Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 26.08.2019
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, в закрито заседание на двадесет и шести август две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Чеуз ч.гр.д. № 4 955
по описа на съда за 2019 г., констатира следното:
Производството
е по реда на чл. 435 ал.2 т.6 от ГПК.
Съдът е сезиран с жалба, депозирана от В.М.Д.,
чрез процесуален представител адв. И.М.отказа на ЧСИ
– А.Б.по изп.дело № 525/2011 г., с
което е оставено без уважение искането да бъде прекратено делото на основание
чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК. В жалбата са развити съображения, относно
неправилността на обжалвания акт на ЧСИ и съдът е сезиран с искане за неговата
отмяна.
Ответникът по жалбата, взискател в
производството, „К.И.И.БГ“ ЕАД е заявил становище, в
което са развити съображения за нейната неоснователност.
По делото са представени
мотиви по реда на чл. 436 ал.3
от ГПК от ЧСИ А.Б., с които
е заявено становище за неоснователност
на депозираната жалба.
Приложен е препис от изпълнителното
дело.
Софийски градски съд, като
прецени становищата и доводите на страните
и доказателствата по делото и на основание чл. 437 от ГПК, приема следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от легитимирана
страна- взискател по изпълнението.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал.1
от ГПК.
В приложното
поле на лимитивната и императивна норма на чл. 435 ал.2
от ГПК е предоставена правна възможност на
длъжника да обжалва отказа
да се прекрати изпълнителното производство с оглед т.6 на цитираната по-горе
норма.
Разгледана по същество настоящият
съдебен състав намира жалбата
за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнителното дело е образувано по молба
от
21.11.2011 г. на взискателя „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, въз основа на
изпълнителен лист от 15.09.2011г., издаден на основание
заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК от 20.05.2011 г. по ч.гр. дело
№ 15
850/2011 г. на СРС, 59 състав. Изпълнителният лист е издаден срещу В.М.Д..
Видно от молбата, с която е образувано изпълнителното производство
изпълнителният лист е за парични вземания, произтичащи от неизпълнение на
договорни задължения.
На 25.11.2011
г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника. Видно от текста на
същата е насрочен и опис на движими вещи на 13.12.2011 г. респ. е съобщено на
длъжника, че е наложен запор върху банковите му сметки.
По делото е
представена призовка за принудително изпълнение от 21.03.2013 г., с което е
съобщено на длъжника, че на 11.04.2013 г. е насочен опис на движимото му
имущество.
На 29.03.2013
г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до ЕТ „Д.Ц.-А.“
за налагане на запор върху възнаграждението за труд, което се изплаща на
длъжника В.М.Д..
Впоследствие е
изискана справка от НОИ за сключени трудови договори с длъжника по
изпълнителното дело.
По делото е
депозирана молба от 17.07.2015 г. за конституиране на нов взискател
по повод сключен договор за цесия в лицето на „К.И.И.БГ“
ЕАД.
Представени по
изпълнителното дело са запорни съобщения да търговски
банки в периода март – април 2016 г.
На 06.02.2018
г. е изпратена до длъжника призовка за принудително изпълнение, в която е
посочено, че на 20.02.2018 г. е насрочена дата на опис на движимо имущество.
При тези установени факти по делото,
настоящият съдебен състав намира, че липсва настъпила по съответния ред перемция на изпълнителното производство в резултат на
бездействие на взискателя, изразяващо се в
непоискване извършването на изпълнителни действия в продължение на две години
каквото е изискването на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК. Взискателят
още с молбата си по чл. 426 от ГПК е възложил на ЧСИ да предприеме изпълнителни
действия по повод събиране на вземането, обективирано
в изпълнителния лист, въз основа на който е инициирано процесното
изпълнително производство. В изпълнение на сочените способи ЧСИ е насрочил опис
на движими вещи, а впоследствие са наложени запори върху трудовото
възнаграждение и банковите сметки на длъжника – настоящ жалбоподател като времевия
промеждутък между същите е по-малък от две години. Дали поисканото изпълнително действие може да бъде реално предприето е въпрос от
значение за приложимостта на чл. 116, б. „ в” ЗЗД, което следва да се прецени в
производство по реда на чл. 439 ал.1 от ГПК, а не в рамките на чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК.
Предвид изложените
съображения, съдът приема, че жалбата е неоснователна.
Воден от горните мотиви,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказа
на ЧСИ – А.Б.по изп.дело № 525/2011 г., с
което е оставено без уважение искането да бъде прекратено делото на основание
чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК.
Решението е окончателно, на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.