Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 57 26.01.2023 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XXVI-ти административен състав,
на деветнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година,
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ЯНА КОЛЕВА
2. КОНСТАНТИН
ГРИГОРОВ
при секретаря В. С.
с участието на прокурора Соня Петрова
като разгледа докладваното от съдията Колева
касационно наказателно административен характер дело № 2084 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на А.В.С., с адрес *** срещу решение № 131 от 04.11.2022г.,
постановено по НАХД № 279/2022г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е изменен
електронен фиш серия К № 6039649, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение
на чл.21,ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 ЗДвП, като е преквалифицирано основанието за налагане на наказанието глоба от
чл. 182, ал.4 ЗДвП на чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП и е намален размерът на наложената
„глоба” от 100 лв. на 50 лв.
В касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на
електронния фиш. Посочва се, че е допуснато съществено процесуално нарушение,
тъй като не е посочена санкционната норма на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. Според
него тълкувателното решение, на което се е позовал първоинстанционният съд е
неприложимо, тъй като електронният фиш страда от порок, който не може да бъде
саниран от съда по реда на чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН. Не се сочат нови
доказателства. Не се претендират се разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Ответникът по касация, ОДМВР-Бургас, редовно уведомен, не изпраща
представител. Не представя отговор на касационната жалба. Не представя
доказателства.
Представителят на прокуратурата
поддържа становище за неоснователност на обжалването.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение на Районен съд – Айтос
е изменен електронен фиш серия К № 6039649, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за
нарушение на чл.21,ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 вр.
чл.182, ал.4 ЗДвП е наложена „глоба” от 100 лв., като е преквалифицирано
основанието за налагане на наказанието глоба от чл. 182, ал.4 ЗДвП на чл.182,
ал.1, т.2 ЗДвП и е намален размерът на наложената „глоба” от 100 лв. на 50 лв.
За да постанови решението, въз основа
на доказателствата по делото, съдът приел, че електронният фиш е издаден от
компетентен орган, съдържа всички изискуеми законови реквизити, посочено е мястото на нарушението,
средството за измерване е от одобрен тип и е преминало периодична проверка. Установил
е, че са налице основания за преквалифициране на деянието, тъй като не са
посочени фактически основания в акта относими към квалифицирането му като
извършено в условията на „повторност“, поради което е намалил и размерът на
санкцията. Съдът е обсъдил всички възражения на жалбоподателя и изложил
мотиви, въз основа на които приема, че същите са неоснователни.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
По делото е
безспорно установено, че на 17.04.2022 г.
в 16:11 часа на път III-208, км 92+577, до бензиностанция „Орел 2001“,
вход/изход на гр.Айтос, при ограничение на скоростта за движение в извън
населено място до 50 км/ч въведено с пътен знак В 26 и приспаднат толеранс от 3
км/ч в полза на водача. Управляваният автомобил е „Тойота“, който се е движил
със скорост от 66 км/ч. Нарушението е установено и заснето със стационарно АТС
SITRAFFIC LYNX ERS 400, № 1047F8A4010800E9, насочено в посока на измерване
северозапад. Констатирано е превишаване
на определената скорост с 16 км/ч.
За извършеното нарушение била ангажирана
отговорността на жалбоподателя, в качеството му на собственик на автомобила.
Пред районния съд са представени
удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, както и протокол от
проверка на техническото средство, от които се налага извод, че нарушението е
заснето и установено с техническо средство, което към датата на нарушението е
доказано, че е било изправно.
На първо място
от описанието на нарушението в електронния фиш „в извън населено място“ не
става ясно в населеното място или извън него е констатирано нарушението, което е
от съществено значение за определяне на приложимата санкционна норма. Освен
неясна фактическата обстановка е и непълна, тъй като в електронния фиш не са
посочени актове, въз основа на които се направи извод за наличието на
квалификацията „повторност“, което е съобразено от районния съд. Неясната и
непълна фактическа обстановка по отношение на съставомерни признаци на деянието
е съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на
административно-наказателното производство, тъй като води до нарушаване на правото
на защита на жалбоподателя. При наличие на това противоречие и непълнота на
фактите, деянието не може да се квалифицира правилно. В настоящия случай
правната квалификация на деянието се изчерпва с посочване на разпоредбата на чл.182,
ал.4, от ЗДвП, с която е предвидено наказание в двоен размер, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3,
т. 1 - 5 на същата разпоредба е повторно. Нормата е препращаща и задължително
следва да бъде попълнена със съответните разпоредби, които регламентират състава
на съответното административно нарушение, при съобразяване в или извън
населеното място е извършено нарушените, както съответното превишаване на
разрешената скорост. Квалифицирането на деянието има отношение и при определяне
на санкцията, както по основния състав, така и на чл.182, ал.4 от ЗДвП, която е
в двойния размер на регламентираната по основния състав.
По посочените съображения
Съдът счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, тъй като фактическите
обстоятелства са неясни и непълни, дадената правна квалификация на нарушението не
се установява от приетата фактическа обстановка и също е непълна. Като е
стигнал до изводи различни от изложените и е обосновал краен резултат за потвърждаване
на електронния фиш, районният съд е постановил неправилно решение, което следва
да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени
електронния фиш.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен
съд – гр. Бургас, ХXVІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 131 от 04.11.2022г., постановено по НАХД № 279/2022г. по описа на
Районен съд – Айтос, с което е изменен електронен фиш серия К № 6039649,
издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21,ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 ЗДвП, като е преквалифицирано
основанието за налагане на наказанието глоба от чл. 182, ал.4 ЗДвП на чл.182,
ал.1, т.2 ЗДвП и е намален размерът на наложената „глоба” от 100 лв. на 50 лв. и
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ електронен
фиш серия К № 6039649, издаден от ОДМВР-Бургас.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.