Решение по дело №494/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

                                         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Гр.Горна Оряховица – 02.09.2019 год.

 

    

В       И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

      Горнооряховският районен съд в публично заседание на 02.09.2019 год. в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА КАРАГЬОЗОВА                                                                         

 

при секретаря М.Първанова, като разгледа докладваното от съдията Карагьозова АНД № 494/ 2019 г.,  за да се произнесе съдът взе предвид следното:

                   

                    Производството е по жалба на П.Т.И.  против Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ВТ2-3/ 25.06.2019г. на Началник РСПБЗН Горна Оряховица-Г.Тодоров.

                    С горното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение от  19.06.2019 год./бланков номер 0000258/, на П.Т.И.  е наложена адм. санкция глоба в размер на 200 лв.

В законоустановения срок се обжалва пред ГОРС горепосоченото наказателно постановление като незаконосъобразно.Изтъкват се доводи в тази насока.

                    В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят  И. не се явява, не се представлява. Поддържа жалбата с писмено обективирано становище/л.17 от делото/.     

Ответникът  по жалбата не се представлява в съдебно заседание. Заема в писмен вид становище за неоснователност на жалбата/л.4/.

Горнооряховският районен съд, като прецени и обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, както и доказателствата по делото приема за установено следното:

На 19.06.19г. в обект склад за семена „Г.” в гр.Л. е извършена проверка от служители на РСПБЗН Горна Оряховица. Съставен е от И.Л.Н. акт за установяване на адм.нарушение от  19.06.2019 год./бланков номер 0000258-л.5 от делото/, връчен на жалб. П.Т.И.  и подписан от същата без възражения. В съдебно заседание свидетелите Н. и М. потвърждават констатациите, описани в  акта. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ВТ2-3/ 25.06.2019г. на Началник РСПБЗН Горна Оряховица-Г.Тодоров /л.6/.

          При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

          Жалб. П.Т.И.  е санкционирана в качеството й на управител на склад за семена „Г.”. Като нарушена разпоредба се сочи  тази по чл.5 т.3 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите/НПНПБЕО или накратко-„наредбата”/. Видно от посочената като нарушена норма, собствениците и ръководителите на обекти носят отговорност за „поддържане в изправно състояние, осъществяване на контрол и извършване на техническо обслужване, презареждане и хидростатично изпитване на устойчивост на налягане на пожарогасителите съгласно чл.21 и 23”. Веднага от съдържанието на нормите, към които препраща чл.5 т.3, е видно, че законодателят е очертал видове носими и возими пожарогасители, като е разписал правила за поддържане в изправно състояние на пожаротехнически средства за първоначално гасене на пожари/чл.23 от наредбата/ и правила за противопожарни съоръжения, пожарни кранове и пр./чл.23 ал.4/. Съгласно допълнителните разпоредби на НПНПБЕО, возим пожарогасител е този, предназначен за ръчно придвижване и обслужване и който има обща маса, по-голяма от 20 кг, а носим пожарогасител е този, предназначен да бъде носен и обслужван на ръка и който в готовност за работа има маса не по-голяма от 20кг/ &1т.1,т.2 от ДР/. В наказателното постановление е записано като част от обстоятелствата, при които се твърди да е извършено нарушението, изискуеми по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, че „наличните пожаротехнически средства не са преминали необходимото техническо обслужване”. От легалната дефиниция, въведена с т.17 от  &1 от допълнителните разпоредби/ДР/ на НПНПБЕО е видно, че това са продукти за пожарогасене с изключение на пожарогасителните вещества. Съществува легална дефиниция за пожарогасител- &1т.5 от ДР, както и определение за возим и носим пожарогасител. Ясно е, че чрез употребата на израза „наличните пожаротехнически средства не са преминали необходимото техническо обслужване” административнонаказващият орган не внася достатъчна яснота досежно  вида и  броя на „наличните пожаротехнически средства”, които има предвид, а те са релевантни, тъй като изискванията към различните пожаротехнически средства са различни. В НП е употребен  израза „не са преминали необходимото техническо обслужване ОТ ТЪРГОВЦИ, получили разрешение за осъществяване на тази дейност по реда на ЗМВР”, който израз е неясен и поставя множество въпроси, в това число-  къде, в какъв срок и по какъв начин е следвало да извърши определено действие.Член 21 ал.3 и ал.4 от наредбата, сочени в НП, касаят и уреждат въпроси, свързани с техническото обслужване и на носими и на возими пожарогасители, презареждане и хидростатично изпитване на устойчивост на налягане. По отношение на какви средства и по отношение на кой показател не става ясно от израза „не са преминали необходимото техническо обслужване” и в какво се състои то.  Кое е „необходимото” техническо обслужване и в какъв срок следва то да се осъществи не е изяснено от лаконичното описание на обстоятелства в НП.

Видно от приложеното и обжалвано пред съда НП, в него не се съдържат изискващите се  от закона реквизити с оглед разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Наказателното постановление  съдържа лаконично описание на твърдяното нарушение, като не е посочено  мястото, където е извършено, датата на извършване, респ.обстоятелствата, при които е извършено Най- съществения пропуск касае непосочването на датата на извършване на нарушението, което е съществен реквизит съгл.цитирания по-горе законов текст-чл.57 ал.1 т.5 пр.2от ЗАНН. В контекста на всички, известни по делото факти може само да се предполага и местоизвършването на твърдяното нарушение. В НП се упоменава, като констатация, че на 19.06.19г. в посочения склад пожаротехническите средства е установено да не са преминали необходимото техническо обслужване, като не може да бъде изяснен въпроса на тази дата освен откриване на нарушението, същото осъществено ли е като факт от действителността, в какъв период от време/кога/ е осъществено действието/бездействието, представляващо нарушение, коя е датата, на която е реализирано твърдяното непреминаване на „необходимото техническо обслужване”. Кога е следвало да се осъществи то не става ясно. Възможните  предположения, с оглед събраните доказателства, не биха могли да санират неупоменаването на датата на извършване на нарушението като задължителен реквизит.  Сочи се също, че нарушението  се състои в непреминаване на техническо обслужване, но не и  къде  е осъществено действието/бездействието, като част от обстоятелствата, при които е извършено нарушението-чл.57 ал.1 т.5 пр.4 от ЗАНН.  В случая посочените липсващи реквизити се отнасят и към „описание на нарушението” съгл.чл.57 ал.1 т.5 пр.1 от ЗАНН.  Пропускът се отнася към законосъобразното издаване на наказателното постановление. Липсва аналогична санираща разпоредба като тази на чл.53 ал.2 от ЗАНН. Ако в акта за установяване на адм.нарушение е допусната нередовност, при условията на чл.53 ал.2 от ЗАНН, НП може да бъде издадено, но нередовностите, допуснати в НП, не могат да бъдат санирани чрез съдържанието на АУАН.  

Според императивната разпоредба на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Видно от приложеното НП, в него като дата на извършване на нарушението може единствено- и то по подразбиране, да се счита датата на извършване на констатацията-19.06.19г., което не се сочи изрично. Липсата на фактология  е накърнило правото на защита на жалбоподателя И., тъй като я е лишило от възможността да прецени точно срещу какво нарушение се защитава и да организира пълноценно защитата си. Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение като изискване и към АУАН и НП/чл.42  и чл.57  ал.1 от ЗАНН/ е поставено посочването на мястото и датата на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които се твърди да е извършено. При липса на становище на административнонаказващия орган по този въпрос,  съществено се ограничава правото на защита на наказаното лице, което има право да узнае  какво точно нарушение се твърди, че е извършило, къде, кога и при какви обстоятелства. Нарушаване на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

В този смисъл са без значение индициите, че лицето на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни.

Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на страните в административнонаказателното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довежда до знанието на адресата съображенията, въз основа на които административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретно административно наказание. Това подпомага лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация, който не може да бъде попълнен чрез свидетелските показания. В тази връзка като част от обстоятелствата, които следва да бъдат изяснени, дори от свидетелските показания не може да се установи поради липсата на спомен кога е следвало неописаните конкретно пожаротехнически средства да преминат „необходимото техническо обслужване”.

 

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно, налице е негодност на същото да послужи за реализиране на административнонаказателната отговорност спрямо жалбоподателя и следва да бъде отменено.

 

Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1от ЗАНН, съдът

                                   

                                    Р                 Е                  Ш                  И    :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ВТ2-3/ 25.06.2019г. на Началник РСПБЗН Горна Оряховица-Г.Т., издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение от  19.06.2019 год./бланков номер 0000258/, с което на П.Т.И.  е наложена  административна санкция глоба в размер на 200 лв., като незаконосъобразно.

Решението  подлежи на обжалване пред Адм.съд-В.Търново в 14-дн. срок.

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: