№ 997
гр. Пловдив, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20225330200176 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 264/15.12.2021г. на Директора
на РДГ Пловдив, с което на АНТ. М. З. ЕГН ********** е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 400лв. за извършено
нарушение по чл.43 ал.2 от Закона за лова и опазването на дивеча.
Жалбоподателят АНТ. М. З. лично и чрез пълномощника си адв. Т. моли да
се отмени Наказателното постановление, по съображения, изложени в
жалбата и в съдебно заседание.
Въззиваемата страна- РДГ Пловдив, чрез пълномощника си по делото
юрисконсулт Маркова изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против З. за това, че на
16.09.2021г. в землището на с. Храбрино, община Родопи, моста до
пречиствателната станция на територията на ТП ДГС Пловдив ловува, като
превозва с МПС рег. № ..... 1брой цяла дива свиня-женски приплод с
1
огнестрелна рана на врата, без писмено разрешително за лов .
Видно от приложения към административната преписка Акт за
установяване на административно нарушение № 001947/17.09.2021г., същият
е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода
на съдебното производство актосъставителят Ж. М. Ж. изцяло поддържа
изложените в АУАН констатации. Допълва, че на инкриминираната дата
около 21часа с колегата му чули изстрел от района на с. Храбрино, изчакали
до моста на реката на селото и не след дълго спряли задалия се към тях
автомобил, в който установили един чувал, в който имало мъртво диво прасе.
В хода на съдебното производство са били разпитани в качеството на
свидетели ИВ. К. П., Р. Ш. Ш., ЦВ. АТ. АБР.. Същите потвърждават
изложените в Акта констатации, като свид. А. допълва, че на
инкриминираната дата придружил жалбоподателя до лозето на негов приятел
и след известно време З. се върнал и оставил в колата един чувал. Доста след
това и след като приключила полицейската проверка на автомобила,
свидетелят разбрал, че когато бил в близост до лозето, жалбоподателят чул
шум и се притеснил, че може да бъде нападнат, поради което произвел
изстрел.
От така изложените доказателства се налага категоричният според съда
извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от
страна на АНТ. М. З. административно нарушение по чл. 43 ал.2 от Закона за
лова и опазването на дивеча. В тази насока да се направи положителен извод
спомогнаха преди всичко гласните доказателства по делото, включващи
показанията на всички разпитани по делото свидетели, подкрепени и от
писмените доказателства, а именно АУАН, Заповеди, преписка на Районна
прокуратура-Пловдив.
Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за
това възможност не ангажира каквито и да било обективни доказателства за
опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно
заявява, че Наказателното постановление е необосновано и
незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации
от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да
било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място
жалбоподателят не е спазил изискванията на посочените в АУАН и НП
2
норми.
Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление №
264/15.12.2021г. на Директора на РДГ Пловдив, с което на АНТ. М. З. ЕГН
********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на
400лв. за извършено нарушение по чл.43 ал.2 от Закона за лова и опазването
на дивеча, като обосновано и законосъобразно следва да бъде
ПОТВЪРДЕНО.
Що се отнася до размера на наложеното наказание „ГЛОБА“, то видно от
правилно посочените санкционни норми на Закона, тя е в рамките на
предвидения размер на санкцията за реализираното от жалбоподателя
нарушение. Следователно правилно административно-наказващият орган е
преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно тези размери,
като е преценил конкретната тежест на извършеното.
По делото се сочат, но при извършената служебна проверка от страна на
съда не се установяват допуснати нарушения на процесуалните правила при
съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП. В този смисъл както в
АУАН, така и в НП е дадено пълно, точно, ясно и конкретно описание на
извършените нарушения, което изцяло отговаря на изискванията на ЗАНН.
Посочената за нарушена норма на чл. 43 ал.2 от Закона за лова и опазването
на дивеча предвижда като част от изпълнителното деяние на нарушението и
превозването на диво животно, което именно е било сторено от
жалбоподателя.
Не на последно място съдът намира, че в конкретния случай не са налице
основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. В него е предвидено, че за
“маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно
наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г.,
административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при
която за извършено административно нарушение се налага съответно
наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната
норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на
целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно
3
нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН
законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни”
нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на
чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като
ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В
цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност
на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще
обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.
В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че
жалбоподателят притежава валидно разрешение за осъществяване на лов и
като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото, не
би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество
макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди, то е налице
сериозно накърняване на правилата за превоз на мъртви диви животни. В този
смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие висока
потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се
характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените
отношения.
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 264/15.12.2021г. на
Директора на РДГ Пловдив, с което на АНТ. М. З. ЕГН ********** е
наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 400лв. за
извършено нарушение по чл.43 ал.2 от Закона за лова и опазването на дивеча.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4