№ 348
гр. Дупница, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Юлия Д. Й.а Вукова
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20221510201168 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-5310-000707 от 14.06.2022 г.,
издадено от Началник група КПДГПА към ОДМВР гр. Кюстендил, с което на М. К. Г. , с
адрес: гр. С., ул. "Б. п." №***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания: ,,глоба“ в размер на 200,00
лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат кратки и бланкетни доводи за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното НП. Иска се неговата пълна отмяна, алтернативно редуциране
размера на наложеното кумулативно наказание ,,лишаване от право да управлява МПС“, за
срок от 6 месеца.
Жалбоподателят редовно призован се явява лично в съдебно заседание. Поддържа
жалбата си и навежда допълнителни съображения за неправилност и незаконосъобразност
на атакуваното постановление. Конкретизира искането по жалбата си. Иска НП да бъде
отменено изцяло, респ. изменено.
Въззиваемата страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата, не
взема участие и не се представлява от упълномощения юрк. Лазов, който в молба до съда
взема становище по доказателствата и по същество, като претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
1
На 24.04.2022 г., около 10.05 ч., на ПП Е-79, км. 336+400 м., при бистро „Пако“, в
посока към гр. Дупница жалбоподателят М. Г. управлявал собствения си лек автомобил, с
марка и модел „БМВ 530Д“, с с рег. № ******. Същият бил спрян за проверка от
полицейските служители, свидетелите К. К. и А. Д.. Същите извършили проверка на
автомобила с РСОД, при която установили, че управляваният от жалбоподателят лек
автомобил е със служебно прекратена регистрация от 29.03.2022 г., на основание чл. 143, т.
10 от ЗДвП, за липса на сключена застраховка „ГО“. С оглед констатираните въз основа на
справката обстоятелства св. К., в присъствието на св. Д. и на жалбоподателя Г. съставил на
последния процесният АУАН, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от
актосъставителя и свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на АУАН, както
и от жалбоподателя без възражения, като на същия е бил връчен и препис от АУАН срещу
подпис.
Така съставеният и подписан АУАН, ведно с образуваната по него преписка е бил
изпратен от АНО по компетентност на Районна прокуратура - гр. Кюстендил. ТО-Дупница,
с оглед данни за престъпление.
С постановление от 09.06.2022 г., прокурор при РП - Кюстендил е отказал да образува
досъдебно производство по преписката е изпратил същата на АНО за произнасяне по
компетентност.
След връщане на материалите при АНО, същият на 14.06.2022 г. е издал обжалваното
Наказателно постановление № 22-5310-000707 от 14.06.2022 г., издадено от Началник група
КПДГПА към ОДМВР гр. Кюстендил, с което на М. К. Г., с адрес: гр. С., ул. "Б. п." №***, с
ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са
наложени административни наказания: ,,глоба“ в размер на 200,00 лв. и ,,лишаване от
право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива от АНО и ГФ
писма, справка за нарушител/водач и справка за промените в собствеността и регистрациите,
респ. дерегистрациите на процесния лек автомобил, справка за изпратени уведомления от
„ГФ“ за липса на сключена задължителна застраховка „ГО“ и др. Съдът кредитира изцяло
изложеното при разпита от свидетелите К. и Д., които добросъвестно разказват това което
си спомнят за случая. Липсата на спомен за част от обстоятелствата съдът отдава като цяло
на ежедневната заетост на двамата с подобни случаи на административни нарушения по
ЗДвП и на личните им паметови способности. Няма данни за някакви техни предходни
влошени взаимоотношения с жалбоподателя, които да поставят под съмнение тяхната
обективност при разказа за действията и извършените от тях справки, които са осъществени
при изпълнение на служебните им задължения с оглед проверката на автомобила
управляван от жалбоподателя. Казаното от тях се потвърждава изцяло и от събраните
писмени доказателства. С особена значимост за установяване на фактите от предмета на
доказване са представената справка към писмо на АНО относно регистрациите, респ.
дерегистрациите и основанието за това, на процесното МПС и писмото на ГФ, ведно с
2
приложената към него справка от базата данни на ГФ, в които е посочено кой е
собственикът на процесното МПС и колко пъти, кога и на какво основание са били
изпращани уведомления за прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП
на притежавания от жалбоподателя лек автомобил, за които няма данни дали изобщо са били
връчени на лицето.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия
преклузивен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за
разглеждането й.
Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и по различни от
изложените съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи, които са надлежно упълномощени -
АУАН е съставен от младши автоконтрольор в съответствие с чл. 189, ал.1 ЗДВП и
приложената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, а
атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на основание чл. 189, ал.12
ЗДвП и с т. 3.11 от същата заповед.
АУАН и издаденото НП са съставени в предвидената от закона писмена форма, при
спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Спазена е и
законово регламентираната процедура по съставянето и връчването им, като те съдържат
почти всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити.
В текста на АУАН и съответно на НП не се съдържа необходимото точно и ясно описание
на нарушението, доколкото единствено е споменато, че процесният лек автомобил е със
служебно прекратена регистрация, поради липса на застраховка „ГО“, от 29.03.2022 г.,
съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без да е конкретизирано от кого /кой орган/ и с какъв акт
/вид и номер/ е било постановено служебното прекратяване на регистрацията на автомобила
в системата на ПП. Липсата на тази конкретна и задължителна минимална информация
ограничава съществено правото на защита на санкционираното лице да оспори надлежно
тези обстоятелства, особено компетентността на органа, който е прекратил регистрацията на
автомобила му, вкл. жалбоподателят е бил изначално ограничен в първата фаза на
административнонаказателното производство да събира доказателства в тази насока след
като не знае кой е този орган и спазена ли е формата за прекратяване на регистрацията. Това
според съда представлява допуснато съществено нарушение на административно
производствените правила във фазата на административнонаказателното производство,
което няма как да бъде санирано с установяване на тези данни едва от представените пред
3
съда доказателства.
По нарушението на чл. 140, ал. 1, вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от
материалноправна страна следва да се отбележи следното:
Извън гореизложеното и на самостоятелно основание съдът намира наказателното
постановление, предмет на настоящия съдебен контрол за материалноправно
незаконосъобразно.
Съгласно текста на чл. 140. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г.,
изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) " По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само
пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата."
По преписката изобщо не е приложен документ или друго доказателство за редовно
връчено уведомление от АНО или от „ГФ“ на водача, затова че преди и към датата на
установяване на нарушението е управлявал процесното МПС след като същото е било със
служебно прекратена по-рано регистрация. Съгласно чл. 143, ал.10 от ЗДвП "служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.10 от Кодекса за застраховането, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство." Тази процедура не е изпълнена от АНО
спрямо жалбоподателят, който е и собственик на процесното МПС. Налице са предвидени
императивно в закона две кумулативни предпоставки, от които в настоящия случай е
налична само първата – получено уведомление изпратено от ГФ, но изпратено до АНО, като
изцяло липсва втората предпоставка – уведомяване на собственика на ППС. Не се споделя
изобщо от съда, като некореспондиращо със закона становището изложено в обратен смисъл
от касационната съдебна инстанция в Решение № 263 от 08.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 267
/ 2021 г. на Административен съд – Кюстендил и цитираните в него други - Решение
№39/06.02.2019г. по к.а.н.д.№10/2019г., Решение №252/14.10.2019г. по к.а.н.д.
№184/2019г., Решение №78/13.04.2020г. по к.а.н.д.№21/2020г. и др., В цитираните
съдебни актове се застъпва виждането, че съдът в хода на въззивно
административнонаказателно дело няма право да осъществява косвен съдебен контрол за
законосъобразността на служебното прекратяване на регистрацията на ППС. Освен
абсолютно невярно същото изцяло противоречи на основни принципи на наказателния
процес, като явно не се дава сметка, че делата от административнонаказателен характер
протичат винаги и само по реда на НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, т.е. приложими са в
пълна степен принципите на служебното начало, разкриване на обективната истина и
вземане на решения по вътрешно убеждение, които са неминуемо свързани с гарантиране на
равенство между страните и правото на защита в производството. За да се реализират в
пълна степен посочените принципи валидни изцяло и за административнонаказателното
производство не може да се отрече проверката чрез косвен съдебен контрол на
4
прекратяването на регистрацията извършено от съответен държавен орган. Обратното
разбиране застъпено в цитираната практика на КАС прави възможно да се постановяват
съдебни актове за потвърждаване на всяко НП с предмет чл. 140, ал.1 от ЗДвП, дори
например регистрацията да е била прекратена от некомпетентен държавен орган, като
например служител от служба КОС или всеки друг служител и администратор /технически
сътрудник, хигиенист и т.н./ в отдел на ПП към съответното ОДМВР. Настоящият съдебен
състав няма как да се съгласи с формални изявления като това, че съдът не може да
осъществява подобен контрол, напротив не само може, а и е длъжен по силата на
служебното начало с оглед горецитираните гаранции за законосъобразност на всеки
наказателен процес, вкл. административнонаказателния такъв.
Поради това и доколкото не е изпълнена изцяло процедурата по чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП е налице самостоятелно основание за отмяна на НП, а формалното подминаване на
този факт не би го променило, тъй като съдът винаги следва да е преграда пред произвола
на държавната администрация спрямо гражданите при констатирани нейни явни
бездействия, каквото е без съмнение е неуведомяването на собственика на МПС, предвидено
в императивна правна норма като чл. 143, ал.10 от ЗДвП.
Съдът намира, че НП е и недоказано, тъй като наказващият орган не е събрал
доказателства, не е посочил такива и дори не твърди, вкл. и в производството пред съда за
това кога и по какъв начин е уведомил, на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП, собственика на
това МПС, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, поради получено от
АНО служебно уведомление от Гаранционен фонд по чл. 574, ал. 10 от КЗ. Нито в хода на
административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното следствие пред
въззивната инстанция са събрани каквито и да било доказателства, жалбоподателят да е
управлявал превозното средство със знанието, че управлява МПС, което е спряно от
движение и в този смисъл не се установява субективната страна на нарушението. Още
повече самият автомобил е бил с издадени и поставени регистрационни табели. Изцяло в
този смисъл относно задължителността на уведомяването от държавния орган е и
отразеното в друга практика на касационния съд - Решение № 193 от 23.09.2020 г. по к.
адм. н. д. № 126 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил и Решение № 114 от
18.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 103 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил, която
се споделя и от настоящия съдебен състав. Всяко обратно разбиране едва ли не задължава
всеки водач/собственик, който някога е пропуснал в миналото да заплати вноска по
застраховката си гражданска отговорност или да поднови полицата си сам да проверява
всеки път преди да управлява определен автомобил, дали същият не е служебно
дерегистриран от някого, „тайно“ от него, в системата на КАТ, което е абсурдно само по
себе си.
Съгласно чл. 6 ал. 1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие
или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил
5
фигурира в масивите на контролните органи като служебно спрян от движение, не
представлява факт, обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа всички
обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от
ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав на
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Това е така, доколкото по аргумент
от чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което следва да е
извършено виновно, т.е когато е умишлено или непредпазливо. Санкционираното с
обжалваното НП в точка 1-ва нарушение е формално такова, поради което е възможно
същото да бъде извършено единствено при форма на вината – умисъл, но не и по
непредпазливост. В конкретния случай не е доказано по никакъв, а още по-малко по
безспорен начин, че жалбоподателят е допускал или че е знаел, че автомобилът, който е
управлявал на процесната дата е със служебно прекратена по-рано регистрация. Още по-
малко е могъл да знае от коя дата, на какво основание и от кой точно административен
орган е сторено това. Все информация, за която жалбоподателят като собственик е
следвало да бъде надлежно и предварително уведомен, съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Ето
защо в конкретния случай съдът счита, че липсва проявена вина под формата на умисъл, от
страна на жалбоподателя, т.е. деянието не е съставомерно от субективна страна. Няма
обективно как той да е знаел, без да е уведомен, от коя точно дата и час контролният орган е
бил сезиран и е предприел действия служебно сам да отбележи в автоматизираната си
информационна система прекратяване на регистрацията на този автомобил.
При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема, че не е установено
по безспорен начин жалбоподателят да е извършил от субективна страна нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но
от друга страна, по силата на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК /"доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила"/,
приложима съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство
тези констатации нямат обвързваща съда доказателствена сила и следва да се преценяват в
контекста на целия събран по делото доказателствен материал. Тази позиция категорично е
застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС, което явно се отрича от
цитираната по-горе неправилна и несъответна на закона практика на АС-Кюстендил за
липса на възможност да се отчитат и преценяват тези факти.
Поради това съдът приема, че административнонаказателното обвинение срещу
жалбоподателя не е доказано по несъмнен начин, най-вече от субективна страна, тъй като
събраните доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че е извършил умишлено
описаното в наказателното постановление административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП и че законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност за
него.
В принципен план следва да се посочи, че не са налице предпоставки за приложение
на чл. 28 от ЗАНН с оглед данните за множество нарушения по ЗДвП извършени от
6
жалбоподателя в последната една година.
Поради изложените няколко самостоятелни и достатъчни основания обжалваното НП
следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-5310-000707 от 14.06.2022 г., издадено
от Началник група КПДГПА към ОДМВР гр. Кюстендил, с което на М. К. Г. , с адрес: гр.
С., ул. "Б. п." №***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП са наложени административни наказания: ,,глоба“ в размер на 200,00 лв. и
,,лишаване от право да управлява МПС“, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред АС-Кюстендил, на основанията предвидени в
НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7