№ 2
гр. Бургас, 10.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Десислава Д. Щерева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно
наказателно дело № 20232000600003 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от лишената от свобода С. Е. С. против
определение №498/ 15.12.2022 год., постановено по ЧНД №586/2022 год. по
описа на Окръжен съд – Сливен, с което съдът е отхвърлил молбата на
последната за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наложеното й наказание лишаване от свобода.
С жалбата осъдената оспорва определението на ОС-Сливен като
неправилно. Поддържа, че по-голямата част от наложеното й наказание е
изтърпяно, като в рамките на престоя в пенитенциарното заведение е
проявила добро поведение и не е била дисциплинарно наказвана. Изтъква
наличие на здравословни проблеми. Сочи, че е вдовица и многодетна майка и
има непълнолетно дете, за което е необходимо да полага грижи. Описва
условията в затвора като трудно поносими за нея. Навежда твърдения, че към
момента проституцията е обявена за легална дейност и предвид, че
осъждането й касае предоставяне на помещение за осъществяване на такава
дейност, то следва, че е действала законно. Моли за преразглеждане на
решението, постановено от първостепенния съд и уважаване на молбата й за
условно предсрочно освобождаване.
Срещу депозираната жалба е постъпило писмено възражение от
началника на Затвора – гр.Сливен, в което на основата на конкретно изведени
от досието на осъдената данни, се поддържа позиция, че на етапа от
изтърпяване на наложеното й наказание, последната не е дала убедителни
доказателства за своето поправяне. Сочи се, че приложените корекционни
дейности прямо С. нямат за последица съществена промяна в показателите за
1
риска от рецидив и вреди, които остават в средни граници – 60 точки.
Доводите, наведени от осъдената, за здравословни проблеми, се изтъква, че
нямат отношение към дължимата преценка за поправянето й. С горните
съображения се моли за потвърждаване на акта на първата инстанция.
В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при
Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на
подадената жалба. Поддържа се, че доказателствената наличност по делото не
позволява извод за постигнато поправяне на осъдената С., в степен,
предпоставяща условното й предсрочно освобождаване, в каквато насока
напълно се споделят аргументите на съда, изложени в атакувания акт.
Съображенията на осъдената, отнасящи се до влошеното й здравословно
състояние се сочи, че нямат претендираната значимост, тъй като се касае за
обстоятелство, което няма отношение към преценката за поправянето й. С
горните доводи прокурорът предлага въззивният съд да потвърди
определението на ОС-Сливен като обосновано и законосъобразно.
Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото,
като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по
чл.440 ал.2 вр. чл. 342 ал.1 от НПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на
чл. 439, ал. 1 от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 от НК - по молба на лишената от
свобода С. Е. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено й с присъда
по НОХД №2714/2019г. по описа на РС-Шумен.
В рамките на проведеното пред ОС-Сливен съдебно дирене са събрани
и проверени всички доказателства, способстващи изясняване на релевантните
по делото факти. На основата на тяхното обсъждане съдът е направил
фактически констатации, които не се спорят от страните. Повдигнатите пред
настоящата инстанция възражения касаят правната оценка на установените
факти и тяхната значимост при формиране на изводите за постигнато
поправяне на осъдената С. в периода на пребиваването й в затвора, в степен,
свидетелстваща за реализиране на целите по чл.36 от НК.
Правилна се явява преценката на първостепенния съд, че осъдената С.
формално е придобила правото на условно предсрочно освобождаване.
Данните по делото сочат, че с присъда № 4/29.01.2020г. по НОХД №
2714/2019г. на PC – Шумен, влязла в сила на 16.03.2020г., С. е осъдена за
извършено престъпление по чл.155, ал.5, т.5, вр. чл.155, ал.3, вр. чл.155, ал.2,
вр. чл.29, ал.1 б.“а“ от НК, като на същата е наложено наказание лишаване от
2
свобода в размер на 3 години 6 месеца, търпимо при първоначален строг
режим, както и глоба в размер на 10 000 лв. При зачетено начало на
наказанието 19.09.2019 год. /предварително задържане/ до датата на
произнасяне от първата инстанция по искането й за условно предсрочно
освобождаване - 15.12.2022г. съгласно представената справка от Затвора-
Сливен /спр. л.52 от ЧНД№586/22г. на СлОС/ , С. се установява да е
изтърпяла 3 години 2 месеца и 29 дни, от които фактически - 3 години 2
месеца и 26 дни и от работа – 3 дни. Остатъкът за изтърпяване е в размер на 3
месеца и 1 ден. Горните констатации ясно свидетелстват за това, че
въведената в закона първа предпоставка за условно предсрочно
освобождаване е налице.
Обосновано на следващо място, извършвайки подробен и задълбочен
анализ на доказателствата по делото, ОС-Сливен е достигнал до заключение,
че същите не свидетелстват пенитенциарното въздействие върху С. да е
способствало поправянето й в степен, която да изключва необходимостта от
по-нататъшния и престой в затвора. Този извод на съда е направен на база
цялостно изследване на поведението на осъдената по време на престоя й в
затвора, като са обсъдени наличните в затворническото досие данни за
проявено отношение на С. към режимните изисквания, вътрешния ред,
трудовата дейност, дисциплината и законността.
Коректно на основата на наличните в досието на осъдената данни, съдът
е отчел съществуващите такива за ниската й степен на вградимост в
общността, трудната й ориентация в поддържаните взаимоотношения,
липсата на последователност в контакта й с останалите лишени от свобода, и
лесната й манипулируемост, демонстрирана чрез честа промяна на мнението
й под влиянието на останалите. От значение за обективната оценка на
поведението на С. се явяват също и регистрираните нарушения на последната
на установения в пенитенциарното заведение ред, в частност действията й по
манипулиране на документ, както системните й нарушения на забраните по
чл. 97 ЗИНЗС, касаещи размяна на вещи и предмети, които са сред проявите,
провокиращи конфликти и напрежение между лишените от свобода.
Правилно по-нататък съдът е взел предвид и описаните в докладите
констатации за проявено от нейна страна двойствено отношение към трудова
активност - непрекъснато афиширане на желание да работи, с цел редуциране
на престоя си в затвора, последвано от отказ да се включи в трудовия процес
поради наличие на здравословни проблеми, които изтъква като причина да не
се устрои на работа /независимо, че по становище на медицинските
специалисти здравословните й проблеми не я препятстват в полагане на
определен вид трудова дейност/. В случая, изводът, който се налага е, че
поведението на С. разкрива слабата й мотивация да се труди, което според
3
затворническата администрация е сред обстоятелствата, имащи за последица
задържане на промяната при нея.
В конкретиката на данните по делото следва да се посочи също, че
демонстрираните епизодично усилия на осъдената С. да се дистанцира от
силно конфликтогенна среда и да се предпазва от допускане на сериозни
нарушения, подпомагащо процеса по превъзпитанието й, са били обективно
оценени от страна на затворническата администрация, която в съответствие с
принципа на прогресивната система, установен в наказателното изпълнително
право, е инициирала замяна на режима на осъдената в по-лек, както и е
приложила поощрителни мерки по чл.98, ал.1, т.1 от ЗИНЗС – с награждаване
на С. с „писмена похвала“.
Обсъждайки отразените в докладите за периодична атестация на
лишената от свобода конкретни показатели, свързани с оценката на риск от
рецидив и вреди, основателно съдът е отбелязал, че постигнатата в хода на
поправително въздействие промяна на стойностите от първоначалните 66
точки на 60 точки, с оглед на очертаните зони с нужда от въздействие, не
свидетелстват за ефективна корекция на профила на С.. В случая се
установява, че с изключение на раздела „начин на живот и обкръжение“, при
който стойностите са снижени поради успешно завършване от С. на три
специализирани програми, всички останали раздели в оценката на
правонарушителя са със стойности, идентични с тези при първоначалната
оценка, което е ясен показател за бавно настъпваща промяна. Запазените
високи стойности в разделите „емоционално равновесие“, „мисловни умения
и поведение“, „нагласи“, „взаимоотношения“ и „жилищно устройване“ по
данни от докладите в голяма степен се дължат на демонстрирания стремеж на
осъдената за оставане в комфортни позиции, проявен чрез влагане от нейна
страна на минимални усилия в процеса на рехабилитация. Същата се сочи, че
заявява само привидно желание за сътрудничество. Отчетеният освен това
при С. среден риск от рецидив, подчертано говори за вероятност от ново
осъждане и за трудности при повторно социално включване.
Анализирайки резултатите от работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата, правилно първостепенният съд е отчел, че
поставените цели и задачи съгласно първоначалната им формулировка, не се
установява да са постигнати в изискуемата степен и пълнота, което е ясен
показател за това, че е налице нужда от продължаващото въздействие.
Корекционните мероприятия са насочени към формиране на нагласи за
законосъобразен начин на живот; осъзнаване на факторите, допринесли за
криминалното й поведение; мотивация за включване в подходяща трудова
дейност или полагане на доброволен труд; дисциплинираност и спазване на
изискванията за престой в затворническото заведение. Констатира се, че С.
4
проявява слаб интерес и понижена мотивация за усвояване на нови знания,
умения и стратегии за справяне, които да подобрят нейната самоефикасност и
да я подпомогнат да води законосъобразен начин на живот. Уменията на
последната за самоанализ, включващи оценка на собствените й знания,
способности и компетентности се сочи, че не провокират разгръщане на
вътрешния й потенциал, съответно и не допринасят за профилактика на
рисковото й поведение.
Основавайки се на горните данни, разкриващи резултатите от
корекционната дейност, осъществявана спрямо С., първостепенният съд
основателно е приел, че същите не свидетелстват за настъпила трайна,
устойчива и градивна промяна в поведението й, което да позволи да се
приеме, че поправителното въздействие спрямо нея с цел постигане в пълнота
на целите по чл.36 от НК е възможно да продължи в условията на свобода, в
каквато насока е искането на осъдената.
Без основание се явяват доводите на осъдената, наведени в жалбата й,
че има непълнолетно дете и 90 годишна свекърва, които се нуждаят от
нейните грижи. Изтъкнатите в горния аспект обстоятелства от страна на С.,
съставляват причини от семеен характер и съгласно т.5 от ППлВС № 7/1975
г., изм. с ППлВС № 7/1987 г., същите са неотносими такива в преценката за
наличие на предпоставките по чл.70 ал.1 от НК. Заявените от осъдената
семейни нужди и потребности нямат никакво отношение към въпроса за
нейното поправяне, преследвано като цел на наложеното й наказание. Що се
отнася до твърденията й, че е с влошено здравословно състояние, то същите,
макар и доказателствено подкрепени от материалите по делото, също не се
явяват обективни факти, отчитането на които да обоснове извеждането и от
затворническата среда, като функция на условното й предсрочно
освобождаване. Диагностицираните при С. заболявания – Органично
разстройство на личността; Артериална хипертония II степен; Захарен диабет
II тип; Обезитас III степен, е видно от приложените в досието на осъдената
документи, че са наложили поставянето й под медицинско наблюдение, като
предписаното й медикаментозно лечение се контролира. Не са налице данни,
които да сочат на пренебрегване на здравословните нужди на С., напротив, на
същата се осигурява провеждане на периодични прегледи и медицински
изследвания, като предписаната й терапия се следи. Поради това и
съображенията на осъдената в тази насока не могат да дадат повод за изводи,
различни от застъпените такива в атакуваното определение.
Изхождайки от горното въззивният съд се присъединява към
становището на първата инстанция, че към настоящия момент осъдената на
лишаване от свобода С. не следва да бъде условно предсрочно освободена,
като спрямо нея е необходимо да продължи корекционно – възпитателната
5
работа в условията на затвора за постигане на трайна положителна промяна и
постигане целите на наказанието по чл.36 от НК.
По изложените съображения АС-Бургас намира, че атакуваното
определение, като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №498/15.12.2022 год., постановено по
ЧНД №586/2022 год. по описа на Окръжен съд – Сливен.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6