Решение по дело №13264/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3178
Дата: 18 август 2022 г.
Съдия: Веселка Николова Йорданова
Дело: 20211110213264
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3178
гр. София, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110213264 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П.К.Б.” ЕООД с ЕИК –ХХХХ със седалище
и адрес на управление гр. ХХХХ, представлявано от управителя П.И.Г. срещу
Наказателно постановление № 29-0000880 от 19.07.2021 г., издадено от
Главния директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда”, с което на
основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно и неправилно. Същият излага доводите си
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
ограничили правото му на защита, поради което представляват самостоятелно
основание за отмяна на крайния административен акт. В тази връзка се сочи,
че административно-наказващият орган не е изпълнил задълженията си по
чл.52, ал.4 от ЗАНН, като отделно от това не е извършил преценка за
приложението на чл.28 от ЗАНН. При индивидуализация на
1
административно-наказателната отговорност също е допуснато нарушение на
закона, доколкото е наложена имуществена санкция в размер по-висок от
минимално предвидения в закона, без да бъдат изложени конкретни мотиви
за това. Алтернативно се отправя искане към съда да измени наказателното
постановление като намали размера на санкцията до минимално установената
в закона.
В представени по делото писмени бележки жалбоподателят поддържа
депозираната жалба с изложените в нея доводи, като моли да му бъдат
присъдени направените разноски.
Въззиваемата страна – Главния директор на Главна дирекция
„Инспектиране на труда” чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Отделно от това претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
от фактическа страна следното :
С акт за установяване на административно нарушение № 29- 0000880
от 16.06.2021 г. на И.Н.П. на длъжност гл.инспектор при ГД „ИТ“ е
установено, че при извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство на 03.06.2021 г., около 09:10 часа на място в обект на
контрол - цех за приготвяне на храни, находящ се в /АДРЕС/ стопанисван от
„П.К.Б” ЕООД с ЕИК –ХХХХ със седалище и адрес на управление гр.
ХХХХ, представлявано от управителя П.И.Г. и на 16.06.2021 г. при преглед
на документи, представени в сградата на ИА ГИТ, жалб.„П.К.Б.” ЕООД с
ЕИК –ХХХХ в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на
КТ е допуснал до работа на 03.06.2021 г. лицето Е.Г.Б. с ЕГН – **********,
на длъжност „работник кухня”, преди да й предостави екземпляр от заверено
от ТД на НАП копие от уведомлението за регистрация на трудовия договор по
чл.62, ал.3 от КТ.
Към момента на проверката в обекта лицето Е.Б. е заварена от
проверяващите да полага труд, като приготвя храна. В собственоръчно
попълнената и подписаната от нея декларация пред контролните органи на
2
03.06.2021 г. в 09.10 часа същата посочила, че работи на длъжност
„помощник-студена кухня“ за дружеството; има определено работно място –
посоченият обект на контрол; работно време от 08:00 ч. до 12:00 ч.; почивни
дни- събота и неделя; почивки в работния ден – 30 минути; получава трудово
възнаграждение в размер на 360 лв. месечно; както и обстоятелството, че
няма сключен трудов или граждански договор и че не е получила копие от
заверено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.
При проверката по документи на 09.06.2021 г. в сградата на ИА ГИТ
бил представен трудов договор № 13/02.06.2021 г., сключен между Е.Г.Б. и
„П.К.Б.“ ЕООД и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5
от КТ № 22388213236209 от 03.06.2021 г., 12:57 ч. От представената справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ е установено, че
трудовият договор между Б. и „П.К.Б.“ ЕООД е регистриран в ТД на НАП на
03.06.2021 г. в 12.57 часа, т.е. след постъпването на работа на лицето и след
момента, в който контролните органи са заварили Б. в обекта на контрол и
същата е попълнила горепосочената декларация.
От горното извършилият проверката инспектор в ГД „ИТ“ приел, че
„П.К.Б.“ ЕООД, в качеството на работодател, е допуснал до работа на
03.06.2021 г. лицето Е.Г.Б. на длъжност „работник кухня“ преди да й
предостави екземпляр от заверено от ТД на НАП копие от уведомлението за
регистрация на трудовия договор по чл.62, ал.3 от КТ. В акта е отразено, че е
нарушена разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, както и че нарушението е
извършено от 03.06.2021 г. и е констатирано към момента на проверката.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно
постановление № 29-0000880 от 19.07.2021 г. на Главния директор на Главна
дирекция „Инспектиране на труда”, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр.
с чл. 414, ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля ИЛК. Н. Т., както и от приложените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице, спрямо което е наложена имуществена
3
санкция с издадено наказателно постановление – т.е. от субект с надлежна
процесуална легитимация. Съдът намира, че жалбата е подадена в срок.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
които да обосновават отмяната на последното само на това основание.
АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл.416,
ал.1 от КТ. Така посоченият АУАН отговаря на императивните изисквания
относно съдържанието на същия, заложени в чл.42 от ЗАНН.
Актосъставителят е спазил срока по чл.34, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН. АУАН е
бил предявен за запознаване със съдържанието му. Налице е припокриване на
установените фактически обстоятелства между АУАН и НП, с оглед първият
да е годна основа за издаване на втория акт.
Обжалваното НП е издадено от компетентен по смисъла на чл.47, ал.1
от ЗАНН орган, оправомощен съобразно чл.416, ал.5 от КТ във вр. със
Заповед № З-0171/11.02.2016 г. на Изпълнителния директор на ИА ГИТ,
надлежно приложена по делото. Съдът след служебна проверка не установи
липса на някой от задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН в атакуваното
НП.
По същество на извършеното нарушение, съдът констатира
следното:
Имуществената санкция на жалбоподателя е наложена предвид
обективно извършено нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. Субект
на задължението по тази норма е работодателят по смисъла на §1, т.1 от ДР на
КТ, какъвто в случая безспорно е жалбоподателят. Съгласно разпоредбата на
чл.63, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Съгласно ал.2 на цитираната норма, посочена в АУАН и НП, като нарушена,
работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя,
преди да му предостави документите по ал. 1. Предвид инкорпорираните в
процеса писмени и гласни доказателства, към датата на проверката –
03.06.2021 г. около 09.10 часа лицето Е.Г.Б. ЕГН – ********** е било
заварено да работи като работник кухня в горепосочения обект. Това е
4
станало преди работодателят да му е предоставил копие на уведомлението по
чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Жалбоподателят в случая е санкциониран обективно (вина не следва
да бъде доказвана, тъй като нарушителят е ЕООД, чиято отговорност е
безвиновна). Правилно е ангажирана отговорността му по чл.414, ал.3 от КТ.
Касае се за отговорност, реализирана на осн. чл.83, ал.1 от ЗАНН, във връзка
с неизпълнение задължения към държавата при осъществяване дейността на
юридическите лица и ЕТ, в който случай въпросът за вината е ирелевантен.
Възражението на жалбоподателя за маловажност на случая е
неоснователно, тъй като според чл. 415в, ал. 2 от КТ нарушенията на чл. 63,
ал. 2 от КТ не са маловажни.
Видно от съдържанието на санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от
КТ в нея се предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62,
ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер
от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
По делото липсват доказателства, наказаното дружество да е субект и
на други нарушения на трудовото законодателство, удостоверени с влезли в
сила НП. Относно размерът на имуществената санкция АНО съобразно чл.27,
ал.2 от ЗАНН следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая обаче,
както вече се посочи, се касае за безвиновна отговорност на ЕООД, поради
което при определяне размера на имуществената санкция не могат да се
обсъждат въпроси, свързани с вината или други смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.
Според настоящия състав имуществена санкция в минимален размер
от 1 500 лв. съответства на характера на извършеното нарушение и би
постигнала целите, визирани в ЗАНН, поради което издаденото наказателно
постановление следва да бъде изменено досежно размера на санкцията.
С оглед изхода на делото, претенцията на ответната страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в горния смисъл се явява
основателна. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
5
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът му
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредбата,
възнаграждението за защита в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В
настоящото /въззивно/ производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт. Делото е разгледано в едно съдебно заседание, в което са
приобщени писмени доказателства, като представителят на въззиваемата
страна е представил писмени бележки. При това положение, справедливият
размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който
съответства на максимално предвидения размер в Наредбата. По аргумент от
т. 6 от ДР на АПК разноските следва да се присъдят в полза на това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган – в
случая това е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 29-0000880 от
19.07.2021 г., издадено от Главния директор на Главна дирекция
„Инспектиране на труда”, с което на жалбоподателя „П.К.Б.” ЕООД ЕИК –
ХХХХ със седалище и адрес на управление гр.ХХХХ, представлявано от
управителя П.И.Г., на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 /две хиляди / лева за
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като намалява имуществената санкция на
1 500,00 лв. /хиляда и петстотин лева/.

ОСЪЖДА жалбоподателя „П.К.Б.” ЕООД ЕИК –ХХХХ със седалище
и адрес на управление гр.ХХХХ, представлявано от управителя П.И.Г. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляващи юрисконсултско
6
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред
настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7