№ 247
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000502774 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 263488 от 28.05.2021г. постановено по гр.д. № 13413/2020 г. по описа на
СГС, ГО, 15 състав са уважени частично обективно съединени искове с правно основание
чл.146 вр.чл.143 ЗЗП и чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, като е признато за установено по исковете,
предявени от Т. С. И. срещу ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, че са нищожни /неравноправни
следните клаузи от сключения между страните договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL37564/2008r. - чл.1 ал.1 „банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит
в швейцарски франкове по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на Юробанк И Еф
Джи България АД в деня на усвояване на кредита“,чл.1, ал.3, чл.2 ал. 1 и ал.2, чл.3 ал.1 и
ал.3 В ЧАСТТА „валиден за съответния период на начисляване на лихвата“ относно
Базовия лихвен процент като е отхвърлен иска в останалата му част и В ЧАСТТА
„договорена за съответния период на издължаване на кредита“ относно размера на
лихвата за редовна главница като е отхвърлен иска в останалата му част, чл.3 ал.5, чл.6 ал.2
и ал.3, чл.8 ал.2, чл.12 ал.1, чл.23 ал.2.
Със същото решение ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД е осъден да заплати на Т. С. И., на
основание чл.55, ал.1, пр. първо ЗЗД сумата от 19 976,06 евро, представляваща платена без
основание сума поради валутната разлика между швейцарски франк и евро за периода
16.07.2014г. - 16.07.2019г., ведно със законната лихва за забава от 16.07.2019г. до
1
окончателното плащане, сумата от 2610,39 евро, платена без основание като месечни вноски
за лихви за периода от 16.07.2014г. - 16.07.2019г., ведно със законната лихва за забава от
16.07.2019г. до окончателното плащане, сумата от 415,60 евро, платена без основание като
такса за управление на кредита за периода 16.07.2014г. - 16.07.2019г., ведно със законната
лихва за забава от 16.07.2019г. до окончателното плащане.
Със същото решение са отхвърлени исковете в останалата им част, както
следва: за разликата над сумата от 2610,39 евро до пълния предявен размер от 3516,93 евро
платени без основание месечни вноски за лихви за периода от 16.07.2014г. - 16.07.2019г.,
както и над сумата от 180 евро, представляваща платена без основание сума поради
валутната разлика, получена от превалутирането на заемната сума по договора за кредит към
момента на усвояването му, като погасен по давност.
Присъдени са разноски като ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, е осъден да заплати на Т.
С. И., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 4301,55 лв., представляваща съдебни
разноски и сумата от 1900 евро - разноски за адвокатското възнаграждение. По компенсация
Т. С. И. е осъдена да заплати на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 55 лв., направени разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД оспорва решението в неговата
осъдителна част, като посочва, че ищцата не е доказала пълно и главно, че е заплатила
сумите по кредита, които сега претендира обратно. Напротив, от страна на ответника
„Юробанк България“ АД е доказано, че кредитът е обслужван предимно от трети лица,
които не са страна по кредитното правоотношение - за процесния период кредитът е бил
обслужван от - Г. С. Е., З. Е. П., С. И. Н., И. П. А.. В този смисъл последните, а не ищцата,
са активно материално-правно легитимирани да искат връщане на платеното при начална
липса на основание. Твърди, че всяко плащане по кредита, извършено от третите за кредита
лица, е извършено от тях към банката на собствено основание, а не по поръчка и/или по
упълномощаване от Т.С.. От друга страна твърди, че първоинстанционният съд погрешно
възприел, че оспорените процесни клаузи, уреждащи валутата и лихвата на кредита, не
са индивидуално договорени. И в процесния договор, и в сключените между страните
анекси и погасителни планове, ясно е посочен конкретен размер на задължението по
кредита във франкове, както и конкретни размери на погасителни вноски, отново във
франкове. Никога между страните не е била договаряна друга валута на кредита или на
вноската. Вместо да зачете договорките между страни СГС де факто отменя и клаузите от
договора, в които е постигнато съгласие относно сумата на кредита (размер и валута на
усвояване и погасяване), въпреки че тези клаузи са част от основния предмет на договора и
не подлежат на преценка за неравноправност. Освен това, така съдът приравнява сключения
договор към такъв сключен в евро, а това не съответства на действителната воля между
страните, като съответно също води до неправилност на решението. На трето място
намира за погрешно заключението на първоинстанционния съд, че ответната банка е
разполагала с информация за бъдещото движение на валутните курсове, която не е
2
предоставила на кредитополучателя. По делото не се установява ответната банка да е
разполагала с друга информация, която да е укрила от потребителя. Въпреки това съдът
необосновано приема, че при сключване на договора банката е длъжна да предложи на
потребителя детайлна информация как движението на валутния курс ще се отрази на
размера на месечната му вноска, изчислена в национална валута. Този извод на съда е
неправилен и противоречи на установената по делото фактическа обстановка. Не е ясно как
банката, при положение, че не разполага с информация относно развитието на валутния курс
за такъв дълъг бъдещ период, ще може да даде информация относно това как този валутен
курс ще се отрази на размера на вноската, изразена в национална валута, за 25 години
напред. По този начин съдът вменява на ответника задължения, които не само че не са
нормативно или договорно установени, но са и невъзможни за изпълнение. Изводът на
СГС, че валутният риск е прехвърлен на потребителя, също е необоснован и
нелогичен. С чл.23 кредитополучателят е запознат изрично с възможните рискове от
промяна в курса на франка, като му се указва изрично, че е възможно увеличение на този
курс. Към момента на сключване на договора това е била цялата достъпна информация
относно предстоящите движения на курса на франка за 25 г. напред. Оспорената клауза е
съставена ясно, разбираемо и на общоупотребимия български език, без използване на
сложна или специфична терминология. Съдът не е отчел, че оспорената клауза има
декларативен и информативен характер и не вменява задължения на потребителя, а го
информира за последиците от избора па валута. И без тази клауза, валутата на кредита е
щяла да бъде швейцарски франк и вноските е следвало да се престират в тази валута. Освен
това не отговарят на фактическата обстановка изводите на съда, че усвояването на
кредита във франкове е фиктивно - точно това е доказано с експертизата, приета пред
СРС.
В заключение изтъква факта, че вместо цитираната практика на ВКС, съдът е
следвало да вземе предвид относимата практика на СЕС по случая, и по-конкретно
решението на СЕС по дело С-186/16. СЕС приема, че клауза, според която кредитът трябва
да бъде върнат в същата валута, в която е бил отпуснат, попада в обхвата на понятието
основен предмет на договора, отнася се до самото естество на задължението на длъжника и
представлява съществен елемент от договора за кредит, поради което не подлежи на
преценка за неравноправност. Тоест такава клауза не може да се счита за неравноправна,
при условие че е изразена на ясен и разбираем език (т. 38-т. 41 от Решение по дело С-
186/16). Движението на един валутен курс, който не е статичен, само по себе си не е
достатъчно да обоснове неравноправност. В противен случай ще се окаже, че всеки
договор във валута, различна от доходите на потребителя, автоматично съдържа
неравноправни клаузи, само защото банките (а и който и да е друг пазарен субект) не са в
състояние да знаят какъв ще е валутният курс следващите 25 години. Оспорва и решението в
частта, с която е прието за установено наличието на неравноправни клаузи в договора, още
повече изменението на лихвите е договорено с анекси - допълнителни споразумения. В
процесния случай кредиторът рефинансира просрочените задължения - отпуска нова сума, с
3
която се погасяват просрочените задължения, в резултат на което те биват добавени към
редовната главница по кредита. Към днешна дата въпросът се урежда от Насоките за
управление на необслужвани и преструктурирани експозиции, приети въз основа на
Регламент (ЕС) № 575/2013. В Приложение № 5 от тях изрично е предвидено, че добавянето
на просрочени задължения/лихви към главницата е възможна мярка за
преструктуриране. Посочено е, че то представлява преструктуриране на просрочени
задължения и/или начислени лихви за просрочени задължения чрез добавянето на тези
неизплатени суми към неизплатеното салдо по главницата за изплащане по устойчива
разсрочена програма. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Т. С. И. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като
правилно и законосъобразно. Намира за неотносимо за настоящия спор обстоятелството кое
конкретно лице нарежда сумите за погасяване на процесния кредит. Безспорно е, че
основанието за нареждане на суми е именно погасяване на месечните вноски по кредита, по
който е титуляр. Всички права и задължения произтичащи от банковия договор са за нейна
сметка, доколкото е страна по него, в качеството на кредитополучател. Изтъква факта, че
пред първоинстанционния съд ответникът не е представил доказателства, че процесните
клаузи са индивидуално договорени. Банката, в качеството й на ответник, е длъжна при
условията на главно и пълно доказване да установи индивидуално договаряне на клаузите
на договора. Обстоятелството, че в процесния договор се съдържа клауза, в която е
посочено, че е възможна промяна на валутния курс и това може да довоеде до
завишаване размера на задължението, не представлява предоставена информация
относно валутния риск и евентуалните последици от това. Липсват данни по делото, от
които да се направи извод, че банката е предоставила информация относно движението на
курса на швейцарски франк спрямо евро до момента на подписване на договора, очакваните
промени в курса и евентуалните последици от това. Правилно съдебният състав е приел, че
в следствие на увеличението на курса на швейцарския франк спрямо евро, е надплатила
значителни суми по процесния кредит, които подлежат на връщане като неоснователно
надплатени. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове, предявени
от Т. С. И. срещу ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, с правно основание чл.124 ГПК вр.чл.146
ЗЗП и чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожост на клаузи в договор за банков кредит и
връщане на даденото при начална липса на основание - надплатени вноски, ведно със
законните последици.
От фактическа страна се установява, че между страните по делото е сключен
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL37564 от 16.07.2008г., по силата на
което банката се е задължила да предостави на кредитополучателя, заемна сума в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 52 700 евро по курс „купува“ за швейцарския
франк към евро на Юробанк И Еф Джи България АД в деня на усвояване на кредита за
посочените в договора цели (чл.1, ал. 1). В чл. 2 са уговорени условията за предоставяне и
усвояване на кредита. Крайният срок за погасяване на кредита е 300 месеца, считано от
4
датата на усвояване (чл.5, ал.1 ). Кредитът се погасява на месечни вноски, включващи
главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план (чл.6, ал.1).
Уговорена е възнаградителната лихва за ползвания кредит (чл.3, ал.1), която се дължи от
датата на първото усвояване на сумите по кредита (чл. 3, ал. 2).
От приложение №1 към договора за кредит (гръб на л.191) се установява, че
договорената заемна сума е усвоена от кредитополучателя на 30.07.2008г., което се
потвърждава и от депозираното на л.305 основно заключение на вещото лице по ССЕ,
прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните.
Видно от приложения договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
02.10.2008г. и приложение към него, банката (с наименование Юробанк и Еф Джи България
АД към датата на договора) е прехвърлила на Бългериън Ритейл Сървисиз АД вземането си
по процесния договор за кредит, а с договор за прехвърляне на вземания по договори за
кредит от 08.12.2014г. и приложение към него Бългериън Ритейл Сървисиз АД е
прехвърлило обратно вземането по процесния договор за кредит на банката. След цесията от
02.10.2008г. цесионерът Бългериън Ритейл Сървисиз АД, като кредитор, и ищцата, като
кредитополучател, са сключили две допълнителни споразумения - от 27.07.2010г. и от
07.07.2011г., както и анекс от 27.04.2016г., с които изменят съдържанието на договор за
кредит HL37564/2008r. Последният е посочен в споразуменията и анекса само с номер,
който съвпада с номера на процесния договор. Ищцата е подписала:
1. Допълнително споразумение от 27.07.2010г., с което се уговаря гратисен период с
намалена вноска по кредита (чл.4 от споразумението). Потвърждава се валутата на кредита
(чл. 2). Подписан е погасителен план, в който е посочен размер на всяка вноска и нейната
валута - в швейцарски франкове.
2. Допълнително споразумение от 07.07.2011г., с което се уговаря гратисен период с
фиксирана лихва в размер на 6.24 процента (чл. 4), а след изтичането му - лихва в размер на
БЛП на „Юробанк България“ минус 0.1 пункта (чл. 6). Отново е подписан е погасителен
план, в който е посочен размер на всяка вноска и нейната валута - в швейцарски франкове.
3. Анекс от 27.0422016г. за предсрочно прекратяване, към който отново е подписан
погасителен план, в който е посочен размер на всяка вноска и нейната валута - в
швейцарски франкове.
Видно от двете приложени уведомления до ищцата за двете извършени цесии,
подписани от банката и Бългериън Ритейл Сървисиз АД, те не са връчени на ищцата преди
депозирането им по делото (с молба от 16.06.2020г.). Независимо от това, неуведомяването
на длъжника от страна на цедента за извършената цесия от 02.10.2008г. към датата на
споразуменията и анекса не води до недействителност на прехвърлянето на вземането, нито
опорочава изразената от страните в споразуменията и анекса воля за изменение на
процесния договор.
От изслушаното по делото заключение на допусната ССчЕ /основно на л.305 и три
допълнителни, съответно на л.388, 344 и 395/, приети от съда като обективно и компетентно
дадени и спорени от страните, се установява, че за операцията по превалутиране на кредита,
съгласно чл.2 ал.1 на договора, от шв.франкове в евро, е издадено банково бордеро с номер
9903879/30.07.2008г. с основание: „Валутна сделка тип АРБИТРАЖ... От бордерото с номер
9903879/30.07.2008 г. се констатира: усвоеният размер на кредита - 87 774 шв.франка е
превалутиран в лева на общо 105 320,02 лв., по валутен курс на БНБ към 30.07.2008.2008 г.
за шв.франка - 1,19990 лв. /банката купува франковете, дава лева/. Левовата равностойност
на 52 700,25 евро по бордерото е 103 072,73 лв., остойностена по валутен курс на БНБ за
еврото: 1,95583 лв. Банката отчита 52 700,25 евро с левова равностойност 103 072,73 лв.
Получена е разлика в размер на 2 247,29 лв. /между левовата равностойност на изкупените
франкове и левовата равностойност на продадените евро, представляваща реализириан
доход при банката от извършената покупко-продажба на валута/арбитражна сделка.
Съгласно чл.1 ал.5 на процесния договор за кредит: ..Курс „купува “на швейцарския франк
към евро на Банката се формира от официалния курс „продава“ на евро към лева на Банката,
разделен на официалния курс „купува “ на швейцарския франк към лева на Банката. “ т.е.
5
приложения от банката курс на превалутиране: 1,665533 шв.франка за 1 евро се получава,
от: курс „продава“ на евро към лева - 1,9595 лв. от 30.07.2008 г., разделен на курс „купува“
на шв.франк към лева - 1,1765 лв. от 30.07.2008 г. 1,9595 лв. / 1,1765 лв. = 1,665533
шв.франка. След извършеното превалутиране на усвоения кредит, от шв.франкове на 52
700,20 евро, получената сума в евро е постъпила по разплащателна сметка в евро на
кредитополучателя Т. С. И., на 30.07.2008г., при „Юробанк България“ АД, с основание:
„Валутна сделка'.
Съгласно чл.1 на процесния договор за кредит, банката отпуска равностойността на
52 700 евро в швейцарски франкове. По договора, усвояването е както следва:
равностойността на 25 000 евро в швейцарски франкове за покупка на имота описан в чл.1
ал.1 на договора и равностойността на 27 700 евро в швейцарски франкове за други
разплащания. На 30.07.2008г., от разп..сметка в швейцарски франкове е извършена валутна
сделка по превалутиране на кредита в евро, като получената сума от размера на усвоения
кредит 87 774,00 шв.франка - в евро по разпл.сметка в евро на ищцата е 52 700,25 евро. С
извършеното превалутиране е изпълнено условието по чл.2 ал.3 на процесния договор за
кредит. Съгласно предоставените документи се констатира, че кредитополучателят е
извършвил плащане за закупуване на имота /предмет на договора/ в лева, в размер на 48
895,75 лв. на 01.08.2008 г. с получател „РОС -ИНВЕСТ-СТРОЙ ООД, съгласно представено
платежно нареждане от ответника. Сумата от 48 895,75 лв. по левовата разпл.сметка на
ищцата с IBAN: ********** се равнява на 25 000 евро по курс: 1,95583 лв. за евро. т.е, от
извършеното плащане и от договора следва, че валутата, с която кредитополучателят
е можел да се разпорежда е в евро и съответно в лева. Съгласно чл.2 ал.1 на договора,
отпускането на сумата по кредита в швейцарски франкове става по блокирана
разплащателна сметка на кредитополучателя в швейцарски франкове. т.е., по условие,
кредитополучателят не може да се разплаща с швейцарски франкове или да усвоява суми от
отпуснатия кредит - в швейцарси франкове. Съгласно чл. 2 ал. 1 на процесния договор за
кредит, сумата по отпуснатия кредит в размер на 87774,00 шв. франка постъпва по
блокирана разпл. сметка на кредитополучателят в швейцарски франкове с
IBAN:**********, с която сума, кредитополучателят не е можел да се разпорежда до
нейното превалутиране в евро и до представяне на н.а.за учредена ипотека в полза на
банката, удостоверение за тежести за имот, предмет на обезпечение и документите,
посочени в чл. 2 ал. 2 на процесния договор за кредит. В заключение вещото лице посочва,
че в резултат на тези курсови разлики за периода 16.07.2014г. - 16.07.2019г. е получена
валутна разлика в размер на 19976,06 евро, платени повече за погасяване на главница,
възнаградителна лихва, наказателна лихва и месечни такси за управление, вследствие на
увеличилия се валутен курс за швейцарския франк спрямо лева. Възнаградителната лихва,
която се начислява върху за заетата сума по кредита е 6%, съгласно чл.3 от договора. За
дванадесет месечния период, уговорен в допълнителното споразумение от 07.07.2011 г. се
прилага годишна възнаградителна лихва, уговорена в чл. 4, ал. 2 от споразумението - 6,24 %
(чл.4, ал.2 от анекса от 07.07.2011 г.), но същата касае период, който е извън процесния.
Следователно за периода 16.07.2014г. - 16.07.2019г., при дължима годишна възнаградителна
лихва 6%, е надплатена сума за възнаградителна лихва в размер на 4258,86 швейцарски
франка. Вещото лице посочва, че „сумите, превеждани от трети лица за погасяване на дълга,
са в общ размер на 34 216,94 шв. франка“, а също така: „от страна на ищцата е внесена една
сума по разпл. сметка за погасяване на задъженията по процесния кредит, на 25.09.2017 г. в
размер на 9 700,00 шв.франка“.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че основният спорен
по делото въпрос е какъв би бил размерът на задълженията на кредитополучателя, ако не бе
извършено превалутиране от швейцарски франкове в евро и разплащане в левова
равностойност.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
СГС е приел исковете за частично основателни, като е приел, че клаузите на чл.1 ал.1
и 3, чл.2 ал.1 и 3, чл. 3, ал.1,3 и 5, чл. 6, ал. 2, изр. 2, и ал.3, чл.8 ал.2, чл. 12, ал. 1 и чл. 23, ал.
6
2 от договора от 2008г., не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, и то
във вреда на последния. Приел е, че цитираните клаузи са нищожни като неравноправни по
общите критерии на чл.143 ЗЗП. Първоинстанционният състав е приел, че в нито една от
клаузите, даващи възможност банката едностранно да променя лихвите, таксите и
комисионните, приложими към договора за кредит, не са посочени условията, при които тя
ще променя базовия лихвен процент, представляващ компонент при изчисляване на
дължимата от кредитополучателя годишна лихва. Методологията за определяне на БЛП на
банката не е част от съдържанието на сключения договор за кредит, тъй като не е
възпроизведена никъде в него, а и ищцата не е дала съгласие условията в нея да влияят
върху облигационните отношения между страните. Според съда кредитополучателят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието на посочените клаузи и е поставен в
неравностойно положение спрямо банката, която е установила условия в негова вреда.
Във връзка с валутния риск СГС се е позовал на решение на Съда на ЕС, според
което клауза от договор за кредит в чуждестранна валута, предвиждаща месечните вноски за
погасяване на кредита да се извършват в същата валута, в случай на обезценяване на
националната парична единица спрямо тази валута, поставя курсовия риск в тежест на
потребителя; такава клауза трябва да може да се разбира от среден потребител по отношение
на потенциалните й значителни икономически последици върху финансовите му
задължения. Посочено е, че при задължение за връщане на кредита в срок от 25 години
банката е следвало да предостави на ищцата информация за очакваните прогнози относно
промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с
каквато информация банката би следвало да разполага като неизменна част от
професионалната й дейност. Счел е съдът, че по делото не е доказано към датата на
сключване на договора от 2008 г. ищцата да е получила такава информация. При преценката
за характера на оспорените клаузи се е позовал на практика на Съда на ЕС по
транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС, според които може да бъде преценена
като неравноправна клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин
така, че кредитополучателят не може да прецени въз основа на ясни критерии
икономическите последици от сключването на договора, а при проверка за неравноправния
й характер се установи, че тя създава в ущърб на потребителя значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по договора. В обжалваното решение съдът е
посочил и това, че сключването на допълнителни споразумения към договора от 2008г. не
санира нищожните му клаузи и не опровергава извода за липса на индивидуално договаряне
на клаузите в него.
Настоящата съдебна инстанция споделя напълно горните изводи по следните
съображения:
На първо място трайна е практиката на ВКС, обективирана в решение № 136 от
20.01.2021 г. по т.д. № 1467/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 168 от 29.01.2021 г. по
7
т.д. № 2184/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о., с които е прието, че в хипотеза на банков кредит, по
който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в
резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/,
уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранна валута и
задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, договорът
не се счита сключен в резервната валута на страната /евро/ и връщането на кредита се
дължи в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/. Този отговор е съобразен със
задължителната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, постановена по
транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС /определение от 22.02.2018 г. по дело С-
119/17, EU: C: 2018: 103 и решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/16, EU: C: 2017: 703/,
както и на практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК, обективирана в решение №
295/22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., образувано по описа на I т. о.,
решение № 384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
294/27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 314/29.07.2019 г. по
т. д. № 1766/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 67/12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г.
на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 155/24.01.2020 г. по т. д. № 2561/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о.
Преюдициалните въпроси, по които е било образувано дело С-119/17 на СЕС, се отнасят до
тълкуване на разпоредбите на чл. 4, параграф 2 и чл. 3-5 от Директива 93/13/ЕИО в хипотеза
на договор за кредит, в който е записано, че кредитът се отпуска и погасява във валута
/швейцарски франкове/, но фактически цялата сума е предоставена на разположение на
кредитополучателя в национална валута /румънски леи/, като паричната единица на
сметката се използва виртуално само за изчисление. В т.20 от определението от 22.02.2018г.
по дело С-119/17, постановено по чл.99 от Процедурния правилник на СЕС, е прието, че
кредитът следва да се погасява в чуждестранната валута, независимо че е предоставен в
националното платежно средство и въпреки че договорът предвижда преобразуване на
налични по банковата сметка на кредитополучателя ликвидни средства в националното
платежно средство във валутата на кредита с цел осигуряване на плащането на месечните
вноски. При тези обстоятелства СЕС е достигнал до извод, че такъв договор не следва да се
приравнява на договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута, във връзка с какъвто
договор са дадените разрешения в постановеното от СЕС решение от 30.04.2014 г. по дело
С-26/13, EU: C: 2014: 282 и е препратил към своето решение по дело С-186/16 относно
критериите, които националният съд трябва да прилага при преценка на клауза от договор за
банков кредит от гледна точка на разпоредбите на чл. 3, параграф 1 и чл. 4, параграф 2 от
Директива 93/13/ЕИО, транспонирани в чл.145 ал.1 и 2 ЗЗП. В т. 40 от посоченото решение
е прието, че съществува разлика между договорите за кредит, изразени в чуждестранна
валута, които трябва да се изплащат в национална валута по прилагания от банковата
институция курс "продава" на чуждестранната валута, от една страна, и договорите за
кредит в швейцарски франкове, при които месечните вноски по кредита следва да се
погасяват в същата валута, в която е бил договорен, т.е. швейцарски франкове.
Посочените решения на ВКС са постановени във връзка с неравноправни клаузи в
потребителски договори в хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е
8
предоставена на разположение на кредитополучателя в националната валута, съответно в
резервната валута на страна /евро - чл.29 ЗБНБ/, а не в чуждестранната валута /щвейцарски
франкове/, уговорена в кредитния договор. Кредитът е остойностен в чуждестранна валута
/предоставя се кредитен лимит от равностойността в швейцарски франкове на определена
сума евро по курс "купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване
на кредита/ и е поето задължение за погасяване в същата чуждестранна валута. В така
формирана практика на ВКС е прието, че в посочената хипотеза кредитът е в чуждестранна
валута, а не в местната или резервната валута на страната - евро, с оглед валутния режим на
РБ- Паричен съвет /Валутен съвет или Валутен борд/, и именно в тази хипотеза са
изследвани критериите за неравноправност на договорните клаузи, относими към поемане
на валутния риск само от потребителя - кредитополучател.
Съгласно чл.145 ЗЗП всяка от клаузите на договора за кредит следва да се тълкува
ведно с останалите клаузи в него, както и с оглед всички обстоятелства, свързани със
сключването на договора към датата на сключването. При съобразяване на клаузите на чл. 1,
ал. 1 и, ал. 3, чл. 2, ал. 1 и, ал. 3, чл.6 ал.1 и ал.2 и чл.23 от договора за кредит следва да се
приеме, че реален паричен поток от кредитодателя към кредитополучателката в швейцарски
франкове не е осъществен, видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза, а
и не е бил нужен на ищцата. Независимо от това липсва основание да се приеме, че
валутата, в която се договаря и предоставя кредитът, е евро, тъй като посочените клаузи по
ясен начин обективират волята на страните за предоставяне на кредита в швейцарски
франкове /равностойни на определено количество евро/, с превалутиране на така получения
ресурс от швейцарски франкове в евро в деня на усвояването му и дължима цена /лихва/ за
ползване на паричния ресурс в същата валута - швейцарски франкове.
Следва да се съобрази, че в качеството му на възмездна сделка, цената на
кредитирането ползва приложими към договорите в тази валута преференциални лихвени
проценти, които формално ползват ищцата и са били обстоятелство, мотивирало я да сключи
договора в тази валута. Настоящият състав споделя дадения в решение по т.д. № 1467/2019
г. на ІІ т.о. на ВКС отговор, съответно съображенията към същия, че: " В хипотеза на банков
кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на
кредитополучателя в резервната валута на страната - евро, а не в чуждестранната валута/
швейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен в
чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата
чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в резервната валута на страната / евро
/ и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута/швейцарски франкове/ -
аналогично и в решение по т.д. № 1901/2019 г. на ІІ т.о. на ВКС /. Клаузите на чл. 1, ал. 1 и
чл. 6, ал. 2 пр. първо от договора, сами по себе си, са ясни и разбираеми - договаряне на
кредитен ресурс в швейцарски франкове и връщането му в същата валута.
С чл. 23, ал. 1 от договора, кредитополучателката е декларирала, че е "запозната и
съгласна с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по чл. 21 от
9
договора, може да има за последица, включително в случаите на чл. 6, ал. 2 пр. второ от
договора, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в
лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване,
както и че е съгласна да поеме всички вреди / включително и пропуснати ползи/,
произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по
превалутирания кредит". С посочената договорна клауза ищцата е поела за своя сметка
риска и всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк към българския лев или евро, които могат да имат за последица
повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро. В чл.23 ал.
2 от договора тя декларира, че е запозната и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21 - чл. 23 от договора и е съгласна с
настъпването им. Клаузата на чл. 6, ал. 2 пр.второ от договора е проявление на поетия от
кредитополучателя със сключването на чл. 1, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 пр. първо, вр. с клаузата на
чл.23 от договора, валутен риск, т.е. от съвкупната им преценка и само в аспект на
поемането на валутния риск, се извежда неравноправността на чл.6, ал. 2 пр. второ и чл. 23,
доколкото, макар осъзнат от кредитополучателя, той е поет от ищцата при липса на
визираните в преждекоментираната и споделена от ВКС практика на СЕС предпоставки, за
яснота и разбираемост, поради непредоставена за кредитополучателя възможност да осъзнае
икономическите последици от поемането му, въз основа на достатъчна за формиране волята
информация.
При сключване на договора на ищцата действително е била предоставена
информация, че е възможна промяна на обявения курс на банката купува/продава на
швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дълга в лева, но същата се
явява недостатъчна, доколкото не е предоставена информация за икономическите последици
от подобно трайно обвързване при обезценяване на лева спрямо еврото и швейцарския
франк, както и при неразяснени възможности за минимизиране на риска /напр. чрез
застраховане /. Действително, експертната компетентност на банката се изразява при
осъществяване на сравнителен анализ на факти, а не на база "ясновидски способности" и
спекулативни предположения, каквито доводи се релевират в жалбата. Именно въз основа на
високия професионализъм и експертен потенциал на служителите на банката /с които
последната би следвало да разполага/, анализът на обективно съществуващи и осъществили
се в световен икономически план към момента на сключване на договора факти/ напр.
кризата в рисковото ипотечно кредитиране в САЩ, започнала през 2006г., исторически
ниските, в смисъл на неприсъщо ниски нива на курса на шв. франк към 2007г. /, е следвало
да доведе, а и вероятно е довел до извод /с оглед широкото предлагане на процесния
кредитен продукт и очакваната значителна печалба /, че не би могло в дългосрочен план да
се разчита на устойчив, нисък курс на валутата на договора, доколкото последното- в
историческа ретроспекция - е изключение, а не правило. Така предоставената от банката
информация е била недостатъчна ищцата да прецени дали да носи валутния риск при нисък
лихвен процент по кредита или да получи кредит при по-висок лихвен процент, но без да
носи валутния риск, като не е защитена и от клаузата на чл.21 от договора - упражняването
10
на правото на превалутиране е предпоставено от съгласие на банката. При това, с
процесните клаузи тя е поела изцяло валутния риск, доколкото за банката са предвидени
механизми за преодоляване негативите, при евентуално понижаване курса на швейцарския
франк - едностранно увеличение лихвата по кредита, хеджиране и пр.. Задължението на
банката е на фиксирана стойност и не се влияе от курса на швейцарския франк, при това
превалутирането е по търговския курс на банката, а не по официален курс или при
прилагане на други обективни критерии. В резултат остават напълно неясни общите разходи
по кредита, които, съгласно чл.58 ЗКИ, подлежат на предварително оповестяване.
Кредитополучателят не е защитен и от клаузата на чл. 21 от договора, тъй като
упражняването на правото на превалутиране на предоставения кредит от швейцарски
франкове в евро, е предпоставенно от съгласието на банката, а от друга страна уговорката не
елиминира вече поетия значим валутен риск от потребителя за периода преди
превалутирането, за прогнозния размер на който тя не е била информирана от банката, което
затруднява и извършването на преценката от страна на потребителя дали и кога изобщо да
упражни правото по чл. 21. Ищцата като среден потребител - относително осведомена и в
разумни граници наблюдателна и съобразителна, не би могла въз основа само на
предоставената й информация да прецени потенциално значимите последици от поетия
валутен риск, което я е принудило да се съгласи с предварително установените от банката
условия, без да може да повлияет на съдържанието им, вкл. и по отношение на
декларираните в договора обстоятелства. Ето защо и при липсата на ясни и разбираеми
критерии за икономическите последици, не може да се приеме, че клаузите, свързани с
носенето на валутния риск, са уговорени по прозрачен начин.
С оглед гореизложеното и поради обвързването на лихвата с изменението в
курса на чуждестранната валута, без кредитът реално да е бил предоставен и ползван в
такава валута, през исковия период кредитополучателят е заплатил без основание
сума, представляваща разлика между възнаградителната лихва, уговорена при
усвояването на кредита /в евро/ и действително заплатената такава в увеличения
размер, вследствие курсовите изменения.
Подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката
от задължението й да докаже, че оспорените от потребителя като неравноправни клаузи от
договора са били индивидуално уговорени с него. Значение за установяването на
индивидуалното договоряне по договора за кредит не могат да имат и подписаните към
договора допълнителни споразумения. Както е прието във формираната практика на ВКС,
обективирана в решение № 231 от 02.03.2018 г. по т. д. № 875/2017 г. на ВКС, І т. о., фактът
на подписани допълнителни споразумения сам по себе си е недостатъчен и не освобождава
търговеца да ангажира на основание чл.146 ал.4 ЗЗП доказателства за индивидуално
уговаряне на оспорените клаузи от основния договор. Доказателственото значение на
посочените допълнителни споразумения за индивидуалното договаряне по първоначалния
договор в случая е изключено и поради обстоятелството, че тези споразумения не са
сключени между страните по възникналото правоотношение по договора за кредит - банката
11
и кредитополучателите, а между последните и „Бългериън Ритейл С.“ АД - дружество, на
което с договор за прехвърляне на вземания от 02.10.2008г. банката е прехвърлила
вземането си по процесния договор за кредит /приложение № 1 към т. 1 от договор за цесия
от 02.10.2008г./. Конкретни доказателства, че потребителите са могли да изразят становище
по съдържанието на основния договор, включително по оспорените клаузи, както и че са
имали възможност да повлияят върху тях, не са ангажирани от банката по делото.
Следователно, поради неприложимост на чл.146 ал.1 ЗЗП, клаузите следва да се преценят за
нищожност по смисъла на чл.146 ал.1 вр. чл. 143, ал. 1 или чл. 145, ал. 2 ЗЗП.
На следващо място на настоящата инстанция е ноторно известна казуалната
практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК по въпроса представлява ли
анатоцизъм по смисъла на чл.10 ал.3 ЗЗД и допустима ли е при действието на Наредба №
9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и
установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38/11.04.2008 г., отм.
ДВ бр. 40/30.05.2014 г.) уговорка в допълнителни споразумения към договор за банков
кредит за преструктуриране на кредитно задължение на физическо лице - кредитополучател
чрез прибавяне на просрочени задължения за лихви и такси към размера на редовната
главница. Според практиката, застъпена и в служебно известните на настоящия съдебен
състав решение № 118/11.12.2020г. по т.д. № 2278/2019г. на ВКС, I т. о, и решение №
132/13.01.2021г. по т.д. № 2195/2019г. на ВКС, I т. о, уговорката в допълнителни
споразумения към договор за банков кредит за прибавяне към размера на редовната
главница на просрочени задължения за лихва представлява анатоцизъм по см. на чл.10 ал.3
ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание чл.294 ал.1 ТЗ респ. е недопустим
към процесния договор.
Преструктурирането на дълга на основание чл.13 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични
провизии за кредитен риск (отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност
за олихвяване на изтекли лихви по чл.10 ал.3 ЗЗД. В решение № 66/29.07.2019г. по т.д. №
1504/2018г. на ВКС, I т. о., е прието, че олихвяването на просрочено задължение за такси,
вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се начислява
възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника за липса на легитимация по исковете
поради това, че в периода 27.08.2008г. - 08.01.2018г. кредитор по вземането е Бългериън
Ритейл Сървисиз АД, а не банката. Видно от вписванията в ТРРЮЛНЦ банката е
универсален правоприемник на И Ар Би Лизинг България ЕАД (вливане вписано под номер:
20200204154820), а последното е универсален правоприемник на Бългериън Ритейл
Сървисиз АД (вливане вписано под номер: 20191129101635). Следователно, банката, като
универсален правоприемник на И Ар Би Лизинг България ЕАД, е и универсален
правоприемник на Бългериън Ритейл Сървисиз АД, и като такъв отговаря за задълженията
на Бългериън Ритейл Сървисиз АД към трети лица, породени от обстоятелства преди
правоприемството.
Неоснователно е и възражението за липсата на активна материално-правна
легитимация за ищцата по осъдителния иск - за връщане на даденото при начална липса на
основание /нищожни клаузи/ по отношение на част от вноските, които действително са били
погасени от трети лица, изрично посочени в заключението на ССЕ, а именно Г. С. Е., З. Е.
П., С. И. Н., И. П. А.. Частично платените от тези лица суми не са недължимо платени на
банката, тъй като се касае за плащане в хипотезата на чл.73 ЗЗД т. е. доколкото договорът за
кредит не е сключен с оглед личността на кредитополучателя, то извършеното от трети за
облигационната връзка лица плащане има погасителен ефект. Когато договорът не е
сключен с оглед личността на длъжника винаги съществува възможност трето лице да
изпълни вместо длъжника, като разпоредбата на чл.73 ЗЗД регламентира възможността за
12
изпълнение на задължението от трето лице дори против волята на кредитора. За да има
погасителен ефект изпълнението от трето лице съгласно чл.73 ЗЗД, е необходимо то да е
знаело, че изплаща чужд дълг и да е извършило плащането, за да погаси задължението / В
този смисъл решение № 197/2012 по т.д. № 1043/2010г. на II ТО на ВКС/. Извършеното от
третото лице изпълнение на чужд дълг има еднакъв погасителен ефект с този при
изпълнение от длъжника. За настъпването на погасителния ефект е без значение дали
третото лице има интерес от изпълнението на чуждия дълг. ЗЗД не изисква наличието на
правен интерес като предпоставка за изпълнението от третото лице. Правният интерес има
значение само във вътрешното правоотношение между третото лице, извършило плащането,
и длъжника, чието задължение се погасява. В зависимост от това защо третото лице
изпълнява вместо длъжника, има ли интерес от това и какви са вътрешните отношения
между третото изпълняващо лице и длъжника, третото лице се суброгира в правата на
удовлетворения кредитор или получава право на регрес или просто изпълнява и погасява
вместо длъжника неговото задължение. Изложеното има значение само за уреждане
отношенията между изпълнилото трето лице и длъжника, но няма отношение към
погасяването на задължението към кредитора. Независимото от това, след като договорът
между кредитор и длъжник не е сключен с оглед личността на длъжника, то изпълнението и
от длъжника и от трето лице погасява съответното задължение, поради удовлетворяването
на кредитора. Договорът за банков кредит не е сключен с оглед личността на длъжника.
Всяко трето лице може да изпълни вместо длъжника, като за кредитополучателя е без
значение кой ще изпълни задължението за заплащане на вноска по кредита. Извършеното от
третото лице плащане на задължението на кредитополучателя в полза на банката се
получава от банката в изпълнение на договора за кредит, съответно погасява задължението
за заплащане на кредитна вноска и в зависимост от отношенията на третото лице с длъжника
евентуално за третото лице се поражда правото да претендира платеното от длъжника, чието
задължение всъщност е погасил. Банка не се обогатява, тъй като получава суми, които й се
дължат, а материално легитимиран да възстанови тези суми на третите лица е длъжникът по
договора за кредит, чието задължение е погасено с тях т.е. въззиваемата страна. Какви са
обаче техните вътрешни отношения не е предмет на настоящото производство, доколкото е
възможно това плащане да е резултат на намерение за дарение или изпълнение на техни
задължения към кредитополучателката. Именно затова последната е активно материално-
правно легитимирана да претендира тяхното връщане.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 23 001 евро, като жалбата е изцяло основателна. На осн.чл.78
ал.3 ГПК жалбоподателят-ответник дължи в полза на въззиваемата страна направените
разноски за въззивна инстанция, в размер на 4000 лв. платен адв.хонорар, видно от
приложения на л.32 списък по чл.80 ГПК. Възражението за прекомерност съдът намира за
неоснователно предвид обжалваемия интерес и фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263488 от 28.05.2021г. постановено по гр.д. № 13413/2020 г.
13
по описа на СГС, ГО, 15 състав в обжалваната осъдителна част.
ОСЪЖДА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, гр. София 1766, ул.
„Околовръстен път“ № 260, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Т. С. И. ЕГН: **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин” № 50, вх. „А”, ет. 4, чрез адв. В.В., сумата от 4000
лв. /четири хиляди лева /, направени по делото разноски пред въззивна инстанция на
основание чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е влязло в сила в отхвърлителната му част.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните
с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14