№ 87282
гр. София, 18.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А Частно
гражданско дело № 20241110109016 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 49142/14.02.2024 г., подадено от *** за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Ц. К. за вземания по договор с партиден №
*** във връзка с предоставени услуги.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница – цена на
доставени услуги и неустойки, мораторна лихва и законна лихва както и за разноските,
съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за
сумите: 18, 19 лева – такса за събиране на дължими суми, 4, 66 лева – мораторна лихва
върху сумата от 18, 19 лв. за периода от 04.06.2021 г. до 14.12.2023 г., 4, 97 лв. – такса
повторно включване за периода от 16.01.2021 г. до 15.02.2021 г., 1, 40 лв. – мораторна лихва
върху сумата от 4, 97 лв. за периода от 07.03.2021 г. до 14.12.2023 г., 2, 00 лева –
обезщетение за обработка на просрочени задължения и 0,56 лева – мораторна лихва върху
сумата от 2, 00 лв. за периода от 10.03.2021 г. до 14.12.2023 г.
Мотивите за това са следните:
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Настоящият състав приема, че уговорената такса за събиране на просрочени
задължения не е за допълнителни услуги по сключения договор за електронни и
съобщителни услуги. Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която
се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от мобилния оператор в негов
интерес и за охраняване на неговите интереси, поради което и разходите за нея не следва да
бъде понесени от потребителя. Следва да се отбележи и че няма никаква яснота как се
формира въпросната „такса“ и защо се предявява в такъв размер. Всъщност се оказва, че не
става въпрос за такса, защото не се дължи заради извършени разходи или услуга, а самото
наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от
забавата, респ. неизпълнението.
По отношение на обезщетението за обработка на просрочени задължения в размер от 2
лв., съдът намира за необходимо да подчертае, че отново се начислява сума на основание
неизпълнение на договорни задължения, чиято цел, подобно на тази на неустойката, е да
1
обезщети оператора по договора за мобилни услуги за настъпилите вреди от неизпълнението
на договора от страна на абоната, т.е. въз основа на едни и същи факти се начисляват
различни суми. Твърдението, че фиксираното обезщетение е предвидено в общите условия
не го валидира. На практика в случай, че всички претендирани вземания се присъдят би се
стигнало до момент, в който за едно също нещо в полза на заявителя биха се присъдили
набор от такси, обезщетения и неустойки, което противоречи н добрите нрави.
Що се отнася до таксата за повторно включване въпреки дадените указания не става
ясно на какво основание, при настъпването на какви конкретни обстоятелства се дължи
такава такса и срещу какво поведение от страна на мобилния оператор. Въобще не става
ясно кои задължения не са заплатени, във връзка с ползването на коя услуга и коя услуга е
била спряна, респективно как е формиран размерът на претендираната такса. Ето защо и
претенцията за тази сума следва да бъде отхвърлена.
Отхвърлянето за заявлението за главните вземания такса за събиране на дължими суми
и обезщетение за обработка на просрочени задължения, води до отхвърляне на
претенидраните акцесорни вземания за мораторна лихва във връзка с тях.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 49142/14.02.2024 г., подадено от *** за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Ц. К. за сумите, както следва: 18, 19 лева –
такса за събиране на дължими суми, 4, 66 лева – мораторна лихва върху сумата от 18, 19 лв.
за периода от 04.06.2021 г. до 14.12.2023 г., 4, 97 лв. – такса повторно включване за периода
от 16.01.2021 г. до 15.02.2021 г., 1, 40 лв. – мораторна лихва върху сумата от 4, 97 лв. за
периода от 07.03.2021 г. до 14.12.2023 г., 2, 00 лева – обезщетение за обработка на
просрочени задължения и 0,56 лева – мораторна лихва върху сумата от 2, 00 лв. за периода
от 10.03.2021 г. до 14.12.2023 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2