Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр.София, 23.07.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в публичното заседание на единадесети
юли хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
при
секретаря Весела Станчева
като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 896 по
описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е
искане за признаване на чуждестранно арбитражно споразумение като приложими се
явяват правилата на Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни
арбитражни решения, приета в Ню Йорк на 10 юни 1958 г.
Ищецът „Г.О.Ч.(О Си Ай И) Е. Ко.“ Лтд. – гр. Г., Китай твърди ответникът „К.С.“ ЕООД да е осъден с арбитражно решение, постановено на 15.12.2014 г. по арб.дело № SZG20140019 от арбитър г-жа Л.Д., да заплати сумата 108 794,46 щатски долара главница – неизплатена част от цената на четири пратки играчки, доставени на ищеца и лихва от 5 % годишен процент, считано от 17.07.2012 г. до окончателно изплащане на сумата, 42 871,00 китайски юана арбитражни разноски и 20 000,00 китайски юана за адвокатски разноски. Твърди се арбитражното производство да се е развило въз основа на писмено споразумение от 22.02.2012 г. Иска се да бъде допуснато изпълнение на арбитражното решение.
В отговор по исковата молба от името на ответника се оспорва да е изразявал съгласие за разрешаване на спора от арбитър при приложение на китайското право. Ответникът оспорил пред арбитъра Гаранция за плащане от 22.02.2012 г. да е подписвана от представляващия дружеството като изрично се противопоставил и за участие в арбитражното производство. Решението било постановено без да бъде изследвано противопоставеното възражение.
Процесуалният
представител на ищеца – адв. Б., поддържа иска. Навежда довод, че следваната от
ответника практика всеки в дружеството да подписва изходящи от него книжа и
предвид факта, че подписаният документ е получен чрез официалните имейли на
дружеството, поражда пълното право на неговия клиент да счита арбитражната
клауза за валидна.
Процесуалният
представител на ответника – адв. Н. от Варненска адвокатска колегия, оспорва
иска. Счита, че няма валидна арбитражна клауза предвид неподписването й от
представляващия дружеството, който веднага след като разбрал за положения
подпис от негов служител, писмено е възразил до контрагента си чрез Арбитражния
съд. Адв. Ф. счита, че чл. 50 от Закона за дружествата на Народна република
Китай определя управителят като овластен да представлява дружеството и има
право да разписва договорите и да слага съответните печати. Сочи и че в устава
на дружеството изрично е посочено, че г-н Н. е единственият, който може да
разписва каквито и да са свързани с дружеството документи. При тези обстоятелства счита, че
опроверганото авторство изключва наличието на арбитражно споразумение.
Като обсъди наведените в процеса доводи с оглед събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, съдът намира следното:
От представената гаранция
за плащане от 22 февруари 2012 г. на английски език с неоспорен превод на
български език, се установява положен подпис и печат за „К.С.“ ООД с указание,
че автор на подписа е Н.И.Н.. Документът съдържа съгласие всеки спор относно
плащане за цена на стока в четири контейнера в общ размер от 121291,46 щ.д. да
бъде отнасян до CIETAC. От заключението на вещото лице съдебно-почеркова експертиза се
установява, че подписът не е положен от Н.И.Н..
От представената гаранция
за плащане от 2 март 2012 г. на английски език с неоспорен превод на български
език също се установява положен подпис и печат за „К.С.“ ООД с указание, че
автор на подписа е Н.И.Н.. Документът съдържа съгласие всеки спор относно плащане
за цена на стока в четири контейнера в общ размер от 121291,46 щ.д. да бъде
отнасян до CIETAC. От заключението на вещото лице съдебно-почеркова експертиза се
установява, че подписът е положен от Я.Х.Н.а-И..
От приложения в превод препис
от арбитражно решение на арбитър Л.Д., назначена от Китайска международна
икономическа и търговска арбитражна комисия (КМИАК – видно от неоспорения
оригинал на решението абревиатурата е СIETAC) се установява, че на 14.08.2014 г. до „К.с.“
ЕООД от пощенска служба е доставена пратка, съдържаща изявление за арбитраж с
искане да бъде изказано мнение за потвърждаване юрисдикцията в рамките на 5
работни дни от получаване на документите.
На 26.08.2014 г.
Арбитражният съд е счел, че притежава юрисдикция да разглежда делото и е дал
ход на процедурата.
На 12.09.2014 г. в
секретариата на КМИАК е получен отговор на английски език, представен от
ответника в настоящото производство и трето на спора лице също ответник в
процедурата. Отговорът съдържал изявление, че споразумението, съответно
арбитражната клауза не е подписвано от тях и са заявили отказ да участват в
арбитражната процедура.
На 15.10.2014 г. до
ответника е изпратено писмо с информация за състоянието на съдебния процес
както и че крайният срок за подаване на мнение по допълнително направено
становище от ищеца е 23.10.2014 г. и да бъде представено защитно становище,
възражение и коментар по съществените и процесуални въпроси по случая,
включително да поискат второ изслушване. Писмото е съдържало и уведомление, че
пропускането на срока ще бъде счетено за липса на искане за второ изслушване.
Решението не отразява резултата от предприетата процедура.
На 23.10.2014 г.
секретариатът на КМИАК препратил депозирано на тази дата становище до ответника,
а на 26.11.2014 г. секретариатът получил втори отговор на английски език без
превод на китайски с указание, че поради приложените книжа на китайски език не
са могли да се защитят или внесат съответни възражения. Поискали са книжата на
английски език. Същевременно двамата ответници в арбитражното производство
отново заявили, че отказват да участват в арбитражна процедура, тъй като не са
подписали споразумението за арбитраж. Съдът е приел, че поставеният печат върху
положения подпис, както и представените други доказателства, сочещи на
поставяни различни подписи (счетено е за мислима и промЯ. на подписа),
удостоверявани с печат на дружеството и липсата на предходно уведомление, че за
валидни и обвързващи следва да се считат само подписаните документи от така
наречения директор, ищецът има всички основания да вярва, че е изразено истинно
намерение за приемане компетентността на Арбитражната комисия. Счетено е, че
отказаното участие в процедурата задължава ответниците да понесат всички
неблагоприятни последици.
Позовавайки се чл. 71 ал.
1 от Арбитражния правилник арбитърът е приел за език на производството
китайския и при констатираната размЯ. на книжа на този език е счел за наличен
отказ от правото на защита от страна на ответника.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. І от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, приета в Ню Йорк на 10 юни 1958 г. (Конвенцията), по която Република България е страна, този акт определя условията за признаване и изпълнение на арбитражни решения, постановени на територията на държава, различна от държавата, в която се иска признаването и изпълнението на решенията по спорове, страни по които могат да бъдат както физически, така и юридически лица.
Арбитражното споразумение
е предвидено включително и по силата на този международен акт като възможност
за учредяване на правораздавателна компетентност. От тази гледна точка
настоящият състав приема, че повдигнатият в случая спор, касаещ авторството на
волеизявлението, обективиращо арбитражната клауза, се включва в обхвата на чл.
V ал. 1 т. „а“ от Конвенцията – съглашението е недействително по силата на
закона, на който страните са го подчинили, съответно според закона на
държавата, където то е постановено. При положение, че правораздавателната власт
почива на съгласувана воля, валидността на споразумението предполага еднозначен
извод в тази насока. Определен е и законът, с оглед на който да бъде преценена
действителността. Настоящият състав приема, че при повдигнатия спор за
авторството извод за осъществен от страните избор на приложимо право е
невъзможен. Ето защо спорът за авторството следва да бъде разрешен с оглед на
алтернативно указаното правило – според закона на държавата, където е
постановено решението.
От представения в
неоспорен превод на чл. 50 от Закона за договорите на Народна република Китай
следва, че когато юридическо лице или служител на юридическо лице надвиши
предоставените му представителни права, представителството е валидно, освен ако
другата страна е знаела или е следвало да знае за това надвишаване. Ответникът
е юридическо лице, поради което обвързващата сила на обективираното изявление
от негово име следва да бъде ценена с оглед на това обстоятелство.
Както гаранция за плащане
от 22.02.2012 г., така и гаранция за плащане от 2.03.2012 г. съдържат подпис с
указание изявлението да изхожда от законния представител и е положен печат на
ответното дружество. По делото не се спори, че документите са изпратени по
утвърден от страните начин на комуникация – като приложен файл към електронно
писмо, както и че това е станало от официалния електронен адрес на ответното
дружество.
По делото се установява,
че тези документи не са подписани от лицето, посочено за автор на изявлението –
Н. Н.. Не се спори обаче, че документите са подписани от лице, обслужващо
търговските дела на дружеството. Този факт еднозначно е установен досежно
гаранция за плащане от 02.03.2012 г., подписана от Я. Н.а. Видно от
кореспонденцията по електронна поща Я. Н.а се е ангажирала пряко с опосредяване
на комуникацията между Н. Н. и представител на ищцовото дружество по повод
срещнатите затруднения за погасяване на формираните задължения. По делото не се
твърди, а и не се установява предоставени й представителни права. Според
приложимия в случая текст обаче това не е достатъчно, за да лиши изявлението от
принципно признатия му обвързващ ефект. Необходимо е да се установи, че ищецът
е знаел или е следвало да знае за надвишените права. Освен, че досежно правния
статут на търговско дружество, а следователно и за идентификация на
представителния му орган меродавен е законът по регистрацията му, поради което
Законът за дружествата на Народна република Китай е неприложим, този
въпрос
Оспорването както пред
арбитражния съд, така и в настоящото производство е ограничено до авторството
на изявлението. Не се твърди, а и не се установява ответникът да е бил наясно,
че подписът е положен от неоторизирано лице.
Настоящият състав не
намира основание да счита за възможен и извод, че ответникът е следвало да знае
това. В случая самият документ сочи за
свой автор управителя Н. Н.. Ако подписът обективира изявлението на
представителя, печатът е външният белег, с който в обичайната практика се
удостоверява представителната власт на подписалия документа. Ето защо положеният
печат, за който не се спори, че е ползваният за удостоверяване изходяща поща на
ответното дружество, не предполага съмнение, че документът е подписан от
неоторизирано за целта лице. Напротив, видно от съдържанието на електронно
писмо от 22.2.2012 г. – л. 385 от делото, документът е представен като
отговарящ на поискания от представителя на ответника.
Дори нещо повече, видно
от електронното писмо от 02.03.2012 г. 8:33 с указание негов адресат да е Я. Н.а
с електронен адрес с домейн correct.bg, чрез който ответникът не оспорва да е
осъществявана търговска кореспонденция, изрично е поискано гаранцията за
плащане да има печат от CORRECT STAR и подпис на главния изпълнителен директор на това
дружество. Изпратения и неоспорен в процеса отговор по електронна поща от Я. Н.а
ведно с неоспореното по делото приложение – файл с наименование guarantee.pdf изключва всякакво разумно обосновано
предположение, че приложеният документ не отразява подпис на друго лице.
По изложените съображения
съдът приема за неоснователно противопоставеното възражение за недействителност
на арбитражното споразумение. Според приложимия в случая закон не авторството е
определящо за обвързващата сила на волеизявлението, а възможността за неговия
адресат да формира разумно обоснован извод за наличие на представителна власт.
При липсата на твърдение ищецът да е бил осведомен за предприети действия от
лице без представителна власт опроверганото в процеса авторство остава без
правно значение по спора. Твърдяното в процеса незнание на Н. Н. предпоставя
непротивопоставимо на ищеца отношение между дружеството и фактическия автор на
изявлението.
Ответникът повдига спор и
за езика на производството. Този довод следва да бъде преценен в контекста на
чл. V ал. 1 б. „г“ – съответствието на арбитражната процедура с възприетото
вече за валидно съглашение. Самото споразумение сочи да приложими арбитражните
правила на СIETAC. Произтичащия от волеизявлението правнообвързващ ефект ангажира ответника
и с установения от правилата език на комуникация с арбитражния съд. Не се
твърди, а не се установява тези правила да са предвиждали за приложим
английския език. Ето защо полученият препис от исковата молба на китайски език
не сочи на нарушение на арбитражната процедура, лишаващо постановеното решение
от легитимност.
По изложените съображения
съдът счита предявения иск за основателен и доказан. Предявеният иск обаче
касае само единия от осъдените двама ответници. Доколкото при допускане на
изпълнение съдът дължи да вземе необходимите мерки за стриктно приложение на
чуждестранния съдебен акт в диспозитива изрично следва да бъде указана
утвърдената с решението съвместна отговорност.
Настоящият състав счита,
че нормата на чл. 193 ГПК установява особен ред за присъединяване в рамките на
висящо производство спор за факт, касаещ истинността на представен по делото
документ. Изрично е предписана нужда от огласяване на достигнатия извод в нарочен
акт, включително и в решението и са указани дължимите действия при установена
неистинност – следва да бъдат уведомени органите на прокуратурата за преценка
предпоставките за ангажиране наказателната отговорност на фактическия автор на
неавтентичното изявление в случай, че е накърнен публичния интерес от
достоверно документиране, включващ както факта на волеизявлението, така и
неговото съдържание според волята на сочения с документа негов автор.
По разноските
Нормата на чл. 78 ал. 1 ГПК изрично вменява в отговорност на ответника да възстанови допълнително
направените от ищеца разноски, провокирани от необосновано от правна гледна
точка предизвикан спор. По аргумент от чл. 81 ГПК обаче на общо основание
страната е в правото си да определи обхвата на търсената отговорност, а и чл.
80 ГПК предписва средството за това – списък на търсените разноски.
Представения т процесуалния представител на ищеца списък, наличен по л. 744 от
делото, включва хонорар за процесуално представителство 8171 лв. и преводи
835,64 щатски долара, поради което настоящият състав не намира основание да
счита за налично искане за възстановяване на внесената държавна такса.
При установения изход от
спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени доказаните разноски за
държавна такса и възнаграждение за един адвокат. От представената фактура се
установява, че сумата 8171 лв. касае хонорар за пр.действия срещу Офис Е.С.и К.С.
– първа инстанция. Страна в настоящото производство е само К.С. ЕООД, поради
което настоящият състав приема за дължима от това дружество сумата от 4085,50
лв.
Настоящият състав счита
за приложима на общо основание утвърдената граница на отговорността за
обезвреда – пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между укоримо
поведение и претърпЯ.та вреда – арг. от чл. 51 ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД. Макар и
да е дискусионен характерът на отговорността за разноски, включително
придаваният й специфичен характер, доколкото ефектът от прилагането й се
изразява в разместване на блага, логично е да се държи сметка за
непосредствената причина за породения разход.
Нормативен акт предписва
необходимост от представяне в превод с надлежна заверка на решението на
арбитражния съд и на изискуемото удостоверение. От доказателствата по делото се
налага извод, че преводът на тези документи е извършен от Хуй И Да (Пекин)
международно превеждане ЕООД. По делото не се установява в тази връзка да са
правени разходи, съответно какъв е техният размер, а и при указаното основание
на осъществения превод – от английски на български, доказаното плащане не е
възможно да бъде свързано с нормативно предписаната нужда от превод от китайски
на български език.
При все, че законът
изисква приобщаване по делото на документи на чужд език с превод на български –
чл. 185 ГПК, не предписва необходимост да бъде ангажиран лицензиран преводач.
Страната, съответно ангажирания по делото процесуален представител е в правото
си да определи как ще изпълни това процесуално условие. Предпочитанието на
страната да ползва преводач с произтичащия от това ангажимент за заплащане на
предоставената услуга определя този разход като пряка последица от нейния
избор. Нормата изрично предписва ред за проверка представен превод, която,
обаче, предполага повдигнат спор досежно верността му. Ето защо настоящият
състав приема, че разноските за превод не се намират в необходимата степен на
обусловеност от укоримо поведение на ответника, за да бъдат възлагани в негова
тежест.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на Арбитражно решение на Китайска международна
икономическа и търговска арбитражна комисия, постановено в Шенжен на 15.12.2014
г. по дело № SZG20140019, в сила от 15.12.2014 г., с което е решено: „К.С.“ ЕООД, съвместно с Офис експрес сервиз ООД (трето на спора лице) да изплати стоките в размер на 108791,46 щатски долара в полза на „Г.О.Ч.(О
Си Ай И) Е. Ко.“ Лтд. (G. O.s C. (OCIE) E. Co, Ltd.) и от 17.07.2012 г. до датата на действителното
плащане да изплатят начислената лихва на база годишен лихвен процент от 5 %.
„К.С.“ ЕООД, съвместно с Офис експрес сервиз ООД (трето на
спора лице) да компенсира „Г.О.Ч.(О Си Ай И) Е. Ко.“ Лтд. (G. O. C. (OCIE) E. Co, Ltd.) в размер на CNY 20,000
за направените разноски за адвокатски хонорари.
„К.С.“ ЕООД, съвместно с Офис е. с. ООД (трето на
спора лице) да компенсира „Г.О.Ч.(О С.А. И) Е. Ко.“ Лтд. (G. O. C.(OCIE) E. Co, Ltd.) в размер на CNY 42871 –
арбитражна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК
„К.С.“ ЕООД, ЕИК********със седалище
и адрес на управление:***, р-н „Младост“, Западна промишлена зона, ул. „********да
заплати на „Г.О.Ч.(О Си Ай И) Е. Ко.“
Лтд. (. O. C. (OCIE) Enterpise Co, Ltd.) сумата 4075,50
лв. – разноски пред Софийски градски съд.
ПРИЗНАВА ЗА ДОКАЗАНО на основание чл. 194 ал. 3 ГПК, че гаранция за
плащане от 22.02.2012 г. – л. 65 от делото-и гаранция за плащане от 02.03.2012
г. – л. 68 от делото, не са подписани от Н.И.Н..
След влизане в сила на
решението препис от настоящото ведно с посочените документи да бъде изпратен на
Районна прокуратура – гр. Варна по компетентност.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен
съд –София в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото.
Съдия: