РЕШЕНИЕ
№ 29
16.02.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Гергана Тенева в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К)
№
1003 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „НИЯ-МИЛВА“
ЕООД, гр.Хасково, против Решение №260050 от 23.09.2020г., постановено по АНД №733 по описа на Районен съд – Хасково
за 2020г.
Касационният
жалбоподател счита атакуваното решение за незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че районния съд не взел
предвид новонастъпили обстоятелства, изразяващи се в корекция на данните в НОИ,
според които лицето Т. В.не полагала труд през месеците януари-март 2020г. без
основателна причина – болничен или отпуск, и не подлежала на осигуряване,
респективно не ѝ се дължало възнаграждение. Неправилно съдът кредитирал
поведението на контролните органи, което се изразявало в незачитане на тази
промяна и неизчакване на резултата от нея, а пристъпили към издаване на
наказателно постановление. Органите основали извода си единствено на база
неподписана ведомост за заплата от работника, без да били проверили дали той
идвал на работа. Липсата на такава проверка довела до издаването на
незаконосъобразен санкционен акт. В случая работникът не идвал на работа,
поради което нямал право да претендира трудово възнаграждение. Съдът не се
съобразил с представените пред него официални документи, в които се посочвало,
че лицето не ходило на работа през м. януари 2020 и не ползвало болнични или
отпуск. Сочи се, че работникът не отговарял на обажданията през периода м. 01 -
м. 03.2020г., затова прекратяването на трудовото правоотношение се реализирало
на по-късен етап. Въпреки некоректното му поведение работодателят решил да не
провежда процедура по дисциплинарно уволнение, а да го освободи по начин,
позволяващ му да се регистрира на трудовата борса и да получава обезщетение за
безработица. В жалбата се обективира молба да се прекрати порочната практика да
се задължава работодателят да плаща заплата без положен труд. Счита се, че по
делото били налице достатъчно данни доказателства, от които можело да се
направи извод, че в случая труд от работника не бил положен, съответно не
следвало да му бъде изплащано възнаграждение. На последно място се изтъква, че
дори и да се приеме наличие на нарушение в случая, то същото било маловажно по
смисъла на чл.415в от КТ. Отбелязва се, че проверката по случая била направена
само по документи, без да се изследват всички относими факти и обстоятелства.
Моли
се за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление.
В случай на присъждане на разноски на ответната страна се претендира те да са в
минимален размер. Доводи в подкрепа на изложеното в жалбата се излагат в
писмена молба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната
жалба, Дирекция „Инспекция по труда - Хасково, редовно призован, чрез процесуалния си
представител, навежда доводи в насока оставяне в сила на обжалваното съдебно
решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково счита
касационната жалба за неоснователна,
съответно съдебното решение за правилно и обосновано. Предлага да бъде оставено
в сила.
Касационната инстанция,
като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни
основания и
извърши служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №260050/23.09.2020г., постановено
по АНД
№ 733/2020г. Районен съд – Хасково
потвърдил Наказателно постановление №26-001058/17.07.2020г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, с което на „НИЯ-МИЛВА“ ЕООД, за
нарушение на чл.128, т.2 от Кодекса на труда КТ), на основание чл.416, ал.5, във
вр. с чл.414, ал.1 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1500 лева.
За
да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че при
извършена от контролни органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково
проверка по документи на работодателя „НИЯ-МИЛВА“ ЕООД било установено
неизплащане на трудовото възнаграждение в срок на Т. В.И. за месец януари
2020г. Установил, че лицето не полагало труд при работодателя за периода
01.01.2020г. – 31.01.2020г., но от друга страна отчел, че съгласно заповед на
управителя на дружеството всички работници от цеха ползвали платен годишен
отпуск. От ведомостта за заплати за м.01.2020г. се установило, че И. имала
начислено възнаграждение и само срещу нейното име липсвал подпис. Освен това в
Регистъра на осигурените лица (на НОИ) за Т. И. имало подадени данни по чл.5,
ал.4 от КСО за 22 отработени дни за м. 01.2020г., както и за м.02 и м.03.2020г.
От правна страна съдът формирал извод за осъществено от дружеството нарушение
по чл.128, т.2 от КТ, поради което правилно същото било санкционирано. Приел,
че актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление били издадени от компетентни органи, в кръга на правомощията им,
като отговаряли на изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Отчел,
че санкцията била определена в минимален размер, което означавало, че
административнонаказващият орган обсъдил отговорността при превес на
смекчаващите обстоятелства, което било най-благоприятно за жалбоподателя.
Правилно била определена правната квалификация на нарушението, нямало основание
за преквалифициране му. Не били налице и основания за редуциране на наложената
санкция.
Касационната
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства.
Видно
от представените по делото доказателства, при съставяне на АУАН, респ. издаване
на НП не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива,
даващи основани за отмяна на санкционният акт само на процесуално основание.
При
правилно установената от районния съд фактическа обстановка, настоящата
инстанция приема изводите на същия, че санкционираното лице е извършило
описаното в АУАН и НП нарушение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен в установените
срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В
чл. 270, ал. 3 от КТ е посочено, че трудовото възнаграждение се изплаща лично
на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане
на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника
или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от
него банка.
По
делото няма спор, че през м. януари 2020г. дружеството е било работодател на
общо 7 бр. наети лица, поименно посочени във ведомостта за заплати за същия
период. Видно е от Раздел І, чл. 4 от Вътрешните правила за работна заплата в „НИЯ-МИЛВА“
ЕООД, гр.Х., че формираните, съгласно правилата, брутни месечни работни заплати
е следвало да се заплащат еднократно до 25 число на месеца, следващ месеца, за
който се начислява работната заплата.
Не
се спори относно факта, че работодателят през м. януари 2020г. е изплатил трудови
възнаграждения за извършената работа, на шест от наетите в дружеството лица.
Спорен е обаче възприетият от органите на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Хасково факт, обективиран в АУАН и НП, че възнаграждение за труд за визирания
месец не е изплатено на лицето Т. В.И..
Настоящата
инстанция не споделя доводите на касационния жалбоподател за наличие на
доказателства, че Т. В.И. през процесния период – м. януари 2020г., не била на
работа и именно това била причината за неизплащането на трудовото ѝ
възнаграждение. Действително в Констативен протокол № КП-5-26-00780068/08.07.2020г.,
издаден от контролен орган на ТП на НОИ – Хасково, се посочва, че във Форма
присъствени дни и отсъствия на работниците за периода м. януари – март 2020г.
лицето (Т. В.И.) фигурира с отразени неприсъствени дни, както и че не полагало
труд в осигурителя „НИЯ-МИЛВА“ ЕООД. Тези обстоятелства обаче, макар и
възприети за съответстващи на действителното фактическо положение, не са
достатъчни за да се направи извод, че на лицето И. не се полага трудово
възнаграждение за месец януари 2020г. На първо място, това е така, защото от
представената по делото преписка е видно, че със Заповед от 02.01.2020г., издадена
от управителя на „НИЯ-МИЛВА“ ЕООД – С.С.К., на основание чл.173 от КТ и поради
липса на основни суровини, водеща до престой за повече от 5 работни дни, е разпоредено
ползване на годишен отпуск, считано от 02.01.2020г. едновременно на всички
работници в „НИЯ-МИЛВА“ ЕООД. На следващо място, в писмено обяснение, адресирано
до Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, управителят на дружеството лично е
цитирал визираната заповед за ползване на платен отпуск. В писменото обяснени
изрично се посочва от управителя и, че се прилага отчетна форма за м. януари
2020г., от която било видно, че всеки работник ползвал полагащия се отпуск за
2020г. Следователно и лицето Т. В.И., като част от работния колектив в „НИЯ-МИЛВА“
ЕООД е било в платен отпуск през процесния период. Фактът на ползване на платен
отпуск от И. се потвърждава и от Справка на отпуските в „НИЯ-МИЛВА“ ЕООД, от
която е видно, че Т. И. е била в отпуск за периода от 02.01.2020г. до
06.02.2020г., заедно с останалите си колеги. За ползването на платен отпуск през
процесния период свидетелства и далата показания пред въззивния съд свидетелка Г.И.
Р., работник в дружеството.
Правилни
са твърденията на касационния жалбоподател, че Т. В.И. не е полагала труд през
месец януари 2020г., като правилно това твърдение се аргументира с доводи за
налична информация в официални документи на държавни органи, в които се посочва,
че лицето било с отразени в счетоводните документи на дружеството с неприсъствени
дни. Тези факти обаче не рефлектират пряко върху правото да се получава трудово
възнаграждение, когато лице е било в отпуск (годишен платен, по болест или др.
вид платен). От наличните по делото доказателства се установява, че въпросното
лице – работник на жалбоподателя в процесния период, е било в платен отпуск. Съгласно
чл.177, ал.1 от КТ, „за времето на платения годишен отпуск работодателят
заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от
начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за
последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който
работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни“. Следователно,
наличието на неприсъствени дни в счетоводни или други документи не освобождава
работодателя от задължението му да изплаща трудовото възнаграждение на наетите
служители, ако същите са в отпуск, който законодателят е регламентирал за
платен.
Настоящият
съдебен състав не счита, че посочената информация в Протокол №
ПО-16002620053674-073-001/21.07.2020г., издаден от ТД на НАП – Пловдив, за
лицето Т. В.И., има отношение към съществуване на задължението на работодателя
за заплащане на работна заплата по време на платен отпуск на работника, доколкото тази
информация се основава единствено да подадени от работодателя заличаващи
коригиращи декларации и представени от дружеството документи – Рекапитулация и
Разчетно-платежна ведомост, както и на Задължителни предписания на ТП на НОИ
изх.№ЗД-1-26-00779859/08.07.2020г. Визирана информация за Т. И. в този документ
е била само възпроизведена на база установеното от органите на ТП на НОИ -
Хасково, без органите на ТД на НАП – Пловдив да извършат собствена проверка по
случая, т.е. позовали са се на данни, предоставени от друг орган - ТП на НОИ –
Хасково. Последните от своя страна, видно от изложеното в Задължително
предписание изх.№ЗД-1-26-00779859/08.07.2020г. и Констативен протокол №
КП-5-26-00780068/08.07.2020г.,са приели, че Т. В.не идвала на работа от
01.01.2020г. и не полагала трудова дейност. До този извод обаче органите на ТП
на НОИ са стигнали единствено въз основа на обясненията на управителя на „НИЯ-МИЛВА“
ЕООД – С.С.К., която е присъствала при изготвяне на визирания констативен
протокол, издаден в деня на издаване на Задължително предписание
изх.№ЗД-1-26-00779859 - 08.07.2020г. и представените от същото лице документи,
сред които не са фигурирали нито
писмените обяснения на управителя на санкционираното дружество от 08.06.2020г. с вх. № 20055204 при Д“ИТ“, гр.Хасково, нито
издадената от същия управител заповед от
02.01.2020г. за ползване на платен
годишен отпуск от всички служители на дружеството, сред които към този момент няма спор, че е и Т. И..
От
анализа на представените по делото доказателства, настоящият касационен състав
стига до извода, който правилно е направил и районният съд, а именно, че работодателят
„НИЯ-МИЛВА“ ЕООД не е изплатил трудовото възнаграждение на работника в
дружеството Т. В.И. в уговорения и нормативно установен срок – до 25.02.2020г. Същото
все още не е било изплатено към момента на проверката. Доколкото вмененото на дружеството
административно нарушение се осъществява чрез бездействие, то следва да се
счита осъществено в първия ден след изтичането на срока, до който е следвало да
бъде предприето действието. Последният срок за изплащане на работните заплати е
бил 25.02.2020 г. - вторник, присъствен ден, съответно и с оглед изложеното,
нарушението е било осъществено именно на дата 26.02.2020г., както правилно е
посочено в санкционният акт.
С
така описаното поведение работодателят е нарушил разпоредбите на чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 270, ал. 3 КТ – да плаща в установените срокове уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа – лично на работника по ведомост или срещу
разписка или по посочена от работника банкова сметка, ***. 414, ал.1 КТ, е предвидена имуществена санкция в размер от
1500 до 15 000 лева, както е посочил и районният съд.
Следва
да се отбележи, че доказателства, опровергаващи тези констатации, не са събрани
нито в производството пред районния съд, нито пред настоящата инстанция.
В
случая размерът на наложената имуществена санкция е правилно индивидуализиран,
както е приел и районният съд.
Доводите
на касатора, че нарушението е маловажно не се споделят от настоящият съдебен
състав.
Приложената
съдебна практика на РС-Хасково, от една
страна няма обвързваща сила по
отношение на касационната инстанция, а от друга страна е и неотносима към спора в настоящото поризводство - тя касае
издадени по отношение на „Ния Милва“ЕООД, гр.Х. НП, но за други периоди, при
които няма спор, че процесният работник не е
ползвал платен годишен отпуск.
Предвид
гореизложеното, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд
правилно е приложил закона. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение
като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон следва да бъде
оставено в сила.
С
оглед изхода на делото, съдът намира искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за основателно. Същото следва да бъде уважено на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН и определено съобразно разпоредбата на чл.37 от Закона
за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ в размер на 80 лева.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260050 от 23.09.2020г., постановено по АНД №733 по описа на Районен съд –
Хасково за 2020г.
ОСЪЖДА „НИЯ-МИЛВА“ ЕООД, гр.Х., ул***, ЕИК ***да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр.Хасково, сума в размер на 80 лв. /осемдесет лева/
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение за защита пред
касационната инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.