Р Е Ш Е
Н И Е
№4
15.01. 2020 г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на седемнадесети
декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева разгледа докладваното от председателя адм. дело № 619 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 73,
ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и е образувано е по жалба на Община град Добрич,
подадена от кмета, Й.Й., против Решение № РД-02-36-1015/11.09.2019 г., издадено
от заместник - министъра на регионалното развитие и благоустройството и
ръководител на управляващия орган на ОП "Региони в растеж" 2014-2020 г.
в частта му по т.1, с която е отказана верификация и плащане на разходи в
размер на 14 497,10 лева по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ ( БФП) № BG16RFOP001- 1.011- 0003 - C03
"Енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради в град Добрич",
сключен на 04.01.2017 г.
В жалбата
са изложени съображения за незаконосъобразност на постановения отказ за
верификация и плащане на разходи, извършени за мълниезащитна инсталация, поради
неправилно прилагане на материалния закон. Оспорват се изводите на
административния орган, че извършените от общината разходи за мълниезащита не
попадали в допустимите разходи по чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ във връзка с
чл.76, чл.82, ал.3 и чл.84 от Общите условия към сключения договор за
предоставяне на БФП. Жалбоподателят счита, че възстановяването на мълниезащитната
инсталация на трите сгради по проекта следва да се разглежда като съпътстващи
строителни и монтажни работи, свързани с мерките за енергийна ефективност. В
техническите паспорти на трите сгради било посочено, че следва задължително да
се възстанови и процесната инсталация. Това показвало, че към момента на
обследването мълниезащитата била съществуващо съоръжение, поради което и
възложителят, Община град Добрич, е предвидил възстановяването й. Твърди се, че
възстановяването на инсталацията било изпълнено съгласно действащите към
момента нормативи по инвестиционния проект, изготвен от правоспособен проектант
и било придружено с протоколи за замерване. Оспорващият счита, че всички
условия на управляващия орган са спазени и разходите за реализираните марки за
мълниезащита в размер на 14 497, 10 лева следва да бъдат верифицирани
изцяло. В съдебно заседание, чрез главен юрисконсулт Р. Т., жалбоподателят
заявява, че поддържа жалбата и че счита постановения отказ за неправилен и
незаконосъобразен, поради което моли за неговата отмяна. Прави искане за
присъждане на присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по делото, заместник - министърът
на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОП
"Региони в растеж" 2014 - 2020г., чрез пълномощник, старши
юрисконсулт Нели Николова, оспорва жалбата по подробно изложени съображения в
писмени бележки (л.223 и сл.). По съществото на спора излага твърдения, че
мерките за мълниезащита не са описани като съпътстващи в Доклада от енергийно
обследване по отношение на енергоспестяваща мярка В2 „Топлоизолиране на
покрив“, а в Технически паспорт, част „Електрическа“, която е недопустима за
финансиране с БФП. От техническия паспорт на сградите било очевидно, че
съществуващата инсталация за мълниезащита била остаряла и негодна за употреба и
затова предписаното в доклада възстановяване но отношение на мълниезащитата се
отнасяло за липсващата или компрометирана инсталация, а не за възстановяване на
съществуващо положение. Предвид тези съображения изразява становище, че
изпълнената от ползувателя по договора за предоставяне на БФП инсталация за
мълниезащита не представлява дейност, съпътстваща енергоспестяващите мерки, а
изпълнение на мярка по техническия паспорт на сградата. Моли жалбата да се
отхвърли като неоснователна и да се присъдят направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
От
фактическа страна се установява следното:
Община град
Добрич е бенефициер (наречена бенефициент), т.е. ползувател по Договор за
предоставяне на БФП по ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 г. №
РД-02-37-3/04.01.2017 г. (л.204 и сл.). Договорът е сключен с Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, представлявано от заместник-министъра,
Деница Николова, в качеството на управляващ орган.
Съобразно
клаузите на Глава ІV от договора „Плащания, техническо и финансово отчитане“,
ползувателят на помощта е поискал плащане от управляващия орган със заявка за
окончателно плащане № 3, по която е постановено Решение №
РД-02-36-1015/11.09.2019 г. от заместник - министъра на регионалното развитие и
благоустройството и ръководител на управляващия орган на ОП "Региони в
растеж" 2014-2020 г., оспорено в настоящото производство в частта му по
т.1, с която е отказана верификация и плащане на разходи в размер на 14 497,10
лева по договора.
Разходът е
извършен от ползувателя по договора и е за поставяне на мълниезащита на
включени в проекта за финансиране три жилищни сгради в гр.Добрич, с
административни адреси: ул.“Каменица“ № 8, ул.“Максим Горки“ № 2 и ул.“Страцин“
№ 4.
Преди
постановяване на решението административният орган е поискал от ползувателя
допълнителни пояснения по заявката за плащане по отношение на техническия отчет
на процесните три жилищни сгради по отношение на заявените за плащане разходи
за инсталациите за мълниезащита като е посочил, че не констатира мерките за
мълниезащита да са описани като съпътстващи в докладите за енергийно обследване
на процесните обекти. По делото не се представят доказателства, установяващи
нещо различно от констатациите на административния орган.
От искане
за допълнителни пояснения, направено от ръководителя на управляващия орган и
изпратено до ползувателя по ИСУН ( Л.44 И СЛ.) се установява, че трите жилищни
сгради не достигат 60 % енергийни спестявания, съгласно сертификатите за
енергийни характеристики. В настоящото съдебно производство жалбоподателят не
представя доказателства за противното, т.е. че процесните три сгради достигат
минимум 60 % енергийна ефективност.
От
изисканите по делото технически паспорти на трите сгради е видно, че в част „Електрическа“
е посочено, че обектите имат изградени мълниезащитни инсталации.
По делото
не се спори, че съгласно сертификатите за енергийни характеристики трите обекта
жилищни сгради не достигат 60 % енергийни спестявания.
Решението
заедно с писмо с изх. № 99-00-6-1339(11) от 11.09.2019 г. са изпратени до
ползувателя в ИСУН и получени от него на 12.09.2019 г. Жалбата срещу решението
е подадена на 25.09.2019 г.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
Жалбата е
допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган. Издателят на решението, Д.Н.е
заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител
на Управляващия орган по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2010 г.,
видно от представената по делото Заповед № РД-02-36-1179/26.09.2018 г.,
издадена от министъра на регионалното развития и благоустройството.
Решението
отговаря на изискванията за форма. То е издадено в производство по Раздел II „Плащания,
верифициране и сертифициране на разходи“, чл.60-68 от ЗУСЕСИФ и съдържа
фактически и правни основания, от които може да се установят съображенията на
административния орган да откаже верифицирането на процесните разходи.
Видно от
представените по делото писмени доказателства, преди издаване на решението
административният орган е дал възможност на ползувателя по договора да обоснове
искането си за окончателно плащане, с което са спазени
административно-производствените правила на чл.63, ал.1 и ал.2 от ЗУСЕСИФ. Съдът
не установи в административното производство да са допуснати съществени
процесуални нарушения, представляващи основания за отмяна н решението в
оспорената му част.
Решението е
съобразено с материалния закон. Цитираните в него разпоредби на чл.57, ал.1, т.2
от ЗУСЕСИФ и чл.84, чл.82, ал.3 и чл.76 от Общите условия към сключения на
04.01.2017 г. административен договор императивно определят, че за да бъдат
признати за допустими по проекта,
разходите трябва да отговарят на изискванията на Насоките за кандидатстване
по съответната процедура.
Видно от
Насоки за кандидатстване по процедурата за директно предоставяне на БФП по
Приоритетна ос 1: „ Устойчиво и интегрирано градско развитие“, публикувани на
интернет-страницата на Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, в т.5.4.6 е предвидено, че допустими дейности по
инвестиционен приоритет: „Енергийна ефективност в административни и жилищни
сгради“, са тези в изпълнение на мерки за енергийна ефективност, които са
предписани като задължителни за сградата в обследването за енергийна
ефективност на жилищни сгради като следва изброяване на конкретни дейности.
Изграждането на мълниезащитна инсталация не е сред изброените дейности. В
същата точка от Насоките е предвидено, че съпътстващите строителни и монтажни
работи също са допустими за финансиране дейности, когато са свързани с
изпълнението на марките за енергийна ефективност и възстановяване на
първоначалното състояние, нарушено в резултата на обновяването.
По делото
бе установено, че действително трите процесни сгради по проекта са имали
изградена мълниезащитна инсталация, която е подменена при осъществяването на
проекта с новоизградена такава, чиито разходи за изграждане са включени в
заявлението за окончателно плащане на общината. Но от друга страна по делото се
установи, че процесните жилищни сгради не постигат 60 % енергийни спестявания,
съгласно сертификата за енергийни характеристики.
Постигането
на 60 % енергийни спестявания е заложеното в Насоките условие, при наличието на
което като допустими за финансиране се определят строителните и монтажни
работи, свързани с изпълнението на марките за енергийна ефективност и
възстановяване на първоначалното състояние, нарушено в резултата на
обновяването.
В Насоките,
на които се е позовал административният орган, е предвидено изключение от
общото правило за допустимите разходи, според което „За жилищни сгради,
студентски общежития и административни сгради на държавната и общинската
администрация, за които с внедряване на предвидените ЕСМ не се постигат повече
от 60 % енергийни спестявания, могат да бъдат финансирани с БФП единствено
задължителните енергоспестяващи мерки, задължителните мерки, свързани с
конструктивното укрепване и мерките за осигуряване на достъпна архитектурна
среда“.
Видно от
данните по делото изградените мълниезащитни инсталации не са сред изброените от
горецитираното условия на Насоките мерки. Същевременно жалбоподателят не
представя доказателства, че финансираните по проекта жилищни сгради постигат
повече от 60 % енергийни спестявания. Затова правилно и законосъобразно в
мотивите на решението е прието, че поради тази причина не следва да се
верифицират разходите за мълниезащита. В този смисъл е неоснователно
възражението в жалбата, че понеже разходите по изграждане на мълниезащитните инсталации
били свързани с възстановяване на първоначалното състояние, нарушено в
резултата на обновяването, следвало да бъдат верифицирани, съгласно Насоките.
С оглед
горното съдът приема, че Решение № РД-02-36-1015/11.09.2019 г., издадено от
заместник - министъра на регионалното развитие и благоустройство, в оспорената
му част по т.1 е правилно и законосъобразно. Жалбата на Община град Добрич
следва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид
изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по
делото е неоснователна. С оглед чл.143, ал.4 от АПК основателна е претенцията
за разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответника. Видно от
представената по делото писмена защита (л.223), ответникът е бил защитаван от
юрисконсулт. На ответника следва да се присъдят направените разноски, дължими
по силата на чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, определени в
минималния размер от 100 лева.
Мотивиран
така и на основание чл. 27, ал.5 от ЗУСЕСИФ, Административен съд – Добрич
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община
град Добрич, подадена от кмета, Й.Й., против Решение № РД-02-36-1015/11.09.2019
г., издадено от заместник - министъра на регионалното развитие и
благоустройството и ръководител на управляващия орган на ОП "Региони в
растеж" 2014-2020 г. в частта му по т.1, с която е отказана верификация и
плащане на разходи в размер на 14 497,10 лева по Договор за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ ( БФП) № BG16RFOP001- 1.011- 0003 - C03
"Енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради в град Добрич",
сключен на 04.01.2017 г.
ОСЪЖДА Община
град Добрич да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството сумата от 100 (сто) лева-
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба в 14 /четиринадесет/ дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: