№ 73090
гр. София, 11.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М Б
като разгледа докладваното от М Б Частно гражданско дело №
20221110121177 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със заявление с вх. № 1690/22.03.2022 г. по описа на Районен съд – П, подадено
от С К, е поискано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Г.
АЛ. за следните суми: 1/ сумата от 200,00 лева, представляваща непогасена главница
по Договор за паричен заем № 497256 от 18.02.2021 г., сключен между С К и Г. Г. АЛ.,
ведно със законната лихва за периода от 22.03.2022 г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 10,26 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 18.02.2021
г. до 05.05.2021 г.; 3/ сумата от 28,48 лева, представляваща неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за предоставяне на обезпечение; 4/ сумата от 22,77 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 01.04.2021 г. до 01.03.2022 г.; 5/ сумата
от 50,00 лева, представляваща неустойка за забава.
При проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление следва да бъда
частично отхвърлено за претендираните от заявителя неустойки в размер съответно на
28,48 лева и 50,00 лева.
В тази си част заявлението е редовно от външна страна, доколкото заявителят е
индивидуализирал претендираните неустойки в достатъчна степен – посочен е техният
размер, както и правопораждащото ги основание – неизпълнение на договора за заем,
изразяващо се в непредоставяне на обезпечение и забава по дължимите плащания.
Въпреки това, не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за
така претендираните суми.
На основание чл. 411, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 ГПК заповедният съд не следва да
издава заповед за изпълнение, когато отправеното от заявителя искане противоречи на
закона или добрите нрави, т. е. съдът е задължен служебно да следи налице ли са
визираните в посочената разпоредба обстоятелства. Безспорно е, че нищожните
договорни клаузи, като противоречащи на повелителни правни норми, попадат в
1
приложното поле на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което заповедният съд следва
служебно да констатира наличието им и да откаже да издаде заповед за изпълнение за
претендираното въз основа на тях вземане. Така извършваната на основание чл. 411,
ал. 2, т. 2 ГПК проверка не цели да установи дали претендираното вземане съществува,
а съотношението между заявеното искане и повелителните законови норми.
Настоящият съдебен състав намира, че договорните клаузи, въз основа на които
са начислени претендираните от заявителя неустойки, имат неравноправен характер.
Съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, включително такава, която задължава потребителя при
неизпълнение на задължения по договора да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Претендираната неустойка за неизпълнение на задължение
за предоставяне на обезпечение попада в обхвата на цитираната разпоредба, тъй като
размерът възлиза на близо 27 % от размера на предоставения заем (53,73 лева при
предоставен заем в размер на 200,00 лева), а същевременно начисляването се
обосновава с неизпълнение на вторично за договора за заем задължение. Неустойката
за забава в размер на 50,00 лева противоречи на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК,
съобразно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Противно на така установеното
правило, заявителят претендира заплащането на тази неустойка на основание
единствено неизпълнението в срок на задълженията по кредита, като размерът на
неустойката е предварително определен и представлява 25 % от размера на главницата
по заема. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че начисляването
на претендираните неустойки води до значително неравновесие между правата и
задълженията на кредитор и длъжник по договора за заем, съответно – противоречи на
закона и добрите нрави.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 1690/22.03.2022 г. по описа на Районен съд – П,
подадено от С К по реда на чл. 410 ГПК, в частта, с която се иска издаване на заповед
за изпълнение срещу Г. Г. АЛ. за сумата от 28,48 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, и за сумата
от 50,00 лева, представляваща неустойка за забава.
2
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3