МОТИВИ :
Районна
прокуратура Плевен е повдигнала обвинение против подсъдимия В.В.Б. ***, ЕГН ********** за престъпление по чл.122, ал.1 от НК за това, че:
На
09.10.2016г. в с. Върбица, обл. Плевен причинил на малолетния
П. *** Й. *** смърт по непредпазливост, като го изпуснал да падне с лявата
тилна област на главата върху бетонна тераса с циментова замазка, довело до
черепно-мозъчна травма с дифузен мозъчен оток и парализа на жизненоважни
мозъчни центрове /дихателен и сърдечно-съдов/, с последвала бързо настъпила
смърт.
В
съдебно заседание подсъдимият В.В.Б. заявява, че
прави пълни самопризнания и не оспорва фактите приети за установени по
обвинителния акт, поради което дава съгласието си да не се събират
доказателства за тези факти.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия Б. така, както е внесено с обвинителния акт. Пледира
за наказание лишаване от свобода около средата на предвиденото в закона, което
да бъде отложено с подходящ изпитателен срок. Предлага на
основание чл.67, ал.3 от НК в изпитателния срок да се приложи някоя от мерките,
предвидени в чл.42а от НК, а именно „Пробация“ по т.2
– задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година.
Защитата
на подсъдимия в лицето на адв. Д.М. не оспорва
фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация и също
изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК, като
относно наказанието изцяло се солидализира със
становището на представителя на РП-Плевен.
Съдът,
като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият В.В.Б. е роден на ***г***, с начално образование, не работи, не
е женен и е осъждан.
Подсъдимият В.В.Б.
живеел на семейни начала, без граждански брак със свидетелката Д.П.С., в дома
на родителите си в с. Буковлък обл. Плевен. Двамата
имали 5 деца, като четири от тях били настанени в приемни семейства. Петото
дете – на седем години го отглеждали в дома си. Двамата не реализирали доходи
по трудови правоотношения и нужните им парични средства си набавяли, като св. Д.С.
ходела през деня на републиканския път І-3, където предлагала сексуални услуги срещу заплащане.
През различни периоди от годината
св.Д.С. ходела и в чужбина, където упражнявала същата дейност.
През лятото на 2014г. подсъдимият В.В.Б. се запознал със свидетелката А.Н.Й. ***, която живеела
в дома на баба си. Между двамата възникнали интимни чувства и се сближили. През
лятото на 2015г. подс. В.Б. се скарал със св. Д.С. и
тя заминала за няколко месеца в Германия. В нейно отсъствие подс.
В.Б. поканил за общо съжителство свидетелката А.Й. и от 19.06.2015г. двамата
заживели заедно в дома му в с. Буковлък, обл. Плевен.
По време на съвместното им съжителство подсъдимият Б. и А.Й. имали интимна
връзка и последната забременяла. В края на лятото на същата година св. А.Й.
отново се върнала в дома на баба си. Подсъдимият Б. ежедневно я посещавал и се
грижел за нея, но вечер се връщал в дома си при завърналата се от Германия св. Д.С..
На 27.06.2016г. свидетелката А.Й.
родила дете от мъжки пол, което кръстила П. *** Й., ЕГН ********** и го
отглеждала в дома на баба си в гр. Плевен, ***.
В края на лятото на 2016г. майката
на свидетелката А.Й. заминала за Испания и няколко седмици след това – в
началото на месец октомври 2016г., една вечер баба й я изгонила с детето, тъй
като не харесвала подсъдимия Б. и не желаела да идва в дома им. Тогава подс. Б. се обадил на сестра си – св. Н.В.Б. и поискал от
нея да му предостави за временно ползване къщата си в с. Върбица, обл. Плевен, докато си намерят квартира. Св. Н.Б. се
съгласила, дала им ключ за къщата и още същата вечер подс.
Б. и св. Й. взели най-необходимото, и заедно с детето им с детската количка, се
нанесли в къща, находяща се в с. Върбица, обл. Плевен,
***.
Къщата била още в строеж, но
измазана и затворена с дограма. Вода черпили от пригодена външна чешма, без
корито, с монтиран маркуч до циментова площадка пред входа. Вътре в къщата
нямало мебели, но подс. Б. пригодил легло с дюшек и
завивки, където да спят. Първите три дни при тях пребивавал и св. Е.Н.Й. – брат
на св. А.Й., но си тръгнал. През това време подс. Б.
и св. Й. заедно полагали грижи за доброто здраве на детето. Поддържали го
чисто, хранели го според необходимия режим, радвали му се и му давали нужната
обич и внимание.
На 09.10.2016г. сутринта
свидетелката А.Й. се събудила около 09:00 – 09:30 часа. Нахранила детето пили
кафе с подсъдимия и след като детето заспало В.Б. ***. Върнал се малко след
обяд заедно с племенника си – непълнолетният свидетел В.С.Б. ***. Бебето се
събудило и подсъдимият Б. си играел с него. Св. А.Й. ***, за да вземе одеяла и
дрехи от дома на баба си, и да напазарува необходими вещи. В тази връзка малко
след това – към 14:00 часа тръгнала с такси за гр.Плевен, като с нея отишъл и
свидетелят В.Б.. В къщата останал само подсъдимият В. *** и детето.
Около 17:00 часа подсъдимият В.Б.
все още бил само с детето в къщата. Вследствие на погълнатата храна детето
получило физиологичен рефлукс и повърнало. Тогава подс. Б. решил да го изнесе до външната чешма, за да го измие.
Взел детето от количката и държейки го само с едната ръка го изнесъл пред
къщата.
Без да положи нужните грижи за
овладяване на евентуалните импулсивни и некоординирани действия, които всяко
бебе извършва в преходното си състояние, особено при провокация от повръщане и
непосредствено обливане на лицето със студена вода, без да съобрази тежестта на
бебето и без да положи нужното внимание за сигурност в захвата
на лявата си ръка с която го държал, В.Б. се навел към маркуча на земята и с
дясната си ръка лиснал вода към лицето му. В този момент детето инстинктивно
трепнало и подс. *** изгубил равновесната точка при
баланса в придържащата детето ръка, като го изпуснал на циментовата замазка
пред къщата.
Бебето паднало със съприкосновение
на лявата тилна част на главата си с циментовата замазка на площадката.
Изплакало и веднага след това започнало да издава хъркащи звуци. Подсъдимият Б.
силно се изплашил, бързо вдигнал детето от циментовата площадка и го внесъл в
къщата. Докато го преобличал забелязал, че детето диша неестествено. Тогава се
обадил от мобилния си телефон на племенника си св. В.Б., който заедно със св. А.Й.
вече били в района на автогара – Плевен, за да търсят автобусен превоз за
връщане в с. Върбица. Когато В.Б. приел повикването подс.
Б. поискал от него да даде телефона си на св. А.Й., за да разговаря с нея. При
последвалия разговор подсъдимият Б. съобщил на св. А.Й., че детето не е в добро
жизнено състояние и поискал от нея бързо да се прибере. Изплашена за здравето
на детето си св. А.Й. и св. В.Б. веднага се отправили към близката стоянка за таксита пред комплекс „Мания тауър“.
Там се качили в таксиметров автомобил управляван от непознатият им св. К.М.Х..
Св. А.Й. казала на шофьора, че детето й е много зле и поискала от него бързо да
ги закара до с. Върбица. По пътя св. А.Й. продължавала да говори по телефона с подсъдимия
Б. и постоянно се информирала за състоянието на детето. Плачела и непрекъснато
подканвала шофьора да кара по-бързо. Подсъдимият Б. първо мислел да извика екип
на спешна помощ, но докато говорел със св. А.Й. видял, че тя идва с таксито.
Св. А.Й. изнесла детето на ръце от къщата и заедно с подсъдимия Б. и племенника
му В.Б. се качили в таксито. Бебето вече имало изключително блед цвят на
лицето, с видими признаци, за безжизненост. Това било възприето от Св. К.Х. и
той управлявал таксито с висока скорост към гр. Плевен. По пътя подсъдимият Б.
бил седнал на предната дясна седалка до шофьора и обвинявайки себе си за
случилото се, удрял с длани по челото и главата си. Следствие на високата
скорост с която Св. К.Х. управлявал таксиметровия автомобил, успял бързо да ги
закара до „Спешно приемно отделение“ при УМБАЛ „Д-р Г. Странски“.
Там бебето било прието от екип на спешна помощ, между които свидетелят д-р Г.И.К.
работещ по граждански договор в спешното отделение и свидетелката д-р Б.И.Д..
Бебето нямало видими травми от наранявания или упражнено насилие, кожата му
била ливидна, бледа а устните му сини на цвят. Нямало
сърдечна дейност без пулсации на централни артерии, без спонтанно дишане, и
било отпуснато и студено. Въпреки това лекарският екип започнали активна кардиокомунална ресусцитация.
Извикали още двама реаниматори. Около 20 минути
детето било интубирано, поставан
адреналин, интертрахиално, максимчално
аспирирано с детски аспиратор, обдишвано постоянно с
чист кислород, сърдечен масаж и др. но не се появило спонтанно дишане и
сърдечна дейност. Поради това в 17:50 часа мероприятията били преустановени и
съобщено на св. А.Й. за смъртта на детето й.
За констатираната смърт на детето
били уведомени органите на полицията и на база първоначалните данни, с разпит
на свидетел било започнато досъдебно производство № Д-225/2016г. по описа на
Окръжна прокуратура – Плевен, за престъпление по чл.116, ал.1, т.4, вр. с чл.115 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за установена от направените самопризнания на подсъдимия и
доказателствата събрани на досъдебното производство, които го подкрепят, а
именно: показанията на свидетелите А.Н.Й., Г.И.К., Б.И.Д., Д.П.С.,
К.Г.А., Н.В.Б., Е.Н.Й., Ю.Ю.Г., Л.Ц.И., К.М.Х., Ж.Г.П.
и В.С.Б. дадени в досъдебното производство.
Показанията на свидетелите А.Н.Й., Г.И.К.,
Б.И.Д., Д.П.С., К.Г.А., Н.В.Б., Е.Н.Й., Ю.Ю.Г., Л.Ц.И., К.М.Х., Ж.Г.П. и В.С.Б., дадени на
досъдебното производство са събрани по предвиденият от НПК процесуален ред,
поради което, следва да се кредитират.
Обвинението се доказва и от
писмените доказателствени средства, а именно заключението на вещото лице д-р С.
Дуянов К. по назначената на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза за изследване на труп /л.74-78 от ДП/, от което се установява, че :
При огледа и аутопсията на трупа на П.
*** Й. се установи:
- правилно физическо развитие, добро
охранване;
- тъпа черепно-мозъчна травма – кръвонасядане на меките черепни обвивки тилно в ляво,
подлежащо счупване на тилната кост, излив на кръв под
твърдата и между меките мозъчни обвивки, мозъчен оток.
Смъртта на Й. се дължи на дихателна
и сърдечно-съдова недостатъчност, резултат от черепно-мозъчната травма, довела
до дифузен мозъчен оток и парализа на жизнено важни мозъчни центрове (дихателен
и сърдечно-съдов). Смъртният изход е пряка последица на травмата.
Морфологично, увреждането е прясно,
не е възможно конкретизиране на времето на причиняването му. Предвид възрастта
на детето, състояние на трупчето и присъщото клинично протичане на травмата
може да се обсъжда давност до денонощие.
Увреждането е резултат на тъпа
травма – удар на тила вляво с или върху твърд тъп предмет. По наличните данни
(от аутопсията) не е възможно да се конкретизира действалата му повърхност.
Липсата на външно увреждане по кожата на главата в мястото на удара (охлузване,
рана) прави малко вероятно действието на тъпоръбест, тъпоъгьлен или предмет с грубо неравна повърхност.
Състоянието на трупа отговаря на
смърт от първо денонощие, по данните от аутопсията не е възможно конкретизиране
на часовия интервал на настъпване на смъртта.
Съобразно отразеното в приложената
медицинска документация, при постъпване на детето в спешно приемно отделение
същото е било в състояние на клинична смърт (без дишане, сърдечна дейност,
жизнени прояви от страна на централната нервна система) и без признаци на
биологична смърт (послесмъртни петна, трупно
вкочаняване). Тези данни дават основание да се обсъжда възможен часови интервал
на настъпване на смъртта до 3-4 часа към 17:30 часа на 09.10.2016 г.
В хода на досъдебното производство е
назначена и тройна съдебномедицинска експертиза по материали от ДП /л.97-106/ от експерти към Катедра по съдебна медицина и деонтология
при МУ-Плевен.
В заключението си експертите
потвърдили първоначалните заключения по посочената по-горе експертиза, касаещи
причините за смъртта и находките за травматичните увреждания на П. *** Й..
При експертното изследване
експертите констатирали още, че по морфологичните й особености
черепно-мозъчната травма (увреждането) е прижизнена,
прясна, а особеностите на травмата не изключват възможността времето на
причиняването й, да е съобразно данните в свидетелските показания, към 17 часа
или в друго време от интервала 14-17 часа на 09.10.2016г.
Експертите посочили още, че
съобразно данните относно
състоянието на П. *** Й.
при постъпването му в Спешно отделение на УМБАЛ - Плевен към 17,30 часа,
отразени в медицинската документация (Лист за преглед на пациент в Спешно
отделение) и свидетелските показания, детето е било без жизнена дейност (т.е.
без дишане, сърдечна дейност, жизнени прояви от страна на централната нервна
система), студено, с ливидна кожа. Не са описани
белезите на послесмъртни изменения (послесмъртни петна, трупно вкочаняване). Като час на
настъпване на смъртта е регистриран 17.50 ч., след проведени реанимационни
мероприятия. Тези данни дават основание да се обсъжда възможен часови интервал
на настъпване на смъртта в този период - 17,00-17,50 на 09.10.2016 г.
Относно причинно-следствена връзка
между причинените травматични увреждания и настъпването на смъртта е посочено,
че смъртта на Й. е пряка последица (пряка причинно-следствена връзка)
на черепно-мозъчната травма.
Относно механизма на причиняване на
уврежданията експертите констатирали, че увреждането е резултат на тъпа травма
- удар, в областта на тила вляво с/или върху твърд тъп предмет, довел до
сътресение на вътречерепното съдържимо, разкъсване на
малки кръвоносни съдове, кръвотечение под твърдата и меките мозъчни обвивки и
последващ мозъчен оток. Посочено е, че действително при падане от високо може
да бъде причинена черепномозъчна травма с описания
вид и характер, (така както е посочил в обясненията си обвиняемият Б.).
Следователно, по наличните данни, този механизъм на травмата не може да се
изключи, но също така – и да се твърди с категоричност.
Относно вида на контактната удряща
повърхност и възможността да се определи формата и се идентифицира евентуалния
предмет с който е причинено нараняването, експертите посочили в заключението
си, че морфологичните особености на увреждането не позволяват конкретизиране на
действалата повърхност на тъпия предмет, възможно е действието на широка плоска
повърхност, както се съобщава. Липсата на външно увреждане по кожата на главата
в мястото на удара (охлузване, рана) позволява да се изключи действието на тъпоръбеста, тъпоъгълна, и прави малко вероятно действието
на грубо неравна повърхност (това е при положение, че между главата на детето и
действалата повърхност не е имало междинни предмети - напр. завивка, шапка).
Относно нанесения удар е отразено,
че увреждането може да бъде причинено и в резултат само на един, достатъчно
силен удар в лявата тилна област, довел до подлежащо счупване на тилната кост и
сътресение на вътречерепното съдържимо. Предвид
възрастовите особености (беззащитност, по-малка устойчивост на тъканите на
механична травма) е посочено, че за полученото увреждане не е необходима голяма
сила. Посоката на удара (спрямо пострадалото дете) може да се посочи само
най-общо: отзад —> напред, т.е. тилно —> челно.
Относно позата или положение в което
се е намирало детето в момента на причиняване на увреждането е посочено в
заключението, че установеното увреждане може да се обясни с удар на тила върху
твърда равна повърхност при изпускане и падане, както се съобщава, но не могат
да се изключат и други възможни механизми, напр.:
-
удар в тила (напр. с
юмрук или с плосък твърд предмет) при различни пози на пострадалото дете;
-
удар на тилната част на
главата върху равна твърда повърхност, при държане на детето и засилването на
тилната му част към такава повърхност, също при различни пози на детето и т.н.
Видът на счупването на черепните
кости не дава достатъчно основание да отдиференцира
един или друг механизъм и поза на детето. Може да се посочи посоката на
действие на силите, предизвикали увреждането, но не и вида на действалия
предмет или повърхност.
Относно
темпа на настъпилата смърт е посочено, че състоянието на трупа съответства на
бързо настъпила смърт (венозен застой във вътрешните органи, точковидни подплеврални кръвоизливи, мозъчен и белодробен оток), което
съответства на съобщената динамика на настъпването й и възможния клиничен ход
на травмата.
В заключението е посочено още, че
морфологично, причинената на Й. черепно-мозъчна травма не е неминуемо
смъртоносна, но оптимистичната прогноза е несигурна, включително при
непосредствено специализирано лечение. Причинената черепно-мозъчна травма
представлява (е довела до) разстройство на здравето, временно опасно за живота.
В конкретния случай може да се приеме, че опасността за живота се е реализирала
сравнително бързо в смъртен изход, вероятно поради характерната за възрастта
незрялост на организма и намалени съпротивителни възможности. Възрастта на детето
и свързаното с нея невро-психично развитие, както и
клиничното протичане на травмата, не предполагат продължителни, особени мъки и
страдания.
В заключение, експертите отразили,
че данните по делото от компетентност на съдебномедицинска експертиза не позволяват
да се посочи един конкретен механизъм на причиняване на черепно-мозъчната
травма. Съобщеният механизъм на изпускане на детето е възможен (респ. не може
да бъде изключен), като са възможни и други механизми (коментирани по-горе).
В изпълнение на дадени писмени указания,
разследващият орган е провел допълнителен разпит на подсъдимия Б. и на база
дадените обяснения била назначена допълнителна тройна съдебно-медицинска
експертиза, от заключението на която е видно, че локализацията и морфологичните
особености на установената черепно-мозъчна травма не изключват допълнително
уточнения от подс. Б. механизъм, а именно изпускане
на детето от височина от около 50см. върху бетонната тераса с циментова
замазка, върху която се е ударила лявата тилна част на главата на детето.
В хода на досъдебното производство на
иззетите отпечатъци от дактилоскопни следи и на
иззетите подробно описани предмети била назначена дактилоскопна
експертиза /л.115-128 от ДП/. В заключението си експертът е посочил, че:
1. От иззетите 2 бр. дактилоскопни следи при извършения оглед на
местопроизшествие на 10.10.2016г. в с. Върбица, обл.
Плевен, *** – 1 брл. Следа еи
годна за идентификация, иззета от кутия от цигари “DUNHIL”, намерена на плоскост от леглото, и 1 бр. следа не е годна за
идентификация, иззета от отворена кофичка с кисело мляко „Виола“, намерена
върху гипсокартонена плоскост;
2. Годната за идентификация дактилоскопна следа е оставена от среден пръст на дясна
ръка на лицето А.Н.Й..
3. По представените за лабораторно
изследване обекти, иззети при същия оглед на местопроизшествие на 10.10.2016г.
в с. Върбица, обл. Плевен, *** – 1 бр. бутилка от
безалкохолна напитка “Дерби” от 2
л, 1 бр. опаковка от тонизираща напитка “Изоспорт”, 1 бр. бебешко шише 125 мл с биберон, с розови
ръкохватки и бяло съдържимо вещество и 1 бр. пакет с мокри кърпички ”XXL Wet Towel” – има наличие на 5 бр. годни за идентификация
дактилоскопни следи – върху бутилката от безалкохолна
напитка “Дерби” вместимост от 2
л.;
4. Две от петте годни за
идентификация дактилоскопни следи, оставени от палец
и от показалец на лява ръка на лицето А.Н.Й.;
5. Една от годните за идентификация дактилоскопни следи е оставена от длан на лява ръка на
лицето В.В.Б. с ЕГН **********;
6. Останалите 2 бр. годни за
идентификация дактилоскопни следи не са оставени от
лицата А.Н.Й. и В.В.Б.. Няма съвпадение на тези следи
с нито един от дактилоскопните отпечатъци на лицата
от криминалния контингент, въведени до момента в базата-данни на система „AFIS“
на МВР;
7. Давността на дактилоскопните
следи не може да се определи.
От заключението на вещото лице Ц.Л.П.
по назначената на досъдебното производство съдебномедицинска /биологична/ експертиза
за изследване на веществени доказателства /л.130-132 от ДП/ е видно, че иззетите
косми при извършения оглед на местопроизшествие в с. Върбица на 10.10.2016г. са
човешки и произхождат от глава. Космите, иззети при огледа на
местопроизшествието от плоскост гипсокартон, от пода
под него и космите по четката за коса, показват морфологично сходство с космите
от главата на А.Н.Й., ЕГН **********.
В хода на досъдебното производство е
назначена и видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза /л.136-150 от
ДП/.
В подкрепа на обвинението са и
писмените доказателства по делото, а именно: протокол за оглед на
местопроизшествието от 10.10.2016г. /л.6-9/, ведно с албум с 63 бр. цветни
фотоснимки /л.10-31/; протокол за оглед на местопроизшествието от 12.10.2016г.
/л.32-33/, ведно с албум с 9 бр. цветни фотоснимки /л.34-37/; протокол за
доброволно предаване от 13.10.2016г. /л.174-175/, характеристична справка и
свидетелство за съдимост по отношение на подсъдимия.
При така изяснената фактическа
обстановка съдът приема за установено следното от правна страна:
С деянието си подсъдимият В.В.Б. ***, ЕГН ********** е осъществил от обективна и
субективна страна състава по чл.122, ал.1 от НК, като на 09.10.2016г. в с.
Върбица, обл. Плевен причинил на малолетния П. *** Й.
*** смърт по непредпазливост, като го изпуснал да падне с лявата тилна област
на главата върху бетонна тераса с циментова замазка, довело до черепно-мозъчна
травма с дифузен мозъчен оток и парализа на жизненоважни мозъчни центрове
/дихателен и сърдечно-съдов/, с последвала бързо настъпила смърт.
Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия В.В.Б.. Извършено е виновно, при форма на вината
(несъзнателна) несъзнавана непредпазливост – небрежност. Съгласно чл.11, ал.3
от НК, деянието е извършено при несъзнавана непредпазливост – небрежност,
когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съгласно чл.11, ал.4 от НК непредпазливите деяния са наказуеми само в
предвидените в закона случаи. Деянието съставлява престъпление според
Наказателния закон на Република България и е обхванато като съставомерно
от нормата на чл.122, ал.1 от НК. Деецът подлежи на съответно наказание.
За извършеното от подсъдимия Б. деяние, което е непредпазливо в закона е
предвидено наказание лишаване от свобода до пет години.
При индивидуализацията на наказанието, съдът обсъди степента на обществена
опасност на деянието и дееца, мотивите за извършването на престъплението, както
и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на
чл.54 от НК.
Степента на обществената
опасност на деянието е относително завишена. Увредени са обществени отношения,
свързани с охраната на най-ценното човешко благо-живота. В тази връзка следва
да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство това, че подс. Б. по
гореописания начин е причинил смъртта на собственото си дете. От друга страна, съдът прие като смекчаващо
отговорността обстоятелство поведението на подсъдимия след извършване на
деянието- виждайки състоянието на детето след падането му на циментовата
настилка, същият веднага е помолил св. В.Б. да се обади на А.Й. и да я информира за случилото се и за състоянието на детето.Степента
на обществената опасност на самия деец е леко завишена.
Подсъдимият Б. е осъждан общо пет пъти,
като делата са приключвали със споразумения за прекратяване на делото, което
сочи на проявена критичност към извършените деяния изразило се не само в
признанието на вината, но и във възстановяване на причинените с престъпленията имуществени вреди.
Като смекчаващи отговорността на подс.
В.В.Б. обстоятелства съдът доброто процесуално поведение на същия, както и оказаното съдействие на разследващите органи за разкриване на
обективната истина по делото.
При така анализираните обстоятелства съдът счита, че на подсъдимия В.В.Б. следва да се наложи наказание при условията на чл.54
от НК при баланс на смекчаващите и отегчаващигте отговорността
обстоятелства, а именно лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и 6
/шест/ месеца.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за приложение института
на условното осъждане – чл.66, ал.1 от НК – и в този смисъл на подсъдимия В.В.Б. следва да бъде дадена възможност в един изпитателен
срок от 5 /пет/ години да покаже, че наложеното наказание лишаване от свобода
му е подействало поправително-възпиращо и предупредително-възпитателно.
На основание чл.67, ал.3 от НК съдът следва да постанови през изпитателния
срок изпълнението на пробационната мярка по чл.42а,
ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен
служител при ОПС-Плевен за срок от 2
/две/ години.
Иззетите веществени доказателства – 1 бр. удостоверение за родените от
майката деца на името на А.Й., запечатан в бял хартиен плик, 1 бр. четка за
коса с множество косми по нея, запечатана в бял хартиен плик и 1 бр. бебешко
шише 125мл. с биберон и розови ръкохватки, след влизане на присъдата в сила следва
да се върнат на собственика им – А.Н.Й..
Иззетите веществени доказателства – сноп косми с различна дължина,
запечатани в бял хартиен плик; сравнителен материал от косми иззети от А.Й.,
запечатани в бял хартиен плик; 1 бр. бутилка от безалкохолно марка „Дерби“ от 2 л.; 1 бр. опаковка от напитка
„Изоспорт“ и 1 бр. пакет от мокри кърпи ХХL запечатани
в кафяв хартиен плик, след влизане в сила на присъдата следва да се унищожат.
При този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият В.В.Б. следва да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 961,56 лв. по сметка на ОД
на МВР-Плевен и 120,00 лева по сметка на РС-Плевен.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си
ПРЕДСЕДАТЕЛ: