Решение по дело №3636/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.02.2023 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

                                                                 Съдия: Евгени Георгиев

и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. 3 636/2018 г., докладвано от съдия Георгиев, и, за да го постанови решение, взе предвид следното:

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.            На ищеца

 

[1] В искане от 16.03.2018 г. Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (Комисията) е заявила, че на 16.09.2015 г. Специализираната прокуратура е уведомила Комисията, че ответникът В.С. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3 пр. 2, т. 2, връзка с чл. 2, връзка с ал. 1, връзка с чл. 354а, ал. 1, чл. 354в, ал. 1, пр. 2 и пр. 5 от НК.

 

[2] Това престъпление е попадало в кръга по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) (отм). Затова на 01.10.2015 г. Комисията е образувала проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на В.С.. Периодът на проверката е бил от 01.10.2005 г. до 01.10.2015 г.

[3] Към 01.10.2005 г. В.С. е притежавал два леки автомобила „ВАЗ 2105“. Единият той е бил придобил на 03.06.1994 г., а другият на 28.12.1995 г. Към 10.11.2006 г., когато А.С., бивша съпруга на В.С., се е омъжила за В.С., тя е притежавала лек автомобил „Мерцедес ЦЛ 5000“, лек автомобил „Тойота Корола“ и 3 000,00 щ. д.

 

[4] В хода на проверката Комисията е установила, че В.С. не е разполагал със законни средства за придобиване на имущество. Това имущество е включвало:

1. ремарке за лек автомобил “Тритон ЛТВЦ 1” с ДК № С ****ЕК, дата на първа регистрация 21.01.2008 г., рама № 4TCSM11138HL28734, придобит с договор за покупко-продажба от 09.10.2013 г.;

2. товарен автомобил “Фолксваген Кади” с ДК № СА ****РС, дата на първа регистрация 02.08.2006г., рама № WV1ZZZ2KZ6X056369;

3. 1 750,00 лева, представляващи равностойността на наличните дружествени дялове в “Ю.И.” ЕООД, ЕИК *********;

4. 10 648,08 лева, представляващи вноска на каса по банкова сметка *** №****в „ЦКБ“ АД;

5. 463,34 лева, представляващи начислени лихви по банкова сметка *** №****в „ЦКБ“ АД;

6. 10 000,00 лева, представляващи вноска на каса по банкова сметка *** №****в „ЦКБ“ АД;

7. 262,93 лева, представляващи начислени лихви по банкова сметка *** №****в „ЦКБ“ АД;

8. 45 536,41 лева, представляващи вноска на каса по банкова сметка *** №****в „ЦКБ“ АД;

9. 5,29 лева, представляващи начислени лихви по банкова сметка *** №****в „ЦКБ“ АД;

10. 147,01 лева, представляващи вноска на каса по банкова сметка *** №****„КТБ“ АД;

11. 40 000,00 лева, представляващи върнат паричен заем по банкова сметка *** №****„КТБ“ АД;         

12. 21 800,00 лева, представляващи пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка“Ауди”, модел “С 6 5.2” с ДК № СА ****ТТ, продаден с договор от 08.01.2015 г.;

13. 2 700,00 лева, представляващи пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка  “Ситроен”, модел “Берлинго” с ДК № СА ****НР, продаден с договор от 10.11.2011 г.;

14. 18 000,00 лева, представляващи невърнат паричен заем, предоставен от В.С. през 2013 г.

 

[5] След като В.С. не е разполагал със законни средства за придобиване на това имущество, то подлежи на отнемане в полза на държавата. Затова Комисията моли съда да постанови решение, с което да отнеме имуществото в полза на държавата (исковата молба, т. I, л. 1а-1я; молбата, т. III, л. 875-878; молбата, т. III, л. 972-975).

 

2. На ответника

 

[6] В.С. е оспорил иска. Той е заявил, че искът е нередовен и производството по него е недопустимо, защото:

1.            не са посочени вида и стойността на имуществото, което е притежавал в началото на периода;

2.            не е посочено дали имуществото, чието отнемане се търси, се намира у него към края на изследвания период;

3.            решението за отнемане на имуществото не е взето в преклузивния срок.

 

[7] В.С. също е заявил, че искът е неоснователен. Той е направил няколко групи възражения.

 

[8] Първата група възражения е, че не е с незаконен произход имуществото, твърдяно от Комисията. По точно:

1.            заемът, който В.С. е предоставил на трето лице, е бил 40 000,00 лева, а лихвата е била 18 000,00 лева. Заемът е бил върнат, а средствата, дадени в заем, са били със законен произход;

2.            вноските на суми по сметки, чието отнемане се търси, не са от незаконен източник;

3.            лихвите върху суми в сметки, чието отнемане се търси, са били със законен източник.

 

[9] Втората група възражения, е, че Комисията не е отчела имущество, което В.С. и А.Н.са притежавали към началото на проверявания период. По-точно:

1.            към момента на сключване на брак А.Н.е имала 153 225,50 щ. д., които е получила от продажбата в САЩ на неин недвижим имот, а от тази сума е произходът на следните средства:

-                 44 423,40 лева вноски по банкови сметки през 2006 г.;

-                 4 222,00 лева за покупка на МПС през 2006 г.;

-                 вноските по сметки през 2007 г.;

2.            сумите, които В.С. е превел на А.Н.– 4 100,00 щ. д. на 05.01.2009 г.; 3 000,00 щ. д. на 29.01.2009 г. – са били преди това дадени в заем от А.Н.на В.С. по договор от 05.11.2008 г.;

3.            чрез заем от А.Н.В.С. е получил и сумата по т. 4 от пар. 4 по-горе (10 648,08 лева, представляващи вноска на каса по банкова сметка *** №****в „ЦКБ“ АД); той е получил и още 2 000,00 щ. д. в заем от А.Н.по негова банкова сметка ***, които е използвал;

4.             за издръжка на семейството си;

5.            имал е доходи от законна търговска дейност чрез две дружества чрез които е търгувал он-лайн през 2012 -2013 г.- едното е било регистрирано в САЩ (4 147,00 лева доходи от това дружество), а другото във Великобритания (8 109,00 британски лири доходи от това дружество).

 

[10] Третото възражение е, че е по-ниска пазарната стойност на автомобилите по т. 2, 12 (бил е повреден) и 13 от тази, посочена от Комисията. Четвъртото възражение е, че Комисията неправилно е приела за собственост на В.С. автомобилите, които е внесъл от чужбина, тъй като той ги е бил закупил за чужда сметка по цената, посочена в документите за вноса им. Петото възражение е, че не е налице имущество над 250 000,00 лева, чийто произход да е незаконен. Ето защо В.С. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, т. III, л. 846-865; молбата, т. III, л. 996-998).

 

3. Насрещни твърдения на Комисията

 

[11] Комисията е оспорила писмения отговор. Тя е заявила, че:

1. несъответствието в имуществото на В.С., което е установила, е било за над 250 000,00 лева, а именно 278 894,85 лева;

2. А.Н.е придобила недвижим имот в САЩ преди да сключи брак с В.С.. Затова това имущество е било нейна индивидуална собственост;

3. В.С. не е връщал заем на А.Н.;

4. В.С. не е е резлизирал доходи от он-лайн търговия чрез негови дружества, регистрирани в САЩ и Великобритания;

5. В.С. не е закупувал автомобили за трети лица, а за себе си;

6. пазарната стойност на лекия автомобил “АУДИ С6” по т. 12 е тази, приета от Комисията (становището, л. 880-891).

 

II. ПО ПРОЦЕДУРАТА

 

[12] Преди да опише обстоятелствата, които установява, съдът следва да приеме за кого е тежестта на доказване, че е налице незаконно придобито имущество. Съдът приема, че тежестта на доказване за това обстоятелство е за Комисията. За да обоснове това, съдът ще разгледа:

- нормите на самия закон;

- историческото развитие на нормите за отнемане на незаконно имущество, свързани с тежестта на доказване на незаконността на имуществото;

- сравнително-правна уредба.

 

1. Нормите на самия закон

 

[13] Няколко са нормите на действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (действащия Закон за отнемане на имущество), които са относими към разпределението на тежестта на доказване относно незаконността на имуществото. Това са:

- чл. 1, ал. 1, т. 2 - „[с] този закон се уреждат: …условията и редът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество…“;

- чл. 5, ал. 1 – „[з]а имущество по чл. 1, т. 2 се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник“;

- чл. 107, ал. 1-2 – „(1) [к]омисията образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. (2) Обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице;

- чл. 156, ал. 4, т. 5 - „[в] производството пред съда Комисията представя доказателства за…други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на придобиването му“.

 

[14] Основно правило при доказването в гражданския процес е, че тежестта на доказване се носи от този, който твърди положителен факт, изгоден за него (Стамболиев, Огнян. Доказването в гражданския процес. Стр. 55 (Сиела 2010); чл. 154, ал. 1 от ГПК). В материалното ни гражданско право е установено, че, за да се ангажира гражданската отговорност на правен субект, винаги е необходимо той да е имал противоправно поведение, т. е. да е нарушил това, което е разпоредено в правна норма (Конов, Траян. Основание на гражданската отговорност. Второ издание. Стр. 56 (Регули 2002).

 

[15] Обстоятелството, че едно имущество е незаконно придобито не е отрицателен факт. Това е така, защото незаконно е това имущество, което не е придобито:

- от законен източник (чл. 5, ал. 1, връзка с чл. 1, ал. 1, т. 2 от Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество);

- чрез „законните източници за забогатяване“ (решение на Конституционния съд 13/13.10.2012 г. по к. д. № 6/2012 г.). Следователно незаконно имущество е придобитото от незаконна дейност[1]. Незаконната дейност е тази, която е извършена в нарушение на закона, т. е. чрез осъществено противоправно поведение.

 

[16] Противоправното поведение обаче, е положителен факт. Като такъв той подлежи на доказване от този, за когото е изгоден. При иск за отнемане на незаконно придобито имущество този положителен факт на противоправно поведение на ответника е изгоден за Комисията. Затова тя следва да го установи.

 

[17] Не предвижда нещо различно нито една от нормите на действащия Закон за отнемане на имущество, описани по-горе и свързани с тежестта на доказване. Единствено в нормата на чл. 107, ал. 1-2 законодателят е приел, че е налице обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Обоснованото предположение обаче, е достатъчно за образуване на проверка от Комисията на проверяваното лице. Никъде в действащия Закон за отнемане на имущество не е предвидено, че доказването на обосновано предположение в съдебното производство (т. е. наличието на значително несъответствие в имуществото) прехвърля тежестта на доказване на ответника, който следва да установи законността на имуществото.

 

[18] Ако законодателят е целял да уреди толкова съществено изключение от правилото, той щеше да го направи, като приеме изрична норма за това. Такава изрична норма законодателят не е приел. Ето защо волята му не е била да прехвърля на ответника тежестта на доказване относно законността на имуществото.

 

[19] Също толкова съществено, в чл. 156, ал. 4, т. 5 от действащия Закон за отнемане на имущество е предвидено, че: „[в] производството пред съда Комисията представя доказателства за…други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на придобиването му“. Законодателят е използвал думата „представя“, а не „може да представя“. От това следва, че Комисията е длъжна да представи доказателства за изясняване на произхода на имуществото и начина на придобиването му.

 

[20] Ако за ответника е тежестта на доказване, че е придобил имуществото законно, защо законодателят ще предвижда, че Комисията следва, т. е. е длъжна, да представя доказателства за изясняване на произхода на имуществото и начина му на придобиване. Комисията би била длъжна да представя доказателства за изясняване на произхода на имуществото и начина му на придобиване само ако е за нея тежестта на доказване, че ответникът незаконно е придобил имуществото. Следователно волята на законодателя е била Комисията да установява противоправното поведение на ответника относно придобиването на имуществото, предмет на делото, за което противоправно поведение тя следва да представи и доказателства.

 

[21] Действително, в две свои решения ВКС е приел, че „[в] тежест на ответника е да докаже кой доход е законен и какъв е неговият размер“ (решения на ВКС: 191-2022-IV Г. О. по гр. д. 4 768/2019 г.[2]; 147-2019-IV Г. О. по гр. д. 1 998/2018 г.[3]). И в двете решения ВКС не е изложил конкретни мотиви за този свой извод. Касационното обжалване не е било допуснато за отговор на въпроса за тежестта на доказване на незаконността на придобитото имущество. Ето защо цитираните решения на ВКС не само не са задължителни за настоящия съд, но и приетото в тях относно тежестта на доказване на незаконността на придобитото имущество има ниска убедителна стойност за настоящия съд. Тя не е достатъчна за настоящия съд да възприеме разрешението на ВКС относно тежестта на доказване за незаконността на придобитото имущество, прието в цитираните две решения.

 

[22] Нещо повече, ако настоящият съд приеме разрешението, възприето от ВКС в цитираните решения, това би означавало съдът да тълкува закона в противоречие със закона (contra legem). Както дописването на закона от съда, така и тълкуването му contra legem, са дейности, които съдът не следва да извършва, защото не той, а Народното събрание е законодателят в страната.

 

[23] Още по-съществено, извършването им от съда крие сериозни рискове за неговата независимост. Това е така, защото Народното събрание лесно може да промени закона в съответствие с действителната му воля, особено при наличието на стабилно управляващо мнозинство, и така сериозно да накърни авторитета на съда, а по този начин и независимостта му (в същия смисъл вж. и Neuberger, David. Peter Riddle. The Power of Judges, p. 31 (Haus Curiosities 2018)).

 

2. Историческото развитие на нормите за отнемане на незаконно имущество, свързани с тежестта на доказване на незаконността на имуществото

 

2.1. Действащият Закон за отнемане на имущество

 

[24] До възприетия резултат - че тежестта на доказване на незаконността на имуществото е за Комисията – се достига и при проследяването на историческото развитие на нормите, свързани с това. Съдът се запозна със законопроекта на действащия Закон за отнемане на имущество (той е достъпен в правно-информационната програма Сиела). В него нормите на чл. 1, ал. 1, т. 2, чл. 5, ал. 1, чл. 107, ал. 1-2 и чл. 156, ал. 4, т. 5 са идентични на тези, които Народното събрание окончателно е приело в закона. Същевременно, в законопроекта са липсвали други норми, свързани с тежестта на доказване на незаконността на придобитото имущество.

 

[25] Съдът се запозна и със стенограмите от обсъжданията в Народното събрание на законопроекта на действащия Закон за отнемане на имуществото (те също са достъпни в правно-информационната програма Сиела). На заседание на Комисията по правни въпроси от 19.10.2017. г народният представител господин П.М.е предложил да се прецизират текстовете, свързани с тежестта на доказване на незаконността на имуществото[4].

 

[26] Тогавашният председател на Комисията господин П.Г.е отговорил, че тежестта на доказване не е била обърната, като това е било гаранция за правата на нашите гражданите, и българският закон не е предвиждал обърната доказателствена тежест, въпреки че закони на други страни са уреждали такава. Той се е позовал на решение 13 на Конституционния съд (КС) (най-вероятно е имал предвид решение на КС 13/13.10.2012 г. по к. д. 6/2012 г.) [5].

 

[27] На последващо заседание на Комисията по правни въпроси на 06.12.2017 г., при разглеждането на второ четене на законопроекта, госпожа Г.Г.от „Антикорупционен фонд“ е поставила въпроса, че е била налице неяснота в чл. 5, ал. 1 от кого ще се установява незаконността на имуществото, а такава не е следвало да има, след като правото на собственост се е засягало с такъв интензитет[6]. Отново господин П.Г.е отговорил, че неяснота е липсвала[7].

 

[28] Впоследствие тежестта на доказване на незаконността на имуществото не е била обсъждана. Това не е станало нито в Комисията по правни въпроси, нито в пленарна зала, нито в Указа на президента, с който е върнал закона за ново обсъждане в Народното събрание, нито в последвалите заседания на Комисията по правни въпроси и в пленарна зала (стенограмите от: заседанията на Комисията по правни въпроси от 07.12.2017 г. и 10.01.2018 г.[8]; пленарни заседания на 25.10.2017 г., 14.12.2017 г., 15.12.2017 г., 20.12.2017 г.; Указа на президента).

 

2.2. Законопроектът и Законът за отнемане на имущество от 2012 г.

 

[29] Идентични на текстовете от действащия Закон за отнемане на имуществото, свързани с тежестта на доказване на незаконния произход на имуществото, са били текстовете на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (обн. ДВ бр. 38/18.05.2012 г.) (Закона за отнемане на имущество от 2012 г.). Те са били:

- чл. 1, ал. 1 - „[с] този закон се уреждат условията и редът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество“[9];

- чл. 1, ал. 2 – „[з]а имущество по ал. 1 се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник“[10];

- чл. 21, ал. 1 и 2 - „(1)[к]омисията образува производство по този закон, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. (2) Обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице“[11];

- чл. 77, ал. 4, т. 5 - “[в] производството пред съда комисията представя доказателства за… други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на придобиването му“[12].

 

[30] Обсъжданията на нормите относно тежестта на доказване на незаконността на придобитото имущество при приемането на Закона за отнемане на имуществото от 2012 г. са били много сериозни.[13] Те са довели до съществени промени в първоначално внесения законопроект. Затова точно тези промени в законопроекта могат да бъдат източник за извличане на волята на законодателя при приемането на Закона за отнемане на имущество от 2012 г. Предвид липсата на такива обсъждания по отношение на тежестта на доказване при приемането на действащия Закон за отнемане на имущество, волята на законодателя при приемането на Закона за отнемане на имущество от 2012 г. несъмнено е преминала и в действащия закон.

 

[31] Вносители на законопроекта за Закона за отнемане на имущество от 2012 г. са били осем народни представители. Нормите в него, свързани с тежестта на доказване относно незаконността на придобитото имущество, са били:

- чл. 1, ал. 1-2 - „[с] този закон се уреждат условията и редът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник“. (2) Имуществото по ал. 1 се установява посредством проверка на източниците и средствата на придобиването му“.

- чл. 21, ал. 1 - „[п]роизводство пред комисията се образува в предвидените в този закон случаи, в които може основателно да се предполага, че дадено имущество е придобито със средства, за които не е установен законен източник“.

- чл. 86, ал. 5, т. 6 - „[в] производството пред съда комисията представя доказателства за… други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на придобиването му от проверяваното лице, от членовете на неговото семейство и от третите лица“;

- чл. 86, ал. 6 - „[в]ъз основа на доказателствата по ал. 5 комисията установява наличието на обосновано предположение, че имуществото е придобито със средства, за които не е установен законен източник“;

- чл. 86, ал. 7 - „[в] съдебното производство ответникът установява, че имуществото е придобито от законен източник с всички допустими доказателствени средства“;

- чл. 89 - „[с]ъдът постановява отнемане на имущество в полза на държавата, ако придобиването на имуществото със средства, за които не е установен законен източник е доказано с по-висока степен на вероятност от степента на доказване на противното”.

 

[32] Най-съществените норми от законопроекта на Закона за отнемане на имущество от 2012 г. относно разпределянето на тежестта на доказване в съдебното производство са били чл. 86, ал. 6 и особено чл. 86, ал. 7 и чл. 89. Според вносителите на законопроекта тежестта на доказване се е разпределяла между Комисията и ответника по следния начин: “[к]омисията следва да установи наличието на значително несъответствие в имуществото на физическото лице или на юридическото лице, а ответникът следва да установи, че имуществото е придобито от законен източник с всички допустими доказателствени средства. Доказването от страна на комисията на съответните обстоятелства трябва да превишава по степен доказването на ответната страна, за да се формира вътрешно убеждение на съда за отнемане на имуществото” (мотивите към законопроекта, които със законопроекта са достъпни в правно-информационната програма Сиела).

 

[33] Следователно желанието на вносителите на законопроекта е било да се предвиди изключение от общото правило - че тежестта на доказване на неправомерността е за този, който я твърди - и тежестта на доказване на незаконния произход на имуществото да бъде прехвърлена от Комисията върху ответника, който да доказва неговия законен произход, ако Комисията е доказала несъответствие в имуществото. Това желание на вносителите обаче, не е било подкрепено от Народното събрание. Това е било така, защото макар впоследствие чл. 86 от законопроекта да е станал чл. 77 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г., от него са отпаднали и ал. 6, и ал. 7 на чл. 86, и чл. 89, а точно тези текстове са предвиждали при определени условия тежестта на доказване да се прехвърли от Комисията на ответника. Затова съдът приема, че законодателят не само не е приел, но е отхвърлил предложението на вносителите на законопроекта относно прехвърлянето върху ответника на тежестта на доказване, че е придобил законно имуществото, за което Комисията е била установила несъответствие[14].

 

2.3. Решение на Конституционния съд 13/13.10.2012 г. по к. д. 6/2012 г.

 

[34] Историята на Закона за отнемане на имущество от 2012 г. не свършва с приемането му. Нормата на неговия чл. 1, ал. 2 е била оспорена пред Конституционния съд, като е било поискано установяването, че тя е противоречала на чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията за правата на човека)[15]. По искането Конституционният съд е постановил решение 13/13.10.2012 г. по к. д. 6/2012 г. С него съдът е приел, че чл. 1, ал. 2 от Закона за отнемане на имущество не е противоречал на чл. 1 от Допълнителен протокол № 1.

 

[35] В мотивите си към решението Конституционният съд е разсъждавал относно тежестта на доказване. Така той е приел, че „[н]яма никакво основание да се отхвърли идеята на законодателя, че посочената категория факти и обстоятелства могат да бъдат доказани в един състезателен граждански процес. Ако на тази основа се установи значително несъответствие, което не може да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, остава логичното заключение, че произходът на забогатяването е незаконен.“ От приетото от Конституционния съд следва, че установи ли Комисията значително несъответствие, това означава, че имуществото е незаконно придобито, което прехвърля на ответника тежестта на доказване, че той е придобил имуществото законно.

 

[36] С тези мотиви Конституционният съд е изтълкувал не волята на законодателя обаче, а желанието на вносителите на законопроекта за Закона за отнемане на имущество от 2012 г. Това напълно си проличава при сравняването на мотивите на вносителите на законопроекта за Закона за отнемане на имущество от 2012 г. с мотивите на Конституционния съд (по-горе пар. 32 и пар. 35).

 

[37] Установено правило е, че изключенията от правилата се уреждат изрично (решения на ВКС: 96-2020-I Т. О. по т. д. 2 436/2018 г.; 28-2013-I Г. О. по гр. д. 677/2012 г.; 7-2012-III Г. О. по гр. д. 456/2011 г.; 292-2011-IV Г. О. по гр. д. 1 220/2010 г.). Ако в случая законодателят действително е искал да предвиди изключение от правило - че тежестта на доказване на неправомерността е за този, който я твърди - защо не го е направил изрично. Още по-съществено, защо законодателят не само не е предвидил изрично такова изключение, но не е и приел предложения текст на чл. 86, ал. 7 от законопроекта, който е предвиждал това изключение. Единственият възможен разумен отговор е, че законодателят не е искал да уреди това изключение.

 

[38] Следователно тълкуването на Конституционния съд е contra legem, т. е. съдът е приел резултат, различен от този, постановен от законодателя. Недопустимо е съдилищата да тълкуват законите contra legem (решение на ВКС 167-2017-I Т. О. по т. д. 12/2017 г.). Още по съществено, както тълкуването contra legem, така и дописването на закона е законодателна дейност, а в практиката си самият Конституционен съд многократно е приемал, че е извън компетентността му да законодателства (1. решения на КС: 8/01.09.2005 г. по к. д. 7/2005 г.; 4/21.06.1994 г. по к. д. /1994 г.; 2. определения на КС: 4/14.08.2007 г. по к. д. 9/2007 г.; 1/26.01.2006 г. по к. д. 10/2005 г.; 4/21.07.1994 г. по к. д. 5/1994 г.).

 

[39] Ето защо настоящият съд приема, че в мотивите си към решение 13/13.10.2012 г. относно тежестта на доказване за установяването на незаконността на имуществото Конституционният съд е излязъл извън компетентността си. Затова настоящият съд, а и всеки друг съд, не само не е длъжен, но и не трябва да следва в тази им част мотивите на решение на КС 13/13.10.2012 г.

 

3. Сравнително-правна уредба

 

[40] Поради ограничения ресурс, с който разполага, съдът насочи търсенето си до информация, налична в интернет относно това съществува ли в сравнително-правен аспект уредба на отнемането на незаконно придобито имущество, която предвижда ответникът да доказва законността на придобиването на имуществото. Ако съществува, дали това е предвидено с изрична норма.

 

[41] Съдът откри две основни разработки относно отнемането на незаконно придобито имущество. По-новата е: Dornbierer, Andrew. Illicit Enrichment. A Guide to Laws Targeting Unexplained Wealth (Basel Institute on Governance 2021)[16]. По-старата е: Rue, Jon Petter. Ulrich Sieber (eds.). Non-Conviction-Based Confiscation in Europe (Duncker & Humblot 2015)[17]. Ясни отговори на поставените въпроси съдът откри в първата разработка.

 

[42] В книгата си A.D.е обобщил, че в страните, изследвани от него, съществуват три модела относно разпределението на тежестта на доказване. Първият модел е държавата да носи тежестта на доказване както за несъответствието на имуществото, така и за незаконния произход на имуществото, за което държавата е установила несъответствие. Вторият модел е държавата да носи тежестта на доказване за несъответствието на имуществото, а както държавата, така и ответникът да носят тежестта на доказване, че имуществото е придобито незаконно/съответно законно. Третият модел е държавата да носи тежестта на доказване за наличието на несъответствието, а ответникът да носи тежестта на доказване за това, че е придобил законно имуществото, за което е установено несъответствие (Dornbierer, Illicit Enrichment. Стр. 93-94).

 

[43] Особено съществено и относимо към нашия случай обаче, е, че и във втория и в третия модел авторът е установил, че законодателят чрез изрична норма е възложил тежестта на доказване на ответника, че е придобил законно имуществото, за което е било установено несъответствие (пак там). Такава изрична норма нашият законодател не е предвидил. Затова съдът приема, че по действащия Закон за отнемане на имуществото, а и по този от 2012 г. тежестта на доказване на законността на имуществото не е за ответника, а за държавата.

 

[44] Ако се върнем отново към законодателната история на отнемането на незаконно придобито имущество и сравним законопроекта и Закона за отнемане на имущество от 2012 г. с трите описани модела, ясно се откроява, че желанието на вносителите е било да използват втория модел (по-горе, пар. 31-32, 42). Това желание обаче, не е било подкрепено от законодателя и той е възприел първия модел (по-горе, пар. 13, 29 и 42). В подкрепа на това е и заявеното от господин Анастас Анастасов на заседанието от 04.04.2012 г. на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, чийто председател е бил – стр. 79-80 от стенограмата, том III, л. 1251-1295[18]).

 

[45] A.D.също разглежда какво доказване следва да проведе държавата и съответно ответникът. Докато доказването за държавата относно наличието на несъответствие е винаги „извън разумно съмнение“ (beyond reasonable doubt), доказването от ответника на законността на придобитото имущество е винаги „с по-голяма вероятност“ (on the balance of probabilities или preponderance of evidence). Първият стандарт на доказване е близък до нашето пълно доказване. Вторият стандарт на доказване обаче, е по-лек, но и непознат на нашия граждански процес, а е характерен за гражданските процеси на страните от англо-американския правен кръг.

 

[46] Ако съдът приеме, че тежестта на доказване на законността на имуществото е за ответника, то следвайки нашите правила за доказване, защото законодателят не е предвидил нищо различно, ответникът би следвало да докаже това пълно, т. е. напълно да убеди съда, че е придобил имуществото законно (стандарт близък до „извън разумно съмнение“). A.D.обаче, не е установил за ответника да е бил предвиден такъв тежък стандарт на доказване в нито една от страните, които е изследвал. Българският законодател не би стигнал до тази абсурдна крайност, без да предвиди съответни гаранции за защита на ответника, каквито са били предвидени в страните, прилагащи втория и третия модел (за предвидените гаранция вж. Dornbierer, Illicit Enrichment. Стр. 70-71). Затова съдът приема, че тежестта е за Комисията да докаже, че ответникът е придобил незаконно имуществото, за което Комисията е установила несъответствие[19].

 

[47] Възможно ли е пълното доказване от Комисията, че ответникът е придобил имуществото незаконно, да бъде смекчено при наличието на определени факти. Съдът приема, че по принцип това би било възможно (например, ако: източниците на законни доходи на ответника са точно определени, каквото са тези на съдии, прокурори и др.; доказаното несъответствие е изключително голямо – напр. един милиард лева). Дори за тези случаи обаче, законодателят чрез изрична норма следва да е овластил съдилищата да извършват подобна преценка. В действащия Закон за отнемане на имуществото такава норма няма.

 

[48] За законодателя са съществували, а и съществуват, и други подходи:

- да оправомощи Комисията с много сериозни разследващи функции;

- с изрично правило да предвиди по-лек стандарт на доказване за Комисията;

- с изрично правило и при определени условия, доказани от Комисията, да прехвърли на ответника тежестта на доказване за законността на притежаваното имущество, като предвиди по-лек стандарт на доказване. Законодателят е този обаче, който следва да прецени как да подходи, а не съдилищата, като отчита поне: целта, която си поставя; средствата за ефективното ѝ постигане; защитата на основните права на гражданите.

 

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

 

1.     Обстоятелства, които съдът установява

 

1.1. Преди периода на проверка

 

[49] Не се спори, че на 03.06.1994 г. В.С. е закупил лек автомобил „ВАЗ 2105“ с рег. номер С ****СК. Не се спори, че на 28.12.1995 г. той е закупил втори лек автомобил „ВАЗ 2105“, но с рег. номер С ****СТ. Съдът определя по своя преценка пазарната цена на автомобилите към 01.10.2005 г. на 2 000,00 лева. Не се спори, че В.С. е регистрирал ЕТ „Ф.-В.С.“, който никога не е подавал данъчна декларация.

 

[50] Не се спори, че на 27.03.1998 г. е било регистрирано „Е.П.“ ООД, като А.Н.е притежавала 49% от капитала. На 14.03.2005 г. А.Н.е декларирала пред служител на Beazer Mortgage Corporation, че е притежавала апартамент с адрес в САЩ, щата Флорида, гр. Питърсбърг ****NW Lincoln Cir. Тя също е декларирала, че пазарната цена на апартамента е била 90 000,00 щ. д., като е изплащала ипотечен заем за покупката му от 56 847,00 щ. д. с вноска от 226,00 щ. д. на месец (декларацията, том, II, л. 713-715).

 

[51] На 13.05.2005 г. А.Н.е попълнила сетълмънт („settlement statement”[20]). В него са били вписани разходите по прехвърлянето на собствеността на имот от А.Н.на Е.И.. Имотът е бил с адрес в САЩ, щата Флорида, гр. Питърсбърг ****NW Lincoln Cir 3212. По него брутната сума, дължима на А.Н., е била 93 048,40 щ. д., удръжките 62 702,28 щ. д., а нетната сума, която тя е следвало да получи, е била 30 346,12 щ. д. (документа, том II, л. 695-697, 707-708).

 

[52] На 28.07.2005 г. е бил попълнен втори сетълмънт. По него А.Н.е била купувач и кредитополучател, а Beazer Home Corporation е била продавач. Сетълмънтът е бил за покупката на имот отново в гр. Питърсбърг, Флорида, но на адрес ****. По него А.Н.е дължала общо 352 128,40 щ. д. От тях тя е щяла да заплати: 15 000,00 щ. д. от депозити; 274 320,00 щ. д. от заем; 34 290,00 щ. д. доходи от личнo имущество; 28 088,95 щ. д. в брой (сетълмента, том II, л. 699-701, 712-713).

 

[53] На 04.09.2005 г. А.Н.е отдала под наем за една година на П.Х.апартамента в гр. Питърсбърг, ****. Наемната цена е била 1 700,00 щ. д. (договора, том II, л. 722-726).

 

1.2.     През периода на проверката

 

1.2.1.  От 01.10.2005 г. до 31.12.2005 г.

 

[54] Не се спори, че В.С. не е подавал данъчна декларация за 2005 г. в България, с която да е декларирал доходи като физическо лице. Не се спори, че за него в България за 2005 г. няма и осигурителна информация. Разходите, за издръжката на В.С. от 01.10.2005 г. до 31.12.2005 г. са били 493,78 лева (стр. 4 от допълнителното заключение на вещото лице С., том III, л. 1202-1218).

 

1.2.2.  От 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г.

 

[55] Нa 30.03.2006 г. Beazer Home Corporation е издала на А.Н.“quitclaim deed” за имота в гр. Питърсбърг, Флорида, ****. “Quitclaim deed” e акт, с който се прехвърля собствеността на недвижим имот, но без прехвърлителят да гарантира, че той е собственик на имота[21]. Актът е бил вписан в книгите за това (актът, том II, л. 707).

 

[56] На 31.03.2006 г. е бил попълнен трети сетълмънт. В него А.Н.е била вписана като продавач, а К.Р.като купувач и кредитополучател. Сетълмънтът е бил за покупката на имота в гр. Питърсбърг, Флорида, ****. По него на А.Н.са се дължали бруто 486 000,00 щ. д. Те са били намалявани обаче с: 8 327,41 щ. д. такси за сетълмънта; 277 116,03 щ. д. за погасяване на първа ипотека; 35 202,07 щ. д. за погасяване на втора ипотека; 496,30 щ. д. данъци. Така А.Н.е следвало да получи 153 225,40 щ. д. (сетълмънта, том II, л. 705, 720-721).

 

[57] Не се спори, че на 26.07.2006 г. А.Н.е придобила два леки автомобила. Единият е бил „Мерцедес СЛ 500“ с рег. номер СА ****ВХ, а другият е бил „Тойота Корола“ с рег. номер СА ****ВР, които са били внесени от САЩ (вж. и декларациите, том I, л. 126-127). На 07.10.2006 г. В.С. е закупил лек автомобил „Роувър“ за 4 222,00 лева (договора и фактурата, том I, л. 122-123). Към този момент пазарната му цена е била 3 600,00 лева (стр. 4 от заключението на вещото лице М., том III, л. 1025-1028).

 

[58] В.С. е внесъл по негова сметка в „ЦКБ“ ****(първата сметка в „ЦКБ“ АД):

- 100,00 щ. д. на 09.10.2006 г. (156,00 лева);

- 5 000,00 щ. д. на 17.10.2006 г. (7 808,35 лева);

- 4 000,00 щ. д. на 23.10.2006 г. (6 230,76 лева) с основание захранване на сметка (извлечението, том I, л. 423). На същите дати А.Н.е внесла касово по нейна сметка в „ЦКБ“ АД съответно 100,00 щ. д. (156,00 лева), 5 000,00 щ. д. (7 808,35 лева) и още 5 000,00 щ. д. (7 789,80 лева) с основание захранване на сметка (извлечението, том I, л. 465).

 

[59] На 26.10.2006 г. А.Н.е внесла 3 000,00 щ. д. (4 637,22 лева) по своя сметка банкова сметка *** (извлечението, том II, л. 519). На 10.11.2006 г. А.Н.и В.С. са сключили граждански брак (решението, том I, л. 33-35). На 06.12.2006 г. В.С. е внесъл касово по сметка в „ЦКБ“ АД ****(втората сметка в „ЦКБ“ АД) 9 050,00 щ. д. с основание захранване на сметка (13 334,54 лева) (извлечението, том I, л. 455).

 

[60] На 11.12.2006 г. К.и Й.С.са дарили на сина си В.С. *** (нотариалния акт, том I, л. 74). На 14.12.2006 г. В.С. е внесъл по първата сметка в „ЦКБ“ АД още 6 500,00 щ. д. с основание захранване на сметка (9 636,84 лева) (извлечението, том I, л. 423). Общо по нея той е внесъл 15 600,00 щ. д. (100,00+5 000,00+4 000,00+6 500,00) (23 831,95 лева), като всички са били внесени на каса. Общо по двете сметки той е внесъл 24 650,00 щ. д. (15 600,00+9 050,00) (37 166,49 лева).

 

[61] На следващия ден, 15.12.2006 г. А.Н.е внесла по нейната сметка в „ЦКБ“ АД 5 000,00 щ. д. с основание захранване на сметка (7 412,95 лева) (извлечението, том I, л. 465). Общо през 2006 г. тя е била внесла по тази сметка 15 100,00 щ. д. (100,00+5 000,00+5 000,00+5 000,00) (23 167,10 лева) и още 3 000,00 щ. д. ( по втора сметка (4 637,22 лева) – общо 18 100,00 щ. д. (27 804,32 лева).

 

[62] За 2006 г. А.Н.е дължала 7 871,00 щ. д. данък върху доходите, придобити в САЩ (писмото от Министерство на финансите на САЩ, том II, л. 727-729). Не се спори, че за 2006 г. А.Н.е получила и 80,00 лева доход от работа за „Адис Консулт“ ЕООД (вж. и справката, том I, л. 320).

 

[63] Не се спори, че нито В.С., нито А.Н.са декларирали други доходи в България за 2006 г. като физически лица. Не се спори, че те не са били осигурявани в България. Необходимите разходи за издръжката на В.С. от 01.01.2006 г. до 10.11.2006 г. и на В.С. и А.Н.от 10.11.2006 г. до 31.12.2006 г. са били общо 2 533,41 лева (стр. 4 от допълнителното заключение на вещото лице С., том III, л. 1202-1218). Към края на 2006 г. В.С. е имал 15 367,49 щ. д. в първата му сметка и 16,01. щ. д. във втората му сметка в „ЦКБ“ АД, а А.Н.е имала 15 145,79 щ. д. по сметката си в „ЦКБ“ АД и 3 000,00 щ. д. по втората сметка (извлеченията - том I, л. 423, 455, 465; том II, л. 519).

 

1.2.3. От 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г.

 

[64] На 12.01.2007 г. В.С. е внесъл касово по първата му сметка в „ЦКБ“ АД 5 000,00 щ. д. с основание захранване на сметка (7 584,85 лева) (извлечението, том I, л. 424). Не се спори, че на 21.02.2007 г. А.Н.е продала автомобила „Мерцедес СЛ 500“ с рег. номер СА ****ВХ, като в договора за продажба е била вписана продажна цена от 3 000,00 лева. Към този момент пазарната цена на автомобила е била 32 000,00 лева (стр. 4 от заключението на вещото лице М., том III, л. 1025-1028). В същия ден В.С. е внесъл по първата си сметка в „ЦКБ“ АД 16 677,79 щ. д. (25 000,00 лева) и А.Н.е внесла по сметката си в „ЦКБ“ АД същата сума (извлеченията - том I, л. 426; том II, л. 466).

 

[65] На 10.11.2007 г. В.С. е закупил в САЩ използван лек автомобил „Форд“ за 2 000,00 щ. д. (договора, том II, л. 735). На 11.12.2007 г. В.С. е бил одобрен да работи в U. F. I Plumbing, Флорида. Той е следвало да започне работа на 17.12.2007 г. (писмото, том II, л. 736). Липсват доказателства В.С. да е започнал работа за U. F. I Plumbing и какви възнаграждения е получавал, освен показанията на свидетелката Николова. Те обаче нямат необходимата доказателствена стойност съдът да приеме, че В.С. е започнал работа и е получавал доходи от нея. Затова съдът приема, че В.С. не е започнал работа и не е получавал доходи от U. F. I Plumbing.

 

[66] Не се спори, че за 2007 г. нито В.С., нито А.Н.са подавали в България данъчни декларации за доходи като физически лица. Не се спори, че те не са били осигурявани в България. Разходите за издръжката на В.С. и А.Н.за 2007 г. са били 5 410,61 лева.

 

[67] Към края на 2007 г. в първата си сметка в „ЦКБ“ АД В.С. е имал 13 226,80 щ. д., като след 09.03.2007 г. основно той е теглил суми от нея чрез банкомати в САЩ (извлечението, том I, л. 426-430). Във втората си сметка в „ЦКБ“ АД той е имал 16,01 щ. д. (извлечението, том I, л. 455). Към същия момент А.Н.е имала 18 636,19 щ. д. само в сметката си в „ЦКБ“ АД (извлечението, том II, л. 470).

 

1.2.4. Oт 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г.

 

[68] На 22.02.2008 г. СРС е прекратил с развод брака на А.Н.и В.С., от който те не са имали деца. Решението на съда е влязло в сила на 13.03.2008 г. (решението, том I, л. 33-35).

 

[69] Не се спори, че В.С. и А.Н.не са подавали данъчни декларация за 2008 г. в България за доходи като физически лица. Не се спори, че през 2008 г. те не са се осигурявали в България. Необходимите разходи за издръжката на В.С. и А.Н.от 01.01.2008 г. до 22.02.2008 г. и на В.С. от 23.02.2008 г. до 31.12.2008 г. са били 3 640,30 лева (стр. 4 от заключението на вещото лице С., том III, л. 1202-1218). Към края на 2008 г. В.С. е имал 2 048,40 щ. д. в първата си сметка и 16,39 щ. д. във втората си сметка в „ЦКБ“ АД (извлеченията, том I, л. 426 и 457).

 

1.2.5.                     От 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г.

 

[70] В.С. е внесъл касово по първата си сметка на „ЦКБ“ АД:

- на 05.01.2009 г. 4 200,00 щ. д. (6 038,08 лева);

- на 29.01.2009 г. 3 052,00 щ. д. (4 600,00 лева) (извлечението, т. I, л. 436). Общо той е внесъл 7 252,00 щ. д. (9 090,08 лева).

 

[71] На 04.02.2009 г. В.С. е закупил от „Д.“ ООД автомобил „Ситроен Берлинго“ за 1 700,00 лева (договора и фактурата, том I, л. 112-114). Към този момент пазарната цена на автомобила е била 3 200,00 лева (стр. 3 от заключението на вещото лице М., том III, л. 1025-1028).

 

[72] Не се спори, че на 09.04.2009 г. В.С. е напуснал България през ГКПП „Капитан Андреево“, а е влязъл отново в България през същия ГКПП на 12.04.2009 г. Средният разход за подобно пътуване е бил 397,86 лева (стр. 4 от допълнителното заключение на вещото лице С., том III, л. 1202-1218).

 

[73] Не се спори, че на 07.04.2009 г. е било регистрирано „Ю.И.“ ЕООД (Ю.) с капитал от 1 750,00 лева, чийто едноличен собственик на капитала е бил В.С.. За 2009 г. дружеството е било на загуба.

 

[74] На 27.04.2009 г. В.С. е внесъл касово по сметка BG18 ****в „ЦКБ“ АД (третата сметка в „ЦКБ“ АД) 10 000,00 лева (извлечението, том I, л. 447). На 05.10.2009 г. В.С. e внесъл касово по втората негова сметка в „ЦКБ“ АД 2 200,00 щ. д. (2 943,91 лева) и 100,00 щ. д. (133,81 лева) (извлечението, том I, л. 458). Основанието за всички вноски от В.С. по негови сметки през 2009 г. е било захранване на сметка.

 

[75] Не се спори, че за 2009 г. В.С. не е подавал данъчна декларация за доходи в България като физическо лице. Ю.му е заплатило обаче 663,16 лева (стр. 3 от заключението на вещото лице С., том III, л. 1202-128). Не се спори, че той не се е осигурявал в България през 2009 г. Необходимите годишни разходи за издръжка на едно лице в България за 2009 г. са били 3 247,00 лева (стр. 4 от допълнителното заключение на вещото лице С., том III, л. 1202-1218).

 

[76] Не се спори, че през 2009 г. В.С. е заплатил 3 719,58 лева митнически сборове за внос от САЩ на шест мотоциклета. Не се спори, че нито един от тях впоследствие не е бил регистриран на негово име.

 

1.2.6.  От 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г.

 

[77] Не се спори, че на 14.04.2010 г. е било вписано „А Е.В О.И.“ ООД (И.) със съдружници В.С. и А.К., всеки с по един дял. Не се спори, че за 2010 г. Ю. и И. са декларирали счетоводни загуби съответно от 5 350,76 лева и 4 471,72 лева.

 

[78] В.С. е внесъл по втората си сметка в „ЦКБ“ АД с основание захранване на сметка:

-                 на 26.11.2010 г. 10 000,00 щ. д. (14 788,89 лева);

-                 на 22.12.2010 г. 8 540,00 щ. д. (12 738,52 лева) с основание захранване на сметка (извлечението, том I, л. 459). Общо той е внесъл 18 540,00 щ. д. (27 527,41 лева).

 

[79] Не се спори, че за 2010 г. В.С. не е подавал данъчна декларация за доходи в България като физическо лице. Не се спори, че той се е самоосигурявал чрез Ю. върху годишен осигурителен доход от 2 080,00 лева. Необходимите годишни разходи за издръжка на едно лице в България за 2010 г. са били 5 143,50 лева (стр. 4 от допълнителното заключение на вещото лице С., том III, л. 1202-1218

 

1.2.7.  От 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г.

 

[80] В.С. е внесъл по втората си сметка в „ЦКБ“ АД:

- на 14.03.2011 г. 8 500,00 щ. д. (11 918,35 лева);

- на 28.09.2011 г. 2 050,00 щ. д. (2 941,42 лева). Общо той е внесъл 10 550,00 щ. д. (14 859,77 лева).

 

[81] На 10.11.2011 г. В.С. е продал на Т.Г.за 300,00 лева автомобилa „Ситроен Берлинго“, който е бил закупил през 2009 г. (договора, том I, л. 115). Към този момент пазарната цена на автомобила е била 2 700,00 лева (стр. 3 от заключението на вещото лице М., том III, л. 1025-1028).

 

[82] На 15.12.2011 г. В.С. е придобил лек автомобил „Фолксваген Кади“ за 1 000,00 лева. Пазарната цената на автомобила към този момент е била 11 500,00 лева (стр. 3 от заключението на вещото лице М., том III, л. 1025-1028).

 

[83] Не се спори, че за 2011 г. В.С. не е подавал данъчна декларация за доходи в България като физическо лице. Не се спори, че той се е самоосигурявал чрез Ю. върху годишен осигурителен доход от 5 040,00 лева. Необходимите годишни разходи за издръжка на едно лице в България за 2011 г. са били 5 971,50 лева (стр. 4 от допълнителното заключение на вещото лице С., том III, л. 1202-1218). Не се спори, че за 2011 г. Ю. и И. са декларирали загуба съответно от 853,13 лева и 5 108,41 лева.

 

1.2.8.                     От 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г.

 

[84] Не се спори, че за 2012 г. В.С. не е подавал данъчна декларация за доходи в България като физическо лице. Не се спори, че той се е самоосигурявал чрез Ю. върху годишен осигурителен доход от 2 100,00 лева. Необходимите годишни разходи за издръжка на едно лице в България за 2012 г. са били 5 971,50 лева (стр. 4 от допълнителното заключение на вещото лице С., том III, л. 1202-1218). Не се спори, че за 2012 г. Ю. и И. са декларирали загуба съответно от 582,76 лева и 5 025,25 лева.

 

1.2.9.                     От 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.

 

[85] На 07.03.2013 г. В.С. е открил своя сметка на „КТБ“ АД. В същия ден той е внесъл на каса на три пъти по 19 334,00 лева (общо 58 002,00 лева). В същия ден той е превел тази сума, отново на три пъти, на Сдружение „ОРГАНИЗАЦИЯ ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ и АВАРИИ“ (Сдружението) по договор за заем от същата дата (извлечението от сметка, том II, л. 503; нотариалния акт, том I, л. 79).

 

[86] На 07.10.2013 г. В.С. е закупил автомобил „Ауди“ за 1 000,00 лева (договора, том I, л. 108). Към този момент пазарната стойност на автомобила е била 32 000,00 лева (стр. 3 от заключението на вещото лице М., том III, л. 1025-1028).

 

[87] На 09.10.2013 г. В.С. е закупил ремарке „Тритон“ за 700,00 лева (договора, том I, л. 116). Пазарната му стойност към този момент е била също 700,00 лева (стр. 3 от заключението на вещото лице М., том III, л. 1025-1028).

 

[88] Не се спори, че за 2013 г. В.С. не е подавал данъчна декларация за доходи в България като физическо лице. Не се спори, че той не се е осигурявал. Необходимите годишни разходи за издръжка на едно лице в България за 2013 г. са били 6 585,00 лева (стр. 4 от допълнителното заключение на вещото лице С., том III, л. 1202-1218). Не се спори, че за 2013 г. Ю. и И. са декларирали, че не са били извършвали дейност.

 

1.2.10.                От 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.

 

[89] На 12.03.2014 г. Сдружението е върнало на В.С. 40 000,00 лева от заема, като му е превело парите по сметката на В.С. в „КТБ“ АД (извлечението, том II, л. 503).

 

[90] Не се спори, че за 2014 г. В.С. не е подавал данъчна декларация за доходи в България като физическо лице. Не се спори, че той не се е осигурявал. Необходимите годишни разходи за издръжка на едно лице в България за 2014 г. са били 6 664,50 лева (стр. 4 от допълнителното заключение на вещото лице С., том III, л. 1202-1218). Не се спори, че за 2014 г. Ю. и И. са декларирали, че не са били извършвали дейност.

 

1.2.11. От 01.01.2015 г. до 01.10.2015 г.

 

[91] На 08.01.2015 г. В.С. е продал автомобила АУДИ за 7 000,00 лева (договора, том I, л. 110). Към този момент пазарната стойност на автомобила е била 27 000,00 лева (стр. 3 от заключението на вещото лице М., том III, л. 1025-1028).

 

[92] Не се спори, че за 2015 г. В.С. не е подавал данъчна декларация за доходи в България като физическо лице. Не се спори, че той не се е осигурявал. Необходимите годишни разходи за издръжката му от 01.01.2015 г. до 01.10.2015 г. са били 5 186,36 лева (стр. 4 от допълнителното заключение на вещото лице С., том III, л. 1202-1218).

 

1.3. Относно започването на проверката

 

[93] На 01.08. 2015 г. прокурор от Специализираната прокуратура е привлякъл В.С. като обвиняем за престъпления по:

- чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, връзка с ал. 2, връзка с ал. 1 от НК;

- чл. 354в, ал. 1, пр. 2 и пр. 5 от НК;

- чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК. На 16.09.2015 г. Специализираната прокуратура е уведомила Комисията, че срещу В.С. е било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, връзка с ал. 2, връзка с ал. 1 от НК (писмото, том I, л. 1).

 

[94] На 01.10.2015 г. Комисията е започнала проверка срещу В.С. (протокола, том I, л. 8). На 12.04.2016 г. Специализираната прокуратура е прекратила спрямо В.С. обвинението по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, връзка с ал. 2, връзка с ал. 1 от НК. Досъдебното производство е продължило по обвиненията по чл. 354а, ал. 1, 354в, ал. 1 и чл. 339, ал. 1 от НК (постановлението, том I, л. 10-30).

 

1.4. Относно разноските

 

[95] Комисията е заплатила: 75,00 лева държавна такса (том III, л. 929); 920,00 лева депозити за вещи лица (том III, л. 1020 и 1051). В.С. е заплатил 110,00 лева депозит за вещи лица (том III, л. 1022). Той е бил представляван от адвокат, с когото е уговорил заплащането на 4 676,00 лева адвокатско възнаграждение (том II, л. 837).

 

2.            Спорни обстоятелства

 

[96] Спорно по делото е било дали А.Н.е предоставила на В.С. следните заеми на следните дати:

-                 на 05.11.2008 г. - 7 100,00 щ. д.;

-                 на 21.04.2010 г. - 5 000,00 щ. д. ;

-                 на 22.04.2010 г. - 3 000,00 щ. д. Съдът приема, че на тези дати А.Н.не е предоставила на В.С. такива заеми, а това е станало най-рано на 16.11.2018 г. Тази дата е извън проверявания период. Затова съдът не взема предвид тези суми.

 

[97] Съдът приема това поради следното: с молба от 16.11.2018 г. В.С. е представил договори за описаните три заема (молбата, том III, л. 866-867 и л. 868-870). Комисията е оспорила датите на сключване на договорите (стр. 11 от становището от 21.01.2019 г., том III, л. 880-891).

 

[98] Описаните три договора за заем са частни документи. Частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица (чл. 180 от ГПК). Следователно частните документи нямат доказателствена сила, която да обвързва съда, че отговарят на действителността съдържанието им и датата, на която са съставени (решения на ВКС 32-2019-I Т. О. по т. д. 1109-2018; 50-2017-IV Г. О. по гр. д. 4 880-2014 г.; 748-2011-IV Г. О. по гр. д. 801/2009 г.).

 

[99] Частният документ има достоверна дата за трети лица:

1. от деня, в който е заверен;

2. или от деня на смъртта;

3. или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа;

4. или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ;

5. или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа (чл. 181, ал. 1 от ГПК).

 

[100] В случая В.С. се е опитал да докаже достоверността на датите на сключените заеми с показанията на свидетелката Николова, която е заявила, че на тези дати тя и В.С. са сключили описаните договори за заем (том III, л. 1007-1008). В тази част показанията на свидетелката Николова са недопустими. Това е така, защото чрез тях се цели да се установи самата дата и съдържание на частния документ, а не да се установи наличието на някое от обстоятелствата по чл. 181, ал. 1 от ГПК (макар че първото, второто и четвъртото обстоятелство също не биха могли да бъдат установи със свидетелски показания). Това обаче е недопустимо (чл. 181, ал. 1 от ГПК; решение на ВКС 80-2013-IV Г. О. по гр. д. 161/2012 г.).

 

[101] В.С. не е представил други доказателства за установяването на датите на оспорените договори за заем. Затова съдът приема, че те не са били сключени на датите, вписани в тях, а на 16.11.2018 г., когато са били представени по делото.

 

[102] Спорно по делото е било дали през 2012-2013 г. В.С. е получил от търговия он-лайн: 4 147,00 лева от дружество, регистрирано в САЩ; 8 109,00 британски лири от дружество, регистрирано във Великобритания. По делото са налице доказателства, че В.С. е регистрирал такива дружества (том II, л. 739-770). Налице са доказателства, че лично и чрез дружествата В.С. е закупувал стоки он-лайн (том II, л. 772-814). Липсват обаче, доказателства, че В.С. е препродавал тези стоки и е извличал печалба от това (неконкретизираните показания на свидетелката Николова в тази насока не са достатъчни съдът да приеме, че В.С. е препродавал закупените стоки). Затова съдът приема, че В.С. не е препродавал закупените стоки и не е извличал доходи от покупката им.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[103] Съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на Закона за отнемане на имущество от 2018 г., производства пред съда, които не са приключили към момента на влизане в сила на този закон, и, чието разглеждане е започнало по реда на Закона за отнемане на имущество от 2012 г., се довършват по реда на Закона за отнемане на имущество от 2018 г. В случая Комисията е подала исковата молба на 19.03.2018 г. - преди влизането в сила на Закона за отнемане на имущество от 2018 г. и при действието на Закона за отнемане на имущество от 2012 г. Затова производството следва да се разгледа по реда на Закона за отнемане на имущество от 2018 г. Ето защо предявеният иск е по чл. 153, ал. 1 от Закона за отнемане на имущество от 2018 г.

 

1.              По иска по чл. 153 от Закона за отнемане на имущество от 2018 г.

 

[104] Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за отнемане на имущество от 2018 г., Комисията предявява пред окръжния съд иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество. Незаконно е имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник (чл. 5, ал. 1 от Закона за отнемане на имущество от 2018 г.). Имущество от незаконен източник е това, което е придобито вследствие на извършено правонарушение (по-горе пар. 12-48).

 

[105] За да постанови съдът отнемане на имуществото, Комисията следва да докаже:

1. че е налице значително несъответствие между имуществото и нетния доход на ответника;

2. имуществото, за което е налице значително несъответствие е било придобито вследствие на извършено правонарушение (по-горе пар. по-горе пар. 12-48).

 

[106] Несъответствието е значително, когато то надвишава 150 000,00 лева за целия проверяван период (т. 3 от пар. 1 от ДР на Закона за отнемане на имущество от 2018 г.; решение на ВКС 86-2020-IV Г. О. по гр. д. 3 930/2019 г.). Нетен е доходът, който се получава от разликата между приходите или източниците на финансиране и размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му (т. 8 от пар. 1 от ДР на Закона за отнемане на имущество от 2018 г.).

 

[107] Доходи, приходи и източници на финансиране са:

- възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно правоотношение;

- доходи от извършени услуги с личен труд;

- доходи от упражняване на свободни професии;

- чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и лихви;

- други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник;

- доходи от селскостопанска дейност и търговия на дребно;

- други доходи от лотарийни и спортни залагания;

- лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения;

- приходи от продажба на имущество, за придобиването на които е установен законен източник;

- от застраховка;

- от съдебни дела;

- отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица (т. 2 от пар. 1 от ДР на Закона за отнемане на имущество от 2018 г.).

 

1.1.     По наличието на значително несъответствие

 

1.1.1.  От 01.10.2005 г. до 31.12.2006 г.

 

[108] Съдът установи, че преди 01.10.2005 г., когато е началният момент на проверката, В.С. е имал два автомобила „ВАЗ 2105“, като не е установено той да ги е продавал и собствеността за тях да се е трансформирала в друга собственост – например пари.

 

[109] Съдът установи, че към началото на проверката А.Н.е имала апартамент с адрес в САЩ, щата Флорида, гр. Питърсбърг ****NW Lincoln Cir, за който е изплащала ипотечен заем. Впоследствие, също преди началото на проверката тя е продала този апартамент и е закупила по-скъп – този с адрес в гр. Питърсбърг, Флорида, ****. От 04.09.2005 г. тя е отдавала под наем този втори апартамент за 1 700,00 щ. д. на месец.

 

[110] От 01.10.2005 г. до 31.12.2005 г. съдът установи, че В.С. не е имал приходи, а разходите му са били за 493,78 лева. Той обаче не е придобивал имущество.

 

[111] Съдът не установи за 2006 г. В.С. да е имал доходи, а са били 2 533,41 лева разходите за него, а след 10.11.2006 г. до края на 2006 г. за него и А.Н.. А.Н.е имала доходи от 80,00 лева от трудово правоотношение.

 

[112] Съдът обаче също установи, че през март 2006 г. А.Н.е продала апартамента на ****, от която са и останали чисто 153 225,40 щ. д. На 26.07.2006 г. А.Н.е придобила и два леки автомобила - „Мерцедес СЛ 500“ и „Тойота Корола“, които са били внесени от САЩ .

 

[113] Съдът установи, че на 07.10.2006 г. В.С. е закупил лек автомобил „Роувър“ за 4 222,00 лева, а в периода 09.10.2006 г.-14.12.2006 г. е внесъл по свои сметки 24 650,00 щ. д. (15 600,00+9 050,00) (37 166,49 лева). За периода 09.10.2006 г.-15.12.2006 г. А.Н.е внесла по свои сметки 18 100,00 щ. д. (100,00+5 000,00+5 000,00+5 000,00+3 000,00) (27 804,32 лева). Общо В.С. и А.Н.са внесли по свои сметки в периода 09.10.2006 г.-15.12.2006 г. 42 750,00 щ. д. или 64 970,81 лева.

 

[114] Съдът приема, че тези 64 970,81 лева имущество на В.С. и А.Н.са били от продажбата от А.Н.на апартамента на ****. Съдът приема, че и 4 222,00 лева, които В.С. е заплатил за лекия автомобил „Роувър“ също са били от парите от тази продажба.

 

[115] Съдът приема това поради следното: периодът от продажбата на апартамента до внасянето на парите и закупуването на автомобила „Роувър“ е много малък, от шест до осем месеца. Внасянето на парите е започнало, а покупката на автомобила „Роувър“ е станала, около месец преди В.С. и А.Н.да са сключили граждански брак на 10.11.2006 г. Напълно нормално, особено към 2006 г., съпрузите да започнат да споделят имуществото си не само след брака, но и непосредствено преди сключването му, а понякога и по-рано. Също толкова съществено, сумата от продажбата на апартамента е била напълно достатъчна А.Н.не само да закупи двата автомобила, но и да осигури парите за вноските по сметките, извършени както от нея, така и от В.С., и покупката на автомобила „Роувър“ от В.С.. Затова съдът приема, че липсва несъответствие за 2005 г. и 2006 г.

 

1.1.2.  От 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г.

 

[116] Съдът установи, че на 12.01.2007 г. В.С. е внесъл касово по първата си сметка в „ЦКБ“ АД 5 000,00 щ. д. (7 584,85 лева). Съдът също установи, че на 21.02.2007 г. А.Н.е продала автомобила „Мерцедес СЛ 500“ с рег. номер СА ****ВХ, като в договора за продажба е била вписана продажна цена от 3 000,00 лева, а пазарната цена на автомобила е била 32 000,00 лева. В същия ден В.С. е внесъл по първата си сметка в „ЦКБ“ АД 16 677,79 щ. д. (25 000,00 лева) и А.Н.е внесла същата сума в сметката си в „ЦКБ“ АД.

 

[117] Съдът приема, че 32 000,00 лева от тези 50 000,00 лева са били от продажбата на автомобила „МЕРЦЕДЕС СЛ 500“, а останалите от продажбата от А.Н.на имота на ****. Съдът приема това поради следното: макар и неправомерна, е установена практиката в договорите за продажба на автомобили да се вписва цена, по-ниска от действителната продажна цена. Точно това е било направено и в случая, защото е житейски абсурдно някой да продаде за 3 000,00 лева автомобил, който струва 32 000,00 лева. Също така още в същия ден В.С. и А.Н.са внесли по сметките си по 16 677,79 щ. д., т. е. по 25 000,00 лева всеки.

 

[118] Макар вписването в договора на по-ниска цена да е неправомерно, защото така се спестяват данъци. Сумата от продажбата не е неправомерно получена, защото няма данни автомобилът да е бил придобит вследствие на правонарушение. По съображенията, изложени по-горе в пар. 115 съдът приема, че от продажбата от А.Н.на апартамента на **** А.Н.и В.С. са имали достатъчно средства да внесат разликата между 32 000,00 лева цена на автомобила „МЕРЦЕДЕС СЛ 500“ до 50 000,00 лева. По същите съображения съдът приема и, че В.С. е имал средствата на 12.01.2007 г. да внесе още 5 000,00 щ .д. по първата си сметка в „ЦКБ“ АД.

 

[119] През 2007 г. В.С. и А.Н.не са придобивали друго имущество. Затова съдът приема, че за 2007 г. няма несъответствие.

 

1.1.3. Oт 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г.

 

[120] Съдът установи, че на 22.02.2008 г. е бил прекратен с развод бракът на А.Н.и В.С.. Съдът не установи В.С. да е имал доходи през 2008 г., разходите му са били 3 640,30 лева, но в началото на 2008 г. той е имал в първата си банкова сметка *** „ЦКБ“ АД 2 048,40 щ. д., които са били достатъчни да покрият разходите му. Затова съдът приема, че за 2008 г. също няма несъответствие.

 

1.1.4. От 01.01.2009 г. до 31.12.2015 г.

 

[121] Съдът установи, че през целия този период В.С. е имал доходи само от Ю.от 663,16 лева, а разходите му за целия период са били за 37 642,36 лева. Следователно той не би следвало да е имал средства за придобиването на имущество.

 

[122] Съдът установи, че през 2009 г. В.С. е заплатил 3 719,58 лева митнически сборове за внос от САЩ на шест мотоциклета, но също така съдът установи, че нито един от тях впоследствие не е бил регистриран името на В.С.. Затова съдът приема, че В.С. е внесъл тези мотоциклети за трети лица, действайки като посредник, които са му заплатили платените митнически сборове и не включва митническите сборове в разходите на В.С..

 

[123] Съдът установи обаче, че през този период В.С. е внесъл суми по своите сметки за 66 067,98 лева (това е имущество). Той също е закупил автомобили за 44 000,00 лева (3 200,00- 2 700,00[22]+11 500,00+32 000,00). В.С. е дал в заем и 58 002,00 лева и в внесъл 1 750,00 лева капитал на Ю.. Следователно имуществото, което той е придобил през този период, е било за 169 819,98 лева (66 067,98+44 000,00+58 002,00+1 750,00) лева. Налице е несъответствие над 150 000,00 лева между имуществото и нетните доходи. Ето защо съдът приема, че то е значително.

 

1.2.     По придобито вследствие на извършено правонарушение на имуществото, за което е налице значително несъответствие

 

[124] Съдът не установи нито вноските по сметки на В.С. от 2009 г. до края на периода, нито придобиването на автомобили от него през този период, нито парите, които той е предоставил в заем, нито внесените 1 750,00 лева в капитала на Ю. да са били придобити вследствие на правонарушение. Недекларирането на тези средства и неплащането на данъци за тях, не е правонарушение, свързано с придобиването им, и не води до отнемането им като незаконно придобито имущество. Инструментите за борба с подобни нарушения са тези на данъчното и социалноосигурителното законодателство, които съдържат собствени процесуални гаранции (пар. 203 от решение на ЕСПЧ Т..и други срещу България).

 

[125] Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

2.              По разноските

 

[126] В.С. е поискал от съда да му присъди разноски. Той е направил такива за 110,00 лева. В.С. е бил представляван от адвокат, с когото е уговорил заплащането на 4 676,00 лева. Той не е заплатил такова, защото са били наложени обезпечителни мерки върху имуществото му.

 

[127] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска. Затова съдът осъжда Комисията да заплати на В.С. 110,00 лева разноски по делото. Съдът осъжда Комисията да заплати на адвокат В.Б. 4 676,00 лева адвокатско възнаграждение. Съдът осъжда Комисията да заплати на адвокат Б. тази сума, а не на В.С., защото адвокат Б. не е я получил от В.С. поради наложените обезпечителни мерки върху имуществото му.

 

[128] Тъй като съдът осъжда Комисията да заплати възнаграждението на адвокат Б., отпада необходимостта от произнасянето от настоящия съд по молбата на адвокат Б. за частично вдигане на запор върху сметка на В.С., за да може той да заплати възнаграждението на адвокат Б.. Ако евентуално САС отмени решението на настоящия съд, САС би следвало да се произнесе и по молбата на адвокат Б. за частичното вдигане на запор върху сметка на В.С., за да може адвокат Б. да получи от В.С. уговореното възнаграждение. Затова съдът

 

Р Е Ш И:

 

[129] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 153, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу В.Й.С.. Предмет на иска имуществото, описано в пар. 4 (четири) по-горе. Параграф 4 е неразделна част от настоящия диспозитив на решението. Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество е с адрес в гр. София, бул. „****. В.С. е със съдебен адрес ***.

 

[130] ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати следните суми на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК:

1.            на В.Й.С. – 110,00 лева разноски по делото;

2.            на адвокат В.Б. - 4 676,00 лева адвокатско възнаграждение

 

[131] Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Съдия: