Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 26.02.2020
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 9179 по
описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу Н.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***2 по
реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед №
3363/24.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 6211/2019г. по описа на ВРС за следните суми: сумата от 941,63 лева, представляваща
цена за потребена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Изгрев, ***, първи етаж от къща, абонатен
номер 038210, за периода от
месец октомври 2015 г. до месец април 2018 г., сумата
от 139,98 лева, представляваща лихва за забава върху
посочената сума за периода от
15.09.2016 г. до 13.11.2018 г., сумата от 40,31 лева, представляваща
дължима стойност за дялово разпределение
за периода от месец октомври 2015
г. до месец април
2018 г. и сумата от 7,48
лева, предствляваща лихва за забава върху посочената
сума в размер на за периода от
15.09.2016 г. до 13.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране
на заявлението – 29.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия
съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ за обект, находящ се в гр. София, общ. Изгрев, ***, първи етаж от къща, абонатен номер 038210, като е обвързан от Общите условия за продажба
на топлинна енергия на „Т.С.” ЕАД. Съгласно чл.32, ал.1 от ОУ потребителите са
длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Твърди, че ответникът е използвал предоставената му в периода от месец октомври 2015
г. до месец
април 2018 г., топлинна енергия, но не е
заплатила същата. За сградата-етажна собственост е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.”
ЕООД. Сумите за процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите.
За имота на ответника са издадени изравнителни сметки.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е
депозиран писмен отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като
неоснователни поради плащане на дължимите суми.
С писмена молба депозирана преди съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.
Ответникът не се явява и не се
представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за обект, находящ се в гр. София, общ.
Изгрев, ***, първи етаж от къща, абонатен номер 038210 за процесния период.
Представено от ответника е преводно нареждане, видно от което на
10.10.2019г. ответникът е превел по сметка на ищцовото дружество сумата от
1154,40 лева с вписано основание за превод: „по гр.д. 9179/2019 ВРС Н.П.П.“.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД. Предявени са след
провеждане на производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от
длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на
чл.415, ал.1 от ГПК и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни.
Разпределението на доказателствената тежест е такова,
че ищецът следва да докаже да докаже, че е сключен договор за продажба на
топлоенергия, че на ответника му е била предоставена топлоенергия в твърдяното
количество за процесния период, че е
извършено дялово разпределение, поради което дължи плащане на суми в
посочените размери, че е изпаднал в забава от посочените начални дати и дължи
мораторна лихва в претендираните размери, а ответникът следва да плащане
правопогасяващ факт (плащане, давност и т.н).
Ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, че е
потребител на топлинна енергия за процесния обект и период, че му е доставено
твърдяното количество топлинна енергия и че е извършено дялово разпределение.
С отговора ответникът твърди плащане на претендираните
от ищеца суми, за което представя доказателство. От представеното платежно
нареждане безспорно се установява, че търсените от суми в общ размер от 1129,40
лева са платени изцяло. Изричното вписване в основанието за превод, че сумите
са платени по настоящото производство с категоричност води на извода, че с тях
се погасяват именно вземанията предмет на производството, а не други задължения
към ищеца – например задължения за по-стари периоди. Установи се, че след
завеждане на исковата молба е погасена претендираната от ответника сума за
главница.
Извършено в хода на процеса плащане на основание чл. 235 ГПК следва да бъде взето предвид
от съда, поради което предявените
искове са главница и лихва за забава следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
От представените доказателства обаче не се установява
да е погасена в цялост претендирана законна лихва върху главницата за периода
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
погасяване на задължението. Предвид факта, че плащането е настъпило в хода на
производството – на 10.10.2019г., съдът намира, че са налице основания за
присъждане на законната лихва върху главниците от 981,94 лева за периода от
29.11.2018г. до 10.10.2019г., чийто размер възлиза на 86,19 лева, изчислен с лихвен калкулатор. Следва да се приеме, че с
остатъкът над общите задължения в размер на 1129,40 лева до сумата от 1154,40 лева, която
ответникът е заплатил на ищеца, е погасена и част от законната лихва, а именно 25
лева, като е останала дължима законна лихва в размер на 61,19 лева. Последната
сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
Въпреки отхвърлянето на иска, съдът намира, че на
ищеца се следват разноски в пълен размер по аргумент от чл.78, ал.2 от ГПК,
доколкото плащането е извършено в хода на процеса, а ответникът е станал
причина както за подаване на заявлението, като не е платил в срок задълженията
си, така и за образуване на исковото производство, като е подал възражение
срещу заповедта за изпълнение. В този смисъл отвтеникът следва да заплати на
ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на 75 лева за
платена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25,
ал.1 от НЗПП, както и направените
в заповедното производство ранзоски
в размер на 25 лева за платена
държавна такса, както и 50
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
срещу Н.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***2 искове за признаване за установено,
че Н.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***2 дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** следните суми: сумата
от 941,63 лева, представляваща цена
за потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Изгрев, ***, първи етаж от къща, абонатен номер 038210, за периода
от месец октомври 2015
г. до месец април
2018 г., сумата от 139,98 лева, представляваща лихва за забава върху посочената
сума за периода
от 15.09.2016 г. до 13.11.2018
г., сумата от 40,31 лева, представляваща дължима стойност за дялово
разпределение за периода от месец
октомври 2015 г. до месец
април 2018 г. и сумата от 7,48 лева, предствляваща лихва за забава върху посочената
сума в размер на за периода от
15.09.2016 г. до 13.11.2018 г., за
които суми е издадена Заповед № 3363/24.04.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 6211/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Н.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***2 да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 61,19 лева, представляваща законната
лихва върху главниците от 981,94 за периода от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.11.2018г. до
окончателното изплащане на задължението – 10.10.2019г.
ОСЪЖДА Н.П.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***2 да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 175 лева, представляваща направени
в настоящото производство разноски, както и сумата от 75 лева, представляваща направени в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: