Р Е
Ш Е Н
И Е
№
08.06.2021 г. град Айтос
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД граждански състав
На
двадесети май две хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Таня Спасова
Секретар
Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдия Спасова
гражданско дело № 719 по описа за 2020
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск от И.С.К. с
ЕГН ********** ***, чрез адв. В.С. ***, против „Ди ен Ди 99“ ООД с ЕИК ***,
представлявано от Д.Т.Д., със седалище и адрес на управление ***.
Поддържа
се в исковата молба и уточнението към нея с вх. № 260894 от 22.10.2020 г. /л.16 от делото/, че ищецът е имал
сключен трудов договор с ответника на длъжност „шофьор товарен автомобил“ с
основно месечно възнаграждение 560 лева. Работата му се състояла в превоз на
товари от България до Германия. За периода от 12.07.2019 г. до 04.08.2019 г.
имал отработени 22 работни дни, за които не са му изплатени трудовото
възнаграждение в размер на 560 лева, командировъчни пари като международен
шофьор в размер на 2151, 41 лева за 22 работни дни по 50 евро на ден, както и
лихва за забава в размер на 67, 20 лева за периода от 04.08.2019 г. до 07.10.2020
г. вкл. върху дължимото трудово възнаграждение и 258, 17 лева за периода от
04.08.2019 г. до 07.10.2020 г. вкл. върху дължимите командировъчни пари. Правят
се доказателствени искания, вкл. искане за назначаване на ССЕ.
В срока за отговор от ответното дружество не е постъпил такъв.
Неоснователно е искането за постановяване на неприсъствено решение, доколкото не са налице предпоставките за
това и по конкретно не е налице предпоставката по чл.239, ал.2 от ГПК – искът
да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Искането е направено от ищцовата страна в
последното съдебно заседание, а по делото още на 15.04.2021 г. е прието
заключение на вещото лице по ССЕ, поискана от ищеца още с исковата молба, като
е видно, че претендираните от ищеца суми с исковата молба са различни от тези,
посочени от вещото лице в заключението. Не е направено от ищцовата страна
изменение досежно размера на исковите претенции по чл.214 от ГПК, поради което
за съда не остава възможност освен да извърши съвкупна преценка на
доказателствения материал по делото, вкл. заключението на вещото лице по ССЕ,
поискана от ищеца още с исковата молба, с оглед установяване на твърдяната
основателност на предявените искови претенции.
Въз
основа на събраните по делото доказателства от фактическа и правна страна се установи следното:
Представен е трудов договор № 004 от 10.07.2019 г. между ищеца и
ответното дружество, по силата на който ищецът е назначен на длъжност „шофьор,
товарен автомобил“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560
лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
0,6%. По силата на договора ищецът се задължава да постъпи на работа на
12.07.2019 г.
Ищецът поддържа, че е бил командирован в Германия за извършване на
международен превоз на стоки, като неговите твърдения, изложени още в исковата
молба, не са оспорени от ответното дружество. Не са му заплатени дължимите
трудово възнаграждение и командировъчни пари, за което подал сигнал в ДИТ Х..
Представен е протокол от проверката, извършена от ДИТ Х., от който е видно, че
работодателят е отказал съдействие на контролните органи. По делото липсва
представена заповед за командироване на ищеца за процесния период, но това
обстоятелство не следва да се тълкува във вреда на ищеца, доколкото ответното
дружество не е открито на посочените в ТР седалище и адрес на управление, за да
бъде задължено да представи трудовото досие на ищеца и да бъде проверено
счетоводно от вещото лице по ССЕ. Никой не може да черпи права от своето
недобросъвестното поведение, поради което съдът следва да се съобрази с
неоспорените твърдения на ищеца в исковата молба, подкрепени от представените
по делото писмени доказателства, установяващи, че действително ищецът се е
намирал извън страната по работа, възложена от ответното дружество в качеството
на негов работодател по представения трудов договор. В тази връзка документите,
представени от ищцовата страна, хронологично следват твърденията, изложени в
исковата молба - трудов договор № 004 от
10.07.2019 г., удостоверение с рег. № 251000-5205 от 12.03.2021 г., издадено от
сектор БДС при ОДМВР за периода от 10.07.2019 г. до 10.08.2019 г. с
отбелязвания – дата на излизане през ГКПП Видин Дунав мост 14.07.2019 г. и дата
на влизане в РБ през Дунав мост на 03.08.2019 г. или общо 21 дни в командировка,
изчислени съгласно заключението на вещото лице по ССЕ, както и три броя
международни товарителници /ЧМР/ за превоз на стоки в оригинал и с превод на
български език, издадени на ищеца в периода, обхванат от удостоверението –
14.07.2019 г. - 03.08.2019 г., в които като превозвач е отбелязано ответното
дружество. Въз основа на неоспорените твърдения на ищеца и представените
документи съдът приема, че за посочения период ищецът се е намирал извън
страната в изпълнение на поетите от него задължения за превоз на товари по
представения трудов договор, сключен с ответното дружество – работодател,
съответно е бил в командировка извън страната общо 21 дни.
По
исковата претенция по чл.128 от КТ, с която се претендира трудово
възнаграждение в размер на 560 лева и лихва за забава в размер на 67, 20 лева:
От заключението на вещото лице се установява, че за претендирания
в исковата молба период на 12.07.2019 г. до 04.08.2019 г. дължимото и
неизплатено на ищеца трудово възнаграждение, вкл. допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, възлиза в размер на 304, 03
лева. Поради липса на доказателства за изплащане на трудовото възнаграждение,
то следва да се приеме, че предявеният иск за заплащане на трудово
възнаграждение по чл.128 от КТ е основателен до размера на 304, 03 лева, ведно
с лихвата за забава в размер на 36, 49 лева за периода от 04.08.2019 г. до 07.10.2020
г. вкл. В останалата част исковите претенции следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По исковата претенция по чл.215 от КТ за
заплащане на командировъчни пари в размер на 2 151, 41 лева, дължими на
ищеца като международен шофьор, извършил международни превози в рамките на
посочения в исковата молба период и съответно лихва за забава в размер на 258,
17 лева:
На
ищеца освен трудово възнаграждение се дължат и командировъчните пари, като с
оглед изложеното по – горе съдът приема, че исковата претенция е доказана по
основание. Относно размера на дължимото обезщетение ищецът претендира сумата в
размер на 2 151, 41 лева, изчислена за периода на командировка въз основа на
договорени с работодателя 50 евро на ден, в която връзка обаче доказателства за
такава договорка не са представени. Съгласно заключението на вещото лице командировъчните
пари възлизат в размер на 1 131, 48 лева за периода от 14.07.2019 г. до 03.08.2019
г., като вещото лице е изчислило размера на основание Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина. Според нейния
чл.31, ал.1 персоналът на сухоземните транспортни средства получава
командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове
съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3: 27 евро при единична езда и 21 евро при
двойна езда, включително квартирни пари.
Съобразно практиката
на Върховния касационен съд по реда
на чл. 290 ГПК (Решение № 314 от
17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 638/2009 г., III г. о., Решение № 32 от
5.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3592/2008 г., IV г. о., Решение № 350 от
13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 130/2009 г., III г. о.), при спор относно начина на изчисляване
на командировъчни пари на шофьорите при извършване на международни
автомобилни превози се прилага Наредбата
за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при
международни автомобилни превози на товари и пътници на Министерство на финансите, издадена на
основание чл. 7, ал. 2 от Постановление № 40 на МС от 2.07.1987 г., в сила
от 01.04.1990 г. Съгласно § 1 от ЗР на наредбата, тя
се прилага от всички стопански организации, които имат собствени автомобили и
автобуси и извършват международни превози. Чл.6 урежда, че на
командированите лица се заплащат дневни пари за фактическите дни, прекарани в
чужбина - от датата на изходна до датата на входна българска
граница. Според чл.8 (изм. с писмо № 04-18-0118 от 4.12.1996
г.) на шофьорите и стюардесите, извършващи международни превози на товари
и пътници се изплаща единна ставка в размер на 35 щатски долара на ден -
за единична езда и 27.50 щатски долара на ден - за
двойна езда, или тяхната
равностойност в друга конвертируема валута. В случая не се спори, че
курсовете не са извършвани съвместно с друг шофьор,
т.е. извършвана е единична езда. При липса на доказателства относно договорености
между ищеца и работодателя, то неправилно вещото лице е определило дължимите
командировъчни пари съобразно Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, която не е приложима според практиката
на ВКС. Според нейния чл.31, ал.1 персоналът на
сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето
на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки,
определени в приложение № 3: 27 евро при единична
езда и 21 евро при двойна езда, включително квартирни пари. В случая е приложим
специалният нормативен акт и обезщетението по чл. 215 от КТ следва да се
изчисли по 35 щ.д. на ден, т.е. за общо 21 дни в периода от 14.07.2019
г. - 03.08.2019 г. или общо се дължи сумата от 1 286, 92 лева, изчислени
от съда съобразно чл.162 от ГПК с помощта на онлайн валутен калкулатор.
Върху тази сума се дължи лихва за забава в размер на 154, 44 лева за
периода от 04.08.2019 г. до 07.10.2020 г. вкл. В останалата част предявените
искови претенции следва да се отхвърлят като неоснователни.
Относно
разноските: От общо претендираните от ищеца разноски в размер на 460 лева
/списък на л.61 от делото/ следва да се присъдят разноски съответно на
уважената част от исковите претенции в размер на 269, 92 лева.
Ответното
дружество следва да заплати по сметка на РС-Айтос съобразно уважените искови
претенции държавна такса в размер на 107, 65 лева и възнаграждение за вещо лице
в размер на 88, 01 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „Ди ен Ди 99“
ООД с ЕИК ***, представлявано от Д.Т.Д., със седалище и адрес на управление гр.
Х., ул. Липа № 16, да заплати на И.С.К. с ЕГН ********** ***, сумите, както
следва: 304, 03 лева /триста и четири лева и 03 ст./ –
трудово възнаграждение за периода от 12.07.2019 г. до 04.08.2019 г., ведно с
лихвата за забава в размер на 36, 49 лева /тридесет и шест лева и 49 ст./ за
периода от 04.08.2019 г. до 07.10.2020 г. вкл. и 1 286, 92 лева /хиляда двеста осемдесет и шест лева и 92 ст./ –
командировъчни пари за периода от 14.07.2019 г. -
03.08.2019 г., ведно с лихвата за забава в размер на 154, 44 лева /сто петдесет и
четири лева и 44 ст./ за периода от 04.08.2019 г. до 07.10.2020 г. вкл.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените искови претенции в останалата част – за размера
над уважените 304, 03 лева до претендираните 560 лева трудово възнаграждение и
съответно лихва за забава над уважените 36, 49 лева до претендираните 67, 20
лева; за размера над уважените 1 286, 92 лева до претендираните 2 151, 41
лева командировъчни пари и съответно лихва за забава над уважените 154, 44 лева
до претендираните 258, 17 лева.
ОСЪЖДА „Ди ен Ди 99“
ООД с ЕИК ***, представлявано от Д.Т.Д., със седалище и адрес на управление гр.
Х., ул. Липа № 16, да заплати на И.С.К. с ЕГН ********** ***, съдебно деловодни
разноски в размер на 269, 92 лева /двеста шестдесет и девет лева и 92 ст./ съразмерно
на уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Ди ен Ди 99“
ООД с ЕИК ***, представлявано от Д.Т.Д., със седалище и адрес на управление гр.
Х., ул. Липа № 16, да заплати по сметка на РС-Айтос съобразно
уважените искови претенции държавна такса в размер на 107, 65 лева /сто и седем
лева и 65 ст./ и възнаграждение за вещо лице в размер на 88, 01 лева /осемдесет
и осем лева и 01 ст./.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен съдия: