РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. С. , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и първи януари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Д. Василева
при участието на секретаря ...........
като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно
наказателно дело № 20203420200580 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. Д. Х. от гр.С., ЕГН **********, чрез адвокат К. Л. при
АК-С., против Наказателно постановление № 20-1099-001171/07.08.2020г., издадено от
ст.инспектор Д. - началник-група при сектор „ПП” към ОДМВР-С., с което жалбоподателят
е санкциониран за нарушение по чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата.
В жалбата са изложени доводи в насока допуснати съществени процесуални
нарушения поради неспазване изискванията на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН,
като се твърди, че е налице и неяснота на адм.обвинение поради едновременното посочване,
че жалбоподателят отказал изпробване за употреба на наркотични вещества и за употреба на
алкохол, което фиксирало пълно разминаване между описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. Сочи се, че повдигнатото адм.обвинение е
абсолютно недоказано, като се подчертава, че до нарушението се е стигнало вследствие
незаконосъобразно полицейско разпореждане, изразило се в указания на служителите към
жалбоподателя да премести колата, където бил спрял, след като той вече бил пушил
марихуана.
Моли се за отмяна на наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно, което искане се поддържа и пред съда ведно с аргументите, изразени в
жалбата. Претендират се разноски.
1
Административно-наказващият орган – ст.инспектор Д., в първо съдебно заседание,
изразява становище за неоснователност на жалбата и счита, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Районна прокуратура – С., при редовност на призоваване, не се представлява в
съдебно заседание и не депозират становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което
се явява процесуално допустима.
Съдът, след обсъждане и преценка на събрания по делото доказателствен материал,
на съдържащите се в жалбата твърдения, въз основа на закона и по вътрешно убеждение,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 27.07.2020г. жалбоподателят Х., управляващ собствения си л.а. „Мерцедес С 320
ЦДИ“ с рег. № СС 5233 АТ, спрял колата в ранните часове по ул.“Б.“ № .... в гр.С.. При
спирането ударил задната част на автомобила във вратата на гаража си, като л.а. останал
разположен едновременно на тротоара и на улицата. Дясната врата, където се намирал
волана и съответно водача, останала притисната до оградата на имота. Автомобилът бил с
включен двигател и жалбоподателят спял на шофьорското място, когато към 08.00ч. покрай
него минала св.Н. Н., която водела детето си в намиращата се в близост детска ясла. Жената
възприела, че жалбоподателят Х. спи в колата при запален двигател, същата е спряна със
задната и част към гаража. При връщането си обратно по същия път неин съсед – М., и казал
да събуди жалбоподателя, за да измести колата. Свидетелката чукнала по прозореца и Х. се
събудил като изгасил и двигателя.
В 10.04ч. на тел.112 бил подаден сигнал от лице, което не се представило с имена, за
ситуацията по ул.“Б.“. Малко по-късно гражданин минал покрай намиращия по ул.„Х. Б.“
полицейски патрул и уведомил св.Й. Г. - инспектор в РУ-С., че по ул.“Б.“ има л.а.
„Мерцедес“, чиито водач спял дрогиран. Тази информация била подадена от св.Г. до
дежурния в ОДМВР-С. към 10.08ч. и на посоченото място отишли св.А. и св.К. – полицаи
към РУ-С.. Двамата възприели, че процесния автомобил е с включен двигател, водачът спи
на волана, задницата на колата е блъсната във вратата на гаража и надрана, бронята отзад
вдясно била откачена и стопът бил счупен. Видели, че на задната седалка има оръжия и
ножове. Чукали по стъклото на прозореца докато жалбоподателят се събуди. Възприели, че
същият не е адекватен и бил потен. За да може да излезе от колата, тъй като била с десен
волан, и била опряна в дясната си страна до ограда, същият я придвижил. Дал
противоречиви обяснения на служителите – че бил заспал от пет минути, че спял от пет
часа, че оръжието носел, за да плаши хора да не го крадат.
След като преместил колата на улицата и си взел документите, жалбоподателят бил
отведен в РУ за изясняване на въпроса досежно държането на установените в автомобила му
оръжия. Там св.В. - мл.автоконтрольор, предложил на жалбоподателя да бъде изпробван за
2
употреба на наркотични вещества, но същият отказал. Отказът му бил възприет от св.А. и
св.К.. На място св.В. съставил АУАН № 1300/27.07.2020г., бл. № 588317, за нарушение на
чл.174, ал.3 ЗДВП, като било описано, че на водача е била предложена проверка за употреба
на наркотични вещества с Drug test 5000, която същият отказал. Издаден бил талон за
медицинско изследване № 0060947 от същата дата, което било отразено в акта.
АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя, който удостоверил с подписа си, че
му е връчен и талона, в който също било отразено, че Х. отказва да му бъде извършено
изследване с техническо средство. Жалбоподателя не се явил в указаното в талона време –
45 минути, за извършване на медицинско изследване на кръвта.
Въз основа на акта било издадено и процесното НП, в което са отразени
съдържащите се в АУАН факти и дадената им правна квалификация, редом с констатацията
за отказа да бъде извършено медицинско изследване. Наложени са предвидените в
санкционната част на чл.174, ал.3 ЗДВП кумулативни наказания глоба в размер 2000 лева и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от две години – за нарушението, съдържащо
се в хипотезата на правната норма в чл.174, ал.3 ЗДВП.
АУАН и НП са издадени в законоустановените срокове, от компетентни длъжностни
лица и при спазване императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. От страна на
административнонаказващият орган не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са рефлектирали върху правото на защита на наказаното лице, съответно да са
довели до опорочаване на производството, нито такива при приложението на материалния
закон.
Фактическите рамки на административното обвинение, отразено в акта и в НП, по
точен и ясен начин очертават в какво се е изразило неправомерното поведение на
жалбоподателя в качеството му на водач на МПС – отказ да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества. Този отказ е бил заявен недвусмислено от лицето и непосредствено
възприет от св.А., св.К., както и св.В., предложил проверката и съставил акта веднага след
отказа. Съдът кредитира показанията им като достоверни предвид тяхната еднопосочност и
безпротиворечивост относно релевантните по случая обстоятелства, и при отчитане
еднопосочност в детайлите за местоположението на автомобила, неговото състояние и това
на водача, визирани в показанията на св.Н..
Предложението за извършване на въпросната проверка е било продиктувано от факта,
че жалбоподателят е бил възприет като водач на МПС, тъй като е бил в колата си, която е
била със запален двигател. Съгласно Постановление № 1/17.I.1983г. по н. д. № 8/82г. на
Пленума на Върховния съд, което не е загубило актуалност, в понятието "управление" се
включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторното
превозно средство, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в
движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни
последици. Предвид това на процесната дата и място жалбоподателят Х. е имал качеството
3
водач на МПС. Преместването на автомобила от самия жалбоподател е било необходимо
действие, за да може да излезе от него, тъй като бил затиснат, и това придвижване на колата
не е залегнало като фактор от обективната страна на обвинението. Изяснените по делото
данни по никакъв начин не очертават издаване на полицейско разпореждане, което да има и
незаконосъобразен характер. В тази насока оплакванията в жалбата са неоснователни.
Посочването на ул.“Б.“ като място на нарушението е обвързано именно с факта на
възприемането на лицето като водач по тази улица, обусловило и последващите действия на
органите на реда с предложение към същия този водач за извършване на процесната
проверка.
Съдът приема, че отразените в акта и наказателното постановление констатации
съответстват на действителната фактическа обстановка, безспорно изяснена при преценката
на свидетелските показания, обсъдени и с обясненията на жалбоподателя и надлежно
приобщените писмени доказателства. Видно от Талон за медицинско изследване
№0060947/27.07.2020г., на жалбоподателя е била предоставена възможност да изпълни
изискванията на закона чрез изследване на кръв в интервал от 45 минути на процесната
дата, която възможност Х. сам е препятствал с бездействието си.
По отношение възражението за некоректно формулирано юридическо обвинение –
правната квалификация на описаното деяние, съдът намира, че правилно е посочена
правната норма на чл.174, ал.3 ЗДВП, фиксираща едновременно състава на констатираното
нарушение и на предвидените за същото административните наказания в санкционната и
част.
При преценката на събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната
съвкупност и логическа взаимовръзка, по несъмнен начин се налага извода, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Х. е законосъобразно
ангажирана и наказателното постановление се явява постановено в съответствие с
изискванията на процесуалния и материалния закон, поради което и на основание чл.63, ал.1
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1099-001171/07.08.2020г., с което
на Х. Д. Х. от гр.С., ЕГН **********, са наложени административно наказание глоба в
размер 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години за
нарушение по чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр. С..
4
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5