Производството е по реда на глава ХХІ
НПК.
С обжалваната присъда състав на Хасковския
окръжен съд е признал подсъдимия подсъдимия М.З.М. за виновен в това, че на 13.08.2014г. в
землището на с. К., обл. Х., причинил на С.Р.Г. с ЕГН ********** ***, тежка
телесна повреда изразяваща се в нанасяне чрез удар с брадва, на посечна рана в
областта на китката на дясната му ръка довел до пълно прекъсване на сгъвачните
сухожилия на пръстите, лъчевата артерия, лакетния и средния нерви на ръката /
частична ампутация/ довели до осакатяване на дясната му ръка и на основание чл.
128, ал.1, вр. ал. 2 и чл. 54 НК го осъдил на три години лишаване от свобода,
което наказание на основание чл. 57,
ал.1, т.3 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим, като го признал за
невиновен и оправдал по първоначално предявеното му обвинение за престъпление
по чл.115 вр. чл.18 ал.1 НК.
Съдът приспаднал предварителното
задържане на подсъдимия и се разпоредил с
веществените доказателства и разноските по делото.
Присъдата
била протестирана от прокурор при Окръжната прокуратура с доводи за
необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Претенцията е
насочена към отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение за по –
тежко наказуемо престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2 НК. В
допълнението към протеста прокурорът изразява несъгласие с изводите на съда, че
след като първият удар е бил нанесен с тъпата част на брадвата и с неголяма
сила, то у подсъдимия липсвали оформени намерение и решение за умъртвяване на
подтрадалия. Неправилно било прието от съда, че вдигнатата ръка на пострадалия
не пречела на подсъдимия да нанесе втория удар с острата част на брадвата в
главата му, както и, че липсата на трети замах и удар изключвали умисъла на
подсъдимия да причини смърт. Според прокурорът в недостатъчна степен била
отчетена и намесата на други лица за предотвратяване на последващите действия
на подсъдимия. Генералния извод е, че като е приел, че в случая е налице
престъпление по чл.128 НК, а не такова по чл.115, вр. чл.18, ал.1 НК съдът
неправилно е приложил материалния закон.
Присъдата
е била обжалвана от подсъдимия. В жалбата са развити доводи за неправилна
оценка на доказателствата, сочещи причината за възникване на конфликта между
пострадалия и подсъдимия, неправомерните действия на самия пострадал,
демонтстрирал опит да осъществи сексуален контакт с жената на подсъдимия в
негово присъствие, отправените псувни и закани, както и нанесените удари на
подсъдимия, което провокирало поведението на последния. Именно с това
противозаконно поведение на пострадалия се обосновава искането за
преквалифициране на деянието на подсъдимия в по – леко наказуемо престъпление
по чл.132, ал.1 НК.
В
съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура поддържа протеста по изложените в него
съображения. Изхождайки от действията на подсъдимия, вида на оръдието на
престъплението, насочеността и силата на ударите и характера на уврежданията
счита, че деянието на подсъдимия представлява опит за убийство, а не умишлено
нанесена тежка телесна повреда и в тази връзка иска да бъде приложен закон за
по – тежко наказуемо престъпление по обвинението, подвигнато и предявено на
подсъдимия с обвинителния акт в първата инстанция. Независимо, че в протеста
липсва искане за корекция на наказанието, прокурорът предлага същото след
преценка на всички обстоятелства да бъде приведено в съответствие с по –
тежката квалификация. Изразява несъгласие със жалбата на подсъдимия е предлага
същата да се остави без уважение.
Гражданският
ищец и частен обвинител и неговият повереник се присъдиняват изцяло към
казаното от прокурора и предлагат протестът да бъде уважен, а жалбата оставена
без уважение.
Защитата
на подсъдимия поддържа жалбата си. Счита, че подсъдимият не е имал умисъл да
убива пострадалия, защото след нанасяне на двата удара с брадвата е спрял и не
е продължил действията си за причиняване на смъртта. Според защитата съдът не е
анализирал в достатъчна степен провокативното поведение на самия пострадал,
което е довило подсъдимия до състояние на афект, а товда от своя страна би
довело до преквалифициране на деянието му в по – леко наказуемо престъпление. В
тази насока е и направеното искане за преквалификация на деянието ан подсъдимия
в по – леко престъпление, респективно се иска оставяне на протеста без
уважение.
Подсъдимият
поддържа адвоката си и изказва съжаление.
Апелативният
съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на
присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият М. живеел на
съпружески начала със св. М.Н.в гр. С., към лятото на 2014г. двамата имали три
деца. На 13.08.2014г. двамата с децата си потеглили с такси от гр. П. и около
08.00 часа посетили майката на св. Н. - св.М.Х., която работела в краварник
собственост на Г.С.в местността „Т.д.“ в землището на с.К. обл. Х.и обитавала
постройка до краварника. Докато пристигнат с таксито до краварника в посочената
местност, подсъдимия консумирал алкохол и при пристигането бил вече в пияно
състояние. След като пристигнали, св. Х. ги посрещнала и отишла да си върши
работата, а подсъдимият продължил да консумира алкохол – бира. Наблизо имало друг
краварник, собственост
на лицето Н.Г., при който работели пострадалия св.С.Г. и св.Ф.Г., с която последния живеел на
семейни начала. Докато подсъдимият продължавал да консумира бира, около 09.00 часа на гости
при св. Х. дошла св. Ф.Г., след нея и св.С.Г.,
който се познавал с подсъдимия. Последният го поканил и двамата започнали да
пият бира, след това и ракия, която подсъдимия поръчал на такси от гр. Х., като се
преместили в стаята обитавана от св.Х.. По това време св. Н. помагала на майка
си да приготвя храна за животните в краварника, а децата били също в стаята. Трите
свидетелки също влизали в стаята, пускали и музика и танцували. Така подсъдимия
и св. Г. изпили значително количество алкохол – над 2 литра бира и половин
литър ракия и около обяд вече били видимо пияни и под въздействието на алкохола
двамата се скарали и си разменили ругатни и удари. С.Г.се опитала да се намеси
и ги раздели, но не успяла. От своя страна подсъдимият и пострадалият Г., повлияни от алкохола, излезли от постройката и продължили да
си разменят ругатни и удари. Подсъдимият забелязал наблизо брадва с къса дървена
дръжка, взел я и подгонил св.Г., който побягнал през затревената площ към
краварника където работел. След около 20 м. св. Г. се препънал и паднал на
земята по колене, с гръб към подсъдимия. Последният в същото време го настигнал
и с тъпата част на брадвата, го ударил отзад в дясната теменна област на
главата. След удара пострадалия все още
на земята по колене, се обърнал с лице към подсъдимия, който бил вдигнал
брадвата за нанасяне на удар с острата част. Пострадалия вдигнал инстинктивно
дясната си ръка обърната с воларната повърхност навън, над главата и лицето си,
за да се предпази, а подсъдимият в този момент с режещата част на брадвата нанесъл удар по
ръката му в областта на китката, като почти я отсякал. Пострадалият извикал от
болка и му казал да се спре защото го убил и подсъдимия застанал с брадвата до
него, без да му нанася повече удари. Случващото се било забелязано както от свидетелките
Н., Г. и Х., така и от свидетелите Т.Т., А.И., Д.М., З.К., А.В.и И.В..
Последните в този момент били до и в намиращият се на около 30-35 метра сеновал
и като видели нанасянето на удара, с който подсъдимият почти отсякал китката на пострадалия,
започнали да му викат да го остави и се затичали към тях. От своя страна като
ги видял, подсъдимия се насочил с брадвата към свидетелите, но под влияние на
алкохола паднал и изпуснал брадвата. С.К.я взел и захвърлил към задната част на
сеновала, с останалите свидетели хванали подсъдимия и го издърпали настрани. С.Т.превързал
ръката на пострадалия със сезал за да спре кръвотечението, дошла и С.Г.която
също го превързвала. За случилото се бил подаден сигнал на тел.112 и от РУ МВР
Х.на место пристигнали св. И.С.и св.Е.П., които задържали подсъдимия и запазили
местопроизшествието. Пристигнал и екип на ЦСМП Х. и пострадалият Г. бил отведен
в МБАЛ - Х.. На същата дата 13.08.2014г. бил извършен оглед на
местопроизшествието за което е съставен протокол, скица, фотоалбум и иззети
марлени тампони и брадвата с която подсъдимия нанесъл ударите на пострадалия, като
за случилото се е образувано досъдебното производство.
От своя страна пострадалият на инкриминираната дата, след
като бил откаран в МБАЛ – Х. и получил там първа неотложна помощ, на същата
дата 13.08.2014г. бил транспортиран в УМБАЛ „С.Г.“ – П.. Според представена епикриза
по и.з. № **. и приложените към нея медицински документи, му била поставена
диагноза „травматична ампутация на ръката на ниво китка“ и лечението проведено
чрез операция „прикрепване наново на предмишница, китка или длан /ръка/“. Предписана
му била медикаментозна терапия и на 19.08.2014г. бил изписан /л.79 – 118 д.п./. На инкриминираната дата
13.08.2014г. подсъдимият също бил отведен в МБАЛ - Х., там му била взета кръвна проба за
алкохол и бил прегледан от съдебния лекар д-р Е.. След това с постановление от
14.08.2014г. в присъствието на служебен защитник, подсъдимия бил привлечен като
обвиняем за престъплението по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК, за което е предаден
на съд. С постановление на ОП – Х. от същата дата бил задържан на осн.чл.64
ал.2 от НПК и с Определение № 273 /15.08.2014г. по ЧНД № 499/2014г. на ОС - Х.
му била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, изменена с
постановление на ОП - Х. от 05.11.2014г. в „домашен арест“. След това с
постановление на ОП – Х. от 04.08.2015г. мярката за неотклонение му била изменена
от „ домашен арест“ в „ гаранция в пари“ в размер на 200 лв., която не е
внесена и с постановление на ОП – Х. от 12.05.2016г. взетата на подсъдимия мярка
за неотклонение „ домашен арест“ е отменена.
Според заключението на вещото
лице Й.Й./л.73 д.п./ по назначената на досъдебното производство съдебно
химическа експертиза № 403/18.08.2014г. в изследваната кръвна проба на
подсъдимия е установено наличието на етилов алкохол в количество 1.01 промила,
наличието на други видове упойващи вещества не е установено.
От заключението по назначената
на досъдебното производство и изслушана в съдебно заседание, съдебно медицинска
експертиза на живо лице № 402/2014г. /л.70 д.п./ изготвена от д-р Е., при
прегледът на подсъдимия е установено охлузване на носа, разкъсно контузни рани
и хематоми на двете устни, причинени от действие на твърд тъп предмет, които
могли да се получат от удари с юмруци и довели до разстройство на здравето му извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК - т.е лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК.
Съгласно заключението по назначената на
досъдебното производство, съдебно медицинска експертиза по писмени данни № 280
/ 2014г. /л. 66- 67 д.п/, изготвена от същото вещо лице д-р Е. въз основа на
медицинските документи и издадената епикриза от УМБАЛ – П. на пострадалия С.Г.
и прегледът му който вещото лице извършило, е установено че на пострадалия били
причинени: Посечна рана на дясната ръка в областта на китката с пълно
прекъсване на сгъвачните сухожилия на пръстите, на лъчевата артерия и на
лакътния и средния нерви на ръката / частична ампутация/, както и разкъсно
контузна рана на главата. Посочено е, че описаните увреждания били причинени по
механизъм на действие от остър, твърд тъп предмет и могли да се получат от
удари с брадва по установения начин. Нанесени му били два удара с брадвата - единия
в задната теменна част на главата, най - вероятно с тъпата част на брадвата
чиито ръб причинил разкъсно контузна рана в задната част на дясната теменна
област, където вещото лице при прегледът на пострадалия констатирало косо
разположен от долу нагоре, под 15 градуса, груб линеен белег с размери 3/0.2см.
Според заключението, при причиняването на това нараняване пострадалият бил с
гръб към нападателя и напълно възможно на колене. Този удар бил нанесен с
умерена сила и под ъгъл, като причинил само нараняване на меките тъкани на
главата, без да счупи костите на черепа и довел до разстройство на здравето му извън
случаите на чл.128 и чл.129 НК – т.е лека телесна повреда по смисъла на чл.130
ал.1 от НК. За посечната рана на дясната ръка, вещото лице посочило, че била от
действието на посечно оръжие и причинена от удар с режещия ръб на брадвата,
попаднал върху воларната повърхност на китката, като било напълно възможно
разказаното от пострадалия, че е нанесен в момента когато вдигнал ръката да се
предпази и ударът попаднал върху нея. Според заключението, този удар бил
нанесен със замах и достатъчна сила да разсече меките тъкани на ръката в
пространството между костите на предмишницата и тези на китката, причинявайки
частична ампутация. Посочено е, че по този начин е причинено осакатяване на
дясната му ръка по смисъла на чл.128 от НК / тежка телесна повреда/, дължащо се
на посечното нараняване в областта на китката, което довело до невъзможност да
се движат дланта и пръстите на ръката. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че ако ръката на пострадалият я нямало като преграда, при евентуално
попадане на удара в областта на главата, щял да бъде поразен черепа и се
застраши животът му, а настъпването на смъртта било възможно, но не и
задължително. Относно кръвозагубата от посечното нараняване на ръката и
възможността от това да настъпи опасност за животът на пострадалия и
респективно смъртта му, вещото лице не е категорично в отговорът си като
заявява, че не помни дали в случая е отчетена животозастрашаваща кръвозагуба,
но основното било засягането на функцията на ръката чрез това нараняване, което
засегнало нервите й и довело до загуба на инервацията на ръката.
На досъдебното
производство е назначена и комплексна съдебно психиатрична и съдебно
психологична експертиза /л.172-182 д.п./ изготвена от вещите лица д-р Р.Д.-
психиатър и Е.З.- клиничен психолог, в което вещите лица сочат, че подсъдимия не
страда от психично заболяване и е психично здрав към момента на деянието и
освидетелстването. Не се нуждае от болнични грижи или принудително лечение. В
състояние е да разбира свойството и значението на извършеното деяние, да
ръководи постъпките си, правилно да възприема релевантните факти и дава
обяснения. Посочено е, че подсъдимият е с нормален интелект, в неговата долна
граница. По характер е екстраверт, импулсивна личност, криминално проявен,
склонен към хедонистични прояви, със занижен контрол и самоконтрол, с нисък
праг на фрустрация. Вещите лица са посочили в заключението и, че след
употребеното количество алкохол, подсъдимият бил в състояние на средна степен
на обикновено алкохолно опиване, не губил контрол върху действията си, а
деянието било извършено от него в условията на алкохолна улесненост. Вещите
лица сочат и, че при подсъдимия не са установени данни за особено психично
състояние към момента на деянието, съответстващо на характеристиките на афект.
Съдът е намерил, че
описаната по-горе и инкорпорирана изцяло в настоящите мотиви фактическа
обстановка е установена по несъмнен и категоричен начин от показанията на свидетелите Е.П., И.С., Т.Т.
и прочетените на последните двама по реда на чл.281 ал.5 от НПК показания от
досъдебното производство, от показанията на свидетелите С.Г., Ф.Г., М. Н., М.Х.,
А.И., Д.М., З.К., А.В., И.В. и прочетените им по реда на чл.281 ал.4 от НПК
показания от досъдебното производство, от представените по делото заключения на
вещите лица и приложените писмени и веществени доказателства.
Така
приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие с
доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За
изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия М.М., първата инстанция е извършила всички необходими процесуално -
следствени действия, изясняващи значимите факти относно престъпната му
деятелност.
Правилно
съдът е дал вяра на показанията на
свидетелите А.И., Д.М.,
З.К., А.В.и И.В. и ги е кредитирал. След внимателна оценка на вътрешните
противоречия и съпоставка с останалите събрани по делото доказателства съдът обосновано е счел, че те имат
решаващо значение за установяване на
обективната истина и за правилното приложение на материалния закон, като въззивната
инстанция споделя напълно изложените пространни съображения в аргументацията на
основният съд да ги цени и включи в общата доказателствена съвкупност.
На внимателен анализ са били поставени показанията на
свидетелите Е.П., И.С., С.Г., Ф.Г., М.Н.и М.Х., като съдът е изложил
достатъчно мотиви в коя част и защо дава
вяра на тези свидетели и включва показанията им в общата доказателствена
съвкупност и коя част от показанията им не кредитира. Съдът правилно е отчел, че
свидетелите П. и С. не са преки очевидци на инцидента, като отделно от това
внимателно е анализирал роднинските връзки между пострадалия С.Г. и свидетелката Ф.Г. и тяхната заинтересованост от
изхода на делото. Настоящата инстанция не намира порок в аналитичната дейност
на съда при оценката на тези доказателствени източници и споделя изцяло
изводите относно тяхната доказателствена стойност и относимост към предмета на
доказване, като не намира за необходимо да преповтаря изложените в тази връзка
доводи.
Подробно
и детайлно е изследвано от първата инстанция и заключенията по назначените
експертизи. Аргументирано и обосновано Окръжния съд им е дал вяра, като
изготвени компетентно, обосновано, пълно
и от специалисти, притежаващ знания в областта на съдебната медицина и
съдебната психиатрия и поради това настоящия състав намира включването им в
доказателствения материал за правилно и в съответствие с изискванията на
процесуалните императиви.
Сериозно внимание е обърнато и на
обясненията на подсъдимия М. и свързаните с тях показания на свидетелките Н. и Х..
Първоинстанционният съд е кредитирал една част от тях, като ги е включил в
доказателствената съвкупност, а друга част отхвърлил, като ги намерил за израз
защитна позиция на подсъдимия. При анализа първата инстанция не е игнорирала
доказателствените източници с оправдателно значение, а след обсъждането им,
последните са били отхвърлени поради наличието на достатъчни по обем и сигурност
уличаващи такива. Изложените за това в мотивите съображения са пространни и
доказателствено обезпечени и въззивната инстанция ги споделя напълно.
Горното довело Окръжният съд до извода, че подсъдимият М. М. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.128, ал.1 НК, като на 13.08.2014г. в землището
на с. К., обл. Х., причинил на С.Р.Г. с ЕГН ********** ***, тежка телесна
повреда изразяваща се в нанасяне чрез удар с брадва, на посечна рана в областта
на китката на дясната му ръка довел до пълно прекъсване на сгъвачните сухожилия
на пръстите, лъчевата артерия, лакетния и средния нерви на ръката / частична
ампутация/ довели до осакатяване на дясната му ръка.
По жалбата на подсъдимия за нарушение на материалния закон.
Претенцията за действия на
осъдения в състояние на силно раздразнение по смисъла на чл.132 НК е
неоснователна.
Възражения в тази връзка са били
поставени от защитата на подсъдимия и пред първата инстанция и са намерили
задоволителен отговор в мотивите на първоинстанционната присъда.
Тук е местото да се отбележи, че
физиологичния афект, както е известно се характеризира със силно стеснение на
съзнанието на дееца и значително занижена възможност, както за адекватна оценка
на обстановката, така и за вземане на правилно решение. Това специфично
психично състояние е до голяма степен медицински въпрос, защото е свързано със
стеснение на съзнанието и физиологична симптоматика. Преценката за такова
състояние се извършва както на основание изводи, направени в психолого –
психиатричен аспект, така и на обективните данни за поведението на дееца.
По делото е установено, че при
възникналия между подсъдимия и пострадалия скандал, съпроводен с размяна на
обидни реплики и удари състоянието на двамата е било превъзбудено, но типично
за ситуацията и без данни за протичане на особени психични процеси. Това им
поведение и последващите им действия са били улеснени от употребата на
значително количество алкохол. В същата насока е и заключението по назначената
в досъдебното производство съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза
/л.172-л.182 ДП/, изслушано в съдебното закседание и неоспорено от страните, от
което се установява с необходимата категоричност, че осъденият М. не е действал
в състояние на физиологичен афект, тъй като действията му са били подредени и
стеснение на съзнанието е липсвало. Липсата на данни за особено психично
състояние съответстващо на характеристиките на афект към инкриминирания момент
не позволява преквалификация на деянието по чл.132 НК, поради което искането на
защитата в тази връзка не може да бъде уважено.
По протеста.
По
възраженията за неправилно приложение на материалния закон.
В тази част протестът е
основателен. Акцентът в него е поставен
върху неправилната интерпретация на установената доказателствена съвкупност,
довела първата инстанция до неправилни правни изводи относно правната
квалификация на деянието осъществено от подсъдимия М..
За да преквалифицира деянието по чл.115, вр. чл. 18, ал.1 НК, в което подсъдимият е бил обвинен с обвинителния акт и да го признае за
виновен по чл.128, ал.1 НК първостепенния съд е намерил, че фактите по делото
не сочат на умисъл за убийство. Като обстоятелства изключващи умисъла у
подсъдимия да умъртви пострадалия Г. съдът приел дългогодишното познанство и
добрите отношения между двамата, краткото време през което е продължил
скандалът между тях, начинът на нанасянето на ударите с брадвата, тяхната сила
и интензитет, видът и характерът на причинените телесни увреждания на
пострадалия, както и последващите действия на подсъдимия.
Настоящият състав намира, че в рамките на установените фактически
положения, изводите относно въпросите какво престъпление е
извършил подсъдимия и каква е правната му квалификация са незаконосъобразни.
Неправилно
предходната инстанция е квалифицирала извършеното от М. като довършено
престъпление, довело до причиняването на тежка телесна повреда, изразяваща се в осакатяване на дясната
ръка и незаконосъоббразно го е оправдала по обвинението за опит за убийство.
В правната теория и съдебната
практика е прието, че за умисъла на подсъдимия може да се съди само след
като се направи пълна преценка на средството, с което си е послужил, дали
същото е годно да умъртви човек, с насоката и силата на ударите, разстоянието и
положението, от което са нанесени. От значение е и обстоятелството върху каква
част от тялото на пострадалия са били насочени.
На тази плоскост първият съд не е
изпълнил задълженията си за преценка на годността на
средството, с което подсъдимият е нанесъл двата удара, а именно брадва с
дървена дръжка. Съдът е следвало да съобрази, че брадвата е посечно оръжие,
което се състои от дръжка и тежък метален елемент с две части –тъпа част и
режеща част. Именно металния елемент със своята тежест осигурява инерцията и
голямата кинетична енергия на удара при замах, при който било тъпата, било
режещата част хлътват с голяма сила и водят до смачкване или посичане на мястото,
върху който са попаднали. Поради това брадвата е оръдие, с което лесно може да
бъде причинена смърт, ако ударите с нея са насочени към жизнено важни за човека
органи.
Няма как да бъдат споделени и съображенията,
че ако подсъдимият е имал оформено в съзнанието си решение намерение да умъртви
пострадалия, той можел да стори това като му нанесе първия удар не с тъпата, а
с режещата част на брадвата и със значително по – голяма сила. Както беше
отбелязано по – горе, самата характеристика на брадвата като оръдие не отдава
голямо значение с коя нейна част /тъпа или режеща/ е насенен ударът, защото и в
давата случая попадайки в главата на пострадалия, където е бил насочен, той
/ударът/ би довел до тежки увреждания, несъвместими с живота. Няма решаващо
значение и силата, с която е нанесен ударът, защото дори при лек замах
инерционните сили, предизвикани от тежестта на металната част на брадвата
увеличават значително скоростта и поразителната й способност и ударът би могъл
да причини тежки увреждания на човешкото тяло.
Неправилно е интерпретирано от първата инстанция и заключението
по назначената СМЕ. От него и от допълнителните пояснения на вещото лице в
първоинстанционното съдебно заседание се установява, че първият удар е попаднал
в задната теменна част, нанесен е с умерена сила, с тъпата част на брадвата,
чийто ръб е причинил нараняване на меките тъкани на главата, без да счупи
костите на черепа. Последващият втори удар е бил със същата насоченост, вече нанесен
е с острата част на брадвата, със замах и с достатъчно сила да доведе до
сериозни поражения и летален изход. Той не е попаднал в областта на главата
накъдето е бил насочен само благодарение на своевременната отбранителна реакция
на пострадалия, при която била отсечена ръката му в областта на китката. Независимо, че причинените от първия удар увреждания се
изразяват в разкъсноконтузна рана в задната част на дясната теменна област, която е причинила разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, то съвкупната оценка на визираните
обстоятелства води до извода, че при
така обективно реализираното поведение, подсъдимият е действал с пряк умисъл за
умъртвяването на пострадалия Г., извлечен от броя на ударите с брадвата, силата и тяхната насоченост към
жизнено важна
част на тялото, каквато е главата. Отбранителната реакция на пострадалия и последвалата
веднага след това намеса на свидетелите – очевидци са попречили обективно на
подсъдимия да постигне целения резултат, а именно да причини смъртта на С.Г.. В настоящия
казус, от обективна страна М. е направил всичко, което обикновено е необходимо, за
да се причини смъртен резултат и действал с пряк умисъл, като единствено по
причини, намиращи се извън неговото поведение, смъртта на пострадалия Г. не е настъпила.
Необоснован е и изводът, че умисълът на
подсъдимия е бил да причини само тежка телесна повреда, а не смъртта на пострадалия,
защото при възможност да нанесе повече удари с брадвата в главата на пострадалия, подсъдимият
е нанесъл само два. Не отговарят на
данните по делото и
разсъжденията в мотивите, че подсъдимият сам по собствена воля е спрял интервенцията
спрямо пострадалия след втория удар. Както беше посочено по – горе, според показанията на свидетелите Т.Т., А.И.,
Д.М., З.К., А.В.и И.В. единствено и само тяхната намеса е попречила и
предотвратила нанасянето на други удари от подсъдимия и това не позволява да се
приеме, че подсъдимия сам се е отказал от довършване на започнатото.
Поначало умисълът при
посегателствата срещу личността е с неконкретизирано съдържание. Деецът не
предвижда точно в каква конкретна форма ще се прояви престъпният резултат /смърт или телесна
повреда/. В случая
първоинстанционният съд не е съобразил това и неправилно е приел, че при
нанасянето на два удара, единият с тъпата част, а вторият с режещата част на
брадва в главата на жертвата подсъдимият не е целял причиняване на смъртта му,
а само телесно увреждане.
Обобщено, обективираните действия
на подсъдимия очертават субективната страна на деянието му, а именно, че в
инкриминирания казус М. е действал с пряк
неопределен алтернативен умисъл и след като по независещи от него фактори е причинил по-лекия от
резултатите, в случая тежка телесна повреда, то той следва да отговаря за опит към
по-тежкия престъпен резултат – смъртта на Г.. На това, трайно установено
в съдебната практика принципно положение, правилно е възражението на прокурора, че в случая се
касае за опит за убийство, изразяващ се в нанасянето на два удара с брадва насочени в
областта на главата.
Това налага атакуваната присъда
да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият М. да бъде признат за
виновен по повдигнатото му и предявено с обвинителния акт обвинение по чл.115,
вр. чл.18, ал.1 НК и в тази част протестът е основателен и следва да бъде уважен.
По квалификацията на опита за
убийство.
Неоснователна е претенцията на
прокурора опитът за убийство осъществен от подсъдимия да бъде квалифициран като
довършен. Довършен опит за убийство ще е налице, когато деецът е направил всичко
необходимо, за да настъпят исканите от него и предвидени в закона
общественоопасни последици, но те не са настъпили по обективни причини,
независещи от неговата воля, докато при недовършения опит деецът е започнал изпълнението
на намисленото деяние, но не е осъществил изцяло изпълнителната дейност, поради
което преследваният резултат не е настъпил.
В конкретния случай,
подсъдимият е успял да нанесе два удара с брадвата, насочени в областта на главата на
пострадалия, като при първият удар тъпата част на брадвата се е приплъзнала по меките
обвивки на черепа и не е успяла да причини сериозно увреждане, а вторият удар с
режещата част не е попаднал в главата, където е бил насочен единствено и само поради
последващата успешната съпротива на пострадалия.
При така установените фактически
положения е налице недовършен опит за убийство и претенцията на прокурора
опитът да бъде квалифициран като довършен не може да бъде удовлетворена.
По въпроса за наказанието.
Приложеният закон за по – тежко
наказуемо престъпление, за което подсъдимият е имал обвинение в първата
инстанция налага да се подложат на нова преценка обстоятелствата, имащи
значение за определяне на рамките на следващата се на М. наказателна
отговорност. Това задължение за въззивната инстанция произтича от принципното положение
заложено в разпоредбата на чл.35, ал.3 НК за съотвествие на наказанието с
престъплението, за което е признат за виновен подсъдимия.
Решаването на този въпрос налага
на първо място да се уточнят пределите на въззивната проверка, която следва да се извърши в рамките на
протеста, с оглед наведените от прокурора съображения за неправилност на първоинстанционната
присъда и направеното от него в тази връзка искане. Проследеното подаване на
сезиращите въззивния съд документи, съдържанието им и направените с тях искания
не е самоцелно, тъй като е от значение за рамките и обхвата на контрола, който следва да бъде
осъществен.
В тази връзка следва да се има
предвид, че с атакуваната присъда М. е осъден за престъпление по чл.128, ал.1 НК на три години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при
първоначален общ режим.
Съображенията, изложени от
прокурора в протеста са обвързани единствено с неправилното приложение на
материалния закон, а претенцията е насочена към отмяна на първоинстанционната
присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият М. да бъде признат за
виновен по предявеното му обвинение за по – тежко наказуемо престъпление по
чл.115, вр. чл.18, ал.1 НК. В същата
насока са и доводите в допълнителното изложение към протеста. Изрично искане за
увеличаване на размера на наказанието липсва.
Тук е местото да се отбележи, че
разпоредбата
на чл. 314 от НПК определя пределите на въззивната проверка, в които съдът
проверява атакувания съдебен акт. Съгласно цитираната разпоредба въззивният съд
проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени
от страните. Така предоставеното правомощие на въззивния съд не означава, че
може да отстранява всякога и всички допуснати нарушения. Някои от тях може да
отстрани само при наличието на определени предпоставки. Правомощието на
въззивния съд да проверява присъдата изцяло следва да бъде съобразено със
забраната за reformatio in pejus, която по своята правна същност представлява
допълнителна процесуална гаранция на правото на защита на подсъдимия, в
частност правото му да обжалва актовете, които накърняват неговите права и
законни интереси. Забраната за влошаване на положението на подсъдимия гарантира
неговата свобода, като при обжалване му осигурява „спокойствието“, че неговото положение няма да се влоши след
произнасянето на съответния орган, пред който се обжалва. Принципът е, че положението на подсъдимия не
може да се влошава по негова жалба, нито пък служебно. То може да се утежни само ако е
налице "съответен протест или жалба от частния тъжител или частен
обвинител".
Разбирането за понятието "съответен
протест/жалба" е еднозначно в доктрината и съдебната практика и това е протест или жалба
на частния обвинител, в които е
направено изрично и конкретно искане за утежняване. Протестът или жалбата, с която се иска влошаване
положението на подсъдимия, обвързва въззивния съд, тъй като той се произнася в
рамките на искането на прокурора или частния обвинител. Искането в сезиращия документ обаче следва да бъде конкретизирано в една или някой от
следните четири насоки. Първо - увеличаване на наложеното наказание, второ –
прилагане на закон за по – тежко наказуемо престъпление, когато е имало такова
обвинение в първата инстанция, трето – осъждане на оправдан подсъдим и четвърто
– отмяна на освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл.64, ал.1 или
чл.66, ал.1 НК. Само с точното конкретизиране на претенцията може да бъде
преодоляна забраната за reformatio in pejus. В противен случай би се
стигнало до нарушение на закона и накърняване
на правото на защита на подсъдимия.
Съобразявайки се с тези принципни
положения, настоящият състав намира, че протестът на прокурора е съответен
единствено във връзка с искането за прилагане за закон за по – тежко наказуемо
престъпление и само по него положението на подсъдимия може да бъде утежнено.
По искането за увеличаване на
размера на наказанието.
В съдебно заседание
представителят на Апелативна прокуратура за първи път претендира въззивната
инстанция да извърши допълнителна преценка на всички установени за подсъдимия
обстоятелства и да наложи наказание, съответно на извършеното от него
престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 НК, което очевидно е насочено към
увеличаване на размера му.
Това искане е направено за първи
път в хода на съдебните прения по настоящето производство. Тук следва да се има предвид, че съгласно чл.
318, ал. 1 и чл. 319, ал. 1 от НПК въззивното производство се образува по жалба
или протест на страните, които се подават в петнадесет дневен срок от
постановяване на присъдата. В същия срок може да се подаде и допълнителен
протест/жалба, в които да се формулират нови искания. Несъмнено и след
изтичането на срока за обжалване страните имат възможност по реда на чл. 320,
ал. 4 от НПК да правят писмени изложения за допълване на доводите си, но не
могат да правят нови искания, още повече за утежняване положението на подсъдимия. Това е така,
защото новото искане след изтичането на срока по същество е сезиране на съда с
просрочена жалба или протест и произнасянето по него е процесуално недопустимо.
След като в подадения в законовия
срок протест и в допълнителното изложение към него такова искане от
първоинстанционния прокурор не е направено, изразената от представителя на
Апелативна
прокуратура претенция за увеличаване на
размера на наказанието на подсъдимия не може да бъде уважена.
Обобщено, независимо от наличието
на основания за ревизия на определеното на подсъдимия наказание с оглед
прилагането на закон за по – тежко
наказуемо престъпление, възможността въззивната инстанция да увеличи размерът му е преклудирана на първо място от
забраната за reformatio in pejus и на следващо място от просрочието на депозираното в
тази насока искане.
При
извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт, извън възраженията на
страните, въззивната инстанция намира, че съобразно изискванията на закона
съдът е приспаднал предварителното задържане на подсъдимия, разпоредил се е с
веществените доказателства и възложил направените по делото разноски.
Извън
наложилата се промяна на квалификацията на деянието на подсъдимия, в останалата
си част първоинстанционната присъда е обоснована и законосъобразна и следва да
бъде потвърдена.
Предвид
горното, по вътрешно убеждение и съобразно закона съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.