***, като
това е къща на два етажа с гараж, която е купена през 2000г. Тогава къщата била
на един етаж - две стаи и един коридор, която била съборена и от 2003г. до
2008г. са построени първо гаража и после двата етажа. Целият строеж приключил
през 2008г.
Според
показанията на И.С., баща му през
2017г. купил „Мерцедес“ за около 50 000 лева, като семейството имало около 20
000 лева, а другите пари за колата били от заеми от приятели и роднини. Сочи,
че къщата, в която живеят е на два етажа и е закупена през 1999 или 2000г.,
когато той е бил много малък. Тази къща била развалина, поради което била
съборена и построена нова, като строежът започнал някъде след 2002 или 2003г. и
бил завършен през 2007-2008г. След това през 2017г. бил направен навес, външна
постройка. След 2017г. баща му извадил нотариален акт за имота и така къщата
била указаконена.
Свидетелят М.
сочи, че през
март месец на 2017г. А. закупил лек автомобил „Мерцедес”, като му казал, че
колата струва 50 000 лева, от които той имал 20 000 лева, а останалите взел е
назаем от трима човека. А. поискал пари и от М., но последният нямал и не му
дал. Твърди, че А. ***, в къща на три етажа -
на първия етаж живее той с жена си, на втория – децата му с дъщерята, а
най-отдолу имало и гараж. Сочи, че според него къщата е закупена през 2003г.,
като тогава тя представлявала развалина, която била съборена, като впоследствие
А. я оправил. Строежът започнал след 2003г. и през 2008г. била завършена
къщата. Според свидетеля къщата била узаконена през 2017г., като А. заплатил
данъци за пет години назад. В заключение пояснява, че през 2014 или 2015г. А.
се върнал от гр.Варшава, като преди това ходел и се връщал, имал маса там и
работел.
От така установената фактическа
обстановка въз основа на представените по делото доказателства, след като се
съобрази с изискванията на чл.160, ал.1 от ДОПК и провери законосъобразността
на оспорения ревизионен акт на основанията предвидени в чл.160, ал.2 от ДОПК,
съдът направи следните правни изводи:
Решение
№ 97/18.02.2019г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив е съобщено на С.А.
на 07.03.2019г. (л.34), а жалбата срещу него е заведена в ТД на НАП Пловдив на
15.03.2019г., следователно оспорването е упражнено в рамките на срока по
чл.156, ал.1 от ДОПК. С атакувания ревизионен акт се установяват данъчни
задължения за оспорващото лице и това обстоятелство предполага съществуването
на пряк, личен и непосредствен правен интерес от провеждане на неговата съдебна
проверка за законосъобразност. Жалбата до съда е депозирана след изчерпване на
възможността за обжалване на РА по административен ред, което е приключило с
решение на горестоящия административен орган, с което РА е потвърден. Предвид
обстоятелството, че постоянния адрес на жалбоподателя към момента на извършване
на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от
органите по приходите е в гр.Стара Загора, на основание чл.156, ал.1, т.1,
изр.2-ро от ДОПК делото подлежи на разглеждане пред Административен съд
Стара Загора. Поради това и след като е
депозирана срещу подлежащ на оспорване акт, пред надлежния съд и в
законоустановения срок, от активно легитимирано лице, за което е налице правен
интерес за оспорването, жалбата е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
Видно от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г.
на директора на ТД на НАП Пловдив, издадена на основание чл.11, ал.1 от ЗНАП,
вр. чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК (л.46), е налице оправомощаване на началниците на
сектори в отдел „Ревизии“ да издават заповеди за възлагане на ревизии, както и
заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на
ревизии, сред които е и В.П.А.(л.47-гръб). Според правилото чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на същата. В
конкретния случай автори на обжалваното произнасяне са В.П.А.– възложител на
ревизията и В.Г.Г.– ръководител на ревизията, поради което следва да се приеме,
че това нормативно изискване е спазено. Издателите на оспорения акт са разполагали
с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална
компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП
гр.Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8,
ал.1, т.1 от ДОПК.
Постановеният РА,
чиято неразделна част е РД, както и решението на ответника, с което е потвърден
РА, обективират не само фактическите основания на органите по приходите във
връзка с определените задължения за данъци на ревизираното лице, но също се
посочват и правните основания за произнасянето им. Публичните вземания са
конкретизирани в достатъчна степен на яснота по основание, размер и субект.
Посочени са данни за ревизираното лице, за име и длъжност на авторите на РА.
Съдържа се информация за обхвата на ревизията. Посочен е срока и органа, пред
който може да се обжалва съобразно изискванията на чл.120 от ДОПК.
Видно от материалите
по ревизионната преписка РА е подписан от посочените като негови издатели
органи по приходите с квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от ЗЕДЕП.
Електронният подпис е приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на
чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП, като документите са подписани в срока на действие на
удостоверението по чл.24 от ЗЕДЕП. По определението на чл.13, ал.1 от Закона за
електронния подпис и електронния документ, електронен подпис е всяка информация
в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление,
за установяване на неговото авторство. Квалифициран електронен подпис съгласно
чл.13, ал.3 и ал.4 от ЗЕДЕП е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря
на изискването на чл.16 от Закона и той има значение на саморъчен подпис. За
установяване на наличието на квалифициран електронен подпис е необходимо
съгласно изискването на чл.16, ал.1 от ЗЕДЕП да е придружен от издадено от
доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен
подпис, отговарящо на изискванията на чл.24 удостоверяващо връзката между автора
и публичния ключ за проверка на подписа, и да е създаден посредством устройство
за сигурно създаване на подписа. Удостоверението за електронен подпис е
средство за електронна идентификация и потвърждаване на самоличността на
лицето, подписващо даден документ /файл/. Удостоверението за електронен подпис
е законово признато за еквивалент на саморъчен подпис за лицата, които
притежават такова удостоверение. От представените удостоверения, като прикачен
файл е видно, че подписите са положени от съответните лица, в периода на срока
на действие на тези удостоверения. В тази връзка се установи, че РА (както и
ЗВР) е подписан с електронен подпис от лицата, посочени като негови издатели, с
КЕП и в периода на действие на удостоверенията.
Но в разглежданият
случай се констатира, че ревизиращите органи са нарушили изискването на
разпоредбата на чл.117, ал.2, т.10 от ДОПК, според която РД трябва да съдържа
подписи на органите по приходите, които са го съставили, докато РД №Р-16002418003215-092-001/02.11.2018г. е
подписан единствено с електронния подпис на Главния инспектор по приходите – В.Г..
В тази връзка следва да се посочи, че според Тълкувателно решение (ТР) №5 от
22.06.2016г. по Тълкувателно дело №4/2014г. на Върховния административен съд
(ВАС) на Република България - ОСС от I и II колегия, не е налице нищожност на
Ревизионен акт, ако в ревизионния доклад, който е неразделна част от него, не е
спазено изискването за полагане на подписи от всички органи по приходите, които
са го съставили. Макар посочения тълкувателен акт да изяснява само въпроса за
нищожността на РА, когато РД не е подписан от всички органи по приходите, съдът
намира, че в тези случаи РА не е и унищожаем. Това е така, защото с РД се прави
предложение за издаването на друг акт, който има за правна последица
завършването на фактическия състав по извършването ревизионното производство, а
именно РА. Когато първия акт (този, с който се прави предложението) е
недействителен, това не повлича автоматически недействителност на втория
(основния) акт. Само нищожността на първия акт ще доведе до унищожаемост на
основния акт; унищожаемостта на първия акт не прави недействителен (в случая
унищожаем) втория акт, при положение, че той е напълно редовен, което
обстоятелство в случая е налице.
При тези данни съдът намира, че
оспорения РА е издаден от компетентен орган и е съответстващ на законовите
изисквания за форма на административен акт по 120 от ДОПК.
В подадената до съда
жалба не се заявява оплакване за съществено нарушаване на административнопроизводствените
правила, а и служебната проверка не констатира подобен порок на протеклото
административно производство. Със заповед на началник сектор „Ревизии“ при ТД
на НАП Пловдив В.П.А.от 05.06.2018г. е възложена ревизия с ръководител В.Г.Г.(главен
инспектор по приходите) и Е.И.К.(главен инспектор по приходите) на С.С.А. с обхват: Данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.; ДОО – за
самоосигуряващи се за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.; Здравно
осигуряване – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.;
Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2017г.
до 31.12.2017г. Срокът
на ревизията е три месеца от връчване на заповедта, извършено на 21.06.2018г. и
впоследствие е бил удължен със заповед от 20.09.2018г. на същия административен
орган до 19.10.2018г. Тези заповеди са били връчени на ревизираното лице.
Спазен е срока по чл.114 от ДОПК. На 02.11.2018г., в 14-дневен срок след изтичането на срока за
извършване на ревизията, е издаден РД при съблюдаване на разпоредбата на чл.117, ал.1
от ДОПК. РД е връчен на ревизираното лице на 06.11.2018г. и срещу него е подадено възражение на
13.11.2018г.
Съгласно чл.119, ал.2
от ДОПК ревизионният акт се издава в 14-дневен срок от подаване на
възражение или от изтичане на срока за подаване на възражение. РА е издаден на
22.11.2018г. при съобразяване с правилото на чл.119, ал.2
от ДОПК.
В обобщение съдът не
констатира съществено нарушаване на разписаната административна процедура,
рефлектиращо върху законосъобразността на атакувания РА.
При изследване на
материалната законосъобразност съдът съобрази следното:
Ревизионното производство е проведено по особения
ред на чл.122 – 124 ДОПК, при който в тежест на органите по приходите е да
докажат основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК, а когато фактическите констатации
в ревизионния акт са подкрепени с достатъчно доказателства се прилага
презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК и тежестта на оборването им се възлага на
ревизираното лице. В разглеждания случай са налице предпоставките на чл.122,
ал.1, т.7 от ДОПК, тъй като жалбоподателят не е подавал декларации по чл.41 от
ЗОДЮФЛ и не е декларирал въобще получени доходи, а е извършвал разходи без
съответстващи на тях налични парични средства. На лицето са
връчени Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК и Уведомление по чл.124, ал.1
от ДОПК, с които А. е уведомен, че ревизията ще се извърши по особения ред,
като е определен срок за представяне на доказателства и вземане на становище 14
дни от датата на връчване на уведомлението, като такива не са представени от
ревизираното лице.
Следователно
в случая са налице предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред по
чл.122 от ДОПК. Спазени са и останалите изисквания на чл.122, ал.2 от ДОПК, тъй
като при определяне на основата за облагане с данъци органът по приходите е
взел предвид всяко от посочените в тази норма и относими към ревизираното лице
обстоятелства. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК в
производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда
на чл.122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, поради което в тежест на задълженото лице е да обори същите с пълно
насрещно доказване.
Първият спорен по делото въпрос е
размерът на налична сума като начално салдо към 01.01.2017г., прието от
ревизиращите органи в размер на 5000 лв. В тази връзка твърденията на
ревизираното лице за изплатени суми през 2006г. от хазартни игри „Еврофутбол“
(декларация л.242) в размер на 17 408,58 лева (л.248, л.252 и л.253) и за
получени суми по договори за парични заеми, съответно по Договор за паричен заем
от 02.02.2017г. за сумата от 9 800,00лв. със заемодател Т.И.Ф. (л.237), по Договор
за паричен заем от 08.02.2017г. за сумата от 9 900,00лв. със заемодател А.Ю.И.(л.246)
и Договор за паричен заем от
21.02.2017г. за сумата от 9 100,00лв. със заемодател С.Н.С. (л.249), съдът
намира за неоснователни, поради следните съображения:
Представените
фишове за изплатени печалби от Еврофутбол не са доказателства на кого са
изплатени сумите за 2006 година, тъй като те не съдържат индивидуални данни за
лицето, в чиято полза са изплатени сумите. Не са ангажирани и доказателства, че
именно жалбоподателя е участник в тази игра, няма представени доказателства за
извършени от него залагания в „Еврофутбол“, от които да се установи каква е
реалната сума на направените залози и изплатените суми, за да се констатира
дали от всяко залагане е печелена сума. Отделно от това сборът на сумите от
представените пред данъчните органи квитанции не е равен на сочения в
декларацията на А. размер на дохода от „Еврофутбол“. Ето защо правилно органът
по приходите не е включил в паричния поток твърдените за получени от
жалбоподателя суми от фишове, издадени от „Еврофутбол“.
По
отношение на представените заемни договори следва да се отбележи, че договорът
за заем е неформален, реален и се приема за сключен с предоставяне на безспорни
доказателства за даване на съответната парична сума. В този смисъл настоящият съдебен състав намира
за недоказано в процесния случай на реалното предаване на сумите от заемодател
към заемател. По делото са представени само договори за заеми, без разписки или
други документи, които да удостоверяват реалното получаване на сумите. В
заемните договори липсва и клауза, че договорът служи за разписка. Действително
в хода на ревизията са представени писмени обяснения от сочените за заемодатели
С.С.(л.152 – гръб) и А. И. (л.282), но съгласно разпоредбата на чл.57, ал.2 от ДОПК писмени обяснения от трети лица са допустими само за установяване
на достоверността или авторството на данни от технически носители и неподписани
документи; на обстоятелства, за които законът изисква писмен документ, ако той
е загубен или унищожен не по вина на ревизираното или трето лице, както и за
установяването на факти и обстоятелства, за които законът не изисква писмен
документ, за които не са съставени документи, когато е имало задължение за това
или са съставени документи, които не отразяват действителните обстоятелства.
Фактите, към доказването на които са насочени обясненията на третите лица в
настоящия случай не могат да бъдат отнесени към никоя от хипотезите на чл.57, ал.2 от ДОПК, поради
което те не следва да се ценят при разрешаване на спора. В аспекта на
гореизложеното следва да се приеме, че след като не са
налице доказателства за реалното получаване на заемните средства, то обосновано
приходните органи са приели, че тези суми не следва да бъдат включени в началното салдо към 01.01.2017г.
По силата на чл.158, ал.1 от ДОПК посочените
по-горе предпоставки за допустимост на писмените обяснения в хода на
ревизионното производство по чл.57, ал.2 от ДОПК се отнасят и за свидетелските
показания в съдебното производство. В показанията на разпитаните по делото
свидетели Г.А., И.С. и М.М. се съдържат обстоятелства и факти относно наличните
парични средства в брой към 01.01.2017г. в размер на 20 000 лева у РЛ,
както и относно започването на строежа на къщата, находяща се в *** през 2003г.
и завършването й през 2008г. му във вида, в който къщата е декларирана пред
Община Стара Загора през 2017г. Въпреки, че тези показания са безпротиворечиви
и взаимнодопълващи се, съдът намира, че същите се явяват недопустими, тъй като
за установяване на обстоятелството за извършен строеж законът изисква съответна
строителна документация (напр. разрешение за строеж, удостоверение за въвеждане
в експлоатация, акт за степен или етап на завършеност и др.), а за наличието на
спестени парични средства също следва да налице съответни документи, свързани с
произхода на тези средства. В този смисъл съдът намира, че с показанията на
тримата разпитани свидетели се установяват факти и обстоятелства, за
доказването на които законът изисква писмен документ, следователно същите се
явяват недопустими по смисъла на чл.157, ал.1, вр. чл. 57, ал.2, т.2 от ДОПК и
следва да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. С оглед тези
данни съдът намира, че правилно ревизиращите органи не са приели за начално салдо
сумата от 20 000 лева, представляваща парични средства в брой, налични в
РЛ към 01.01.2017г.
Следващият спорен въпрос е по отношение
на направените от А. разходи през ревизирания период за придобиване и
подобрение на недвижимо имущество в размер на 179 685,90. Както беше
посочено свидетелските показания по делото за установяване на извършеното
строителство се явява недопустими и чрез тях не би могло да се установи момента
на извършването му. От друга страна обаче следва да се вземе в предвид вида на представения в ревизионното
производство нотариален акт за собственост на недвижим имот №109, том I, рег.№898, дело №52 от 2017г. (л.67-68), а именно, че
този акт е констативен. С оглед съдържанието на нотариалните актове те се
разграничават на два типа – констативни и конститутивни. Последните удостоверяват
извършването на правна сделка и съответно вещно прехвърлително действие. При
констативните нотариални актове се касае за издаване документ за собственост в
нотариално производство, имащо за цел да удостовери правото на собственост
върху недвижим имот на лица, които не притежават документ за правото си. Касае
се за охранително производство, различно от производството по извършване на
правни сделки с нотариални актове, при които срещу придобиване собствеността на
имота се заплаща определена престация. Обратно, при констативните нотариални
производства и издаването въз основа на тях нотариални актове молителят,
сезиращ нотариуса е собственик на имота на определено правно основание, но не
притежава документ за притежаваното от него вещно право именно във формата на
нотариален акт. Разглеждания случай е именно такъв. Видно от нотариален акт на
недвижим имот №157, том IV, рег.№6534, дело№616 от
2000г. (л.186-187) РЛ е придобило чрез покупко-продажба жилищна сграда в гр.***,
с административен адрес ***. За същия административен адрес А. е признат за
собственик на жилищна сграда (макар и с различни параметри от тези, описани в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №157, том IV, рег.№6534, дело№616 от 2000г.) и гараж, като това е
направено след развило се нотариално производство, приключило с издаването на
нотариален акт за собственост на недвижим имот №109, том I, рег.№898, дело №52 от 2017г. С този нотариален акт РЛ
е признато за собственик на имоти, за които липсват данни да са придобити през
2017г., както и през същата година А. да е заплатил парични средства за
придобиването им. С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че сумата от
179 685,90лв., посочена от ревизиращите органи като такава за придобиване
и подобрение на недвижимо имущество, не следва да се включва като разход в
паричния поток на РЛ, тъй като разход за придобиването на този имот не е
направен от жалбоподателя през ревизирания период.
С оглед всичко гореизложено следва да
се приеме, че като начално салдо за ревизирания период следва да се определи
приетата от ревизиращите органи сума в размер на 5 000 лева, за постъпления
следва да се зачетат – 50 лева – получени средства от трети лица, разходи за
издръжка и живот – 1 200 лева, разходи за придобиване и ремонт на ПС –
26 838 лева, разходи за заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др.
– 2 686,41 лева, други разходи – 1 129,20 лева. От паричния поток
следва да се изключи разход в размер на 179 685,90 лева, посочен от
данъчните органи като разход за придобиване и подобрение на недвижимо
имущество, тъй като по отношение на тези средства РЛ обори фактическите
констатации в РА, че с тази сума е придобит недвижим имот именно през
ревизирания период.
Гореизложените
обстоятелства налагат изменение на оспорения РА от съда, който решавайки делото
по същество следва да определи нови размери на задълженията, като възприеме
изчисленията на вещото лице в изготвеното заключение на допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза, където е извършено изчисление на дължими данъци
и осигурителни вноски на С.А. именно по възприетия от съда начин, като към тези
стойности следва да се прибавят и лихви за просрочие, изчислени към датата за
издаване на РА, а именно: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
за 2017г. в размер на 1
992,54лв – главница и лихва в размер на 180,45лв; ДОО – за самоосигуряващи
се за 2017г. в размер на 3 437,26лв – главница и
лихва в размер на 311,29лв; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се
за 2017г. в размер на 2 148,29лв – главница и лихва в
размер на 194,56лв; Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се в
размер на 1 342,68лв – главница и лихва в размер на
121,60лв.
Така очертаният
изход на съдебния спор определя като частично основателна, съразмерно на
уважената част от жалбата и заявената от пълномощника на жалбоподателя
претенция за присъждане на разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 800 лева, както и сумата от 520 лева –
възнаграждение за вещото лице. На основание чл.161, ал.1,
изр. първо ДОПК ответникът дължи да възстанови на оспорващия
разноски по делото, в размер на 1 565 лева.
Водим от изложените
съображения и на основание чл.160, ал.1,
ал.2
от ДОПК и чл.161, ал.1,
изр. първо ДОПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по жалба на С.С.А. ***, Ревизионен
акт №Р-16002418003215-091-001/22.11.2018г., потвърден с Решение
№97/18.02.2019г. на Директор на Дирекция ОДОП – гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с
който са определени задължения по видове, периоди и лихви за просрочие към тях,
изчислени към 22.11.2018г. както следва: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
от 01.01.2017г. – 31.12.2017г. в размер на 19 812,79 лева и лихва в размер
на 1 133,82 лева; ДОО за
самоосигуряващите се лица (КСО) за периода от 01.01.2017г. –
31.12.2017г. в размер на 4 305,60 лева и лихва в размер на 302,06 лева; Универсален пенсионен фонд за
самоосигуряващите се лица (КСО) за периода 01.01.2017г. –
31.12.2017г. в размер на 1 560 лева и лихва в размер на 109,44 лева; Здравно осигуряване за самоосигуряващите се
лица (ЗЗО) за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. в размер на 2
496 лева и лихва в размер на 175,11 лева, или всичко задължения в общ размер на
29 894,82 (двадесет и девет хиляди осемстотин деветдесет и четири лева и
82 ст.) лева, като ОПРЕДЕЛЯ задължения
по видове, периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 22.11.2018г.
както следва: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г.
в размер на 1 992,54лв –
главница и лихва в размер на 180,45лв; ДОО – за самоосигуряващи се за
2017г. в размер на 3 437,26лв – главница и лихва в
размер на 311,29лв; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за
2017г. в размер на 2 148,29лв – главница и лихва в
размер на 194,56лв; Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се в
размер на 1 342,68лв – главница и лихва в размер на
121,60лв. или всичко задължения в общ размер на 9 728,67 (девет хиляди седемстотин двадесет и осем лева и
67ст.) лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП да
заплати на С.С.А. ***, ЕГН: **********,
направените по делото разноски в размер на 1 565 (хиляда петстотин шестдесет и пет) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Стара Загора
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: