Р Е Ш Е Н И Е
№261110/9.11.2020г.
Гр.Варна,09.11.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание
проведено на девети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 5731 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявена искова молба с регистрационен вх.№ 27 115/12.04.2019
год.,надлежно уточнена с допълнителна писмена молба с регистрационен вх.№
33974/13.05.2019 г. Исковата молба е с
правно основание чл.124 ,ал.1 ГПК заведена от ищците: Д.К.Я., ЕГН **********, с адрес: ***; К.Л.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Я.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***; Я.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***; Р.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***; Д.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***; Д.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***; К.К.И., ЕГН **********, с адрес: *** и В.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, всички със съдебен адрес:***, чрез процесуалният им представител адвокат А.А.Г. против ответника „Р.“ ООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, р-н „**“, *, представлявано от управителите ***и ***–
поотделно, с цена на иска 2 702,90
лева (две хиляди седемстотин и два лева и деветдесет стотинки).
Отправеното от ищците искане по см. на чл.
127, ал. 1, т. 5 ГПК е да бъде постановено Решение по силата на което да бъде
прието за установено в отношенията между ищците и ответното дружество, че ответното дружество не е собственик
на недвижим имот - НЕУРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № * по плана на СО
„*“, землище на село *, община
Варна, целият с площ от 716,92 кв.м.,
при граници: от север ПИ № *, запад – път, изток ПИ *и ПИ *,от юг ПИ № *, на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Исковата молба, настоящият състав е приел, че отговаря напълно на
съдържателните изисквания на процесуалния закон, уточнена с писмена молба от
13.5.2019 г. поради което с Определение №*2/14.5.2019
г.производството по делото е оставено „без ход“ за вписване на исковата молба в
АВ СВ Варна,като са представени доказателства за вписване на исковата молба,
след което настоящият съдебен състав е приел , че искът е недопустим. Видно от
материалите по в.ч.гр.д .№ 1069/2019 г. ОС Варна е приел точно обратното като с
окончателно, влязло в законна сила Определение № 1881/24.6.2019 г. по
цитираното в.ч.гр.д. на ОС Варна е отменено прекратителното определение на ВРС
и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Исковата си молба ищците градят на следните, основни,
правно релевантни твърдения: В исковата молба а и в молбата от 17.05.2019 г. ищците
ясно са очертали активната си процесуално правна легитимация като са навели
твърденията,че всички те са наследници на праводателя им К. М.К., б.ж. на с.*,
обл.Варна, роден през 1895 г. и починал на 12.08.1980 г. С Решение № 1162/12.11.2004
г., сочат ищците,издадено от ОСЗГ Варна на насл. На К.К. на основание
чл.14,ал.1, т.4 ЗСПЗЗ, под точка 2 било признато право на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху НИВА от 4 декара, пета
категория, находяща се в село *, община Варна, местност „*“, /имот заявен с
номер 12 от Заявлението и установен с нотариален акт № *г. на Варненски
нотариус, в който титул за собственост имота бил описан под номер * като нива от 4 декара, местност „*“, при съседи: Х.
М., А. С.и път/.
На следващо
място ищците са конкретизирали в исковата си молба, че в Решението на ОСЗГ било
постановено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите,
разположени в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.
28 ЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила
ПНИ по чл. 28, ал.9 ЗСПЗЗ.
Горните
твърдения за започнала, но неприключила реституция, ищците са свързали с очакванията
си от 2004 г. да придобият правото на собственост с изработването на ПНИ и
възстановяване на правото им на собственост, но със запитване по ел.поща към
Областна администрация Варна от 13.4.2019 т. получили писмо с изх.№ РР – 19 –
9400 – 11/1/ от 15.4.2019 г. на Зам. Областен Управител,с което им било
отговорено, че с Протокол от 13.4.2011 г. Комисията по чл. 28 б, ал. 2 ППЗСПЗЗ
разгледала предложение за контактна зона на СО по § 4, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ,
местност „*“, землище село *, като констатирала, че било необходимо
предоставяне на допълнителна информация към предложението. Същите били
депозирани и предстояло разглеждане на изисканата и представена документация в
заседания на Комисията по чл. 28 б, ал. 2 ПП ЗСПЗЗ. Т.е. - сочат самите ищци –
процедурата по изработване и одобряване на ПНИ била в ход и не е била
приключила. В същия смисъл са и твърденията на ищците, залегнали в молбата за
обезпечаване на висящия иск – т.е. че процедурата по изработване и приемане на
ПНИ не е приключила. Правният си интерес ищците от водене на точно избраната
искова защита ищците са мотивирали с наведените твърдения,че на дата 29.11.2018
г. лицето Р. В.се е снабдило с титул за собственост КНА № *, дело * г. на СВ Варна за имот
представляващ неурегулиран поземлен имот № * по плана на СО „*“, с. ***със
Заповед № 30/17.1.1994 г. на Кмета на община Белослав, като са подчертали,че
няма ПНИ по § 4 ЗСПЗЗ за територията в която се намира процесния имот. На второ
място е посочено, че на 14.12.2018 г. Р.В., посредством правна сделка
покупко–продажба, обективирана в нотариален акт от същата дата прехвърлил
възмездно същия имот с площ от 761,92 кв.м. на С. К.а К.от своя страна на
25.3.2019 г. също чрез покупко - продажба обективирана в нот.акт,вписан на
26.3.2019 г. в АВ , продал на ответното дружество „Р.“ ООД процесния имот, т.е.
именно ответното дружество последно от м.март 2019 г. упражнявало фактическата
власт върху неурегулирания поземлен имот с номер *.Същевременно,твърдят ищците,
процесния имот попадал в съществуващи /възстановими/ стари реални граници в
земището на село *,респ. бил идентичен с имота вписан в Решението на ОСЗГ Варна
по т. 8 от нотариалния акт № 25 / 28.1.1941 г. а чрез снабдяването на лица,
извън правоимащите - наследниците на К.К., реституцията в полза на ищците
никога нямало да бъде приключена заради възникналата конкуренция на права. Ето
защо ищците твърдят, че за тях е налице правен интерес да воят отрицателен
установителен иск с цел да отрекат правата на ответното дружество, като
подчертават, че докато не е приет ПНИ давност за придобиване на имота в полза
както на ответника, така и на неговите парводатели спрямо правоимащите ползващи
се от Решението на ОСЗГ и ищци по делото не тече. И т.к. реституцията в полза
на ищците не била приключила,самите те не можело да предявят ревандикационен
иск или положителен установителен, а имали на разположение само отрицателния
утановителен иск. Пояснено е още, че от дата 25.3.2019 г. ответникът упражнява
фактическа власт върху имота и за ищците бил налице правен интерес да прекъснат
давността, както и за да довършат реституционната процедура да изключат правата
на третите лица,които претендират правото на собственост върху същия имот.
Въз основа на
тези твърдения,водим от самата норма на чл.124 ГПК и ТР № 8/2012 г. по т.д.№
8/2012 г. на ОСТК касаещо допустимостта на отрицателния установителен иск,
настоящият състав е приел, че искът е допустим, респ. е оставил и
производството по делото „без ход“, след което позовавайки се практиката на ВКС
по реда на чл.290 ГПК е извел точно обратния извод - извод, който не е възприет
от ОС Варна и прекратителното определение на РС Варна е отменено. След като ОС
Варна е извел извод за допустимост на иска, ВРС следва да продължи
производството по делото в изпълнение на определението на ОС Варна.
За доказване
на твърденията си ищците са направили доказателствени искания.
Видно от материалите по делото, в срока по чл. 131 ГПК
ответното дружество, чрез адвокат В.П. *** е депозирало отговор на исковата
молба. На първо място спорен ответното дружество предявеният иск е недопустим,
поради следното: Притежаваният от ООД „Р.“, имот № * по плана на С.О. *,
землище с. *, община Варна, не попадал в границите на имотите посочени в
Решение № 1162/12.11.2004 на ОСЗГ Варна. При това възражение, ответното
дружество извежда извода от правна страна, че ищците нямали правен интерес от
предявяване на исковата молба.
На второ
място: по основателността на исковата молба ответното дружество счита, че искът
е неоснователен поради следното: Дружество „Р.“ ООД придобило имот № * от С. К. К., ЕГН **********, чрез
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *, рег.№ *, дело № * г. на нотариус Д. С., нот. № * на НК. Ст.К.от своя страна
бил придобил имота от Р. Н.В., ЕГН ********** чрез договор за покупко –продажба
на недвижим имот, обектвиран в нот.акт № *, рег.№ *, дело № * г. също на
нот. Д. С.. Оспорено е твърдението на ищците, че праводателят на С. К.- Р. В.не
бил собственик на имота към момента на продажбата. Твърди се, че Р. В. упражнявал фактическа власт върху имота
в продължение на повече от 10-ет години и по този начин същият придобил
правото на собственост върху процесния имот по давност. Предвид разпоредбата на
чл. 79, ал. 1 ЗС, сочи отнетата страна – правото на собственост се придобива с непрекъснато
владение в продължение на повече от 10-ет години. Горното, според ответното
дружество, било установено от нот.Д.С. и обективирано в нот. акт № *, дело * г. и Протокол от нотариално дело
№ * г. по описа на същия нотариус. В същия смисъл
ответното дружество излага твърдения в отговора си на искова молба, че
фактическия състав на чл. 79 ЗС изисква упражняване на фактическа власт в
нужния срок, като това следва да е непрекъснато, явно и несмущавано и с ясно
намерение у владелеца за своене на вещта. С осъществяването на посочените
условия владелецът придобивал в собственост владения обект. От представения към
отговора на искова молба заверен препис на Протокол от нотариално дело №
557/2018 г. на нотариус Д. С., според ответното дружество, било видно ,че
безспорно е установено че условията на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС
били изпълнени от ответника. С осъществяването на условията по чл. 79, ал. 1 ЗС
владелецът придобивал в собственост владения обект и без значение било за
настъпване на законовата последица, че същата вещ до тогава била притежание на
други правни субекти или, че би могло да бъде възстановено правото на
собственост върху имота на други правни субекти а правата на последните се
погасявали с придобиването на правото на собственост от новия собственик. С
оглед горното ответникът желае РС Варна да постанови Решение по силата на което
да отхвърли иска изцяло и да присъди в полза на ответното дружество разноските
по делото.
В подкрепа на
изложеното в отговора на искова молба ответното дружество е направило
доказателствени искания .
В проведеното по делото последно открито съдебно
заседание от 09.10.2020г., ищцата Д.П. явила се лично, всички ищци
представлявани от адвокат А.Г. от ВАК желаят ВРС да уважи иска като основателен
и доказан и да бъдат присъдени сторените от ищците съдебно деловодни
разноски.Адвокат А.Г. в хода на спора по същество е акцентирала върху основните
правни доводи а именно наличието и доказването на правния интерес на ищците от
воденето на отрицателния установителен иск, възможността при евентуално
положително за ищците Решение да довършат започнатата реституционна процедура .
В същото
съдебно заседание процесуален представител на ответното дружество не се явява.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Страните по делото са ангажирали писмени и гласни доказателства,
допуснати по делото са и съдебно –техническа експертизи.На база писмените
доказателства съдът намира за установено и изяснено от фактическа страна
следното : От приобщеното на л. 6 – 7 по делото заверено за вярност с оригинала
копие на удостоверение за наследници с изх.№ АУ123319КНС/17.12.2018 г. от с. ***/ представено от
ищците / се установява и доказва активната материално правна и процесуално
правна легитимация на деветте ищци.Видно от същото писмено доказателство К. М.К. , ЕГН *********** *** е починал
на дата 12.08.1980 г. в с .***за което е съставен акт за смърт № 0008/13.8.1980
г.Ищците твърдят и доказват ,че К.К. е техният наследодател.От вписаното в
удостоверението за наследници на К. се изяснява,че след откриване на
наследството му – т.е. 12.8.1980 г. призовани към наследяване са следните лица
1. В. Н. К. –съпруга - починала на 20.4.1992 г., 1.1. С.И. С.– син на В.и К.К.–
поч. на 20.1.2011г., 1.2. М. И. Н.– дъщеря на В.и К.К.– поч. на *г., 2.Д.К.Я., ЕГН ********** – дъщеря /ищца/, 3. Л.К.К. / ищец/ –син
на В.и К.К., починал на 22.07.1994 г. ,3.1.К.Л.К.
/ищец/ син на Л.К. и внук на В.и К.К., 4.Т.К.К. – син починал на 24.08.1991 г.,
4.1. Я.Г.К. /ищца/ съпруга на Т.К.,
4.2.Я.Т.К. /ищца/дъщеря на Т.К.,
4.3.Р.Т.К. син на Т.К. , 5.А.К.К. –син починал на 15.09.1999 г., 5.1. Д.А.П. /ищца/ дъщеря на А.К., 5.2. К. А.К.,
син на А.К., починал на 21.12.2015 г., 5.2.1. А.К.А.син на Кр.К., 5.2.2. Д.К.А.си
на Кр.К., 5.2.3. Д.К.А. – /ищца/ дъщеря
на Кр.К., 6.Т.К. В. -дъщеря, починала на 24.12.2010 г ., К.К.И. – /ищца / дъщеря на Т.В. , 6.2. В.К.А. –/ищца/ дъщеря на Т.В. .
От приобщените на листи 8 и 9 по делото заверени за вярност с оригинала
копия на удостоверение от 22.02.2016 г., издадено по частно гражданско дело №
1943/2016 г. по описа на Районен съд – Варна; удостоверение от 27.04.2016 г.,
издадено по частно гражданско дело № 3055/2016 г. по описа на Районен съд –
Варна се установява и изяснява, че А.К.А.ЕГН ********** и Д.К.А.ЕГН *********
са направили отказ от наследството на К.К. , като отказите са вписани под
номера 53/2016 и 81/2016 г.
От допълнително представените от ищците и приложени на листи 31-ви: удостоверение
изх.№ РД19007713КНС/25.04.2019 г. от Кметство *, Община Варна и на л. 32 –ри удостоверение
изх.№ РД19007713КНС/24.04.2019 г. за семейно положение, съпруг/а и деца,
издадено от с. *, се установява, че именно ищците са единствените наследници по
закон, призовани към наследяване на К.К. и родствената връзка на всеки един с
общия праводател.
Изяснено е още по делото от приобщеното на лист 10 –ти заверено за вярност с оригинала копие на Решение № 1162/12.11.2004 г. на ОСЗГ -
Варна за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на с. *, че ОСГЗ Варна на 12.11.2004 г. по преписка
образувана по заявление с вх. № 1560 А
от 15-ти май 1992 г. и представените
доказателства от А.К.К. е признала правото на собственост на наследниците на К.
М.К. в съществуващи (възстановими ) стари реални граници на следните имоти :
1.нива от 1,800 дка
пета категория, находяща се в терен по § 4 на
село *, в местността *,при граници,съседи:непосочени, имот, заявен с пореден
номер * от заявлението и установен с нотариален
акт № *г. и
2. НИВА от 4,000 дка ,пета
категория находяща се в терен по § 4 на село *, в местността *, при граници,съседи:непосочени, имот,
заявен с пореден номер * от заявлението и установен с нотариален акт № *г. В
цитираното Решение на ОСЗГ Варна е вписано изрично,че възстановяването на
правото на собственост върху имотите разположени в територии по § 4 ПЗР на
ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.
28 ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила
план на новообразуваните имоти по чл.28, ал. 9 ППЗСПЗЗ . Цитирания и в
Решението на ОСЗГ Варна акт за собственост е приобщен също по делото по
надлежния ред на лист 11 –ти - записка
от 18.01.1941 г. за вписване нотариален акт за продажба.От вписаното в
титула за собственост съставен на 18.1.1941 година от тогава нотариус при
Варненския областен съд се установява,че праводателят на всички ищци К. М.К. от
с.***земеделец е закупил срещу сумата от общо 30 000 лева от Л.Д. Г.също от
с.***недвижими имоти изброени от т.1 до 14 сред които вписаната под точка 8 /
л.11 –ги гръб / НИВА в м.* от *декара
при съседи : Х. М.,А. С. и път .
За пълното изясняване на фактическата страна по спора съдът е изискал и
делото на листи от 131 –ви до 159 –ти е приобщено цялото заверено за вярност с
оригинала копие на реституционната преписка
образувана по заявление с № 1560а за възстановяване на правото на собственост на наследниците на К. М.К. .
Установено е по делото,че по повод искането на адв.А.Г. да бъде информирана
дали се изготвя ПНИ за м-ст „***„ с.*,
община Варна и ако да на каква фаза е , одобрен ли е /писмо от електронна поща
от 14.03.2019 г., л. 12 –ти от делото / , с Писмо с
Изх. №
РР-19-9400-11(1)/15.03.2019 г. от Областния управител на област с
административен център Варна / л. 13/адв.Г. е била уведомена от Областния
управител на гр.Варна, че с Протокол от 13.3.2011 г. комисията по чл.28 б ,
ал.2 ППЗСПЗЗ е разгледала предложение за контактна зона на СО по § 4,ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ , местност ***, землище с.*, община
Варна, като същата констатирала, че е необходимо представяне на допълнителна
документация към предложението . Същите са били депозирани и предстояло разглеждане
на изисканата и представена документация
в заседание на комисията по чл.28 б, ал.2 ПП ЗСПЗЗ.Видно и от писмо
отговор на фирма „Г.“ ООД / л.161/ г. по Договор № 17/18.12.2007 г.
сключен между фирма „Г. „ ООД *** трябвало да изработят ПНИ за СО ***, към
момента / 8.1.2020 г. / - поради неразрешена контакта зона на СО с територия
горски фонд нямало завършен помощен план по § 4 К , ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ –
комбиниран план между стари имотни граници и граници на сегашното състояние на
сградите.
Във връзка с установяване
на точното местонахождение на някогашния имот закупен от К.К. през 1941г.,
границите на имота на К.К., признатото право на наследниците на К.К. с
Решението на ОЗСГ , както и за да докажат ищците твърденията си , че е налице
идентичност между имота на праводателя йм с имота предмет на КНА и последвалите
прехвърлителни две сделки по делото са приобщени следните писмени
доказателства: с уведомително писмо от 9.1.2020 г Кметство ***е
представило заверени за вярност с
оригинала копия на 1 бр. регистър на собствениците ,върху чиито земи са
разположени парцели по § 4 ЗСПЗЗ , 1 бр. азбучен списък върху чиито земи са
разположени парцели по §4 ЗСПЗЗ ,2 броя графична част за имота попадащ върху имоти в кадастралната карта на С.О. *, одобрен със
Заповед № 30 / 27.1.1994 г. на Кмета на
Община Белослав и заверено за вярност с оригинала копие на Акт за смърт на М.
А. С.от където е видно , че негов
родител и баща е записан А. С. /л.162 –
167/. С придружително писмо от 20.1.2020 г. Кметство ***е представило
допълнително копие от приемо - предавателен
протокол за предаване на книжа и архив между Община ВАРНА и кметство с.***. /
л.169 – 171/ .
В последното открито
съдебно заседание с цел установяване на идентичност на имота на К.К. с
процесния имот и най-вече във връзка със станалите в хода на производството
спорни граници , а и за доказване на твърдението,че Р.В. встъпил в имот * през 2016 г.
адв.Г. е представила и на листи от 287 до 296 са приобщени следните заверени за
вярност с оригинала копия на документи : нотариален акт за дарение на недвижим
имот № *, том *, рег.№ *, н. дело № *
г.; нотариален акт за продажба на недвижим имот № *,
том *, рег. № *,
н.дело № * г.;
нотариален акт за замяна на недвижими имоти № *,
том *, рег.№ *,
дело № * г.; извадка от Търговски регистър за
актуално състояние на „Р. И.” ЕООД; договор за прехвърляне на 1 дял от капитала
на „М.” ООД, сключен на 01.06.2016 г. между Ъ. К.и Р.В.; договор за прехвърляне
на 1 дял от капитала на „М.” ООД, сключен на 01.06.2016 г. между С. К.и Р.В..
От приложените на
листи от 14 до 16 – ти заверени за вярност с оригинала копия на КНА и
нотариален акт, представени от ищците се установява правния интерес на ищците
от водене на отрицателния установителен иск именно против ответното дружество .
От приложения на лист 14 –ти в заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давностно владение № *, том *, рег.№ *, дело № * г. се установява, че
на дата 29.11.2018 г. нотариус Д.С. нот. с рег.№ * по описа на НК е признала лицето ***ЕГН **********
ЗА СОБСТВЕНИК по давност върху неурегулиран поземлен имот № * по
плана на селищно образувание местност ***землище на с.*, община Варна, обл.Варна,
одобрен със Заповед № 30/27.01.1994 г. на Кмета на Община Белослав, като за
СО „***„ няма изготвен план по § 4 от
ЗСПЗЗ , целият имот с площ от 761,92 кв.м. при граници : север ПИ пл.№ *,
запад : път, изток ПИ пл.№ *и ПИ пл.* ,юг : ПИ пл.№ *. / вписана е и данъчна
оценка на имота 2874,06 лв./;
От приложения на лист
15,16 по делото в заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № *, том *, рег.№ *, дело № * г.се доказват твърденията на ищците,че след
съставяне на КНА за процесния имот са били извършени правни сделки със същия
имот.
От вписаното в нотариалния акт за покупко - продажба от дата 14.12.2018 г.
е видно, че пред нотариус К.Костадинов – нот. с рег.№ * по описа на НК е
била изповядана правна сделка покупко продажба.Продавачът
Р. В.е продал на купувача С. К. К. следните недвижими имоти, находящи се в с.*,
община Варна, обл.Варна а именно :
1.1.Неурегулиран поземлен имот № * по плана на селищно образувание местност „*“,
землище с.***/за което СО в нот.акт е посочено, че няма изготвен план по §
4 от ЗСПЗЗ/ с площ от 761,92 кв.м. , при
граници : север – ПИ № *, запад –път , изток – ПИ пл. № *и ПИ пл. № * ,юг ПИ пл.№
*/ с цена на имота 2792,90 лв.и същата данъчна оценка.
1.2. / Неурегулиран поземлен имот № * по плана на селищно образувание
местност „*“, землище с.***/за което СО в нот.акт е посочено, че няма изготвен
план по § 4 от ЗСПЗЗ/ с площ от 738,87
кв.м. , при граници : север – ПИ № *, запад –път , изток – ПИ пл. № * и ПИ пл.
№ *, юг ПИ пл.№ * / с цена на
имота 2760,90 лв.и същата данъчна оценка./
От следващия последно изготвен нотариален акт приобщен по делото на лист 19-ти
се установява твърдението на ищцовата страна,че като собственик на процесния
имот, към момента на предявяване на иска се легитимира в правния мир именно
ответното дружество .
От вписаното в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, рег.№ *, дело № * г.; се
констатира,че на дата 25.3.2019 г. пред нотариус Д.С. е била изповядана правна
сделка покупко продажба, като сделката е в нотариална форма и нотариалния акт е
вписан така както и предходните в АВ СВ Варна .На посочената дата 25.3.2019 г.
пред нот.Д.С. С. К.продава на „Р.“ ООД, представлявано
от управителя ***следния свой собствен недвижим имот ,придобит в
индивидуална собственост, находящ се в с.*, община Варна, обл.Варна ,местност ***а
именно :НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № * по плана на
селищно образувание - местност „*“, землище с.*,одобрен със Заповед №
30/27.1.1994 г. на Кмета на Община Белослав , за което селищно образуване „***„
в нот.акт е посочено, че няма изготвен план по § 4 от ЗСПЗЗ, целият имот с площ от 761,92 кв.м. , при граници : север – ПИ № *, запад –път , изток –
ПИ пл. № *и ПИ пл. № * ,юг ПИ пл.№ *ведно с всички подобрения,приращения и
трайни насаждения в имота за сумата от 2703 лв.,която купувачът изплатил изяло
на продавача в деня на подписване на нотариалния акт и при данъчна оценка на имота 2 702,90 лв.
Други сделки с имот № * по плана
на с.***до края на съдебното дирене не се твърди да са били извършвани.
Във връзка със статута на територията на процесния имот ищците са
представили и по делото на л. 20 ти е приложена разпечатка на Указ № 325/19.09.2000 г.
относно утвърждаване нови граници на общините Белослав и Варна, област Варна,
издаден от Президента на РБ. Съгласно т.2 от Указа са утвърдени нови граници на
Община Варна , обл.Варна, включваща населените места : *, *, *, * , ***и * .Изпълнението
на Указа е било възложено на Кмета на Община Варна /касателно т.2 / .
По делото са приобщени още : скица №
204/07.12.2018 г. на неурегулиран поземлен имот № * по плана на селищно образувание м-ст „*”, землище с. *; скица № 203/07.12.2018 г. на неурегулиран
поземлен имот № * по плана на
селищно образувание м-ст „*”, землище с. *;скица
№ 201/30.11.2018 г. на неурегулиран поземлен имот № * по плана на селищно образувание м-ст „*”, землище с. ***(оригинал),
ведно с копие на разписен лист; удостоверение изх.№ **********/08.05.2019 г. за
данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ от Община Варна,
Дирекция „МД” ,доказателства които отразяват местоположението,площта, границите
на процесния имот и данъчната оценка .
Освен цитираните по –горе писмени доказателства по делото са допуснати и
проведени необходимите Съдебно- технически експертизи,изготвени както следва :
Основната
,първа СТЕ и допълнителната СТЕ са изготвени от вещото лице Ш.Х. , като
заключенията са приложени на листи от 173 до 180 вкл. От заключението на в.л.Х.,,
както и от разпита на вещото лице се констатира,че вещото лице е заявило,че не
може да каже дали е налице идентичност по три граници . При три граници и приблизителна
площ , защото по закон вещите лица имали право на „плюс минус 30 % „ и с
местностите не можела да направи пълна идентичност, тя била само частична.
Става ясно от разпита на вещото лице а и от снимковия материал, че към момента
спорното място е доста занемарено.
След оспорване на СТЕ изготвена от в.л.Х.
от страна на ищците, съдът на осн.чл.201 ГПК е допуснал повторна СТЕ . Повторната СТЕ е изготвена от в.л.Б.В., като заключението по тази експертиза е
приложено на л.215 – 217 . От заключението на в.л.В. се изяснява актуалното
състояние на имота посочен като имот № *,
състояние което напълно кореспондира и с описанието направено от в.л.Х..На л.
217 от делото в.л.В. е записана, че след извършен оглед на мястото е установила
следното : цитат : „ Имотът , който ми
беше посочен като ПИ * към момента на огледа е запустял, с високи треви, храсти
и издънки на дървета .Поради тази причина достъпът до всички точки бе затруднен
, направо невъзможен.Огледът се осъществи от пътя и от имот *, чийто собственик
ни позволи да влезем .Не се виждаха нито
каптаж,нито помпа за вода.Между избуялата растителност се забелязват единични
диворастящи лози „ .
От обстоятелствената и заключителната част на СТЕ изготвена от в.л.В. обаче
се установява ,че вещото лице В. е дало отговор на въпроса релевантен към
правилното разрешаване на казуса а именно : В.л. В. дава заключение, че имотът
вписан под номер * в нотариалния акт от * г. ,нотариалния акт
с който К.К. е придобил вещното право на собственост върху нива от 4 дка в с. *, м.* при съседи Х. М., А.
С. и път, в регистъра на собствениците , върху чиито земи са разположени
парцели по параграф 4 / л.167 от делото / за имот *е записан като собственик К.М..По
графичната част от неодобрения ПКП / л.164 / в.л. В. заключава,че може да се
опишат границите на имот *а именно :
от север ПИ *граничи с ПИ *, който в регистъра на собствениците е записан на М.
А., от изток ПИ *граници с имоти ПИ *, за който в регистъра на собствениците е
записан Симо М.,от юг ПИ *граничи с два имота
имот ПИ *и ПИ *,за които в
регистъра на собствениците са записани
съответно С. Х. М.и Х. М. .От запад не е ясно с какво граничи ПИ *, т.к. в
графичната част към неодобрения план на бившите собственици тази граница е
отбелязана с пунктир - недовършени
граници .
В азбучния списък
на Азбучен списък на собствениците/л.166
от делото / върху чиито земи са разположени
парцели по параграф 4 – землище на с.***, информацията заключава в.л.В.,
че се препокрива с информацията от
регистъра на собствениците /л. 167/. В нот.акт № *г. имотът по т. 8 сочи вещото лице ,така както може
и да се прочете от нотариалния акт , че имотът е описан с три граници и е с
площ от 4 дка а имот *от неодобрения Помощен план на
бившите собственици има най –малко
пет граници / не е ясно с какво граници на запад / и е с площ от 3 ,569 дка.При тази фактическа обстановка, в.л.В.
заключава,че идентичност между двата
имота този описан в т.8 от нот.акт от 1941 г.и ПИ *не може да бъде направена .
Процесният имот № * ,заключава в.л.В., че попада в по-голямата си част в имот с
номер * по данните представени от кметство с.***/л.165 от делото /,
много малка част в южната му част попада в ПИ *, за който в регистъра
и в азбучния списък е записан К. М..СТЕ
изготвена от в.л.В. също е оспорена и допусната на осн. чл.201 ГПК СТЕ с
участието на в.л.Р.П., Вл.А. и Д.П..Заключенията на трите вещи лица са
приобщени по делото на листи 278 – 280 , като СТЕ е съобразена и с данните от
военно географска служба приложени на магнитни носители на листи 265 и
266 . Заключението на трите вещи лица е, че за местност ***няма приет и одобрен
ПНИ, ПКП е неразделна част от ПНИ . Единственият одобрен план за местността
заключават вещите лица, че е кадастралния план на м.***, одобрен със Заповед
№ 30/27.1.1994 г., който не съдържа данни за стари имотни граници подлежащи на
възстановяване цитат : „по
решения на ПК Варна„ /л.280 о делото/.Вещите лица са записани още, че цитат :
От получения стереомодел не се виждат ясно границите на претендирания имот,
аерофотоснимките не представляват кадастрален план с кадастрален регистър на
имотите и вписана собственост „ .
Изяснено е
обаче от заключението на вещите лица П., А. и П. / л. 279 от делото / , че имотът по заявление № 1560А от 15.5.1992 г.
подадено от А.К.К. , под № * от списъка като нива с площ от 4 дка м-ст „* „е
признат от ПК Варна като идентичен с
имота под номер * от нот.акт № * г. Вещите лица считат,че цитат : „ Технически е некоректно от неприет
план да се правят изводи за идентичност …. „ Сравнявайки и описвайки отново
имота по нотариален акт от 1941 г. нивата от 4 дка в м-ст „*“ с данните на л.
167 - регистър на собствениците, чиито земи са разположени в парцели по § 4 ,
трите вещи лица дават заключение, че ИМОТ № *е записан като собственик К.М.,
при граници и съседи на север имот № *- записан М. А., на изток имот № *
записан на С. М., на юг имот *записан на С. Х.и имот № *записан на Х. М., на
запад –имотът не е затворен съгласно приложените графики към списъка на л. 164,
165 от делото. В досието на делото вещите лица са отчели, че на л. 163 е
приложен смъртен акт от който е видно , че М. А. С.е си на А. С.. При тези
данни по делото, вещите лица извеждат извод, че са налице две идентични граници
за претендирания стар имот № *, но имотът е с незатворена западна
граница,поради което и цитат „ не може и да се направи извод за идентичност на
същия ,поради горното, при тези констатации идентичност между двата имота този
описан по т.8 в нот.акт * г.и ПИ *не може да бъде направена „ . Последната по
делото СТЕ не е оспорена а е коментирана по същество на спора .
И на последно място за пълното изясняване на фактическата страна по спора
по делото са допуснати и събрани гласни
доказателства при спазване на принципа на равнопоставеност между страните –
по двама свидетели при режим на водене.
Разпитани в качество на свидетели са водените от ищците Д. И. и Х. С.,
водени от ищците .
Разпитани в качество на
свидетели са и лицата Д. П.и Р. С. ,водени от ответната страна .
Водените от ищците свидетели дават преки и непосредствени показания, като
сочат, че дядо К.е бащата на баба Д. /първата ищца /, както разказват че рода
на дядо К.е от големите родове в село ***.Двамата водени от ищците свидетели
независимо един от друг описват имота който последно 90 -ет годишната ищца баба
Д. обработвала заедно с със съпруга си дядо М.до смъртта на последния.Същите
свидетели са категорични в имота намиращ се в м-ст „***„ старо име „*“ не е
имало вода и затова там дядо М.и баба Д. сеели всичко което „ става без вода –
картофи, боб, царевица, череши, ябълки, круши „ Мястото на дядо К.според
свидетелите било наследническо но след смъртта на дядо М.баба Д. вече не
гледала мястото и там имало трева която овцете пасели ,мястото излизало на
пътя.Св.С.ясно сочи, че след 2005 г.,
от тогава колкото пъти минавал, мястото
било обрасло, тревясало едва се виждало, нищо не се виждало в самото място,
оградата била разграбена, беше много буренясало. Сега мястото не било в същото
положение, пролетта, като свидетелят
минавал от там, вече била не нова, ами стара ограда имало вдигната и
някакъв камион спрян и някакви материали – строителни тухли, такива работи
имало вътре,като св.С.даже си мислел да не са го продали това място, „ а пък не
би трябвало „ защото и те имали място в околността и знаел, че се
чака още да излезе някакво Решение, някакви документи трябвало да се оправят и
от роднините си знаел, че някой незаконно влязъл в мястото и го е заграбил и
заградил. Заграждането свидетелят счита, че е в същите параметри, когато баба Д.
и дядо М.го обработвали .
Съдът кредитира напълно показанията на водените от ищците свидетели т.к. са
не само преки и непосредствени но кореспондират дори и със снимковия материал
на вещото лице Х. / л. 181/, описанието на имота и от в.л.Х. и от в.л.В..Съдът
не кредитира показанията на водените от ответната страна свидетели тъй като
самите свидетели рядко и в различни интервали от време твърдят да са посещавали
имота .Отделно от горното тези показания съдържащи данни затова че в имота има
вода и лозе не кореспондират с установеното от вещите лица В. и Х. по
допуснатите СТЕ . Не на последно място съдът отчита и факта,че допуснатите в
полза на ответната страна свидетели не дават показания от които да се установи
кога точно и дали лично Р.В. е придобил имота.Напротив ако бъдат кредитирани
показанията на тези свидетели са оказва, че първата свидетелка е била в мястото
минатата година и заявява ясно : „ Не съм виждала някога Р.да прави нещо в
мястото, не съм го придружавала с мотиката, когато е бил. „ .Втората свидетелка
е заявила пред съда : „ Не съм виждала Р.да
копае това място, но обработваше някой лозенцето там, защото сме правили
грозде. Гроздето беше розово, нямаше много грозде, ние сме си брали да ядем, то
и сега да отидете да видите, ще видите колко са хилави. Не зная някой да е
подрязвал лозите, не съм ходила никога, зимата не съм стъпвала там. Не знам Р.да
е заръчвал на някой да наглежда мястото. Общо 7-8 пъти съм ходила на мястото за
толкова години – първата година, когато се ожениха, тогава беше интересно,
после няколко пъти сме ходили и това е.“ .
При така установеното
от фактическа страна съдът дължи произнасяне по същество на спора .Въз основа
на доказателствата по делото съдът достига до следните изводи от ПРАВНА СТРАНА
: С проекта за доклад по делото съдът е разпределил тежестта на доказване между
страните както следва : Общото правило за
разпределяне на доказателствената тежест
съдът е указал на страните, че е
разписано в процесуалната норма на чл. 154 ГПК а именно: всяка страна в
процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които
извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията
и възраженията си.По предявения отрицателен установителен иск, с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК съдът е
възложил в тежест на ищците да
установят наличието на правен интерес
от отричане на правата на ответното дружество, така както повелява
задължителното Тълкувателно Решение на ВКС касащо отрицателния установителен
иск. И тъй като отрицателните факти, съгласно друго ТР на ВКС не подлежат на
доказване, с оглед спецификата на казуса и въпреки приетото от ВРС на база
практика на ВКС постановена по чл.290 ГПК, съдът е възложил в тежест на да
установят и докажат по какъв начин с евентуално положително за тях Решение по
отрицателния установителен иск биха могли да се легитимират в правния мир като
носители на вещното право на собственост върху процесния имот. В тежест на
ищците е възложено да докажат всички изложени
в исковата си молба фактически твърдения които изключват правото на собственост
върху процесния имот на ответното дружество.С оглед отговора на искова молба
съдът е възложил в тежест на ищците да установят идентичност на процесния имот
с имота на техния наследодател К.К., визиран в Решението на ОСЗГ под т. 8. В
тежест на ответното дружество с доклада по делото съдът е възложил да установи и докаже при условията на пълно и
главно доказване че посредством валидна правна сделка договор за покупко - продажба
е придобило правото на собственост върху имота предмет на спора. В тежест на
същото дружество е било и да установи и докаже че праводателят му е бил
надлежен носител на правото на собственост върху процесния имот, вкл. и че
праводателят на ответника е придобил имота и въз основа на давностно владение
продължило поне 10 години.
При така разпределената тежест на доказване, на база анализа на целия
писмен и гласен доказателствен материал, ВРС приема че ищците са провели пълно
и главно доказване на отрицателния си установителен иск .
Предявеният по делото отрицателен установителен иск е с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК и предмет недвижим имот находящ се в с.*, местност ***с номер
на имота * и площ от 761,92 кв.Актуалното местоположение ,площ и четири граници
на имота са видни на скицата приложена на л.33 - ти по делото като имотът е
повдигнат в жълт цвят. От анализа на целия писмен доказателствен материал се
налага извода,че имотът с номер * в местност ***се намира в територия по § 4
ПЗР на ЗСПЗЗ, като ищците поддържат твърдението си ,че при евентуално
положително за тях решение, отричайки правото на собственост на ответното
дружество ще могат да приключат
реституционната процедура ,т.к. не разполагат със Заповед по § 4 К.Ответникът
от своя страна е твърдял ,че е придобил имота по надлежния ред чрез възмездна
правна сделка както праводателят му от своя страна валидно упражнявайки
необезпокоявано давностно владение в рамките на 10 години е придобил същия имот
.
Спорно е по делото дали за праводателят на ответника - Р.В. е могла да тече
придобивна давност , отразява КНА издаден в полза на В. надлежно право на
собственост, което В. да е могъл да отчужди .
По този спорен всъщност въпрос от кога се зачита владението на по отношение
на земи попадащи в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, какво е действието на
Решението на ОСЗГ Варна издадено в полза на ищците е създадена задължителна
практика на ВКС.Според касационната инстанция момента на постановяване на
Решението за възстановяване е от значение за началото на давностния срок за
придобиване на имот на оригинерно основание .В първоначалната си редакция
чл.14, ал.1 , т.3 ЗСПЗЗ/ ДВ, бр.98/97/ е
гласял ,че Поземлената комисия се произнася с Решение зца възстановяване на
правото на собственост на граждани върху земеделски земи при условията на § 4 – 4 л в срок до
31.1.1998 г. , като този срок отпада в редакцията на текста въведена с ДВ
бр.88/98 г. Същественото изменение на разпоредбата обаче е извършено с ДВ бр.
68/99 , според което ОСЗ /ПК , ОСЗГ постановява решение за признаване на
правото на собственост при условията на §
4 – 4 л, в решението се описват
размерът и местността в която са се намирали земите .От своя страна в
действащата към този момент редакция на § 4 к ПЗР на ЗСПЗЗ е предвидено, че възстановяването на земите в терени по § 4 , съответно
придобиването на правото на собственост върху новообразувани имоти се
извършва със Заповед на Кмета на Общината
към която заповед се прилага скица на имота .От анализа на
законодателната уредба, относима напълно към настоящия казус се налага извода, че Решенията на Поземлените
комисии, сега ОСЗ а преди това ОСЗГ с които се възстановяват земи в терени по §
4 ПЗР на ЗСПЗЗ имат конститутивно действие ако са издадени
преди изменението на чл.14 ал. 1 т.3 ЗСПЗЗ / ДВ бр. 68,30.7.1999 г./ . Тези
решения възстановяват правото на собственост в реални граници които обаче граници следва да са определени в
Решението .Наличието на коститутивното действие на Решенията на ПК , издадени
до изменението в чл.14, ал.1 т.3 ЗСПЗЗ е прието в практиката на
касационната инстанция (Решение № 588/29.6.2010 г. по гр.д.№ 1350/09 на Първо г.о., ГК на ВКС постановено по
реда на чл.290 ГПК, Решение №
106/19.05.2011 г. по гр.д.№ 1326:2010 г. на ВКС
Второ г.о., ГК ,също по реда на чл.290 ГПК , Решение № 1889/2019 г. на Първо г.о. ГК ) .От
приобщените по делото писмени доказателства , включително и завереното за
вярност с оригинала копие на реституционната преписка , се налага извода,че
Решение на ОСЗГ с конститутивен характер не е издавано в полза на ищцата
.Самите ищци са твърдели, че Решението издадено в полза на насл. на К.К. има
признавателен характер .Ето защо се налага извода от правна страна, че след измененията в ЗСПЗЗ след 30.7.1999 г. е въведена
двуфазност на производството по възстановяване на земите т.к. се касае за площи
попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ , т.е. след издаване на Решение на
ПК/ОЗСГ за признаване правото на
собственост е необходима и заповед на Кмета на Общината за възстановяване на
собствеността върху ноовообразуваните имоти
и скица към нея.Следва да бъде отбелязано още, че Заповедта по § 4 К ПЗР
на ЗСПЗЗ се издава по план за
новообразуваните имоти, което следва и от законовата редакция.
Искът по чл.124 ал.1 ГПК е предявен по настоящото дело от ищците ползващи
се от Решение на ОСЗГ Варна имащо признавателен характер за да отрекат със СПН
правото на собственост на ответника върху имот с номер * в с.***и по този начин
да могат да довършат втора фаза на започналата в тяхна полза но неприключила
реституция . Именно факта, че липсва конститутивно решение на ОСЗГ в полза на
ищците доказано по несъмнен начин в производството по делото прави предявения
иск допустим а и по същество основателен .До този извод съдът стига на база и
на съдебната практика на ВКС като отчита
факта, че едва след издаване на заповед
по § 4 К ПЗР ЗСПЗЗ би могла да тече давност ,съгласно чл. 79 ал.1 ЗС
праводателят на ответника а именно физическото лице Р.В. /управител на
ответното дружество / не е могъл да придобие на оригинерно основание имота с
номер *.
Трайна е съдебната практика, че прибодибвна давност срещу лица,заявили за
възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ започва да теме от момента на издаване
на Заповед на кмета на общината по § 4 К ал.7
ПЗР на ЗСПЗЗ/ така Решение № 49/26.7.2016 г. по гр.д. № 5168/2015 г. на ВКС Второ г.о. /.Именно от
този момент границите на имота са определени и същият може да бъде обект на
придобиване по давност .В случая за имот № * в с .***няма издадена Заповед по §
4 К ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, няма и одобрен
план за местността „*„ . Ето защо и
ответното дружество не е могло да придобие от праводателя В. имота с номер * в
с.*, т.к. В. не е имал качество на добросъвестен владелец и за него давност не
и текла по чл. 79 ЗС . Дори и в
условията на евентуалност да се приеме, че В. е владял имота, то от показанията
на водените от ответната страна свидетели се установява точно обратното че В.
не е стопанисвал имота, респ. не упражнявал трайна необезпокоявана явна
фактическа власт върху този имот и то с намерението за своене . Обратното е
установено от показанията на водените от ищците свидетели а именно че имота е
бил собственост на дядо К., общ наследодател на всички ищци и владян и
стопанисван явно от неговите наследници основно ищцата Д. и покойния й съпруг М..
При така установеното по делото , на база на всички допуснати по делото СТЕ ,
макар и оспорени без последната от
ищците, съдът намира,че вещите лица не са дали съществено противоречиви
заключения а напротив .Вещите лица и по трите СТЕ са направили възможното да
установят пълна идентичност на процесния имот № * с имота признат за
възстановяване с Решението на ОСЗГ в полза на насл.на К.К. и имота на К. от
1941 г. Именно липсата на ПНИ , Заповед по § 4 к ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ е
мотивирала вещите лица по безспорно установените три идентични граници да
заявят, че не е налице пълна идентичност между имотите .Това би било така ако
се не съобрази установеното от вещите лица ,че на запад границата на имота
вещите не установяват а на запад видно от всички скици на имота границата на
имота е път.Според ВРС и петте вещи лица са дали обективни отговори, установена
е безспорно идентичност на имота на К.К. с имот
№ *в с.***, м-ст „*“, като
липсата на затворена четвърта граница от запад не води до извод,че не е налице
идентичност на имотите .Ето защо кредитирайки обективните данни от заключенията
на всички вещи лица по допуснатите СТЕ , вкл. и последвана СТЕ неоспорена от ищците, съдът приема,че ищците
са провели пълно и главно доказване на предявения от тях отрицателен установителен
иск, поради което и искът следва да бъде уважен по начина по който е
предявен.При явната колизия на заявени права на ищците и формалното наличие на
титул за собственост от който се ползва ответното дружество за ищците
единствения способ за приключване на реституционната процедура се оказва именно
отрицателния установителен иск по чл.124 ал. 1 ГПК.Ищците са провели пълно
доказване на твърденията си и най вече
правния си интерес от избраната форма на защита – форма на защита при която
ищците доказват основно правен интерес.За разлика от ищците ответната страна не
е ангажирала доказателства които да изведат еднозначния извод че ответното
дружество е придобило имота от лице, имащо качество добросъвестен владелец и в
полза на което е изтекла придобивна давност.
При така изложеното по –горе ,макар и при наличието на практика на ВКС в
смисъла първоначално приет от ВРС, че до изработване на ПНИ искът е недопустим,
ВРС приема, че като единствен способ за процесуална защита на безспорно
признатите на ищците с Решение № 1162/ 12.11.2004 г. на ОСЗГ Варна права на
собственост върху нива от 4 ,000 дка
пета категория , попадаща в терен по § 4
на с.*, м- ст „ *“ , искът на ищците следва да бъде уважен дори и само
при установена идентичност на имотите по три граници .
При този извод на спора съдът възлага в тежест на ответната страна всички
сторени по делото съдебно деловодни
разноски . Видно от списъка по чл.80 ГПК приобщен на лист 297 ми и
неоспорен от ответната страна в полза на ищците следва да бъдат присъдени
реално сторените разноски за заплатени държани такси, депозити и адвокатски
хонорар в размер на общо 2802,00 лева ( две хиляди
осемстотин и два лева) на осн. чл. 78, ал.1 ГПК .
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
– ищците : Д.К.Я.,
ЕГН **********, с адрес: ***; К.Л.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Я.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***; Я.Т.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***; Р.Т.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***; Д.А.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***; Д.К.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***; К.К.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** и В.К.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** (всички със съдебен адрес:***, чрез
процесуалният им представител адвокат А.А.Г.
*** ) и ответното дружество „Р.“ ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, р-н „**“, *, представлявано от управителите ***и ***–
поотделно, че ответното дружество„Р.“
ООД, ЕИК *, не е собственик на недвижим имот - НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *
по плана на СО „*“, землище на село *, община Варна, целият с площ от 716,92 кв.м., при граници: от
север ПИ № *, запад – път, изток ПИ *и ПИ *,от юг ПИ № *, на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
„Р.“ ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, р-н „**“, *, представлявано от управителите
***и ***– поотделно ДА ЗАПЛАТИ на ищците
по делото : Д.К.Я., ЕГН **********, с адрес: ***; К.Л.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Я.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***; Я.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***; Р.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***; Д.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***; Д.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***; К.К.И., ЕГН **********, с адрес: *** и В.К.А., ЕГН **********, с адрес: *** (всички
със съдебен адрес:***,
чрез процесуалният им представител
адвокат А.А.Г. *** )
СУМАТА от общо 2802,00 лева ( две хиляди осемстотин и два лева) - сторените от ищците съдебно -
деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в ДВУСЕДМИЧЕН срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните по
делото чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: