№ 1331
гр. Стара Загора, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500676 по описа за 2022 година
Производството е по чл.396, ал.1 от ГПК.
Образувано по частна жалба на Я. Г. Я. от гр.С.З., срещу определение №
2957/05.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 4641/2022 г. по описа на Районен
съд – Стара Загора, с което е оставено без уважение искането му за допускане
обезпечение на предявеният от него срещу П.Й.П. от гр.С.З. иск по чл.45 от
ЗЗД за присъждане на сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени му от престъпление неимуществени вреди, чрез налагането на
запор на бъдещи вземания към трети физически и юридически лица,
включително на бъдещи и настоящи вземания към Я. Г. Я., както и запор
върху платежна система, открита и водена в Изипей на името на ответника,
както и запор върху притежаваните от П.Й.П. 80 дружествени дяла от
капитала на „З.А.“ ООД, ЕИК № *** .
Излагат се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се
претендира за неговата отмяна и допускане на поисканото обезпечение.
След запознаване с материалите по делото, въззивният съд намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното производство е било образувано пред Районен
съд – Стара Загора по молба на Я. Г. Я. с искане за допускане на обезпечение
на предявеният от него срещу П.Й.П. осъдителен иск за сумата от 2 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени му от престъпление
неимуществени вреди.
Молителят е обосновал искането си с твърденията за наличието на
убедителни писмени доказателства – влязла в сила осъдителна присъда на
П.Й.П. за извършено престъпление, по което Я. Г. Я. е пострадал, както и
наличието на обезпечителна нужда, продиктувана от обстоятелствата, че
П.Й.П. се е разпоредил с притежаваният от него единствен недвижим имот и
1
по банковите му сметки липсва наличност.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без
уважение искането като е приел, че не е налице обезпечителна нужда и
поисканите обезпечителни мерки са адекватни на тази нужда, т.к.
предявеният иск вече е бил обезпечен по реда на чл.390, ал.1 от ГПК чрез
налагане на запор върху банковите сметки на П.Й.П..
Частната жалба е допустима, т.к. е подадена от процесуално
легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт
в съответната му част, в законоустановения срок за обжалване.
Разгледана по същество частната жалба се преценява от въззивния съд
за неоснователна, по следните съображения:
Безспорно установено е по делото, че предявеният от Я. Г. Я. срещу
П.Й.П. осъдителен иск за сумата от 2 000 лв. е бил обезпечен по реда на
чл.390, ал.1 от ГПК чрез налагане на запор върху банковите сметки на П. в 25
банки в Република България.
Запорът е наложен по банковите сметки на П.Й.П. в „ОББ“ АД до
размера от 2 000 лв., т.к. вземането е признато от третото задължено лице и
сметките са блокирани; върху същото вземане няма претенции от трети лица;
има наложени запори по други изпълнителни листове и няма средства за
обезпечаване на вземането.
При това положение процесуалният ред за защита на правата на ищеца е
предвиденият в чл.398 от ГПК чрез замяна на обезщетението, а не
извършване на повторна преценка за наличието на предпоставки за допускане
на обезпечение по чл.391 от ГПК – допустимост и вероятна основателност на
иска, наличието на обезпечителна нужда, адекватност на поисканите
обезпечителни мерки на обезпечителната нужда и т.н.
Това е така, т.к. вече се е развило производство по обезпечаване на иска,
в което съдът е изследвал предвидените в посочения законов текст
предпоставки за допускане на обезпечение и е допуснал такова, което е
реално наложено – запорът на банковите сметки на П. П. в „ОББ“ АД е
наложен и тежи върху всички бъдещи постъпления по банковите му сметки.
Обстоятелството, че поисканата обезпечителна мярка не е дала
очакваният от ищеца резултат не обуславя допускането на нови
обезпечителни мерки наред с нея, а предполага единствено замяната и с друга
или други адекватни обезпечителни мерки.
Аргумент в тази насока може да извлече от разпоредбата на чл.442а от
ГПК предвиждаща съразмерност на наложените от съдебния изпълнител в
изпълнителното производство обезпечителни мерки с размера на
задължението.
В случая на обезпечителното производство и доколкото същото се
развива едностранно без участието на ответника, тази преценка за
съразмерност, която е друга форма на изискването за адекватността на
поисканите обезпечителни мерки на обезпечителната нужда, не може да бъде
извършена от съда по претендирания от ищеца процесуален ред – чрез
допускането в отделни производства на няколко различни обезпечения.
поради случайният избор за разпределение на делата.
2
Обратното създава значителна вероятност за свръх обезпечаване на все
още спорното вземане на ищеца, което би довело до сериозно накърняване на
имуществените права на ответника, а последното не следва да се допуска за
сметка защитата правата на ищеца, т.к. съгласно чл.9 от ГПК страните в
гражданските съдопроизводства имат равни права.
Отделно от това изводите на първоинстанционният съд за недоказаност
на обезпечителна нужда, т.к. поисканите обезпечителни мерки не са
съответни на нуждата са правилни и се споделят от настоящият въззивен
състав.
Преценката за адекватността при осъдителните искове за парични
вземания се извършва от съда като съпостави степента, в която конкретна
обезпечителна мярка засяга имуществената сфера на ответника с размера на
претендираното вземане.
В случая Я. Г. Я. не е поискал конкретни обезпечителни мерки, т.к.
настоящите вземания, чийто запор се претендира не са индивидуализирани по
размер, основание и кредитор, а бъдещите вземания все още не са
възникнали, т.е. обезпечителната мярка не е реално приложима.
Не се твърди и самият П. да има вземане срещу Я., в какъв размер и на
какво основание.
По отношение на поисканият запор върху платежна система, открита и
водена в Изипей на името на П. не са налице представени доказателства, че
такава е налице и какъв е произхода на постъпващите чрез нея средства. При
това положение съдът е в невъзможност да прецени дали запорът е допустим
с оглед дали тези средства са секвестируеми.
По отношение на поисканият запор на 80 дружествени дяла от капитала
на „З.А.“ ООД не са представени доказателства за стойността на тези дялове –
последният публикуван в Търговския регистър годишен финансов отчет на
това дружество, за да може съдът да съпостави реалната стойност на дяловете
с размера на претендираното вземане.
В заключение, въззивният съд намира, че обжалваното определение е
правилнои като такова следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.2 от ГПК Окръжен съд
– Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2957/05.10.2022 г., постановено по
гр.д.№ 4641/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4