Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Каварна, 05.05.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Каварненският районен съд - в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията
НДАХ № 15 по описа на КРС за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано на
основание чл. 59 и следващи от ЗАНН по жалба на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна
9009, ***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния
съвет: П.Т., П.В, М.Б. и Р.Ц., чрез надлежно упълномощеното Адвокатско
дружество „В., Ж. и Партньори", БУЛСТАТ ***, с адрес на кантората гр.С.,
ул.“т.“ ** представлявано от управляващия съдружник адвокат Г.В. вписан в САК,
против НП №433/17.12.2014г. на Председател на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с адрес: гр.С. с
което са му наложени следните наказания: на основание чл. 206, ал.1 от Закона за
енергетиката - Имуществена санкция
в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.
В жалбата въззивникът моли съда да отмени
НП като
неоснователно и незаконосъобразно, както и издадено при нарушение на
материалния закон и при дъпуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Твърди,
че наказателното постановление е издадено от ДКЕВР при липса на материална
компетентност и като такова е незаконосъобразно. Деянието за което ДКЕВР е
наложило санкция представлява непредставяне на доказателства за извършена
последваща метрологична проверка на средство за търговско измерване, от което е
направен извод че описаното в наказателното постановление СТИ е с изтекъл срок
на метрологична проверка. СТИ на електрическа енергия подлежат на метрологичен
контрол, включително и на последващи проверки по реда на Закона за измерванията., компетентни да извършват
проверки и да установяват нарушения по ЗИ били длъжностни лица от Главна
дирекция "Метрологичен надзор", определени от Председателя на ДАМТН.
Наред с това се сочи, че наказателното постановление е издадено след изтичане
на сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Видно от описанието на
нарушението, същото е извършено с изтичане на 2011г., а нарушението е
установено на 18.03.2014г., като е съставен АУАН на 08.07.2014г. Изтекли са
преклузивните срокове - тримесечен от откриване на нарушителя и една година от
извършване на нарушението. Наказателното постановление било издадено при
съществено нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съобразно която задължителен
реквизит на наказателното постановление трябва да бъдат описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. Наказателното постановление било
издадено в противоречие на чл. 2, ал.2 във вр. с чл. 31 от ЗАНН и при липса на санкционна норма за
твърдяното нарушение в специалния закон.
Претендира
се отмяна на наказателното постановление.
В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
КРП - редовно призована -
представител не се явява.
Процесуалният представител на
ответната КЕВР гр. София оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли,
като такава да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно да бъде изцяло потвърдено. В допълнително
депозирани писмени бележки подробно мотивира становището си. Оспорва
становището на въззивната страна за изтекли давностни срокове за съставяне на
АУАН и НП.
Съдът, като прецени доводите наведени в
жалбата и атакуваното наказателно постановление, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
По делото се събраха гласни и писмени доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за установено следното:
Свидетелите Г.В.П. - главен
експерт в ГД "КРС" - ДКЕВР и Д.М.Г.
- външен експерт, в присъствието на Н.Н.С. и Н.Г.Д. – ел. монтьори МИР Балчик към „Енерго-ПроМрежи“
АД извършили на 19.02.2014 г. в 15,05 часа проверка в обект в гр.К., общ.К.,ул.“Бр.М.“
№**, клиент Б.Г.Р., абонатен №***, в изпълнение
на правомощията по чл. 76, ал.4 във вр. с чл. 78, ал.2, т.1-2, чл. 80, ал.1 от ЗЕ и чл. 166, ал.1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за
лицензиране на дейностите в енергетиката длъжностните лица извършили оглед на
обекта за установяване на техническото му състояние. Извършен бил оглед на
обект - средство за техническо измерване /СТИ/, /електромер/, с фабричен №***, тип 5177D/еднофазен/ на фирма AMPY за установяване
на техническото му състояние, съгласно Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол,
приета, с ПМС № 239 от 24.10.2003 г., посл. Изм. ДВ бр. 54 от 22.07.2011 г., и
съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обн. ДВ бр. 98 от
12.11.2013г/. С протокол № 27 -ЕПМ /19.02.2014 г. било
възложено на длъжностните лица, представители на "Енерго Про Мрежи"АД
за направят замерване на грешката на СТИ, с техническо средство REWM -ЗС, на
"ЕМСИСТ" ООД със свидетелство за калибриране № Е - 44 -8/28.11.2009г. При извършване на оглед на
СТИ, находящи се на посочения адрес е установено, че СТИ / електромер/, с
фабричен №***, тип 5177D/еднофазен/ на фирма AMPY е монтиран в
електромерно табло тип ТЕМО 4М
без пломба на вратата. Таблото е монтирано на стълб. Електромерът има ведомствена пломба на
клемореда К03/28, пломба
за първоначална метрологична проверка BG 03/28-03. Производство 2003г. От проверяваното дружество е изискан протокол за последната
извършена метрологична проверка на СТИ или ако е удължен срокът на валидност на
последващата проверка - заявление за удължаване срока за валидност на
последваща проверка на електромери, използвани за комунални цели до БИМ и
заключение относно удължаването на срока. Направени са снимки. Въз основа
представените от проверяваното дружество документи - извадка от
регистъра на СТИ, поддържан от „Енерго-Про Мрежи“ АД съгласно Раздел VI от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергця (обн., ДВ, бр. 98
от 12.11.2013 г.), приложена към КП № 68- З-Е-2/20.02.2014 г., като година за
следваща метрологична проверка на описаното СТИ е записана 2009 г.. Било прието
че описаното СТИ е с изтекъл срок на последваща метрологична проверка.
На 02.07.2014 г. е съставен АУАН
против "Енерго Про Мрежи"АД гр. Варна, за това, че на 22.02.2014 г., при
извършена проверка от длъжностно лице на ДКЕВР на средства за търговско
измерване (СТИ, електромери) в гр.К., обгщ.К., Д. обл., наадрес ул.“бр.М.“ №**,
е установено, че СТИ на абонатен №***, с фабричен № ***, тип 5177D (еднофазен) на фирма AMPY, пломба за
първоначална метрологична проверка BG 03/28-03, което е отразено в
съставения Констативен протокол № 68-3-Е-2/20.02.2014 г. На длъжностното лице
от ДКЕВР е представена извадка от регистъра на СТИ, поддържан от „Енерго-Про
Мрежи“ АД съгласно Раздел VI от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергця (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), приложена към КП №
68- З-Е-2/20.02.2014 г., като година за следваща метрологична проверка на описаното
СТИ е записана 2009 г., т.е. описаното СТИ е с изтекъл срок на последваща
метрологична проверка.
Актосъставителят
приел, че с описаните действия въззивното дружество не е поддържало средството за търговско измерване
(СТИ, електромер) на абонатен №***, с фабричен № ***, тип 5177D
(еднофазен) на
фирма AMPY, пломба за първоначална метрологична проверка BG 03/28-03 съгласно изискванията на чл.
41 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, на
20.02.2014 г., в гр.К., обгщ.К., Д. обл., наадрес ул.“бр.М.“ №**, „Енерго-Про
Мрежи” АД, е нарушило т. 3.5.2 от издадената му лицензия, с което е осъществило
състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката.
Съставеният АУАН е надлежно
връчен и подписан.
Въз основа съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № НП- 433 от 17.12.2014 г., от Председателя на ДКЕВР гр. София, против "Енерго Про Мрежи" АД гр. Варна, за това, че на 22.02.2014 г., при извършена проверка от длъжностно лице на ДКЕВР на средства за търговско измерване (СТИ, електромери) в гр.К., обгщ.К., Д. обл., наадрес ул.“бр.М.“ №**, е установено, че СТИ на абонатен №***, с фабричен № ***, тип 5177D (еднофазен) на фирма AMPY, пломба за първоначална метрологична проверка BG 03/28-03, което е отразено в съставения Констативен протокол № 68-3-Е-2/20.02.2014 г. На длъжностното лице от ДКЕВР е представена извадка от регистъра на СТИ, поддържан от „Енерго-Про Мрежи“ АД съгласно Раздел VI от Правилата за измерване на количеството електрическа енергця (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), приложена към КП № 68- З-Е-2/20.02.2014 г., като година за следваща метрологична проверка на описаното СТИ е записана 2009 г., т.е. описаното СТИ е с изтекъл срок на последваща метрологична проверка.
Съгласно т.3 Специални условия, т.3.5 Измерване на електрическата енергия, г. 3.5.2 от Лицензия № Л-130-07/13.08.2004 г., лицензиантът е длъжен да поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия, доставяна на потребителите в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, както и да извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху тях.
Съгласно чл. 41 от
Правилата, всички средства за търговско
и контролно измерване подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на
Закона за
измерванията, Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за
съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване. Съгласно чл. 26, ал.1
от Закона за измерванията, контролът на
средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална
проверка и последваща проверка. Съгласно чл. 43, ал.4
от Закона за измерванията, периодичността
на последващите проверки се определя със заповед на председателя на ДАМТН,
която се обнародва в Държавен вестник, и се обявява в официалния бюлетин на
агенцията. Съгласно Заповед № А-10 от 05.03.2010 г. на Председателя на ДАМТН /
обн. ДВ бр. 85 от 2011/, последваща проверка на еднофазни електромери се
извършва на период шест години.
Като лицензирано дружество, "Енерго Про Мрежи" АД е било
длъжно да поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия,
доставяна от потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, включително и да предприеме действия за извършване на редовни
проверки, изпитания и контрол върху тях, тоест и действия за подмяна на
гореописаното СТИ за извършване на последваща метрологична проверка на СТИ в
определения срок.
Като
не е поддържало средството за търговско измерване (СТИ, електромер) на абонатен
№***, с фабричен № ***, тип 5177D (еднофазен)
на фирма AMPY, пломба
за първоначална метрологична проверка BG 03/28-03
съгласно изискванията на чл. 41 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, на 20.02.2014 г., в гр.К., обгщ.К., Д. обл., наадрес ул.“бр.М.“
№**, „Енерго-Про Мрежи” АД, е нарушило т. 3.5.2 от издадената му лицензия, с
което е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката.
Нарушението
се доказва от следните документи Констативен № 68-3-Е-2/20.02.2014 г., ведно с
писмените доказателства към него и Одитен доклад № Е-Дк-169/12.05.2014 г.,
приет с решение № 67/12.05.2014 г. по т. 3 на ДКЕВР.
С цел постигане на предупредителен и превантивен ефект на
наказанието към спазване на установения правен ред, съгласно чл. 12 от ЗАНН, отчитайки важността на засегнатите
с нарушението обществени отношения, свързани с разпределението на електрическа
енергия през мрежата, като всеобщо предлагана услуга и задължението на
лицензианта да осигурява изпълнението на изискванията за сигурност на
доставките на електрическа енергия, както и имущественото състояние на
задълженото лице, наказващия орган е счел, че размерът на наказанието следва да
бъде в минималния размер, установен от закона. въз основа изложеното и на осн. чл. 206, ал.1
от ЗЕ на "Енерго Про
Мрежи" АД е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева.
По делото са изслушани
показанията на свидетелите Г.В.П. и Р.А.М. – свидетел при
връчване на АУАН.
Същите изцяло потвърдиха констатациите изложени, както в съставения констативен
протокол отразяващ резултата от проверката, както и в съставения АУАН.
От Българския институт по метрология бе изискана справка по отношение СТИ абонатен №***, фабричен №***, тип 5177D (еднофазен) на фирма AMPY, пломба за първоначална метрологична проверка BG 03/28-03 с адрес гр.К., ул.“бр.М.“ №**, издадено ли е удостоверение (протокол) за периодична проверка и последваща метрологична проверка, има ли подадено заявление за удължаване на срока за валидност на последваща проверка на електромера, както и да се посочи датата на подаденото заявление за удължаване срока на техническата годност. От отговора на
БИМ е видно, че в Българския институт
по метрология не се извършват проверки на електромери. Писмо с подобно
съдържание бе получено и от ДАМТН, в която ни уведомиха, че компетентна да
извършва тези проверки е дирекция към Българския институт по метрология.
По делото като доказателства са приложени
: наказателно постановление
№433/17.12.2014г. изд. от ДКЕВР с разписка за връчване от 01.01.2015год. в
оригинал; акт за установяване на
административно нарушение №КРС-750/02.07.2014г. изд. от ДКЕВР в оригинал; лицензия
за разпределение на електрическа енергия № Л-138-07/13.08.2004г., изд.от ДКЕВР
– общо 17 листа; констативен протокол №68-З-Е-2 от 20.02.2014г. изд. от ДКЕВР;
протокол №27-ЕПМ/19.02.2014г.; свидетелство за калибриране № Е-44-8 от
28.11.20069г.; констативен протокол за техническа проверка №0459190 от
19.02.2014г. на Енерго-Про; извадка от система за администриране на СТИ,
относно данни за електромер №*********, аб.ном.***; заповед №
А-102/05.03.2010г. на ДАМТН; заповед №А-441 от 13.10.2011г. на ДАМТН; заповед №
З-Е-4/02.1.2014г. на ДКЕВР; заповед № З-ЕІ63/11.02.2014г. на ДКЕВР; заповед
№З-Е-2/02.01.2014г. на ДКЕВР; заповед № З-Е-113/09.04.2014г.на ДКЕВР; заповед № З-Е-7/03.01.2014г. на ДКЕВР; заповед № З-Е-17/14.01.2014г. на ДКЕВР;
заповед № З-Е-41/03.02.2014г.на ДКЕВР; заповед № З-Е-90/13.03.2014г. на ДКЕВР;
заповед № З-Е-105/24.03.2014г. на ДКЕВР; решение №ПАМ-5 от 20.12.2013г. на
ДКЕВР – общо 6 листа; извлечение от
протокол №67 от 12.05.2014г. на ДКЕВР; доклад
относно извършен одит на „Енерго-Про Мрежи“ АД – 102 листа; правила за
измерване нае количеството електрическа енергия – 11 листа, писмо вх.№611/24.02.2016г. писмени доказателства,
както следва: заповед № З-Е-4 от 02.01.2014г. на Председателя на ДКЕВР; решение
№ 623 от 03.09.2014г. на Министерски съвет; заповед №КВ-330 от 03.09.2014г. на
Министерски съвет при РС; Устройствен
правилник на ДКЕВР – 22листа, писмо
с изх.№57-00-93 от 10.03.2016г. от БИМ, писмо
с изх.№57-00-93 от 10.03.2016г. от БИМ, писмо
с вх.№1201/11.04.2016г. от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
Съдът преди да пристъпи към
обсъждане на въпросите осъществено ли е описаното в наказателното постановление
административно нарушение и съответно да съпостави фактически установеното
действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма,
регламентираща същото, като административно нарушение, при извършената служебна
проверка, констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което само по себе си е достатъчно, за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Нарушението за което е
ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя е
установено при извършена на 19.02.2014 г.
проверка, в хода на която е констатирано, че дружеството жалбоподател не е
поддържало средството за търговско измерване (СТИ, електромер) на абонатен абонатен №***, фабричен №***, тип 5177D (еднофазен) на фирма AMPY, пломба за
първоначална метрологична проверка BG 03/28-03, произмодство 2003г., с адрес гр.К.,
ул.“бр.М.“ №**, съгласно изискванията на чл. 41 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, с което е нарушило т. 3.5.2 от издадената му лицензия, съдържаща
задължение за лицензиантът да подържа средствата за търговско измерване, в
състояние съответстващо на Правилата за измерване, както и да извършва редовни
проверки, изпитания и контрол върху тях.
За извършената проверка е съставен
Констативен протокол №68-З-Е-2 от 20.02.2014 г. Видно от приложения в
АНП, препис на Лицензия за разпределение на електрическа енергия №Л-138
-07/13.08.2004 г., е издадено разрешение в полза на "Е.ОН.България
Мрежи" АД, ЕИК***, в т 3.5.2 от приложението.
За установеното нарушение е
съставен АУАН № КРС-750 от 02.07.2014 г.
от св. Г.В.П. - главен
експерт в отдел "Контрол и решаване на спорове - електрически мрежи,
търговия и пазари" в Главна дирекция "Контрол и решаване- на
спорове" при Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР),
срещу "Енерго-Про Мрежи"АД.
При това положение, АУАН се
явява съставен след изтичане на давностните срокове, регламентирани в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
В АУАН липсва пълно и точно
описание на констатираното нарушение /неизпълнение на възложено по закон
задължение/ - по място и време на неговото извършване. Отразен е моментът на
извършване на проверката, който с оглед останалите факти изложени от
актосъставителя, не съвпада със датата на извършване на нарушението. Съдът установи грубо
съществено нарушение на процесуалните правила при изготвяне на административно
наказателната преписка досежно датата на извършване на проверката. От
обжалваното НП е видно, че административно-наказващият орган е приел, че
нарушението е установено при проверка, за която е издаден АУАН № КРС-750 от 02.07.2014 г. В текста на сочения
Акт е видно, че актосъставителят е приел, че е извършил проверката на
22.02.2014г. Като доказателства за извършената проверка и установените
фактически обстоятелства е посочен Констативен протокол №68-З-Е-2 от 20.02.2014 г. Т.е. от датата на
изготване на протокола е видно, че той е съставен преди да е извършена самата
проверка. В същото време след запознаване с текста на Констативен протокол №68-З-Е-2 от 20.02.2014г. е видно, че в него е отбелязано, че проверката, въз
основа на която е изготвен както той, както и обжалваното НП и АУАН е извършена
на 19.02.2014г. За съда остава загадка коя на практика е датата на установяване
на административното нарушение. Освен това следва да се прави разграничение между дата
на извършване на нарушението и дата на установяването му. Тази непълнота
представлява нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН, която въвежда като задължителен реквизит
точното посочване на дата и място на извършване на нарушението и
обстоятелствата на извършване. С датата на извършване на нарушението законът
свързва редица правни последици. Допуснато е съществено процесуално нарушение,
опорочаващо издаденото НП, което води до незаконосъобразност на същото. В случая не се касае за
продължено нарушение, а се касае за неизпълнение на задължение поето по
издадената лицензия, което е обвързано със срок във времето - в случая краен
срок за представяне на СТИ за метрологична проверка до края на 2009 г. Следователно ако е налице
нарушение, то е осъществено, чрез бездействие в момента на изтичане на срока, в
който е следвало да се осъществи дължимото поведение, тоест към 01.01.2010г.
Изводът който се налага, е че
от една страна АУАН е съставен извън тримесечния срок от откриване на
нарушителя, тъй като нарушението е установено най-рано според множеството цитирани в
преписката дати, на 19.02.2014 г., а
актът е съставен на 02.07.2014 г., и от друга считано от извършване на нарушението -
01.01.2010 г., до
съставянето на акта е изтекъл предвидения в чл. 34, ал.1 от ЗАНН и едногодишния срок. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото
в ЗАНН не се предвижда друго, т.е. предвидено е субсидиарно прилагане на НК,
относно обстоятелствата, изключващи отговорността. Такъв характер безспорно има
давността за реализиране на отговорността, като материално правен институт.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК давността е
една от предпоставките, при наличието на които наказателното производство
следва да бъде прекратено. Доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази
насока, то по въпросите, свързани с изтичане, спирането, прекъсването на
давностните срокове приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 80 и следващите от НК /действали към
момента на извършване на деянието/. В конкретния случай дори да се приеме, че
неизпълнението на задължението е извършено на 01.01.2010 г., то тригодишния
абсолютен давностен срок е изтекъл на 01.01.2013 г. Давността е материално
правен институт, поради което е приложим законът действал към момента
извършване на деянието.
Като не е отчел изтичането на
предвидения давностен срок, за който е длъжен служебно да следи, а е предприел
санкциониране на дружеството, наказващият орган е допуснал нарушение и е издал
незаконосъобразно наказателно постановление.
Съгласно изискванията на чл. 34 ЗАНН съдът служебно следи за изтичането на
преклузивния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
В случая, приложение ще намери общата разпоредба на чл. 34, ал. 1, от ЗАНН, тъй като твърдяното за извършено нарушение, към момента на извършване на деянието (01.01.2010 г.) не попада в установените в ал. 2 на цитираната разпоредба хипотези. Този извод се налага от обстоятелството, че в един последващ период, с редакцията на чл. 34, ал.2 от ЗАНН, в сила от 17.07.2012 г. (ДВ. бр. 54), е регламентирано, че за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението.
В тълкувателната си дейност по ЗАНН, ВС последователно е застъпвал тезата за давностен характер на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В т. 2 на ТР № 48/28.12.1981 г. по н. д. № 48/1981 г. на ОСНК на ВС е прието, че тази разпоредба предвижда два давностни срока за наказателно преследване - тримесечен и едногодишен. С ТР № 112/16.12.1982 г. по н. д. № 96/1982 г. на ОСНК на ВС пък е възприето, че институтите на спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване - чл. 81 от НК, се прилагат и за давността по чл. 34 от ЗАНН. В такъв смисъл е и ТР № 44/29.12.1983 г. по н. д. № 29/1982 г. на ОСНК на ВС. По подобие с наказателното право, с изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение.
Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект (административно наказващия орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир. Сроковете по чл. 34 от ЗАНН, имат давностен характер (ТП № 1 от 27.02.15 г., на ОСС на НК на ВКС и ОСС на ВАС), поради което нормите които ги уреждат са материални и имат действие само занапред.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях,
която е по-благоприятна за нарушителя. Като не се е съобразил с изложеното,
контролният орган незаконосъобразно е започнал административнонаказателно
производство срещу дружеството жалбоподател за процесното нарушение, което е
довело до опорочаване на издаденото наказателното постановление, във степен
обективираща незаконосъобразността му и предпоставяща неговата отмяна.
На следващо място следва да се
отбележи, че не посочването, в АУАН, на датата на извършване на нарушението и конкретизирането
на конкретно деяние (неизпълнение на вменено задължение), представлява липса на
описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, съобразно
установените в закона (чл. 42, т. 4 от ЗАНН) изисквания. Това са
обстоятелства, което е следвало да се установят още при съставяне на акта и с
оглед пълното описание на нарушението е следвало да бъдат посочени в него.
По делото е приложен Одитен доклад, въз основа на който са разпоредени извършените проверки.
Безспорно изготвения одитен доклад е констатирал
извършени нарушения в проверяваното Дружество, като в този смисъл е и
разпоредбата на чл. 168, ал. 3 от НЛДЕ, съгласно която при наличие на
данни в одитния доклад за извършено административно нарушение от проверяваното
лице се образува административно наказателно производство. Вярно е, че
извършеният одит може да послужи като сигнал за административните органи,
оторизирани по ЗЕ да извършат проверка и да установят дали евентуално е
осъществен състав на нарушение, като съпоставят установените от тях факти с
данните от одитния доклад, но това не освобождава АНО от задължението му при
провеждане на административно наказателното производство да събере всички
относими към случая доказателства, да установи въз основа на тях фактическата
обстановка и да опише подробно същата, като изложи своите аргументи дали е
налице осъществен състав на нарушение, кое е административно наказателното
отговорното лице, кои правни норми са нарушени, като същевременно спази
процесуалните правила при провеждане на административно наказателното
производство.
Съдът приема, че съставомерна в случая е
липсата на активно поведение на дружеството, при нормативно въведено задължение
за извършване на конкретни фактически действия, поради което в конкретния
случай по делото се съдържат доказателства не за извършено от него едно
"продължавано" нарушение, какъвто институт не е присъщ за
административно-наказателното право, тъй като съгласно чл. 18 от ЗАНН изрично е предвидено, че за всяко едно
нарушение в определен период се налага отделно наказание, следователно не може
да се касае за повече от едно нарушения - през всеки от дните, от началния
момент на периода, в който той е бил длъжен да приведе дейността си в
съответствие с разпоредбите на закона, а се касае за бездействие. В случая не би могло да се
говори за приложение на нормата на чл. 26 от НК, т. е. за продължавано административно
нарушение. Нормите на НК не могат да се тълкуват разширително и да се прави
аналогия между продължавано престъпление и т.нар. "продължавано"
административно нарушение. В административно- наказателното производство се
прилагат и правилата на НК и НПК, но това става само за определени неуредени
случаи, изрично посочени в чл. 11 и чл. 84 от ЗАНН, а не във всички такива, още повече,
когато има предвиден специален текст и в случая това е този на чл. 18 от ЗАНН.
Съдът намира, че в случая е неприложима
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, според
която наказателното постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението и на неговото авторство. Като не е отразил правилно
и в пълнота обстоятелствата по нарушението и дата му на извършване,
актосъставителят е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
което е довело до накърняване правото на защита на дружеството - жалбоподател,
доколкото е било лишено от възможността да се разбере конкретно какво нарушение
се твърди, че е извършено, и да се защитава пълноценно по него. От друга страна
не посочването на датата, на която е извършено нарушението, е достатъчно
основание за цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление, тъй като
не може да се провери, в хода на съдебното производство дали е било допустимо
ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя. Това от
своя страна обективира извод за допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
С оглед констатираните
нарушения, които са абсолютно основание за отмяна на наказателното
постановление, не следва да се обсъждат въпросите касаещи по същество наличието
или не на извършване на административно нарушение. Тези въпроси следва да бъдат
обсъждани само при законосъобразно протекъл процес на административно
наказване.
Съдът намира за неоснователно
направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски по делото,
доколкото същите подлежат на репариране по предвидения затова специален ред.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №433/17.12.2014г.
издадено от
Председателя на ДКЕВР гр. София, с което на "ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ" АД със
седалище и адрес на управление гр.В., В.Т.-Е,
бул.“Вл.В.№**, представлявано от П.Т., П.В., М.Б. и Р.Г.Ц.., в качеството
им на членове на Управителния съвет на дружеството, заедно от всеки двама от
членовете на УС, на осн. чл. 206, ал.1 от Закона за енергетиката е наложена имуществена санкция
в размер на 20 000 лева, като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд Добрич в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че същото е
изготвено.