Присъда по дело №195/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 1 от ГПК (обн. ДВ., бр. 59/20.07.2007 г.).

С Решение № 77/21.06.2010 г., постановено по Г.д. № 397/2005 г., РС – М. е уважил предявения от Е. Х. А. от Г. М. против С. А. Х. от същия град, както и против Е. Х. А. с адрес в Г. Девин иск с правно основание чл. 108 от ЗС, като е осъдил ответниците да отстъпят собствеността и предадат владението на ищеца върху недвижим имот, представляващ апартамент № *, вх. *, . 2, в жилищен блок * на улица „В.П.”, построен в парцел I, кв. 89 по ЗРП на Г. М., със застроена площ от 79,60 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, баня-клозет, антре и два балкона, ведно с прилежащото избено помещение № 9 с площ от 10,73 кв. м. и таванско помещение № 17 с площ от 11,91 кв. м. и 5,708% от общите части на сградата, както и 5,703% идеални части от сградата и правото на строеж за втора зона, при граници на жилището: югоизток – ап. 6, югозапад – ап. 6; стълбище; горе – ап. 9, долу – ап. 1; на таванското помещение: югоизток – таван № 18; югозапад – коридор; долу – ап. 17; на избеното помещение: северозапад – мазе № 8; югозапад – мазе № 10; горе – ап. № 2. Освен това, със същото решение, ответниците са осъдени да заплатят солидарно на ищеца и сумата от 901,30 лева – разноски по делото.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Е. Х. А. с адрес в Г. Д. който счита същото за неправилно поради това, че е необосновано, като конкретно сочи, че не упражнява фактическа власт върху вещта, чието ревандикиране се иска, поради което и счита, че предявеният спрямо него иск е неоснователен и недоказан. Към тази въззивна жалба, по реда на чл. 204 от ГПК (отм.) се е присъединил и другаря на Е. Х. А., а именно – другия ответник С. А. Х..

Въззиваемата страна Е. Х. А. не е подала писмени възражения срещу въззивната жалба.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателите, Ч. процесуалния си представител, поддържат въззивната жалба, като правят искане и за присъждане на разноски. В същото съдебно заседание въззиваемата страна, Ч. процесуалния си представител, оспорва жалбата, като излага становище за правилност и обоснованост на атакувания първоинстанционен съдебен акт, сочейки, че ответникът Е. А. упражнява и не се е отказал от фактическата власт върху процесния имот.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира:

Постановеното първоинстанционно решение, което се обжалва пред настоящата съдебна инстанция, не е от категорията на нищожните или недопустимите. Същото се явява и правилно.

В исковата си молба ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, а именно – описания по-горе апартамент, ведно с прилежащите му помещения и с посочените части от общите части на сградата, идеални части от сградата и правото на строеж за втора зона. Сочи, че е закупил имота през 1999 г. от С. А. Х., като за това е съставен нотариален акт. Твърди също, че още към момента на съставяне на нотариалния акт е заплатил на С. Х. цената на недвижимия имот, но последната отказала да предаде владението върху него на ищеца и пуснала в жилището другия ответник – Е. А.. Въз основа на изложените тук твърдения, ищецът Е. А. е поискал от съда да го признае за собственик на процесния имот спрямо ответниците и да ги осъди да му предадат владението върху имота, както и да му заплатят направените за водене на делото разноски.

В съдебно заседание пред първата инстанция процесуалният представител на ответниците А. В. от АК - Кърджали оспорва иска по основание, твърдейки, че ответникът Е. А. не упражнява фактическа власт върху процесния имот.

Съгласно нотариален акт от 04.03.1999 г., с № **, том І, дело № ****1999г. на Й. Костова – съдия по вписванията при РС – М., С. А. Х. с ЕГН * е продала процесния недвижим имот на Е. Х. А. с ЕГН *.

Съгласно Решение № 202/16.03.2010 г. на ВКС на Република България, 3-то г. о., постановено по гражданско дело № 4150/2008 г. по описа на същото отделение, е отхвърлен предявеният от (въззивния жалбоподател по настоящото производство) С. А. Х. иск срещу Е. Х. А. с правно основание чл. 17 от ЗЗД за разкриване на привидността на сключения с горепосочения нотариален акт договор за покупко-продажба като прикриващ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради което да се прилагат правилата относно прикрития договор, като неоснователен и недоказан.

От показанията на св. С.М. се установява, че от 2005 г. насам (свидетелят е разпитан в съдебно заседание на 19.05.2010 г.) в процесния апартамент в Г. М. живеят ответниците по иска С. Х. и Е. А..

Въззивният съд кредитира приложените по делото и посочени по-горе официални документи, които притежават съответната материална и формална доказателствена сила и не са оспорени от страните.

Настоящият съдебен състав кредитира и показанията на св. М.. По делото не са ангажирани доказателства, които да са в противен смисъл на заявеното от този свидетÕл (включително не е поискано допускане на такива), като същите показания са логични и без вътрешни противоречия. Това, че този свидетел е присъствал в залата при даване ход на делото (съгласно посоченото в протокола от съдебното заседание) само по себе си не води до извод в смисъл, че показанията му не следва да бъдат кредитирани.

Предвид посоченото по-горе, въззивният съд намира, че предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС се явява основателен и доказан. Ищецът е доказал фактите, от които се извежда наличието на предпоставките по чл. 108 от ЗС, доказването на които факти е било в негова тежест, а именно – придобиването на имота (от което се извежда, че е негов собственик) и това, че ответниците упражняват фактическата власт върху него. Ответниците пък не са доказали съществуването на факти, от които може да се изведе наличие на правно основание за упражняване на фактическата власт върху същия имот. Е. Х. А. е придобил собствеността върху визирания имот Ч. сделката, оформена в горепосочения нотариален акт. На практика единственият спорен по делото въпрос е дали ответникът Е. А. упражнява фактическа власт върху процесния имот или не. Отговорът на този въпрос е положителен. В тази връзка, св. М. е заявил пред районния съд, че освен ответникът С. Х., в спорния апартамент „от години насам живее при майка си” и другият ответник - Е. А., макар че последния път (малко преди съдебното заседание), когато свидетелят е посетил същия апартамент, в него не е присъствал и този ответник; налага се да се уточни, че, за да бъде налице упражняване на фактическа власт по отношение на даден недвижим имот, по никакъв начин не е необходимо съответното лице да присъства постоянно в имота. Поради изложеното тук релевираните във въззивната жалба доводи за липса на упражнявана от ответника Е. А. фактическа власт върху процесния имот не се споделят от настоящия съдебен състав.

Водим от горното, въззивният съд намира, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е законосъобразно и обосновано, поради което се явява правилно и следва да бъде оставено в сила.

По делото липсва направено искане от въззиваемия Е. А. за присъждане на разноски във връзка с въззивното производство; по аргумент от чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.) съдът – и при действието на отменения ГПК – не следва да присъжда разноски в полза на дадена страна служебно, без да е направено съответното искане, поради което и такива – в полза на въззиваемия - не се присъждат с настоящото въззивно решение, независимо от изхода на делото пред въззивната инстанция.

Предвид всичко изложено и на основание чл. 208, ал. 1 от ГПК (отм.), въззивният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 77/21.06.2010 г., постановено по Г.д. № 397/2005 г. по описа на РС – М..

Настоящото решение може да се обжалвапред Върховния касационен съд на Република България Ч. Окръжен съд - Кърджали в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК (обн. ДВ., бр. 59/20.07.2007 г.).

Председател: Членове: 1/ 2/