№ 64
гр. Исперих, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елица Д. Бояджиева Г.а
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Г.а Административно
наказателно дело № 20223310200096 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба вх.№ 1640/ 02.06.2022г. от Д. П. Д., ЕГН –
********** чрез адвокат В. В. срещу Наказателно постановление № 20-0275-
000563/ 21.01.2021г. издадено от Й.М.Й. на длъжност Началник група към
ОДМВР Разград, РУ – Исперих, с което на жалбоподателя са наложени
административни наказания Глоба в размер на 2000.00лв. и Лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца на осн. чл.53 ЗАНН и чл.174, ал.3,
предл. 2 от ЗДвП. Счита, че наказателното постановление е издадено в
нарушение на административно-производствените правила и в противоречие
с посочените в него материално-правни норми. Д. Д. твърди, че на посочените
в наказателното постановление дата, място и час не е извършвал вмененото
му във вина административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателя чрез своя процесуален представител
адвокат В. поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по същество.
Въззиваемия началник група към ОД на МВР РУ – Исперих не заявява
становище по жалбата. В съдебно заседание за тази страна в процеса не се
явява представител.
За РП-Разград уведомени, не се явява представител и не вземат
становище по жалбата и атакувания административен акт.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установена следната фактическа обстановка: На
08.08.2020г. сутринта служители на Районно управление – Исперих били
изпратени да извършат проверка по повод получен в управлението сигнал, че
лек автомобил „Мерцедес“ смущава спокойствието на гражданите, чрез
изпълнявани дрифтове по улица „Янтра“ в град Исперих. Полицейските
служители А. Х. и Д. Д. видели автомобила по пътя и пуснали светлинен
1
сигнал посочвайки на водача къде да спре. Автомобила бил установен на
пресечка на улица „Васил Левски“ на десет метра от Полицейският участък в
град Исперих. Като водач бил идентифициран жалбоподателя Д. П. Д..
Лицето било поканено в Полицията за да му бъде направен тест за употреба
на наркотични вещества и алкохол, но то отказало. Отказало и предписание за
лабораторно изследване. За отказите му бил съставен АУАН въз основа на
който впоследствие било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Тази фактическа обстановка се установява от разпита на свидетелите –
полицейски служители А. Х. и Д. Д., която кореспондира с представените по
делото писмени доказателства съдържащи се в приобщената
административно-наказателна преписка.
Жалбоподателят развива своя версия на случилото се чрез разпита на
поискани от него свидетели и допуснати от съда – лицата Р. Г. и И. И.. В
своите показания двете лица разказват, че въпросната вечер били в заведение
„Ескейп“ в град Исперих с Д., не помнят дата, било лято, месец август 2020г.
В заведението жалбоподателя бил с двамата свидетели и лице на име Бюлент
по прякор „Каратюфека“. Останали в заведението до около 6.30 часа
сутринта. Жалбоподателя употребил алкохол, затова автомобила му привел в
движение свидетеля Р. Г., тъй като не бил пил. С автомобила марка
„Мерцедес“, сребрист на цвят, групата отишла в „Джамахле“ в град Исперих,
където търсели приятел на жалбоподателя Д.. Там свидетеля направил
няколко дрифтове, вдигнал се шум и живущо лице в района излязло и им
направило забележка. Г. се извинил и тръгнал с автомобила и спътниците си в
посока центъра на града. Било около 6.30 – 7.00 часа сутринта. Лицето
Бюлент „Каратюфек“ искало да се прибере и по тази причина Р. Г. паркирал
автомобила на жалбоподателя на паркинг пред блок находящ се срещу
училище „***в“. Всички слезли от автомобила. Бюлент си тръгнал. В същият
момент дошли полицаите от посоката на центъра. Поискали Д. да си
представи документите за проверка и тези на автомобила, което той направил,
след това го отвели в Районното управление в град Исперих. Върнали се след
30 – 40 минути и смъкнали табелите на автомобила, като указали на
лицата, че само могат да преместят автомобила до близък гараж и там да го
оставят.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи : Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2
от ЗАНН, от лице, което има право на жалба и против подлежащ на
обжалване адм. акт.
Разгледана по същество, е неоснователна.
От формална страна съдът счита, че АУАН и Наказателното
постановление са съставени при спазване на изискуемите за тяхната
валидност форма и съдържание, в предвидените за това срокове и от
надлежен орган, в рамките на компетенциите му. При преценка
законосъобразността на наказателното постановление съдът следва да
прецени дали описаното в него административно нарушение е било
действително извършено от санкционираното лице. Нормата на чл.174, ал.3
от ЗДвП сочи, че : „Водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
2
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“ В
конкретният случай от показанията на свидетелите Х. и Д. – служители на РУ
– Исперих безспорно се установява, че проверката на лицето е извършена в
момент, в който то е било установено да управлява моторно превозно
средство – лекият автомобил „Мерцедес“. В този смисъл има качеството
„водач на МПС“ визирано от цитираната по-горе правна норма. Д. е бил
спрян по законоустановеният ред от полицейските служители на улица в град
Исперих. Впоследствие в хода на проверката лицето е било поканено в
Районното полицейско управление. Очевидно там е било поканено да му бъде
направена проба за употреба на наркотични вещества и да отиде на
лабораторно изследване и там от жалбоподателя е бил заявен отказ и за двете
покани. Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е категорична, че при заявен отказ
от водач да му бъде снета такава проба или/ и да изпълни предписание за
лабораторно изследване, лицето носи административно-наказателна
отговорност и му се налагат две наказания - Лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от Две години и Глоба в размер на 2000
лв. Санкциите са във фиксирани от закона размери и не подлежат на редукция
по настоящият процесуален ред. Наложени са законосъобразно.
Жалбоподателят развива своя версия на случилото се, като ангажираните
от него свидетели твърдят, че лицето не е управлявало автомобила, когато
полицейските служители са започнали проверката МПС-то е било в покой, на
паркинг и Д. П. Д. не е имал качеството „водач“, за да му бъде извършвана
проверка за употреба на наркотици. Също доводите на защитата са, че
проверката била извършена в много по-ранен от посоченият в АУАН-а и
Наказателното постановление час. Съдът не кредитира показанията на
свидетелите Р. Г. и И. И.. Приема ги като опит за изграждане на защитна
позиция в полза на жалбоподателя. На първо място и двамата не помнят
датата на нарушението, което поставя под съмнение дали свидетелстват за
същата проверка. На следващо място и двамата свидетели не предоставят в
показанията информация какви събития са се случили със жалбоподателя в
Полицейското управление. Свидетелката И. сочи, че Д. им бил обяснил какво
е станало в полицията и какви проверки са му правили, но не дава конкретна
информация, което поставя под съмнение нейните показания – от една страна
лицето не е очевидец на отказа на Д. да бъде изпробван за наркотици и става
ясно, че събитията касаещи отказа са и разказани от жалбоподателя т.е. не
могат да бъдат подкрепящо неговите твърдения доказателство, защото на
практика отразяват пак единствено негови твърдения. Другия свидетел
изобщо не сочи, че Д. му е обяснявал какво се е случило в Полицията. А в
случая предмет на доказване са действия именно реализирани в
Полицейското управление. Относно часа на проверката отразен в АУАН-а и
Наказателното постановление, съдът приема че това е часът в който отказа да
се снеме проба за наркотици е бил заявен в Полицейското управление. И
3
двамата свидетели на жалбоподателя не установяват в какъв час се е върнал
той при тях след приключване на проверката в Полицията, за да се кредитира
твърдението на защитата, че нарушението било извършено между 6.30 и 7.00
часа, а не както е отразено в АУАН-а и Наказателното постановление – в
09.53 часа. В случая дори да се приеме, че Д. в качеството си на „водач“ е бил
спрян за проверка в 7.00 часа на ул.“Васил Левски“, проверката е продължила
след това и в Полицейското управление и очевидно в АУАН-а и
Наказателното постановление е посочен крайният и момент – час 09.53 часа,
когато и е заявен отказа лицето да бъде тествано. В случая съдът приема, че
проверката не е била еднократен акт, само на улицата, а е обхванала период от
време от установяването на лицето като „водач“ на улицата до
предложението за тестване в Районното управление в град Исперих и
съответно заявяване на отказа от тестване, поради и което часът на
нарушението е коректно посочен в обжалваният административно-
наказателен акт.
Съдът кредитира като правилни и доводите на административно-
наказващият орган, че не се касае до маловажен случай, което е мнение и на
настоящият състав и не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като това нарушение е от по-тежките в ЗДвП, касае
концентрацията и адекватността при шофиране и опазване живота и здравето
както на водача, така и на останалите участници в движението. При употреба
на наркотици тези способности силно се влошават, самоконтрола и в частност
контрола над управляваното МПС е силно занижен и това може да доведе до
наистина тежки и трагични последици, включително причиняване на смърт на
пътя. За съжаление в последните години тези нарушения са чести и към тях
както законът, така и обществото и правораздавателните институции имат
нулев толеранс. Високото предвидено санкциониране без възможност за
редукция очертава това административно нарушение като тежко и санкцията
при него е ориентирана в посока постигане целта на Генералната превенция –
над обществото като цяло да се въздейства възпиращо и поправящо,
генериране на по-високо правосъзнание и по-висока отговорност към чуждия
живот по пътищата във страната.
По изложените съображения обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0275-000563/
21.01.2021г. издадено от Й.М.Й. на длъжност Началник група към ОДМВР
Разград, РУ – Исперих, с което на жалбоподателя Д. П. Д., ЕГН – **********
живущ в град Исперих, жк „***в“ № 2, вх.Г, ет.1, ап.3 са наложени
административни наказания Глоба в размер на 2000.00лв. и Лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца, за това че е отказал като водач да му
бъде извършена проверка с тест за употреба на наркотични вещества или
техните аналози и е отказал да изпълни предписание за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози КАТО ПРАВИЛНО И
4
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-гр.Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
5